Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../08.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15242 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ю.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът
не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
7448/2010 г. по описа на ВРС, Х състав, както следва: сумата 313.80 лв.,
представляваща неизплатени ползвани далекосъобщителни услуги и лизинг за
периода 21.08.2008 г. – 21.10.2008 г., предоставени по договор №
П0735983/22.03.2006 г., сключен между „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и П.Т.П., ведно със
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.05.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 65
лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, вземанията по който изпълнителен лист са прехвърлени от страна
на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД/ в полза на „С. Г.
ГРУП“ ООД с договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г., като след това
„С. Г. ГРУП“ ООД цедира вземанията на „Ю.“ ЕООД по силата на сключен между тях
Договор за прехвърляне на вземания от 30.05.2019 г., въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20198930400903 по описа на ЧСИ
Дарина Сербезова-Славова, с рег. № 893 на КЧСИ, с район на действие – ВОС,
поради погасяването по давност на вземанията.
В исковата си молба ищецът П.Т.П. излага, че в качеството си на длъжник на 19.02.2020 г. получил
Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 903/2019 г. по описа на ЧСИ
Дарина Сербезова-Славова, с взискател „Ю.“ ЕООД – частен правоприемник на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Посочва, че изпълнителното производство е образувано на
основание издаден в полза на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД /със сегашно наименование „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ изпълнителен лист от 13.10.2011 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7448/2010 г. по описа на
ВРС. С договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е
цедирало вземането си срещу него на „С. Г. ГРУП“ ООД. С последващ договор за
прехвърляне на вземания от 30.05.2019 г. „С. Г. ГРУП“ ООД е цедирало вземането
на ответника „Ю.“ ЕООД. Поддържа, че до този момент не е уведомен за нито една от извършените
цесии. Твърди, че процесните суми, за чието събиране е образувано
изпълнителното дело, са погасени по давност, доколкото същата е изтекла на
14.10.2016 г. преди извършване на първото прехвърляне на вземания с цесия на
„С. Г. ГРУП“ ООД. Счита, че има интерес от водене на настоящия иск, за да
установи, че изпълняемото право не съществува. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът
„Ю.“ ЕООД, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. Веселин Видолов.
Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва направеното от
ищеца възражение, че вземанията са погасени по давност. Поддържа, че до
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давност по време на
изпълнителния процес не е текла, поради което такава би могла да започне да
тече едва от момента на приемане на цитираното тълкувателно решение, а именно
от 26.06.2015 г. Посочва, че новото тълкувателно решение се явява последващ
тълкувателен акт спрямо ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което няма обратно
действие. Твърди, че по образуваното изп. дело № 903/2019 г. по описа на ЧСИ
Дарина Сербезова-Славова е поискано извършването на изпълнителни действия срещу
длъжника-ищец в настоящото производство, поради което и давността е прекъсната.
Поддържа, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, с нарочно
уведомление, връчено му заедно с Поканата за доброволно изпълнение. По
изложените съображения счита направеното възражение за давност за неоснователно
и моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното на
18.02.2021 г. открито съдебно заседание по делото ищецът се представлява от
адв. Т.Р., който поддържа становище за основателност на предявения иск и моли
същият да бъде уважен.
В нарочна молба по хода
на делото ответникът поддържа становище за неоснователност на исковата
претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
За
основателността на предявения иск е необходимо в производството ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства:
образувано срещу него изпълнително производство и издаден срещу него
изпълнителен лист за сумите, предмет на иска, съответно правопогасяващото си
възражение, че е изтекла предвидената погасителна давност за вземанията.
По делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че: 1)
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист във основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7448/2010 г. по описа на ВРС, Х
състав, за заплащане в полза на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД /със сегашно наименование „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ на сумата 313.80 лв., представляваща неизплатени ползвани
далекосъобщителни услуги и лизинг за периода 21.08.2008 г. – 21.10.2008 г.,
предоставени по договор № П0735983/22.03.2006 г., сключен между „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД
и П.Т.П., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 18.05.2010 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 65 лв., представляваща направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение; 2) срещу ищеца е
образувано изпълнително дело № 20198930400903/2020 г. по описа на ЧСИ Дарина
Сербезова-Славова въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №
7448/2010 г. по описа на ВРС, Х състав, с взискател „Ю.“ ЕООД.
Основният спорен момент в производството е правен и той се свежда до
въпроса дали образуваното от ответника срещу ищеца изпълнително дело е
прекъснало погасителната давност за процесните вземания.
Съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен поради
следното:
Видно от материалите по изисканото и приобщено изпълнително
производство № 903/2019 г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, същото е
образувано въз основа на издадения срещу ищеца изп. лист от 13.10.2011 г. по ч.
гр. д. № 7448/2010 г. по описа на ВРС, Х състав. От служебно извършената
справка съдът установи, че така издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника П.Т.П. е влязла в сила на 08.09.2010 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съдът
приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде
приравнена на влязло в сила съдебно решение, поради което и установените с нея
вземания се погасяват с петгодишна давност.
По делото не е спорно, че до 18.11.2019 г., когато е образувано
горепосоченото изпълнително дело срещу ищеца, срещу последния не са
предприемани каквито и да е други изпълнителни действия. Следва да се отбележи,
че липсват каквито и да е представени доказателства в този смисъл, няма и
наведени такива твърдения. Ето защо съдът намира, че може да се направи
обоснован извод, че процесните вземания, предмет на издадената заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 7448/2010 г. по описа на ВРС, Х състав, са погасени
по давност, считано от 09.10.2015 г. /с изтичането на 5 години от влизане в
сила на заповедта/. През този период не са предприемани никакви действия срещу
длъжника, водещи до прекъсване на давността.
В тази връзка не могат да бъдат споделени вижданията на ответника, че
давност не е текла докато трае изпълнителния процес до постановяване на ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС, тъй като до този момент е било приложимо ППВС №
3/18.11.1980 г., като след постановяване на това тълкувателно решение с молба
по изп. д. № 903/2019 г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова е поискано
извършването на изпълнителни действия, поради което и давността е прекъсната. Такова
едно възражение би било релевантно, но само при положение, че срещу ищеца е
било образувано изпълнително производство преди изтичането на 5-годишната
давност на вземанията. Такова изпълнително дело обаче не е било налично, поради
което и само на това основание така направените възражения от страна на
ответника съдът намира за неоснователни.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен /процесните вземания са погасени по давност/, поради което следва
да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото
производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива, както следва: сумата 66
лв. – платена държавна такса и сумата 500 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.02.2020 г. Съдът,
отчитайки обстоятелството, че в една част производството по първоначално
предявения иск е прекратено с влязло в сила определение от 31.12.2020 г.,
приема, че дължимата в полза на ищеца държавна такса е в минимален размер – 50
лв. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на
550 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Ю.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумите по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 7448/2010 г. по описа на ВРС, Х състав, както следва: сумата 313.80 лв., представляваща неизплатени ползвани далекосъобщителни услуги и лизинг за периода 21.08.2008 г. – 21.10.2008 г., предоставени по договор № П0735983/22.03.2006 г., сключен между „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и П.Т.П., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.05.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 65 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, вземанията по който изпълнителен лист са прехвърлени от страна на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД/ в полза на „С. Г. ГРУП“ ООД с договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г., като след това „С. Г. ГРУП“ ООД цедира вземанията на „Ю.“ ЕООД по силата на сключен между тях Договор за прехвърляне на вземания от 30.05.2019 г., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20198930400903 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова, с рег. № 893 на КЧСИ, с район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на вземанията, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на П.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 550 лв.
/петстотин и петдесет лева/,
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: