РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Монтана, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500305 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. по жалба на ЗК Л.И.
АД гр. *, подадена чрез юрисконсулт К. М. срещу постановеното от РС Лом на 20.04.2021г.
решение по гр. дело № 2087/2019г. , с което на основание чл. 380,ал.1 във връзка с чл.
493,ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 142 и чл. от Семейния кодекс
/СК/ е осъден да заплати на С. П. чрез нейната майка Б. Д. сумата 15 860 лева ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди –месечна издръжка на малолетното
дете за периода 06.12.2018г. – 05.03.2029г. или общ сбор от 122 месеца до навършване на
пълнолетие , ведно със законна лихва , считано от първо число на всеки следващ месец ,
както и сумата 105.80 лева разноски по делото .
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно като необосновано и
несъобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства с доводи за
недоказаност наличието на претърпени имуществени вреди , неприложимост съответните
разпоредби на СК относно дължимост на издръжката , неправилно приложение чл. 143 от
СК, прекомерност на размера на издръжката с подробно изложени в тази насока доводи.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск , ведно със законните
последици.
Въззиваемата страна С. П., действаща чрез своята майка Б. Д. , чрез пълномощник
адвокат Я.С. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна .
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
1
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
С решението си от 20.04.2021г. , постановено по гр. дело N 2087/2019г. по описа му
РС Лом е осъдил ЗК Л. И.да заплати на малолетната С.П. , действаща чрез нейната майка и
законен представител Б. Д. сумата 15 860 лева , представляваща обезщетение за
имуществени вреди –месечна издръжка на малолетното дете за периода 06.12.2018г. –
05.03.2029г. или общ сбор от 122 месеца до навършване на пълнолетие , ведно със законна
лихва , считано от първо число на всеки следващ месец , които вреди са търпени от нея
поради смъртта на баща й З. З. , настъпила на 04.09.2016г. в резултат на ПТП, причинено от
Я.Т. при управление на МПС , чиято гражданска отговорност е била застрахована от ЗК Л.
И. с валиден договор по задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите.
Така постановеното решение е валидно и допустимо .
Ищцата С. П., родена на *. , малолетна към 06.12.2019г., когато е подадена исковата
молба , действаща чрез своя законен представител майка Б. Д. е предявила срещу ЗК Л. И.
АД иск за заплащане обезщетение в размер на 12 200 лева за имуществени вреди за периода
06.12.2018г. 05.03.2029г. – загуба на издръжка , търпени от смъртта на баща й З.З.,
настъпила в резултат на ПТП на 04.09.2016г. в гр. *, причинено от Я. Т. при управление на
МПС, застраховано при ответника с валидна към 04.09.2016г. полица. В хода на делото
искът е увеличен на сумата 15 860 лева .
С подаден в срок отговор ответното дружество е оспорило изцяло предявения иск по
основание и размер.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ищцата е дъщеря на З. З.,
който е починал на 04.09.2016г. в резултат на ПТП , осъществено на същата дата в гр. * от
Я. Т. при управление на тежкотоварен влекач марка „*“, модел „*“ с рег. № * ,, като водачът
загубил контрол над управляваното МПС, преминал през насрещната лента за движение,
разрушил дворна ограда , блъснал се в жилищна сграда и смачкал бащата на ищцата З.З..
С присъда от 12.07.2018 г. , влязла в сила на 18.06.2019г. по НОХД 134/2018 г. на
Окръжен съд – Монтана Я.Т. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“
във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е признат за виновен в това, че
04.09.2016г. около 18,30ч. в гр. *, обл. *, на улица „*“ при управление на товарния
автомобил ДК № * нарушил правилата за движение по пътищата, като вследствие на
непоставен обезопасителен колан при преминаване през пътна неравност загубил контрол
над управлението на моторното превозно средство, напуснал пътното платно и се блъснал в
крайпътна къща на адрес гр. *, ул. „*“ № * и по непредпазливост причинил смъртта на З. З.
ЕГН ********** от гр. *, обл. *, настъпила от контузия на мозъка, вследствие на тежка
2
черепно-мозъчна травма.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК
относно наличие на виновно и противоправно деяние , извършено от Я.Т. , пряка и
непосредствена последица от което е смъртта на бащата на ищцата , съответно доказан е
фактческият състав на чл. 45 от ЗЗД . Безспорно е по делото ,че управляваният от Я. Т.
тежкотоварен автомобил е притежавал задължителна застраховка „гражданска отговорност“
, сключена на 26.08.2016г. с валидност от 10.09.2015г. до 09.09.2016 г..
От показанията на разпитаните по делото свидетели З. А. и Б.Д. се установява, че З.З.
се е грижел за доходите на семейството. Двамата с Б. били в И. за около 9 години до 2015г.,
когато се върнали в Б.. С.се родила през *. , докато били в И., като от раждането й Б. не
работела и се грижела за детето, а средствата за издръжката им са осигурявани от З. . В И. З.
работел в земеделието и получавал от 45 до 60 евро на ден, а след завръщането им в Б.
работел на свободно като строител и получавал по около 45-50 лева на ден .
С разпореждане от 01.07.2019 г. на ТП на НОИ – * на С.З. е определена наследствена
персонална пенсия в размер на 119. 47 лева, като до 01.07.2019г. размерът на пенсията е бил
113 .02 лева .
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ , приложим на основание §
22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г. / във връзка с чл. 45 от
ЗЗД.
Нормата на чл. 226 КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди .
По делото са установени материалноправните предпоставки на чл. 45 от ЗЗД –
виновно и противоправно престъпно деяние , осъществено от Я.Т. на 04.09.2016г. като водач
на товарен автомобил , пряка и непосредствена последица от което е смъртта на бащата на
ищцата , от която смърт ищцата търпи имуществени вреди , изразяващи се в пропуснати
ползи - загубата на издръжката, която би получавала от баща си от датата на неговата смърт
до навършване на пълнолетието му.
Несъмнено е установен и наличие на застрахователно правоотношение относно
управлявания от Я. Т.товарен автомобил , валидно към 04.09.2016г. , поради което и са
налице предпоставките на чл. 226 от КЗ/отм./ за ангажиране отговорността на ответника
като застраховател , страна по застрахователния договор.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането .
3
Безспорно е установено по делото, че бащата на ищцата до смъртта си е осигурявал
издръжката на семейството си , включително и издръжката на ищцата като негово дете ,
като със смъртта му ищцата е загубила възможността да получава тази издръжка.
Настъпването на сочената пропусната полза е сигурно, тъй като задължението за издръжка
от родител към непълнолетно дете не е поставено в зависимост от допълнителни условия и
безусловно се дължи до настъпване на пълнолетие на детето, независимо дали родителят
има доходи – чл. 143 от СК. Получаването на издръжка от непълнолетно дете е бъдещо
сигурно, но неосъществено увеличаване на имуществото му, като трайната съдебна
практика приема , че подлежат на обезщетяване и бъдещи вреди, стига тяхното настъпване
да е сигурно, а размерът – установим. С оглед на това предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е доказан по основание. Издръжката се дължи от настъпване на смъртта
на пострадалия, доколкото основанието на претенцията за загуба на издръжка се свързва с
посочения факт.
При определяне на размера съдът трябва да съобрази реализираните приживе от
покойния доходи , но и при съблюдаване правилото на чл. 142,ал. 2 от СК, според което
минималната издръжка на едно дете не следва да е под една четвърт от размера на
минималната работна заплата и като се съпостави приносът на другия родител в
осигуряването на издръжката и след приспадане на получаваната наследствена пенсия.
От събраните по делото гласни доказателства е установено, че единствено
починалият е осигурявал средствата за издръжка на семейството, като доходите му са били
около 45-50 лева на ден или около 1000 лева месечно . Майката не е работела, като и към
настоящия момент не се установява да реализира доходи . Минималния дължим размер
издръжка за исковия период от 06.12.2018г. до навършване пълнолетие на ищцата на
05.03.2029г. е 140 лева за 2019г., 152.50 лева за 2020г. и 162.50 към настоящия момент ,
определен по реда на чл. 142,ал. 2 от СК .
Съгласно чл. 142 и чл. 143 от СК размерът на издръжката се определя съобразно
реалните нужди на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, която я
дължи, като родителите са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние
да осигурят на децата си условия на живот, необходими за развитието им , като
задължението за издръжка на непълнолетни деца е безусловно и не зависи от това дали
детето е работоспособно и може да се издържа от имуществото си.
Съобразно задължителната съдебна практика , установена с Постановления на
Пленума на Върховния съд № 5 от 1970 г. и № 5 от 1981г. , нуждата от издръжка се
определя съобразно обикновените условия на живота, които следва да се осигурят на децата
с оглед правилното им отглеждане , възпитание и хармонично развитие, така както тези
нужди биха били задоволени ако родителите живеят заедно . Ищцата е на 10 години ,
ученичка , като съобразявайки обикновените нужди с оглед задоволяване ежедневните й
потребности от храна , облекло , ученически пособия и други, с оглед осигуряване на
нормални условия за правилното й отглеждане и хармонично развитие , то средномесечно
са необходими около 500 лева. За определяне на този размер необходима издръжка съдът
4
изходи от установената за страната за 2021г. линия на бедност 369 лева, предвидената
такава за 2022г. – 413 лева , съществено изменените обществено-икономически условия в
страната и нарастващите цени на стоки и услуги , данните на КНСБ за необходимите за
издръжката на четиричленно семейство от двама възрастни и две деца средства от 2542 лева
към края на 2020г. .
От така определената издръжка бащата би бил в състояние да осигурява поне 250
лева , доколкото е установено, че единствено той е осигурявал средствата за издръжка на
семейството му. След приспадане размера на получаваната от ищцата наследствена пенсия
от 119. 47 лева, то пропусната полза от загуба на издръжка от починалия родител в размер
на 130 лева месечно , дължима до навършване на пълнолетие на ищцата на 05.03.2029г. или
общо сумата 15 860 лева .
Предвид гореизложеното изводите на въззивния съд относно основателността на
предявения иск съвпадат с направените такива от първостепенния съд с обжалваното
решение, поради което и същото като правилно следва да се потвърди .
Не се отразява на правилността на решението , дадената от съда правна
квалификация на иска по действащия КЗ, доколкото предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя за заплащане претърпените имуществени вреди ,
вследствие деликт са идентични .
Не се установява твърдяното във въззивната жалба противоречие с ППВС № 4/1968г..
Размерът дължима издръжка е съобразен с постановките на ППВС № 4/1968г. , според
което когато при причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли
имуществени вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече
издръжка от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се
компенсират от пенсията, на която имат право, като при определяне на издръжката следва да
се изхожда от нормалните разходи за такава издръжка, без да се вземат предвид разходите,
които надхвърлят обичайните.
С оглед изхода на въззивното производство и на основание чл. 38,ал. 2 във връзка с
чл. 38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.С. , като пълномощник на
въззиваемата С.П. следва да бъде присъдено за плащане от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 1206.96 лева с включен ДДС , определено по реда на чл.
7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Лом от 20.04.2021г., постановено по
гр.дело № 2087/2019 г. по описа му като ПРАВИЛНО .
ОСЪЖДА ЗК Л.И.АД гр. *, ЕИК *да заплати на основание чл. 38,ал. 2 от Закона за
5
адвокатурата на адвокат Я С. , ЕГН ********** , АК София адвокатско възнаграждение в
размер на 1206.96 лева с включен ДДС , дължимо за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6