Р
Е Ш Е Н И Е
№ 5794/17.12.2019г.
гр. Варна, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ
при участието
на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11298/2019 година на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, заявен
от Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***14, чрез адв. Д.М.
от ВАК, съдебен адрес: ***, против „К.и.и.Б.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****6, ет.2 с искане да се
признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на сума в размер на 4222.82 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски паричен кредит от 12.05.2008г., сума в размер на
1600.94 лева - договорна лихва за период от 27.02.2009г. до 30.11.2010г., сума
в размер на 817.47 лева- законна лихва за забава върху главницата по т.9а за
период от 30.03.2009г. до 16.12.2010, считано от подаване на заявлението в съда
- 23.12.2010г., до окончателното й изплащане, както и сума от 25 лева-разноски
по делото и 150.13 лева- адвокатски хонорар на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
49/03.01.2011г. по ч.гр.д № 20736/2010г. по описа на ВРС, 12 с-в, по реда на
чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, които са станали повод за образуване на
изпълнително дело № 2227/2012г. по описа на ****, с район на действие Окръжен
съд, град Варна.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в депозираната
искова молба: Твърди, че въз основа на Заповед за изпълнение № 49/03.01.2011г.
по ч.гр.д № 20736/2010г. по описа на ВРС, 12 с-в, е осъден да заплати на „****,
сума в размер на 4222.82 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски паричен кредит, сума в размер на 1600.94 лева - договорна лихва
за период от 27.02.2009г. до 30.11.2010г., сума в размер на 817.47 лева-
законна лихва за забава върху главницата по т.9а за период от 30.03.2009г. до
16.12.2010, считано от подаване на заявлението в съда - 23.12.2010г., до
окончателното й изплащане, както и сума от 25 лева- разноски по делото. За
присъдените суми е издаден Изпълнителен лист от 14.11.2011г. изд. на осн. чл. 416 от ГПК. Твърди, че с Решение по гр.д №
3318/2011г. на ВРС, 12 с-в., е осъден да заплати на „**** - сума в размер на
150.13 лева на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, за която е
издаден изпълнителен лист от 22.03.2012г.
Твърди, че с
Молба вх. № 11702/29.05.2012г. - „**** отправя искане, въз основа на посочените
по- горе изпълнителни листи за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ
****, per. № 808 от КЧСИ, с район на действие ОС
–Варна, като ЧСИ облазува ИД № 2227/2012г. от 06.06.2012г. Твърди, че по делото е изготвен ПДИ с изх.№ 22140/26.06.2012г.,
извършена е справка за наличие на МПС с изх. №22144/26.06.2012г. и е изготвено
съобщение за присъединяване на държавата като взискател
по изпълнителното дело.
Твърди, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., вземането на „****
е прехвърлено на „****, предвид което цесионера бива
конституиран като взискател по делото, съобразно
съобщение с изх. №17321/19.06.2017г.
Твърди, че от момента
на образуване на изпълнителното производство през 2012г., до 2014г., когато са
настъпили предпоставките инк. в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и ИД е прекратено по
силата на закона, не са извършвани действия нито от страна на ЧСИ, нито са
инициирани такива от взискателя, годни да прекъснат
погасителната давност на вземането.
Твърди, че от
молбата за образуване на ИД се установява, че взискателя
не е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането си. Със
същата е възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ, което обстоятелство обаче, не го освобождава от задължението да
движи производството или да следи неговото развитие. Твърди, че не са
инициирани изпълнителни действия придаващи посочения по- горе ефект, доколкото
до 2014г. от страна на ЧСИ са направени единствено справки и е извършено
присъединяване на държавата. Приема, че последното не следва да се счита като
действие сред изброените в TP на ВКС, тъй като съгласно чл. 191, ал. 3 ДОПК,
когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни
действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания,
размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.
Твърди, че на 16.01.2015г., след настъпване на „перемпция"
е наложена възбрана върху 1/2 ид.ч от недвижим имот
на длъжника, но приема, че към този момент производството е било прекратено.
Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата
претенция. Не оспорва обстоятелството, че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файнънс“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 20736/2010 г. на Районен съд- гр. Варна, във връзка с влизането на
която в сила е издаден изпълнителен лист, както и че на основание влязло в
закона сила Решение по гр. дело № 3318/2011 г. по описа на Варненски районен
съд, 12-ти състав, е издаден изпълнителен лист за сума в размер 150.13 лв. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Не се оспорва и, че въз основа на молба с вх. №
11702/29.05.2012 г., депозирана от "****" ЕАД е образувано
изпълнително дело № 2227/2012 г. по описа на ЧСИ **** и са приведени в
изпълнение гореописаните изпълнителни листове. Завява, че по образуваното
изпълнително дело са предприети множество изпълнителни действия. Приема, че по
настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 2227/2012 г. по описа на
ЧСИ **** до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и
погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна
давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015. Следователно,
датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. Моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно в
отношенията между страните, че по силата на влязло в законна сила Решение
№3971/19.10.2011г. по гр.д № 3318/2011г. на ВРС, 12 с-в., е прието за
установено, че ищецът дължи на „**** сумата от 4222.82 /четири хиляди двеста
двадесет и два лева и 0.82 ст./ лева, представляваща дължима главница по
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01202411/12.05.2008 г., сумата от 1600.94 /хиляда и шестстотин лева и
0.94 ст./ лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2009 г. до
30.11.2010 г., сумата от 817.47 /осемстотин и седемнадесет лева и 0.47 ст./
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по т. 9а за
периода от 30.03.2009 г. до 16.12.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 23.12.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 25 /двадесет и пет/ лева -
разноски по делото, към момента на постановяване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 49/03.01.2011 г. по ч.гр.д. № 20736/2010 г.
по описа на ВРС, ХІІ състав, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Със същото Решение ищецът е осъден да заплати на „****”
ЕАД сумата в размер на 150.13 /сто и петдесет лева и 0.13 ст./ лева, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът е приел и
приложил към доказателствения материал гр.д.№
3318/2011 г. по описа на ВРС-12 състав, от което се установява, че Решение на
съда е влязло в законна сила на 11.11.2011г. По
силата на разпореждане от 24.01.2012 г. на съдията-докладчик е издаден
изпълнителен лист по влязлото в сила решение.
Не е спорно в
отношенията между страните, че въз основа на Решение №3971/19.10.2011г., е
издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано от изпълнително дело
№ 20128080402227/2012г. по описа на ЧСИ ****, с рег.№808, с район на действие
ОС-Варна.
Видно от
преписката по изпълнително дело № 20128080402227/2012г. по описа на ЧСИ ****, с
рег.№808, с район на действие ОС-Варна, изпълнителното производство е
образувано по молба от 29.05.2012 г. на взискателя „****”
ЕАД срещу Г.Р.Г., ЕГН **********, въз основа на изпълнителния лист, издаден по
влязлото в сила Решение №3971/19.10.2011г. по гр.д № 3318/2011г. на ВРС, 12
с-в. Видно от представената преписка,
съдебният изпълнител е изискал справка за трудови договориот
ТД на НАП-Варна на 26.06.2012г., справка за декларирано имущество от Община ****от
26.01.2012г., уведомление по ДОПК до НАП от 26.06.2012г., справка за МПС от
ОДП-Варна Пътна полиция от 26.06.2012г. На 26.06.2012г. ЧСИ е изготвил и
изпратил на ищеца/длъжник/ покана за доброволно изпълнение, с която го
уведомява за образуваното срещу него изпълнително производство. Показана е
получена лично от ищеца на 16.07.2012г./л.73 изп.д./.
С Постановление от 11.02.2013г. ЧСИ е изискал от община ****копие от данъчната
декларация на ищеца/длъжник по изпълнителното дело/. С изпратено до
ищеца/длъжник/ съобщение от 11.02.2013г. и получено от длъжника на
22.04.2013г./л.83 изп.д./, ЧСИ го уведомява за
присъединяване на дължавата като кредитор по изпрълнителното дело. С писмо от 13.03.20114г. ЧСИ е
изискал от НОИ справка за пенсията на ищеца. На 16.01.2015г. ЧСИ изпраща до
ищеца съобщение за налогжена възбрана върху ½ ид.части от имот, съсобствен на
ищеца, за обезпечеванае вземането на ответника/взискател по изп.дело/, като
възбраната е била надлежно вписана в Служба по вписванията при ВРС. С молба от
12.12.2015г. взискателят по
делото и праводател на ответника в настоящото
производство желае ЧСИ да насрочи опис на движими вещи на длъжника.С призовка
за принудително изпълнение от 20.06.2016г. ЧСИ уведомява ищеца/длъжник/ за
насрочен опис на движимо имущество. Призовката е получена от ищеца/длъжник на
27.06.2016г. На 01.03.2017г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „К.И.И.Б."
ЕАД, обективираща искане за конституиране на същия
като взискател, в качеството му на цесионер на „****” ЕАД, с приложен договор Договор за
прехвърляне на вземания от 01.01.2017г. С последваща молба е представено уведомление до длъжника за
договора за цесия, получено от длъжника на 03.03.2017г. С
разпореждане от 08.06.2017г. съдебният изпълнител е конституирал като взискател „К.И.И.Б." ЕАД. С
молба от 14.07.2017г. „К.И.И.Б." ЕАД е сезирал
съдебния изпълнител с молба за извършване на справки за банкови сметки на
длъжника, като съдебният изпълнител е разпоредил извършване на такива. С
разпореждане от 02.11.2017г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника.
Съобщението за нолажения запор е изпратено на
длъжника на 02.11.2017г. От приложено изевестие за
доставка се установява, че на 13.11.2017г. длъжникът е отказал да получи
съобщението. На 19.02.2019г. е постъпила молба от адв.Д.
Панчева в качеството й на процесуален представител на длъжника за запознаване с
делото.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното
провеждане на отрицателен установителен иск по реда
на чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право , формирано въз основа на влязъл в сила
съдебен акт; факта на образувано от
ответника изпълнително дело в качеството му на взискател
срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по изпълнителното
основание; наличието на факт, настъпил
сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт,
обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на
ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване
всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер,
както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който
длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с
иска се дава право да се установи, че изпълняемото
право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия
случай ищецът твърди погасяване на изпълняемото право
на основание изтекла погасителна давност и поради перемпция
по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
От изисканото в
преписка изпълнително дело № 20128080402227/2012г. по описа на ЧСИ **** , с
рег.№808, с район на действие ОС-Варна се установява, че на 29.05.2012 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително
дело.
По отношение на материалноправните последици от образуването на
изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на
това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на
вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за периода след
постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно
то.
С оглед
принципите на правна сигурност и предвидимост следва
да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Установеното с новото ТР
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по
такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците – така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV
г.о. на ВКС.
Доколкото
изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980
г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 29.05.2012 г. взискателят
е прекъснал теченето на давностния срок, като същият
е спрян до постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие, респективно от тази дата започва да тече давност по материалното
правоотношение.
По аргумента, че
вземането на взискателя не съществува поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, съдът приема:
От приложено
известие за доставка на пощенска пратка, лично получена от ищеца/длъжник на
16.07.2012г. се устатновява, че той е получил
издадената от ЧСИ покана за доброволно изпълнение. До 16.01.2015г., когато е
наложена Възбрана на недвижим имот на длъжника не са извършвани по изпълнително
дело № 20128080402227/2012г. действия изобщо по искане на взискателя,
поради което и е настъпила перемпция, респективно
изпълнителното производство е прекратено по право. Така в периода до 16.07.2014
г., не е поискано валидно предприемане на конкретни изпълнителни изпълнителни действия срещу длъжника, вследствие на което е
изтекъл двугодишният период по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и делото е подлежало на
прекратяване към тази дата. Това перемиране на
изпълнението е по силата на самия закон, за него не се изисква нарочен акт на
съдебния изпълнител. Следва да се отбележи, че от прекратяването на
изпълнителното дело , поради перемпция не следва
автоматично погасяването на вземането по давност. Считано от тази дата тече
нова давност за вземането, която по вземането за главница е пет годишна,
независимо от разсрочването на плащането на погасителни вноски, а за вземането
за лихви е тригодишна съгласно чл. 111 б.В от ЗЗД. При прекратяване на
производството по делото се преустановява възможността да се предприемат
изпълнителни действия по него, но в случай, че давностните
срокове не са изтекли, взискателят има право да
образува ново изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане. С
налагането на възбрана от 16.01.2015г., молбата от взискателя/ответник/
за насрочване на опис на движими вещи от 12.12.2015г.,
изпращане на длъжника покана за принудително изпълнение, получена от него на
27.06.2016г., съдебният изпълнител е предприел редица валидни изпълнителни
действия, прекъсващи давността. С разпореждане от 02.11.2017 г. на съдебния
изпълнител е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.
Периодът, в който овластеният ЧСИ е извършвал само
действия по проучване на имущество с цел установяване на активи върху които да
упражни избора на взискателя (от образуване на делото
до конституиране на цесионера), покрива двете години,
изискуеми по чл. 433 ал.1 т.8 ГПК. В този случай не е необходимо изтичането на
срока да бъде изрично констатирано от органа по принудително изпълнение, тъй
като уреденото в закона основание за прекратяване на процеса действа по право.
В този смисъл е наложена трайна тълкувателна практика (ТРОСГК № 47/1965г на ВС
и т.10 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС). Само по себе си обаче това основание за
прекратяване осуетява само упражняването на правата на сезирания с
изпълнителния лист орган на принудително изпълнение, без пряко да засяга
материалното право. Правните последици на прекратяването на принудителното
изпълнение са били третирани по различен начин във времето, което налага да
бъде отчетена динамиката на юриспруденцията към съответния момент на развитие
на процесуалните отношения между страните. Съгласно аргументите в Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС, в конкретния случай
следва да бъде зачетено задължително тълкуване, установено с ППВС №
3/18.11.1980 г., тъй като както взискателя, така и
съдебния изпълнител са били длъжни да се съобразяват с него преди действието му
да е обявено за отпаднало с новоприетото на 26.06.2015 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС.
Съответно за процесния случай не може да се приложи
новото тълкуване.
По отношение на материалноправните последици от образуването на
изпълнително производство, следва да се признае на взискателя
възможност да се позове добросъвестно на прекъсване и спиране на давността не
само с признанието на дълга в цялост ( с пропускане на срока за възражение след
връчване от съда на заповедта на длъжника ), но и по време на целия период, в
който е липсвало основание за прекратяване на образуваното изпълнително
производство. Затова и най-ранния момент на отчитане на новата давност е именно
перемирането, за което ищецът приема да е настъпило
на 16.07.2014г. Всички последващи действия,
предприемани от взискателя или овластен
от него ЧСИ са без значение, тъй като са осъществени при изчерпана
компетентност на органа по принудителното изпълнение и не следва да им се
признават никакви последици по отношение на материалното право.
В същото време
до 18.07.2019г, когато е предявено възражението за изтекла давност чрез
отрицателния иск на длъжника не са могли да изминат пет години, доколкото данвостните срокове са били спрени до 26.06.2015г. – датата
на постановяване на Тълкувателно решение №2 на ВКС, за да произведе погасителен ефект общата
давност.
От друга стана с
всяко от предприетите от съдебния изпълнител на изпълнителни действия
„възбрана“ на имущество на длъжника от 16.01.2015г. покана за принудително
изпълнение, получена от длъжника на 27.06.2016г. и “запор“ до третото задължено
лице „Банка ДСК“ ЕАД на 02.11.2017 г. е
прекъсвано теченето на давността , преди изтичането й и е започвала да тече
нова погасителна давност-чл.116 б.“в“ от ЗЗД. В този смисъл са мотивите на т.10
на ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК.
До приключване
на съдебното дирене давностният срок по отношение на
вземането не е изтекъл, поради което предявеният отрицателен установителен иск подлежи на отхвърляне.
Вследствие на
изложеното, съдът намира,че предявената искова претенция е неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането на ответната страна за
присъждане по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК на направените съдебно-деловодни
разноски, като с оглед представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и възражението за прекомерност от ищцовата страна
съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лв.,
определено на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***14 против „К.и.и.Б.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, ****6, ет.2 с искане да
се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
в размер на сума в размер на 4222.82 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски паричен кредит от 12.05.2008г., сума в размер на
1600.94 лева - договорна лихва за период от 27.02.2009г. до 30.11.2010г., сума
в размер на 817.47 лева- законна лихва за забава върху главницата по т.9а за
период от 30.03.2009г. до 16.12.2010, считано от подаване на заявлението в съда
- 23.12.2010г., до окончателното й изплащане, както и сума от 25 лева-разноски
по делото и 150.13 лева- адвокатски хонорар на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
49/03.01.2011г. по ч.гр.д № 20736/2010г. по описа на ВРС, 12 с-в, по реда на
чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, които са станали повод за образуване на
изпълнително дело № 2227/2012г. по описа на ****, с район на действие Окръжен
съд, град Варна, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Г.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***14 ДА
ЗАПЛАТИ на „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление:***, бизнес център „****сумата от 120,00 лв., представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.3 вр. Чл.78 ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, ведно
със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: