Р Е Ш Е Н И Е
№ 961 / 21.7.2020г.
гр.
Перник, 21.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на девети юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02700 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, срещу Р.И.Б. и Е. П.С.,***, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че
ответниците дължат в условията на разделност – всеки съобразно притежаваната
½ идеална част, на ищцовото дружество сумата от 988,11 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр., ул. „.”, бл., вх. , ап., за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г. включително и сумата от 100,40
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2017г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00922/2019г. по описа
на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се
твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са
изразили несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната
енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответниците е налице
неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се
стойност за потребената и начислена топлинна енергия, както и на дължимата се
лихва за забава на месечните плащания.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът Е.П.С.
не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Ответницата Р.И.Б., чрез
назначения й особен представител, е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявените установителни искове по основание и размер. Сочи се, че ищецът не е
ангажирал доказателства, които за наличие на пасивната процесуална легитимация
на ответницата. На следващо място намира, че не са спазени изискванията на чл.
150 ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката. На трето място счита, че исковете
не са доказани по размер.
В съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния
му представител, поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и
пледира за уважаването им, предвид доказването им по основание и размер.
Ответника
Е.П.С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответницата Р. И.Б.,
представлявана от назначения й особен представител, пледира за отхвърляне на
предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани. Сочи, че при
постановяване на съдебното решение следва да се има предвид Решение на ВАС №
11603 от 31.07.2019г. по адм.д. № 13721 от 2017г., с което ВАС обявява всички
текстове на приложимата методика за изчисление на сметките за парно, като
нищожни, а друга част от тях – отменя.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
с № 755 от 11.02.2019г. по ч.
гр. д. № 00922 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е
връчена на длъжниците (ответници по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същите са оспорили
вземанията, депозирайки писмени възражения. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл.
415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на
предявените искови претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни исковее от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответниците е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответниците по отношение на процесния недвижим имот. От приетите
по делото писмени доказателства и в частност: заверено копие на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от
12.07.1991г. се установява, че ответникът Е.П.С. е закупил процесния недвижим
имот на посочената дата. От приетото като доказателство по делото заверено копие
на Решение № 179 от 20.02.1996г., постановено по гр. д. № 4062/1995г. по описа
на ПРС, се установява, че ответниците са били сключили граждански брак на
13.10.1974г., т. е. към момента на закупуване на процесния топлофициран имот,
последният е бил в режим на СИО. От цитираното писмено доказателства се
установява, че бракът между ответниците е бил прекратен, считано от
03.04.1996г., при което процесният имот е останал в обикновенна съсобственост
между ответниците – по ½ идеална част за всеки от тях. С оглед това
обстоятелство, съдът намира, че ответниците, като съсобственици на процесния
имот, се явяват клиенти на топлинна енергия, като облигационната връзка между тях и ищеца е възникнала ex
lege, по силата на закона, от момента, в
който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за
битови нужди”, в случая – от момента на придобиване на правото на собственост
върху недвижимия имот.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да
докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация
на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
В
текста на чл. 34 ал. 1 от Общите условия е регламентирано, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесетдневен
срок.
От
изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и
ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява
се, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно,
съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. Доказва се, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалния
период. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС,
като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановени срок, като
възражения и жалби срещу тях не са подавани.
От обсъдената по-горе експертиза се
установява и обстоятелството, че между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията между тях, чието
действие не е прекратено към исковия период.
От приетата като доказателство по делото
съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява,
че задължението на ответниците към ищцовото дружество за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за процесния топлофициран имот, е в размер на 988,11 лева, представляващо главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
С
оглед горното, съдът намира, че съответно на притежавания обем от права от
ответниците, задължението на всеки един от тях възлиза съответно на 494,05 лв.
и 494,06 лева, представляващо ½ от общия дълг. С оглед на това обстоятелство,
предявения от ищеца иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ, с който се иска
признаване за установено, че се дължи процесната главница разделно от двамата
ответници, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Както беше изяснено по-горе,
съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза е видно, че дължимата
лихвата за забава на месечните плащания за процесния период – от 09.07.2017г.
до 25.01.2019г., е в размер на 100,40лева, като предвид притежавания обем от
права от ответниците, задължението на всеки един от тях възлиза на 50,20 лв.,
представляващо ½ от общия дълг. С оглед това обстоятелство, съдът
намира, че и предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като основателен.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът
намира, че се дължи и законната лихва за
забава върху главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.02.2019г. до окончателното им плащане.
Съдът
намира, че следва да се произнесе и по направеното от ответника възражение, свързано
с постановеното Решение на ВАС № 11603 от 31.07.2019г. по адм.д. № 13721 от
2017г. и свързаните с това правни последици. Действително, с постановяване на
посочения съдебен акт, Върховния административен съд е обявил част от
текстовете на приложимата методика за нищожни, а друга част е отменил.
Действието на посоченото решение, обаче, започва от влизането му в сила за
напред, респ. е неотносимо към исковия период от време. С тези съображения,
съдът намира релевираното възражение за неоснователно.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на
ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
от които: 150.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 600.00 лв, от които: 50.00 лв. за държавни
такси в двете производства (исково и заповедно), 150,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение в исковото и заповедно производства, 250.00 лева за възнаграждения на вещи лица в
исковото производство и 150.00 лева за възнаграждение на особен представител. С оглед изхода на делото, същите следва да му
бъдат присъдени.
Предвид уважаването на предявените
установителни искове, ответниците нямат право на разноски.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”
срещу Р.И.Б., с адрес: ***, че Р.И.Б. ***АД, с ЕИК: ********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 494,05 лв., представляваща
½ от стойността на ползвана
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „.”, бл., вх. , ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от 50,20 лв., представляваща ½ от
общия размер на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата от 494,05 лв., считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2019г.
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00922/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Е.П.С., с адрес: ***, че Е.П.С. ***012360 и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
„Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 494,06
лв., представляваща ½ от
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр., ул. „.”, бл., вх. , ап. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от 50,20 лв., представляваща ½ от
общия размер на законната лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата от 494,05 лв., считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
07.02.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00922/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.Б., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк.
Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 300.00
лв., представляваща ½ от направените по делото и по ч. гр. д. № 00922/2019г.
по описа на Пернишкия районен съд, разноски.
ОСЪЖДА Е.П.С., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк.
Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 300.00
лв., представляваща ½ от направените по делото и по ч. гр. д. № 00922/2019г.
по описа на Пернишкия районен съд, разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. гр. д. № 00922/2019г. по описа на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: