Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 08.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
юни
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4330 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „П.и.б.” АД срещу И.А.В., с която е предявен иск по
реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК, за установяване
дължимостта на вземане на банката с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2, във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е подал до СРС
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 66187/2017 г. по описа на
СРС, 119 състав. Твърди се, че на 28.02.2019 г. получил съобщение от РС-София,
с което е уведомен за постъпило възражение от длъжника и указание за
предявяване на иск относно вземането.
Поддържа се, че между ищеца-кредитор
и ответницата-кредитополучател, длъжник е сключен договор № 000LD-R-003541 от
03.05.2010 г. за банков кредит, с който ищецът предоставя на ответницата банков
кредит в размер на 21 900 лв. за погасяване на съществуващи задължения по
договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-В-5007/21.11.2007 г. Поддържа се,
че договорът е сключен при условията на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, като с
подписването му кредитополучателят е декларирал, че са му предоставени Общите
условия на Банката за кредити на физически лица, запознат е с тях и приема
прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката, във връзка със
сключването и изпълнението на същия. Поддържа се, че отпуснатият кредит е
изцяло усвоен от ответницата-кредитополучател еднократно на 11.05.2010 г.
Твърди се, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна
лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за лева, увеличен с
надбавка от 9.3093 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП е в
размер на 8.7907% годишно, а годишният процент на разходите е 20.94%.
Плащанията, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и
олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. Крайният срок за погасяване
на кредита е 15.04.2017 г. Поддържа се, че кредитът е погасяван частично и е в
просрочие, считано от 15.05.2010 г.-общо 2684 дни към 19.09.2017 г.-датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Твърди се, че кредитът е с настъпил
падеж на 15.04.2017 г. на основание Раздел І, т.3 от Договор № 000LD-R-003541 от
03.05.2010 г.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: сумата от 21 736,97 лв., неплатена главница дължима въз
основа на договор № 000LD-R-003541 от 03.05.2010 г. с настъпил падеж на
15.04.2017 г. на основание Раздел І, т.3 от Договора, ведно със законната
лихва, считано от 19.09.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 15 760,77
лв.-договорна лихва начислена за периода от 15.05.2010 г. до 14.04.2017 г., сумата
от 20208,06 лв. обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от
15.05.2010 г. до 18.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 29.12.2017
г. по ч.гр.д. № 66187/2017 г. по описа на СРС, 119 състав.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК
ответницата е депозирала отговор.
Заявява възражения за
неоснователност и недоказаност на иска поради липса на договор, в частност
относими ОУ, приети от ответницата и с които да запозната.
Твърди се, че представените от
ищеца ОУ на банката от 2016 г. са
несъществуващи и неприети от ответницата към датата на сключване на договора.
Твърди се нарушение на чл.143,
т.9 и т.10 от ЗЗП, като с договора на ответницата й е наложено приемането на клаузи,
с които не е имала възможност да се запознае преди сключването му, както и че
банката е променила/приела нови, различни от тези за процесния период ОУ, за
които ответницата е оставена в неведение.
Поддържа се, че въпреки че към
15.05.2010 г. са били налице условията на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, Банката не е уведомила ответницата за настъпилата предсрочна
изискуемост и е злоупотребила с монополното си положение, като е администрирала
договора като редовен до 15.04.2017 г. и по този начин са се натрупали лихви с
различен характер. Поддържа се, че договорни лихви се дължат до датата на
изискуемостта на кредита.
Заявява възражение, че вземането
на банката е погасено с общата петгодишна давност, при условията на
евентуалност поддържа, че по давност са погасени вноски с настъпил падеж три
години преди датата на завеждане на заявлението по чл.417 ГПК.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Оспорва всички възражения на
ответницата като неоснователни. Заявява доказателствени искания. Прави следните
уточнения: твърди, че кредитът предоставен на ответницата не е обявяван за
предсрочно изискуем и банката не се е възползвала от правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че предоставеното копие на покана до
длъжника, чрез работодателя няма дата на получаване, на същата липсва подпис на
получателя и доказателство, че същата е получена от адресата и на следващо
място в текста на поканата е предвидено, че банката ще реализира правото си да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, но е сторила това с тази покана.
При условията на евентуалност
моли съда да уважи исковете в размера, който ще бъде определен с експертиза,
такъв какъвто би бил той към 19.09.2017 г., при положение че банката е трябвало
да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 26.01.2016 г.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответницата депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си
възражения, оспорва изложените от ищеца в ДИМ аргументи и съображения.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско
възнаграждение.
Ответницата
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените
искове. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски, за
което представя списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.09.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 66187/17 г. по описа на СРС, 119
състав, срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК.
На 14.03.2018 г. ответницата е подала
възражение по чл.414 ГПК. Съдът приема, че възражението е подадено в
двуседмичния срок, съобразно действащата към този момент ал.2 на чл.414 ГПК,
доколкото издаденият изпълнителен лист не е получен от банката, съответно не е
образувано изпълнително дело, не е връчван препис от заповедта от съдебен
изпълнител, т.е. срок по чл.414, ал.2 ГПК не е започвал да тече.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 28.02.2019 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 28.03.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
По
делото е приет като писмено доказателство договор № 000LD-R-003541 за банков
кредит от 03.05.2010 г., по силата на който ищецът в качеството си на кредитор
е предоставил на ответницата в качеството й на кредитополучател банков кредит в
размер на 21900 лв. за погасяване на съществуващи задължения по договор за
издаване на кредитна карта № 51РКО-В-5007/21.11.2007 г., със срок на усвояване
на кредита до 21.05.2010 г. и с краен срок за погасяването му-15.04.2017 г.
Кредитът
е усвоен на 11.05.2010 г. по разплащателна сметка № ******** с титуляр И.А.В.,
открита в „П.и.б.“ АД.
На
11.05.2010 г. разплащателната сметка на И.А.В. е кредитирана (заверена) със
сума в размер на 29 100 лв. с референтен номер на счетоводната операция №*******Основанието
на счетоводната операция е: „Усвояване на кредит - кредит № 000LD-R-003541“.
Съгласно
т. 4 на договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката
годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за лева, увеличен с
надбавка от 9.3093 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на Банката
за лева е в размер на 8.7907% годишно, а годишният процент на разходите е
20.94%. Съобразно т.10 от договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел ІІ, т.4
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано
от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това
дали падежът е в неработен ден.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че непогасените
задължения към 19.09.2017 г. (дата на заявлението) по Договор за банков кредит
№ 000LD-R-003541 от 03.05.2010 г. са, както следва:
1.непогасена
главница в размер на 21736,97 лв., който размер е формиран от сбора на 84
броя вноски, дължими за периода от 15.05.2010 г. до 15.04.2017 г., от които:
първа вноска в размер на 252,01 лв. (част от дължимата на 15.05.2010 г.) и 83
вноски общо в размер на 21484,96 лв. дължими за периода от 15.06.2010 г. до
15.04.2017 г.
Към
19.09.2017 г. са падежирали всички месечни вноски за главница - общо 84 на
брой, дължими на всяко 15-то число от месеците за периода от 15.05.2010 г. -
първа падежна дата, до 15.04.2017 г., когато е и уговореният краен срок за
погасяване на кредита.
От
падежиралите 84 броя вноски за главница е погасена само част от дължимата първа
вноска на 15.05.2010 г. в размер на 163,03 лв., цялата в размер на 415,04 лв. или
непогасен остатък 252,01 лв.
Останалите
83 броя вноски, дължими за периода от 15.06.2010 г. до 15.04.2017 г., са изцяло
непогасени.
2.непогасена
редовна лихва в размер на 15760,77 лв.,
който размер е формиран от сбора на 81 броя вноски, начислени за периода от
15.08.2010 г. до 15.04.2017 г., от които: първа вноска в размер на 129,50 лв.
(част от дължимата на 15.08.2010 г.) и 80 вноски общо в размер на 15 631,27 лв.
(дължимите за периода от 15.09.2010 г. до 15.04.2017 г.).
Към
19.09.2017 г. са падежирали всички начислени месечни вноски за редовна лихва -
общо 84 на брой, дължими на всяко 15-то число от месеците за периода от
15.05.2010 г. - първа падежна дата, до 15.04.2017 г., когато е и уговореният
краен срок за погасяване на кредита.
Изцяло
са погасени 3 вноски от падежиралите 84 броя вноски за редовна лихва, начислени
на падежни дати 15.05.2010 г.в размер на
44,04 лв., 15.06.2010 г. в размер на 334,87 лв.,15.07.2010 г. в размер на 322,19 лв., както и част, в
размер на 201,30 лв., от начислената на 15.08.2010 г., цялата в размер на
330,80 лв. или непогасен остатък 129,50 лв.
Изцяло
непогасени са останалите 80 броя вноски, дължими за периода от 15.09.2010 г. до
15.04.2017 г.
3.непогасена
наказателна лихва в размер на 19 693,90 лв., представляващ
начислените наказателни лихви за периода от 03.09.2010 г. до 18.09.2017 г. вкл.
върху 84-те броя просрочени месечни вноски за главница с падежи за периода
15.05.2010 г. - 15.04.2017 г.
Наказателна
лихва е начислявана за периода от 15.05.2010 г. до 18.09.2019 г. вкл. върху
всички 84 броя падежирали просрочени месечни вноски за главница за периода
15.05.2010 г. - 15.04.2017 г.
Изцяло
погасена е наказателната лихва за периода от 15.05.2010 г. до 02.09.2010 г.
вкл., общо в размер на 41,13 лв., начислена върху просрочените главници,
дължими на 15.05., 15.06., 15.07. и 15.08.2010 г.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради
което съдът ги кредитира.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна
предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответника е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че е го
е заплатил.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответницата по договор за кредит, сключен с банка. При предоставен кредит от банка приложение
намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430,
ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое
задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна.
Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че ответницата е неизправна страна
по договора, тъй като не е изпълнила задължението си да връща кредита по начина
и сроковете, определени с погасителен план, тъй като редовното погасяване на
задълженията по кредита е преустановено на 15.06.2010 г. с преустановяване на
плащанията за главница. Ответницата е погасила и то частично в размер на 163,03
лв. само първата вноска, дължима на падежна дата 15.05.2010 г. След този момент
ответницата е изпаднала в забава по отношение на падежиралите месечни анюитетни
вноски.
По
възраженията на ответницата.
Неоснователно
и недоказано е възражението на ответницата, че не е запозната с общите условия
преди подписване на договора за потребителски кредити. С подписа си върху
договора, ответницата е удостоверила, че Общите условия на Банката за кредити
на физически лица, са й представени и се е запознала с тях, както и че приема
прилагането им при уреждане на отношенията между нея и банката във връзка със
сключване и изпълнение на процесния договор. По делото не са събрани
доказателства, които да опровергават наличието на знание у ответницата, относно
приложимите общи условия на банката.
На следващо
място ответницата заявява общи, неуточнени възражения за нищожност на клаузи от
договора. Съдът и след служебна преценка намира, че такива не са налице, като в
тази връзка преценява клаузите от договора, въз основа на които ищецът черпи
права в настоящия процес, т.е. това са клаузите относно дължимите главница,
възнаградителна и наказателна лихви. Нито една от клаузите на т.1, раздел І, т.4 и т.10 от
раздел ІІ на договора са с неравноправен характер.
Неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, представлява:1) всяка неиндивидуално определена уговорка
във вреда на потребителя, която 2) е в нарушение на принципа за добросъвестност
и 3) е причина за значително неравновесие между договарящите страни относно
техните права и задължения, 5) не е съставена на ясен и
разбираем език, 6) не касае определянето на основния предмет на
договора, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна.
По отношение на клаузата на т.1,
раздел І от договора, въз основа на която ищецът черпи права, относно
претендираната главница. Тази клауза определя предмета на договора -
цената на договора, а именно - определянето на размера на кредита, поради което
въпросът за неравноправността й може да бъде разглеждан единствено и само, ако
уговорките са неясни и неразбираеми - чл.145, ал.2 ЗЗП.
Според
настоящия съдебен състав тази клауза урежда „изначалните условия” на договора
за кредит към момента на сключването му, като страните са били напълно наясно с
тях и с подписването на договора са изразили съгласието си с конкретния размер
на кредита и на БЛП към сключването на договора, съответно с цената на предоставения
кредит и погасителния план към него. Приемането на тези клаузи за нищожни би
довело до нищожност на целия договор. Последица от това би било възникване на
вземане на банката за връщане, поради начална липса на основание, на целия
предоставен от нея паричен ресурс, което не покрива интереса на ищцата,
договорила връщането му разсрочено за период от 7 години.
Предвид
изложеното, съдът приема, че клаузата е ясна и разбираема за средния
потребител, поради което същата не се явява неравноправна.
В т.4,
раздел ІІ, страните са уговорили, че кредитополучателят ще заплаща договорна
лихва, формирана като сбор от Базовия лихвен процент на банката за лева-8.7907%
годишно, увеличен с надбавка от 9.3093 пункта, т.е. 18,10%. Видно от
заключението на ССчЕ първоначално уговорения при сключване на договора размер от
18,10% не е променян в нито един момент от действието на договора. Лихвата (чл. 430, ал. 2 ТЗ) е
своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като насрещна
престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид
правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение,
уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за
заемополучателя (кредитополучателя) размер не нарушава изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и на заемополучателя. Уговорката за лихва е израз на
възмездния характер на договора за банков кредит.
Не е
неравноправна и клаузата на т.10, раздел ІІ от договора, тъй
като същата представлява предварително уговорено обезщетение за търпените от
Банката вреди при неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя.
По отношение на възражението, че банката не е упражнила правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем и по този начин всички начислени
възнаградителни и наказателни лихви, след срока на падежа (на
предсрочната изискуемост) са неоснователни, респ.недължими от ответницата.
Това възражение е неоснователно и несъстоятелно.
Правото да се обяви договора за
кредит за предсрочно изискуем е потестативно право на кредитора, при
настъпването на предвидените в закона или в договора условия, едностранно да
измени условията на договора като го трансформира от срочен в безсрочен такъв и
по този начин да може да иска незабавното изпълнение на задължението. Дали ще
упражни това свое право, зависи само от кредитора.
В случая исковата претенция на
ищеца не се основава на нормата на чл.432 от ТЗ, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК
от страна на Банката, а именно-
19.09.2017 г., вече са били падежирали всички
дължими вноски по процесния
кредит.
Следва да се отбележи, че обявяването
на предсрочната изискуемост обаче не може да обезщети банката за претърпените
от забавеното плащане вреди. Забавеното плащане е неизпълнение на договора и по
силата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за това.
Доколкото се касае до парично задължение то по силата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД
изпълнението му е винаги възможно и затова обезщетението винаги е такова за
забавено изпълнение, което следва и от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Тъй като забавата може да съществува както преди, така и след обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, обезщетението за нея се дължи за цялото време
на неизпълнението. Освен това уговорките за това обезщетение, черпят своето
основание от чл. 92 от ЗЗД и представлява допълнително съглашение към договора
за кредит, поради което може да бъдат прилагани и след евентуалното разваляне
или прекратяването на договора за кредит, доколкото в този случай обезщетението
за забава се приравнява на обезщетение за пълно изпълнение.
С оглед на горното уговорките за
обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем и за обезщетение за
забавено плащане имат различен предмет и едната нито изключва, нито ограничава
другата. Ето защо, дори и банката да беше упражнила правото си да обяви
кредитът за предсрочно изискуем, то това нямаше да доведе до неоснователност на
претенцията за наказателни лихви, представляващи по своята правна същност
обезщетение за забавено изпълнение.
С оглед
на горното съдът намира, че между страните са възникнали валидни облигационни
отношения по силата на сключения между тях договор, по който ответницата се
явява неизправна страна.
По
възраженията на ответницата за изтекла 5 годишна по отношение на вземането за
главница, респ.3 годишна погасителна давност по отношение на вземането за
лихви.
Съобразно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
При
разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става
изискуема с настъпването на съответния падеж. Съдът не споделя виждането на
ищеца по въпроса за давността и споделя съдебната практика в посочения смисъл,
така например Решение № 130 от 15.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 1829/2018 г., I
т. о., ТК и др.
Предвид
горното искът за главница е погасен по давност само по отношение на неплатените
дължими /падежирали/ вноски за главници за периода до пет години назад, считано
от датата на предявяване на иска-19.09.2017 г. (съобразно
нормата на чл.422, ал.1 от ГПК), т.е. погасени са всички месечни вноски дължими
/падежирали/ от 15.05.2010 г. до 15.09.2012 г. Това са остатък от вноска в
размер на 252,01 лв. на падежна дата 15.05.2010 г., която сума се е погасила с
изтичане на петгодишния срок на 15.05.2015 г. и останалите 28 вноски до падежна
дата 15.09.2012 г., включително, която се е погасила на 15.09.2017 г. Или
общата стойност на погасените по давност падежирали до 15.09.2017 г. и
неплатени вноски за главница възлизат на сумата от 4 743,38 лв., за която
искът за главница ще следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Всички
дължими вноски от 15.10.2012 г. до 15.04.2017 г. не са погасени по давност, тъй
като с предявяване на иска на 19.09.2017 г. течението на давността е
прекъсната.
Тези
вноски се установяват със заключението на ССчЕ по таблица 1 на вещото лице,
където в табличен вид са посочени непогасените падежирали месечни вноски за
главница и договорни лихви.
На
основание чл.111, б.“в“ ЗЗД вземания за лихви се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок.
Предвид
горното вземанията на ищеца за редовна (възнаградителна,
договорна) лихва в общ размер на сумата от 12 795,68 лв.
начислени за периода от 15.08.2010 г. до 15.09.2014 г. са погасени по давност.
Следователно
искът за сумата от 12 795,68 лв. за периода от 15.08.2010 г. до 15.09.2014
г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност и уважен за сумата от 2 965,09
лв., представляваща начислена възнаградителна лихва за периода от 15.10.2014 г.
до 15.04.2017 г.
Вземанията
за наказателна лихва са установени със заключението на вещото лице (таблица
2) и
възлизат на сумата от 19 693,90 лв., следователно предявения иск за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 20 208,06 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а за разликата над
6096,87 лв. до 19 693,90 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност, тъй като вземането за наказателна лихва в общ размер на сумата от
13 597,03 лв. за периода от 03.09.2010 г. до 15.09.2014 г. е погасен с
изтичането на тригодишния давностен срок.
Така
мотивиран настоящият съдебен състав приема, че исковете като основателни и
доказани следва да бъдат уважени частично.
По
разноските в процеса:
При
този изход на делото разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът е
направил разноски в исковото производство в размер на 1154,12 лв.-внесена
държавна такса по сметка на СГС, 800 лв.-за
депозит вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
определено на основание чл. 78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.)
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
От
общата сума от 2 404,12 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 1085,52 лв.,
съответни на уважената част от исковете /26 055,55 лв./.
Ответницата
ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от него разноски в
заповедното производство, присъдени с издадената заповед в размер на сумата от
588,84 лв., съответна на уважената част от исковете.
Ответницата
претендира разноски в размер на сумата от 2500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 16.06.2020 г., което
възнаграждение не е прекомерно, тъй като същото дори е под минималните размери.
Общо дължимото възнаграждение, изчислено съобразно материалния интерес по всеки
един от трите иска, поотделно е в размер на 3321,17 лв.
Не
следва обаче да се присъждат разноски на ответницата, тъй като същата и до
приключване на устните състезания по делото не е представила доказателства, че
е заплатила договореното адвокатско възнаграждение на адвокат И.. С договора за
правна помощ е уговорено, че възнаграждението ще бъде заплатено по банкова
сметка ***, следователно договорът не може да служи за разписка за платената
сума. Доказателство за платената сума е единствено вносния документ за
превеждане на сумата, както и извлечение от сметката на адвокат И.,
удостоверяващо заверяване на сметката му. Само простото деклариране на факта на
заплащане на възнаграждението от самия адвокат, няма доказателствена стойност,
доколкото се удостоверява благоприятен факт за страната.
Водим от горното, Софийски
градски съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните и по иска, предявен по реда на чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, от „П.И.Б.“ АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, че И.А.В., ЕГН **********,***
дължи на „П.И.Б.“ АД следните суми:
1.на
основание чл.430, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 16 993,59 лв. (шестнадесет
хиляди деветстотин деветдесет и три и 0,59 лв.),
неплатена главница, представляваща сбор от падежирали вноски в периода от
15.10.2012 г. до 15.04.2017 г. дължима въз основа на договор № 000LD-R-003541
от 03.05.2010 г. с настъпил падеж на 15.04.2017 г. на основание Раздел І, т.3
от Договора, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2017 г. до изплащане
на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск като погасен по давност за разликата над
16 993,59 лв. до пълния претендиран размер от 21 736,97 лв.,
представляваща сбор от падежирали вноски за периода от 15.05.2010 г. до
15.09.2012 г.,
2.ДЪЛЖИ
на основание чл.430, ал.2, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 2 965,09 лв. (две
хиляди деветстотин шестдесет и пет и 0,09)
лв.-договорна лихва начислена за периода от 15.10.2014 г. до 14.04.2017 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск като погасен по давност за разликата над 2 965,09
лв. до пълния претендиран размер от 15 760,77 лв., представляваща сбор от
падежирали вноски за редовна лихва за периода от 15.08.2010 г. 15.09.2014 г., а
за периода от 15.05.2010 г. до 15.07.2010 г.-погасени чрез плащане.
3.ДЪЛЖИ
сумата от 6 096,87 лв. (шест
хиляди деветдесет и шест и 0,87 лв.) обезщетение за забава за
просрочените плащания за периода от 17.09.2014 г. до 18.09.2017 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 19 693,90 лв. до пълния претендиран
размер от 20 208,06 лв. като неоснователен, а за разликата над
6 096,87 лв. до сумата от 19 693,90 лв., представляваща сбор от
начислената наказателна лихва за периода от 03.09.2010 г. до 16.09.2014 г. като
погасен по давност, а за периода 15.05.2010 г. до 02.09.2010 г. като погасен
чрез плащане, за които дължими суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 29.12.2017 г. по
ч.гр.д. № 66187/2017 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА И.А.В.,
ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „П.И.Б.“ АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1085,52 лв. (хиляда осемдесет и пет и 0,52)
разноски направени от ищеца в исковото производство и сумата от 588,84 лв. (петстотин
осемдесет и осем и 0,84 лв.) разноски направени в заповедното производство и
съответни на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: