Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 31.01.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5 736
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и искове с правно
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Ищецът – Л.А.М. твърди, че на
22.10.2017г. около 19:10 часа в гр. Нова Загора на ул.“Цар Освободител“ до дом
№** се движел мотоциклет „Кавазаки с per. № **, управляван от П.Д.К., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като не осигурил предимство и не пропуснал пресичащата на
пешеходна пътека тип „Зебра" ищца, в резултат на което я блъснал. По
случая е образувано ДП №306 ЗМ-728/2017г. по описа на РУ-Нова Загора, пр.пр.№1436/2017г. по описа на РП-Нова Загора. Твърди, че за
описания мотоциклет има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с
ответника, валидна към датата на събитието. Посочва, че съгласно разпоредбата
на чл. 380 от КЗ, пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на
обезщетение пред З.„Б.И.“ АД и е представила всички документи, с които
разполага. По случая е заведена преписка №**********, по която застрахователят
е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Посочва, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания:
1/ травматичен шок;
2/ фрактура на таза;
3/ фрактура на шийката на лява
бедрена кост;
4/ множество охлузвания,
натъртвания и синини;
5/ рана с дължина 20 см. в
областта на дясната глутеална гънка и рана с дължина
10 см. в областта на ляв фемур- наложили хирургична
обработка, зашити рани на бедрото; поставен е лапароцинтезен
дрен. След инцидента на 22.10.2017 г. пострадалата е
постъпила в ОАИЛ при МБАЛ „Д- р Иван Селимински“
АД-Сливен с оплаквания за болки в областта на кръста и корема. Направени са й
консултации със специалисти ортопед и хирург, и са извършени лабораторни и
образни изследвания, проведена е медикаментозна терапия за стабилизиране на
състоянието й. Установено е, че са налице ренгенологични
данни за фрактури на таза и шийката на лява бедрена кост. Поставен е лапароцентезен дрен, който е
свален на 26.10.2017г. след консултация с хирург. На 27.10.2017г. пострадалата
е изписана от отделението и е насочена към ортопедично отделение за
продължаване на лечението. На 27.10.2017 г. ищцата постъпва в отделение по
Ортопедия и Травматология с рана с дължина около 10 см в областта на ляв фемур-зашита, ляв долен крайник с положителен симптом на
„закована пета“, невъзможни активни движения в лява ТБС. Съгласно оперативен
протокол №923 от 30.10.2017г. е извършена операция- Метална остеосинтеза-DHS
плака с 3 отвора и динамичен винт 100 мм. След 7-дневен престой в болницата
пострадалата е изписана с окончателна диагноза: фрактура базоцервикалис
феморис синистри. Твърди,
че възстановяването на пострадалата от получените при злополуката увреждания
продължава и до днес, като оплакванията й за болка в наранените области не са
отшумели. Вследствие на травмите пострадалата е трябвало дълго време да спазва
режим на покой, да не натоварва крайника, имала е оплаквания за болки, трудно
се е придвижвала с помощта на помощно средство и за известен период от време е
разчитала на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени
потребности в ежедневието. Оздравителния й процес продължава и към настоящия
момент, с нарушения на съня е, напрегната е, не е в състояние да се натоварва
психически и физически. Заявява още, че в резултат на процесното
ПТП и получените при него увреждания, ищцата е претърпяла и имуществени вреди в
размер на 832.50 лева, от които 780лв. за метална остиосинтеза
и 52.50лв, за лекарства и превръзки. Моли да бъде постановено съдебно решение,
с което се осъди ответникът да й заплати:
- 25 500 лева, като част от 90
000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от
30.10.2017г. до окончателното изплащане
на сумата,
- 832, 50 лева – представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 30.10.2017г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В допълнителната
искова молба е направено възражение за недължимост на
юрисконсултсо възнаграждение евентуално за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е депозирал списък на претендираните разноски
съгласно чл. 80 от ГПК /страница 165 от делото/. В
определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал
писмена защита.
Ответникът – З. „Б.и.“ АД в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба
мотоциклет. Оспорва механизма на ПТП, както и то да е причинено виновно от
водача на мотоциклет „Кавазаки“. Навежда възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, тъй като пресичайки не е съобразила разстоянието до
приближаващото се МПС, с което е нарушила разпоредбите на чл.113 и чл.32, ал.2
от ЗДвП. Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 167 от делото/.
В съдебно заседание на 16.10.2019г. съдът е допуснал увеличение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди от 25 500 лева на 120 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
- сключване
на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със
застраховател - ответното дружество относно мотоциклета, описан в исковата
молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие
и
-
настъпване на процесното ПТП.
По
делото на страница 8 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№184 от 22.10.2017г., съставен относно процесното
ПТП.В този документ е записано, че
мястото на удара е на пешеходна пътека.
От
представените на страници 9 и 10 от делото писма от ответника до ищеца / изх.
№НЩ – 168 от 12.01.2018г. и НЩ – 8491 от 19.12.2017г./ се установява, че на
22.10.2017г. е заведена щета при ответника относно процесното
ПТП под №**********, по която последният е отказал да извърши плащане, тъй като
не са представи посочените в писмата документи от ищеца.
По
делото е представена епикриза ИЗ № 20963 на МБАЛ „д-р
Иван Селимински“, гр. Сливен /страница 13 от делото/.
От нея се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на
22.10.2017г., като е поставен лапароцентозен дрен. Изписана е на 27.10.2017г. с окончателна диагноза –
травматичен шок.
По
делото е представена и епикриза ИЗ № 21387 на МБАЛ
„д-р Иван Селимински“, гр. Сливен /лист 14 от
делото/, от която се установя, че ищцата Л.М. е постъпила в лечебното заведение
на 27.10.2017г., отделение по ортопедия и травматология. Посочено е, че на
30.10.2017г. е извършена операция на пациента. Назначено й е медикаментозно лечение.
На 04.11.2017г. е изписана от лечебното заведение с окончателна диагноза –
фрактура базоцервикалис феморис
синистри и препоръка – да не натоварва оперирания
крайник 5 – 6 месеца.
По
делото са представени два броя фактури, ведно с касови бонове /страници 16 –
17/, от които се установява, че ищцата е заплатила сума в общ размер на 832, 50
лева, от които 780 лева за остеосинтезен материал и
52, 50 лева за закупени лекарства и превързочни материали.
От
представения и приет по делото препис на присъда № 74 от 16.10.2018г.,
постановена по нохд № 247/2018г. по описа на Районен
съд – Нова Загора, се установява, че на 22.10.2017г. в гр. Нова Загора, на ул.
„Цар Освободител", П. Динев К. при управление на моторно превозно средство
- мотоциклет „Кавазаки ВНТ 50 A", с per. № **, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 102 от ППЗДвП, и чл. 196 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди
на Л.А.М., изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затрудняване движенията на десните долен и ляв крайници , като деянието
е извършено на пешеходна пътека по смисъла на § 6, т.54 от ДР на ЗДвП.
По
делото на лист 90 е прието и Експертно решение № 4062 от зас.
№ 149 на 13.09.2018г. на ТЕЛК, съгласно което на ищцата Л.М. е определено 50%
трайно намалена работоспособност със срок на инвалидност до 01.09.2019г. с
водеща диагноза: счупване на бедрената шийка. В него е посочено, че ищцата е
ползвала временна нетрудоспособност 300 дни до 17.08.2018г., като походката е
затруднена с помощта на 2 патерици, скъсяване на ляв крак с 3 сантиметра.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което съдът възприема като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В заключението е вписано, че при
процесното ПТП ищцата е получила тежка съчетана
травма със засягане на главата, таза и долните крайници, протекла с картината
на травматичен шок: травматичен шок; контузия на главата с мозъчно сътресението
/без комоционна кома/ с период на възстановяване –
един месец; фрактура на таза/кръстна кост в дясно, крилото на хълбочната кост в
дясно и срамна кост в дясно/, причинили на пострадала трайно затруднение на
движението на десен долен крайник 2 – 3 месеца; фрактура на лява бедрена шийка,
причинила трайно затруднение на движението на долен ляв крайник 6 – 7 месеца; рана
в дясна седалищна област с дължина 20.см., рана в областта на ляво бедро с
дължина 10 см, множество охлузвания и кръвонасядания.
Преди изготвяне на заключението вещото лице е извършило личен преглед на ищцата
/09.06.2019г./. При него е установило, че ищцата е със силно затруднена походка
с накуцване в ляво с две патерици, ляв долен крайник не се ползва активно,
скъсен с 3 см. С изкривяване навътре в лява колянна
става /20 градуса/. Налице са белези от двете описани рани, а на корема от
поставения лапароцентезен дрен.
Ищцата е посочила като оплакване – болки и оток на ляв долен крайник.
Вещото лице посочва,
че пострадалата е в период на клинично и експертно проследяване, ново явяване
пред ТЕЛК след 1 година, като подлежи на ново оперативно лечение- поставяне на изкуствена
лява тазобедрена става.
Вещото лице е
посочило, че обичайният възстановителен период е около 6-7 месеца. В конкретния
случай ищцата била временно нетрудоспособна 300 дни. Болките и страданията
причинени на ищцата са били най-интензивни непосредствено след травмата, след
поставяне на лапароцентезния дрен
и обработката на раните, след оперативната интервенция по повод счупване на
лявата бедрена шийка, в началото на раздвижването след третия месец. Прието е
още, че направените от ищцата разходи са били необходими и са част от
проведеното лечение. В проведеното на 28.06.2019г. съдебно заседание вещото
лице пояснява, че към настоящия момент тези увреждания могат да се коригират в
областта на тазобедрената става чрез изкуствена става - ендопротеза,
като при правилно извършване това ще доведе до корекция на крайника и ще
изчезне изкривяването навътре, което в момента се диктува отвътре от бедрената
кост. Експертизата приема още, че тя има стара операция на колянната
става, но тази деформация се дължи на псевдоартрозата
- несрастването в областта на шийката, което води до изкривяване навътре на
коляното. Вещото лице пояснява, че ако не се коригира, този проблем ще се
задълбочи и ще се измени механиката на целия опорно-двигателен апарат, ще се задълбочат проблемите и в гръбнака и в
натоварването на другите стави, защото те трябва да поемат тежестта на тялото. Допълва,
че металната остеосинтеза следва да бъде отстранена,тъй
като в момента няма роля и следващият етап е ендопротеза.
По
искане на ответната страна пред настоящата съдебна инстанция е разпитан
свидетелят П. Динев К., който е управлявал мотоциклета. Свидетелят посочва, че ПТП
станало на място, на което нямало обозначена пешеходна пътека, но имало знак
преди това. Сочи, че видял ищцата в последния момент, изскочила внезапно,
нямало спирачен път. Паркирани били две коли и той нямал никаква видимост. Времето
било сухо, с включени светлини бил. Свидетелят посочва още, че участъкът преди
кръстовището е прав. Ищцата пресичала от ляво на дясно на неговото движение.
По искане
на ищеца е допуснат и изслушан свидетелят Х.Й.С. – дъщеря на ищцата. Свидетелят
С., посочва, че видяла майка си в спешното отделение, била зле. Около две
седмици престояла в болницата, като тя била с нея през цялото време. След
изписването от болницата около два месеца останала на легло и тя се грижела за
нея. С. сочи в показанията си, че майка й все още е с патерици, може да ходи до
тоалетна, но друго не може да прави. Посочва, че опитала да се придвижва с проходилка, но тъй като й било трудно, ползвала инвалидна
количка. Три месеца след инцидента започнала да се придвижва с патерици. ПТП се
отразило на психиката й. Съдът кредитира показанията на този свидетел,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
Пред
настоящата инстанция по искане на ищеца е допусната съдебно авто
– техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът
кредитира като изготвено обективно и компетентно. В него е описан механизма на
настъпване на ПТП, определена е скоростта на движение на мотоциклета около 60
км/ч, както и са изследвани причините за настъпване на ПТП. Изводът, до който е
достигнало вещото лице е, че причините за настъпване на ПТП са в действията на
водача на мотоциклета, който не е реагирал своевременно за аварийно спиране,
при което е имал възможност да намали скоростта или да спре /последното при
движение на пешеходката с бавен, спокоен и бърз темп/.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за
неимуществени вреди
Съобразно направения на основание чл.
146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е
да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени
вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановена ли е
напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не
могат да бъдат преодолени,
6.
заплащане на претендираната сума на посоченото
основание – метална остиосинтеза, лекарства и
превръзки,
7.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП и
8.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета.
От
събраните и описани по-горе доказателства /постановената присъда по посоченото
по-горе в мотивите наказателно дело и заключението на авто
– техническата експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че същото е причинено
единствено по вина на водача на мотоциклета.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза с вещо лице – травматолог се
установява, настъпване на описаните в исковата молба увреждания, както и
причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
тези травми. От тези документи и разпита на втория свидетел се установява и
предприетите действия за възстановяване от ищеца: проведеното комплексно
лечение на ищцата, както в болнични /за периода 22.10.2017г. – 04.11.2017г./,
така и в домашно-амбулаторни условия /300 дена временна нетрудоспособност/. Лечението
на ищцата включва: поставяне по спешност на лапароцентезен
дрен, извършените интензивни мероприятия – вливания,
медикаментозна терапия - болкоуспокояващи и стабилизиращи общия статус на
лицето и извършената на 30.10.2017г. операция на ляв долен крайник. От
извършения преглед на вещото лице се установява здравослвното
състояние на ищеца към настоящия момент – същата не се е възстановила напълно
от претърпените травми, скъсен е ляв долен крайник с 3 см., ляво коляно
изкривено на вътре – 20 гр/гену
валгус, движение със затруднена походка и две помощни
средства, като престоят две оперативни интервенции – едната за отстраняване на
поставената при операцията метална остеосинтеза и
втората – за поставяне на изкуствена става.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 65г.,
продължителният лечебен и възстановителен период – 300 дни временна
нетрудоспособност и определяне на 50% намалена работоспособност за период от
една година /13.09.2018г. – 10.09.2019г./, интензитета на болките, изживения
шок от инцидента, претърпените неудобства от личен и битов характер,
включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното му
състояние, както и обстоятелството, че настъпилите нарушения на здравословното
състояние на ищеца са тежки – скъсения с 3 см. долен крайник, както и че ищцата
подлежи на две нови оперативни интервенции,
съдът приема, че сумата от 90 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания.
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за имуществените вреди
По предявеният иск за сумата от 832, 50
лв., претендирана като обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечението, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени
имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз основа на представените и
приети по делото писмени доказателства – 2 броя фактури, ведно с касови бонове,
се установи, че ищцата действително е направила такива разходи на обща стойност
от 832, 50 лв. В приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че извършените от ищцата разходи са били необходими и са част от
проведеното лечение.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата пресичайки
не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС. Съдът намира такава неведеното
възражение за съпричиняване за неоснователно.
Не е
спорно между страните, че процесното ПТП е станало на
пешеходна пътека. Съгласно ТР № 2/16 г. на ВКС, ОСНК "Наличието на
пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата
на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея”. В разглеждания случай в мотивите на присъда № 74 от
16.10.2018г., постановена по нохд № 247/2018г. по
описа на Районен съд – Нова Загора, както и от заключението на авто – техническата експертиза и дадените пояснения от
вещото лице в съдебно заседание пред настоящата инстанция се установява, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека по смисъла
на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП – „Пешеходна пътека“ е част от плътното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходните пътеки
са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. При така
установения механизъм на ПТП не може да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй като тя е предприела
пресичане на пешеходна пътека, като е навлязла на пешеходната пътека преди да
настъпи удара.
Относно предявените искове с правно основание чл. 497, ал. 1
от КЗ
Ищецът
претендира осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени и за имуществени вреди, за периода, считано от 30.10.2017
г.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В последната посочена правна норма
е указано, че след завеждане на претенцията застрахователят може да укаже на
ползващото се лице какви доказателства следва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му.
В
конкретния случай, от описаните по-горе в мотивите две писма от ответника до
ищеца се установява, че искането на ищеца за заплащане на обезщетение относно процесното ПТП е подадено на 22.10.2017г. В двете писма на
ответника, които явно са получени от ищеца, предвид обстоятелството, че именно
тази страна ги представя в настоящото производство, са изброени документите,
които следва да представи ищеца за да се произнесе по искането му. Ищецът не е
представил доказателства, от които да се установи какво е искането му към
ответника и дали в него са включени и двете претенции /за имуществени и
неимуществени вреди/, както и какви документи е приложил към него. Предвид
изложеното настоящия съдебен състав приема, че документите, които ответникът
изисква от ищеца да му представи с описаните писма, действително не са му били
приложени към искането от тази страна.
Няма представени доказателства от ищеца, чиято е доказателствената
тежест, кога и какви по вид и съдържание документи са представени в отговор на
тези две писма на ответника. Следователно при тези факти съдът следва да
приеме, че ищецът не е изпълнил искането на ответника и не е представил тези
документи пред него. Видно от двете писма са поискани от ответника документи –
„медицински документи, удостоверяващи получените увреждания – ренгенови снимки, както и медицински документи,
удостоверяващи оздравителния период, проведени консултации и други и документ,
удостоверяващ представителната власт на адвоката, подал искането от името на
ищеца“. При така описаните данни, които са изискани от застрахователя, съдът
приема, че същите отговарят на чл. 106, ал. 3 от КЗ и действително са
необходими за определяне на застрахователното обезщетение, поради което с непредставянето
им пред ответника, не е започнал да тече срока по чл. 497, ал. 1 от КЗ и
последният не е изпаднал в забава.
Предвид
изложените мотиви предявените искове с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ
следва да бъдат отхвърлени.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал. 2, т. 4 и т. 1 от Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
упълномощения представител на ищеца адв. П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 4 236
лева, съразмерно на уважената част от исковете, с включено ДДС.
Ищецът
е направил възражение за прекомерност на претендираното
от ответното дружество адвокатско възнаграждение. Съгласно представения договор
за правна защита и съдействие размерът на заплатения адвокатски хонорар е
1 800 лв., с вкл. ДДС /стр. 166/. Съдът констатира, че размерът заявен от
ответното дружество е по-малък от определения в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, поради което приема, че направеното от ищеца
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответника е неоснователно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 446, 90 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част
от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 3 650 лв., както и 563, 79 лв.
разноски, представляващи платени от бюджета депозити по допуснатите съдебно-
медицинска и съдебно-автотехническа експертизи,
съразмерно уважената част от исковете.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК - **със
седалище и адрес на управление:*** заплати на Л.А.М., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат П.К. на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата от 90 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.10.2017г.
около
19:10 часа в гр. Нова Загора, по вина на водачът на мотоциклет „Кавазаки“ с рег. №**, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2018г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата
от 832, 50 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от описаното по-горе ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2018г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 90 000 лв. до предявения размер от 120
000 лв., както и исковете с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за заплащане
на законна лихва върху присъдените суми от 30.10.2017г. – 26.04.2018г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК - **със седалище и адрес на управление:*** заплати на адвокат П.Д. С. – К.,
с адрес: *** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 4 236 лева,
с включено в нея ДДС.
ОСЪЖДА Л.А.М., ЕГН -
********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат П.К. да заплати на З. „Б.И.“
АД, ЕИК - **със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 446, 90 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК - **със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2
сумата от 4 213, 79 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: