РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. гр. Д. , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и първи април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20203200500729 по описа за 2020 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от ЕС на сграда с идентификатор 39459.29.618.3 по
кадастралната карта на с.К.,общ.Б.,обл.Д. с административен адрес
с.К.,***,***,***,представлявана от управителя Г. А. Б.,срещу решение
№93/22.07.2020 г. по гр.д.№807/2019 г. на Балчишкия районен съд,с което са
отменени на основание чл.42 ал.2 от ЗУЕС по иск на И. В. Ш.,роден на ***
г.,с адрес в Република България:с. К.,общ. Б.,обл.
Д.,***,***,***/вх.*,ап.***,всички взети решения от горепосочената
ЕС,отразени в протокол от 02.09.2019 г.,като ЕС е осъдена да заплати на И. В.
Ш. сумата 380 лв разноски по делото за първата инстанция.Въззивникът
намира първоинстанционното решение за неправилно като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон.Районният съд се позовал
на разпоредбата на чл.161 от ГПК при даване указание на въззивника да
представи оригиналите на всички документи,изготвени във връзка с
1
проведеното на 02.09.2019 г. ОС на ЕС.Решението било постановено при
прилагане на горната разпоредба,тъй като оригиналите на посочените
документи не били представени от страната.Съдът не зачел представените
пред него в съдебни заседания на 18.05.2020 г. и 22.06.2020 г.
доказателства,че документите са изпратени от управителя на ЕС от
Москва,но поради наложената карантина по време на пандемичната
обстановка същите не са пристигнали в България своевременно.Съдът не се
съобразил с пандемията,която се счита за непреодолима сила.Въззивникът не
бил създал съзнателно пречки за събиране на посочените
доказателства,поради което разпоредбата на чл.161 от ГПК била
неприложима.Първоинстанционният съд не се произнесъл по наведените от
въззивника доводи за недопустимост на предявения иск поради неспазване на
преклузивния 30-дневен срок за предявяване на иска.В тази връзка не били
обсъдени правните доводи по Закона за електронните съобщения и
представената електронна кореспонденция между страните.Неверни били
изводите на съда относно нарушаване на правилото по чл.16 ал.5 от
ЗУЕС.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на
иска.Претендират се от въззивника сторените от него в двете инстанции
разноски.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият И.
В. Ш. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение.Претендира разноските,сторени от
него в настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
29.07.2020 г.,а жалбата е подадена чрез куриер на 12.08.2020 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 12.08.2020 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
2
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото обаче е недопустимо и следва да
бъде обезсилено,а производството по делото следва да бъде прекратено
поради следните съображения:
Гр.д.№807/2019 г. на Балчишкия районен съд е образувано по повод
искова молба вх.№4032/11.10.2019 г.,с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове на основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС от Р. А.
Т.,родена на *** г.,и И. В. Ш.,роден на *** г.,срещу Етажната собственост
/ЕС/ на сграда с идентификатор 39459.29.618.3 по кадастралната карта на
с.К.,общ.Б.,обл.Д. с административен адрес с.К.,***,***,***,представлявана
от управителя Г. А. Б.,за отмяна на всички решения на Общото събрание /ОС/
на ЕС,обективирани в протокол от ОС,проведено на 02.09.2019 г.
Изложено е в исковата молба,че ищците са собственици на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 39459.29.618.3 по
кадастралната карта на с.К.,общ.Б..Същите получили на 15.09.2019 г. на
електронните си пощи протокол от проведено на 02.09.2019 г. ОС на
собствениците на обекти в посочения жилищен блок,написан на *** език и
неподписан от председателя и протоколчика на ОС.На 01.10.2019 г. ищцата Р.
Т. изпратила заявление до управителя на ЕС Г. Б. да й бъдат предоставени
заверени и преведени на български език копия от протокола,но такива не й
били предоставени.От упълномощено от Т. лице последната узнала начина,по
който била поставена поканата за ОС и по който било проведено
ОС.Изложени са множество процесуални нарушения при свикване и
провеждане на ОС от 02.09.2019 г.,като се настоява за отмяна на взетите от
последното решения.
В писмен отговор на исковата молба ЕС излага доводи на първо място за
недопустимост на предявените искове поради предявяването им извън
рамките на преклузивния 30-дневен срок по чл.40 ал.2 от ЗУЕС.Ищците
получили на 05.09.2019 г. на електронните си пощи съобщение от управителя
на ЕС ведно с прикрепени три файла,два от които съдържащи протокола от
ОС,от които същите узнали за проведеното ОС и се запознали със
съдържанието на протокола,поради което 30-дневният преклузивен срок за
оспорване на решенията на ОС по съдебен ред изтекъл на 07.10.2019 г.,а
3
исковата молба била подадена на 11.10.2019 г.Без значение било в кой момент
е предоставен на ищците препис от протокола от ОС,след като законът не
свързвал началото на срока за оспорване на решенията с горния момент.Без
значение било също така дали ищците са били в България или извън
страната,тъй като срокът по чл.40 ал.2 от ЗУЕС бил преклузивен и нито се
спирал,нито прекъсвал.Изложени са и множество доводи по същество на
спора,като се изразява становище за неоснователност на исковете.
В открито съдебно заседание на 18.02.2020 г. пред БРС исковете на Р. А.
Т. са оттеглени и първоинстанционният съд е прекратил производството по
тях.Така предмет на производството по делото са останали само исковете на
И. В. Ш..
Въззивният съд намира доводите на ответника по делото и въззивник за
пропуснат срок по чл.40 ал.2 от ЗУЕС за предявяване на исковете за
основателни.
Действително се установява от събраните по делото доказателства,а и
този факт не е спорен между страните,че първоначално е била учредена обща
етажна собственост на входове 1,2,3 и 4 на процесната сграда /в тази насока
протокол от проведено на 07.05.2013 г. ОС на собствениците на жилища и
обекти в жилищни сгради,находящи се в ***,с.К.,***,на листи 9 и сл. от
делото на БРС,в който ищецът И.Ш. фигурира като собственик на ап.*** в
бл./вх.*/.Процесното ОС от 02.09.2019 г. е проведено от собствениците на
самостоятелни обекти във вх.3 на процесната жилищна сграда,като е взето
решение за учредяване на нова етажна собственост само на посочения
бл./вх.3,респ. едно от обективираните в протокола от ОС решение е за избор
на Г. Б. за управител на новоучредената етажна собственост на бл./вх.*.
Според разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗУЕС /според последната
приложима към казуса редакция от ДВ,бр.26 от 2016 г./ исковата молба за
отмяна решение на ОС се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от получаване на решението по реда
на чл.16 ал.7 от ЗУЕС.Разпоредбата на чл.16 ал.7 от ЗУЕС /в редакцията от
ДВ,бр.26 от 2016 г./ регламентира начините,по които на
собствениците,ползвателите или обитателите се връчва копие от протокола от
ОС,в който са обективирани решенията на ОС,което е равнозначно на
4
регламентиране на начините за връчване на самите решения.Някакво изрично
разграничение на тези начини според това дали ОС е учредително или
регулярно не е осъществено от закона,но прилагането на способите за
връчване все пак следва да се съобрази с конкретната фактическа обстановка
и с възможността за прилагането на тези способи в зависимост от вида на ОС
/учредително или редовно/.В случая ОС от 02.09.2019 г. е действително
учредително за ЕС на бл./вх.* от процесната сграда,но преди това още през
2013 г. е била учредена ЕС на цялата сграда /общо на всички вх.1,2,3 и 4/.Като
етажен собственик в сградата ищецът И.Ш. очевидно е предоставил на
управителния орган свой електронен адрес за кореспонденция по реда на
чл.13 ал.2 от ЗУЕС /в редакцията по ДВ,бр.57 от 2011 г.,действаща към
момента на учредяване на първоначалната ЕС на цялата сграда през 2013
г./,доколкото като *** гражданин същият не ползва постоянно
самостоятелния си обект в сградата и отсъства от адреса повече от един
месец.Този електронен адрес за кореспонденция е вписан в книгата на
етажната собственост-списък на собствениците/ползвателите към 01.07.2019
г. в ***,вх.1,2,3 и 4 /на листи 46-47 от делото на БРС/.При посочена
електронна поща по реда на чл.13 ал.2 от ЗУЕС разпоредбата на чл.16 ал.7
изр.3 от ЗУЕС регламентира връчване на препис от протокол от ОС на
етажната собственост на собственик,ползвател или обитател чрез
изпращането му на посочената електронна поща.Макар да се касае в случая за
отделяне на вх./бл.3 от сградата в самостоятелна етажна собственост по
силата на решенията на ОС от 02.09.2019 г.,избраният вече начин за връчване
на съобщения и книжа от етажния собственик Ш. при първоначалното
учредяване на ЕС на цялата сграда логично следва да важи и за
уведомяването му за последващи промени в ЕС,вкл. при обособяване на
самостоятелна ЕС за отделен вход/блок от сградата.Видно от извлеченията от
разменена електронна кореспонденция между управителя на ЕС Г. Б. и ищеца
И.Ш. на листи 77-86 от делото на БРС,още на 05.09.2019 г. на електронния
адрес на Ш. са били изпратени три текстови файла,единият от които
именуван „протокол бл.3“,като съобщението от Б. гласи,че на собствениците
от бл.3 се изпращат документите от проведеното ОС.Че съобщението и
документите са получени от Ш.,се удостоверява недвусмислено от факта,че
същият дори е отговорил на съобщението от своя електронен адрес „***“ на
същата дата 05.09.2019 г. /листи 81 и 82 от делото на БРС/,с което свое
5
действие той потвърждава получаването.В своя отговор той е коментирал,че
събранието е организирано и проведено при груби нарушения,както и че не
следва да се очаква от него да заплаща „неправомерни вноски“.Доколкото
част от решенията на ОС от 02.09.2019 г. касаят именно определяне размера
на ежегодните вноски за обслужване и поддръжка на ЕС и план за ремонтни
работи в ЕС,респ. и размер на вноските за такива ремонтни работи,то с оглед
горния коментар на Ш. е очевидно,че същият е запознат към 05.09.2019 г. със
съдържанието на протокола от ОС,проведено на 02.09.2019 г.,и с взетите
решения.Законът свързва началото на срока за атакуване на решенията с
момента,в който собственикът,ползвателят или обитателят получи копие от
протокола от ОС на електронната си поща.Без значение е дали и кога в по-
късен момент собственикът,ползвателят или обитателят се е снабдил с препис
от протокола със заверка „вярно с оригинала“.Когато копие от протокола се
изпраща на електронен адрес,такава заверка не се изисква от закона /арг.чл.16
ал.7 изр.3 от ЗУЕС/,доколкото такава се дължи само при лично връчване на
препис от протокола на хартиен носител.Резонно е изпратеното копие да не
съдържа подписите на председателя и протоколчика на ОС,доколкото същите
се полагат само в оригинала на протокола.Че към датата 05.09.2019 г.
протоколът от ОС,проведено на 02.09.2019 г.,е бил действително
изготвен,удостоверява и неоспореното от ищцовата страна съобщение от
същата дата на лист 74 от делото на БРС,с което управителят Б. по реда на
чл.16 ал.7 изр.1 от ЗУЕС съобщава на собствениците,че протоколът от ОС е
изготвен и всеки собственик може да поиска и да получи препис от
същия,както и придружаващият го протокол по чл.16 ал.7 изр.2 от ЗУЕС /на
лист 76 от делото на БРС/ за поставяне на горното съобщение на входната
врата на сградата на 05.09.2019 г. в 10,40 часа.Междувпрочем съобщението за
изготвяне на протокола също е било изпратено на ищеца Ш. на електронната
му поща на 05.09.2019 г. /извлечение от електронна кореспонденция на листи
83-86 от делото на БРС/.Следва да се отбележи,че ответникът-ЕС е
представил още с отговора на исковата молба всички документи,касаещи
провеждането на ОС от 02.09.2019 г.,в заверен от страната препис според
изискването на чл.183 от ГПК.Не е ясно какво е наложило
първоинстанционният съд с определение №980/26.11.2019 г. да задължи
ответната страна да представи всички документи в оригинал,след като такова
изрично искане не е отправено от ищеца Ш. и същият в първото по делото
6
открито съдебно заседание не е оспорил истинността на представените от
ответника с отговора на исковата молба документи във вид на заверени от
страната преписи.
С оглед изложеното съдът намира,че ищецът И.Ш. е получил протокола
от процесното ОС,в който са обективирани атакуваните решения,на
05.09.2019 г.Преклузивният 30-дневен срок за предявяване на исковете е
изтекъл на 07.10.2019 г.-понеделник /забел. 05 и 06 октомври 2019 г. са
неприсъствени дни-събота и неделя/.Исковата молба е подадена в съда на
11.10.2019 г.,т.е. извън рамките на горния срок.Пропускането на срока по
чл.40 ал.2 от ЗУЕС обуславя недопустимост на исковите претенции.Като е
разгледал недопустими искове,районният съд е постановил недопустимо
съдебно решение,което следва да бъде обезсилено,а производството по
делото следва да бъде прекратено.
При този изход от производството на основание чл.78 ал.4 от ГПК ЕС-
ответник по делото и въззивник-има право на сторените от нея съдебно-
деловодни разноски в първата и въззивната инстанции,които изрично са
претендирани.Такива са сторени,както следва:в първата инстанция-650 лв
адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и
съдействие на лист 129 от делото на БРС;във въззивната инстанция-40 лв
държавна такса за обжалването /забел.доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение не са представени/.Ищецът Ш. следва да бъде осъден да
заплати на ЕС горните разноски.Същият няма право на разноски за двете
инстанции до момента и такива не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №93/22.07.2020 г. по гр.д.№807/2019 г. на
Балчишкия районен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА И. В. Ш.,роден на *** г.,с адрес в Р.България-
с.К.,общ.Б.,обл.Д.,***,***,***,ап.***,да заплати на Етажната собственост на
7
сграда с идентификатор 39459.29.618.3 по кадастралната карта на
с.К.,общ.Б.,обл.Д. с административен адрес с.К.,***,***,***,представлявана
от управителя Г. А. Б.,родена на *** г.,сторени в първата инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 650 лв /шестстотин и петдесет лева/
адвокатско възнаграждение и сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 40 лв /четиридесет лева/ държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8