РЕШЕНИЕ
№ 4495
гр. В., 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110105676 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Е. Й. Р. срещу „А. Т.“
ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне
на поръчителство от 22.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между ищцата и „К.“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит № 2593107/22.06.2022 г., по силата на който на ищцата е
предоставена сума в размер на 200 лв., със срок от 3 месеца. Съгласно чл. 4.1 от
договора ищцата следвало да сключи Договор за поръчителство с дружеството „А. Т.“
ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за кредит. Такъв бил сключен и
съгласно него ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на 100 лв., като по
него платила сума в размер на 50 лв. Поддържа се, че Договор за поръчителство,
сключен с „А. Т." ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Навежда се довод за
нееквивалентност между престациите по договора, тъй като сумата която се
претендирала чрез него съставлявала допълнителна сума, която била в размер на над
50% от сумата на отпуснатия кредит от 200 лв. По този начин безспорно се нарушавал
принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това, тази сума за
поръчителство се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща,
напротив същият бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство
и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит.
Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до
увеличаване на дължимата сума с над 50%, без каквато и да е насрещна престация. На
следващо място процесният договор за поръчителство се сочи за нищожен поради
това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и
заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК.
Възнаграждението, което следвало да се заплати по договора за предоставяне на
поръчителство следвало да бъде отразено в определения ГПР. Излага се, че
уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята
1
същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде
включен в ГПР. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по
партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно,
едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕООД е „К.“ АД. Със сключването на
договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по
друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4
ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и
договора за поръчителство. Твърди се, че Договор за поръчителство с дружеството „А.
Т.“ ЕООД, е недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Същият бил
във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и
справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в
ущърб на ищцата в качеството й на потребител (чл. 143, ал. 1 ЗЗП). Договорът за
поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. В този
смисъл моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото
съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „А. Т.“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Не се оспорва сключването на договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който ответното дружество се е задължило да гарантира
като поръчител задължението на ищцата по договор за кредит №2593107/2022 г. с
кредитор „К.“ ЕАД. Гарантираната главница от 200 лв. следвало да бъде върната,
ведно с начислена за целия срок на договора възнаградителна лихва в размер 1,66 лв.
на 1 месечна вноска с падеж 21.07.2022 г. при ГПР от 10,58% и ГЛП от 9,96%, а
ищцата е погасила изцяло задължението си в срок – на 23.06.2022 г. Оспорва се
твърдението, че дължимото в полза на ответника възлиза на 100 лв., а се посочва, че за
предоставената услуга договореното възнаграждение е в общ размер на 57,79 лв.
Излага се, че „К.“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които
индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от които са тези за
обезпечаването на договора, а кредитополучателят има право да заяви кредит без
обезпечение. Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен
начин, не били два отделни кредитни продукта, а представлявали индивидуално
договорени клаузи, които не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и
условията му за погасяване. Твърди се, че отпускането на договор за кредит не било
обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство. Сключването на
последния било възможност, а не задължително условие. Услугата на „А. Т.“ не била
задължителна за сключване на Договора за потребителски кредит, нито била разход,
пряко свързан със сключването му по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби
на ЗПК, респ. чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Договорът за поръчителство се
сключвал след сключването на договора за кредит с „К.“ ЕАД и последното не знае и
нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ
договор между кредитоискателя и поръчителя, по който „К.“ ЕАД не е страна, поради
което не е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР. Наличието
на свързаност между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД само по себе си не водело до
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. В действителност, „К.“
ЕАД бил едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕООД, но последното било
отделно юридическо лице със собствена правосубектност. В договора за предоставяне
на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин на
заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това можело да стане по сметка
на ответника или по сметка на „К.“ ЕАД, заедно с плащането на месечните вноски,
което поставяло кредитополучателите във финансово по-благоприятна позиция –
правели се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.). В този случай „К.“
ЕАД единствено получавал от името и за сметка на ответника плащането, като не е
2
титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в
договора за поръчителство (чл. 13, ал. 1 от същия). При тези съображения ответникът
счита, че доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е действителен,
платените във връзка със същия суми са дължими и не подлежат на връщане. Моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебни
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 9648/27.08.2024 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
29.11.2024 г., че между тях е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
22.06.2022 г., с цел обезпечение на Договор за потребителски кредит №
2593107/22.06.2022 г., сключен с „К.“ ЕАД, както и че ищцата е заплатила на ответника
за възнаграждение за поръчителство сума в размер на 50 лв.
По делото не е спорно и че по силата на сключения между ищцата и „К.“ ЕАД
договор за потребителски кредит от 22.06.2022 г. на ищцата е предоставен заем в
размер на 200 лв., който същата е върнала в уговорения между страните срок. Според
Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство от 22.06.2022 г.
кредитополучателят дължи на поръчителя „А. Т.“ ЕООД възнаграждение до падежа на
договора за кредит в размер на 54,79 лв., а за всеки нов период на револвиране,
следващ падежа и приложим в случай че предоставеният кредит не е погасен на
съответния предходен период на револвиране, се дължи възнаграждение в размер на
59,79 лв. В чл. 12, ал. 1 от този договор изрично е предвидено, че същият поражда
действие за страните от датата на сключване на договора за потребителски кредит.
Съдът намира, че клаузата, с която е договорено „възнаграждение за
поръчителство“, в случая се явява недействителна. При сключването на акцесорния
договор, като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на
избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има
предвид, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът на
длъжника по договора за кредит (справка в ТР). Следователно, юридическото лице –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора (поръчителят е получил от
кредитора предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на
потребителя – б. „б“ от Договора за предоставяне на поръчителство от 22.06.2022 г.),
се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност и в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално
договаряне.
Също така, при условие че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с
акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на
повелителните норми на ЗПК и ЗЗП в тази част договорът е недействителен по
отношение на длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство
прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която
потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Уговарянето на такова
възнаграждение, дължимо според падежа на срока на действие на основния договор,
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията на
кредитополучателя. Следователно, следва да се приеме, че това вземане се основава на
неравноправна клауза за потребителя.
В допълнение следва да се посочи, че претендираното вземане за
възнаграждение по договора за поръчителство от 22.06.2022 г. е в противоречие с чл.
3
19 ЗПК. Макар и да е уговорено по отделен договор като възнаграждение в полза на
поръчител, от представеното Приложение 1 към договора за предоставяне на
поръчителство е видно, че в сключеният с дружеството поръчител, чийто едноличен
собственик на капитала е кредиторът по договора за кредит, е предвидено
потребителят да заплаща и възнаграждение на поръчителя в размер от 54,79 лв. до
падежа по договора за кредит, както и за всеки нов период на револвиране по 59,79 лв.
Това има за последица скрито оскъпяване на кредита. Уговореното по този начин
възнаграждение за поръчител – свързано лице с кредитора по договора за кредит, се
явява допълнителна печалба за заемодателя и се отразява на размера на годишния
процент на разходите в посока на увеличаването му. По този начин се заобикаля
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага се изводът,
че клаузата за предоставяне на поръчителство и договорът за предоставяне на
поръчителство противоречат на добрите нрави, като илюстрират уговорки във вреда
на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и имат за цел
заобикаляне изискванията на ЗПК. Тези изводи не се променят и не зависят от
конкретната правна природа на сключения договор между кредитополучателя и
поръчителя. В този смисъл – Определение № 4180/17.12.2020 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 3622/2020 г. по описа на Окръжен съд – В..
Недействителността на уговорката за поемане на задължение за заплащане на
възнаграждение за поръчителство изключва основанието за получаването от ответното
дружество на сумата от 50 лв. С оглед гореизложените мотиви и предвид безспорния
факт, че ищцата е заплатила сумата от 50 лв. за спорното възнаграждение, следва
изводът, че претенцията за връщането на престирано по нищожна клауза плащане е
основателно, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-
во ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по
делото следва да се възложат в тежест на ответника за заплатена държавна такса от 50
лв. Предвид осъществената от пълномощника безплатна защита, в полза на адвоката
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 от ЗА. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК като се иска
намаляване на адвокатското възнаграждение при съобразяване на практиката на СЕС.
Съдът намира, че в полза на адвоката, представлявал ищцата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер 480 лв. с ДДС. Действително следва да
се съобразява решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от С. районен съд, според което съдът
не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2024г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловната организация на адвокатите за
адекватните размери на труда. Затова и тези размери подлежат на преценка от съда с
оглед предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.
Въпреки, че не е обвързан от Наредбата, съдът намира, че няма основание да определя
адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. под минималния размер от 400 лв.
Същият е положил дължимата грижа за изпълнение на поетата работа, като е подал
исковата молба, както и становище в хода на производството. Доколкото на основание
параграф 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение съдът присъжда исканото адвокатско възнаграждение с ДДС. Адв. М.
е представил доказателства за регистрация по ЗДДС - л. 78 от делото.
4
Така мотивиран, Районен съд – В.
РЕШИ:
ОСЪДЖДА „А. Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „Т.“, бул. „В.“ № ***, бизнес център „Б.“, сграда *, да заплати на Е. Й. Р., ЕГН
**********, с адрес с. С. О., ул. „М.“ № *, сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на
поръчителство от 22.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪДЖДА „А. Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „Т.“, бул. „В.“ № ***, бизнес център „Б.“, сграда *, да заплати на Е. Й. Р., ЕГН
**********, с адрес с. С. О., ул. „М.“ № *, сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща сторени съдебни разноски за заплатена държавна такса, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „А. Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „Т.“, бул. „В.“ № ***, бизнес център „Б.“, сграда **, да заплати на адвокат М. В.
М. от Адвокатска колегия - П. със съдебен адрес гр. П., бул. „П. ш.“ № **, ет. *, ап. *,
сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС за предоставена в полза на ищцата Е. Й. Р. безплатна
адвокатска помощ по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
В. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5