РЕШЕНИЕ
№ 3762
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330107342 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Етажна собственост
на сграда с административен адрес: гр. ********************************** за
плащането на задължения в размер на 1295.69 лева за 2019 г. и 1019.08 лева за 2021 г.
Ищецът твърди, че на събрание от 23.03.2012 г. ЕС взела решения за определяне
на дължимите от ЕС суми за поддръжка и управления на общите части. За 2021 г. било
взето ново решение за определяне на дължимите суми. Ответникът през различните
периоди притежавал различни апартаменти в етажната собственост и дължал
посочените суми съгласно решенията на ОС на ЕС. Иска се уважаване на исковете и
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който се представят доказателства за плащане на сумата за 2021 г.
Дължимостта на сумата за 2019 г. се оспорва, като се твърди, че през 2016 г. е взето
ново решение, с което е отменено това от 2012 г. Поради това намира, че по-старото
решение е неприложимо за процесния период от 2019 г. Иска се отхвърляне на
претенциите.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, във вр. с
чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява следното:
1
Между страните не е спорно, че сградата се намира в режим на етажна
собственост, както и че ответникът е бил собственик на СОС с идентификатор .31 с
площ от 67.25 кв.м. и 15.56 кв.м. от общите части, през 2019 г. и на СОС с
идентификатор .32 през 2021 г.
С решение от 23.03.2012 г. на ОС на ЕС е определена годишна вноска за
поддръжка и управление в размер на 8 евро без ДДС на 1 кв.м. площ, както на обекта,
така и на общите части, дължима в срок не по-късно от 30.04. на съответната година.
С решение от 05.08.2016 г. на ОС на ЕС е прието за 2016г. да се събират такси от
6 евро с ДДС на кв.м., 3 евро с ДДС на кв.м. и 8.40 евро с ДДС на кв.м. в зависимост от
състоянието и ползването на обектите.
С решение от 01.04.2021 г. на ОС на ЕС по т. 5 от дневния ред е прието решение
за определяне размер на годишна такса за управление и поддръжка на общите части от
190 лева за обитател, определяема според броя на леглата в жилищните помещения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Преди обсъждане на релевантните за процеса обстоятелства, следва да се
посочи, че в настоящото производство от ответника не могат да бъдат въвеждани
аргументите за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ЕС, на които
ищецът основава претенцията си. Предмет на делото не е оспорване на самите
решения, за което съществува друг процесуален ред от заинтересованите лица, а това
дали съществуват обективираните в издадената заповед вземания в полза на заявителя
(ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага с
правомощия да проверява законосъбразността на решението на ОС, защото за това има
изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на
ответника е да представи доказателства за това, че е поискал отмяна по съдебен ред на
взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на искова молба и
постановеното по нея съдебно решение). От негова страна не бяха наведени твърдения
за това да е упражнил правото си да оспори взетите от ОС на ЕС решения. Поради това
за целите на настоящото производство решенията на ЕС следва да се считат за
стабилизирани.
ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, но не
предвижда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Същевременно отликите между вземането на решенията и
сключването на сделките, дори и многостранни такива, са съществени. Най- важната
сред тях е обвързващата сила на решенията за всички собственици на самостоятелни
обекти, независимо от тяхното съгласния, докато при сделките, за да се обвърже
страната е необходими изрично нейно изявление в тази насока. Това дава основание да
се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не намира
приложение ЗЗД.
2
Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на
общото събрание и за вземане на решенията в действителност не е равностойно, но
законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност,
като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова
извън определения от закона ред етажен собственик не би могъл да релевира, нито
нищожност, нито незаконосъобразност на решения. Тук е неприложим принципът, че
нищожност може да се установява без срок. (в този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013
г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК)
По силата на чл. 6 ал. 1, т. 9 и т.10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да
заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общите инсталации и оборудване и вноските определени
за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и да
заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, поради
което и предвид взетите решения исковете се явяват доказани по основание.
Размерът на исковете следва да се определи съобразно взетите от общото
събрание решения, като за 2021 г. е безспорно, че е постъпило плащане след
завеждането на делото.
Между страните е спори единствено по отношение на въпроса дали за 2019 г. е
приложимо решението от 2012 г. или размерът на вноските се изменя с решението от
2016 г. Този извод следва да бъде изведен чрез тълкуването на самите решения и
общата идея на етажните собственици при тяхното прилагане. Не съществуват пречки
за тълкуването на решение на ОС на ЕС, доколкото макар да не е сделка, то
представлява волеизявление на определена група субекти, а всяко волеизявление
подлежи на тълкуване при неяснота.
С решението от 2012 г. е приет размер на годишна вноска, дължима в срок до
30.04. на съответната година, като е предвидено отчитането на суми за фонд „РО“ след
изтичането на 3 години. С това решение се определя размер на вноската за поддръжка
и управление, както за 2012 г., така и за всички следващи години до настъпването на
промяна. Промяна би могла да настъпи с приемането на ново решение на етажната
собственост, което макар да не отменя изрично първоначалното, регулира същите
отношение със същата последователност. Такова решение не се установява да е взето
до 2021 г., когато отново е определена годишна вноска за поддръжка и управление.
На общото събрание от 2016 г. е било взето решение за определяне на основана
такса за поддръжка и управление на общите части за 2016 г. Така взетото решение
разкрива воля на етажните собственици да преуредят взаимоотношенията си само за
изрично посочения период. Всички взети решения за вноските, както и определеният
срок за изпълнение се отнасят само за тази година.
Предвид горното, съдът намира, че решението от 2012 г. следва да намери
приложение и при определяне на взаимоотношенията на етажните собственици за
3
периода 2019 г., доколкото същото не е изрично отменено към този момент и не се
доказва етажните собственици да са приели друго, уреждащо същите въпроси.
Решението от 2016 г. по волята на етажните собственици се отнася само за 2016 г.,
поради което не може да се приеме, че отменя предходното.
Ответникът не оспорва площта на притежавания от него към 2019 г. обект,
поради което съгласно решението от 2012 г. дължи вноска/такса за поддръжка и
управление на общите части в размер на 662.48 евро или 1295.69 лева. Такъв е и
размерът на предявената претенция, поради което същата е основателна и следва да
бъде уважена.
Задължението от 1019.08 лева за 2021 г. не се оспорва от ответника. Предвид
плащането му в хода на процеса искът за тази сума следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, като такива следва да бъдат присъдени за всички предявени искове, тъй като
отхвърлянето е породено от плащане след завеждане на делото. Разноските, които
следва да бъдат присъдени са в размер на 496.83 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЮНГ - Обзор“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Етажната
собственост на сграда с идентификатор **************** по КК на гр. *********, с
административен адрес гр. ********************, представлявана от П. П. М., сумата
от 1295.69 лева- главница, представляваща такса (вноска) за поддръжка и управление
на общите части на сградата на 2019 г., определена с решение на ОС на ЕС от
23.03.2012 за обект с идентификатор*****************, ведно със законната лихва
от постъпването на исковата молба в съда на 20.05.2022 г. до окончателното
погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажната собственост на сграда с идентификатор
************* по КК на гр. ******, с административен адрес гр.
*******************, представлявана от П. П. М. иска за осъждането на „ЮНГ -
Обзор“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати сумата от 1019.08 лева- главница,
представляваща такса (вноска) за поддръжка и управление на общите части на сградата
на 2021 г., определена с решение на ОС на ЕС от 01.04.2021 за обект с идентификатор
****************, поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА „ЮНГ - Обзор“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Етажната
собственост на сграда с идентификатор ****************** по КК на гр. ******, с
административен адрес гр. *******************, представлявана от П. П. М. сумата
4
от 496.83 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5