Присъда по дело №285/2004 на Софийски градски съд

Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против:

 

П.И.Т. – за това, че през периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., като представител на "М." ООД, при условията на продължавано престъпление, като подбудител и помагач, в съучастие с Д.Г.Д. – подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал длъжностните лица от ЦКБ-АД Т.А.К. – дилър, И.А.М. – Директор "Валутна наличност", В.Р.М. – Началник управление "Валутна дейност", М.Н.Д. – Заместник - главен счетоводител, Т.В.Г. – Главен счетоводител и Г.П.Г. – Изпълнителен директор – извършители, в присвояване на чужди пари на обща стойност 387 900 000 лева /неденоминирани/, собственост на ЦКБ-АД, равностойни на преведените два транша от по 3 000 000 щатски долара – общо 6 000 000 щатски долара, съответно със суифти от 28.04.1995 г. и от 03.05.1995 г., по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в "С.Б.К." – Н.Й., по нареждане на М.Ч. – представител на "Б.И.К.", връчени им в това им в това им качество и поверени им да ги пазят и управляват:

1. На 28.04.1995 г., присвоил 193 800 000 лева /неденоминирани/, равностойни на 3 000 000 щатски долара, съгласно сключен договор от 28.04.1995 г. между П.И.Т. – представител на "М." ООД и Популярна ФБК – клон Т., с представител Д. В. Д., за продажба на сумата от първия транш от 3 000 000 щатски долара на ЦКБ-АД, левовата равностойност на които, посочена по-горе, е преведена на „З. и П.Б.”.

2. На 03.05.1995 г., присвоил 194 100 000 лева /неденоминирани/ равностойни на 3 000 000 щатски долара, съгласно сключен договор от 02.05.1995 г. между П.И.Т. – представител на "М." ООД и Популярна ФБК – клон Т., с представител Д. В. Д. и анекс от същата дата за продажба на сумата от втория транш от 3 000 000 щ.д., левовата равностойност на които, посочена по-горе, е преведена в полза на: "Ф." ООД –15 000 000 лева /неденоминирани/ в ПЧБ – гр. В., ЕТ "К. С. – В. Ж." – 11 000 000 лева /неденоминирани/ в ПЧБ – клон "Н.", ФБК "Е." – 65 000 000 лева /неденоминирани/ в Б. "Б." – клон "Е." и на Популярна ФБК – клон Т. – 103 100 000 лева /неденоминирани/ в "ЦКБ" АД, като за улесняване на присвояването, всяко от посочените длъжностни лица от ЦКБ-АД е извършило и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, както следва:

– Т.А.К. –  престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – дилър в звено «Управление на Ф.нсови пазари” в ЦКБ-АД, нарушил и не изпълнил служебните си задължения, и превишил властта и правата си, визирани в :

Утвърдената от ЦКБ-АД длъжностна характеристика – Раздел III – "Изисквания, права и отговорности" – т. 1, б."б" – "Други изисквания: Срочно и качествено да изпълнява всички функции в задълженията си. Да владее английски език. Основно да познава вътрешнобанковите нормативни документи"; т.2 – "Права: Право на достъп до вътрешнобанковата нормативна уредба и банковата информация, които съответстват на функциите и задълженията на дирекцията. Право на проучване, предложения и вземане на решение в рамките на длъжността. Право на контакти и контрол върху цялостната дейност на дирекцията"; т.З "Задължения: Задълбочено да познава законовата и подзаконовата нормативна уредба за банковата дейност".

Паметна записка от проведено съвещание при председателя на ЦКБ-АД от 01.03.1994 г. – "Дилърското нареждане се изготвя в два екземпляра, комплектова се с останалите документи по сделката и се предава във валутно счетоводство. Получилият счетоводител се подписва върху втория екземпляр , като записва точния час на получаването..."

Временни правила за организиране на валутната дейност на ЦКБ-АД – Раздел II "Организация на валутния пазар в системата на ЦКБ" – т.6 – "В управлението на Б.та се създава специализирано звено "Валутен пазар", с предмет на дейност, както следва: б."В" - "Организация, контрол и отчитане на цялостната дейност по покупко-продажбата на валута в системата на Б.та."

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции", чл.8, ал.1: "Първичният счетоводен документ, съдържа следните реквизити:

т.2. наименование и адрес на предприятието – съставител на документа;

т.З. страните и лицата, осъществяващи стопанската операция;

т.5. собствено и фамилно име на съставителите на документа;

т.6. основание и предмет за стопанската операция;

т.8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция."

чл.14 – "Поправки в първичните счетоводни документи не се разрешават. При погрешни записвания, те се анулират и се съставят нови.",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък.

– И.А.М. – престъпление по чл.282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор "Валутна наличност" в звено "Управление на Ф.нсови пазари" в ЦКБ-АД, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, и превишила властта и правата си, визирани в :

Утвърдената от ЦКБ - АД длъжностна характеристика – Раздел I – "Общи положения" – т.З – "Обхват на длъжността: Организира, координира и контролира валутните наличности и управлението на платежната позиция на Б.та"; Раздел II – "Длъжностни задължения" – т.1 – "Определя условията за приемане на депозити във валута от местни и чуждестранни юридически и физически лица"; т.2 – "Следи валутната наличност *** банките кореспонденти и отговаря за ефективното насочване на валутните средства, които постъпват или излизат от Б.та в рамките на определените пълномощия"; Раздел III – "Изисквания, права и отговорности" – т.1, б. "в" – "други изисквания: Срочно и качествено да изпълнява всички функции в задълженията си. Да владее чужд език. Основно да познава вътрешно банковите нормативни документи..."; т.2 – "Права: Право на достъп до вътрешнобанковата нормативна уредба и банковата информация, които съответстват на функциите и задачите на дирекцията. Право на проучване, предложения и вземане на решение в рамките на длъжността. Право на контакти и контрол върху цялостната дейност на дирекцията"; т.З – "Задължения: Задълбочено да познава законовата и подзаконовата нормативна уредба за дейността на дирекцията".

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД:

Раздел 1.4 – Дирекция "Банкови операции на валутните и кредитните пазари"

Буква "А" – "Функционални задължения и отговорности" – т.5: "Следи валутната наличност на Б.та в банките кореспонденти и отговаря за ефективното насочване на валутните средства, които постъпват или излизат от Б.та"; т.10 – "Организира воденето на кореспондентските сметки в чуждестранна валута";

Буква „Б” – "Отговорности и компетенции на директора" – т.1 "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на дирекцията".

Временни правила за организиране на валутната дейност на ЦКБ-АД – Раздел II – "Организация на валутния пазар в системата на ЦКБ" – т.6 – "В Управлението на Б.та се създава специализирано звено "Валутен пазар", с предмет на дейност, както следва: б."В" – "Организация, контрол и отчитане на цялостната дейност по покупко-продажбата на валута в системата на Б.та."

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции", чл.8, ал.1: "Първичният счетоводен документ, съдържа следните реквизити:

т.2. наименование и адрес на предприятието – съставител на документа;

т.З. страните и лицата, осъществяващи стопанската операция;

т.5. собствено и фамилно име на съставителите на документа;

т.6. основание и предмет за стопанската операция;

т.8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция."

чл.14 – "Поправки в първичните счетоводни документи не се разрешават. При погрешни записвания, те се анулират и се съставят нови."

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ, в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък.

– В.Р.М. – престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник управление "Валутна дейност" в ЦКБ-АД, нарушил и не изпълнил служебните си задължения, и превишил властта и правата си, визирани в:

Утвърдената от ЦКБ-АД длъжностна характеристика – Раздел II: "Длъжностни задължения" – т.1 "Организира, координира и контролира валутните разплащания с чужбина и валутните кореспондентски сметки. Следи съставянето и поддърЖ.о на архива по разплащанията във валута"; т.2 "Организира, координира и контролира дейността на сътрудниците в дирекцията при изпълнение на служебните им задължения"; Раздел III – "Изисквания, права и отговорности", т.1, б."в" – "други изисквания: трябва да знае основните вътрешнобанкови документи, свързани с дейността. Срочно и качествено да изпълнява всички функции. Да владее чужди езици, необходими за изпълнение на задачите"; т.2 – "Права: ...Право на проучване, предложения и вземане на решения в рамките на своите задължения. Право на контакти и контрол върху цялостната дейност на дирекцията"; т.3 – "3адължения: Задълбочено да познава законовата и подзаконовата нормативна уредба за валутната дейност".

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел 1.4 – Дирекция "Банкови операции на валутните и кредитните пазари"

Буква "А" – "Фунционални задължения и отговорности" – т.5: "Следи валутната наличност на Б.та в банките кореспонденти и отговаря за ефективното насочване на валутните средства, които постъпват или излизат от Б.та"; т.10 – "Организира воденето на кореспондентските сметки в чуждестранна валута";

Буква "Б" – "Отговорности и компетенции на директора" – т.1 "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на дирекцията".

Временни правила за организиране на валутната дейност на ЦКБ-АД – Раздел II "Организация на валутния пазар в системата на ЦКБ" – т.6 – "В управлението на Б.та се създава специализирано звено "Валутен пазар", с предмет на дейност, както следва: б."В" – "Организация, контрол и отчитане на цялостната дейност по покупко-продажбата на валута в системата на Б.та."

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции", чл.8, ал.1: "Първичният счетоводен документ, съдържа следните реквизити:

т.2. наименование и адрес на предприятието – съставител на документа;

т.З. страните и лицата, осъществяващи стопанската операция;

т.5. собствено и фамилно име на съставителите на документа;

т.6. основание и предмет за стопанската операция;

т.8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция."

чл.14 – "Поправки в първичните счетоводни документи не се разрешават. При погрешни записвания, те се анулират и се съставят нови."

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък.

– М.Н.Д. – престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 НК – на 28.04.1995 г., в гр.С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Заместник - главен счетоводител на ЦКБ-АД, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, и превишила властта и правата си , визирани в:

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел "Правила за устройството и дейността на Б.та" – т.1.6 – "Дирекция Банково счетоводство и управление на разплащанията и касовата работа", буква "А" – "Функционални задължения и отговорности" – т.1: "...организира работата на оперативното счетоводство в Б.та...", т.2 "Осъществява методическата работа, организира и извършва контрол върху касовата работа"; т.4 "Отговаря за правилното и точното отчитане на счетоводните операции на Б.та..."; б. "Б" – "Отговорности и компетенции на главния счетоводител" – т.1 – "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на банковото счетоводство и управлението на разплащанията и касовата работа", т.З – "Има право да задължава Б.та с право на втори подпис", т.7 – "Осъществява контрол върху осчетоводяването на валутните операции на Б.та";

Наредба №3 за плащанията – чл.З, ал.2: "Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице - титуляр". Чл.16, ал.З от Глава V: "Платежните документи за директния превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното им съставяне".

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции"; чл.17, ал.2, т.1, който изисква "предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 193 800 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 193 800 000 лева /неденоминирани/ и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 193 800 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък.

– Т.В.Г. – престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Главен счетоводител на ЦКБ-АД, нарушила и неизпълнила служебните си задължения, и превишила властта и правата си, визирани в:

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел "Правила за устройството и дейността на Б.та" – т.1.6 – "Дирекция Банково счетоводство и управление на разплащанията и касовата работа", буква "А" – "Функционални задължения и отговорности" – т.1 "...организира работата на оперативното счетоводство в Б.та...", т.2 "Осъществява методическата работа, организира и извършва контрол върху касовата работа; т.4 "Отговаря за правилното и точното отчитане на счетоводните операции на Б.та..."; б. "Б" – "Отговорности и компетенции на главния счетоводител" – т.1 – "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на банковото счетоводство и управлението на разплащанията и касовата работа", т.З – "Има право да задължава Б.та с право на втори подпис", т.7 – "Осъществява контрол върху осчетоводяването на валутните операции на Б.та";

Наредба №3 за плащанията – чл.З, ал.2: "Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице-титуляр". Чл.16, ал.З от Глава V: "Платежните документи за директния превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното им съставяне".

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции"; чл.17, ал.2, т.1, който изисква "предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация"

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 284 800 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 284 800 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 284 800 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък.

– Г.П.Г. – престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 НК – на 03.05.1995 г., в гр.С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Изпълнителен директор на ЦКБ-АД, нарушил и не изпълнил служебните си задължения, и превишил властта и правата си, визирани в:

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел IIІ -А "Изпълнителни директори – Общи компетенции" – т.З, б."а" – "Изпълнителните директори организират, ръководят и контролират дейността на Б.та и осигуряват ефективното стопанисване на нейното имущество" и б."б" – "Представляват Б.та и изпълняват всички функции, които са им възложени с ... нормативни актове";

Наредба №3 за плащанията – чл.З, ал.2: "Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице-титуляр"; Чл.16, ал.З от Глава V: "Платежните документи за директния превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното им съставяне".

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции"; чл.17, ал.2, т.1, който изисква "предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 91 000 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 91 000 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ размер на 91 000 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък,

като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал. 3 и 4, вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

Д.Г.Д. – за това че, през периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, като подбудител и помагач, в съучастие с П.И.Т. – представител на "М." ООД – подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал длъжностните лица от ЦКБ-АД Т.А.К. – дилър, И.А.М. – Директор "Валутна наличност", В.Р.М. – Началник управление "Валутна дейност", М.Н.Д. – Заместник-главен счетоводител, Т.В.Г. – Главен счетоводител и Г.П.Г. – Изпълнителен директор – извършители, в присвояване на чужди пари на обща стойност 387 900 000 лева /неденоминирани/, собственост на ЦКБ-АД, равностойни на преведените два транша от по 3 000 000 щатски долара – общо 6 000 000 щатски долара, съответно със суифти от 28.04.1995 г. и от 03.05.1995 г., по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в "С.Б.К." – Н.Й., по нареждане на М.Ч. – представител на "Б.И.К.", връчени им в това им качество и поверени им да ги пазят и управляват:

1. На 28.04.1995 г., присвоил 193 800 000 лева /неденоминирани/, равностойни на 3 000 000 щатски долара, съгласно сключен договор от 28.04.1995 г. между П.И.Т. – представител на "М." ООД и Популярна ФБК – клон Т. с представител Д. В. Д., за продажба на сумата от първия транш от 3 000 000 щатски долара на ЦКБ-АД, левовата равностойност на които, посочена по-горе, е преведена на „З. и П.Б.”.

2. На 03.05.1995 г., присвоил 194 100 000 лева /неденоминирани/, равностойни на 3 000 000 щатски долара, съгласно сключен договор от 02.05.1995 г. между П.И.Т. – представител на "М." ООД и Популярна ФБК – клон Т. с представител Д. В. Д., и анекс от същата дата за продажба на сумата от втория транш от 3 000 000 щ.д., левовата равностойност на които, посочена по-горе, е преведена в полза на: "Ф." ООД – 15 000 000 лева /неденоминирани/ в ПЧБ – гр.В., ЕТ "К. С. – В. Ж." – 11 000 000 лева /неденоминирани/ в ПЧБ – клон "Н.", ФБК "Е." – 65 000 000 лева /неденоминирани/ в Б. "Б." – клон "Е." и на Популярна ФБК – клон Т. – 103 100 000 лева /неденоминирани/ в "ЦКБ" АД, като за улесняване на присвояването, всяко от посочените длъжностни лица от ЦКБ-АД е извършило и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, както следва:

 – Т.А.К. – престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – дилър в звено "Управление на Ф.нсови пазари" в ЦКБ-АД, нарушил и не изпълнил служебните си задължения, и превишил властта и правата си, визирани в :

Утвърдената от ЦКБ-АД длъжностна характеристика – Раздел III – "Изисквания, права и отговорности" – т.1, б."б" – "Други изисквания: Срочно и качествено да изпълнява всички функции в задълженията си. Да владее английски език. Основно да познава вътрешнобанковите нормативни документи"; т.2 – "Права: Право на достъп до вътрешно банковата нормативна уредба и банковата информация, които съответстват на функциите и задълженията на дирекцията. Право на проучване, предложения и вземане на решение в рамките на длъжността. Право на контакти и контрол върху цялостната дейност на дирекцията"; т.З "Задължения: Задълбочено да познава законовата и подзаконовата нормативна уредба за банковата дейност".

Паметна записка от проведено съвещание при председателя на ЦКБ-АД от 01.03.1994 г. – "Дилърското нареждане се изготвя в два екземпляра, комплектова се с останалите документи по сделката и се предава във валутно счетоводство. Получилият счетоводител се подписва върху втория екземпляр, като записва точния час на получаването...".

Временни правила за организиране на валутната дейност на ЦКБ-АД – Раздел II "Организация на валутния пазар в системата на ЦКБ" – т.6 – "В управлението на Б.та се създава специализирано звено "Валутен пазар", с предмет на дейност, както следва: б."В" – "Организация, контрол и отчитане на цялостната дейност по покупко-продажбата на валута в системата на Б.та."

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – „Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции”, чл.8, ал.1: "Първичният счетоводен документ, съдържа следните реквизити:

т.2. наименование и адрес на предприятието – съставител на документа;

т.З. страните и лицата, осъществяващи стопанската операция;

т.5. собствено и фамилно име на съставителите на документа;

т.6. основание и предмет за стопанската операция;

т.8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция."

чл.14 – "Поправки в първичните счетоводни документи не се разрешават. При погрешни записвания, те се анулират и се съставят нови."

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък.

– И.А.М. – престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор "Валутна наличност" в звено "Управление на Ф.нсови пазари" в ЦКБ-АД, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, и превишила властта и правата си, визирани в :

Утвърдената от ЦКБ-АД длъжностна характеристика – Раздел I –  "Общи положения" – т.З – "Обхват на длъжността: Организира, координира и контролира валутните наличности и управлението на платежната позиция на Б.та"; Раздел II – "Длъжностни задължения" – т.1 –  "Определя условията за приемане на депозити във валута от местни и чуждестранни юридически и физически лица"; т.2 – "Следи валутната наличност на Б.та в банките кореспонденти и отговаря за ефективното насочване на валутните средства, които постъпват или излизат от Б.та в рамките на определените пълномощия"; Раздел ІІІ – "Изисквания, права и отговорности" – т.1, б. "в" –  "други изисквания: Срочно и качествено да изпълнява всички функции в задълженията си. Да владее чужд език. Основно да познава вътрешно банковите нормативни документи..."; т.2 – "Права: Право на достъп до вътрешнобанковата нормативна уредба и банковата информация, които съответстват на функциите и задачите на дирекцията. Право на проучване, предложения и вземане на решение в рамките на длъжността. Право на контакти и контрол върху цялостната дейност на дирекцията"; т.З – "Задължения: Задълбочено да познава законовата и подзаконовата нормативна уредба за дейността на дирекцията".

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел 1.4 – Дирекция "Банкови операции на валутните и кредитните пазари"

Буква "А" – "Функционални задължения и отговорности" – т.5: "Следи валутната наличност на Б.та в банките кореспонденти и отговаря за ефективното насочване на валутните средства, които постъпват или излизат от Б.та"; т.10 – "Организира воденето на кореспондентските сметки в чуждестранна валута";

Буква "Б" – "Отговорности и компетенции на директора" – т.1 "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на дирекцията".

Временни правила за организиране на валутната дейност на ЦКБ-АД –  Раздел II "Организация на валутния пазар в системата на ЦКБ" –  т.6 – "В управлението на Б.та се създава специализирано звено "Валутен пазар", с предмет на дейност, както следва: б."В" – "Организация, контрол и отчитане на цялостната дейност по покупко-продажбата на валута в системата на Б.та."

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език, с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции", чл. 8, ал.1: "Първичният счетоводен документ, съдържа следните реквизити:

т.2. наименование и адрес на предприятието – съставител на документа;

т.З. страните и лицата, осъществяващи стопанската операция;

Т.5. собствено и фамилно име на съставителите на документа;

т.6. основание и предмет за стопанската операция;

т.8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция."

чл.14 – "Поправки в първичните счетоводни документи не се разрешават. При погрешни записвания, те се анулират и се съставят нови."

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ, в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък.

– В.Р.М. – престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник-управление "Валутна дейност" в ЦКБ-АД, нарушил и не изпълнил служебните си задължения, и превишил властта и правата си, визирани в:

Утвърдената от ЦКБ-АД длъжностна характеристика – Раздел II: "Длъжностни задължения" – т.1 "Организира, координира и контролира валутните разплащания с чужбина и валутните кореспондентски сметки. Следи съставянето и поддърЖ.о на архива по разплащанията във валута; т.2 "Организира, контролира и координира дейността на сътрудниците в дирекцията при изпълнение на служебните им задължения"; Раздел III – "Изисквания, права и отговорности", т.1, б."в" – "други изисквания: трябва да знае основните вътрешнобанкови документи, свързани с дейността. Срочно и качествено да изпълнява всички функции. Да владее чужди езици, необходими за изпълнение на задачите; т.2 – "Права: ...Право на проучване, предложения и вземане на решения в рамките на своите задължения. Право на контакти и контрол върху цялостната дейност на дирекцията; т.З – "Задължения: Задълбочено да познава законовата и подзаконовата нормативна уредба на валутната дейност".

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел 1.4 – Дирекция "Банкови операции на валутните и кредитните пазари"

Буква "А" – "Функционални задължения и отговорности" – т.5: "Следи валутната наличност на Б.та в банките кореспонденти и отговаря за ефективното насочване на валутните средства, които постъпват или излизат от Б.та"; т.10 – "Организира воденето на кореспондентските сметки в чуждестранна валута";

Буква "Б" – "Отговорности и компетенции на директора" – т.1 "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на дирекцията".

Временни правила за организиране на валутната дейност на ЦКБ-АД – Раздел II "Организация на валутния пазар в системата на ЦКБ" – т.6 – "В управлението на Б.та се създава специализирано звено "Валутен пазар", с предмет на дейност, както следва: б."В" – "Организация, контрол и отчитане на цялостната дейност по покупко-продажбата на валута в системата на Б.та."

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език, с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции", чл.8, ал.1: "Първичният счетоводен документ, съдържа следните реквизити:

т.2. наименование и адрес на предприятието – съставител на документа;

т.З. страните и лицата, осъществяващи стопанската операция;

т.5. собствено и фамилно име на съставителите на документа;

т.6. основание и предмет за стопанската операция;

т.8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция."

чл.14 – "Поправки в първичните счетоводни документи не се разрешават. При погрешни записвания, те се анулират и се съставят нови."

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък.

– М.Н.Д. – престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 НК – на 28.04.1995 г., в гр.С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Заместник - главен счетоводител на ЦКБ-АД, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, и превишила властта и правата си , визирани в :

Правилника за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел "Правила за устройството и дейността на Б.та" – т.1.6 – "Дирекция Банково счетоводство и управление на разплащанията и касовата работа", буква "А" – "Функционални задължения и отговорности" – т.1: "...организира работата на оперативното счетоводство в Б.та...", т.2 "Осъществява методическата работа, организира и извършва контрол върху касовата работа"; т.4 "Отговаря за правилното и точното отчитане на счетоводните операции на Б.та..."; б."Б" – "Отговорности и компетенции на главния счетоводител" – т.1 – "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на банковото счетоводство и управлението на разплащанията и касовата работа", т.З – "Има право да задължава Б.та с право на втори подпис", т.7 – "Осъществява контрол върху осчетоводяването на валутните операции на Б.та";

Наредба №3 за плащанията – чл.З, ал.2: "Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице титуляр". Чл.16, ал.З от Глава V: "Платежните документи за директния превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното им съставяне."

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език, с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции"; чл.17, ал.2, т.1 който изисква "предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 193 800 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 193 800 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 193 800 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък.

– Т.В.Г. – престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Главен счетоводител на ЦКБ-АД, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, и превишила властта и правата си, визирани в:

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел "Правила за устройството и дейността на Б.та" – т.1.6 – "Дирекция Банково счетоводство и управление на разплащанията и касовата работа", б."А" – "Функционални задължения и отговорности" – т.1: "...организира работата на оперативното счетоводство в Б.та и нейните клонове", т.2 "Осъществява методическата работа, организира и извършва контрол върху касовата работа." т.4 "Отговаря за правилното и точното отчитане на счетоводните операции на Б.та..."; б. "Б" – "Отговорности и компетенции на главния счетоводител" – т.1 – "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на банковото счетоводство и управлението на разплащанията и касовата работа", т.З – "Има право да задължава Б.та с право на втори подпис", т.7 – "Осъществява контрол върху осчетоводяването на валутните операции на Б.та";

Наредба №3 за плащанията – чл.З, ал.2: "Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице титуляр". Чл.16, ал.З от Глава V: "Платежните документи за директния превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното им съставяне".

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2: "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции"; чл.17, ал.2, т.1, който изисква "предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 284 800 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 284 800 000 лева/ неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 284 800 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък.

– Г.П.Г. – престъпление по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 НК – на 03.05.1995 г., в гр.С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Изпълнителен директор на ЦКБ-АД, нарушил и не изпълнил служебните си задължения, и превишил властта и правата си визирани в:

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел III, б."А" – "Изпълнителни директори – общи компетенции" – т.З, б."а" – "Организират, ръководят и контролират дейността на Б.та и осигуряват ефективното стопанисване на нейното имущество" и б."б" – "Представляват Б.та и изпълняват всички функции, които са им възложени с ... нормативните актове";

Наредба №3 за плащанията – чл.З, ал.2: "Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице титуляр"; Чл.16, ал.З от Глава V: "Платежните документи за директния превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното им съставяне".

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език, с арабски цифри и в левове", ал.2: "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции"; чл.17, ал.2, т.1, който изисква "предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 91 000 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 91 000 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ, в размер на 91 000 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък,

като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал. 3 и 4, вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

Т.А.К. – за това, че през периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с длъжностните лица от ЦКБ-АД В.Р.М. – началник управление "Валутна дейност", И.А.М. – директор "Валутна наличност", Т.В.Г. –  главен счетоводител, М.Н.Д. – Заместник - главен счетоводител, Г.П.Г. – Изпълнителен директор – като съизвършители, и с П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д. – като подбудители и помагачи, в качеството му на длъжностно лице – дилър в звено "Управление Ф.нсови пазари" на ЦКБ-АД, присвоил чужди пари на обща стойност 387 900 000 лева /неденоминирани/, собственост на ЦКБ-АД, равностойни на преведените два транша от по 3 000 000 щатски долара – общо 6 000 000 щатски долара, по нареждане на М.Ч. – представител на "Б.И.К.", съответно със суифти от 28.04.1995 г. и от 03.05.1995 г., по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в "С.Б.К." – Н.Й., връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява:

1. На 28.04.1995 г., наредил изготвяне на дилърско нареждане /тикет/ по сделка 10/21617, сключена с Популярна ФБК – клон Т. за покупка на 3 000 000 щатски долара, равностойни на 193 800 000 лева /неденоминирани/, които са преведени по сметка на П.Ч.Б. в БНБ, в полза на «З. и П.Б.» по нареждане на Популярна ФБК АД – клон Т., съгласно сключен договор от 28.04.1995 г. с "М." ООД, представлявано от П.И.Т., за продажба на сумата от първия транш от 3 000 000 щатски долара на ЦКБ-АД.

2. На 03.05.1995 г., наредил изготвяне на дилърско нареждане /тикет/ по сделка 10/21643, сключена с Популярна ФБК – клон Т. за покупка на 3 000 000 щатски долара, равностойни на 194 100 000 лева /неденоминирани/, от които 15 000 000 лева /неденоминирани/ са преведени в полза на "Ф." ООД в П.Ч.Б. – В., 11 000 000 лева /неденоминирани/ са преведени в полза на ET "К. С. – В. Ж." в П.Ч.Б. – клон "Н.", 65 000 000 лева /неденоминирани/ са преведени в полза на ФБК "Е." в Б. "Б." – клон "Е." и 103 100 000 лева /неденоминирани/ са преведени в полза на Популярна ФБК – клон Т. по сметката им в ЦКБ-АД, всички по нареждане на Популярна ФБК – клон Т., съгласно сключен договор от 02.05.1995 г. с "М." ООД, представлявано от П.И.Т. за продажба на сумата от 3 000 000 щатски долара на ЦКБ-АД, като за улесняването на присвояването е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – такова по чл.282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – дилър в звено "Управление Ф.нсови пазари" на ЦКБ-АД, нарушил и не изпълнил служебните си задължения, и превишил властта и правата си, визирани в:

Утвърдената от ЦКБ - АД длъжностна характеристика – Раздел III –  "Изисквания, права и отговорности" – т. 1, б."б" – "Други изисквания: Срочно и качествено да изпълнява всички функции в задълженията си. Да владее английски език. Основно да познава вътрешнобанковите нормативни документи"; т.2 – "Права: Право на достъп до вътрешнобанковата нормативна уредба и банковата информация, които съответстват на функциите и задълженията на дирекцията. Право на проучване, предложения и вземане на решение в рамките на длъжността. Право на контакти и контрол върху цялостната дейност на дирекцията"; т.З "Задължения: Задълбочено да познава законовата и подзаконовата нормативна уредба за банковата дейност".

Паметна записка от проведено съвещание при председателя на ЦКБ -АД от 01.03.1994 г. – "Дилърското нареждане се изготвя в два екземпляра, комплектова се с останалите документи по сделката и се предава във валутното счетоводство. Получилият счетоводител се подписва върху втория екземпляр, като записва точния час на получаването...".

Временни правила за организиране на валутната дейност на ЦКБ-АД – Раздел II "Организация на валутния пазар в системата на ЦКБ" – т.6 – "В управлението на Б.та се създава специализирано звено "Валутен пазар", с предмет на дейност, както следва: б."В" – "Организация, контрол и отчитане на цялостната дейност по покупко-продажбата на валута в системата на Б.та."

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал. 2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции", чл.8, ал.1 "Първичният счетоводен документ, съдържа следните реквизити:

т.2. наименование и адрес на предприятието – съставител на документа;

т.З. страните и лицата, осъществяващи стопанската операция;

т.5. собствено и фамилно име на съставителите на документа;

т.6. основание и предмет за стопанската операция;

т.8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция."

чл.14 – "Поправки в първичните счетоводни документи не се разрешават. При погрешни записвания, те се анулират и се съставят нови",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ, в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък,

като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл.203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл.282, ал. 3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

 

И.А.М. – за това, че през периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с длъжностните лица от ЦКБ-АД Т.А.К. – дилър, В.Р.М. – Началник управление "Валутна дейност", Т.В.Г. – Главен счетоводител, М.Н.Д. – Заместник-главен счетоводител, Г.П.Г. – Изпълнителен директор – като съизвършители, и с П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д. – като подбудители и помагачи, в качеството й на длъжностно лице – директор "Валутна наличност" в звено "Управление на Ф.нсови пазари" на ЦКБ-АД, присвоила чужди пари на обща стойност 387 900 000 лева /неденоминирани/, собственост на ЦКБ-АД, равностойни на преведените два транша от по 3 000 000 щатски долара – общо 6 000 000 щатски долара, по нареждане на М.Ч. – представител на "Б.И.К.", съответно със суифти от 28.04.1995 г. и от 03.05.1995 г., по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в "С.Б.К." – Н.Й., връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява:

1. На 28.04.1995 г., дала ход на суифт за 3 000 000 щатски долара, равностойни на 193 800 000 лева /неденоминирани/, преведени като свободен ресурс за срок от 27.04.1995 г. до 04.05.1995 г. включително, на разпореждане на ЦКБ-АД като депозит, без изрично посочен получател, като не отразила това в суифта, а го придвижила до съответното дилърско звено и е наредила със сумата да бъде извършена покупко-продажба на валута.

2. На 03.05.1995 г., дала ход на суифт за 3 000 000 щатски долара, равностойни на 194 100 000 лева /неденоминирани/, преведени като свободен ресурс за срок от 27.04.1995 г. до 04.05.1995 г. включително, на разпореждане на ЦКБ-АД като депозит, без изрично посочен получател, като не отразила това в суифта, а го придвижила до съответното дилърско звено и е наредила със сумата да бъде извършена покупко-продажба на валута, като за улесняване на присвояването е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – такова по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Директор "Валутна наличност" в звено "Управление на Ф.нсови пазари" на ЦКБ-АД, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, и превишила властта и правата си, визирани в:

Утвърдената от ЦКБ-АД длъжностна характеристика – Раздел I – "Общи положения" – т.З – "Обхват на длъжността: Организира, координира и контролира валутните наличности и управлението на платежната позиция на Б.та"; Раздел II – "Длъжностни задължения" – т.1 – "Определя условията за приемане на депозити във валута от местни и чуждестранни юридически и физически лица"; т.2 – "Следи валутната наличност на Б.та в банките кореспонденти и отговаря за ефективното насочване на валутните средства, които постъпват или излизат от Б.та в рамките на определените пълномощия"; Раздел III – "Изисквания, права и отговорности" – т.1, б. "в" –  "други изисквания: Срочно и качествено да изпълнява всички функции в задълженията си. Да владее чужд език. Основно да познава вътрешно банковите нормативни документи..."; т.2 – "Права: Право на достъп до вътрешнобанковата нормативна уредба и банковата информация, които съответстват на функциите и задачите на дирекцията. Право на проучване, предложения и вземане на решение в рамките на длъжността. Право на контакти и контрол върху цялостната дейност на дирекцията"; т.З – "Задължения: Задълбочено да познава законовата и подзаконовата нормативна уредба за дейността на дирекцията".

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел 1.4 – Дирекция "Банкови операции на валутните и кредитните пазари"

Буква "А" – "Фунционални задължения и отговорности" – т.5: "Следи валутната наличност на Б.та в банките кореспонденти и отговаря за ефективното насочване на валутните средства, които постъпват или излизат от Б.та"; т.10 – "Организира воденето на кореспондентските сметки в чуждестранна валута";

Буква "Б" – "Отговорности и компетенции на директора" – т.1 "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на дирекцията".

Временни правила за организиране на валутната дейност на ЦКБ-АД – Раздел II "Организация на валутния пазар в системата на ЦКБ" – т.6 –  "В управлението на Б.та се създава специализирано звено "Валутен пазар", с предмет на дейност, както следва: б."В" – "Организация, контрол и отчитане на цялостната дейност по покупко-продажбата на валута в системата на Б.та."

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятието се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции", чл.8, ал.1 "Първичният счетоводен документ, съдържа следните реквизити:

т.2. наименование и адрес на предприятието – съставител на документа;

т.З. страните и лицата, осъществяващи стопанската операция;

т.5. собствено и фамилно име на съставителите на документа;

т.6. основание и предмет за стопанската операция;

т.8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция."

чл.14 – "Поправки в първичните счетоводни документи не се разрешават. При погрешни записвания, те се анулират и се съставят нови.",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ, в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък,

като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК.

 

В.Р.М. – за това, че през периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с длъжностните лица от ЦКБ-АД Т.А.К. – дилър, И.А.М. – директор "Валутна наличност", Т.В.Г. – Главен счетоводител, М.Н.Д. – Заместник-главен счетоводител, Г.П.Г. – Изпълнителен директор – като съизвършители, и с П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д. – като подбудители и помагачи, в качеството му на длъжностно лице – Началник управление "Валутна дейност" на ЦКБ-АД, присвоил чужди пари на обща стойност 387 900 000 лева /неденоминирани/, собственост на ЦКБ-АД, равностойни на преведените два транша от по 3 000 000 щатски долара – общо 6 000 000 щатски долара, по нареждане на М.Ч. – представител на "Б.И.К.", съответно със суифти от 28.04.1995 г. и от 03.05.1995 г., по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в "С.Б.К." – Н.Й., връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява:

1. На 28.04.1995 г., утвърдил изготвено дилърско нареждане /тикет/ по сделка 10/21617, сключена с Порпулярна ФБК – клон Т., за покупка на 3 000 000 щатски долара, равностойни на 193 800 000 лева /неденоминирани/, които са преведени по сметка на П.Ч.Б. в БНБ, в полза на „З. и П.Б.”, по нареждане на Популярна ФБК АД – клон Т., съгласно сключен договор от 28.04.1995 г. с "М." ООД, представлявано от П.И.Т., за продажба на сумата от първия транш от 3 000 000 щатски долара на ЦКБ-АД.

2. На 03.05.1995 г., утвърдил изготвено дилърско нареждане /тикет/ по сделка 10/21643, сключена с Популярна ФБК – клон Т., за покупка на 3 000 000 щатски долара, равностойни на 194 100 000 лева /неденоминирани/, от които 15 000 000 лева /неденоминирани/ са преведени в полза на "Ф." ООД в П.Ч.Б. – гр.В., 11 000 000 лева /неденоминирани/ са преведени в полза на ЕТ "К. С. – В. Ж." в П.Ч.Б. – клон "Н.", 65 000 000 лева /неденоминирани/ са преведени в полза на ФБК "Е." в Б. "Б." – клон "Е." и 103 100 000 лева /неденоминирани/ са преведени в полза на Популярна ФБК – клон Т., по сметката им в ЦКБ-АД, всички по нареждане на Популярна ФБК – клон Т., съгласно сключен договор от 02.05.1995 г. с "М." ООД, представлявано от П.И.Т. за продажба на сумата от 3 000 000 щ.д. на ЦКБ-АД, като за улесняването на присвояването е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – такова по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник управление "Валутна дейност" в ЦКБ-АД, нарушил и не изпълнил служебните си задължения, и превишил властта и правата си, визирани в:

Утвърдената от ЦКБ-АД длъжностна характеристика – Раздел II: "Длъжностни задължения" – т.1 "Организира, координира и контролира валутните разплащания с чужбина и валутните кореспондентски сметки. Следи съставянето и поддърЖ.о на архива по разплащанията във валута"; т.2 "Организира, координира и контролира дейността на сътрудниците в дирекцията при изпълнение на служебните им задължения"; Раздел III – "Изисквания, права и отговорности", т.1, б."в" – "други изисквания: трябва да знае основните вътрешнобанкови документи, свързани с дейността. Срочно и качествено да изпълнява всички функции. Да владее чужди езици, необходими за изпълнение на задачите"; т.2 – "Права: ...Право на проучване, предложения и вземане на решения в рамките на своите задължения. Право на контакти и контрол върху цялостната дейност на дирекцията"; т.З – "Задължения: Задълбочено да познава законовата и подзаконовата нормативна уредба за валутната дейност".

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел 1.4 – Дирекция "Банкови операции на валутните и кредитните пазари"

Буква "А" – "Фунционални задължения и отговорности" – т.5: "Следи валутната наличност на Б.та в банките кореспонденти и отговаря за ефективното насочване на валутните средства, които постъпват или излизат от Б.та"; т.10 – "Организира воденето на кореспондентските сметки в чуждестранна валута";

Буква "Б" – "Отговорности и компетенции на директора" – т.1 – "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на дирекцията".

Временни правила за организиране на валутната дейност на ЦКБ-АД – Раздел II "Организация на валутния пазар в системата на ЦКБ" – т.6 –  "В управлението на Б.та се създава специализирано звено "Валутен пазар", с предмет на дейност, както следва: б."В" – "Организация, контрол и отчитане на цялостната дейност по покупко-продажбата на валута в системата на Б.та."

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции", чл.8, ал.1 "Първичният счетоводен документ, съдържа следните реквизити:

т.2. наименование и адрес на предприятието – съставител на документа;

т.З. страните и лицата, осъществяващи стопанската операция;

т.5. собствено и фамилно име на съставителите на документа;

т.6. основание и предмет за стопанската операция;

т.8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция."

чл.14 – "Поправки в първичните счетоводни документи не се разрешават. При погрешни записвания, те се анулират и се съставят нови.",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 387 900 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък,

като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл.26, ал.1 НК.

 

Г.П.Г. – за това, че на 03.05.1995 г., в гр.С., като извършител в съучастие с длъжностните лица от ЦКБ-АД – Т.А.К. – дилър, И.А.М. – Директор "Валутна наличност", В.Р.М. – Началник управление "Валутна дейност", Т.В.Г. – Главен счетоводител и М.Н.Д. – Заместник-главен счетоводител – като съизвършители, и с П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д. – като подбудители и помагачи, в качеството му на длъжностно лице – Изпълнителен директор на ЦКБ-АД, присвоил чужди пари на обща стойност 91 000 000 лева /неденоминирани/, собственост на ЦКБ-АД, равностойни на част от преведените 3 000 000 щатски долара, по нареждане на М.Ч. – представител на "Б.И.К.", със суифт от 03.05.1995 г., по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в "С.Б.К." – Н.Й., връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като е подписал три броя авизо по платежно нареждане с основание валутна сделка от 03.05.1995 г.: № 109/03.05.1995 г. за превод на 15 000 000 лева /неденоминирани/ в полза на "Ф." ООД в П.Ч.Б. – В., № 110/03.05.1995 г. за превод на 11 000 000 лева /неденоминирани/ в полза на ET "К. С. – В. Ж." в П.Ч.Б. – клон "Н.", № 111/03.05.1995 г. за превод на 65 000 000 лева /неденоминирани/ в полза на ФБК "Е." в Б. "Б." – клон "Е." – всички по нареждане на Популярна ФБК – клон Т., съгласно сключен договор от 02.05.1995 г. с "М." ООД, представлявано от П.И.Т., за продажба на сумата от 3 000 000 щ.д. на ЦКБ-АД, като за улесняване на присвояването е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – такова по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 НК – на 03.05.1995 г. в гр.С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Изпълнителен директор на ЦКБ-АД, нарушил и не изпълнил служебните си задължения, и превишил властта и правата си , визирани в:

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел III -А "Изпълнителни директори – Общи компетенции" – т.З, б."а" – "Изпълнителните директори организират, ръководят и контролират дейността на Б.та и осигуряват ефективното стопанисване на нейното имущество" и б."б" – "Представляват Б.та и изпълняват всички функции, които са им възложени с ... нормативни актове";

Наредба №3 за плащанията – чл.З, ал.2: "Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице-титуляр"; Чл.16, ал.З от Глава V: "Платежните документи за директния превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното им съставяне".

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции"; чл.17, ал.2, т.1, който изисква "предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 91 000 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 91 000 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 91 000 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък,

като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал. 2 НК.

 

Т.В.Г. – за това, че през периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с длъжностните лица от ЦКБ-АД Т.А.К. – дилър, И.А.М. – Директор "Валутна наличност", В.Р.М. – Началник управление "Валутна дейност", М.Н.Д. – Заместник-главен счетоводител, Г.П.Г. – Изпълнителен директор – като съизвършители, и с П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д. – като подбудители и помагачи, в качеството й на длъжностно лице – главен счетоводител на ЦКБ-АД, присвоила чужди пари на обща стойност 284 800 000 лева /неденоминирани/, собственост на ЦКБ-АД, равностойни на част от преведените два транша от по 3 000 000 щатски долара със суифти от 28.04.1995 г. и от 03.05.1995 г., по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в "С.Б.К." – Н.Й., по нареждане на М.Ч. – представител на "Б.И.К.", връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява:

1. На   28.04.1995 г., подписала авизо по платежно нареждане за превод на 200 000 000 лева /неденоминирани/ по сметка на П.Ч.Б. в БНБ в полза на „З. и П.Б.”, по нареждане на Популярна ФБК АД – клон Т., съгласно сключен договор от 28.04.1995 г. с "М." ООД, представлявано от П.И.Т., за продажба на сумата от първия транш от 3 000 000 щатски долара на ЦКБ-АД, като присвоената сума е в размер на 193 800 000 лева /неденоминирани/.

2. На   03.05.1995 г., подписала три броя авизо по платежно нареждане с основание валутна сделка от 03.05.1995 г.: № 109/03.05.1995 г. за превод на 15 000 000 лева /неденоминирани / в полза на "Ф." ООД в П.Ч.Б. – гр. В., №110/03.05.1995 г. за превод на 11 000 000 лева /неденоминирани/ в полза на ET "К. С. – В. Ж." в П.Ч.Б. – клон "Н.", №111/03.05.1995 г. – за превод на 65 000 000 лева /неденоминирани/ в полза на ФБК "Е." в Б. "Б." – клон "Е." – на обща стойност 91 000 000 лева /неденоминирани/, всички по нареждане на Популярна ФБК – клон Т., съгласно сключен договор от 02.05.1995 г. с "М." ООД, представлявано от П.И.Т., за продажба на сумата от 3 000 000 щ.д. на ЦКБ-АД, като за улесняване на присвояването е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – такова по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК – в периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г., в гр.С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Главен счетоводител на ЦКБ-АД, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, и превишила властта и правата си, визирани в:

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел "Правила за устройството и дейността на Б.та" – т.1.6 – Дирекция "Банково счетоводство и управление на разплащанията и касовата работа", буква "А" "Функционални задължения и отговорности" – т.1: "...организира работата на оперативното счетоводство в Б.та...", т.2 "Осъществява методическата работа, организира и извършва контрол върху касовата работа"; т.4 "Отговаря за правилното и точното отчитане на счетоводните операции на Б.та..."; б "Б" – "Отговорности и компетенции на главния счетоводител" – т.1 – Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на банковото счетоводство и управлението на разплащанията и касовата работа", т.З – "Има право да задължава Б.та с право на втори подпис", т.7 – "Осъществява контрол върху осчетоводяването на валутните операции на Б.та";

Наредба №3 за плащанията – чл.З, ал.2: "Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице - титуляр". Чл.16, ал.З от Глава V: "Платежните документи за директния превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното им съставяне".

Закон за счетоводството – чл.4 ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции"; чл.17, ал.2, т.1, който изисква "предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 284 800 000 лева /неденоминирани/, и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 284 800 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 284 800 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък,

като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК.

 

М.Н.Д. – за това, че на 28.04.1995 г., в гр.С., като извършител, в съучастие с длъжностните лица от ЦКБ-АД Т.А.К. – дилър, И.А.М. – директор "Валутна наличност", В.Р.М. – Началник управление "Валутна дейност", Т.В.Г. – Главен счетоводител и Г.П.Г. – Изпълнителен директор – като съизвършители, и с П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д. – като подбудители и помагачи, в качеството й на длъжностно лице – Заместник - главен счетоводител на ЦКБ-АД, присвоила чужди пари на обща стойност 193 800 000 лева /неденоминирани/, собственост на ЦКБ-АД, равностойни на преведените 3 000 000 щатски долара, със суифт от 28.04.1995 г., по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в "С.Б.К." – Н.Й., по нареждане на М.Ч. – представител на "Б.И.К.", връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като е подписала авизо по платежно нареждане от 28.04.1995 г. за превод на 200 000 000 лева /неденоминирани/ по сметка на П.Ч.Б. в БНБ, в полза на „З. и П.Б.”, по нареждане на Популярна ФБК – клон Т., съгласно сключен договор от 28.04.1995 г. с "М." ООД, представлявано от П.И.Т., за продажба на сумата от 3 000 000 щ.д. на ЦКБ-АД, като за улесняване на присвояването е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – такова по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 НК – на 28.04.1995 г., в гр.С., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Заместник - главен счетоводител на ЦКБ-АД, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, и превишила властта и правата си, визирани в:

Правилник за устройството и дейността на ЦКБ-АД – Раздел "Правила за устройството и дейността на Б.та" – т.1.6 – Дирекция "Банково счетоводство и управление на разплащанията и касовата работа", буква "А" Функционални задължения и отговорности" – т.1: "...организира работата на оперативното счетоводство в Б.та...", т.2 "Осъществява методическата работа, организира и извършва контрол върху касовата работа"; т.4 "Отговаря за правилното и точното отчитане на счетоводните операции на Б.та..."; б. "Б" – "Отговорности и компетенции на главния счетоводител" – т.1 – "Ръководи, организира, контролира и отговаря за функционирането на банковото счетоводство и управлението на разплащанията и касовата работа", т.З – "Има право да задължава Б.та с право на втори подпис", т.7 – "Осъществява контрол върху осчетоводяването на валутните операции на Б.та";

Наредба №3 за плащанията – чл.З, ал.2: "Плащане от банковите сметки може да става само по нареждане или с предварително съгласие на титуляра до размера и при условията, поставени от титуляра на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице - титуляр". Чл.16, ал.З от Глава V: "Платежните документи за директния превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното им съставяне".

Закон за счетоводството – чл.4, ал.1: "Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове", ал.2 – "Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции"; чл.17, ал.2, т.1, който изисква "предварителен и текущ контрол върху първичната счетоводна информация",

с цел да набави за П.И.Т. – представител на "М." ООД и Д.Г.Д., имотна облага в размер на 193 800 000 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 193 800 000 лева /неденоминирани/, и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ в размер на 193 800 000 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаването на доверието в същата, и случаят е особено тежък,

като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал. 2 НК.

 

К.С.З. – за това, че на 29.08.1995 г., в гр.С., в качеството си на длъжностно лице – председател на ЦКБ-АД, присвоила чужди пари в размер на 154 780.06 щ.д., равностойни на 10 201 708.53 лева /неденоминирани/, собственост на ЦКБ-АД, връчени й в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като с писмо № 860/29.08.1995 г. е разрешила сумата да бъде изтеглена по безкасов начин и същата сума била преведена на 31.08.1995 г. по нареждане на Д. В. Д. – управител на ПФБК АД – клон Т., като за улесняване на присвояването е извършила и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно – такова по чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК – на 29.08.1995 г., като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – председател на ЦКБ-АД, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, и превишила властта и правата си, визирани в:

Правилник за организацията и дейността на Съвета на директорите на ЦКБ-АД – раздел IV "Управление и представителство" – чл.23 "Избраните и овластените от Съвета на директорите трима негови изпълнителни директори – председател и заместник-председатели на Б.та, най-малко двама:

т.1 Организират, оперативно ръководят и контролират цялостната дейност на Б.та в съответствие с действащото законодателство, Устава на Б.та, решенията на органите на Б.та и настоящия Правилник;

т.З Отговарят за стопанисването, опазването и увеличаването на банковия капитал и имущество, и осигуряват най-подходящите условия за това;",

с цел да набави за ПФБК АД – клон Т., имотна облага в размер на 10 201 708.53 лева /неденоминирани/ и да причини вреда на ЦКБ-АД в размер на 10 201 708.53 лева /неденоминирани/, и от деянието са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ-АД в размер на 10 201 708.53 лева /неденоминирани/, пропуснатите ползи, невъзможността Б.та да разполага със сумата и разколебаване на доверието в Б.та, и случаят е особено тежък,

като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

С внесения обвинителен акт, СГП е повдигнала обвинение срещу подсъдимите П.И.Т. и Д.Г.Д. и за престъпление по чл.211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което обвинение наказателното производство е прекратено с влязло в сила определение, постановено на 26.07.2012 г.

 

          В съдебно заседание представителят на Прокуратурата счита, че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани доказателства, установяващи фактическа обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Излага съображения, че предвид обстоятелството, че и двата суифта били с непълно и неясно съдържание, служителите на ЦКБ-АД са били длъжни да поискат от Б.та кореспондент да изясни конкретно предназначението на преводите, както и да даде указания, как да бъдат използвани преведените суми. Според СГП, до изясняване на тези обстоятелства предоставените общо 6 000 000 щ.д. е следвало да бъдат отнесени по временна сметка и при липса на допълнителни нареждания от изпращача в 1-месечен срок, Б.та е следвало да ги върне обратно. Твърди, че кореспондентската сметка, по която са получени сумите, представлявала съставната част от актива по баланса на Б.та, а Б.та е следвало да съхранява процесните преводи с грижата на добър стопанин до изясняване на обстоятелствата и предназначението им, като който и да е от подсъдимите не е имал каквото и да било правно основание сам да се разпорежда с преведените суми и да предприема каквото и да е действие с тях. Според Прокуратурата, след осъществен контакт чрез лични срещи, писмени съобщения и факсове между подс. Т. и подсъдимите К., М. и М., след изготвяне на съответни дилърски нареждания, получената по сметката на ЦКБ-АД сума е станала предмет на сделки за закупуване от Б.та на обща стойност 6 000 000 щ.д., от ПФБК – клон Т.. Левовата равностойност на така закупената валута е преведена по разпореждане на ПФБК по сметки на различни лица, а след предявен от наредителя на двата посочени превода иск, ЦКБ-АД му е заплатила сумата от 5 000 000 щ.д.

Държавното обвинение поддържа, че в изпълнение на служебните си задължения, подсъдимата М. е получавала и разпределяла получените в ЦКБ-АД суифти, в зависимост от характера на сделката. Твърди, че докато при стокови сделки и депозити М. поставяла съответна резолюция и след това ги предавала по предназначение, при сделки за покупко-продажби на валута, подс. М. не е поставяла резолюция, а ги е предавала направо на дилърите. Сочи, че без каквото и да е основание, подс. М., третирайки формално суифтовете от 28.04.1995 г. и 03.05.1995 г. като сделки по покупко-продажби на валута, без резолюция ги е предала на подс. К. – дилър в ЦКБ-АД, за извършване на сделката. Предавайки ги на дилърите, подс. М. е дала ход на суифтите за сключване на сделките от 28.04.95 г. и 03.05.95 г. за покупка на двата транша от по 3 000 000 щ.д. Според държавното обвинение, по нареждане на подс. К. били изготвени съответни дилърски нареждания – тикети, като на 28 април 1995 г. е изготвен първия тикет за покупка на 3 000 000 щ.д. от ПФБК – клон Т. – № 1021617, а на 03 май 1995 г. е изготвен втория тикет за покупка на 3 000 000 щ.д. също от ПФБК – клон Т. – №1021643, като и двата тикета са подписни от подс. К. и са утвърдени от подс. М., след което са предадени на Валутно счетоводство. Сочи се, че и в двата тикета липсват задължителни реквизити, в това число основание на стопанската операция, име на съставителите на документа, липсва и ЦКБ-АД като страна по сделката. И в двата тикета има корекции на суми и номера на сметки, което според СГП е грубо нарушение на чл. 14 от ЗСч, според който поправки в първични счетоводни документи не се разрешават, като при наличия на погрешни записвания, такива документи се анулират и се съставят нови. Длъжностните лица, изготвящи тикетите са били длъжни да се съобразят със суифтите. Същевременно обаче, двата суифта са с непълно и с неясно съдържание и подсъдимите М., М. и К. са били длъжни да изяснят предназначението на получените преводи. Вместо това обаче, съобразно уговореното с подс. Т., тези подсъдими са осъществили инкриминираните покупки на валута. Изготвените тикети са предадени във Валутно счетоводство за извършване на разпоредените с тях превеждания на суми, равняващи се на левовата равностойност на общо 6 000 000 щ.д., по сметките на различни лица. Претендира се, че на основание на разпореденото с тикетите, счетоводителите са извършили последващите банкови преводи.

СГП поддържа, че от заключенията на ССчЕ се установява, че суифтите и извлечението за заверението на сметката на ЦКБ-АД в „С.Б.К. – Н.Й.” от 28 април и от 3 май 1995 г., изключват категорично покупка на валута от ПФБК – клон Т.. Ангажира становище, че на въпросните суифти не е следвало да бъде даден ход до изясняване на бенефициентите по преводите, като за ЦКБ-АД е възникнала отговорност за правилно съхранение на получените суми, тъй като същите са получени по нейна сметка и Б.та е поела задължение към преводача им. Не е било налице правно основание ЦКБ-АД сама да вземе решение за разпореждане с преведените по нейна кореспондентска сметка суми и да предприема каквито и да било действия с тях, а напротив, да ги опази с грижата на добър стопанин. Именно тази грижа е следвало да бъде положена от подсъдимите М., М. и К. в длъжностното качество, което всеки от тях е заемал. Тези подсъдими, обаче, неправомерно са се разпоредили с поверените им запазени средства и по този начин противозаконно са ги присвоили. Б.та не е имала правно основание да откупува валутата и да предоставя равностойността й на друго лице. От заключенията на изготвените ССчЕ и мнението на вещите лица, според Прокуратурата се установява, че 6 000 000 щ.д. са постъпили в Б.та, излезли са от сметките й след разпорежданията на подсъдимите, без да им е заплатена левовата равностойност и без да са върнати след това, както и без да са участвали от този момент в оборота на Б.та. Представителят на Прокуратурата поддържа, че подсъдимият Т. е целял възможност да облагодетелства себе си и други лица с преведените по разпореждане на свидетелите Ч. и К. общо 6 000 000 щ.д., а подсъдимите М., М. и К. са били служителите на ЦКБ-АД, които са можели да се разпоредят с въпросните средства, постъпили по кореспондентската сметка на Б.та и като са се възползвали от възможността за нарушаване на правилата на Б.та, те осъществили такава дейност, в резултат на която да бъде удовлетворено желанието на подс. Т.. Твърди също, че нарушаването на служебните задължения на всеки един от посочените подсъдими, не е резултат от лично решение на всеки един от тях за облагодетелстване на лице, което не им е познато, а е последица от съществуващите взаимоотношения между тях и конкретните реални възможности, с оглед на служебното им положение. Сочи, че подсъдимият Т. е бил инициатор на престъплението и умишлено е предизвикал у останалите подсъдими решение за извършването му. Професионалните знания на подсъдимите М., М. и К. чрез  пренебрегването от тях на правилата за работа със суифти, сделки за покупка на валута и изготвяне на дилърски нареждания, липсата на предприети регламентирани действия по изясняване съдържанието на суифтите и обезпечаване правилното осчетоводяване и превеждане на средствата, обосновава според СГП законосъобразен извод, че към момента на извършване на деянията, тези подсъдими са имали представа за престъпния им характер и причинно-следствената връзка с настъпилите общественоопасни последици.

Според СГП, не се установява престъпен умисъл в действията на подсъдимите Г., Г. и Д., които само са извършили разпоредените им с тикетите парични преводи. Не се установява и осъществен от подсъдимия Д. контакт с подсъдимите длъжностни лица, а оттам и някаква възможност последният да провокира или да подпомогне действията им. Затова по отношение на тези четирима подсъдими, СГП не поддържа повдигнатите обвинения.

Аргументира, че от събраните по делото доказателства по пункт 2 от обвинителния акт, също се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в него. Приема, че от приложените по делото писмени доказателства по несъмнен начин се доказва, че подс. З. е знаела за неправомерното сключване на двете сделки с ПФБК – клон Т. и за превеждането на средствата и начина, по който е извършено това, а именно – по описания в пункт 1 от обвинителния акт начин. Според Прокуратурата несъмнено е установено, че подс. З. сама е предприела действия за възстановяване на неправомерно разходваните средства, като се е разпоредила със сумата от 154 780 щ.д., поверена й в качеството на председател на ЦКБ-АД да я пази и управлява, като е дала съгласието си тази сума да се изтегли по безкасов начин, което е и сторено. Въпросната сума подс. З. е следвало да възстанови на „Б.И.К., а вместо това тя е превела отново на фирма, която не е изричен получател.

Представителят на Прокуратурата счита, че правилно присвоителните действия на подс. Т., М., М., К. и З. са квалифицирани като особено тежък случай по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК и с оглед особено големите размери на присвоеното.

Пледира за постановяване на присъда, с която съдът да признае посочените подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201 от НК, вр. чл. 26 и чл. 20, ал. 2 от НК, а за подсъдимите М., М. и К. и във вр. чл. 26 НК, и вр чл. 20, ал. 3 и ал.4 – за подс. Т.. Моли при определяне  на вида и размера на наказанията, които ще бъдат наложени на подсъдимите, да се приеме, че са налице смекчаващи вината им обстоятелства, а именно – тяхното чисто съдебно М.ло, както и дългия период от извършване на деянията до постановяване на присъдата, а като отегчаващо – изключително големия размер на присвоеното, надвишаващ многократно предвидения в закона минимум за особено големи размери. Счита, че приложение следва да намери и разпоредбата на чл. 66 от НК.

 

Защитата на подс. Т. – адв. Г. поддържа, че в хода на съдебното следствие, не е установено каква е длъжността на подс. Т., която той е заемал в ЦКБ-АД, както и каква е била длъжността му при св.  М.Ч., за да се докаже неговата съпричасност към престъплението, в което е обвинен. Според защитника, текстът на чл. 201 НК е императивен и предвижда особен субект на престъплението, а именно – „длъжностно лице”, каквото качество не е доказано подс. Т. да притежава. Претендира, че под инкриминираните документи, не е стоял подписа на подсъдимия Т.. Основните доводи на защитника се изразяват в обстоятелството, че присвояването на предмета на престъплението може да се извърши само от длъжностно лице, на което той е поверен в това му качество. Предвид обстоятелството, че подс. Т. не е длъжностно лице, защитата сочи, че е налице несъставомерност на деянието. С оглед на така изложените изводи за несъставомерност и недоказаност на престъплението, защитата пледира за постановяване на присъда, с която подс. Т. бъде признат за  невинен по обвинението на чл. 203, вр. чл. 201 от НК.

 

Защитата на подс. Д. – адв. Х. поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че нито подс. Д., нито подс. Т. са познавали посочените длъжностни лица от ЦКБ-АД преди инкриминираните дати в обвинителния акт. Твърди, че дейността по подпомагане и подбуждане към длъжностно присвояване е сложна престъпна дейност, която изисква многократни разговори, срещи, размяна на информация между участващите лица, като такива обстоятелства не са установени в хода на съдебното следствие. Предвид така установената фактическа обстановка сочи, че не може да бъде доказано, че подс. Д. е действал като подбудител и помагач. Моли за постановяване на оправдателна присъда по всички повдигнати на подс. Д. обвинения.

 

Защитата на подс. К. – адв. Т. в своята реч поддържа, че обвинението спрямо неговия подзъщитен не е доказано по несъмнен начин, поради което пледира за оправдателна присъда. Оспорва твърденията на Прокуратурата, че присвояването е било осъществено посредством нареждането за изготвяне на дилърско нареждане – тикет, като за улесняването на това присвояване подс. К. е нарушил и не изпълнил служебните си задължения в изброените в обвинителния акт текстове и норми. Твърди, че деянието е изцяло несъставомерно, като това е така, тъй като няма акт на имуществено разпореждане от страна на подс. Т.К.. Според този защитник, нареждането за изготвяне на тикет – дилърското нареждане, не може да се третира и да се квалифицира като акт на имуществено разпореждане от страна на подсъдимия, тъй като това негово действие е в изпълнение на служебните му задължения на дилър, като той е бил длъжен да изготви такъв документ – тикет. Поддържа, че не е вярно и твърдението на Прокуратурата, че тикетите са били поправяни и че не съдържали всички реквизити, тъй като от приложените по делото тикети се установява, че същите са абсолютно годни документи, отразяващи извършената Ф.нсова операция, като тикета по своята същност представлява едно потвърждение на нареждането на клиента за извършената операция по покупко-продажба на валута. Според защитника, свидетелските показания на св. Д. Д. на лист 11-15 от делото, на Ю.А. на лист 17-18 от протокол за разпит от 08.03.2008 г. установяват, че действително има сключени договори от тях за покупко-продажба на валута, като ЦКБ-АД е дала най-добър курс за сделката, а в изпълнение на тези договори е действал и подс. Т.К., както и всички от ръководството на Б.та. Твърди, че всички служители, които са взели участие във въпросните валутни операции, са имали съзнанието и са действали с чувството, че извършват покупко-продажба на валута. Поддържа, че тези валутни сделки са разрешени от закона, а Б.та има лиценз за извършване на подобни операции. Претендира, че няма никакви доказателства подс. Т.К. да е познавал св. Ч. и подс. Т., нито пък подс. Д.. Сочи, че не са събрани никакви доказателства К. да се е срещал, да е комуникирал с тях. Според защитата деянието е несъставомерно, защото няма никакви доказателства от гледна точна на умишлени действия между така привлечените подсъдими и подс. П.Т. и Д., както и К. да е нарушил служебните задължения във връзка с улесняващото престъпление по чл.282 от НК. Претендира, че не са налице никакви доказателства подс. К. да е нареждал на служители, както се твърди в обвинението, да изготвят тикети по инкриминираните сделки. В тази връзка обосновава, че свидетелят Л., както и другите свидетели в БЕК офиса, не са били на подчинение на дилърите. Свидетелят Л. е съставил тикетите съобразно писмените потвърждения на ПФБК – клон Т., каквато е била практиката. Сочи, че без писмени потвърждения на клиента, не може да се осъществи сделка, а в случая такава има и тя е доказана с документи по делото. Обосновава, че в тикетите просто са преписани потвържденията за сключените сделки, като подс. К. е подписал тикетите в качеството си на дилър и е определил курса, последващо от което действие, съобразно лимитите, сделките са били утвърдени от Началник „Валутно управление”, тъй като той е имал задължение, когато става въпрос за сделки над определен лимит, да полага своя подпис и да ги одобрява. Без утвърждение на такъв служител, имащ право да контролира скалата на лимитите, никоя голяма сделка не би се осъществила, така че и това правило е спазено от Б.та, в който смисъл твърдения на Прокуратурата, описани в акта, са изцяло недоказани. Счита, че няма никакви доказателства за противоправни разпоредителни действия от страна на подс. К.. Поддържа, че К. не притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК, тъй като този подсъдим не е имал разпоредителни функции по отношение на паричните средства на Б.та, а само право да договаря курс „купува” или курс „продава” на Б.та, като други са били длъжностните лица, които са имали правото да се разпореждат с парите на Б.та.

Аргументира, че деянието е несъставомерно, тъй като за да е налице присвояване, следва да е налице резултат. В този смисъл, цитира практиката на ВКС – Решение № 15/12.03.09 г. на ВКС по дело № 638/08 г. на 3 НО и Решение № 414/10.12.09 г. на ВКС по НОХД № 90/09 г. на 1 НО, според която присвояването е резултатно престъпление и се изразява в противозаконно разпореждане с чуждото имущество като със свое, по който начин се уврежда титуляра на правото на собственост. 

 

Според другия защитник на подс. Т.К. – адв. Д.,  деянието е несъставомерно според фактите, изложени в обвинителния акт.  Поддържа, че не става ясно защо подс. К. е следвало да си изяснява съдържанието на суифта и предназначението на превода, след като той не е извършвал действия по разпореждане със средства, а единствено е превалутирал парите. Претендира, че присвояването не може да бъде осъществено с това, че е сключена сделка за покупка на долари, тъй като промяната на валутата не води дефинитивно до намаляване на патримониума на Б.та. Покупката сама по себе си също не може да бъде увреждащо разпоредително действие, като според защитата е видно, че деянието на К., така както е описано в обвинителния акт, само по себе си не може да представлява присвоително престъпление. Независимо от това, защитата поддържа, че така нареченото улесняващо престъпление по чл. 282 от НК е също несъставомерно, тъй като К.  изобщо не може да бъде субект на престъплението по чл. 282 от НК, защото инкриминираните действия не засягат дейността на държавни органи или обществени организации, и са извън обсега на чл. 282 от НК. Престъплението по служба, сред които това по чл. 282 от НК, са в глава 8, раздел ІІ от Особената част на НК, озаглавен „Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации”. Обосновава, че разделът е озаглавен така, тъй като обект на престъплението по глава осма от Особената част на НК, са отношенията свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат. Цитира Постановление № 2/1980 г. на ВС. Извежда, че при този род престъпления се нарушава отношението гражданин – държавен орган, както изтъква проф. И. Ненов в особената част на учебника си по Наказателно право. Акцентира, че с Постановление № 2/1980 г., както и с Решение № 470/1994 г. на ВКС, 1 НО, се уточнява, че непосредствен обект на престъпленията по служба е правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат, неговият авторитет и повишена отговорност. С престъпленията по служба се разколебава доверието към държавните органи и обществените организации. Аргументира, че престъпленията по служба безпротиворечиво се характеризират от теорията и практиката като престъпления, извършени от длъжностно лице, което се намира в съответната система на държавните органи или обществени организации. За системата на държавните органи са характерни отношения на власт и подчинение. Съответният орган следва да има държавно-властнически правомощия, за да може да издава правно-задължителни актове. Държавният орган трябва да действа от името на държавата и с действията си да ангажира както нейния авторитет, така и нейната отговорност. Защитата сочи също, че ЦКБ-АД е търговско дружество по Търговския закон, регистрирано и действащо в съответствие със специализираната нормативна уредба за банковата дейност. Като частно акционерно дружество, Ц.К. Б. не е обществена организация, не е и държавен орган, тъй като не спада и към системата на държавни органи, очертани в Конституцията на Република Б.. Според защитата, подсъдимият К. не може да извършва държавно-властнически действия, каквито юридическото лице не притежава. Поради това всички действия на подсъдимите нямат никакво отношение към дейността на държавните органи и обществените организации, които единствено могат да са обект на престъпленията по глава осма от Особената част на НК. Изтъква, че квалифицирането на тези действия като престъпление по служба е резултат от разширително прилагане на наказателния закон или от прилагането му по аналогия, което е абсолютно недопустимо и особено грубо нарушава гарантираните от вътрешното и международно право, правата и свободите на гражданите. Посочва практика в този смисъл на ВКС – Решение № 235/03 г. на 3 НО, Решение № 499/95 г. на 2 НО, Решение № 297/05 г. на 1 НО, Решение № 1067/06 г. на 1 НО, Решение № 345/06 г. на 1 НО. Излага, че Постановление № 2/80 г. на ВС, задължава във всички случаи съдилищата да установяват в какво се състои нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на властта или на правата, както и съответния нормативен акт – правилник, наредба, постановление, разпореждане и т.н., или акт на обществена организация, в които те са посочени. Защитата твърди, че подс. Т.К. не е извършил нарушение, нито в действията му има неизпълнение на служебни задължения, нито е превишил правата си, уредени в цитираните актове, така че да се обоснове наказателната му отговорност по чл. 282 от НК. В тази насока обосновава, че извън ЗСч, всички актове, които са посочени от Прокуратурата, нямат нормативен характер и от тях не могат да произтекат задължения, чието неизпълнение да доведе до наказателна отговорност. Длъжностната характеристика, Паметната записка от проведеното съвещание при председателя на ЦКБ и Временните правила за организиране на валутната дейност на ЦКБ АД, нямат нормативен характер. Що се отнася до ЗСч, който единствено би могъл да съдържа задължения, чието неизпълнение да води до наказателна отговорност, цитираните текстове от него – чл. 4, чл. 8, чл. 14, не визират никакви права и задължения за един дилър в ТБ. Те не регламентират права и задължения за никого, а определят формата и съдържанието на счетоводните документи, и реда, по който следва да се извършват поправките в тях. Нарушението на формата и съдържанието на счетоводните документи, и на реда, по който се извършват поправките, не може да имат връзка с присвоителни действия, ако самите документи нямат характер на разпореждане. В този смисъл, те не могат и да улеснят присвояването дори ако беше извършено. Друг е въпросът, че според обвинителния акт част от другите подсъдими – служители в Б.та, са имали задължение да контролират съдържанието на суифта и да осигурят превода му, тоест и според прокурора, цитираните норми са несъотносими дори и към инкриминираната дейност на подс. К.. 

 

Защитата на подс. М. – адв. А. счита, че така повдигнатото обвинение на посочената подсъдима не е доказано по безспорен и несъмнен начин – в частност, не е доказано подсъдимата да е нарушила служебните си задължения, тъй като тя не е имала разпоредителни функции и не се е разпореждала с постъпилите средства в Б.та, като тя не е разпределяла и суифтите. Поддържа, че суифтът не е първичен счетоводен документ, затова не е необходимо да съдържа посочените в ЗСч реквизити, като не се доказва да е налице имуществено разпореждане от страна на М. с тези средства. Моли за оправдателна присъда.

 

Защитникът на подс. В.М. – адв. Ц., моли за постановяване на оправдателна присъда, като претендира несъставомерност на деянието. Излага обстойни съображения по същество.

   

Защитникът на подс. Г. – адв. Д., моли за произнасяне на оправдателен съдебен акт. Излага съображения по същество. Поддържа, че за Б.та не е имало щета, а печалба от превалутирането на валутата, предмет на обвинението, като въпреки това превалутирането е действие, което стои извън правомощията и отговорността на доверителя му. Оспорва заключенията на назначените и изготвени на фаза досъдебно производство ССчЕ. Според защитника, длъжностното престъпление е типично специално престъпление по служба и може да бъде извършено само от длъжностно лице, като е необходимо дейността, която осъществява да му е възложена с конкретен акт или трудов договор. Сочи, че изпълнителното деяние се осъществява и от противозаконно разпореждане на свое или на чуждо лице, като според обвинителния акт това са лицата Т. и Д.. Поддържа по същество, че според доказателствата по делото, деянието на Г. е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли подс. Г. да бъде оправдан изцяло.

 

Защитникът на подс. Г. – адв.Б. изтъква, че неговата подзащитна не е нарушила вменените й обвинения за нарушения на текстовете на НК относно превишване на властта и правата й, които изрично са посочени в Правилника за устройство и дейността на ЦКБ-АД, визиращ, че тя е „длъжна да организира работата на оперативното счетоводство на Б.та; да осъществява методическата работа, да организира и извършва контрол върху касовата работа, отговаря за правилното и точно отчитане на счетоводните операции на Б.та”. Защитата счита, че така извършените операции относно осчетоводяване и извършване на сделката по покупко-продажба на валута по курса, съобразен с движение на валутния пазар, са извършени точно съгласно правомощията й, дадени в Правилника за устройство и дейността на ЦКБ-АД. Излага, че подс. Г. не е имала задължението да проследи произхода на парите, а само е осчетоводила извършената операция, която при това е правилно осчетоводена – и съгласно закона, и съгласно правилата за работа и устройство на Б.та, Наредбата за плащанията и ЗСч. Твърди, че няма данни и не са се събрали такива в предварителното или в настоящото производство, подсъдимата Г. да е познавала и поддържала връзка с подс. Д.Д., Т.К., П.Т., както и със св. М. Ч.. Моли за произнасяне на оправдателна присъда.

 

Защитникът на подс. Д. – адв. Д. изтъква, че за всички подсъдими – служители на ЦКБ, важи действащата към момента на деянието разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ, според която: „банките не контролират предмета на сделката, в резултат на което е възникнало плащането, освен ако такъв контрол произтича от договор за кредит, с който Б.та е предоставила сумата на клиента”. Според адв. Д., този текст обезмисля всичките обвинения по обвинителния акт и това касае всички подсъдими, които по това време са работили в ЦКБ-АД. Излага съображения по същество, като възразява срещу конструкцията на обвинението, че подс. Д. с бездействието си е извършила присвояване. Пледира, че нито от обективна страна, нито от субективна страна са доказани елементите на състава на престъплението. Моли за оправдателна присъда.

 

Защитникът на подс. З. – адв. И., моли за постановяване на присъда, с която посочената подсъдима да бъде призната за невиновна  по повдигнатото й обвинение. Излага съображения по същество, като претендира да е налице абсурдна конструкция на обвинението, поддържано спрямо З.. Твърди, че е невъзможно З. да е извършила присвояване на пари на ЦКБ-АД, след като вече веднъж те са присвоени преди това и постъпили по банкови сметка на трети лица. Адв. И. твърди, че вредата за Б.та е подписаната спогодба, а не действията на подзащитната й. Поддържа, че гражданският деликт и гражданската вина нямат нищо общо с  наказателната вина. Вината в гражданското производство е в резултат на други действия, на други обстоятелства и факти, които са абсолютно ирелевентни в наказателното производство.

 

Подсъдимият Д.Г.Д. не се признава за виновен, не дава обяснения, моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият Т.А.К. не се признава за виновен, не дава  обяснения, моли за оправдателна присъда.

Подсъдимата И.А.М. не се признава за виновна, не дава обяснения, моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият В.Р.М. не се признава за виновен, не дава обяснения, моли за оправдателна присъда.

 

 Подсъдимият Г.П.Г. не се признава за виновен, не дава обяснения, моли за оправдателна присъда.

Подсъдимата Т.В.Г. не се признава за виновна, не дава обяснения, моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият М.Н.Д. не се признава за виновна, не  дава обяснения, моли за оправдателна присъда.

Подсъдимата К.С.З.  не се признава за виновна, не дава обяснения, моли за оправдателна присъда.

 

СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият П.И.Т. е роден на *** г. в гр. П., с ЕГН-**********, български гражданин, неженен, с висше техническо образование, неосъждан. Производството спрямо същия се проведе при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 НПК.

Подс. Т. в периода 1994 г. – 1995 г., се е занимавал с посредническа дейност при валутни операции, предимно покупко-продажба на валута и обмен на същата в различни валути и левове. Предвид обстоятелството, че същият не е разполагал с лиценз за обмяна или търговия с валута, той използвал различни Ф.нсово-брокерски компании, една от които била Популярна Ф.Б.К. /ПФБК/. Подс. Т. намирал клиенти, сключвал договори и посредничал при търговия с валута лично или като представител на дружеството „М.“ ООД, в което имал дялово участие, за което получавал комисионна или от клиентите, или от ПФБК.

 

Подсъдимият Д.Г.Д. е роден на *** ***, с ЕГН-**********, българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, с висше икономическо образование, не работещ, с поС.ен адрес: гр.С., ул. „Ч.” № **, с настоящ адрес: гр.С., ул. „К.П.” № **.

 

Подсъдимият Т.А.К. е роден на *** ***, с ЕГН-**********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше икономическо образование, изпълнителен директор на ИП „Ф.-С”, с поС.ен адрес: гр.С., ул.”К.” № **, ет.*, ап.*.

В инкриминирания период подс. Т.К. бил дилър на трудов договор, подписан на 08.03.1993 г. в Ц.К. Б. АД / л.20, т.21 от сл.д./ и в качеството си на такъв извършвал за сметка на ЦКБ-АД сделки с валута, като договарял и курсове за покупка и продажба на валута.

 

Подсъдимата И.А.М. е родена на *** г. в гр.Х., с ЕГН-**********, българка, българско гражданство, разведена, неосъждана, с висше икономическо образование, управител на магазин към ЕТ „М.К.”, с поС.ен адрес: гр.С., жк. „И.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**.

В инкриминирания период подс. И.М. била специалист по валутна наличност и кореспондентски сметки на трудов договор към Ц.К. Б., подписан на 02.04.1992 г. /л.22, т.12 сл.д/. Считано от 02.01.1995 г., подс. М. била назначена на длъжност Директор „Валутна наличност” /л.23, т.12 сл.д./. М. работила на въпросната длъжност до 05.06.1995 г.

 

Подсъдимият В.Р.М. е роден на *** г. в гр. Д., с ЕГН-**********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше икономическо образование, пенсионер по инвалидност, с поС.ен адрес: гр.С., жк. „С.Т.”, бл.*** а, вх.*, ет.*, ап.**.

В инкриминирания период подс. М. бил Началник управление „Валутна дейност” съгласно сключен трудов договор с Ц.К. Б. на 02.01.1995 г. и изпълнявал тази длъжност до 20.05.1996 г. /л.26-27, т.12 от сл.д/. В качеството му на Началник Управление „Валутна дейност”, подс. М. имал право да разписва сделки с валута на стойност над 2000 000 щатски долара.

 

Подсъдимият Г.П.Г. е роден на *** ***, с ЕГН-**********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше икономическо образование, месторабота „HDI” Застрахователно АД – ръководител служба „Вътрешен контрол”, с поС.ен адрес: гр.С., жк. „Б.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**.

В инкриминирания период подс. Г. бил Заместник председател в Ц.К. Б., съгласно сключен трудов договор на 01.05.1991 г. / л. 21-30 т. 12 сл.д./.

 

 Подсъдимата Т.В.Г. е родена на *** г. в гр. Б.С., с ЕГН-**********, българка, българско гражданство, омъжена, не осъждана, с висше икономическо образование – специалност „Ф.нси”, неработеща, с поС.ен адрес: гр.С., ул. „Б.И.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.

В инкриминирания период подс. Г. била главен счетоводител съгласно трудов договор с Ц.К. Б. от 01.05.1995 г.  и изпълнявала длъжността до 16.10.1995 г. /л.30-31, т.12 от сл.д./.

 

Подсъдимата М.Н.Д. е родена на *** ***, с ЕГН-**********, българка, българско гражданство, омъжена, неосъждана, с висше икономическо образование, месторабота към момента – главен счетоводител на КТБ, с поС.ен адрес: гр.С., жк. „И.”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**.

В инкриминирания период подс. Д. изпълнявала длъжността банков счетоводител към Ц.К. Б., съгласно трудов договор от 16.03.1992 г. /л.24, т.21 от сл.д./

 

Подсъдимата К.С.З. е родена на *** ***, с ЕГН-**********, българка, българско гражданство, вдовица, неосъждана, с висше икономическо образование, към момента – пенсионер, с поС.ен адрес: гр.С., жк. „З.Ф.”, бл.**, ет.**, ап.**.

В инкриминирания период подс. З. била Председател на Ц.К. Б., съгласно трудов договор от  01.05.1991 г., като същата изпълнявала длъжността до 23.10.1995 г. /л.28-29, т.12 от сл. д./

 

През 1994 г. стартирало учредяването на „З. П.Б.“. Учредители на Б.та били група земеделски сдружения, кооперации и физически лица. За създаването на същата и издаването на лиценз за дейността й, бил необходим първоначален уставен капитал в размер на 200 000 000 лева. За събиране на капитала, на 02.08.1994 г. била открита набирателна сметка в полза на „З. П.Б.“ в „П.Ч.Б.“ с № 950 184 022 599- 01-99 / нов номер 1739-013423-01/.

Към 01.03.1995г. по сметката на „З. П.Б.” /ЗПБ/, имало събрана сума от 200 000 000 лева и от страна на „П.Ч.Б.” уведомили на 02.03.1995 г. Б.Н. Б. – Управление „Банков Надзор”, за събрания капитал с цел издаване на лиценз на „З. П.Б.“ АД. На 02.03.1995 г., с решение на УС на БНБ бил издаден лиценз на „З. и П.Б.“ АД за извършване на всички банкови сделки по смисъла на чл.1, т.2 от Закона за банките и кредитното дело /ЗБКД/ – отм. /л.20-21, т.22 сл.д./

Скоро след получаване на лиценза, било извършено разпореждане със средствата, находящи се в набирателната сметка на „З. и П.Б.“, като на 09.03.1995 г. бил извършен превод от набирателната сметка на „З. П.Б.“ към „Популярна Ф.нсово Б.К.“ – клон Т. /”ПФБК“ – клон Т./, по тяхна банкова сметка, *** „П.Ч.Б.“ – клон И. В., в размер на 200 000 000 лева. /платежно нареждане л.65, т.22 от сл.д./, основание за който междубанков превод било посочено – по договор. Сумата била преведена по нареждане на М. С., като временен паричен заем на подс. П.Т. чрез „ПФБК“ – клон Т., който се задължил да я върне в определен срок.

На 10.03.1995 г. между „ПФБК“ – клон Т., представлявана от Д. Д. и „М.“ ООД, представлявано от подс. П.Т., бил сключен договор за изпълнение за разходване на предоставената от „З. и П.Б.“АД сума, с който договор по сметка на „ПФБК“ – клон Т., находяща се в „П.Ч.Б.“, постъпила сумата от 200 000 000 лева от „З. и П.Б.“АД, с която по нареждане на П.Т. следвало да се извършат плащания в полза на „М.“, на „М.К.“ и на ФБК „Е.“./л.165, т.27 сл.д./

 

На 27.04.1995 г., с решение на СГС – ФО  по ф.д. № 6067/1995 г., било регистрирано акционерно дружество с наименование „З. и П.Б.“ АД.

 

„Популярна Ф.Б.К.“ ООД /ПФБК/ – гр. С., била регистрирана с решение на СГС – ФО по ф.д. № 13742/1993 г., с управител и представител В. Т. П. и седалище и адрес на управление – гр. С.. С решение от 01.03.1995 г. на Окръжен съд – гр. Ловеч по ф.д. № 236/1995 г., бил регистриран клон на дружеството със седалище в гр. Т.. За управители на клона били вписани св. Д. и св. Ю.А.. Те имали право да подписват договори и да извършват търговски разплащания от името на клиенти. Клонът на „ПФБК“ – клон Т. имал офис в гр. С., ул. „Г.“ № **. „Популярна Ф.нсово – брокерска компания“ ООД била лицензирана къща, извършваща сделки с валута, обмяна на валута, преводи на парични средства, търговски разплащания от името на свои клиенти в страната и чужбина, като притежавала и разрешение да работи като небанкова Ф.нсова институция – Ф.нсова къща. Идентична била и дейността на нейния клон.

 

Към април месец 1995 г., подс. Т. не могъл да възстанови така предоставения му от св. С. от сметката на “З. и П.Б.“ АД паричен заем, поради което Т. започнал спешно да търси парични средства, за да възстанови взетите от набирателната сметка на новоучредената Б. средства.

Първо поискал в заем сумата от 3 000 000 щатски долара от св. Д., който му отказал. Скоро след това подс. Т. поискал потвърждение от св. Д., че може да му обмени сума в подобни размери в лева, при което св. Д. започнал да търси изгоден курс „купува“ на щатската валута. При разговор между валутен дилър от „Ц.К. Б.“ АД – подс. К. и св. А. – управител на „ПФБК“ – кл. Т., било потвърдено, че ЦКБ-АД може да извърши такава валутна операция и предложила най-изгоден курс. Св. А. уверила подс. К., че техен клиент желае да обмени щатска валута в размер на 3 000 000 долара в лева и помолила подс. К. да подсигури левова наличност за обмяната. За осъществяване на валутната операция следвало валутата, подлежаща на обмен, да бъде наредена по кореспондентската банкова сметка ***-АД в „S. B. C.“ /С.Б.К./ – Н.Й., САЩ, тъй като за осъществяване на сделката щатските долари, подлежащи на обмяна, следвало да бъдат преведени по сметка на ЦКБ-АД. Данните на тази сметка били предоставени на св. А., която от своя страна предоставила същите на подс. Т..

Междувременно, използвайки познанството си с подс. Д.Д., подс. Т. поискал от него съдействие за осъществяване на контакт със св. М.Ч., от когото подс. Т. възнамерявал да поиска необходимите му парични средства. Свидетелят М.Ч. към този момент работел като консултант на фирма „Б.И.К.“, регистрирана на К. острови, Б.У. Индийски острови. В това си качество, св. Ч. се занимавал с търговски и Ф.нсови сделки, сключвал договори, водел преговори и др.

Около 20.04.1995 г., подс. Д. бил на гости в дома на св. Ч. в Република И., за няколко дни. В това време подс. Т. се свързал с подс. Д. и го помолил да обясни на св. Ч., че в Б. има Б. – Ц.К. Б., която желае да увеличи уставния си капитал, за да не й отнемат лиценза и за това се нуждае от заемни парични средства при изгодна лихва. Св. Ч. пожелал да разговаря за условията по евентуална бъдеща сделка с представител на Б.та и по домашния си телефон получил позвъняване от подс. П.Т., за когото св. Ч. смятал, че е представител на Ц.К. Б.. Подс. Т. изложил на св. Ч. проблема си, свързан със спешната необходимост от 3 000 000 щатски долара, необходими за лиценз на Б.та, като предложил заплащането на лихва от по 1 % дневно за периода от 27.04.1995 г. до 04.05.1995 г. Св. Ч. се съгласил на условията и поискал да му бъде изпратен договор на английски и руски език, за да се запознае с неговите условия, като възложил на св. Д. К. да извърши проверка на ЦКБ. По факса в дома на св. Ч., пристигнал проект на договор между представляваното от него дружество – в качеството на заемодател и ЦКБ – в качеството на заемополучател, с посочени в договора реквизити на Б.та и банкова сметка ***к, САЩ в „С.Б.К.“ с № *** – *************. Св. К. проверил Б.та и данните за сметката й в Н.Й., и уверил св. Ч., че ЦКБ е сигурна и надеждна Б., а посочената банкова сметка *** „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ. Данните на банковата сметка били същите, които по-рано били предоставени на св. А. от страна на ЦКБ, а св. А. предоставила впоследствие на подс. Т.. 

Изпратеният по факса на св. Ч. проект на договор между ЦКБ – в качеството й на заемополучател и фирмата, която представлявал св. Ч. – в качеството й на заемодател, не бил подписан, тъй като имало много кратък срок между проведените разговори между св. Ч. и подс. П.Т., като отделно изискването на подс. Т. за постъпване на сумата от 3 000 000 щатски долара било за дата 27.04.1995 г., когато парите следвало да бъдат преведени в кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в Б.та в САЩ. От подс. Т. била изтъкната и допълнителна причина за неподписване на договора, а именно, че лицето, което следвало да го подпише от страна на Б.та отсъствало, а парите били необходими спешно. Междувременно, св. Ч. бил уверен от св. К. – негов Ф.нсов консултант, че не се рискува предоставяната сума от 3 000 000 щатски долара, предвид обстоятелството, че в изготвения суифт, посредством който се превеждали парите, изрично щяло да бъде посочено, че сумата се предоставя на разположение на Б.та за срок от седем дни, като след това сумата се дължи обратно. Договорът бил подписан на неустановена дата след инкриминирания период от подс. Т., като представител на ЦКБ-АД.

Св. Д. К. бил директор на фирма „Б.“ С.А., която управлявала Ф.нсите на „Б.И.К.“, поради което св. К. изпълнявал функциите на Ф.нсов мениджър на дружеството. Дружеството „Л.Г.“ – Г. от своя страна било Ф.нсов агент на „Б.И.К.“ и по нареждане на представляващите дружеството или на св. К., същото извършвало разпоредителни действия с Ф.нсовите средства на „Б.И.К.“. Фирмата „Л.Г.“ – Г. била Ф.нсова компания, която управлявала и се разпореждала с чужди средства, предоставени й за управление от „Б.И.К.“. В този смисъл, св. К. можел да дава разпореждания и на „Л.Г.“ – Г. за управление на средствата – собственост на дружеството „Б.И.К.“.

Именно в това си качество св. К. получил нареждане от клиентите си „Б.И.К.“, да извърши превод на сумата от 3 000 000 щатски долара в полза на Ц.К. Б. АД – Б., по кореспондентската й сметка, находяща се в „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ. Изпълнявайки нарежданията на клиента си „Б.И.К.“, св. К. издал на Ф.нсовата компания „Л.Г.“ – Г. разпореждане за превод на 3 000 000 щатски долара. „Л.Г.“ – Г. следвало да извърши превода със средства на „Б.И.К.“, находящи се в Б. „М.“ – М.. На 27.04. 1995 г., св. К. получил уведомление от Ф.нсовата компания „Л.Г.“ – Г., че не са успели да направят прехвърлянето на средства по смеката на ЦКБ, а св. К. наредил на „Л.Г.“ – Г. да анулират превода. След като анулирал превода, св. К. разпоредил на Б. „К. В.”, Л., Ш. да извърши превод за сметка на „Б.И.К.“ на сумата от 3 000 000 щатски долара към „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ, по кореспондентската сметка на ЦКБ, което било и изпълнено на 27.04.1995 г.

Кореспонденцията между св. Ч. и подс. Т. от българска страна била водена чрез факс и телефон, находящи се в офиса на „Популярна Ф.нсово – брокерска компания“ /ПФБК/ – клон Т., град С.. Когато подс. Т. постигнал уговорка със св. Ч., че последният ще му предостави в заем сумата от 3 000 000 щатски долара, подс. Т. съобщил това на св. Д. и св. А., и изискал от тях да уговорят всички подробности по сделката с Б.та, която ще извърши обмяната на валутата. Предвид обстоятелството, че бил редовен клиент и св. Д. му имал доверие, св. А. уточнила заедно с подс. К. – дилър в ЦКБ-АД, всички условията по покупко-продажбата на очакваната валута. Св. А. уверила подс. К., че паричната сума на клиента на „ПФБК“ – клон Т., която следвало да бъде обменена, ще постъпи по негово нареждане в кореспондентската сметка на ЦКБ в „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ на 27.04.1995 г. и по този начин ще стане собственост на ЦКБ-АД.

На 27.04.1995 г., между ЦКБ-АД и „ПФБК“ – клон Т. била сключена брокерска сделка за покупко-продажба на валута в размер на 3 000 000 щатски долари. Сделката била сключена по телефона между подс. Т.К. – дилър в ЦКБ-АД и св. А. от  „ПФБК“ – клон Т., като по-късно била потвърдена и по факса на същата дата – 27.04.1995 г.

През целия ден на 27.04.1995 г., подс. Т. разговарял многократно по телефона с чужбина във връзка с очакваните парични средства, като от офиса на „ПФБК“ – клон Т. в присъствието на св. Д., провел мвожество разговори на различни езици, бил изнервен и притеснен. ПоС.но се интересувал дали сумата е пристигнала по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в САЩ, както и дали сумата е наредена от Б. „М.”, от където следвало да бъде преведена. Около обяд, подс. Т. настоял да отидат със св. А. до сградата на ЦКБ-АД, за да направят запитване дали чаканата сума от 3 000 000 щатски долара, е пристигнала. Подс. Т. искал да се увери лично в предаваната му от св. А. информация, че парите не са пристигнали. При посещението им в ЦКБ-АД, св. А. се срещнала с подс. И.М., като я помолила да направи писмено запитване до Б. „М.” дали сметката на ЦКБ-АД в „С.Б.К.” – Н.Й., САЩ, ще бъде заверена със сумата от 3 100 000 щатски долара чрез кореспондентската сметка на Б. „М.” в Интернационалната Б. на Америка. Неустановено по делото лице – служител на ЦКБ-АД, направило запитване през системата Турбосуифт на 27.04.1995 г. в 12.27 часа, като изпратеното писмо изхождало от отдел „Международен” към ЦКБ-АД. По-късно през деня, в 16.27 часа, от Б. „М.” – М., чрез неустановено по делото лице Оксана Полдугина, до ЦКБ-АД бил изпратен отговор, че не са нареждани суми в размер на 3 100 000 щатски долара през Интернационалната Б. на Америка.

Въпреки, че сделката била сключена и нейните параметри били в сила, на 27.04.1995 г. очакваната сума не пристигнала в кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ, поради което се наложило „ПФБК“ – клон Т. да плати неустойка по договора, като св. А. се задължила от името на „ПФБК“ – клон Т. да плати в полза на ЦКБ-АД за закъснението, сума в размер на 583 500 лева. Сумата била внесена в брой на каса с приходен касов ордер.  

 

В неустановен момент след изтичане на работното време на 27.04.1995 г. и сутринта на 28.04.1995 г., в офиса на „ПФБК“ – клон Т., находящ се в гр. С., ул. „Г.” № 48 бил получен факс, подписан от неустановено по делото лице – Д.Г., отдел за плащания в чужбина на Б. „К. В.”, адресиран на вниманието на г-н П.Т.,***, Б., с който било извършено потвърждение за плащане на 3 000 000 щатски долара с вальор 27.04.1995 г., изпратени на същата дата на „С.Б.“ – Н.Й., в полза на „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ, за допълнителен кредит на сметка № ****/********, собственост на ЦКБ-АД. В писмото било посочено, че средствата представляват свободен ресурс от 27.04.1995 г. до 04.05.1995 г. включително /л.22-23, т.29 от сл.д.; л.82, т.3 от сл.д./. От съдържанието на писмото се установява, че бенефициент на сумата е ЦКБ.

 

Сутринта на 28.04.1995 г. в 08.19 часа, до ЦКБ-АД, чрез суифт системата от страна на „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ, било изпратено потвърждение за заверка на сметката на ЦКБ със сумата от 3 000 000 щатски долара с вальор 27.04.1995 г. и наредител Банк „К. В.“, Л., Ш., с междинна Б. „С.Б.“ – Н.Й.. Суифт системата представлявала средство за извършване на разплащане между търговски банки, чрез нея било отпечатано на хартия съобщение до Б.та, собственик на банковата сметка, че един превод е осъществен, като суифт системата е техническо средство, а суифтното съобщение е доказателство, че плащането е извършено. В потвърждението за заверка, получено в ЦКБ-АД било посочено съобщение до бенефициента – „предоставя се като свободен ресурс от 27.04.1995 г. до 04.05.1995 г. включително по нареждане на „Б.И.К.““. Съобщението било принтирано през Турбосуифт системата на 28.04.1995 г. в 08.19 часа /л.83-84, т.3 от сл.д./. Суифтът бил от типа МТ 910 – свободно кредитиране.

В ЦКБ-АД преводът бил заведен с № 10/21617 /виж заключение на Счетоводна експертиза на в.л. А.Б./.

На 28.04.1995 г., между подс. Т., като представител на фирма „М.“ООД  и „ПФБК“ – Т. бил сключен договор, според който „ПФБК“ – клон Т. ще продаде на ЦКБ-АД сумата от 3 000 000 щатски долара, собственост на „М.“ ООД, получени по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД №  **************** при S. B. C. – N. Y., USA. По нареждане на подс. Т. с левовата равностойност от валутната сделка в размер на 193 800 000, заедно със сумата от 6 200 000 лева собствени средства на „ПФБК“ – клон Т. или общо 200 000 000 лева, следвало да се завери сметка в полза на „З. и П.Б.“. Договорът бил подписан от св. Д. за „ПФБК” – клон Т. и изпълнението му било възложено на  св. А../л.217, том 27 от сл.д./

На 28.04.1995 г., от „ПФБК“ – клон Т. било извършено потвърждение на сделка, сключена по телефона на 27.04.1995 г., с която „ПФБК“ – клон Т. продава сумата от 3 000 000 щатски долара по курс 64,60 лева за долар, с вальор 28.04.1995 г. В потвърждението било посочено, че сумата подлежаща на продажба, се намира в кореспондентската сметка на ЦКБ в „С.Б.К.“ – Н.Й., която сума „ПФБК“ – клон Т. продава на ЦКБ-АД. С потвърждението от страна на „ПФБК” – клон Т. уточнявали и по какъв начин искат да им бъдат заплатени левовете, получени от обмена на валутата, а именно – извършило се нареждане с левовата равностойност от 193 800 000 лева да бъде заверена сметка № */******** при ЦКБ в полза на „ПФБК” – клон Т. /л.85, т.3 от сл.д./. С потвърждението се нареждало на ЦКБ-АД, от сметката на „ПФБК” – клон Т. да задължи сметката им с 200 000 000 лева, които да преведе по банкова сметка ***, в полза на „ПЧБ” – клон И. В., в полза на „З. П.Б.”.  

Полученият суифт на дата 28.04.1995 г. бил докладван на неустановено лице – служител на отдел „Валутна наличност“ в звено „Управление на Ф.нсовите пазари“ в ЦКБ-АД с директор подс. И.М.. Предвид обстоятелството, че в отдела  знаели за проявявания интерес към пристигането на сумата от 3 000 000 щатски долара по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ и че именно тази сума се очаквала от клиент на Б.та – „ПФБК“ – клон Т. по вече сключена дилърска сделка с „ПФБК“ – клон Т. и ЦКБ-АД, неустановеното лице – служител на “Валутна наличност“, предал така получения суифт на подс. Т.К.. Било прието, че суифтът се отнася именно до сделката за покупко-продажба на валута, за която се интересували по-рано от „ПФБК“ – клон Т. и които заявили, че очакват постъпването на сума от 3 000 000 щатски долара по кореспондентската сметка на „ЦКБ“-АД в САЩ.

 

 Подс. К. бил валутен дилър в ЦКБ-АД. По нареждане на  подс. К., суифта и потвърждението, изходящо от св.А., били предадени в Бек офиса на св. Л. за изготвяне на съответното дилърско нареждане – тикет с № 1021617, за покупка от страна на ЦКБ-АД на 3 000 000 щ.д. от „ПФБК“ – клон Т.. След това тикетът бил подписан от подс. К. като удостоверение, че сделката правилно е записана. Подс.К. не е извършвал справка в сметките на „ПФБК“ – клон Т. за наличие на сума от 3 000 000 щатски долара, нито е проверил верността на съдържанието на представения му суифт, каквото и задължение подс. К. не е имал.

В Бек офиса преписката била окомплектована със суифта, потвърждението за валутната сделка на св. А. като представител на „ПФБК“ – клон Т. и договора между „ПФБК“ – клон Т. и подс. П.Т.. Сделката била отбелязана в регистър вх. № 1530/28.04.1995 г. и така окомплектованата документация заедно с тикета, била представена на подс. В.М. за парафиране с втори подпис заедно с този на дилъра.

Подс. М. в инкриминирания период одобрявал сделки с валута на стойност над 2 000 000 долара.

Подс. М. се запознал с тикета и утвърдил сделката чрез поставяне на подпис от негова страна върху тикета. След това документите се върнали за потготвяне в Бек офиса за архивиране, а оригинала и копие на тикета, били предадени на отдел „Валутно счетоводство“ за осчетоводяване.

В отдел „Валутно счетоводство“ на ЦКБ, в инкриминирания период като валутен счетоводител работела св. М.А. /починала/, която осчетоводявала валутни операции. Същата работела на пряко подчинение на подс. Т.Г. – главен счетоводител на ЦКБ-АД. Св. М.А. получила нареждане за осчетоводяване на сделката заедно с два броя тикета – копие и оригинал. Св. А. не получила потвърждението за сделката от „ПФБК” – клон Т., нито друга информация, каквато била и обичайната практика в Б.та. Върху копието на тикета, св. А. сложила номер и го приела в досието, а на втория тикет се подписала, което означавало, че сделката е приета за изпълнение. Предвид обстоятелството, че сделката се осъществявала на междубанковия пазар, в тикета били записани сметките, по които се извършват счетоводните операции. При такива операции, главният счетоводител нямал роля и нямал поглед върху сключените валутни сделки.

От отдел „Валутно счетоводство“ документите били изпратени на отдела, извършващ разплащането по конкретните сметки. С платежно нареждане от 28.04.1995 г., издадено от ЦКБ-АД, подписано от главния счетоводител – подс. Т.Г. и заместник главния счетоводител – подс. М.Д., сумата  от 193 800 000 лева била преведена по сметката на  „ПФБК“ – клон Т. и по нареждане на „ПФБК“ – клон Т. била заверена сметка, находяща се в „П.И. Б.“ с № **************, в полза на „З. П.Б.“ АД с обща сума от 200 000 000 лева /л.102, т.22 от сл.д./.

Междувременно, въпреки извършено канцелиране на превода от страна на св. К., от страна на дружеството „Л.Г. Л.“ – Г. превели също 3 000 000 щатски долара по кореспондентската сметка на Ц.К. Б. в „С.Б.К.” – Н.Й.. Потвърждение за това обстоятелство било получено още на 28.04.1995 г. по факс номер 02/928 07 77, използван от „ПФБК” – клон Т., където пристигнал факс от Б. „М.” – Ереван, И. № 000013/28.04.1995 г., с който Б.та известява, че по нареждане на „Л.Г. Л.“ – Г., по сметката на ЦКБ в „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ, са преведени 3 000 000 щатски долара. Като основание за превода е посочено Ф.нсов кредит за свободно ползване от 27.04.1995 г. до 04.05.1995 г. включително, по нареждане на „Б.И.К.“ /л.92, т.3 от сл.д.; л.27-29, т.29 от сл.д./.

На 02.05.1995 г. между подс. П.Т. и „ПФБК” – клон Т., бил сключен договор, по силата на който по нареждане на подс. Т., „ПФБК” – клон Т. продава на ЦКБ-АД сумата от 3 000 000 щатски долара за левовата им равностойност, при договорен от „ПФБК” курс. В договора било посочено, че парите, подлежащи на покупко-продажба се намират по сметка на ЦКБ с №  **************** в „S.B.C.” – N.Y., като след превалутиране „ПФБК” – клон Т. се задължава да преведе по нареждане на подс. Т. следните суми: 65 000 000 лева в полза на ФБК „Е.“; 15 000 000 лева в полза на „Ф.“ ООД; 11 000 000 лева в полза на „К. С. – В. Ж.“ ЕТ; 103 100 000 лева, които следва отново да се превалутират в щатски долари да се преведат по сметка на „ПФБК”; /л.215, т.27 от сл.д./.

С анекс към договора от 02.05.1995 г., подписан на неустановена дата, подс. Т. наредил на „ПФБК” – клон Т. да му предоставят 500 000 щатски долара в брой; да преведат 99200 щатски долара на „Ш.К.“ – К., 155 000 щатски долара на „A. G.T.“, 181 339.05 щатски долара в полза на „И.“, 46476.00 щатски долара в полза на В.С.В., 124 031 щатски долара да се предоставят на подс. Т., както и 460 000 щатски долара да се продоставят в брой на подс. Т. /л.216, т.27 д.п./

Около 03.05.1995 г. и след отпътуването на подс. Д. от дома на св. Ч. в И. с изричното указание подс. Д. да донесе подписан договор, подс. Д. позвънил на св. Ч. и го уведомил, че са пристигнали още 3 000 000 щатски долара по сметката на ЦКБ-АД, от друга фирма и от друга Б., а именно – „Л.Г. Л.“ – Г., чрез Б. „М.“ – М.. В този момент, св. Ч. и св. К. разбрали за погрешно преведените нови 3 000 000 щатски долара.

Във връзка с така получения факс в офиса на „ПФБК” – клон Т. от Б. „М.“, от „ПФБК“ – клон Т. решили да проверят дали същият отговаря на истината. По тяхна молба от Управление „Международна дейност“ при ЦКБ направили спешно запитване на 03.05.1995 г. в 11.23 ч. чрез системата суифт до „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ, с което се искало да бъдат информирани дали сметката на ЦКБ-АД е заверена със сумата от 3 000 000 щатски долара с вальор 03.05.1995 г., с изпращач „Л.Г. Л.” – Г., чрез Б. „М.” – М., през кореспондентската сметка на Б.та в R. N. B. of N.Y../л.95, т.3 от д.п./

От страна на „С.Б.К.“ – Н.Й., САЩ, било изпратено потвърждение за заверка на сметка с вальор 03.05.1995 г., с наредител „Л.Г. Л.“ – Г., с междинна Б. „М. Б.”, като в потвърждението за заверка било посочено съобщение до бенефициента – предоставя се като свободен ресурс от 27.04.1995 г. до 04.05.1995 г. включително, по нареждане на „Б.И.К.“. Съобщението било получено по турбосуифта в ЦКБ-АД на 03.05.1995 г. в 16.12 часа /л.97-98, т.3 от сл.д. и л.34-36, т.29 от сл.д./.

С подс. К. се свързала по телефона св. А. и отново поискала да сключи дилърска сделка между ЦКБ-АД и „ПФБК” – клон Т., с която „ПФБК” – клон Т. да продаде 3 000 000 щатски долара, които предварително са преведени по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в „С.Б.К.” – Н.Й., САЩ, като двамата договорили курс, по който ЦКБ да закупи валутата, а именно – 64,70 лева за долар.

Така полученият суифт бил заведен под № 10/21643 и отново бил предаден на подс. Т.К. във връзка със сключена от същия по телефона дилърска сделка с „ПФБК“ – клон Т., който от своя страна го предал на Бек офиса.

На 03.05.1995 г., от страна на „ПФБК“ – клон Т. било извършено потвърждение на сделка, сключена по телефона с дилъра от ЦКБ – подс. Т.К. на същата дата, с която „ПФБК” продава сумата от 3 000 000 щатски долара по курс 64,70 лева за долар, с вальор 03.05.1995 г. В потвърждението било посочено, че сумата, която се  продава от страна на „ПФБК” – клон Т. се намира в кореспондентската сметка на ЦКБ в „С.Б.К.” – Н.Й., като „ПФБК” – клон Т. наредила с левовата равностойност на продадената валута в размер на 194 100 000 лева, да се заверят посочени в потвържданието банкови сметки.

Подс. К. наредил на Бек офиса – на св. Б.Л., изготвянето на тикет за валутната сделка, подписал го и заедно с останалите документи – потвърждение за сделката, суифта и договора между „ПФБК” – клон Т. и подс. П.Т., като представител на „М.“ ООД, сделката била докладвана за одобрение на подс. М.. Последният подписал тикета и документацията била изпратена в отдел „Валутно счетоводство” на св. М.А. за осчетоводяване. 

С така получените в следствие покупко-продажбата на валута по сметката на „ПФБК” – клон Т. парични средства, били осчетоводени следните нареждания на „ПФБК” – клон Т.: с 65 000 000 лева била заверена сметка в ТБ „Б.” – клон Е. в полза на ФБК „Е.“; с 15 000 000 лева била заверена сметка в „ПЧБ” – В. в полза на „Ф.“ ООД, гр. В.; с 11 000 000 лева била заверена сметка в „ПЧБ” – клон Н. в полза на „К. С. – В. Ж.“ ЕТ /л.99 от сл.д./. За извършването на преводите, ЦКБ издала три броя платежни нареждания с № № 109, 110 и 111 за съответните, посочени в нареждането на „ПФБК” – клон Т., суми, които били подписани от изпълнителния директор – подс. Г.П.Г. и от главния счетоводител – подс. Т.Г., и задължили сметката на „ПФБК” – клон Т. с обща сума от 91 000 000 лева.

С останалата сума от 103 100 000 лева, с която била заверена сметка на „ПФБК” – клон Т. в ЦКБ-АД, била закупена валута в размер на 1 593 500 щатски долара, която с банково бордеро 102393 от 04.05.1995 г., била изразходвана съгласно договора и анекса от 02.05.1995 г., сключен между подс. Т. и „ПФБК” – клон Т., като били направени следните разплащания: 500 000 щатски долара подс. Т., които същият получил лично на ръка от „ПФБК” срещу разходен касов ордер от 02.05.1995 г.; 99 200 щатски долара по нареждане на подс. Т. били преведени в К.ска Б. по указана от Т. сметка /на 04.05.1995 г. „ПФБК” наредила на ЦКБ да преведе от собствената им сметка сумата от 99 200 щатски долара на К.ска корпорация – л.186, том. 27 сл.д./; 155 500 щатски долара по нареждане на подс. Т. били преведени в „М. Б. за и. и р.” в полза на фирма „А.Д. Т.“ /на 04.05.1995 г. „ПФБК” наредила на ЦКБ да преведе от собствената им сметка сумата от 155 500 щатски долара на „A. G.T.” – л.202, том. 27 сл.д./; 181 339, 05 щатски  долара по нареждане на подс. Т. били преведени в „БВТБ” в полза на „И.“ ООД /на 04.05.1995 г. „ПФБК” наредила на ЦКБ да преведе от собствената им сметка сумата от 181 339.05 щатски долара на „И.” АД – л.196, том. 27 сл.д./; 46 476 щатски долара по нареждане на подс. Т. чрез ЦКБ, от сметката на „ПФБК” бил направен превод в „Б.” в полза на В.С.В.; 124 031 щатски долара по нареждане на подс. Т. чрез ЦКБ, от сметката на „ПФБК”, в левовата им равностойност от 8 000 000 лева били предадени на ръка на подс. Т. срещу подписване на разходен касов ордер от 02.05.1995 г.; 460 000 щатски долара били предадени на 02.05.1995 г. на подс. Т..; 10 898 щатски долара били преведени от сметка на „ПФБК” по нареждане на подс. П.Т. по сметка в Италия в полза на подс. Д.Г.Д..

 

След като на 06.05.1995 г. св. К. и св. Ч. не получили връщане на така преведените по тяхно нареждане от управляваните от тях компании суми, които били предоставени на ЦКБ-АД, двамата започнали да издирват подс. Т..

В периода 06.05.1995 г. – 10.05.1995 г., със св. Д.К. – служител на ЦКБ-АД се свързал св. К. и поискал информация за това, кога ще бъдат възстановени сумите, които били предоставени под формата на депозит на ЦКБ. Св. К., след проучване на въпроса отговорил, че няма такъв сключен договор за депозит, получени са въпросните суми, но са преведени по сметка на „ПФБК” – клон Т..

Скоро след това св. К. пристигнал в Република Б. за изясняване на въпроса с разходване на предоставените от управляваните от него дружества пари.

Наредената на 04.05.1995 г. сума от 155 500 щатски долара в полза на „A. G.T.”, била върната от Б.та – получател поради допусната техническа грешка в суифта. С писмо № 70/16.05.1995 г., „ПФБК” – клон Т. наредила на ЦКБ да сторнират сумата. При пристигането й в ЦКБ, подс. М. поставил резолюция: „До г-н Т.“, който от своя страна написал разпореждане „До Второ нареждане“ и сумата била блокирана в сметката на „ПФБК” – клон Т..

На 07.06.1995 г., от разплащателната сметка на „ПФБК” – клон Т., сума в размер на 154 940 щатски долара била прехвърлена в сметка „Други кредитори“. На 10.07.1995 г., сумата била освободена и след приспадане на комисионни и разноски, 154 780,06 щатски долара били върнати в сметката на „ПФБК” № **************/.

На  29.08.1995 г., в гр.С., подс.З. подписала писмо с № 860 от същата дата, с което разрешила сумата да бъде изтеглена по безкасов начин и същата сума била преведена на 31.08.1995 г. по нареждане на Д. В. Д. – управител на „ПФБК” – клон Т. в полза на трети лица.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно:

показанията на свидетелите М.Ч. и Д. К., дадени на фазата на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК към доказателствения материал по делото);

показанията на свидетелите: Д. Д., Ю.А., С.Ш., С.А., Р.Н., В.Г., И.Ч., С. Г., М. Д. , Б.Л., Д.К., М.Т., Т.Б.;

показанията на св. М.А., дадени пред органа на досъдебно производство, приложени в оригинал на лист 115-119, том 5 от следственото дело, както и на лист 115-119, том 28 от следственото дело /в копие/, приобщени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК; показанията на св. И.К. С., дадени пред органа на досъдебно производство, приложени в оригинал на лист 32, том 6 от следственото дело, както и на лист 3, том 30 от следственото дело /в копие/, приобщени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК; показанията на свидетел Р.М.С., дадени пред органа на досъдебно производство, приложени в оригинал на лист 86-89, том 5 от следственото дело, както и на лист 86-89, том 28 от следственото дело /в копие/, а така също и на л. 63, т.32 от сл. дело, приобщени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК; показанията на свидетеля И.Р.Г., дадени пред органа на досъдебно производство, приложени в оригинал на лист 141-144, том 6 от следственото дело, както и на лист 25-28, том 30 от сл. д. /в копие/, приобщени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК; показанията на св. С.Ц., дадени пред органа на досъдебно производство, приложени на лист 43, том 21 от сл. д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК; показанията на св. И.М., дадени пред органа на досъдебно производство, приложени на лист 80, том 25 от сл. д., приобщени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК;

трудов договор на Т.К. /л.20, т.21 от сл.д./, трудов договор на И.М. /л.22, т.12 сл.д/ и допълнително споразумение /л.23, т.12 сл.д./, трудов договор на В.М. /л.26-27, т.12 от сл.д/, трудов договор на Г.Г. /л. 21-30, т.12 сл.д./., трудов договор на Т.Г. /л.30-31, т.12 от сл.д./, трудов договор на М.Д. /л.24, т.21 от сл.д./, трудов договор на К.З. /л.28-29, т.12 от сл. д./;

писмо от „П.Ч.Б.” до БНБ /л.20-21, т.22 сл.д./;

платежно нареждане /л. 65, т.22 от сл.д./,

договор от 10.03.1995 г. между „ПФБК“ – клон Т. и „М.“ ООД  /л.165, т.27 сл.д./,

факс от  Б. „К. В.” /л.22-23, т.29 от сл.д.; л.82, т.3 от сл.д./;

суифт /л.83-84, т.3 от сл.д./, договор /л.217, том 27 от сл.д./; потвърждение от 28.04.1995 г. /л.85, т.3 от сл.д./, преводно нареждане /л.102, т.22 от сл.д./; факсово потвърждение за заверка на сметка /л.92, т.3 от сл.д.; л.27-29, т.29 от сл.д./, договор от 02.05.1995 г. /л.215, т.27 от сл.д./, анекс към договор от 02.05.1995 г. /л.216, т.27 сл.д./; суифт – запитване до „С.Б.К.” – Н.Й. /л.95, т.3 от сл.д./, потвърждение за заверка на сметка от „С.Б.К.” – Н.Й. /л.97-98, т.3 от сл.д./, запитване от 03.05.1995 г. /л.95, т.3 от сл.д./, суифт съобщение от 03.05.1995 г.  /л.97-98, т.3 от сл.д./, тикети /л. 35-37, т.8 от сл.д./, факс /л.138, т.7 от сл.д./, договор на руски език /л.156, т.3 от сл.д./; писмо от синдиците на ПЧБ /л.63-65, т.21 от сл.д./, писмо изх.№ 102396/04.05.1995 г. до „ПФБК” – клон Т. /л.***, т.8 от сл.д/; суифт съобщения и кореспонденция;

Временни правила /л. 34-46, т.12 от сл.д./; писмен отговор от ДАНС – рег. № ПИ-1091/28.04.2010 г.; писмени отговори от МВР – Дирекция „МОПС” – рег. № А-16663/18.10.2010 г., рег. № А-16696/19.10.2010 г., рег. № А-18147/12.11.10 г., рег. №А-18158/12.11.2010 г., рег. № А-570/12.01.2011 г., както и от МП на Република Б. във връзка с изпратена съдебна поръчка за установяване на точното местонахождение на свидетелите М.С.Ч. и Д.Н.К., и постъпил писмен отговор от МП на Република И. – Офис на държавния прокурор,

препис – извлечения от актове за смърт на св. М.Д.А. и И.К. С.;

свидетелства за съдимост, както и като взе предвид заключенията и разясненията на вещите лица в съдебно заседание по назначените и изготвени превод на звук от видеокасета по назначена и изготвена преводаческа експертиза на преводача А.Ч., приложена на лист 85-96, том 11 от следственото дело; превод на документи от английски, френски и руски езици на български език по назначена и изготвена преводаческа експертиза на преводача А.Ч., приложена ведно с документите на лист 5-42, том 10 от следственото дело; превод на документи от английски на български език извършен от преводач Б.  Г., приложен на лист 138-142, том 32 от сл.дело.;

назначената и изготвена от вещо лице С.Б. графическа експертиза № 187/97 г., приложена на лист 6 – 15, том 11 от следственото дело;  Допълнителна графическа експертиза № 303/97 г. на в.л. С.Б., приложена в оригинал на лист 47-54, том 11 от следственото дело, както и на лист 85-90, том 29 от следственото дело /в копие/; графическа експертиза № 72/97 г. на в.л. С.Б., приложена в оригинал на лист 45-55, том 10, както и на лист 46-54, том 29 от следственото дело, съдебно-графологическа експертиза – т.10, л.118-120 и т.11, л.7 от сл.д.; съдебно-счетоводна експертиза лист 69-72, том 21 от сл. дело и разясненията на вещото лице Е.С.; съдебно-счетоводна експертиза, приложена на лист 74-76, том 21 от сл. д. на вещите лица Е.А.К. и Е.Б.С., както и от всички останали материали по делото.

Като цяло събраните по делото доказателства и доказателствени средства кореспондират помежду си и очертават фактическа обстановка, подробно описана в настоящото изложение.

Към материалите по делото са приложени няколко длъжностни характеристики, сред които: длъжностна характеристика за длъжността Началник управление в структурно звено „Управление по валутната дейност” към Ц.К. Б.; за длъжността Директор по валутните наличности  в структурно звено „Управление на Ф.нсови пазари”  към Ц.К. Б.; за длъжността Ръководител сектор във „Валутно счетоводство“. Настоящият съдебен състав изключи от доказателствената съвкупност така приложените длъжностни характеристики /том 12 от сл.д. – л.9-30 и л.43-45, том 20 от сл.д./. Видно от съпроводителното писмо, с което въпросните писмени документи се приобщават към материалите по делото – изх. № 250 – 271/13.02.1997 г. на Директор „Кадрова политика” към ЦКБ-АД, със същото се представят и длъжностни характеристики за Началник – управление „Валутна дейност”, като е посочено, че това е подс. В.М.; за директор на „Валутна наличност”, като е посочено, че това е подс. И.М. и за ръководител сектор „Валутно счетоводство”, като е посочено, че това е С. К.. От писмото става ясно, че Б.та не разполага с длъжностни характеристики за Председател и Зам. председател, както и за Главен счетоводител, Зам. гл. счетоводител и ръководител сектор „Левово счетоводство” /л.8, т.12 от сл.д./. На л.43-45, том 20 от сл.д. се намира длъжностна характеристика за длъжността Дилър, която съдът също изключи от доказателствената съвкупност при формиране на изводите си по фактите.

При анализа на въпросните писмени доказателства, съдебният състав не взе предвид така цитираните в писмо от 13.02.1997 г. длъжностни характеристики и тази приложена на л. 43-45, том 20 от сл.д., поради обстоятелството, че на първо място, върху така представените длъжностни характеристики няма каквито и да е данни за тяхното времево съставяне, с оглед изследване на въпроса – същите относими ли са към инкриминирания период или не, както и липсват доказателства по делото, въпросните длъжностни характеристики да са станали доС.ие на лицата – подсъдими по настоящото производство, за които се твърди, че се отнасят. Отделно от горното, същите са иррелевантни досежно предмета на доказване, по съображения, които ще бъдат изложени по- долу.

По делото са приобщени в качеството им на писмени доказателства Временни правила за организация на валутната дейност в системата на ЦКБ-АД – според записаното в тях, правилата влизат в сила след тяхното утвърждаване от Банковия съвет на ЦКБ-АД /л.34-46, т.12 от сл.д. и л.121-127, т.12 от сл.д./; Правилник за устройство и дейността на ЦКБ-АД /л. 47-79, т.12 от сл.д./; както и Заповед № 232/19.01.1995 г. във връзка с актуализиране на длъжностните лица, за извършване на валутни операции и поемане на ангажименти от Б.та. Съдът, макар да констатира, че за въпросната заповед няма данни за довеждането й до знанието на нейните адресати, възприе същата като източник на релевантна информация за начина на организация на работата на служителите в ЦКБ-АД. Към материалите по сл.дело е приобщен и Правилник за организацията и дейността на Съвета на директорите на ЦКБ-АД /л.82-91, т.12 от сл. д./, приет от Съвета на директорите на заседание, състояло се на 22.09.1992 г., също относим до начина на организация на работата на служителите в ЦКБ-АД.

Съдът изключи от доказателствената съвкупност находящите се на л.106-119, т.12 от сл.д. Указания на БНБ относно изготвяне на отчетите към Наредба № 4 на БНБ от 15.01.1996 г., за позициите на банките в чуждестранна валута – изх. № 310-13482/21.06.1996 г. Доколкото въпросните указания са неотносими до инкриминирания период април – май 1995 г. /Наредба № 4 е с дата 1996 г./, съдът не постави в основата на доказателствените си изводи цитираните указания.

 Всички останали писмени доказателства и доказателствени средства,  събрани в хода на воденото срещу подсъдимите наказателно производство, съдът кредитира изцяло.

 

За да покрие критериите за съвкупна оценка на доказателствения материал, точно идентифициране на основа на приетите за безспорни факти, надлежна аргументация при противоречивите доказателства, обсъждане и проверка на всички обстоятелства по делото и доказателствените източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, като прецени, че същите са единни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Съдът възприе изцяло показанията на свидетелите Ч. и К., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК и приобщени към доказателствата по делото, като обективно отразяващи факти от действителността, относими към предмета на доказване, добросъвестно депозирани, непротиворечащи на останалата доказателствена съвкупност и взаимно допълващи се. Така от показанията на двамата свидетели, съдът изгради фактическите си изводи относно ситуацията по време на предоставяне на инкриминираните суми и причината за това, лицата, участващи в преддоговорните отношения, начина на извършените от страна на св. Ч. и св. К. нареждания и хронологията на събитията между 20.04.1995 г. и 05.05.1995 г. Конкретно от показанията на св. Ч., съдебният състав изгради изводите си относно познанството му с подс. Д.Д. и начина, по който подс. Т. се е свързал с него, както и съдържанието на проведените помежду им преговори, а именно, че според подс. Т. Ц.К. Б. се е нуждаела от Ф.нсови средства в размер на 3 000 000 щатски долара за запазване на лиценза си, които следвало да постъпят по кореспондентската сметка на Б.та до 27.04.1995 г. От кредитираните показания на св. Ч., които в тази им част кореспондират изцяло с показанията на св. К., писмените доказателства по делото – копие на договор на руски език, показанията на св. Ш. и св. К., съдът установи, че за договореното между св. Ч. и подс. Т. временно предоставяне на сумата от 3 000 000 щатски долара срещу лихва в размер на 1% дневно, не е бил подписан валиден договор. От показанията на св. Ч. и св. К., и писмените доказателства по делото, относими до извършените два банкови превода, съдът установи реда и начина на изпращане на инкриминираните суми, наредителя и използваните банкови институции, както и причините за извършването на двата процесни превода.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т.Б., ангажиран със съдебните дела на „Б.И.К.“ и „Л.Г. Л.“ срещу ЦКБ, в качеството му на процесуален представител, като макар същите да представляват опосреден доказателствен източник на релевантна за предмета на делото фактическа информация, съдът възприе същите като обективно депозирани, тъй като те кореспондират с останалите писмени и гласни доказателствени източници и доказателствени средства /показанията на св. Ч. и св. К., суифт съобщения, факс – копие на проекто – договор/. Така от показанията на св. Б., съдът установи каква е била причината за проведените разговори между подс. Т. и св. М.Ч., като последният бил убеден, че дава инкриминираните суми на подс. Т., в качеството му на директор на Б. за краткосрочен депозит при висока лихва, както и цялата хронология на събитията, състояли се в периода след 20.04.1995 г. 

 От показанията на свидетелите Д. и А., които съдът възприе като достоверни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите писмени и гласни доказателства по делото, съдът изгради фактическите си изводи относно дейността на подс. Т. и отношенията му с „ПФБК” – клон Т., извършваната търговска дейност от „ПФБК” – клон Т., участието на „ПФБК” – клон Т. в покупко-продажбата на инкриминираната валута и извършените в последствие с нея разпореждания по нареждане на подс. Т., както и цялостната хронологията на събитията в периода 27.04.1995 г. – 05.05.1995 г. Въз основа на тези показания, съдът достигна до релевантните по делото факти, а именно, че св. Д. и св. А. от месец март 1995 г. поели управлението на клон Т. към „Популярна Ф.нсово – Б.К.” /ПФБК/, която била лицензирана за извършване на сделки с валута – обмяна, преводи на парични средства, търговски разплащания от името на свои клиенти в страната и чужбина, както и притежавала разрешение да работи като небанкова Ф.нсова институция – Ф.нсова къща. Св. Д. и св. А. имали право, в рамките на предоставения лиценз на небанковата Ф.нсова институция, да управляват Ф.нсови средства, да подписват договори и да извършват търговски разплащания от името на клиенти. От показанията на двамата свидетели съдът установи, че те познавали подсъдимия Т. като клиент на „ПФБК” и като човек, работещ с голям оборот парични средства. Подс. Т. се афиширал като управител на фирма „М.“ ООД и като дилър на свободна практика. По нареждане на подс. Т., от страна на „ПФБК” – клон Т., били извършвани плащания към клиенти на Т. в страната и в чужбина, през използваните от „ПФБК” – клон Т. банкови сметки.

Относно инкриминираните суми по делото, от показанията на св. Д. се установява, че същите не са постъпвали във Ф.нсовата къща, а това била брокерско-дилърска сделка. Такава се извършвала, когато клиент иска съдействие от Ф.нсовата къща, за да си обмени средства по изгоден курс и нарежда на ФБК как да постъпят с обменената сума. Според св. Д., „ПФБК” – клон Т. имала два договора за обмяна на валута с подс. Т., всеки на цена от по 3 милиона щатски долара. От показанията на св. Д. съдът достигна до извода, че той нямал представа къде са се намирали парите, предмет на договорите за обмяна на валута, тъй като естеството на такава сделка, не изисква да се знае къде са парите на клиента.

От показанията на св. А. съдът установи, че в изпълнение на поръчката на подс. Т. – да му бъдат обменени 3 000 000 щатски долара, св. А. започнала да търси на валутния пазар най-добрия курс за обмяна на очакваните от подс. Т. щатски долари. От изложеното от св. А. и при предявяване на платежно нареждане от 28.04.1995 г. с подател Б. „М.”, съдържащо информация за превод на 3 000 000 щатски долара, с получател Ц.К. Б., приложено на л.202, т.7 от сл.д., съдът установи, че същото било пристигнало в офиса на „ПФБК” – клон Т. по факс, както и, че след получаването му, същото било препратено на подс. Т.К., с когото св. А. предварително уговорила условията на сделката. Установи се, че върху документа било отразено, че бенефициент е ЦКБ-АД. 

Настоящата инстанция кредитира изцяло и показанията на свидетеля Р.Н., който през 1995 г. работел като главен дилър на ЦКБ-АД в Дирекция „Валутни пазари” и „Кешови операции“. От показанията на този свидетел, съдът установи какви са правомощията и задълженията на главните дилъри в инкриминирания период в ЦКБ-АД, каква е системата на субординация в Б.та, кой осъществява контрола по отделните сделки, както и кой отговаря за получените в Б.та суифти. В този смисъл, св. Н. последователно и достоверно описва фукциите на главните дилъри, които сключват сделки с най-големи лимити, като ръководството на Б.та следи спазването на лимитите и параметрите по съответните сделки. Според неопроверганите показания на свидетеля Н., сделките се сключвали с клиентите чрез Ройтерс система и по телефона за потвърждаване на сделките с валиден документ, а потвърждаването на параметрите на всяка от сделките ставало чрез телекс или факс. Ройтерс системата представлявала система, към която били свързани всички банки и Ф.нсови къщи, и която била използвана за потвърждаване на сключени по телефона или по друг начин брокерски сделки.

Св. Н. в детайли и последователно описва пътя на една сделка, която започва с първия документ, който е дилърски тикет, подписан от дилъра, сключил сделката и съдържащ нейните параметри, заедно с указанията за плащане. Според свидетеля Н., въз основа на този тикет се изготвяло и потвърждение за сделката. След това служителите от Бек офиса имали задължение да окомплектоват сделката с останалите документи, сред които и суифт – съобщението, в утвърждение на това, че съответната сума е получена или преведена. Служителите от Бек офиса създавали операция в дилърския отдел, като вторият екземпляр от тикета отивал в счетоводството на ЦКБ. Според св. Н., при сключване на сделката, дилърът нямал задължение да гледа суифта, а той се разчитал от отдел „Валутна наличност“, служителите на който имали задължение да разпределят получените преводи по сделки на самата Б. и за отделните клиенти, и да ги разпределят по съответните отдели. Видно от показанията на св. Н., във всеки конкретен суифт имало референция, в която било посочвано какъв е характера на получения превод, като от страна на ЦКБ винаги са се обръщали към контрагентите, които се занимават с тази дейност да познаят коя сума от коя сделка е. Имало практика, когато контрагента работи с чуждестранна банкова сметка, *** – ако Ф.нсова къща продава валута, продавачът да пояснява по допълнителен начин, за да може служителят от „Валутна наличност” да се ориентира, коя сума за кого е. Свидетелят Н. е категоричен, че при всички сделки в суифта има референция като задължително поле на суифта. Според посочения свидетел не е възможно в суифта да няма получател, като има ясни правила за разчитане на съобщението.

Показанията на св. Н. изцяло кореспондират и се потвърждават от тези на св. В.Г., И.Ч., М. Д. и Б.Л., работили в инкриминирания период в Бек офиса към отдел „Валутно управление“ при ЦКБ-АД.

Важен доказателствен източник представляват и показанията на свидетелката В.Г., служител в Бек офиса – отдел „Валутно управление” през 1995 г. в ЦКБ-АД. Въз основа на тях, съдът изгради фактическите си изводи относно дейността на въпросната служба, както и относно пътя на суифта и оформяне на сделките по покупко-продажба на валута. Св. Г. описва в детайли в какво са се състояли задълженията на служителите в Бек офиса, а именно – да оформят досиетата на сделките, като служителите попълвали реквизитите на тикета, след което го предавали за подпис и одобрение от дилъра, събирали потвържденията по сделките и банковите бордера за извършени плащания, като поставяли сделките в регистър. Според изложеното от св. Г., след като се комплектова сделката в Бек офиса, досието отивало в класьор, който ако е над определения за дилъра лимит, се представял за подпис на началника на „Валутното управление” – подс. В.М.. Според св. Г. имало определен отдел в Б.та, отговарящ за всички суифти, където служител разпределял същите по отдели. От показанията на св. Г. се установява, че към инкриминирания период подс. И.М. била началник на отдел „Валутна наличност”, като именно тя следяла дали има постъпления при всеки един случай. 

Показанията на св. Г. изцяло кореспондират с тези на свидетеля И.Ч., работил като директор „Валутна Наличност” в Бек офиса на ЦКБ, който потвърждава изложеното от св. Н. и св. Г. относно начина на работа на Бек офиса, както и относно начина на изготвяне на тикетите. Посоченият свидетеля заявява, че дилърите нямали отношения по суифтите, а единствено Бек офиса, като ако суифтите били за други операции, които не са сделки, те отивали за разплащане с клиенти по съответните отдели, съобразно техния вид.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката М. Д., която към 1995 г. работела  в ЦКБ, като специалист в Бек офиса. Показанията й изцяло кореспондират с изложеното от свидетелите Г. и Н. досежно практиката на работа в Бек офиса на ЦКБ-АД при и след обработка на сделките, и придвижването им за осчетоводяване и изпълнение. Така за първата от инкриминираните сделки, свидетелката Д. посочва, че е имало неизпълнение, като сделката се ръководела от подсъдимия Т.К.. Свидетелката сочи, че според правилата за работа, получател на валутата по сделката следвало да е Б.та, като това е така, тъй като за да бъде сключена конкретната сделка, трябва в Б.та да има получена сума, което означава, че Б.та трябва да е бенефициент на валутата. Според свидетелката, съгласно условията на конкретната сделка, „ПФБК” – клон Т. е наредила парите в полза на Б.та.  

При изграждането на фактическите си изводи съдът възприе и даде вяра на показанията на свидетеля Б.Л., който през 1995 г. работел в ЦКБ-АД, като специалист в отдел „Бек офис”. От показанията и на този свидетел, съдът изгради изводите си относно начина на сключване на валутни сделки и методиката на разпределение на входящите суифт – съобщения. Според св. Л., когато се сключва сделка, суифтът не може да предхожда сделката, тъй като сделката се сключва от дилърите обикновено по телефона, и след като дилърът сключи сделката, е необходимо да се получи и изявлението на насрещния контрагент, което може да е във формата на писмо, на телекс или на дилинг разговор по системата „Ройтерс”. След получаване на изявлението – потвърждение, работата на Бек офиса била технически да оформи договореното в дилърски билет – тикет, където се описват по унифициран за Б.та начин, атрибутите на договорената сделка, т.е. на коя дата, с какъв контрагент, какво е купено, какво е продадено, на какъв вальор, къде ще постъпи закупеното, респективно къде ще се заплати продаденото. Този тикет се подписвал от дилъра, като когато договорената сума като сделка е над определения лимит, освен подписа на дилъра, било необходимо да бъде поставен и допълнителен подпис от началник „Валутно управление”. След подписа на началник „Валутно управление” подписаният билет, изготвен въз основа на потвърждението на клиента, отивал към счетоводството за осчетоводяване и след това към отделите, които извършвали плащанията.

Свидетелят Л. сочи, че през месец април 1995 г., именно той съставил тикета за покупка от ЦКБ на 3 млн. щатски долара от „Популярна Ф.нсово Б.К.” – клон Т., като потвърждението дошло от „ПФБК” – клон Т.. В него било уточнено, че те продават на ЦКБ сумата от 3 000 000 долара по съответния курс, със съответен вальор, както и че сумата, която продават, ще постъпи в „С.Б.К.” – кореспондентската сметка на ЦКБ за щатски долари. С това потвърждение от „ПФБК” – клон Т. уточнявали по какъв начин искат да им бъдат заплатени левовете, получени от обмена на валутата. В съответствие с направеното от контрагента потвърждание, Л. изготвил дилърския билет – тикет и го предал за подпис на дилъра – подс. Т.К., който бил сключил сделката. След това св. Л. занесъл сделката на подс. М. – началник „Валутно управление” при ЦКБ, тъй като същата била над лимита за сключване на сделки от дилъра К.. След подписване на дилърския билет от подс. М., досието било занесено във „Валутното счетоводство”, където тикетът се подписал от съответния счетоводител – св. А.. Преди занасянето – тикета, заедно с основанията към него били снимани, като счетоводителят се подписал на копието, което оставало в Бек офиса и св. Л. го архивирал. Полученият на 28.04.1995 г. суифт бил отнесен към досието по сделката, като същият бил разпределен като „Форекс” – за валутна сделка. Според св. Л., тъй като контрагент по сделката била самата Б., по това време практика била да се заверява съответната й сметка.

От показанията на свидетелката С. К., работила в инкриминирания период като валутен счетоводител в ЦКБ-АД, съдът извлече и доказателства за начина на работата в отдел „Валутно счетоводство” на Б.та. Задълженията на свидетелката се изразявали в това да осчетоводява всички валутни операции. Същата работела на пряко подчинение на подс. Т.Г.. Според св. К., не е било възможно в Б.та да бъде предоставен валутен депозит без договор. Договорът се сключвал с клиент, но когато е на междубанковия пазар, договорът се заменял с потвърждение. Когато депозитите били на междубанковия пазар, в отдел „Валутно счетоводство” се получавало нареждане за осчетоводяване от този, който е сключил сделката. В отдел „Валутното счетоводство” се получавали дилърски нареждания, тъй наречените тикети, в които се описвала сделката така, както е договорена, а така също и потвържденията за сделката, като друга информация не постъпвала в отдела. Според показанията на св. К. при такива операции, главният счетоводител не е имал никаква роля и не е имал поглед върху  сключените валутни сделки. Св. К. заявява също, че ако пристигне суифт превод за депозит, той се насочвал  към отдел „Валутно управление”, откъдето да се дадат параметрите, които счетоводството трябва да осъществи, а ако е валутна сделка – същата се предавала към Бек офиса. Св. К. посочва, че тикетите се изготвяли в два  екземпляра – оригинал и копие, като във „Валутното счетоводство” идвали и двата тикета. На копието, счетоводителят слагал номер и го приемал в досието, а на втория тикет – подписа си. Това означавало, че сделката е приета за изпълнение. Свидетелката посочва, че когато се извършвали сделки на междубанковите пазари, в тикета винаги се записвали сметките, по които се извършвали счетоводните операции.

От кредитираните показания на свидетеля Д.К., съдът установи каква е била фактическата обстановка след обаждането на св. К. в периода 06.05.1995 г. – 10.05.1995 г. В същото време св. К. работел в ЦКБ-АД като Главен дилър. От добросъвестно депозираните показания на същия свидетел, съдът изгради и фактическите си изводи относно процедурата за сключване на дилърска сделка, а именно, че такава сделка се сключва от дилър, който определя курса, служители от Бек офиса подготвят тикет, който съдържа данните за сключената валутна сделка – вид на сделката, сума, курс, контрагент, а самият тикет се подписва от дилъра, сключил сделката. След това сделката отива по съответните отдели за изпълнение.

От показанията на свидетеля К. се установи, че на междубанковия  пазар обичайна практика била да се заверяват сметки на банки в чужбина при сключване на сделка, като с това се занимавал отдел „Валутна наличност”. Свидетеля посочва и че дилърите при сключване на сделка, не са имали задължение да проверяват салдата на клиентите, нито да гледат суифтите или други документи на клиентите, като не може да се сключи сделка, без писмено потвърждение на клиента, което се получавало от Бек офиса. Според изложеното от св. К., всички реквизити по сделката се намирали в тикета, в който се посочвало и потвърждението, а самото потвърждение трябвало да пристигне преди изготвяне на сделката, за да се посочат реквизитите в тикета. Свидетелят е категоричен, че главните дилъри, не могат и не са могли да се разпореждат с пари на Б.та.

 От показанията на свидетеля М.Т., работил в ЦКБ-АД като експерт в отдел „Търговски преводи”, съдът установи какви са били задълженията на свидетеля във връзка с търговските разплащания, а именно – да оторизира търговски преводи и да въвежда такива. При предявяване на банкови документи, находящи се на лист 33-35 в том 21 от следственото дело, в това число суифт – протокол, свидетелят Т. посочва, че резолюцията, написана върху кредитно авизо се отнасяла за него. Извършеното плащане с кредитното авизо, според свидетеля, не представлява търговско плащане, като с разпореждане на св. Т. е отразено „Да се отнесат по временна сметка”, което било в отговор на разпореждането на подс. М. от 05.06.1995 г., подписано и написано от Т., тъй като бенефициентът не бил ясен и подобна операция се наложила до неговото изясняване, поради което е разпоредено парите да се отнесат по временна сметка.

От показанията на свидетеля С. Ш., които съдът възприема като обективни и безпристрастно депозирани, бяха изведени фактически изводи относно заеманата от него длъжност в Б.Н. Б., като Началник „Валутно управление”, началник отдел „Валутни операции”, а неговите задължения – свързани с управление на валутния резерв на страната, организиране на валутния пазар на Република Б., реФ.нсиране на български банки и валутен режим. От изложеното от този свидетел, съдът изгради изводите си относно участието на подс. Т. в получаването и разходването на сумите по двата инкриминирани превода, както и участието както на св. Ш., така и на подс. Т. в изясняване на ситуацията след инкириминираните деяния и поетия от подс. Т. ангажимент да възстанови парите.

Показанията на свидетеля С. А., назначен след инкриминираните сделки като  Изпълнителен директор на ЦКБ-АД и доколкото същият не е свидетел – очевидец на процесните събития, съдът кредитира като косвен доказателствен източник и прие показанията на този свидетел като логични, непротиворечиви с останалия съдържащ се по делото доказателствен материал и обективно депозирани, допринасящи за изясняване на ситуацията на напрежение, пресъздадена на св. А. около постъпването на първата сума от 3 000 000 щатски долара. В този смисъл, видно от показанията на св. А. още преди да постъпят въпросните парични суми в ЦКБ, е имало пълна яснота точно колко пари ще постъпят и къде ще отидат тези пари. Според св. А., представители на Ф.нсовата къща се интересували – къде са парите, дали са дошли и къде ще отидат. Ф.нсовата къща искала спешно превод на парите.

Показанията на свидетелите Б. Ш., А.У. и Л.К., макар и достоверни, логични и вътрешно непротиворечиви, съдебният състав намери, че не следва да анализира в детайли, тъй като същите не представляват източник на релевантна за предмета на доказване информация.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля В. Ж. в частта им, отнасяща се до отношенията му с подс. Т. и неговата фирма ЕТ ”С. – В. Ж.”, както и досежно извършваните от него чрез подс. Т. Ф.нсови операции и разходването на парите, получени по неговата сметка.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Ж. А.А. и П.Ц.К. – към 1995 г. изпълнявал длъжността директор на „П.Ч.Б.”, на свидетелите П. И. Т.а, В. Н.Г., Е.Х.Д., Р.Н.Ф., К.П.Д.,  Б.К.А., О.Н.Р., В.А.К., В.А.М., М.В.С., Р.Г.К., М.Д. Р. – С., Д.Б.М., В.Й.Д., И.И.Д. и П.С.М., като доколкото показанията на въпросната група свидетели са относими пряко единствено само до фактите, че след превалутиране на инкриминираните суми, „ПФБК” – клон Т. се е разпоредила със същите в полза на посочените в потвърждението по сделките фирми, собственост на цитираните свидетели, което е безспорно установено и с писмените документи по делото, съдът не счита за нужно да ги обсъжда в детайли.

Съдът не кредитира заключенията на реализираните в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводни експертизи, тъй като същите от една страна не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а от друга страна обсъди, че вещите лица със заключенията си са давали отговор на правни въпроси, поради което се явяват научно необосновани и неприемливи. За да достигне до тези свои изводи, съдебният състав изслуша разясненията на вещите лица по назначената и изготвена на фаза досъдебно производство Съдебно-счетоводна експертиза, приложена в оригинал на лист 65-75, том 10 от сл. дело, както и в копия на лист 152-160, том 26 от сл.дело и на лист 71-79, том 29 от сл. дело, а така също и по Допълнителната ССчЕ, приложена на лист 51-52, том 17 от сл.дело, по Допълнителната ССчЕ, приложена в оригинал на лист 69-72, том 11 от сл. дело, както и в копие на л.7-10, том 25 от сл.дело, по Допълнителната ССчЕ, приложена на лист 17-26, том 32 от сл. дело, и като сам прецени, че отговорите на изготвилите ги експерти са по-скоро правни от колкото експертни, че вещите лица са се произнесли извън поставените им въпроси, които заключения и не поддържат в съдебно заседание, прие, че не следва да изгражда фактическите си и правни изводи върху тези експертни заключения. Съдът не се съгласява и с твърденията на вещите лица, изслушани във връзка с приемане на Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, приложена в оригинал на лист 111-126, том 18 от сл. дело, както и в копие на л. 40-56, т.25 от сл.дело, а именно – изявлението на вещото лице Е.С., че суифтът представлява първичен счетоводен документ, тъй като подобно твърдение не е в унисон със законните норми и не отговаря на посочените първични счетоводни документи в чл. 7 от ЗСч – отм., в който изчерпателно са изброени същите. Като счете, че и тези вещи лица са отговаряли на правни въпроси и на такива, които не са им били поставяни, съдът не положи в основата на фактическите си изводи и заключението на тази ССчЕ.

Съдът приема заключението на назначената и изготвена ССчЕ, приложена на лист 69-72, том 21 от сл. дело и разясненията на вещото лице Е.С., която експертиза е относима до въззведеното във вина на подс. З. обвинение, според която единствено наредителят има право да се разпорежда със сумите по банковата му сметка, но не и Б.та, която е длъжна да се съобразява с нарежданията на наредителя.

Съдът прие като обективно и безпристрастно заключението по изготвената ССчЕ, приложена на лист 74-76, том 21 от сл. дело, на вещите лица Е.А.К. и Е.Б.С..

Съдът кредитира изцяло заключенията на изготвените по делото Графологически експертизи и като намери същите за обективни, безпристрастни, добросъвестно и компетентно изготвени, ги постави в основата на доказателствената съвкупност при изграждане на изводите си от фактическа страна.

 

ПО ДОВОДИТЕ НА СГП:

 

Съдът не възприема изложените в съдебно заседание в пледоарията на представителя на СГП съображения, че двата процесни суифта били с непълно и неясно съдържание, че служителите на ЦКБ са били длъжни да поискат от Б.та кореспондент да изясни конкретно предназначението на преводите, както и да даде указания, как да бъдат използвани преведените суми. В тази връзка съдът съобрази, че в хода на съдебното следствие беше безсъмнено изяснено, че въпросните суифт – съобщения представляват суифт – съобщенията МТ 910, със същност кредитиране под формата на свободен превод, като в същите не е задължително да има изписан бенефициент, поради което счита доводите на СГП в този смисъл за неоснователни.

 Не се доказа в хода на проведеното всестранно съдебно следствие твърдението на Прокуратурата, че е имало осъществен контакт чрез лични срещи, писмени съобщения и факсове между подс. Т. и подсъдимите К., М. и М., мотивирали последните трима да се разпоредят със получената по сметката на ЦКБ-АД сума на обща стойност 6 000 000 щ.д., като доказателства в тази насока изобщо не бяха събрани, поради което твърденята в този смисъл остават недоказани, голословни и некореспондиращи с доказателствената съвкупност по производството. 

 Като несъстоятелни следва да бъдат оставени и възраженията на Прокуратурата, че в двата тикета липсвали задължителни реквизити, в това число основание на стопанската операция, име на съставителите на документа, ЦКБ като страна по сделката, имало също корекции на суми и номера на сметки, което представлявало грубо нарушение на чл.14 от ЗСч. Съдът намира, че разпоредбата на чл.14 от ЗСч е бланкова и следва да се запълни със съдържание, а именно – кои документи представляват първични счетоводни такива и едва тогава да се търси изпълнение на изискванията на чл.14 от ЗСч. Така, след като съгласно чл.7 от ЗСч тикетите не представляват първични счетоводни документи, то следователно изискванията на чл.14 от ЗСч са неприложими спрямо тях.

 Съдът не възприема и твърденията на СГП в насока, че подсъдимите М., М. и К. са били длъжни да изяснят предназначението на получените преводи, тъй като тези твърдения останаха недоказани в хода на съдебното следствие, като следва да се отчете, че подобни задължения на посочените подсъдими не са им били вменявани никога по съответния законов ред. Що се касае до изводите на изготвените в хода на воденото производство съдебно-счетоводни експертизи, в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, вещите лица заявиха, че не поддържат заключенията си в тази им част, тъй като представлява правен въпрос.

 Неоснователни са и твърденията на СГП, че 6 000 000 щ.д. са постъпили в Б.та, излезли са от сметките й след разпорежданията на подсъдимите М., М. и К., без да им е заплатена левовата равностойност и без да са участвали от този момент в оборота на Б.та, тъй като в приетата от съда фактическа обстановка, описана по-горе се установява, че получените щатски долари са постъпили по сметка на ЦКБ, след това ЦКБ ги е внесла на депозит в БНБ и е извличала облаги от въпросната сума, която и не е излизала безвъзмездно от Б.та. 

Несъстоятелни са и твърденията на представителя на СГП, че професионалните знания на подсъдимите М., М. и К. са насочени към пренебрегване на правилата за работа със суифти, сделки за покупка на валута и изготвяне на дилърски нареждания, тъй като се установи безспорно в хода на съдебното следствие, че тези правила не са нарушени, а посочените подсъдими са спазили стриктно закона и не са действали умишлено. 

 Съдът не кредитира доводите на СГП досежно пункт 2 от обвинителния акт, а именно, че подс. З. се е разпоредила неправомерно със сумата от 154 780 щ.д., като съдът намира, че подс. З. не е имала законосъответен способ, чрез който да извърши разпореждания в полза на „Б.И.К.“ със средства, находящи се в банковата сметка на „ПФБК” – клон Т..

 Съдебният състав се солидализира с доводите на защитника на подс. Т., че посочения подсъдим не е длъжностно лице, поради което деянието, вменено му във вина, се явява несъставомерно.

Възприемат се и като отговарящи на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, изложените от защитника на подс. Д. аргументи, че не са събрани такъв обем от доказателства по делото, които да водят до извода за наличие на престъпна дейност от страна на подсъдимите, на провеждани  разговори, срещи, размяна на информация между участващите лица.

Съдебният състав възприе доводите на защитниците на подс. К.  за липсата на съставомерност на деянието на посочения подсъдим поради липсата на извършен от същия акт на имуществено разпореждане, отсъствието на доказателства за връзки между подсъдимите в насока осъществяване на инкриминираните деяния, в който смисъл и няма никакви доказателства от гледна точна на умишлени действия.

 Съдът се съгласява и с довода на защитата, че подс. К. не притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК, тъй като той не е имал разпоредителни функции по отношение на паричните средства на Б.та, а само право да договаря курс – купува или курс – продава на Б.та. 

Съдът се солидаризира и с изложението от защитата на подс. К. досежно несъставомерността на улесняващо престъпление по чл. 282 от НК, предвид обстоятелството, че това престъпление засяга дейността на държавни органи или обществени организации, каквато ЦКБ не е.  Верни са и доводите на защита за липса на нормативна установеност на посочените като нарушени от подс. К. разпоредби.

 

  ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

С определение от 26.07.2012 г., съдът е прекратил наказателното производството по делото в частта му, с която подс. П.И.Т. и подс. Д.Г.Д. са предадени на съд за извършено престъпление по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.1 и 2, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради настъпила абсолютна погасителна давност за реализиране на предвидената за конкретното престъпление наказателната отговорност, като съображенията на съда са изложени в цитираното и влязло в сила определение.

Производството по настоящото дело е продължило единствено по отношение на повдигнатите обвинения срещу подсъдимите:

П.И.Т. – за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и 4, вр. чл.26, ал.1 от НК;

Д.Г.Д. – за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и 4, вр. чл.26, ал.1 от НК;

Т.А.К. – за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК;

И.А.М. – за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК;

В.Р.М. – за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК;

Г.П.Г. – за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК;

 Т.В.Г. – за  престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК;

М.Н.Д. – за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2от НК

и срещу подс. К.С.З. – за  престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

При така изградената и поддържана от СГП формулировка и правна конструкция на обвинението, съдът намира за установено от правна страна следното:

Субект на улесняващото престъпление по чл. 282 от НК може да бъде само длъжностно лице, което има определени правомощия във връзка с управленските функции на орган на властта. Основание за това дава тълкувателната практика на ВС в Постановление 2/80 г. В подкрепа на тази теза е систематичното тълкуване на чл. 282 от НК – нормата се намира в глава осма от Особената част на НК – “Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, каквито качества ЦКБ-АД, в качеството си на търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, очевидно не притежава. Тезата се подкрепя и от граматическото тълкуване на чл. 282 от НК, във вр. чл. 93, т. 1 (в действаща му редакция) от НК.  Буква „а” от същата точка визира отделна категория длъжностни лица, изпълняващи „служба в държавно учреждение”. Под държавно учреждение най-общо се разбира публично-правна институция, чиито служители по закон имат управленски (властнически) правомощия или изпълняват функции по административно или социално обслужване. Терминът „служба” е употребен, за да отграничи тази категория длъжностни лица от втората категория – по чл.93, т. 1, б. „б” от НК, изпълняващи ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в частноправни субекти. Престъплението по чл.282 от НК се намира в раздел ІІ на Глава осма от Особената част на НК, озаглавена „Престъпления по служба”, т. е. престъпления, извършвани от длъжностни лица по чл. 93, т.1, б. „а” от НК, защото само тези длъжностни лица са „на служба”. Основание за подобно тълкуване дава и описанието на формите на изпълнителното деяние по чл. 282, ал. 1 от НК. Първите две са съответно нарушение или неизпълнение на служебните задължения. За служебни задължения може да се говори само когато длъжностното лице изпълнява служба, т.е. отново само първата категория длъжностни лица. Следва „превишаване на властта или правата”, което според т. 1 на Постановление № 2/1980 г. на Пл. на ВС, се изразява в извършване на действия извън рамките на компетентността на длъжностно лице. Компетентност може да притежава само длъжностно лице с управленски функции, функции по административно обслужване или социални дейности. Длъжностните лица при частноправните субекти не притежават „компетентност” в горния смисъл, а съвкупност от права и задължения, свързани с управлението и представителството на субекта, при който осъществяват ръководна работа или работа по пазене и управление на имущество. Длъжностни лица, натоварени със „стопански” функции, не могат да бъдат субекти на престъпление по чл. 282 от НК (в този смисъл ВКС – Р. 297-2005 – І Н.О., Р. 499-2005 – ІІ Н. О. , ВКС Р. 325 от 04.07.2011 г. по НД № 1697/2011 г. на ІІ Н. О., т. 1 на Пост. № 2/1980 г. на Пл. ВС).

В конкретния случай, нито един от подсъдимите не е длъжностно лице по смисъла на чл.282 от НК. Ц.К. Б. не е субект на публичното право, а частноправен субект, който извършва стопанска дейност. Затова и подсъдимите К., М., М., Г., Д., Г., Т., Д. и З., не са били на “служба” по смисъла на чл. 282 от НК, а ръководните правомощия на М., М., Г. и З. /досежно самостоятелно повдигнатото й обвинение/, са съвкупност от права и задължения във връзка с управлението и представителството на търговското предприятие, и опазването на неговото имущество. Затова, те в качеството си на съответни служители на Б.та, не могат да бъдат субект на престъпление по чл. 282 от НК.

С обвинителния акт спрямо всеки един подсъдимите К., М., Г., М., Д. и Г., Т. и Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. 2, вр. ал. 1 от НК, а за подс.З. – по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, като относно престъплението по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК се претендира, че същото е осъществено от всеки един от подсъдимите чрез "неизпълнение на служебните задължения". В обвинителния акт се твърди, че подсъдимите не са изпълнили определени свои служебни задължения, представляващи извадка от длъжностните им характеристики, Временни правила и Паметна записка, без обаче нито в самите длъжностни характеристики, нито в самия обвинителен акт да е отбелязано от кой нормативен акт произтичат тези служебни задължения на подсъдимите. Нормата на чл.282 НК изисква визирания в нея престъпен състав винаги да бъде запълнен с конкретно съдържание, като когато деецът не изпълнява свои служебни задължения, то същите следва да произтичат от нормативен акт или от акт на обществена организация, в който смисъл е даденото задължително тълкувание в Постановление № 2/1980 г. на Пленума на ВС. Деянието на длъжностно лице от категорията на подсъдимите би могло да засегне обществените отношения, защитими от нормата на чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, само ако то не е изпълнило свои служебни задължения, които задължения на длъжностни лица биха могли да бъдат очертани единствено от нормативен акт. Доколкото обаче в случая липсва посочването на такъв нормативен акт, то не може да се извърши преценка дали описаните деяния на подсъдимите са съставомерни по претендираните разпоредби на чл. 282 от НК. Позоваването само на задължения, вписани в длъжностните характеристики на подсъдимите, не е достатъчно за описателното формулиране на престъпния състав по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а е необходимо да бъде установен и посочен този нормативен акт, въз основа на който са приети длъжностните характеристики и са вменени определени служебни задължения на подсъдимите. В обвинителния акт е възпроизведен текстът на нормата на чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, без тя да е била запълнена с конкретно съдържание, така че да съдържа белезите на индивидуализирано по начин на осъществяване престъпно деяние.  

Същевременно, в случая е налице обвинение за неизпълнение на чл. 4, ал.1 и ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 14 от Закон за счетоводството (отм.). При анализа на текста на посочените разпоредби за чл.4, ал.1 от ЗСч (отм.) се установява, че нормата създава задължение за стопанските субекти да извършват превод на счетоводните документи, постъпили в предприятието на чужд език и отразяващи извършване на стопанска операция. Същевременно в чл.7 от ЗСч (отм.) са посочени видовете счетоводни документи, които се съставят за обосноваване на извършена стопанска операция. Задължителното съдържание на счетоводния документ, удостоверяващ стопанската операция, е посочено в чл.8, ал.1 от Закона. В ал.4 на текста е записано, че видовете първични счетоводни документи се утвърждават от Министерството на Ф.нсите, което издава специален албум. При така извършения прочит на закона следва единственият възможен извод, че суифтът, като Ф.нсов инструмент за междубанкова международна транзакция, няма характер на първичен счетоводен документ по смисъла на Закон за счетоводството. Суифтът с всички негови форми е международен банков документ и той не може да бъде подчинен на националното законодателство, той не отразява стопанска операция, тъй като не е банкова сделка по смисъла на чл.1, ал.2 от Закон за банките и кредитното  дело (отм.), а представлява банкова транзакция. Суифтът не съдържа реквизитите по чл. 8 от Закона за счетоводството, но той е годен документ за извършване на разплащането, тъй като по своята същност този инструмент за междубанкови разплащания е създаден и следва правилата на международните стандарти за суифт – плащания. Със суифт – преводи не се осъществяват стопански операции по смисъла на Закон за счетоводството, поради което и принципите на този закон са неприложими. Суифтът не се отчита като банкова сделка и не се записва като такава в банковите книги, в които се регистрират извършените банкови сделки и не се заявяват в БНБ. Суифтовият превод като такъв нито кредитира, нито дебитира сметката на Б.та, тъй като не представлява нито приход, нито разход за нея и същите не представляват нейн Ф.нсов актив, като това е и причината съобразно чл. 16 от ЗСч (отм.) суифтовите преводи да не се третират като банкови сделки.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че изискванията за превод на български език по смисъла на чл.4, ал.1 и ал. 2 от ЗСч (отм.), са неприложими за суифтовите преводи, като очевидно тези норми не могат да бъдат нарушени. Предвид изложеното тези законови текстове не могат да очертават съставомерните елементи на престъплението по чл.282 НК и не могат да бъдат основание за ангажиране на наказателната отговорност за извършено престъпление по служба. Такова престъпление може да бъде извършено единствено и само ако бъде нарушена императивна норма, част от нормативен акт, чието спазване е задължително. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че нормите на чл. 8, ал.1 и чл.14 ЗСч (отм.) на свой ред също имат бланкетен характер. В тях не е посочено, какви са първичните счетоводни документи. Съдържанието на понятието първичен счетоводен документ е изяснено с други правни норми – чл.7 от ЗСч (отм.), а сред така посочените не попадат суифт – съобщения, тикет – билети и потвърждения. Ето защо съдът намира, че деянието, за което подсъдимите са подведени под наказателна отговорност, е несъставомерно, тъй като същите не са осъществили от обективна страна посоченото като улесняващо престъпление по чл.282 НК.

От субективна страна подсъдимите също не са осъществили престъплението по чл. 282 НК. В хода на воденото срещу тях наказателно производство, не се събраха каквито и да е доказателства те да са съзнавали, че нарушават задълженията си и нормативните изисквания, извършвайки покупко-продажба на валута и че с това свое действие причиняват на Б.та значителни вредни последици, както и че пряко да са целели това. Напротив установи се, че те са следвали обичайната практика при обработка на суифт – съобщения, валутна сделка и оформянето и осчетоводяването на същата, като са били уверени, че сумата, която е постъпила по сметката на ЦКБ в „С.Б.К.” – САЩ е по нареждане на „ПФБК” – клон Т.. Отделно от горното се установи, че практиката в инкриминирания период е била след договаряне условията на сделката от страна на дилърите, клиентите на Б.та – в случая „ПФБК” – клон Т., да наредят обменяемата валута  в полза на ЦКБ-АД, като в случая, използвайки системата суифт МТ 910 – свободен кредит, получените в ЦКБ средства отговаряли на уговореното и на нормалната практика на Б.та, видно от показанията на свидетелите Н., Л., Д..

Наред с това, липсва предвидената от законодателя специална цел за осъществяване на инкриминираното деяние – да набавят за П.Т. и Д.Д. имотна облага в инкриминираните размери.

 

Въпреки, че според настоящия съдебен състав не се установи който и да е от подсъдимите да е осъществил състава на улесняващото престъпление по чл.282 от НК, то с оглед повдигнатото и поддържано обвинение за престъплението по чл. 203, ал.1, вр. чл.201 от НК, съдът намира за необходимо да разгледа и наличието на елементите от обективна и субективна страна, и на състава на това престъпление.

Основният състав на престъплението е посочен в нормата на чл.201 НК, като в него законодателно е регламентирано изпълнителното деяние, обективните и субективните признаци, общия и непосредствен обект на престъплението и възможния предмет на престъпно посегателство.

В теорията е прието, че това престъпление има два непосредствени обекта, като единият е свързан със засягане на обществените отношения, гарантиращи упражняването на правото на собственост по отношение на движими и недвижими вещи, а вторият е свързан с обществените отношения, осигуряващи нормалните правоотношения на субекта на престъплението, който е винаги длъжностно лице в рамките на изпълнението на неговата служба или правнорегламентирана дейност.

Така от обективна страна престъплението по чл. 203, вр. чл. 201, пр.1 от НК и съобразно конкретния случай, изисква да са налице доказателства за изпълнително деяние – присвояване на чужди пари, връчени в качеството на длъжностно лице на субекта на престъплението или поверени му да ги пази или управлява, като средствата трябва да са в особено големи размери, а деянието да представлява особено тежък случай.

За да е налице съставомерност на деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс.Т., Д., К., М., М., Г., Г. и Д., а така също и на подс.З., следва да са налице следните елементи от обективна и субективна страна на престъплението, така както е формулирано то чрез обвинителния акт: чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

1/ Субект на това престъпление е длъжностно лице, на което са поверени чужди пари за пазене и управление. Става дума не само за лица, които имат ръководни функции, но и такива, на които имуществото е поверено за пазене и съхранение. 

За да се отговори на въпроса дали тези подсъдими притежават качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, следва да се изследва кой ръководи дейността на ЦКБ-АД, кой има право да се разпорежда със средствата й, да ги пази и управлява. Именно в патримониума на Б.та се претендира да е настъпила съставомерната щета. В този смисъл, на първо място следва да се установи дали  подс. Т., в качеството си на управител на СД „М.“, каквото безспорно качество притежава посочения подсъдим, може да бъде такова лице. Съобразно изложеното при изследване на фактическата страна по  отношение на правомощията и задълженията на управителя на СД „М.“ в управлението на Ц.К. Б., то несъмнено подс. Т. не може да е субект на така инкриминираното деяние, тъй като той не е имал каквито и да е преки функции в управлението, стопанисването, разходването и контрола на имуществото на ЦКБ-АД. При извършен анализ и тълкуване на относимите правни норми, съдът намира, че подс.Т. не е бил длъжностно лице, при това заемащо отговорно служебно положение, като не е имал преки функции в управлението на ЦКБ и правомощия и задължения, свързани с разходването на паричните средства, собственост на Б.та. С оглед изрично посочената от обвинението роля на този подсъдим на подбудител и помагач, ролята му в конкретното престъпление следва да се разглежда именно на посочената плоскост.

Аналогично е положението и с подсъдимия Д.Д., за който не се събраха никакви доказателства да е заемал служебно положение, което да го прави длъжностно лице. Той не е служител на нито едно от юридическите лица, страни по сделките за покупко-продажба на валута. Поради това и подс. Д. не може да е субект на така инкриминираното деяние по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал. 3 и 4, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като той не е имал каквито и да е преки функции в управлението, стопанисването, разходването и контрола на имуществото на ЦКБ-АД. Подс. Д. не е бил длъжностно лице, при това заемащо отговорно служебно положение, като не е имал преки функции в управлението на ЦКБ-АД и правомощия и задължения, свързани с разходването на паричните средства, собственост на Б.та. Предвид изрично посочената от обвинението роля и за този подсъдим на подбудител и помагач, участието му в конкретното престъпление, така както и на подс. Т., следва да се разглежда през призмата на така очертаната му роля.

 Що се касае до останалите подсъдими, всички служители на ЦКБ-АД, то следва да се има предвид следното: макар понятието отговорно служебно положение да няма легално определение, въпросът е решен еднозначно в практика на ВКС /Постановление № 8/81 г. на Пленума на ВС, т.8/, която се явява задължителна за съда. Съгласно приетото в посочения тълкувателен акт, въпросът дали служебното положение на подсъдимия е отговорно или не, се решава в зависимост от конкретните обстоятелства, като се имат предвид характера, съдържанието и обема на изпълняваната от дееца длъжност, важността на изпълняваните от него правомощия и функции, а също и характера на учреждението, предприятието или организацията, в която той работи. Това са длъжностни лица, по смисъла на чл.93, ал.1, б.”а” и „б” от НК, които имат по-широк кръг от права и задължения, заеманите от тях служби са на по-високо място в служебната йерархия и служебната им дейност има важно значение. Такива са длъжностните лица, заемащи ръководни длъжности в министерствата, централните ведомства и другите учреждения, в стопанските организации, както и тези, на които са възложени ръководни, организационни и контролни функции, а по буква „б“ – ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в  друго юридическо лице или едноличен търговец – действаща редакция на Закона към 1995 г.

При анализа на събраните доказателства в хода на съдебното производство за заеманата от подс.К. длъжност и задълженията му като дилър, с уговорката направена по-горе, че настоящият съдебен състав не приема като доказателствен източник представената по делото длъжностна характеристика, за която е посочено, че се отнася до подс. К., поради липса на доказателства кога е съставена, кога е одобрена и кога е връчена за запознаване на подс. К., съдът намира, че служебното положение на този подсъдим не отговаря на посочените изисквания. Предвид събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите – служители на ЦКБ, съдът намира, че служебното положение на същия не изпълва характеристиките на чл. 93, ал.1, б „а“ и „б“ от НК. Подс. К. не заема ръководна длъжност, на него не са му възложени ръководни, организационни и контролни функции, и на него не са му поверени парични средства в длъжностното му качество със задължение да ги пази и управлява. Следователно, подс. К. не може да бъде субект на престъплението по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201 от НК.

На тези критерии, обаче, отговаря служебното положение на подс. И.М. – в качеството й на Директор „Валутна наличност”, на подс. В.М. – Началник управление „Валутна дейност”, на подс. Г.Г. – Изпълнителен директор на Ц.К. Б., на подс.Т.Г. – главен счетоводител, на подс. М.Д. – Зам. главен счетоводител. Всеки един от посочените подсъдими, според настоящия съдебен състав, отговаря на изискванията на чл. 93, ал.1, б.“а“ и „б“ НК, като на посочените длъжностни лица е поверено чуждо движимо имущество – пари на ЦКБ-АД, поверени им да ги пазят и управляват. До тези свои изводи съдебният състав достигна при анализа на показанията на свидетелите – банкови служители, като установи, че длъжностите, които са заемали посочените подсъдими съобразно компетенциите им, дават възможност за разпореждане с паричните средства на ЦКБ-АД. Изложените изводи съдът изгради  изцяло върху показанията на свидетелите – банкови служители, като не възприема за годен източник на доказателствена информация приложените към материалите по делото длъжностни характеристики по изложени по-горе съображения.

 Всичко гореизложено води на извода, че не е налице първия елемент от фактическия състав на обвинението, относимо до подс. К., за което е ангажирана отговорността на този подсъдим по обвинението, поради което същият беше оправдан по повдигнатото му обвинение, като този елемент е налице за подсъдимите М., М., Г., Г., Д..

 

2/ Предмет на престъплението. В диспозицията на основния състав на престъплението в чл.201 от НК, законодателят е очертал предмета му като „чужди пари, вещи или други ценности”. Обектите, върху които може да бъде упражнено престъпното посегателство в настоящия случай са пари, собственост на ЦКБ-АД, които следва да представляват редовно платежно средство. Така очертаният предмет следва да се намира в длъжностното лице – субект на престъплението, на определено правно основание. Те следва да са му били поверени за управление или пазене, като няма значение как е било сторено това.

Съществува разлика и между употребените от законодателя в обсъжданата диспозиция на нормата на чл.201 от НК изрази – „пазене” и „управление”. При управлението на вещите предмет на престъпление, законодателят е приел осъществяване на дейност, включваща разпореждане с тях. Подобна дейност би била извършването на различни сделки, имащи транслативен ефект, променящ собствеността на вещите или пренасочване на движението им, като при това понятие не е налице изискване за непосредствен контакт между субекта на престъпление и предмета на престъпно посегателство. Достатъчно е съответните пари да са били поверени на длъжностното лице и то да е имало служебна компетентност да се разпореди с тях, или да направлява движението им. В тези случаи е допустимо да се приеме, че същите, макар и да не са били включени в непосредствената му служебна власт, могат да бъдат предмет на „длъжностно присвояване”. Видно от приетата фактическа обстановка, на подс.Т. не са били поверявани инкриминираните парични средства за управление и той не е установявал трайна фактическа власт по отношение на вещите – предмет на претендираното престъпление, но по негово нареждане служителката на „ПФБК” – клон Т. – св. А., се е разпоредила с получените в следствие обмен на инкриминираната сума от 6 000 000 щатски долара, парични средства в полза на трети лица. Подс. Д. нито е имал фактическа власт върху инкриминираните суми, нито се е разпореждал със същите. Доколкото паричните средства, предмет на обвинението са се намирали във владение на ЦКБ-АД /постъпили са по кореспондентска банкова сметка на Б.та в „С.Б.К.” – Н.Й., САЩ/, то всеки един от останалите подсъдими, с изключение на подс. К., е имал хипотетичната възможност да използва служебното си положение в Б.та и да влияе с поведението си върху тяхното неправомерно разходване. Следва да се има предвид, обаче, че и двете инкриминирани суми, всяка от по 3000 000 щатски долара, са постъпили по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД с определена референция. Като собственик на тези суми предварително се е афиширала „ПФБК” – клон Т., която е действала от името на клиента си „М.“ СД, представлявано от подс. Т.. Срещу продажбата на всяка от сумите от по 3 000 000 щатски долара, „ПФБК” – клон Т., е получила съответни на валутния курс „купува“ на Б.та, български левове. Сумата е постъпила по кореспондентската сметка на ЦКБ-АД след предоставянето на данните за нея от страна на ЦКБ на „ПФБК” в изпълнение на валутна сделка, договорена по телефона между подс. К. и св. А.. „ПФБК” – клон Т. е уведомила предварително ЦКБ-АД за точния размер на сумата, както и за Б.та, от която парите е трябвало да бъдат наредени, интересувала са е за заверяването на сметката и е очаквала въпросните преводи. Представила е получени факсове от банките – наредители, изпратени до служебнитя факс на „ПФБК” – клон Т., че парите са наредени. В съответните факсове било изписано, че сумите са адресирани до ЦКБ-АД. Същевременно, съгласно изискването за осъществяване на валутна сделка, парите които е следвало да бъдат обменени, трябвало да постъпят по сметка на ЦКБ, като служителите на ЦКБ-АД са били уверени в действията си, че извършват обмен на валута със средства – собственост на „ПФБК” – клон Т., респ. неин клиент, така както са били договорени при договарянето на сделката между подс. К. и св. А.. За подс. К. и подс. М. не е имало никакво съмнение, че постъпилите в кореспондентската сметка на ЦКБ-АД в САЩ два превода от по 3 000 000 щатски долара, са свързани с ПФБК – клон Т., тъй като единствено ПФБК се е афиширала като техни собственици, знаела е подробности относно сумата, времето на извършване на преводите и имената на наредителя. Предварително ПФБК е представила получените от наредителя факсови потвърждения, пристигнали в офис извън Б.та – офиса на „ПФБК” – клон Т.. Срещу разходваните по валутните сделки левове, ЦКБ-АД е получила тяхната равностойност в щатски долари, постъпили в сметката на Б.та в САЩ. Следователно, не е налице неправомерно разпореждане със средства на Б.та, а  е налице обмен на валута.

В настоящото производство е безспорно и непротиворечиво установено, че по силата на суифт – нарежданията, по сметката на ЦКБ-АД в кореспондентската Б. „Swiss Bank N.Y.” – съответно на 27.04.1995 г. и на 03.05.1995 г., са постъпили два превода от по 3 000 000 щатски долара. Въпросните Ф.нсови средства по нареждане на „Б.И.К.“, респективно „Л.“ – Г., се предоставяли като свободен ресурс до 05.03.1995 г., като от страна на „Б.И.К.“ не са били поставяни изисквания относно начина на ползване на тези средства.

Извършеното е превалутиране на парични средства, като срещу това действие в Б.та са останали на разположение общо 6 000 000 щатски долара. Доказателства за това са извършените депозити на общо 6 000 000 щатски долара в БНБ от страна на ЦКБ-АД. 

Следователно, разпореждане в насока присвояване на инкриминираните 6 000 000 щатски долара, не е извършено от който и да е от подсъдимите.

 

3/ Изпълнително деяние. Анализът на диспозитива на нормата на чл.201 НК, която е основния състав на престъплението „присвояване”, води до извод, че изпълнителното деяние се изразява в присвояването на предмета на престъпление, като присвоителната дейност може да бъде осъществена чрез фактически или юридически действия, всяко от които представлява противозаконно разпореждане с чуждите пари в свой или чужд интерес. Фактическото действие, с което се осъществява състава на това престъпление, може да бъде извършено в полза на субекта или на трето лице, като той чрез различни активни свои действия потребява вещите – предмет на престъплението. Подобно потребяване може да бъде осъществено чрез консумацията на ващите или чрез влагането им в определено друго собствено имущество, например – използването им при създаване на собствена движима или недвижима вещ. В тези случаи ще е налице трансформация на собствеността на посочените вещи от такава на техния действителен собственик – физическо или юридическо лице, на такава, чиито собственик е извършителят на престъпление или друго трето лице, за което не е налице правно основание. Това преМ.ване на собствеността трябва да е окончателно и безвъзмездно. Ако сделката, с която се осъществява акт на разпореждане, е възмездна, не може да се приеме, че е налице престъпление по чл.201 НК и сл., като  липсата на насрещна облага при осъществяването на сделката, следва да бъде за собственика й и няма значение дали субектът на престъплението е получил такава облага. Ето защо, при отчуждаване на предмета на престъплението в нарушение на правомощията на дееца и получаване на парична сума от третото лице, ще е налице „длъжностно присвояване”, защото по отношение на действителния собственик на вещта, липсва насрещна облага и средствата са получени от първоначалния момент от извършителя на престъплението.

  Видно от събраните в настоящото производство доказателства е, че получените средства от страна на ЦКБ, предоставени на Б.та по нареждане на „Б.И.К.“ и „Л.” – Г., са превалутирани в лева, като с левовата равностойност на инкриминираните суми е заверена сметка на „ПФБК” – клон Т., а самите долари са внесени на депозит в Б.Н. Б., с титуляр на влога – ЦКБ-АД, за което са налице писмени доказателства – преводни нареждания и банкови удостоверения, както и гласни доказателствени източници. Срещу предоставените суми в лева е налице насрещна престация – Б.та е получила долари, които е депозирала на влог в БНБ. Въпреки, че подс. Т. не е длъжностно лице, по делото са налице доказателства, че подс. Т. е своил така предоставените му парични средства за себе си или се е разпоредил със същите в чужд интерес, като е издал нареждания на „ПФБК” как да се разпореди с получените парични средства след обмена им, без правно основание. По делото са налице доказателства, че както подс. Т., така и „ПФБК” са имали неуредени Ф.нсови отношения с трети физически и юридически лица, във връзка с извършвана в М.лото стопанска и търговска дейност, които отношения са уредени чрез извършените разплащания по нареждане на подс. Т., от инкриминираните суми. Доколкото, обаче, това са отношения между трети лица на правоотношението ЦКБ – подсъдимите служители на Б.та, то разпореждането със средствата в техен интерес не може да се приеме за съставомерно  по чл.203, ал.1, вр.чл.201, пр.1 от НК.

 

4/ Престъпен Резултат. Престъплението „присвояване” е типично резултатно престъпление, доколкото само ако от изпълнителното деяние е настъпила значителна щета за предприятието, може да има престъпление, като в настоящия случай се претендира своене на парични средства в общ размер на 6 000 000 щатски долара, собственост на „Б.И.К.“. Вредите по смисъла на чл.203, вр. чл.201 от НК са имуществени.

В хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, не беше доказано по нужния несъмнен и категоричен начин, настъпването на материални щети в патримониума на ЦКБ-АД – юридическото лице, посочено в обвинението като ощетеното такова, в резултат на действия на подсъдимите, тъй като такава щета е настъпила едва години по-късно с подписването на споразумение, с което се признава вземането на „Б.И.К.“, поради което и в тази му част е налице несъставомерност на деянието.

 

5/ Предвид обстоятелството, че настоящото производство касае квалифициран случай на присвояване – чл.203, вр. чл. 201, пр.1 от НК, а именно причинената щета се претендира да е в особено големи размери и деянието да представлява особено тежък случай, следва да се изследват и тези елементи от състава на престъплението. Понятието „особено големи размери” е изяснено по задължителен за съдилищата начин в ТР №1/1998 г. на ОСНК на ВКС – това е щета, чиято левова равностойност надхвърля 140 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. Дефиниция на „особено тежък случай” е дадена в чл.93, т.8 НК. Трябва да се има предвид, че и в самото деяние може да се разкрие по‐високата от обичайното степен на обществена опасност на самия деец, като законът не изисква длъжностното лице да е било осъждано или да се ползва с лошо име в обществото, за да се квалифицира неговото деяние като особено тежък случай. 

От доказателствата по делото не се установява от конкретното деяние да са настъпили щети за ЦКБ-АД, които да са пряка и непосредствена причина от поведението на всичките подсъдими лица, предадени на съд, тъй като от една страна, така предоставените от „Б.И.К.“ средства, макар и превалутирани, са останали във владението на ЦКБ-АД и същата е извличала ползи /лихви/ от тях, а от друга страна, вредите са настъпили едва години по-късно, когато се подписва извънсъдебно споразумение.   Доказателства в подкрепа на претендираното твърдение, че деянието представлява особено тежък случай, не се събраха. Следователно, предвид липсата на съставомерност на така повдигнатото обвинение и липсата на вредни последици от деянието, не може да се приеме, че случаят  е особено тежък.

 

6/ Субективна страна на престъплението. В теорията и практиката не съществува противоречие по отношение на това, че длъжностното присвояване може да бъде осъществено само и единствено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК. В този смисъл, това престъпление се явява типично умишлено, който извод следва от особеностите на обективната му страна и естеството на изпълнителното му деяние. Приема се, че субективната страна на престъплението има три взаимно свързани елемента: деецът да съзнава, че предметът на престъплението представлява чужда вещ или парични средства, които са му били връчени с цел пазене или управление, че те са му били поверени при точно определени правомощия и задължения, свързани с осъществяването на тази дейност и това, че в нарушение на тези правомощия, той осъществява действие в собствена полза или в полза на трети физически или юридически лица.

Липсата на който и да е от посочените три елемента, дава основание да се приеме, че действието на субекта на престъплението не представлява длъжностно присвояване.

 Установяването на субективната страна на длъжностното присвояване става чрез доказването по несъмнен и категоричен начин на това, че деецът е съзнавал, че се разпорежда в собствен или чужд интерес с вещи, връчени му във връзка със службата и осъществява това фактическо или юридическо действие в нарушение на служебната си компетентност. В този смисъл са и Постановление № 3/1970 г. на Пленума на ВС, Решение № 459/29.VII.1991 г. на I НО на ВС, Решение № 133/21.03.1977 г. на II НО на ВС, Решение № 366/ 26.VI.1976 г. на II НО на ВС, Решение № 462/20.Х.1976 г. на I НО на ВС, Решение № 104/24.11.1973 г. на I НО на ВС, Решение № 383/23 .VI. 1971 г. на I НО на ВС и т.н.

В настоящия процес бе доказано по безспорен и категоричен начин, че от субективната страна на престъплението, подсъдимите служители на Б.та не са съзнавали, че предметът на престъплението представляват парични средства, които не са собственост на ЦКБ-АД, и с които е извършено разпореждане в чужд интерес.

 

По обвинението срямо подс. К.З..

 

Въз основа разглежданите по-горе елементи от състава на престъплението по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и съгласно конструкцията на обвинението, поддържано от СГП, съдебният състав намира, че деянието, вменено за извършено от подс. К.З., не представлява престъпление.

Доколкото подс. З. е издала нареждане по молба на „ПФБК” – клон Т. досежно средства, които вече са били в патримониума на „ПФБК” – клон Т. – по тяхна банкова сметка, *** средства на ЦКБ-АД. Съдът намира, че твърдението на експертизата, че след като „ПФБК” – клон Т. е издало нареждане за сторниране, то парите са се върнали в патримониума на ЦКБ-АД, е невярно и не отговаря на фактическата обстановка. „ПФБК” – клон Т. е сторнирала нареждането си за превод към „A. G.T.”, което означава, че сумата, която представлява грешен превод, се е върнала като такива в патримониума на „ПФБК” – клон Т. и единствения правоимащ и нейн титуляр е именно „ПФБК” – клон Т., тъй като тези суми са наредени по нареждане на „ПФБК”, изходили са от нейната банкова сметка *** „ПФБК” са нейни собственици. Паричните средства е следвало да бъдат върнати след констатиране на грешка в нареждането именно по сметка на наредителя – „ПФБК“ – клон Т., в който смисъл подс. З. не се е разпоредила със средства на ЦКБ-АД. В този смисъл са и разясненията на вещото лице Е.С. по заключението по назначената и изготвена ССчЕ, приложена на лист 69-72, том 21 от сл.д. Предвид гореизложеното, съдът намира, че деянието на подс. З. е не само несъставомерно, а и изцяло законосъобразно.

 

С оглед изложеното дотук, недоказани остават част от признаците от състава на престъплението, предмет на обвинението, като не се откриват елементите както от обективна, така и от субективна страна на  престъплението по чл. 203 от НК.

 

В тази връзка съдът прецени, че подсъдимите П.И.Т., Д.Г.Д., Т.А.К., И.А.М., В.Р.М., Г.П.Г., Т.В.Г., М.Н.Д. и К.С.З. не са осъществили съставите на повдигнатите им във вина престъпления по посочените по-горе квалификации, действията им не са неправомерни и протиповправни, така повдигнатите обвинения спрямо тях не бяха доказани по нужния безсъмнен и категоричен начин, поради което оправдаването им за извършено престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.282, ал.З, вр. ал.2, вр. ал.1 /вр. чл.20, ал.3 и 4, вр. чл.26, ал.1 НК – за подс. Т. и Д.; вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК – за подс. К., М., М. и Г.;  и Д., както и вр. чл.20, ал.2 от НК – за подс. Г. и Д./ от НК, е единствения правно издържан извод.

 

             Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

Съдия при СГС: