№ 504
гр. София, 28.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С решение № 336 от 18.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 131/22 г. по описа
на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е обезсилил решение №
313 от 08.12.2021 г., постановено по т.д. № 1 681/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 10 състав, като недопустимо, прекратил е производството по
предявеният от Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ
срещу „Дефиант“ ЕООД и е осъдил „Дефиант“ ЕООД да заплати в полза на Софийски
апелативен съд сумата от 40 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса,
както и сумата от 180 лв., представляваща разноски за особен представител.
С молба вх.№ 12 495 от 06.06.2022 г. въззивникът, чрез назначения особен
представител е поискал да бъде изменено постановеното решение, в частта за разноските. В
молбата се твърди, че с постановеното решение съдът е уважил подадената от дружеството
жалба. В мотивите на постановеното решение съдът е приел, че „въззивникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 40 лв., представляваща
размера на дължимата държавна такса, както и сумата от 180 лв. за особен представител“, а
в диспозитива на същото е осъдил ответника в производството и въззивник във въззивното
производство „да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 40 лв.,
представляваща размера на дължимата държавна такса, както и сумата от 180 лв.,
представляваща разноски за особен представител“. Твърди, че съгласно изхода на спора
разноските следва да се понесат от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да измени постановеното решение в частта за разноските, като осъди Софийска
градска прокуратура да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 40 лв.,
представляваща размера на дължимата държавна такса, както и сумата от 180 лв.,
представляваща разноски за особен представител.
1
Ответникът по молбата Софийска градска прокуратура редовно уведомена не
взима становище по молбата.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди
представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с решение № 336 от 18.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 131/22 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е обезсилил решение №
313 от 08.12.2021 г., постановено по т.д. № 1 681/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 10 състав, като недопустимо, прекратил е производството по
предявеният от Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ
срещу „Дефиант“ ЕООД и е осъдил „Дефиант“ ЕООД да заплати в полза на Софийски
апелативен съд сумата от 40 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса,
както и сумата от 180 лв., представляваща разноски за особен представител. Видно от
мотивите на атакуваното решение съдът е приел, че ответникът и въззивник в настоящето
производство следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на Софийски градски съд, а
в диспозитива на същото е присъдил същият размер в полза на Софийски апелативен съд.
От правна страна:
Молбата е основателна.
По смисъла на чл. 80 от ГПК, представянето на списък на разноските най-
късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция е предпоставка,
обуславяща допустимостта на по чл. 248 от ГПК само в хипотезата, при която страната,
която ги претендира е останала недоволна от размера, в който те са били присъдени с
решението. При липсата на норма, аналогична на чл. 70 от ГПК (отм.), ревизионното
производство, уредено в чл. 248 от действащия понастоящем ГПК е процесуално средство,
чрез което страната може да оспори изцяло или отчасти разноските, които самата тя е
осъдена да заплати на насрещната страна, или по сметката на съда, в хипотезата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството. В този случай, изискването по чл. 80 от ГПК е неприложимо,
защото то се отнася само до разноските, чието присъждане молителят претендира в своя
полза, но не и до правото му да оспори дължимостта или размера на тези, чието заплащане е
възложено на самия него.
В конкретния случай, в производството по делото ответникът е бил
представляван от особен представител, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и не
е направил никакви разноски, нито е претендирал присъждането на такива. С молбата от
06.06.2022 г. е оспорено осъждането на въззивникът, в чиято полза се е произнесъл
настоящият въззивен състав. Разноските са направени от бюджета на съда за осъществяване
на процесуалното му представителство и дължимата държавна такса, които ответникът е
осъден да заплати. В този смисъл с постановеното решение, в частта за развноските
2
настоящият състав поради грешка е осъдил ответникът да заплати такива разноски, които не
са дължими на самия него, както и каквито нито са направени от ищеца, нито същия е
поискал да му бъдат присъдени. Ето защо искането по чл. 248 от ГПК е допустимо и следва
да бъде разгледано по същество, при което съдът следва да прецени дали с оглед
спецификата на производството като такова на спорна съдебна администрация,
обезсилването на първоинстанционното решение и прекратяване на производството, поради
недопустимост е от естество да обуслови присъждането на разноски и държавна такса по чл.
78, ал. 6 от ГПК, както и да се осъди ответникът да ги заплати. Ето защо настоящият състав
намира, че следва с определението си по чл. 248 от ГПК да се произнесе по възражението за
недължимост на разноските от въззивника.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК когато делото е решено в полза
на лице, което е освободено от внасянето на държавна такса, разноските се възлагат на
осъдената страна и се присъждат в полза на бюджета на съда. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от
ГПК такси и разноски по производството на делата не се внасят по искове, заведени от
прокурор, а според, ал. 3 на същия чл., в случаите по, ал. 1 разноските по производството се
плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Чл. 1, ал. 1 ЗДТ и чл. 73, ал. 3 ГПК
предвиждат задължението за държавна такса за производството пред гражданския съд,
образувано по искане за защита или съдействие на лично и имуществено право. Държавна
такса не се дължи, когато държавен орган сезира съда или отговаря пред съд като
представител на държавата в изпълнение на възложена с Конституцията и законите
компетентност. Липсва основен белег, който да изведе задължение за заплащане на
държавна такса. Държавният орган е образувал производството по гражданското дело, но не
негов е интересът и ползата от правораздавателната дейност. Изложеното обосновава общо
правило за недължимост на държавна такса по всяко търговско дело, образувано по
предявен в изпълнение на възложените му правомощия и задължения от закона, иск от
прокурора. В конкретния случай, производството е образувано по предявен от Софийска
градска прокуратура иск, поради което същата не е внесла държавна такса. В
производството са направени разноски за назначения особен представител на ответника,
които суми са заплатени от бюджета на съда. С оглед на това настоящият състав намира, че
постановеното решение в частта за разноските следва да се измени. Направените в
производството разноски следва да останат в тежест на бюджета.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 336 от 18.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 131/22 г. по описа на
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта за разноските както
следва:
ОТМЕНЯ същото в частта в която съдът е осъдил „Дефиант“ ЕООД да заплати в
полза на Софийски апелативен съд сумата от 40 лв., представляваща размера на дължимата
3
държавна такса, както и сумата от 180 лв., представляваща разноски за особен представител.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда, по
който подлежи на обжалване постановеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4