РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Ямбол, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20252300500172 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. Н. Ц. от гр. Ямбол, подадена чрез особения
представител адв. С. Т. от АК- Ямбол, против Решение № 179 от 04.04.2025 г., постановени
по гр.д. № 3726/2024 г. по описа на Ямболския районен съд, с което на основание чл.422 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 и чл. 92 от ЗЗД, е прието за установено, че Т. Н. Ц. дължи на
„Йеттел България“ ЕАД сума в общ размер на 3751,18 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси,
неустойка и сума за мобилно устройство марка ZTE 5G Indoor router МС801А по Договор за
услуга Интернет за дома с предпочетен номер +****************; неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +**********за устройство марка
HUAWEI Р50 Pocket 256GB White; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за
базови аксесоари с предпочетен номер ++359*********; неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство марка HUAWEI Р50 Pocket
256GB White по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +**********; неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+**********; законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 2749/2024 г. по описа на ЯРС и ищцата е осъдена да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 1560,28 лв., както и разноски по заповедното
производство в размер на 660,72 лв.
Оплакването на въззивницата Т. Ц. е за е незаконосъобразност, неправилност и
1
необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Въззивницата счита, че при постановяване на
обжалваното решение съдът не е обсъдил в пълнота възраженията й за недължимост на
претендираните за заплащане от ищеца суми, вкл. и претенцията за неустойка и нейния
размер. За неправилни и необосновани се считат изводите на ЯРС за прекратяване на
договорите между страните, както и дължимостта на претендираните неустойки в размер на
три месечни абонаментни такси, както и че тези суми не са прекомерни. Изтъква се, че тези
изводи на съда противоречат на разпоредбите на материалния закон- ЗЗД, уреждащи
прекратяването на договорните отношения по предоставяне на мобилни услуги и на
трайната съдебна практика относно реда за прекратяването на тези договори и правото да
бъде търсена неустойка на това основание от потребителя на мобилните услуги. Оспорени
са като неправилни и необосновани изводите на съда, че ответницата дължи заплащане на
ищеца и на стойността на предоставеното устройство. Въззивницата излага, че
първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията й относно това кой е началният момент
на изпадането й в забава по всеки от договорите, неясно е и защо съдът е приел, че
договорите за предоставяне на мобилни услуги следва се считат за развалени, като се
оспорва приетото от съда, че договорът може да бъде развален и с конклудентни действия,
изразяващи се в прекратяването на предоставяната мобилна услуга. Поддържа се, че до
ответницата не е достигнало ясно и недвусмислено волеизявление от страна на ищеца за
прекратяване на договора, съгласно уговореното в него. Според въззивницата надлежното
упражняване на потестативното право за разваляне на договора е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото в случая между страните не е уговорено друго, надлежното упражняване на
правото на разваляне на договора се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма, а в случая
едностранно изявление от оператора, отправено до потребителя в тази насока, не е
направено. По тези съображения се счита, че договорът не е надлежно развален, за да бъдат
приети за възникнали и последиците на развалянето, сред които е и вземането за неустойка.
Въззивницата поддържа, че ЯРС не е разгледал и обсъдил доводите й за наличие на
неравноправни клаузи в договорите, независимо от това, че служебно следва да следи за
наличието на такива. Счита се, че уговорените в договора за лизинг клаузи за връщане на
сумата при определени хипотези, са неравноправни и уговорени във вреда на правата на
потребителя, тъй като при сключването на договора между страните по него е договорена
преференциална цена на вещта, а ищецът е претендирал пазарната цена на същата. Поради
това, че уговорените в конкретния договор клаузи са нищожни, поради противоречието им с
добрите нрави, ответницата счита претенцията за заплащане на сумата от 749,00 лв. за
неоснователна. По тези съображения се моли за отмяна на решението на първата инстанция
и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявения иск да бъде
отхвърлен.
С подадения писмен отговор въззиваемото дружество „Йеттел България“ ЕАД,
чрез пълномощника си адв. В. Н., е оспорило жалбата като неоснователна. Изложени са
съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона,
при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Поддържа се, че в исковата молба е
направена подробна разбивка на претендираните суми по фактури, с оглед на което ясно е
посочен падежа на всяко едно от вземанията. Сочи се, че по отношение на присъдените
абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски в жалбата не са изложени
конкретни аргументи, при което се твърди, че по отношение на тях не е налице надлежно
обжалване. Във връзка с доводите на жалбоподателя за липсата на представени
доказателства за предсрочното прекратяване на договорите, въззиваемият сочи, че
процесните неустойки не се претендират на основание предсрочно прекратяване на
2
договорите, а поради неизпълнение на договорни задължения, изразяващи се в неплащане на
дължимите месечни абонаментни такси, което е самостоятелно основание за възникване на
вземането за неустойка и разлика в цената на устройството, поради което фактът на
прекратяването на договорите и допълнителните споразумения за мобилни услуги е
ирелевантен по отношение възникването на вземанията. Подвържа се, че с представеното по
делото заявление за пренос на предпочетен номер +********в мрежата на друг мобилен
оператор, се доказва предсрочното прекратяване на Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с този предпочетен номер по инициатива на въззивницата Ц..
Оспорени са твърденията в жалбата за пропуск от страна на съда да извърши проверка
относно наличието на неравноправни клаузи, като се сочи, че в мотивите на обжалваното
решение изрично е посочено съответствие между начислените неустойки и предвидения в
неустоечните клаузи размер, съответстващ на трикратния сбор от месечните абонаментни
такси. Оспорени са възраженията на въззивницата относно присъдената сума в размер на
749,00 лв., като се сочи, че в представения договор и в исковата молба ясно е посочено, че
сумата представлява паричната равностойност на предоставеното оборудване, а сумата е
посочена във фиксиран размер и потребителят е бил запознат с предпоставките за
претендирането й. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни доводи,
въззиваемият настоява жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ЯРС като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Заявена е претенция за присъждане на
разноски.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от особения представител на въззивницата-
адв. Ст. Т. по съображения, изложени в нея.
В ос.д.з. въззиваемото дружество не се представлява, а в представеното по делото
писмено становище пълномощникът адв. В. Н. настоява за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Поддържа и претенцията си за заплащане на
разноски.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на
„Йеттел България“ ЕАД гр.София, с която против Т. Н. Ц. са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 ГПК за признаване за
установено вземането на ищеца за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2749/2024 г. по описа на ЯРС, в общ размер на 3 751,18 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*******и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени
абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно устройство марка ZTE 5G Indoor router
МС801А по Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер +********; неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +********за устройство марка
HUAWEI Р50 Pocket 256GB White; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за
базови аксесоари с предпочетен номер +************; неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство марка HUAWEI Р50 Pocket
256GB White по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***************; неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********; законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането.
Особеният представител на ответника е оспорил ищцовите претенции с
възраженията, че ищецът не е представил достатъчно убедителни доказателства, че
процесните договори са сключени от ответницата; че в исковата молба ищецът не е посочил
3
извършвани ли са плащания от ответницата по тези договори, кога и в какъв размер,
началния момент, от който ответницата е изпаднала в забава по всеки от договорите; не е
доказал едностранното прекратяване на процесиите договори, за да разполага с правото да
се позове на неизпълнение и да претендира както заплащане на дължими суми, така и на
неустойки за неизпълнение на договорите. Изложил е съображения, че в договорите не е
уредена хипотеза на автоматично прекратяване без насрещната страна да бъде уведомена,
поради което в хипотеза като настоящата, когато развалянето се извършва извънсъдебно,
прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от
длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на
достигане на уведомлението до длъжника. Поддържал е, че доказателства за уведомяване на
длъжника не са представени, а връчването на исковата молба на особения представител не
следва да се счита за уведомление. Особеният представител е поддържал, че дори и да е
налице неизпълнение от страна на ответницата, претендираното от ищеца плащане на две
лизингови вноски, всяка от които в размер 8.99 лв., се явява незначителна престация, с оглед
цялостния интерес на ищеца по делото. Освен това е възразил, че ищецът не е посочил как
точно са формирани претендираните за плащане суми съгласно договорите за лизинг, респ.
каква е реалната стойност на предоставените по силата на тези договори вещи. Поради това
се счита, че уговорените в договора за лизинг клаузи за връщане на сумата при определени
хипотези за неравноправни и уговорени във вреда на правата на потребителя. Изтъкнал е, че
уговорките в конкретния договор в тази насока са нищожни поради противоречие с добрите
нрави и това води до неоснователност на иска по отношение на претендираната сума. В
случай, че се приеме, че договорите са надлежно развалени от страна ищеца, се оспорва
дължимостта на неустойката, доколкото същата е уговорена с изначално неравноправни
клаузи и тя не може да бъде присъдена с мотива, че е по-малка като размер от стойността на
три месечни такси по договорите, доколкото цялата клауза, уреждаща отговорността за
неустойка е нищожна.
Фактическата обстановка по делото е безспорна между страните и същата
правилно е разкрита от районния съд.
Установено е, че за исковите суми по образуваното пред ЯРС ч.гр.д. № 2749/2024
г. заповедният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В заповедното
производство длъжникът е бил уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от
ГПК, при което при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в срок заявителят- ищецът, е
предявил настоящите искове по чл. 422 ГПК.
По делото е установено, че между страните са сключени следните договори:
На 19.08.2020 г. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*******с абонаментен план „Интернет 15,99“, с месечен абонамент за първоналния срок в
размер на 15,99 лв. и промоционален месечен абонамент в размер на 13,99 лв.
На същата дата- 19.08.2020 г. към този договор е сключен Договор за лизинг, по
силата на който на Т. Ц. операторът е предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G Grey за обща лизингова цена 206,77
лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 8,99
лв., съгласно погасителния план, инкорпориран в договора за лизинг. Съгласно договора,
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство, като подпише договор за изкупуването му с лизингодателя най- малко 10 дни
преди изтичане на срока на договора за лизинг, като заплати допълнително сума в размер на
8,99 лв. В случай, че не упражни правото си на изкупуване, лизингополучателят дължи
връщане на устройството на лизингодателя в 1- месечен срок след изтичане на срока на
договора. Ако устройството не бъде върнато, лизингополучателят дължи неустойка в размер
на 8,99 лв. С подписването на договора лизингополучателят е декларирал, че устройството
му е предадено от лизингодателя във вид, годен за употреба.
4
На 08.03.2022 г. е сключен договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен
номер +********с абонаментен план „Интернет за дома“ с месечен абонамент за
първоначалния срок в размер на 15,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на
първоначалния срок в размер на 19,99 лв. Във връзка с този договор, на Т. Ц. е предоставено
устройство марка ZTE 5G Indoor router МС801А, за което е съставен приемо- предавателен
протокол, приложен по делото. При прекратяване на договора потребителят дължи връщане
на оборудването, в противен случай дължи неустойка в размер на 749,00 лв. за конкретно
предоставеното на ответницата оборудване.
На 08.03.2022 г. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************с абонаментен план „Тотал +“, с месечен абонамент за първоначалния срок
но договора 29,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на
договора в размер на 33,99 лв.
На същата дата- 08.03.2022 г. е сключено допълнително споразумение към този
договор и Договор за лизинг, по силата на които операторът е предоставил на Т. Ц. за
временно и възмездно ползване на устройство HUAWEI Р50 Pocket 256GB White за обща
лизингова цена 1793,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от
които в размер на 77,99 лв., съгласно погасителния план, инкорпориран в договора за лизинг.
Съгласно договора, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуването му с
лизингодателя най- малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, като
заплати допълнително сума в размер на 77,99 лв. В случай, че не упражни правото си на
изкупуване, лизингополучателят дължи връщане на устройството на лизингодателя в 1-
месечен срок след изтичане на срока на договора. Ако устройството не бъде върнато,
лизингополучателят дължи неустойка в размер на 77,99 лв. С подписването на договора
лизингополучателят е декларирал, че устройството му е предадено от лизингодателя във
вид, годен за употреба.
На 08.03.2022 г. към договора за мобилни услуги от същата дата, между страните
по делото е сключен Договор за лизинг за базови аксесоари, по силата на който операторът
като лизингодател е предоставил на Т. Ц. за временно и възмездно ползване базови
аксесоари, посочени в договора за лизинг, на обща лизингова цена в размер на 154,75 лв.,
дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 6,45 лв.,
съгласно инкорпорирания в договора за лизинг погасителен план. Съгласно договора,
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставените за ползване
вещи, като подпише договор за изкупуването им с лизингодателя най- малко 10 дни преди
изтичане на срока на договора за лизинг, като заплати допълнително сума в размер на 6,45
лв. В случай, че не упражни правото си на изкупуване, лизингополучателят дължи връщане
на вещите на лизингодателя в 1- месечен срок след изтичане на срока на договора. Ако
вещите не бъдат върнати, лизингополучателят дължи неустойка в размер на 6,45 лв. С
подписването на договора лизингополучателят е декларирал, че вещите са му предадени от
лизингодателя във вид, годен за употреба.
На 16.06.2022 г. между страните по делото е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********за срок от 24
месеца с абонаментен план „Тотал Макс" с месечен абонамент за първоначалния срок в
размер на 55,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на
65,99 лв.
На 16.06.2022 г. между страните е сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****************за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал Макс" с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на
39,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 49,99 лв.
Договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях са
5
сключени за срок от 24 месеца, считано от датата на сключването им.
Договорите са сключени при общи условия- неразделна част от тях, приложени
по делото, като ответницата е декларирал с декларации- съгласие от 20.08.2020 г.,
08.03.2022 г. и от 16.06.2022 г., че е получила общите условия и е съгласна с тях.
Съгласно чл. 19б от Общите условия, операторът има право да прекрати
индивидуалния договор в случай, че потребителят не е платил дължимите суми след
изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор /чл.10б, б. „в“ от ОУ/. Във
всеки от индивидуалните договори за мобилни услуги, сключени между страните, е
постигнато съгласие при прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, същият да
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване да изтичане
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; и б) в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, в допълнение към първата неустойка е
прието потребителят да дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора за лизинг и заплатената от него при предоставянето му в /брой или
обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
По делото е установено от представените по делото писмени доказателства, а в
тази насока е налице и признание от страна на ищеца, че до м. май 2022 г. Т. Ц. е
изпълнявала задълженията си по сключените договори за мобилни услуги и договори за
лизинг, като е преустановила плащанията по същите, считано от м. юни 2022 г.
С фактура № ********** от 15.06.2022 г. ищецът е фактурирал дължимите от
ответницата суми за отчетен период 15.05.2022 г.- 14.06.2022 г. суми по сключените
договори за мобилни услуги и договори за лизинг, в размер на 240,99 лв., включваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва: 15,34
лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**********; 8,99 лв. лизингова вноска за
устройство марка TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G Grey за предпочетен номер
+***********; 18,88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*****************;
74,99 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***********; 77,99
лв. лизингова вноска за устройство марка HUAWEI Р50 Pocket 256GB White за предпочетен
номер +**************; 6,45 лв. лизингова вноска за базови аксесоари за предпочетен
номер +**************; 37,65 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***********.
По тази фактура ищецът претендира сума в размер на 223,59 лв. поради
извършено частично плащане от 16,70 лв.
С фактура № ********** от 15.07.2022 г. ищецът е фактурирал дължимите от
ответницата суми за отчетен период 15.06.2022 г. - 14.07.2022 г по сключените договори да
мобилни услуги и договори за лизинг в размер на 2 578,44 лв. включваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неустойка, лизингови вноски и сума за мобилно
устройство, както следва: 15,34 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************;
8,99 лв. лизингова вноска за устройство марка TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G Grey за
предпочетен номер +*************; 18,88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
+*********; 167,94 лв. неустойка за предпочетен номер +******; 1 559,80 лв. лизингови
вноски, начислени накуп за устройство марка HUAWEI Р50 Pocket 256GB White за
предпочетен номер +***********; 628,81 лв. сума за мобилно устройство HUAWEI Р50
Pocket 256GB White за предпочетен номер +*********; 129,00 лв. лизингови вноски,
начислени накуп за базови аксесоари за предпочетен номер +*************; 49,68 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +************.
6
С фактура № ********** от 15.09.2022 г. ищецът е фактурирал дължимите от
ответницата за отчетен период 15.08.2022 г.- 14.09.2022 г. по сключените договори суми в
размер на 949.15 лв., включваща неплатени неустойки и сума за мобилно устройство, както
следва: 62,87 лв. неустойка за предпочетен номер +************; 749,00 лв. сума за
мобилно устройство ZTE 5G Indoor router МС801А за предпочетен номер +**********;
137,28 лв. неустойка за предпочетен номер +**************.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
уважил иска за сумата 3 75,18 лв. тъй като е приел, че по сключения между страните валидни
договори за мобилни услуги ищецът е изпълнил задълженията си, а ответницата не е
погасила задълженията си за заплащане стойността на предоставените услуги, абонаментни
такси и лизингови вноски. Съдът е приел, че поради неизпълнението на ответника
операторът е прекратил договора, което прекратяване е извършено едностранно с
конклудентни действия, изразили се в прекратяване на услугите, както и самата искова
молба е изиграла ролята на покана по смисъла на чл.87 от ЗЗД. В този случай съдът е счел
искът за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за основателен и го е уважил
в предявения размер, като е приел, че ЗЕС признава правото на оператора да обезпечи
изпълнението с неустойка. Приел е, че в процесния случай договорните клаузи са в
съответствие със специалния закон, като касаят обезпечаването на срочни договори извън
посочените законови хипотези на недължимост на неустойка. Ищецът претендира
договорения с клиента размер на неустойките- сумата от три стандартни за съответната
програма месечни абонамента плюс разликата в цената на предоставеното устройство,
посочена в договора.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР
№1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.1.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
По правилността на решението:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ТЗ.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
Съдът приема за установено по делото въз основа на приетите писмени
доказателства, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата на
подробно описаните по-горе договори за предоставяне на мобилни услуги, носещи подписа
от ответника, които не са оспорени относно тяхното авторство. Видно от договорите за
мобилни услуги– същите включват абонаментна такса и такси за потребление на мобилни
услуги извън абонамента (с оглед приетите цени за услуги предоставяни от оператора).
Задължението за заплащане на абонаментна такса възниква срещу предоставен достъп до
мрежата на ищеца и се предплаща от потребителя ежемесечно съобразно абонаментния
7
план, съгласно в чл. 23, б. „ б" от Общите условия, а това за заплащане на такси за
потребление на мобилни услуги извън абонамента – съобразно чл.23, б. „в“ и „г“ от общите
условия (т.е. месечна цена за ползвани услуги представлява сумата от стойността на всички
услуги, ползвани от потребителя през дадения месец.). Следователно потребителят заплаща
ежемесечно абонаментна такса, за да има достъп до мрежата на оператора, а използването
зависи изцяло от желанието на потребителя. Характерът на абонаментната такса е такъв, че
предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи
своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и
действащи между страните общи условия. Потребителят дължи цена за месечен абонамент,
осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер,
съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се
дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния
абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор,
като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно
избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще
зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния
оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. В
подкрепа на този извод е и подписването на допълнителни споразумение към процесните
договори за мобилни услуги, тъй като, ако не е имало изпълнение от страна на оператора, не
би имало и допълнителни споразумения. Доколкото по делото ответникът не е оспорил
обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп до мрежата си на потребителя, то се
налага изводът, че претендираното от ищеца вземане за заплащане на месечни абонаментни
такси е възникнало. От неоспорените фактури, представени от ищеца се установява, че са
начислени суми и за други услуги, предоставени от ищеца като оператор и използвани от
ответницата, поради което съдът приема за дължима стойността на предоставените мобилни
услуги за абонаментен план и ползвани услуги по договорите за мобилни услуги от
19.08.2020 г., 08.03.2022 г. и 16.06.2022 г. Във въззивната жалба няма конкретни оплаквания
срещу размера на вземанията на „Йеттел България“ ЕАД от незаплатени абонаментни такси
и ползвани услуги от ответницата по сключените договори, поради което и на основание
чл.269 от ГПК ограниченият въззивен съд не дължи да обсъжда по същество
първоинстанционното решение по този въпрос.
По иска с правно основание чл. 345 ТЗ:
Както бе посочено по-горе, от процесните договори за лизинг се установява
наличие на облигационни отношения между страните. Договорите за лизинг са подписани от
ответницата, като авторството на подписите не е оспорено. Установено е също фактическото
предаване на лизинговата вещ, което обстоятелство е изрично посочено в чл. 4 от
договорите, а именно, че вещите са предадени във вид, годен за употреба с конкретно
описание на предадената вещ. В тази част договорите имат характер на разписка за
получената вещ, чиято доказателствена сила не е опровергана по делото, вкл. косвено се
потвърждава от обстоятелството, че в предходни периоди по издадените фактури, вкл. за
задължения по договорите за лизинг има отразени плащания от ответницата. Договорите
съдържат погасителен план, в който са посочени месечните вноски и макар и да не са
посочени падежните дати, доколкото е записано, че договорите влизат в сила от датата на
подписването им и са със срок от по 23 месеца, колкото са и месечните вноски, то същите са
определяеми, като падежът на последната лизингова вноска по всеки от договорите е
настъпил преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 17.07.2024 г. по
делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал лизинговите вещи,
нито, че е упражнил правото си на изкупуване на посочените вещи, което е обусловено от
заплащане на цената на устройствата. Уредените в чл.11, ал.1 и чл.12, ал.1 и ал.2 от Общите
условия към договора за лизинг правомощия на лизингодателя предполагат писмени
8
изявления, каквито не са ангажирани по делото, т.е. по делото не се установява тези права да
са били упражнени, поради което въззивният съд приема, че договорите не са прекратени,
нито е обявена предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, но доколкото са падежирали
преди подаване на заявлението, то същите се явяват дължими. Въззивната жалба е бланкетна
и не съдържа конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта, с която
са уважени исковете за признаване за установено, че ответницата дължи претендираните от
ищеца в настоящото производство лизингови вноски за устройствата, предоставени й по
договорите за лизинг. В този смисъл ограниченият въззивен съд на основание чл.269 ГПК не
може да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение в тази част.
При служебно извършената проверка ЯОС не констатира допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми или наличие на неравноправни клаузи в процесните
договори за лизинг, сключени с потребител. Поради това обжалваното решение на ЯРС
следва да бъде потвърдено в частта, с която са уважени исковите претенции за лизингови
вноски по представените по делото договори за лизинг.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Във всеки от процесните договори и допълнителни споразумения за мобилни
услуги е залегнала клауза, според която при предсрочно прекратяване на договора по
инициатива или вина на потребителя, както и при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, включително ОУ, същият дължи неустойка
в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до края на срока на
договора, но не повече от трикратния размер на месечния абонамент, както и разликата
между стандартната цена на устройството и преференциалната такава за оставащия срок на
договора.
Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение, по силата на
който доставчикът се задължава да предостави определени услуги, а потребителят да
заплаща договорената между страните цена. При неизпълнение на задълженията на
потребителя, доставчикът може да прекрати договора, т.е. да го развали. По аргумент от
чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето няма обратно действие, т.к. двете насрещни престации
намират оправдание една в друга. В тази хипотеза се дължи цена за предоставените услуги
до момента на развалянето. При разваляне доставчикът се освобождава занапред от
задължението за предоставяне на услугата, като изцяло от преценката на доставчика зависи
дали при неизпълнение ще развали договора или ще продължи да предоставя услуги срещу
съответната месечна цена или такса. Ако доставчикът избере да развали договора, по
аргумент от чл.88, ал.1, изр. второ от ЗЗД, същият има право на обезщетение от вредите от
развалянето, които могат да бъдат скрепени и с неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.92,
ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната
норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от
страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане-
обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на
неизправния длъжник, обезпечителна- за обезпечаване изпълнението на задължението и
наказателна- в случаите, при които размерът на неустойката е по- голям от причинените
вреди.
По делото е спорно преустановена ли е договорната връзка между страните и по
чия вина, а от тук и възниквали ли вземания за неустойка в полза на ищеца
Постестативното право по чл.87, ал.1 от ЗЗД се упражнява от изправната по
договора страна с едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение,
което от своя страна следва да съдържа две изявления- искане за изпълнение в подходящ
срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения
9
срок. С отговора на исковата молба от процесуалния представител на ответницата е било
оспорено надлежното прекратяване на договорите от страна на ищеца, като изрично е
посочено, че липсва волеизявление за това отправено и получено от ответницата, поради
което не може да се счита, че договорите са прекратени и съответно неустойка за
предсрочно прекратяване не се дължи. Съгласно съдебната практика, исковата молба също
може да се счита за волеизявление за разваляне на договорната връзка. Действително, в
случая ответницата се представлява от особен представител, но съгласно приетото в
Решение № 50068 от 05.07.2023 г. по т.д. № 718/2022 г. на ВКС, ТК, Първо ТО, последиците
за упражненото от кредитора право настъпват с връчването на препис от исковата молба на
ответника, дори в лицето на неговия особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Ето защо
настоящия състав приема, че волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника,
поради което са настъпили целените последици за разваляне на договорите за мобилни
услуги, сключени между страните. При положение, че предоставянето на услугите не е
оспорено в срока по чл.131 от ГПК, а абонаментните такси по принцип са дължими,
независимо дали са проведени разговори или не, както и при положение, че настоящата
инстанция приема за установено дължимостта от страна на ответницата на сумите,
представляващи абонаментни такси и такси за услуги, то се налага извод, че при
неангажиране на доказателства за плащане, са били налице предпоставките за разваляне на
договора; налице е неизпълнение на задълженията от страна на ответницата по договора.
Следователно договорната връзка между страните е преустановена. При това положение
възниква правото на неустойка в полза на ищеца. Освен това във връзка с възражението на
ответницата за недължимост на сумите, начислени като неустойки по договорите, поради
липса на данни за прекратяване на договорите, основателни са и твърденията на ищеца, че
същият претендира неустойка и такава се дължи поради нарушения на задълженията по
договора от страна на потребителя. В процесния случай неустойката, дължима от
ответницата в общ размер на 996,90 лв. се формира като сбор от следните суми: 62,87 лв. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********; 167,94 лв. по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************; 628,81
лв., представляваща разликата между цена на устройство без абонаментен план и
преференциалната цена по договора за закупуване на устройство HUAWEI Р50 Pocket
256GB White; 137, 28 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***********************847.
Тъй като ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за услуга
„Интернет за дома“ от 08.03.2022 г. с предпочетен номер +************, като не е върнала
на ищеца след прекратяване на договора предоставеното й оборудване- устройство марка
ZTE 5G Indoor router МС801А, същата дължи на ищеца и договорената във фиксиран размер
в т.11 от договора неустойка в размер на 749,00 лв. за конкретното по вид и модел
оборудване, представляваща паричната равностойност на оборудването.
Неоснователни са и не се споделят от въззивния съд възраженията на
ответницата, поддържани и във въззивната жалба за неравноправност на клаузите за
неустойка. Страните са уговорили конкретен размер на месечния абонамент по всеки един
от сключените договори, като претендираната от ищеца неустойка не надвишава уговорения
между тях максимален размер от три стандартни месечни абонаментни такси. Уговорената
между страните неустойка притежава присъщите за неустойката функции, като начина по
който е уговорена, представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое
договорно задължение и същевременно служи като обезщетение за изправната страна.
По Допълнително споразумение по договор за мобилни услуги за предпочетен
номер +*************ответницата дължи сумата от 628,81 лв., представляваща разликата
между цената на мобилно устройство HUAWEI Р50 Pocket 256GB White без абонаментен
план и преференциалната цена по договора за закупуване от 08.03.2022 г. В договора е
посочена стандартната цена на устройството- без абонаментен план- 2700,90 лв., закупено е
10
от ответницата на преференциална цена от 1871,76 лв., т.е. придобито е от ответницата с
отстъпка в размер на 928,14 лв. Разпоредбата в договора, предвиждаща заплащане от
потребителя на част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без
абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора за
лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора, не е неравноправна, тъй като
потребителят е получил вещта на преференциална цена с оглед очакването на оператора, че
той ще изпълнява задълженията си по договора за мобилни услуги за периода, за който е бил
сключен договора. С отпадане на правната връзка между страните, явяваща се основание за
преференцията, както и невръщането на вещта от ответницата на ищеца, ответницата дължи
пълната стойност на устройството, тъй като в противен случай би се обогатила
неоснователно.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, въззивницата Т. Ц. следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски пред въззвния съд в общ размер на 1005,00 лв., от които 330,00 лв.
заплатени разноски за особен представител и 675,00 лв. адвокатско възнаграждение,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.07.2025 г.
Тъй като особения представител на въззивницата Т. Ц. е освободен от внасянето
на държавна такса при депозиране на въззивната жалба, последната следва да бъде събрана с
решението по делото. Поради обстоятелството, че въззивната жалба е изцяло неоснователна,
Т. Ц. следва да бъде осъдена на основание чл.77 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯОС сумата от 75,02 лв., представляваща дължима държавна
такса за въззивното производство.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 179 от 04.04.2025 г., постановено по гр.д. №
3726/2024 г. по описа на Ямболския районен съд.
ОСЪЖДА Т. Н. Ц., с ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 1005,00 лв.
ОСЪЖДА Т. Н. Ц., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯОС сумата от 75,02 лв., представляваща дължима държавна
такса за въззивното производство, както и 5,00 лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11