Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260167
гр. Пловдив, 14.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4677/2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Й.Й.М.,
ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление № 699 от 11.06.2020г.,
издадено от Началника на 05- то РУ при
ОД на МВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 6 ЗБЛД, на Й.Й.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД, е наложена глоба в размер на 50
/петдесет /лева.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Излагат се
съображения в насока маловажност на процесния случай. Жалбоподателката
акцентира върху факта, че заедно със своя съпруг са се придвижвали към с.
Ягодово, за да закупят лекарства за малолетното им дете. По пътя са ги спрели
полицейски служители, които са изискали личната карата на жалбоподателката и на
нейния съпруг. Последният е носил личен документ със себе си, но
жалбоподателката установила, че забравила личната си карта в своя дом. Моли се,
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателката, редовно призована, явява се лично. Поддържа така подадената
жалба. Излага се становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП ( същото е получено на дата 13.07.2020г., а жалбата е входирана на
15.07.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу
акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като при съставянето им е допуснато нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съображенията за
този извод, са както следва: при прочит и съпоставяне съдържанието на
процесните АУАН и НП се изяснява, че с АУАН на жалбоподателката е вменено да е
извършила нарушението на дата 07.06.2020г.
около 09.20ч. Същевременно, в атакуваното НП, датата на извършване на
твърдяното нарушение вече е променена на 11.06.2020г.
около 5.20ч. Допълнително, в процесното НП не е обоснована каквато и да
било причина, налагаща тази съществена промяна. Датата на извършване на
нарушението е негова иманентна част от обективна страна. Жалбоподателката
следва да е наясно не само с твърдението на административния орган относно
естеството на извършеното нарушение, но и кога се твърди то да е реализирано.
Наличието не две различни дати в АУАН и НП ( времевото отстояние между които е
4 дни) съществено ограничава и накърнява правото на защита на жалбоподателката.
На практика тя е поставена в положение на неяснота, при което следва да
предполага коя измежду двете дати би могла да бъде тази, на която е извършено
твърдяното нарушение. Поражда се и основателно съмнение дали тя изобщо е осъществила
вмененото й нарушение и на коя дата се е случило това. В тази връзка, то следва
да се посочи, че практиката на Европейския съд по правата на човека е
категорична, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на сочения деец ( в тази връзка делото „Фрумкин срещу Русия“ и
делото „Карелин срещу Русия“). Подобен порок в административнонаказателната
процедура не може да бъде примирен и води до необходимост от цялостна отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Отделно от гореизложеното, дори и
да се приеме, че има извършено нарушение ( като същото е осъществено на
неизвестна дата), то съдът счита, че процесният случай следва да бъде определен
като маловажен. Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна преценка,
съдът счита, че конкретният случай разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. На първо място, следва да се акцентира върху обстоятелството,
че процесното нарушение е първо такова за жалбоподателката. Следва да се посочи
и че не се установи жалбоподателката да не е носила у себе си документ за
самоличност с цел да прикрие индентичността си или да избегне разкриването й за
нуждите на наказателно или административнонаказателно производство. Тоест,
касае се за една напълно тривиална житейска ситуация, при която
жалбоподателката е излязла извън своя дом, като е забравила да вземе със себе
си документ за самоличност. Допълнително, следва да бъде съобразена и
ситуацията в контекста на която е осъществено нарушението- жалбоподателката е
излязла извън дома си, за да закупи лекарства за своето дете, като за целта е
вървяла от с. Катуница до с. Ягодово. Допълнително, тя е била придружавана от
своя съпруг, който е носил личен документ у себе си и го е представил при
проверката. Тоест, в случая не съществуват каквито и да било данни за наличие
на подчертана недобросъвестност и опит да се прикрие самоличност.
Предвид гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде
отменено в своята цялост.
Разноски
не са претендирани, предвид което съдът не дължи и допълнително обсъждане на
този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 699 от 11.06.2020г., издадено
от Началника на 05- то РУ при ОД на МВР-
гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 6 ЗБЛД, на Й.Й.М., ЕГН **********,
на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет /лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала!
Т.К.