№ 36822
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110168566 по описа за 2023 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът С. Н. Р. твърди, че на дата 19.12.2018 г., около 18:30 часа, по тъмно се
придвижвал пеша в гр. София по посока тротоара на булевард „Столетов” срещу входа
на магазин „Те маркет” и блок номер 17, прибирайки се вкъщи. Изтъква, че настилката
на тротоара била асфалтова, силно амортизирана и на места с локви, които при
съответните атмосферни условия замръзват. Сочи, че на мястото на инцидента
липсвало обозначение, че тротоарът е опасен за преминаване, нито пък било оградено
по определен начин. Също така било и неосветено. Ищецът твърди, че докато се
движел с нормална за пешеходец скорост, неочаквано същия се подхлъзнал и паднал
на земята на лявата си ръка. Поддържа, че по време на падането не е носел багаж и
ръцете му били свободни, както и че същия е бил обут с подходящи за сезона обувки.
Посочва, че следствие на падането чувствал силна болка в лявата си ръка и отишъл в
Трета градска болница, където му била направена рентгенова снимка и се
констатирало счупване на лъчевата кост, както и разместване на двете части на костта.
Предвид часа, наложило се ищецът да се прибере у дома в това състояние, без да му
бъде оказана медицинска помощ. Твърди, че на следващия ден отишъл в XX ДКЦ,
където бил гипсиран за период от 33 дни. Сочи, че след свалянето на гипса на дата
21.01.2019 г., се наложило да премине през два рехабилитационни курса от по 10 дни
всеки в Пета градска болница.
Изтъква, че през първите 2-3 дни след самия инцидент, ищецът не е могъл да спи,
след което благодарение на фиксирането с гипс и изтеклото време, болката се
трансформирала в сила тъпа болка за период от още 3-4 дни. Сочи, че са налице
периодични прояви на болка в трите месеца след инцидента, но дори и до ден днешен
понякога усеща лека болка на мястото на счупване. Поддържа, че след свалянето на
1
гипса била назначена рехабилитация за раздвижване от 2 курса по 10 дни всеки, като
същата се осъществявала в „Пета МБАЛ – София” ЕАД. Твърди, че в рамките на този
процес също се появявали силни болки, които не могат да се избегнат. Сочи, че два
месеца след рехабилитацията болките продължили единствено при движение на
ръката.
Твърди, че по отношение на ограниченото движение съществували два проблема:
-Общото ограничение, причинено за период от 33 дни от поставения гипс.
-При премахването на гипса се установили съществени проблеми при
движението на средния и беззименния пръст.
Изтъква, че въпреки извършването на ежедневно раздвижване, пълният капацитет
на движението на двата пръста не може да бъде възстановен, което прави и
невъзможно пълноценното свирене на виолончело, както и демонстрацията на
правилно свирене при даването на уроци, с което се занимавал ищецът. Твърди, че
непосредствено след рехабилитационните процедури, не е могъл да уцелва правилно
струните. Посочва, че докато е бил гипсиран се е нуждаел от помощта на друг човек в
ежедневието си.
Заявява, че по силата на § 7, т. 4 от ЗМСМА, процесната улица е собственост на
Столична община, а съгласно § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
тротоарът е част от пътя, а по силата на § 6, т. 1, изр. 2 от ДР на ЗДвП към пътищата се
приравняват и улиците. Твърди, че по силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП общината е
длъжна да го поддържа с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, както и да организира движението по него така, че да се осигурят условията за
бързо и сигурно придвижване. Изтъква, че наличието на неравности по тротоарната
настилка създава опасност за движещите се по него пешеходци, които са участници в
движението, по смисъла на § 6, т. 28 от ДРЗДвП, поради което съставлява
неизправност на пътя, отстраняването на която е вменено в задължение на общината.
Сочи, че общината следва и да обезопасява тротоарните настилки и при зимни
условия.
Поддържа, че през 2021 г. ищецът предявил частичен иск срещу Столична
община в размер на 5000,00 лева от общ размер на иска – 20 000,00 лева за
причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на описания деликт.
Посочва, че с Решение № 20101886 от дата 31.08.2023 г., постановено по гр.д. №
12686/2021 г. на 143 състав, СРС уважил частичния иск, като след искане на защитата,
съдът изрично определил за справедлив пълния размер на иска за неимуществени
вреди общо за сумата от 5000,00 лева. Сочи, че постановения съдебен акт бил
обжалван в осъдителната му част от Столична община, както и от ищецът в частта, с
която съдът е приел, че присъденото обезщетение в размер на 5000,00 лева е
достатъчно за репарирането на всички претърпени неимуществени вреди, приемайки в
2
мотивите на решението за неоснователен иска на ищеца за неимуществени вреди за
сумата над уважената претенция от 5000,00 лева до размера от 13 000,00 лева,
представляващи частичен иск от общия размер на иска от 20 000,00 лева.
Ищецът твърди, че с настоящата искова претенция претендира обезщетение в
размер на още 8000,00 лева до сумата от 13 000,00 лева.
Моли съдът да осъди Столична община да заплати на ищеца сумата от 8000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
ведно с лихва върху тази сума от дата 16.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
Посочва, че предявява искът за неимуществени вреди като допълнителен частичен иск
от пълния размер от 13 000,00 лева, който претендирал в предходното производство
между страните. Претендира разноски, включително и адвокатски хонорар по чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Моли съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК след образуването на
настоящото производство да спре същото, тъй като основателността на претенцията на
ищеца обусловена от произнасянето на съда с решение по предходното образувано
дело между страните, което към днешна дата очаква насрочване в СГС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община заявява, че оспорва
допустимостта, както и размера на предявения частичен иск. Твърди, че е налице друг
предходно заведен частичен иск по гр.д. № 12686 от 2021 г. по описа на СРС, 143
състав. Изтъква, че постановеното по посочения съд Решение № 20101886 от
31.08.2023 г. към момента не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред въззивния
съд. Поддържа, че въпреки, че касае различни производства, в петитума на въззивната
жалба по първоначално предявения частичен иск по гр.д. № 12686 от 2021 г. на СРС, а
именно за присъждане на сумата над 5000,00 до 13 000,00 лева е било направено
своеобразно искане за увеличаване на иска, което е недопустимо и което е
преклудирано в хода на първоинстанционното производство . Изтъква, че няма данни
по делото да е направено повторно искане за изменение на иска, след увеличението от
1000,00 до 5000,00 лева. Сочи, че от друга страна, петитумът на настоящия иск
преповтаря искането за присъждане на размера над 5000,00 до 13 000,00 лева, за което
се твърди дори и отхвърляне на първозаведеното пред СРС гр. дело № 12686 от 2021 г.
по описа на СРС, 143 състав. Сочи, че предвид възникналата неяснота относно двата
петитума на двете производства, както и липсата на конкретизация, че частичните
искове касаят различна част от вземането, прави искане за прекратяване на
настоящото производство на основание чл. 126 от ГПК.
Заявява, че в условията на евентуалност оспорва предявената претенция като
3
неоснователна и недоказана към настоящия момент, с оглед на обстоятелството, че
основателността ще бъде разглеждана по същество от съда, разглеждащ първоначално
заведения частичен иск, каквато практика е възприета с Решение от дата 22.04.2019 г.
по Тълкувателно дело № 3от 2016 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че претендирания
размер на частичния иск е прекомерно завишен, тъй като в случай, че бъде доказана
основателността на претенцията, настъпилите вреди не са в по – голям обем от
обичайните за такова нараняване. Изтъква, че към момента не са представени
доказателства за невъзможност да се грижи сам за ежедневните си нужди, с оглед на
което счита за прекомерен размерът на исканото обезщетение.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата
претенция като недопустима, евентуално като неоснователна и недоказана в
претендирания размер. Претенира разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Моли съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК., тъй като основателността на
настоящата претенция е обвързана с предявения по – рано частичен иск. Също така
моли решението на настоящия съд да бъде постановено при участието на „Пътища и
съоръжения” ЕАД, предвид приетото привличане на дружеството като трето лице
помагач на страната на ответника в производството по предходно заведения частичен
иск, което е видно от Решение № 20104816 от дата 06.10.2023 г. и Решение №
20124816 от дата 06.10.2023 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по гр. дело
№ 12686 от 2021 г. на СРС.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушването на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2024г.
от 11:00ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5