№ 725
гр. Варна, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203047 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Н. Б. Ж. - ЕГН **********,против Наказателно Постановление № 180/28.04.2021г.
на зам. Кмета на Община-Варна , с което й е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва авторството на деянието като се твърди, че автомобилът се
управлява, респективно паркира, от съпруга на въз.Ж., а не от нея. На следващо място
се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, като се
твърди, че актът не е бил съставен в присъствието на двама свидетели, че депозираните
възражения не са били разгледани, че неправилно е приложен материалния закон и е
налице противоречие между описаната фактическа обстановка и приетата за нарушена
правна норма, че неправилно не е бил приложен чл.28 от ЗАНН и др. Поради тези и
други съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание , въз.Ж. редовно призована, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.К. отново пледира за отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
1
Въззиваемата страна,редовно призована , представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалба и по същество счита, че
постановлението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
След преценка на доводите на жалбоподателката и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2021г. св.Г.Г.- ст. полицай при Общинска полиция-Варна, съставил
фиш № ********** за налагане на глоба на въз.Ж., която била собственик на л.а.
„Форд“ с рег № В 06 85 РХ, за това , че в 13,15ч. автомобилът е бил паркиран на
ул.“Неофит Рилски“ до бул.“Цар Освободител“ върху пътна маркировка М- 15.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от ЗДП.На 05.04.2021г.
въз.Ж. подала молба до зам.Кмета на Община-Варна , в която поискала да й бъде
издаден акт, който да обжалва.
На 12.11.2019г. св.Г.Т.-ст. полицай в група „Общинска полиция“ при ОД-МВР-
Варна, съставила против въз.Н.Ж. акт за установяване на нарушение за това, че на
26.03.2021г. около 13,15ч. е паркирала л.а. „ Форд“ с рег. № В 06 85 РХ, на ул.“Неофит
Рилски“ до бул.“Цар Освободител“ върху забранена за паркиране пътна маркировка М
-15. Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от ЗДП. При
личното предявяване на акта въз. Ж. посочила, че има възражения, а именно тези,
които била подала срещу фиша.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление , с което
административно-наказващият орган възприел описаните в него фактическите
констатации, като допълнил, че с паркирането върху пътната маркировка М -15 се
затрудняват останалите участници в движението.Била възприета правната
квалификация на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП За него, на основание чл.183 ал.2
т.1 от ЗДП на въз. Ж. била наложена „ глоба“ в размер на 20 лева. Депозираните
възражения били обсъдени и приети за неоснователни.
В хода на съдебното производство като свидетел бяха разпитани Г.Т. –
актосъставител и св.Г.Г., който е съставил фиша за налагане на глоба, чиито показания
съдът кредитира като логични и последователни. Свидетелката посочи, че е съставила
акта въз основа на обжалван фиш, както и че вписания в него свидетел, е такъв по
съставяне на акт.Св.Г. на свой ред си спомни за случая.Той посочи, че са били
изпратени по сигнал , на място са установили паркирания автомобил, а данни за
собственика са получили след справка с ОДЧ.Св.Г. описа, че наличната пътна
маркировка е бяла пресечена, на която е забранено паркирането и престоя, а на самото
място се създават и пречки за останалите участници в движението, доколкото от там се
2
излиза на булеварда.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект ,поради
което е процесуално допустима,а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното постановление № 180/28.04.2021г. е издадено от компетентен
орган- от зам. Кмета на Община –Варна, съгласно заповед № 0506 / 07.02.2021г. на
Кмета на Община Варна и в шестмесечния преклузивен срок.Съдът не споделя
възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с вписването само на един свидетел в акта.От доказателствата по делото се
установява, че актът е бил съставен въз основа на фиш за налагане на глоба, а св.Т. в
хода на съдебното следствие уточнява, че вписания в него свидетел е такъв по
съставяне на акта.В този смисъл липсата на втори свидетел в акта по никакъв начин не
може да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото с него не е било нарушено правото на защита на въз.Ж..Неоснователни са и
възраженията относно авторството на деянието, тъй като нито по преписката, нито в
хода на съдебното производство са представени доказателства за това, че друго лице е
управлявало , респективно паркирало автомобила на посоченото в постановлението
място.За въз.Ж. е била налице правна възможност да попълни декларация по чл.188 от
ЗДП, в която да посочи кое лице е паркирало автомобила, от която тя не се е
възползвала.Поради това съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за
неоснователни.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира за установено , че
автомобил, собственост на въз.Ж., е бил паркиран върху пътна маркировка М-15 на
ул.“ Неофит Рилски“ до бул.“Цар Освободител. Това обстоятелство е било описано в
първоначално съставения фиш и в докладната записка на служителя на „Общинска
полиция“-Варна, който е посочил, че е бил изпратен на сигнал за друг неправилно
3
паркиран автомобил и на място , след възражение на другия водач , е преценил , че и
този на въз.Ж. е паркиран в нарушение на ЗДП. В хода на административно-
наказателното производство е било прието, че с тези действия е била нарушена
разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП. Тази разпоредба задължава участниците в
движението да съобразяват своето поведение с пътната маркировка.Съгласно чл.65 т.6
от ППЗДвП маркировката М-15 се изобразява с коси успоредни линии и обозначава
площ, забранена за движение на пътни превозни средства, като границата на площта се
очертава с непрекъсната линия.От анализа на тази норма може да се направи извод, че
тази маркировка забранява движението на пътни превозни средства върху нея, а в
случая автомобила на въз.Ж. е бил паркиран.Същият, видно от описанието на
нарушението във фиша, акта и наказателното постановление, се е намирал на
ул.“Неофит Рилски“ до бул.“Цар Освободител“, като според св.Г. от тази улица се
излиза на булеварда и ако има паркирани автомобили, те пречат на видимостта .Такива
факти, свързани със затруднението на останалите участници в движението, не са
посочени нито във фиша, нито в акта, а за първи път са описани в наказателното
постановление. По този начин наказващият орган е допуснал процесуално нарушение,
тъй като е въвел нови обстоятелства, които не са били известни на нарушителя при
съставянето на акта и той не се е защитавал срещу тях. Съдът установи и че нито в
акта, нито в постановлението, мястото на извършване на нарушението е
индивидуализирано съгласно изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН.Посочено е , че колата е била на ул.“Неофит Рилски“ до бул.“Цар Освободител“
и доколкото не е направена друга конкретизация , например с номер или с посочване
на друг обект в близост, то може да се направи извод, че автомобила се е намирал в
близост до кръстовище, което обаче не е посочено. На следващо място , при
възприетите от наказващият орган фактически положения, на въз.Ж. е било наложено
наказание на основание чл.182 ал.2 т.1 от ЗДП.Тази норма сочи, че паркирането е
забранено пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други
места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства. Такива
факти обаче, които съответстват на тази санкционна норма, не са описани в
постановлението.След като наказващият орган е приел, че с паркирането на автомобил
върху маркировка М-15 се затрудняват останалите участници в движението, то е
следвало да се приложи разпоредбата на чл.182 ал.1 т.1 от ЗДП, която именно
забранява паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е
пречка за движението.Това обаче не е било сторено и по този начин е допуснато
противоречие между приетите за осъществени от фактическа страна действия от страна
на въз.Ж. с дължимото от нейна страна законосъобразно поведение и приложимата
санкционна норма.Поради това и съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
4
Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз. Ж. да се
присъдят направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие , в който е посочено, че е заплатено в брой възнаграждение в
размер на 360лв. с включен ДДС. Това възнаграждение е определено в минималния
размер , предвиден в чл.18 ал.4 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , като на основание § 2 „а“ от
ДР на наредбата и по аргумент от Решение на Съда на Европейския съюз от 23
ноември 2017 г., по съединени дела С-427/16 и С-428/16, към адвокатското
възнаграждение следва да се присъди и начисленият данък, тъй като в случая не е
налице двойно облагане с ДДС. Поради това и съдът намира , че на въз. Ж. следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 180/28.04.2021г. на зам. Кмета на
Община-Варна , с което на Н. Б. Ж. е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Н. Б. Ж. - ЕГН **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 / триста и шестдесет/ лева. Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5