№ 119
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Калинка Георгиева
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Ц. В. П., подадено чрез процесуалния му представител-
адв. М. Т. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 3290/2022г. на
СГС, НО, 2-ри въззивен състав и отмяна на постановеното по него решение от 06.01.2023г.,
с което е потвърдена присъда от 01.07.2022г. по НОХД № 14754/14 г. на СРС, 114-ти състав.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и
основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Сочи се, че мотивите на въззивния съдебен акт не съдържат отговор на възраженията на
защитата, както и че приета за установена фактическа обстановка, излиза извън очертаната с
обвинителния акт фактическа рамка. В частност се сочи, че контролната инстанция е приела,
че осъденият се е разпоредил с процесната вещ, какъвто факт в обвинителния акт не е
наличен. Наведени са доводи за наличие на нарушение по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК с оглед
това, че нотариалната покана за връщане на лекия автомобил не произлиза от правно
легитимирано лице, доколкото „Пайп системс“ ЕООД към момента на отправяне на
поканата не е бил собственик на вещта. Не се установявало от доказателствата по делото, че
процесното дружество е бил фактически собственик, тъй като последното се опровергавало
от извършените плащания към „Лактона М“ ЕООД след сключване на договора за покупко-
продажба и от назначената СИЕ. Иначе казано, фактически и щридически собственик към
инкриминирания момент е бил „Лактона М“ ЕООД. Не на последно място се поддържа явна
1
несправедливост на наложеното наказание, доколкото не било отчетено наличието на
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно изминалия дълъг период
от време от извършване на деянието до постановяване на съдебните актове. В този смисъл
се настоява за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 3290/22 г. на
СГС, НО, 2-ри въззивен състав и отмяна на постановеното по него решение с връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Ц. В. П., редовно призован, се
явява лично /доведен от Затвора- ***/. Явява се и процесуалният му представител- адв. М.,
който поддържа депозираното искане за възобновяване. Счита, че са налице нарушения на
материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, а така и явна
несправедливост на наложеното наказание. Относно нарушенията на материалния закон
защитата намира, че по делото безспорно е установено, че към инкриминирания период
процесният лек автомобил не е бил собственост на „Пайп систем“ ЕООД, а на „Лактона М“
ЕООД. От това обстоятелство следва, че към инкриминираната дата единственият, който е
могъл да иска връщането на лекия автомобил, се явява „Лактона М“ ЕООД. В този смисъл,
намира, че в процесния случай са налице гражданско-правни облигационни отношения
между „Пайп систем“ ЕООД и подзащитния му, а не обсебване. На следващо място, сочи, че
са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото възраженията на защита не са
обсъдени от въззивния съдебен състав. По отношение на наложеното наказание, поддържа,
че не е отчетен изминалия период от твърдяното за извършено деяние и налагането на
наказанието, както и факта, че подзащитният му в един значителен период от време е търпял
наказание „лишаване от свобода“ в друга държава и именно поради тази причина същият не
се е явявал. Предвид изложеното, настоява за възобновяване на наказателното производство.
Осъденият П., в лична защита поддържа казаното от процесуалния си представител. В
предоставената му последна дума настоява искането да бъде уважено.
Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на
искането, като счита, че липсват каквито и да е основания, за да се приеме, че е осъществена
някоя от предпоставките по чл. 348, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното
производство. Поддържа, че присъдата на първоинстанционния съд е основана на
доказателства, събрани съгласно процесуалните изисквания, преценени обективно и
законосъобразно. Намира за доказано, както от обективна страна, така и от субективна
страна обвинението, съответно присъдата и потвърдителното решение по ВНОХД №
3290/2022 година по описа на СГС са правилни и законосъобразни, с оглед което настоява
молбата за възобновяване да бъде оставена без уважение.
Апелативен съд- София, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в
пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като направено
в срока по чл.421, ал.3 от НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при
посочено основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Разгледано по същество, се явява
2
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 01.07.2022 година, постановена по НОХД № 14754/2014 година, РС- София,
НО, 114-ти състав е признал за виновен и осъдил Ц. В. П. на „лишаване от свобода“ за срок
от 4 години и 6 месеца при първоначален „строг“ режим за извършено престъпление по чл.
206, ал.3, вр. ал. 1 от НК, като го е оправдал по обвинението, в частта процесният лек
автомобил на дата 21.02.2012г. да е бил собственост на „Паип Систем“ ЕООД. На основание
чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието наложено на подс. П. по ЧНД №
2422/2012г. по описа на РС- Плевен, а именно- „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
като към така приведеното в изпълнение наказание ЛС е присъединил наказанието „Глоба“
в размер на 800 лева по НОХД № 314/2011г. по описа на ОС- Бургас.
С решение от 06.01.2023 година, постановено по ВНОХД № 3290/2022 година на СГС, НО,
2-ри въззивен състав, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдилищата по фактите са изпълнили в пълен обем процесуалните
си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,
относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на
решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъплението от осъдения
П., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са
данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените
писмени доказателства/в това число договор за безвъзмездно ползване от 01.07.2011г.,
приемо-предавателен протокол от 21.07.2011г., нотариална покана, изпратена от „Пайп
Систем“ ЕООД/, както и експертните заключения, чрез които е установено точно
поведението му.
При извършената проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила, които
да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверeна
изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви.
Внимателният преглед на съдебните актове сочи, че решаващите съдилища не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и оценка на
доказателствените източници в съответствие с правилата на формалната логика.
Вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, е формирано след проверката на наличната доказателствена
съвкупност от валидни доказателствени източници, която преценка е извършена изцяло в
пълно съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.
Всички събрани гласни и писмени доказателства са били подложени на задълбочен и
внимателен анализ, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд, и са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Нито едно доказателство или доказателствено
средство не е подценено или надценено, нито пък му придадено съдържание, каквото няма.
Фактическата обстановка, установена от решаващите съдилища, не се отличава с някаква
усложненост, като обстоятелствата около обсебването на процесното МПС са изведени след
обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства,
3
инкорпорирани чрез свидетелските показания на Н. Ч., М. М., С. Ч., В. Г., И. Ч., Г. Г. /вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК показания, депозирани пред друг състав на
съда по същото дело/, И. И. / вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.1, т.4 от НПК
показания, депозирани пред друг състав на съда по същото дело/, заключенията по
изготвените авто-оценителна, графическа, съдебно счетоводна и допълнителна такава
експертизи, както и писмения доказателствен материал, приобщен по съответния ред.
Съпоставката на съдържанието на мотивите на въззивното решение с направените пред
въззивния съд възражения (ВНОХД, л. 34-35) установява заемане на становище от
проверяващия съд по всички изявления на защитника.
Във връзка с въпроса за собствеността върху вещта-предмет на обсебване, въззивният състав
е изложил изчерпателни, ясни и убедителни съображения в мотивите си (ВНОХД, л. 40
гръб), видно от които, независимо от това какво е конкретното правно основание за
предаване на владението на колата на осъдения – договор за покупко-продажба на
изплащане по чл. 205 от ЗЗД или договор за безвъзмездно ползване, крайният извод относно
обвързаността на колата с осъдения е един и същ- той не е бил собственик на колата към
инкриминираната дата, независимо от това кой конкретно е бил собственикът. Поради това
колата е била за осъдения безспорно „чужда“ му вещ, съобразно изискванията на чл. 206 от
НК за съставомерност. Също така безспорно е било, че колата е била във владение на
осъдения. Взето е изрично становище от въззивния съд по възражението на защитника, че се
касае за гражданскоправни отношения (ВНОХД, л. 41). Според въззивния съд, поради
незаплащане на сумата за колата, спрямо осъдения не е приложим чл. 206 от ЗЗД.
Подчертано е още, укриването и невръщането на колата – и до момента на постановяване на
въззивното решение, навеждат на единствения извод, че осъденият именно се е разпоредил с
колата. Това съдържание на мотивите обуславя според настоящия състав извод за правилно
приложение на материалния закон.
Относно собствеността, следва да се отбележи, че това право съдържа в себе си три
правомощия – на разпореждане, на владение и на държане. Трите оформят единство,
представляващо цялостното право на собственост. Поради това е неоснователно
възражението на защитника, че проглА.ата в глава трета от особената част на НК защита на
правото на собственост – чрез предвиждане на наказателна отговорност за противоправно
посегателство срещу собствеността, е ограничена практически само до правото на
разпореждане – както твърди защитникът в искането. Наказателноправната защита се отнася
за цялото съдържание на правото на собственост, т.е. защитени са всички лица,
осъществяващи правомерно разпореждане, владение и държане, от съответните
неправомерни посегателства. Законът изисква основно вещта да е чужда на дееца, което е
достатъчно условие за противоправност на определени негови действия. Поради това е
неоснователно твърдението на защитата, че наказателноправната защита се отнася само до
собственика, притежаващ право на разпореждане, и не се отнася до лицата, които
правомерно, по волята на собственика, упражняват други съставни части от правото на
собственост.
4
Упоменаването от страна на въззивния съд на поведение на осъдения след инкриминираната
дата не ограничава правото на защита според настоящия състав. При доказаност на
обсебването на инкриминираната дата, е налице състав на престъпление поради доказване
на първоначалното фактическо съставомерно действие, с което деецът извежда вещта от
патримониума на пострадалия и го лишава от възможността да се разпорежда с нея, да я
владее или държи. Последващите житейски фактически действия на дееца, каквито са
обсъждани в настоящия случай във въззивното решение, макар и да не са непременно
изискуеми за установяване на съставомерност, само допълнително подкрепят извода за
своене, предвид естеството им и продължителността на осъществяването им, тъй като
затвърждават извода за отношение на дееца към вещта като към своя и за липса на негово
намерение да я върне на владелеца/собственика. Това последващо житейско поведение на
дееца след инкриминираното съставомерно действие подлежи на установяване съобразно чл.
102, т. 3 от НПК, чиято норма предписва установяване и на другите обстоятелства, които
имат значение за отговорността на обвиняемия.
Въззивният съд е изложил и съображения относно субективното отношение на дееца към
деянието (ВНОХД, л. 41)- той е съзнавал, че колата му е чужда, че владението й му е
предоставено срещу заплащане – каквото той не е извършил до края на съответния срок,
като паралелното с неплащането и продължаващото и след края на срока за плащане
невръщане на колата, обуславят извод за намерение (постигнато) за окончателното й
житейско присвояване.
При индивидуализацията на наказанието, въззивният съд - както и проверяваният от него
първоинстанционен съд, са отчели продължителността на процеса, но същевременно е взета
предвид и причината за това- изцяло поведението на осъдения, който е трябвало
продължително време да бъде издирван поради укриването му от съда и явяването му едва
след екстрадиция от Ливан. Същевременно е било налице отегчаващо отговорността
обстоятелство – обременено съдебно минало и извършване на деянието в изпитателен срок
на предходна присъда. Правилно тези налични влияещи на отговорността обстоятелства са
преценени в посока на относителна тежест. Настоящата инстанция се солидаризира с
изводите на съдилищата, че не е налице хипотеза на чл. 55 от НК, а определеното наказание
от четири години и 6 месеца „лишаване от свобода“ е близко до долната граница на
диапазона по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (лишаване от свобода от три до десет години). По
делото не се установяват обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават
допълнително смекчаване на наказателно -правното положение на осъдения, поради което
въпрос за явна несправедливост на наложеното наказание в случая не може да бъде
поставян. Още повече, оказваната до момента спрямо искателя П. наказателна репресия,
очевидно не е постигнала необходимия възпиращ и превъзпитателен ефект, с оглед което
евентуалното занижаване на така определения от СРС размер на наказанието, би се явило
една неоправдана проява на толерантност.
В заключение се обуславя извод, че не са налице поддържаните в искането за възобновяване
обстоятелства, тъй като мотивите на въззивното решение са изчерпателни, обосновани и
5
съобразени с естеството на мотивите на присъдата, съдържанието на доказателствения
материал и с инкриминираната правна норма. Материалният закон е приложен правилно, а
наложеното наказание е справедливо отмерено. Поради това не са налице сочените в
искането основания за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3
от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. В. П., подадено чрез процесуалния
му представител- адв. М. Т. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
3290/2022г. на СГС, НО, 2-ри въззивен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6