№ 189
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502998 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ТП на НОИ- гр.
Пловдив, представлявано от директора В.А.Г., против Решение №3293 от
13.10.2022г., постановено по гр.д. №8594/2022г., по описа на Районен съд-
Пловдив, I гр.с., с което е признато за установено в отношенията между
В. К. В. от гр. Пловдив, бул. „***, ЕГН **********, и Национален
осигурителен институт, Районно управление “Социално осигуряване”- гр.
Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, че В. К. В., ЕГН
**********, е работил по трудово правоотношение на длъжност „***“ в
периодите от 15.06.1983г. до 31.12.1988г., от 01.01.1991г. до 31.12.1993г.,
както и през месеците януари, август и септември 1999г. и април, май и
юни 2000г. при работодател „Предприятие по електронизация и
роботизация“, с ново наименование- „Промишлена електроника и
роботика“ ЕООД- гр. Пловдив /заличен търговец/, при условията на пълен
работен ден. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
обжалваното решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на
предявения иск.
1
Насрещната страна по въззивната жалба- В. К. В. от гр. Пловдив,
бул. „***, ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. Б. Д.-
Н., оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба за недопустимост на решението и на предявения иск в
частта му, с която е била установена изпълняваната от ищеца длъжност
през процесните периоди. Съдът е бил сезиран с претенция за
установяване на трудов стаж като период от време, през който е
съществувало трудово правоотношение, като посочването на
длъжностите, на които ищецът е работил, е направено с оглед
установяване на елементите и индивидуализиране на трудовото
правоотношение, тъй като без посочването им последното не би могло да
бъде сторено.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността му съобразно посоченото в жалбата и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция, като съд по
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.1, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, предявен от В. К. В. против ТП на
НОИ- гр. Пловдив, с който ищецът иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че в периодите от 15.06.1983г. до 31.12.1988г., от
01.01.1991г. до 31.12.1993г., както и през месеците януари, август и
септември 1999г. и април, май и юни 2000г. е работил в „Предприятие по
2
електронизация и роботизация“, с ново наименование- „Промишлена
електроника и роботика“ ЕООД- гр. Пловдив /заличен търговец/, при
условията на пълен работен ден.
От представеното по делото удостоверение от ТП на НОИ- Пловдив
се установява, че за периодите 01.01.1983г.-31.12.1988г., 01.01.1991г.-
31.12.1993г. и 01.01.1998г.-31.12.2000г. в осигурителния архив на НОИ
липсват писмени данни за положен от лицето В. К. В., ЕГН **********,
трудов/осигурителен стаж, тъй като за посочените периоди не са предавани
съгласно чл.5, ал.10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и
трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи
осигурителен стаж, осигурителен доход или категория труд, водени от
осигурителя „Промишлена електроника и роботика“ ЕООД- гр. Пловдив
/заличен търговец/. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 5,
ал.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
предявеният иск се явява допустим.
По делото е представено заверено копие от трудова книжка на
ищеца, в която е вписано, че на 15.06.1983г. е назначен на длъжност
„***“ в „Предприятие по електронизация и роботизация“ със заплата от
155 лв,. преназначен на 01.01.1985г. със заплата от 190 лв., преназначен
на 01.01.1986г. със заплата от 200 лв., преназначен на 01.01.1987г. със
заплата от 215 лв., преназначен на 01.12.1989г. като „***“ със заплата от
380 лв. Последното вписано в трудовата книжка преназначаване на ищеца
е от 10.02.1997г. От представената заповед от 20.04.1984г. на директора на
„Предприятие по електронизация и роботизация“ - Пловдив се
установява, че ищецът е бил определен да изпълнява на обществени
начала длъжността „завеждащ охраната на труда“. Представена е заповед
от 03.10.1984г. на директора на „Предприятие по електронизация и
роботизация“ - Пловдив, за определяне на заплатата на ищеца, в която е
посочено, че трудовият му стаж е 1 година и 3 месеца. Представени са
и допълнителни споразумения към трудовия договор на ищеца с
„Предприятие по електронизация и роботизация“ /ПЕР/ - Пловдив, както
и с правоприемника му „Промишлена електроника и роботика“ ЕООД- гр.
Пловдив, съответно от 01.12.1989г., 03.01.1992г., 23.11.1992г.,
12.12.1994г., 08.10.1996г., 04.02.1997г., 28.05.1997г., 10.11.1997г.,
04.01.2000г., както и заповед от 04.03.1999г. на управителя на
3
„Промишлена електроника и роботика“ ЕООД- гр. Пловдив, с което на В.
К. В. са възложени управленчески функции при отсъствие на определения
със заповедта заместник на управителя. Преценени в своята съвкупност,
така представените писмени доказателства, издадени от работодателя/
осигурителя, при който се твърди да е положен претендираният стаж и
по време на полагането му, установяват вероятната основателност на
твърденията на ищеца, поради което и съгласно разпоредбата на чл.6,
ал.1 от ЗУТОССР са допустими свидетелски показания. По делото пред
първата и въззивната инстанция са били разпитани общо трима свидетели
на ищеца, за които съгласно изискването на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР, са
представени писмени доказателства, че са работили или изпълнявали
длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е
положен претендираният стаж. От показанията на разпитания пред първата
и въззивната инстанция свидетел И.П. се установява, че е постъпил в
„Предприятие по електронизация и роботизация“ /ПЕР/ - Пловдив през
1984г., като заварил ищеца да работи там като електрончик в група за
лабораторни уреди. Двамата работили заедно до 2000г., като били на
осемчасов работен ден. От представеното за св. Спиров удостоверение,
издадено на 19.07.2001г. от „Промишлена електроника и роботика“
ЕООД- гр. Пловдив се установява, че е работил в предприятието до
18.07.2000г. От показанията на разпитания пред въззивната инстанция
свидетел П. Г. се установява, че е постъпил на работа в „Предприятие по
електронизация и роботизация“ /ПЕР/ - Пловдив през 1979г., а ищецът
постъпил там през 1983г. и до 2000г. работили заедно. От представеното
за св. Г. удостоверение, издадено на 13.11.2000г. от „Промишлена
електроника и роботика“ ЕООД- гр. Пловдив се установява, че е работил
в предприятието до 01.10.2000г. От показанията на св. Ц.А., разпитана пред
първата инстанция, се установява, че е постъпила на работа в
„Предприятие по електронизация и роботизация“ /ПЕР/ - Пловдив през
1985г. като „***“, като ищецът бил инженер. Двамата работили заедно 15
години, след което свидетелката напуснала, а ищецът останал на работа
там. Работили по 8 часа, на петдневна работна седмица.
При така събраните по делото доказателства се установява, че
действително ищецът е работил в процесните периоди като „***“ и „***“
в „Предприятие по електронизация и роботизация“, с ново наименование-
4
„Промишлена електроника и роботика“ ЕООД- гр. Пловдив /заличен
търговец/, при условията на пълен работен ден. Ето защо предявеният иск
е основателен и следва да се уважи. До същите фактически и правни
изводи е стигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК
се препрати и към мотивите му.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и направеното
искане жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3293 от 13.10.2022г., постановено по
гр.д. №8594/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.с., с което е
признато за установено в отношенията между В. К. В. от гр. Пловдив,
бул. „***, ЕГН **********, и Национален осигурителен институт, Районно
управление “Социално осигуряване”- гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул.
“Любен Каравелов” № 7, че В. К. В., ЕГН **********, е работил по
трудово правоотношение на длъжност „***“ и „***“ в периодите от
15.06.1983г. до 31.12.1988г., от 01.01.1991г. до 31.12.1993г., както и през
месеците януари, август и септември 1999г. и април, май и юни 2000г.
при работодател „Предприятие по електронизация и роботизация“, с ново
наименование- „Промишлена електроника и роботика“ ЕООД- гр.
Пловдив /заличен търговец/, при условията на пълен работен ден.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, Районно управление
“Социално осигуряване”- гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Любен
Каравелов” № 7, да заплати на В. К. В. от гр. Пловдив, бул. „***, ЕГН
**********, сумата от 1000 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6