№ 293
гр. гр. Димитровград, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20235610100406 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „Мъни плюс корп“ЕАД, с предишно наименование
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД твърди, че на 04.05.2020г. между „Мобилтел“ЕАД, сега
„А1 България“ ЕАД и ответника А. Г. Д. бил сключен Договор за продажба на изплащане
№*****, съгласно който последния закупил и станала собственик на устройство „Samsung
A10 Bla+PB TTEC сърфXS 23m“ със сериен №355460110577779. Според клаузите на
Договора, купувача се задължил да заплати на продавача продажната цена на вещта,
съобразно погасителен план. Поради неплащане в срок, договора между страните бил
предсрочно прекратен. НепогА.ата сума до края на срока на Договора за продажба на
изплащане била в размер на 197,56 лева, като станала предсрочно изискуема. На
07.11.2014г. между „А1 България“ЕАД и ищеца „Мъни плюс корп“ЕАД, с предишно
наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД, бил сключен Договор за поръчителство.
С него ищецът се задължил в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „А1 България“ЕАД Договор за продажба на изплащане. Поради
неплащане от страна на ответника по процесния договор, на основание чл.2.2.3 от Договора
за поръчителство от 08.02.2021г. ищецът, в качеството си на поръчител на ответника,
заплатил на „А1 България“ЕАД сумата от 197,56 лева, представляваща дължимата от
последния сума по процесния договор. До А. Г. Д. било изпратено Уведомление за
встъпване в дълг по чл.146 от ЗЗД, с което той бил уведомен, че считано от 08.02.2021г.,
задълженията му към „А1 България“ЕАД по Договор за продажба на изплащане №***** са
прехвърлени на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД с ново име „Мъни плюс корп“ЕАД. На
28.07.2022г. между „Мъни плюс корп“ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг. Според този договор,
първото дружество приело поемателя- второто дружество, като съдлъжник за заплащане
задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство,
сключен на 07.11.2014г. между „А1 България“ЕАД и „Мъни плюс корп“ЕАД. Поемателят се
задължил да заплати задълженията на длъжниците по горепосочения договор за
поръчителство, в т.ч. и на длъжника А. Г. Д., в срок от 1 месец от подписване на Договора за
встъпване в дълг. Към настоящия момент поемателят не бил заплатил задължението на А. Г.
Д.. Поради това, на 02.02.2023г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу двамата длъжници- А. Г. Д. и
1
„Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД, с искане те да бъдат
осъдени да заплатят на „Мъни плюс корп“ЕАД сумата от 197,56 лева- главница и 39,79 лева-
мораторна лихва за периода от 08.02.2021г. до 02.02.2023г. Образувано било ч.гр.д.
№142/2023г., по което на 06.02.2023г. съдът издал Заповед №69 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, като разпоредил на двамата длъжници да заплатят на
заявителя, посочените в заявлението суми. Срещу така издадената заповед за изпълнение
възражение по чл.414 от ГПК подал единствено длъжника А. Г. Д., поради което за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против него.
Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на „Мъни плюс корп“ЕАД сумите визирани в горепосочената заповед
за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№142/2023г. по описа на РС-Димитровград, а именно
сумата от 197,56 лева- главница, незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане
№*****/04.05.2020г., заплатена от заявителя в качеството му на поръчител по Договор за
поръчителство от 07.11.2014г., както и сумата от 39,79 лева- мораторна лихва за периода от
08.02.2021г. до 02.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.092.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане и на
направените деловодни разноски по заповедното и настоящото производство.
Ответникът А. Г. Д. не депозира отговор на исковата молба. Редовно призован за
проведеното по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител, като не
взема отношение по предявения против него иск. Не прави искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие.
При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при наличие на
направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не
мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи от Договор
за продажба на изплащане №*****/04.05.2020г., Приемо-предавателен протокол за закупено
устройство по Договор за продажба на изплащане, Договор за поръчителство от
07.11.2014г., 7бр. Анекси към Договор за поръчителство, Уведомление от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“АД до А. Г. Д. на основание чл.146 от ЗЗД, Платежно нареждане от
08.02.2021г., Приемо –предавателен протокол от 12.04.2021г., Договор за встъпване в дълг
между кредитора и встъпващото лице, Приложение №1 към Договор за встъпване в дълг
между кредитора и встъпващото лице от 28.07.2022г., както и ч.гр.д.№142/2023г. по описа
на РС- Димитровград, ведно със съдържащите се в него материали.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от
ГПК, поради което следва да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи
изцяло предявените от ищеца искове.
С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на
75 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Предвид изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените от него разноски по заповедното производство, които са в размер на общо 425
лева, така както е посочено в издадената Заповед №69/06.02.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№142/2023г. по описа на РС-
Димитровград.
Поради изложеното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. Д., с ЕГН **********, от
гр.М., община Димитровград, ул.“П.Р.“ №***, че ДЪЛЖИ на „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Рачо Петков-
Казанджията” 4-6, вх.А, ет.6, представлявано от Илия Лев Петков и Борис Якимов Якимов,
сумата от 197,56 лева лева /сто деветдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/
главница – неплатено задължение по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен
между „А1 България“ЕАД и „Мъни Плюс Корп“ЕАД, с предишно наименование
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД, по който поръчителят „Мъни Плюс Корп“ЕАД е
платил на „А1 България“ЕАД неплатени задължения на А. Г. Д. по сключен от него с
мобилния оператор Договор за продажба на изплащане №***** от 04.05.2020г., сумата от
39,79 лева /тридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 08.02.2021г. до 02.02.2023г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 03.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед №69/06.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№142/2023г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА А. Г. Д., с ЕГН **********, от гр.М., община Димитровград, ул.“П.Р.“
№***, ДА ЗАПЛАТИ на „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.”Рачо Петков-Казанджията” 4-6, вх.А, ет.6,
представлявано от Илия Лев Петков и Борис Якимов Якимов, направените по настоящото
дело разноски в размер на 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, както и
разноските направени по ч.гр.д.№142/2023г. по описа на РС-Димитровград в размер на 425
лева /четиристотин двадесет и пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
3