№ 649
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослава Т.
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
като разгледа докладваното от Мирослава Т. Въззивно частно наказателно
дело № 20241100602132 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С определението на СРС, НО, 5 състав, от 16.10.2023 г., на основание чл. 24,
ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е прекратено наказателното производство по
н.ч.х.д. № 14247/2019 г. на СРС поради изтекла абсолютна давност.
Срещу определението е подадена жалба от повереника на тъжителката П. Б. Б.,
в която се излагат твърдения за незаконосъобразност на определението, като се
изтъква, че абсолютната давност за наказателно преследване не е изтекла. Прави се
искане определението за прекратяване на наказателното производство да бъде
отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В съдебно заседание на 4.10.2024 г. тъжителката, редовно призована, не се
явява. Повереникът на частната тъжителка поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Твърди наличието на съществени процесуални нарушения, резултат на липсата на
указания от първоинстанционния съд, че делото може да бъде прекратено поради
изтичане на давностен срок.
Подсъдимата М. К. Р., редовно призована, не се явява и не взема становище по
жалбата. Подсъдимата В. С. А., редовно призована, се явява. Защитничката на
подсъдимите изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
1
оставена без уважение поради изтичането на абсолютната погасителна давност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за
установено следното.
Съдебното производство пред Софийския районен съд е образувано по тъжба на
П. Б. Б. срещу М. К. Р. и В. С. А., депозирана на 2.09.2019 г., в която се твърди, че на
10.03.2019 г. подсъдимите Р. и А. са нанесли на тъжителката лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание. А на на 14.03.2019 г. са
разпространили по отношение на нея неверни и позорни твъдения.
С разпореждане на съдията-докладчик от 1.10.2019 г. престъпленията,
възведени в тъжбата, са квалифицирани по чл. 130, ал. 2 НК и чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т.
3 вр. чл. 147, ал. 1 НК.
С обжалваното пред настоящата въззивна инстанция определение от 16.10.2023
г. районният съд е приел, че на 10.09.2023 г. е изтекла абсолютната давност по чл. 81,
ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК от 4 години и 6 месеца за наказателно преследване за
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК и на 14.09.2023 г. за престъплението по чл. 148,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 НК. Поради това на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратил наказателното производство.
На основата на тези факти за повдигнатото обвинение от тъжителката и за
движението на съдебното производство въззивният съд намира жалбата за
неоснователна.
Въвеждането на правната квалификация още в разпореждането, постановено от
съдията-докладчик в първия стадий на съдебната фаза, е задължително, тъй като едва с
връчване на тъжбата и разпореждането, с което й се дава ход, на основание чл. 252, ал.
4 НПК на подсъдимия се повдига надлежно обвинение, доколкото то е единство
между заявените от тъжителя факти и дадената им от съда правна квалификация. Едва
тогава на подсъдимия в пълнота стават известни пределите на обвинението, за което е
предаден на съд. От тази правна квалификация се извежда и срокът на допустимост на
наказателното преследване.
Поради това, на първо място, въззивният съд провери законосъобразността на
определената правна квалификация на заявените от тъжителя факти за престъпление
по чл. 130, ал. 2 НК и престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 НК
и установи, че тя е била правилна към датата на постановяване на разпореждането.
След това обаче е настъпила промяна в наказателния закон, като със ЗИДНК (ДВ, бр.
67 от 2023 г.) е отменена хипотезата на чл. 148, ал. 1, т. 3 НК. Това означава, че
правилната квалификация на второто престъпление след изменението на НК е по чл.
147, ал. 1 НК.
2
В санкцията на правната норма в чл. 130, ал. 2 НК са предвидени наказания
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, а
в нормата на чл. 147, ал. 1 НК предвидените наказания са глоба от три хиляди до
седем хиляди лева и с обществено порицание.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното преследване за престъпления с
такава наказуемост се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на
три години. А съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на
посочения давностен срок, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, т.е. в
конкретния случай – ако надвишава 4 години и 6 месеца.
На второ място, повереникът на тъжителката твърди, че давността е спряна с
подаване на тъжбата в съда, т.е. на 2.09.2019 г., тъй като подаването на тъжбата е
аналогично на действието на държавното обвинение. Съдът не може да приеме това
твърдение, тъй като действия за преследване на лицето могат само да прекъснат
давността съгласно чл. 81, ал. 2 НК, но не и да я спрат. Давността се спира само
тогава, когато наказателното преследване зависи от разрешаването на предварителен
въпрос с влязъл в сила съдебен акт.
На трето място, повереникът на тъжителката твърди, че районният съд е
трябвало да укаже на страните какви ще са последиците от забавянето на процеса, а
именно изтичането на абсолютната преследвателска давност. Въззивният съд намира,
че първостепенният не е допуснал съществено процесуално нарушение в изтъкнатата
от повереника насока. Съгласно чл. 15, ал. 3 НПК съдът разяснява на лицата, които
участват в наказателното производство, техните процесуални права и им осигурява
възможност да ги упражняват. Става въпрос за предоставяне на процесуалните
средства, необходими за защита на техните права и законни интереси, а не за
предоставяне на правни съвети или за запознаване с институтите на материалното
право, какъвто е институтът на давността.
Срокът по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК представлява максимално
допустимата продължителност на наказателното производство за процесното
обвинение, освен ако подсъдимият не пожелае изрично то да продължи. В настоящия
случай обаче защитничката на подсъдимите и подсъдимите са направили искане
наказателното производство да бъде прекратено.
Същевременно НПК не придава никакво правно значение на причините, поради
които срокът на абсолютната давност е изтекъл и не е бил достатъчен за приключване
на съдебното разглеждане с окончателен акт, като констатацията за изтичането му е
достатъчна, за да се приложи разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и прекратяването
на производство е неизбежна последица.
Поради това въззивният съд намира извода на първостепенния съд, че на
3
10.09.2023 г. е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване за
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, деянието на което се твърди, че е извършено на
10.09.2023 г., и че на 14.09.2023 г. е изтекла абсолютната давност за наказателно
преследване за престъплението по чл. 147, ал. 1 НК, деянието на което се твърди, че е
извършено на 14.09.2023 г., за обоснован и законосъобразен.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваният
първоинстанционен съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 НПК и чл. 338,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ІІІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА определението на СРС, НО, 5 състав, от 16.10.2023 г., по
н.ч.х.д. № 14247/2019 г. на СРС на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 80, ал. 1, т.
5 НК поради изтекла абсолютна давност
Решението не подлежи на обжалване.
Да се съобщи на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4