Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 08.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
участието на секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 126 по описа за 2018 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от С.М.А.
ЕГН **********,***, лично и като майка и законен
представител на децата Н.А.М., ЕГН ********** и Ю.А.М., ЕГН ********** против А.М.А., ЕГН **********, с адрес *** с искане за предоставяне упражняване на родителските
права на ищцата по отношение на родените от съвместното им съжителство деца,
определянето на режим на лични контакти на бащата с децата, осъждане на
ответника да заплаща издръжка в размер на 140 лева месечно за детето Н. и 130
лв. месечно за детето Ю., считано от датата на завеждане на исковата молба до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
В молбата са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
В исковата
молба се излага, че страните заживели на съпружески
начала и от това съжителство имат две деца Н.А.М., ЕГН ********** и Ю.А.М., ЕГН **********. През месец
януари 2017 г. страните са се разделили и ищцата с двете деца заживяла в с. ***,
при своите родители. Иска се съдът да предоставите родителските права по отношение на децата Н.А.М.
ЕГН ********** и Ю.А.М. ЕГН **********, на тяхната майка и законна
представителка С.М.А. ЕГН **********; Местоживеене ***; Режим на свиждане на
детето с другият родител, а именно бащата да има право да се вижда с децата
всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до18ч. и по един месец през лятото
когато майката не е в платен годишен отпуск; ответника А.М.А. ЕГН **********,
да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лв. за детето Н.А.М. ЕГН **********
и 130 лв. за детето Ю.А.М. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законна
представителка С.М.А. ЕГН **********, считано от завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване на основание чл.150 СК;
ответника А.М.А. ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка в размер на 140
лв. за минало време за детето Н.А.М. ЕГН **********, чрез мен нейната майка и
законна представителка С.М.А. ЕГН **********, за периода м.януари 2017г. месец
август 2017г. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата;
ответника А.М.А. ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка в размер на 130
лв. за минало време за детето Ю.А.М. ЕГН **********, чрез мен нейната майка и
законна представителка С.М.А. ЕГН **********, за периода м.януари 2017г. -
месец януари 2018г. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата; относно издръжката на децата моли сумите да бъдат привеждани по
следната сметка BG95IORT8006********** BIC- *** „ИНВЕСТ БАНК”- титуляр - С.М.А. ЕГН **********.
Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания и моли за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че заведените искове са
допустими, но неоснователни. Не се спори по факта, че страните са родители на децата Н.А.М.
ЕГН ********** и Ю.А.М. ЕГН **********. Оспорва се изцяло изложената фактическа
обстановка в исковата молба. Твърди се, че преди година и половина ищцата
самоволно е напуснала семейното жилище в с. ***, като взела без съгласието на
ответника детето Ю. и окончателно се установила да живее при родителите си.
Ищцата не проявявали каквото и да е заинтересованост към по-голямото дете.
В срока по чл.131 ГПК са предявени насрещни искове, с които се иска да предоставяне упражняването на родителските права
върху Н.А.М. с ЕГН ********** и Ю.А.М. с ЕГН ********** на А.М.А. с ЕГН **********
с пост. адрес ***,като баща и законен представител на децата; да се определи
местоживеенето на децата в с.***,общ. ***,обл. ***; да се постанови обичайният
режим на свиждане на децата с другия родител, като майката да има право да се
вижда с децата всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч. и по
един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; да се осъди
ответника по насрещният иск - С.М.А., ЕГН **********, да заплаща месечна
издръжка в размер на 140 лв. за детето Н.А.М. с ЕГН ********** и 130 лв. за
детето Ю.А.М. с ЕГН **********, чрез А.М.А. с ЕГН **********, като техен баща и
законен представител, считано от датата на депозиране на настоящия насрещен
иск, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване; да се осъди ответника
по насрещният иск - С.М.А. ЕГН **********, да заплати месечна издръжка в размер
на 140 лв. за минало време за детето Н.А.М. с ЕГН **********, чрез А.М.А. с ЕГН
**********, като неин баща и законен представителка периода от месец март
2017г. до датата на завеждане на настоящият насрещен иск, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата; да се осъди ответника по насрещният
иск - С.М.А. ЕГН **********, да заплати месечна издръжка в размер на 130 лв. за минало време за детето Ю.А.М. с ЕГН **********, чрез А.М.А. с ЕГН **********, като неин баща и законен
представителка периода от месец март 2017 г. до
датата на завеждане на настоящият насрещен иск, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата. Представят се писмени доказателства, правят
се доказателствени искания и се иска присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор на насрещните искове, с който се оспорва предявения насрещен
иск. Твърди се, че към настоящия момент в дома на А.А. няма необходимите
условия за отглеждането на децата, както и той пребивава извън страната и за
децата реално ще се грижи неговата майка.
В
съдебно заседание процесуалния представител на молителката поддържа подадената
искова молба и моли за уважаване на предявените искове. Ответникът не се явява
и не изпраща представител в писмено становище процесуалния му представител моли
за отхвърляне на предявените искове и за уважаване на насрещните.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
Удостоверение
за раждане изд. въз основа на акт за раждане № 0111/*** ***; Удостоверение за
раждане изд. въз основа на акт за раждане № 0353/24.03.2015 г. от Община ***
Удостоверение с изх. № 29/20.12.2017 г. изд. от Детска градина „***“ с. ***, Удостоверение
с изх. № 79/24.04.2018 г., изд.от Детска градина с. *** се установява, че страните са родители на децата Н.А.М. родена на ***г.
и на Ю.А.М., родена на ***г.. Детето Ю.М. е записана в детска градина „***“ в
с.*** от м.09.2017г., а детето Н.М. е записана в същото детско заведение от
20.04.2018г..
От Копие на
трудова книжка на С.М.А.; Удостоверение за настоящ адрес с изх. №
13-002/13.02.2018 г.; Трудов договор № 2362/27.04.2018 г. Разпечатка на банкова
сметка *** С.М.А. се установява, че
ищцата е в трудово правоотношение с „Адонис – 45“ ООД за лято 2018г. на
длъжност хигиенист с бруто трудово възнаграждение в размер на 510 лева. Ищцата
има открита банкова сметка *** „Инвест банк“.
От решение
от 18.07.2016г. по гр.д.337/2016г. се установява, че А. е упражнил домашно
насилие срещу А., поради което са му наложени мерки по закона за защита от
домашно насилие, като му е забранено да се приближава на разстояние по-малко от
50м. от С.А. и жилището, в което пребивава за срок от 6 месеца.
От
споразумение, нотариална заверено с рег. № 2019/23.04.2018 г.; Пълномощно –
декларация нотариално заверена с рег. № 2022/23.04.2018 г. се установява, че страните
са сключили споразумение на 23.04.2018г. по отношение на родителските права спрямо
децата Н.А.М. родена на ***г. и на Ю.А.М., като са се споразумели упражняването
на родителските права спрямо Н.А.М. да бъде предоставено на бащата,
местоживеенето на детето е определено при бащата, спрямо детето Ю.М. на майката
местоживеенето на детето е определено при майката. Определено е майката да
заплаща в полза на дъщеря си Н. издръжка в размер на 100 лева, а бащата да заплаща
в полза на дъщеря си Ю. издръжка в размер на 100 лева. Майката е дала
декларация съгласие детето Н. да пътува с баща си в чужбина неограничен брой
пъти.
От
социален доклад от ДСП Провадия и становище от ДСП *** се установява, че детето
Н. се отглежда в с.*** в дома от бабата и майката на ответника и от А., когато
не е в Холандия, където работи. Детето е записано в ДГ „***“ с.***, общ.*** Според социалния работник
хигиенно-битовите условия, в които било отглеждано детето били добри, за детето
се полагали добри грижи. Майката на Н. й се обаждала по телефона и през
м.04.2018г. детето е гостувало при майка си.
Детето
Ю. живее с майка си и родителите й в с.***. Здравословното състояние на детето
е добро. Двете деца са записани в детската градина в с.***. Майката е
подпомагана от родителите си в отглеждането на децата. Майката работи като
камериерка. Жилището на родителите на майката има необходимите условия за
отглеждане на деца. Децата са записани в детската градина в с.***. Децата са
привързани към майка си и роднините си от страна на майка си. Майката полага за
децата си адекватни грижи и притежава необходимия родителски капацитет за
отглеждането им.
От
показанията на св.Е.А. и св.К.А., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че от
съвместното съжителство между страните са родени децата им Н. и Ю.. Страните се
разделили окончателно през м.01.2017г., като двете деца останали да живеят при
майка им в с.*** в дома на родителите й. С. започнала работа през м.05.2017г..
През есента на 2017г. бабата и дядото на Н. от бащина страна я взели при себе
си за няколко дена, но след това отказали да върнат детето на майка му. С.А.
няколко пъти отивала да вземе дъщеря си, но родителите на А. отказвали да й
дата детето. А. се обаждала по телефона на дъщеря си и тя плачела и я молела да
дойде да я вземе. След постановяване на привременните мерки по делото С.А.
заедно със св.Е.А. и К.А. отишла да вземе детето Н.. То играело на селския
боклук без надзор от възрастен, било лошо облечено. Битовите условия, в дома на
бащата били лоши. Домът представлявал колиба, състояща се от една стая и
салонче нямало баня, къпането ставало в корито, тоалетната била на двора и
представлявала място заградено с черги. Н. не говорела добре български,
използвала обидни и нецензурни думи. Детето Ю. посещавало детска градина,
говорело български много добре, казвало стихотворения. Ю. била привързана към
сестра си Н.. По времето, когато майката се грижела за двете деца бащата не й
изпращал никакви средства за издръжката им. От около м.05.2018г. детето Н. било
отново в дома на баща си, като било отглеждано от родителите му, тъй като
бащата работел в чужбина. Родителите на бащата не позволявали на С.А. да
поддържа контакт с Н., нито да я вижда, нито да я чува по телефона. А. не се
интересувал от дъщеря си Ю.. А. е подписала споразумението с А. относно
родителските права спрямо децата, тъй като била подведена от него.
От правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 127 от СК - за
определяне родител, който да упражнява родителските права спрямо децата Н.А.М. и Ю.А.М., определяне на местоживеенето на
децата, чл. 143 от СК – за осъждане на ответника да заплаща на децата, чрез
тяхната майка и законен представител, месечна издръжка 140
лева месечно за детето Н. и 130 лв. месечно за детето Ю. и по чл. 149 от СК – за осъждане на ответника да заплати в размер на 140 лв. издръжка за минало време за детето Н. чрез нейната майка, за периода
от месец януари 2017г. до месец август 2017г. и в размер на 130 лв. за детето Ю.
чрез нейната майка за периода от месец януари 2017г. до месец януари 2018 г.
Насрещни искове по чл. 127 от СК - за
определяне родител, който да упражнява родителските права спрямо децата,
определяне на местоживеенето на децата, чл. 143 от СК – за осъждане на
ответника да заплаща на децата, чрез техния баща и законен представител,
месечна издръжка в размер на 140 лв. за детето Н. и
130 лв. за детето Ю. и по чл. 149 от СК – за осъждане на ответника да
заплати в размер на 140 лв. издръжка за минало време
за детето Н. чрез нейния баща, от месец март 2017г. до датата на завеждане на
настоящият насрещен иск и в размер на 130 лв. за детето Ю. чрез нейния баща, от
месец март 2017г. до датата на завеждане на настоящият насрещен иск.
В тежест на
ищците по главния и насрещни иск е да докажат, че са родители на
децата, момента на раздялата по между си, лицето, което полага грижи за децата,
родителския си капацитет, качества, възможности за отглеждането на децата,
наличието на жилище, където да живеят
децата, възможността на ответника по главния иск да дава исканата издръжка,
упражненото домашно насилие от ответника върху ищцата по главния иск.
В тежест ответниците е да докажат
родителския си капацитет, качества, възможности за отглеждането на децата,
наличието на жилище, където да живеят
децата.
Безспорно между страните е, че са родители на
децата Н.А.М. и Ю.А.М..
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са разделени от
м.01.2017г., като общите им деца са останали да живеят с майка си. Детето Н. е
живяло с майка си до есента на 2017г., когато е била взета от родителите на А.
за няколко дни и не е била върната на майка си. От събраните по делото
доказателства се установи, че майката полага адекватни грижи за двете си деца,
в отглеждането им е подпомагана от родителите си. Хигиенно битовите условия в
дома, в който живее майката са добри. Майката работи по трудово правоотношение.
Родителския капацитет на майката е висок. За това свидетелства факта, че след
като детето Н. е взето от баба му и дядо му по бащина линия и не е върнато майката
не е преставала да го търси, да иска да осъществи контакт с детето. Контактът
между майката и детето не се осъществявал единствено поради недопускането на
такъв било физически, било вербален от родителите на ответника. Родителите на
ответника са тези, които са инициирали вземането на Н., тези които след това
заедно с баба му са полагали преимуществено грижи за Н., тъй като А. работи в
чужбина и в по-голямата част от времето е там. Хигиенно битовите условия в дома
на А., където се отглежда Н. са лоши, за който факт съдът кредитира показанията
на св.Е.А. и К.А., но не и становището на ДСП ***. Не могат да бъдат определени
за добри хигиенно битови условия, при които жилището, в което се отглежда дете
представлява колиба, банята корито, а тоалетната оградено пространство с черги
от двора. Съдът не кредитира и написаното в становището на ДСП ***, че за Н. се
полагат добри грижи, тъй като от показанията на св.Е.А. и К.А. се установява
противното. Несъвместимо с добрата грижа спрямо дете е играта на Н. в селския
боклук, неугледния вид на детето, незнанието му на български език, използването
му на обидни и нецензурни думи. Всичко това поставя детето в риск. От друга
страна детето Ю., за което майката е полагала преимуществено грижи знае
български език, редовно посещава детска градина, учи стихотворение. След
вземане на детето Н. отново от баща си през м.05.2018г. на майката отново се
създават пречки от страна на родителите на А. да осъществява контакт с дъщеря
си. Всичко това и осъщественото домашно насилие от А. спрямо А. води до извода
за липса на родителски капацитет у бащата. От гласните показания по делото се
установи, че децата Н. и Ю. са привързани една спрямо друга и следа да израснат
заедно.
Сключеното
между страните споразумение относно родителските права спряно децата Н. и Ю.,
местоживеенето им и издръжката съдът намира за ирелевантно, предвид поддържане
на исковете от майката, говорещо за липса на постигнато съгласие между
съпрузите относно тези обстоятелства.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че майката е тази, на която следва да бъде
предоставено упражняването на родителските права спрямо децата Н. и Ю.,
местоживеенето им следва да се определи при майката в с.***. На бащата следа да
се определи обичайния режим на личен контакт с децата си, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, през
коледно-новогодишните празници на всяка нечетна година, през Великденските празници
на всяка четна година, както 1 месец
през лятото, когато майката не е в годишен отпуск.
Предвид
гореизложеното предявените искове по чл.127 вр. с чл.59 СК следва да се уважат,
а насрещните такива да се отхвърлят
Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. От събраните по делото доказателства се установи, че от
раздялата на страните през м.01.2017г. двете деца са останали да живеят при
нея, като бащата не е заплащал никаква издръжка затова. От есента на 2017г. до
м.03.2018г. детето Н. е живяло с баща си, от м.04.2018г. е живяло при майка си,
след което отново при баща си. Детето Ю. от раздялата на родителите си е живяла
при майка си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето
и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. С
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е предвидено, че размера на определената
издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна за
страната. С
Постановление № 316 от 20.12.2017г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната е
определена минималната работна заплата за страната в размер на 510 лева от
01.01.2018г.. Според това минималния размер на
издръжка от 01.01.2018г. е в размер на 127,50 лева.
За определяне размера на
издръжката меродавни са нуждите на децата, които са в детска градина,
необходими са средства за заплащане на таксата на за детската градина, разходи за облекло, обувки, храна. От събраните по делото докзатателства се
установи, че майката работи на трудов договор сезонна работа като брутното й
трудово възнаграждение е в размер на 510 лева. Доходи на бащата не се установиха,
но се установи, че същия работи в чужбина. По делото не се установи родителите да имат задължения за
издържане на други лица. Предвид това съдът намира, че детето Н. има нужда от месечна издръжка в общ
размер на 280 лева, разпределена по равно между двамата родители т.е. бащата
следва да заплаща издръжка в размер на 140 лева. Детето Ю. поради по-ниската си
възраст има нужда от издръжка в общ размер на 260 лева, разпределена по равно
между родителите, бащата следва да заплаща издръжка в размер на по 130 лева.
По отношение на момента, от който
следа да се заплаща издръжката съдът намира, че бащата следва да заплаща
издръжка по отношение на детето Ю. от подаване на исковата молба – 29.01.2018г.
с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи. По отношение на детето Н.
бащата не следва да заплаща издръжка през времето, когато той лично или чрез
свои родственици е полагал непосредствената грижа за Н., а именно от подаване
на исковата молба до м.03.2018г. и от м.05.2018 до приключване на устните
състезания – 16.07.2018г.. Поради това предявения иск за издръжка по чл.127,
ал.2, вр. с чл.143 СК по отношение на детето Ю. е основателен, съответно
насрещния неоснователен. Предявения иск за издръжка по чл.127, ал.2, вр. с
чл.143 СК по отношение на детето Н. е основателен за м.04.2018г. и считано от
17.07.2018г. и неоснователен считано от подаване на исковата молба до
м.03.2018г. и от м.05.2018 до приключване на устните състезания – 16.07.2018г.,
насрещния иск за издръжка е основателен за периода 21.03.2018г. – 31.03.2018г.
в размер на 49,68 лева, за м.05.2018г. в размер на 140 лева, за м.06.2018г. в размер на 140 лева и
за периода 01.07.2018г. – 16.07.2018г. в размер на 72,26 лева и неоснователен в
останалата му част.
По отношение на иска по чл.149 СК
съдът го намира за основателен. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че ответникът не е изплащал издръжка на децата си от раздялата между
страните през м.01.2017г.. Майката е полагала единствено грижа за дъщеря си Ю.
през периода 28.01.2017г. – 28.01.2018г., поради което бащата дължи заплащане
на издръжка за този период в размер на по 130 лева месечно или в общ размер на
1584 лева. През периода м.01.2017г. до м.08.2017г. майката е полагала
единствено грижи за дъщеря си Н., поради, което бащата следва да бъде осъден да
заплати издръжка в размер на по 140 лева месечно или общо 1120 лева.
Насрещният иск по чл.149 СК за
заплащане на издръжка за детето Ю. се явява неоснователен поради горепосочените
мотиви.
Насрещния иск за детето Н. се явява
частично основателен за периода м.09.2017г. – 20.03.2018г. в размер на по 140
лева месено или общо в размер на 930,33 лева.
Страните претендират
разноски. Предвид изхода на спора такива следва да им бъдат присъдени съобразно
уважената част от предявените искове и отхвърлената част от тях. Според
доказателствата по делото и списъка по чл.80 ГПК разноските сторени от ищцата
са следните: 30 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение. Според
доказателствата по делото и списъка по чл.80 ГПК разноските сторени от ищеца по
насрещния иск са следните: 25 лева държавна такса и 600 лева адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от предявените искове и
отхвърлената част от насрещните искове на ищцата С.А. следва да се присъдят
разноски в общ размер на 501,04 лева. Съразмерно с уважената част от
предявените насрещни искове и отхвърлената част от исковете на ищцеца А.А.
следва да се присъдят разноски в общ размер на 190,06 лева.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът А. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по исковете за издръжка по чл. 143 СК и по чл.149 СК в общ
размер на 521,20 лева, а ответницата по насрещните искове следва да заплати
държавна такса по присъдената издръжка на детето си Н. по иска по чл.143 СК в
размер на 50 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата Н.А.М., ЕГН ********** и Ю.А.М., ЕГН ********** на майката С.М.А. ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата
Н.А.М., ЕГН ********** и Ю.А.М., ЕГН
**********,
при майката С.М.А. ЕГН **********, на адрес ***,
на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***
с децата
Н.А.М., ЕГН ********** и Ю.А.М., ЕГН
**********,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, през
коледно-новогодишните празници на всяка нечетна година, през Великденските
празници на всяка четна година, един
месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, на основание чл.127
вр. с чл.59 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу С.М.А. ЕГН **********, с пост. адрес ***, искове с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. с
ал.1 вр. с чл.59 вр. с чл.143 от СК за предоставяне на А.М.А. упражняването на
родителските права по отношение на децата Н.А.М.,
ЕГН ********** и Ю.А.М., ЕГН **********;
определяне местоживеенето на децата при А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***
да
заплаща в полза на детето Н.А.М., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител С.М.А. ЕГН **********,
издръжка в размер на 140 лв.
месечно, за м.04.2018г. и считано от 17.07.2018г., с падеж до 20-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска,
до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от
уважения до претендирания размер и период, на основание чл.127, ал.2, вр. с
чл.143 СК.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***
да заплаща в полза на детето Ю.А.М., ЕГН ********** чрез неговата майка
и законен представител С.М.А. ЕГН **********, издръжка в размер на 130 лв. месечно, считано от 29.01.2018г., с падеж до 20-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска,
до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на основание
чл.127, ал.2, вр. с чл.143 СК.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати в полза на детето Н.А.М., ЕГН ********** чрез неговата майка
и законен представител С.М.А. ЕГН ********** издръжка за минал период от 8 месеца – м.01.2017г.
– м.08.2017г. в размер на общо 1120 лева,
ведно със законната лихва за забава при просрочено изпълнение, на основание
чл.149 СК.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати в полза на детето Ю.А.М., ЕГН **********
чрез
неговата майка и законен представител С.М.А. ЕГН ********** издръжка
за минал период от 1 година – 28.01.2017г. – 28.01.2018г., в размер на общо 1584 лева, ведно със законната лихва за
забава при просрочено изпълнение, на основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА С.М.А. ЕГН ********** да
заплати в полза на детето си Н.А.М., ЕГН **********
чрез
неговия баща А.М.А., ЕГН **********, с адрес *** издръжка за периода 21.03.2018г. –
31.03.2018г. в размер на 49,68 лева, за м.05.2018г. в размер на 140 лева, за м.06.2018г. в размер на 140 лева и
за периода 01.07.2018г. – 16.07.2018г. в размер на 72,26 лева ведно със
законната лихва при просрочие, като ОТХВЪРЛЯ
предявения насрещен иск за разликата между уважения до претендирания размер и
период, на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.143 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.А., ЕГН **********, с адрес *** насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.143 СК срещу С.М.А. ЕГН ********** да заплаща издръжка в полза на детето си Ю.А.М., ЕГН ********** в размер на 130 лева месечно считано
от 21.03.2018г..
ОСЪЖДА С.М.А. ЕГН ********** да
заплати в полза на детето си Н.А.М., ЕГН **********
чрез
неговия баща А.М.А., ЕГН **********, с адрес *** издръжка за минал период – м.09.2017г. –
20.03.2018г. в размер на общо 930,33
лева, ведно със законната лихва за забава при просрочено изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата от уважения до претендирания размер
и период, на основание чл.149 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.А., ЕГН **********, с адрес *** насрещен иск с правно основание чл.149 СК срещу С.М.А. ЕГН ********** да заплаща издръжка за минал период от м.03.2017г. до
20.03.2018г. в полза на детето си Ю.А.М.,
ЕГН ********** в размер на 130 лева.
ОСЪЖДА
А.М.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на С.М.А. ЕГН **********, с пост. адрес *** разноски по делото
в размер на 501,04 лева, на чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С.М.А. ЕГН **********, с пост. адрес *** заплати на А.М.А., ЕГН **********, с адрес ***
на сторените разноски по делото в размер на 190,06 лева,
на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
А.М.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Провадийски районен съд държавна такса по исковете за
издръжка в размер на общо 521,20 лева, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.М.А. ЕГН **********, с пост. адрес *** заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд държавна такса
по иска за издръжка в размер на общо 50 лева, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява
предварителнио изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………