РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Бургас, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело №
20222100900118 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на О. К. Н. с ЕГН
********** от ***, против „ВИГО ГРУП“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. „Драган
Цанков“ № 1, представляван от управителя Димитър Илиев Димитров, при
участието в производството на СИНДИКА на търговеца в несъстоятелност
Ивайло Василев Ризов със служебен адрес гр. София, ул. „Алабин” № 29, ет.3.
Приет за разглеждане в настоящото производство е установителен иск
за съществуването на следните парични вземания на ищеца от ответното
дружество в несъстоятелност /по претенциите по т.8-9 от исковата молба/ :
3 700 296,78 лв. – главница и 1 276 263,96 лв. – лихва за забава, дължими по
споразумение на страните от 25.10.2017г. относно следните договори за
парични заеми : договор от 06.07.2006г. и анекс към него от 04.01.2012г.,
договор от 03.07.2007г. и спогодба към него от 10.05.2012г., договор от
31.12.2017г. и спогодба към него от 04.01.2012г., договор от 31.12.2007г. и
спогодба към него от 04.01.2011г., за които вземания бил издаден
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2195/
2018г. на РС – Русе.
/С влязло в сила определение № 289/ 29.03.2023г./ производството по
делото е прекратено за част от 2000 лв. от първоначално предявения размер
на вземането от 3 702 296,78 лв./.
1
Обстоятелства, на които ищецът основава предявения иск:
С молба вх. № 268311/ 22.06.2021г. ищецът предявил описаните
парични задължения в производството по несъстоятелност на ответното
дружество - по т.д. № 339/ 2016г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Временният синдик включил така предявените вземания в списъка на
неприетите вземания /вписване № 20211011155622 в ТР/. Ищецът
своевременно депозирал възражението си пред съда по несъстоятелността -
вх. № 271075/ 18.10.2021г., което с определение № 260192/ 09.03.2022г. било
оставено от съда без уважение.
Вземанията се основават на следното : Ищецът предоставил на
ответника парични средства в заем по силата на договор за паричен заем от
06.07.2006г. и анекс към него от 04.01.2012г., договор за паричен заем от
03.07.2007г. и спогодба към него от 10.05.2012г., договор за паричен заем от
31.12.2017г. и спогодба към него от 04.01.2012г., договор за паричен заем от
31.12.2007г. и спогодба към него от 04.01.2011г. Впоследствие по тези
договори страните сключили споразумение от 25.10.2017г. с нотариална
заверка на подписите, с което установили размера на дълга. За дължимите
вземания бил издаден изпълнителен лист от 17.04.2018г. по ч.гр.д. № 2195/
2018г. по описа на PC - Русе въз основа на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК № 1303/ 17.04.2018г.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор представя само
синдикът Ивайло Василев Ризов, който участва в производството по делото
на основание чл.694, ал.4, изр.1 от ТЗ.
Ответното дружество, действащо в настоящото производство чрез
управителя си съгласно чл.635, ал.3 от ТЗ, не представя писмен отговор в
преклузивния процесуален срок.
Синдикът оспорва иска, като поддържа становището си, изложено
пред съда по несъстоятелността в производството по чл.692 от ТЗ. Твърди, че
липсват доказателства за превод на заеманите суми по банков път, както и за
правото на заемодателя да предоставя пари срещу възнаградителна лихва.
Счита, че представените ордери не са официално доказателствено средство,
тъй като посочените в тях суми са над 10 000 лв. Позовава се на заведени
производства по чл.422 от ГПК във връзка с посоченото заповедно
производство, в което е издаден описания изпълнителен лист.
Счита, че представеното споразумение не представлява договор за
спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД. Оспорва със сключването на това
споразумение длъжникът по несъстоятелността да е признал свои задължения
към ищеца – въпреки, че със споразумението се новират задълженията по
описаните договори за заем, същите не са възникнали надлежно, тъй като
заемните суми не са били предаден на длъжника. Оспорва автентичността на
договорите за заем.
Прави и евентуално възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл.110 от ЗЗД.
2
Твърди още, че предявените от ищеца вземания са били прехвърлени
на трети лица, които са ги предявили в производството по несъстоятелност.
С допълнителна искова молба ищецът сочи, че преди изтичането на
давността отношенията са преуредени с посоченото споразумение от
25.10.2017г., като длъжникът е признал задълженията си, с което на
основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД е прекъсната давността и съгласно чл.117 от
ЗЗД е започнала да тече нова давност, която не е изтекла до предявяването на
вземанията пред съда по несъстоятелността
С допълнителен отговор синдикът поддържа доводите си. Прави
възражение за висящ процес - гр.д. № 2712/ 2021г. по описа на РС – Русе.
С определение № 806/ 08.12.2022г. производството по делото е спряно
на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключването на посоченото гр.д.
№ 2712/ 2021г. по описа на РС – Русе/с присъединени гр.д. № 2711 и 2751/
2021г./, образувани по искови молби на ищеца за установяване
съществуването на парични вземания от ответното дружество, за които са
издадени заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2195, 2197 и
2195/ 2020г. на РС – Русе.
След приключването на преюдициалното дело настоящото
производство е възобновено с определение № 289/ 29.03.2023г.
В първото по делото съдебно заседание на основание чл.694, ал.4, изр.2
от ТЗ е конституирано трето лице – помагач на ответника – кредитора с
приети вземания в производството по несъстоятелност „ХИРОН 2004“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Несебър, к.к. Слънчев
бряг, бизнес център „Корал сити“, ет.4, офис С5, представляван от управителя
Христо Ристов Машов, действащ чрез пълномощника си адвокат Росен
Милошев със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 79, ет.2, ап.4.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд намира за установено следното :
Предявените искове са с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от
Търговския закон /ТЗ/ във връзка с чл.240, чл.365 и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
С влязло в сила съдебно решение по делото № 63/ 12.03.2021г. по т.д.
№ 339/ 2016г. по описа на Окръжен съд – Бургас, вписано на същата дата в
Търговския регистър, е открито производство по несъстоятелност на
ответника „Виго груп“ ООД. С молба от 22.06.2021г. ищецът О. Н. е предявил
процесното парично вземане от ответника, за което твърди, че е възникнало
преди откриването на производството по несъстоятелност. Вземането е
включено в списък на неприети от синдика вземания. Срещу неприемането на
вземаното ищецът е подал възражение, оставено без уважение от съда по
несъстоятелността с определение № 260192/ 09.03.2022г., обявено в ТР на
същата дата.
3
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с доклада на делото,
направен в съдебно заседание без възражения на страните.
Ищецът основава претендираното парично вземане на споразумение с
ответника от 25.10.2017г., с което страните са постигнали съгласие за
съществуването на следните заемни правоотношения между тях : договор за
паричен заем от 06.07.2006г. и анекс към него от 04.01.2012г., договор за
паричен заем от 03.07.2007г. и спогодба към него от 10.05.2012г., договор за
паричен заем от 31.12.2017г. и спогодба към него от 04.01.2012г., договор за
паричен заем от 31.12.2007г. и спогодба към него от 04.01.2011г., по силата
на които към датата на споразумението ответното дружество дължи на ищеца
сумата от 3 702 296,78 лв., която следва да бъде платена в 3-дневен срок. Това
споразумение е с нотариална заверка от същата дата на подписа на ищеца О.
К. Н., действащ в лично качество като заемодател и в качеството си на
представител по закон – управител на дружеството заемател „Виго груп“
ООД.
По заявление на ищеца О. Н. за част от това парично вземане /2000 лв.
- частично задължение от 3 702 296,78 лв./ по споразумението от 25.10.2017г.,
ведно със законната лихва от 03.04.2018г., е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 1303/ 17.04.2018г. по
ч.гр.д. 2195/ 2018г. по описа на Районен съд – Русе, въз основа на която на
същата дата е издаден изпълнителен лист. Срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение от длъжника „Виго груп“ ООД, който към този момент
се представлява от управителя си Христо Ангелов Василев. На основание
чл.415, ал.1 от ГПК ищецът О. Н. е предявил иск за установяване
съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, по който е
образувано гр.д. № 2712/ 2021г. по описа на РС – Русе. С влязлото в сила
съдебно решение № 1397/ 08.11.2022г. по гр.д. № 2712/ 2021г. на РС – Русе
установителният иск на О. Н. против „Виго груп“ ООД /н./ за вземането от
2000 лв., предявено като частично от 3 702 296,78 лв., дължимо по
споразумението от 25.10.2017г., е отхвърлен като недоказан – поради липса на
доказателства за съществуването на заемните правоотношения.
При така установените факти съдът приема, че на основание чл.130,
ал.2 от ЗСВ е обвързан от приетото т.2 от тълкувателно решение № 3/
22.04.2019г. по т.д. № 3/ 2016г. на ОСГТК на ВКС - решението по частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Задължителната съдебна практика приема, че при отхвърляне на частичния
иск като неоснователен ищецът не може успешно да предяви иск за
останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила
решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право
– „силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск
разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на
4
материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното
субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на
разликата до неговия пълен обем“.
По тези съображения в настоящия процес съдът е обвързан от силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 2712/
2021г. на РС – Русе, формирана по несъществуването на правопораждащите
факти на цялото спорно правоотношение на страните, като същата се
разпростира и по непредявената тогава част от вземането. Това налага
изводът, че липсва установено правоотношение на страните по спора по
процесното споразумение, основано на заемни правоотношения, поради което
претендираните от ищеца парични задължения на ответника не съществуват.
Изложеното налага извод за неоснователност на иска за разликата до пълния
размер на главницата и на акцесорната претенция за обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
С оглед на изхода от спора на основание чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът
следва да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на
199 142,43 лв. /4% върху цената на предявените искове от общо 4 978 560,74
лв./.
В съдебно заседание процесуалният представител на синдика прави
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
и ал.1 вр. чл.36 от ЗАдв. Адвокат Калин Комарски е упълномощен от синдика
Ивайло Ризов след разрешение на съда по несъстоятелността, дадено с
определение № 260624/ 25.10.2022г. по т.д.№ 339/ 2016г., съгласно което
несъстоятелното дружество не дължи на адвоката възнаграждезние и/ или
други разноски във връзка с осъществяване на представителството. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, сключен между синдика
и процесуалния му представител, адвокатско възнаграждение не е договорено
между страните, а е посочено „определено от съда на основание чл.38, ал.2 и
ал.1 във връзка с чл.36, ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за МРАВ, определен на база уважената част от всяка една от
предявените претенции“. При тези доказателства съдът приема за
неустановени действителните уговорки на страните относно определянето на
адвокатското възнаграждение. Съгласно нормата на чл.36, ал.2 от ЗАдв.
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, като нормата на чл.38, ал.1 от ЗАдв. изброява изчерпателно
хипотезите, в които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие - на лица, които имат право на издръжка; на материално
затруднени лица; на роднини, близки или на друг юрист. Само в тези
хипотези по чл.38, ал.1 от ЗАдв. адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда и се дължи от насрещната,
загубила спора страна. Тъй като в представения договор липсва уговорка на
страните адвокатската помощ да се осъществява безплатно при условията на
някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗАдв. /а само изявление за определяне
5
на възнаграждението от съда и то за уважена част от предявените претенции/,
съдът приема, че липсва доказано основание за присъждане на исканото
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на О. К. Н. с ЕГН ********** от ***, против
„ВИГО ГРУП“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Монтана, ул. „Драган Цанков“ № 1, представляван от
управителя Димитър Илиев Димитров, да бъде установено съществуването на
следните парични вземания на ищеца от ответното дружество в
несъстоятелност : 3 700 296,78 лв. – главница и 1 276 263,96 лв. – лихва за
забава, дължими по споразумение на страните от 25.10.2017г. относно
следните договори за парични заеми : договор от 06.07.2006г. и анекс към
него от 04.01.2012г., договор от 03.07.2007г. и спогодба към него от
10.05.2012г., договор от 31.12.2017г. и спогодба към него от 04.01.2012г.,
договор от 31.12.2007г. и спогодба към него от 04.01.2011г.
ОСЪЖДА О. К. Н. с ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка на
Окръжен съд - Бургас дължимата за производството държавна такса от 199
142,43 лв.
Решението е постановено при участието на СИНДИКА на ответника
„Виго груп“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК ********* - Ивайло Василев
Ризов със служебен адрес гр. София, ул. „Алабин” № 29, ет.3; и при участието
на трето лице - помагач на страната на ответника – „ХИРОН 2004“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Несебър, к.к. Слънчев
бряг, бизнес център „Корал сити“, ет.4, офис С5, представляван от управителя
Христо Ристов Машов, със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 79,
ет.2, ап.4 - адвокат Росен Милошев.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Калин Комарски за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ в производството на синдика Ивайло Василев Ризов.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6