Районна прокуратура
Пловдив е внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемият Я.А.Х. да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по чл. 78а НК, за това, че на 28.07.2019 г. в гр. Стамболийски, обл.
Пловдив, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Х.А.А., ЕГН: **********,***,
изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на лицето, довели до болка и
страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131 ал.1 т.12,
вр. чл. 130 ал.2 НК.
Производството пред
първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28
НПК.
В хода на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа повдигнатото
обвинение по отношение на Я. Х.. Излага съображения, че от приобщените по
делото доказателства се установяват елементите от фактическия състав на
вмененото престъпление. Поради изложеното предлага обвиняемият да бъде признат
за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – глоба, ориентирано към законоустановения минимум.
Пледира Х. да бъде осъден да заплати и извършените по делото разноски.
Защитникът на обвиняемия Х. – адв. С., посочва,
че от приобщените доказателства се установява, че неговият подзащитен е
причинил единствено телесна повреда на пострадалото лице, но липсва квалифициращият
признак – по хулигански подбуди, доколкото е налице личен мотив. Поведението на
обвиняемия се обосновава с поведението на пострадалия, а именно: управлението
на МПС с висока скорост в населено място. При условията на евентуалност, ако
съдът намери, че обвиняемият Х. е извършил вмененото му деяние, пледира на
същия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 НК.
Обвиняемият Я. Х.,
редовно призован, явява се лично. По същество поддържа изложеното от неговия
защитник. В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Я. А.Х. е роден на *** ***, ***, **, български
гражданин, завършил основно образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Свидетелят Х.А.
притежавал недвижим имот – нива, находяща се в землището на гр. Стамболийски,
обл. Пловдив, местността „Бял камък“, в която бил засял сладка царевица. На
28.07.2019 г. негови колеги му се обадили по телефона като го уведомили, че в
посочения имот са влезнали коне. Свидетелят А. посетил нивата като установил,
че в нея се помещават три коня, които били собственост на лице с прякор
„Джарула“. А. изгонил конете от нивата и се върнал в гр. Стамболийски, в опит
да намери собственика на конете. Същият се придвижвал с МПС „Мерцедес
Спринтер“, с рег. № ***, по ул. „Петко Р. Славейков“ с висока скорост и спрял
пред заведение, намиращо се на посочената улица. В този момент при него
пристигнали обвиняемият Я.Х. и неговият баща – свидетелят А. Х.. Свидетелят Х. А.
ги попитал дали познават лицето, чиято собственост са конете, влизали в
неговата нива. Те отвърнали, че го познават, но му направили забележка, че се
движи с висока скорост, а в близост до улицата играели деца. Свидетелят А.
отново посочил, че търси собственика на конете, влизали в неговата нива.
Свидетелят А. Х. отвърнал, че не го интересуват конете, а обстоятелството, че
свидетелят А. е можел да удари децата, а обвиняемият Я.Х. ударил шамар в
областта на лицето на свидетеля А.. След нанесения удар, свидетелят А. потеглил
от мястото, където се намирали тримата с управлявания от него лек автомобил,
към РУ Стамболийски, където подал оплакване във връзка със случая. На следващия
ден свидетелят А. посетил Съдебна медицина, където му било издадено СМУ.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, съгласно която на
пострадалия Х. са причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане и
охлузване на лицето. Описаните травматични увреждания са били причинени в
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да
са причинени, както се съобщава в данните от досъдебното производство – при
станалия инцидент, с който са в пряка причинна връзка. Причинените увреждания
представляват болка и страдание, без разстройство на здравето.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена изцяло въз основа на обясненията на
обвиняемия Я. Х., и от показанията на свидетелите Х. А., Н. И., А.У., К.П., М.К.
и А. Х., както и от приобщените по реда на НПК писмени доказателства, а именно:
СМУ № 874/2019 г. и справка за регистрирани собствени на МПС „Мерцедес
Спринтер“, с рег. № ***. Така приетата фактическа обстановка се установи и от изготвената
и приобщена по делото експертиза.
Съдът следва да
отбележи, че материалите по делото, формиращи доказателствената съвкупност, са
еднопосочни, като макар с леки противоречия формират цялостен извод за
описаната по-горе фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав кредитира
обясненията на обвиняемия, като преценя, че същите се явяват годен
доказателствен източник в настоящото производство. Действително, същите следва
да бъдат преценявани и през призмата на обстоятелството, че могат да бъдат и
средство на защита, но съдът намира, че изложеното от обвиняемия отговаря
напълно на действителното фактическо положение, доколкото обвиняемият Х. излага
факти и обстоятелства както в полза на неговата защита, така и такива, които
установяват авторството на деянието. В тази връзка следва да се отбележи, че в
нито един момент обвиняемият не е отричал нанасянето на удар на пострадалия А.
в областта на лицето, като единствено посочва какъв е поводът за посоченото
действие. Обясненията на обвиняемия Х. се подкрепят и от други гласни
доказателствени източници, между които показанията на преките очевидци – свидетелите
А. Х. и М.К., и от производните показанията на свидетелите Н. И., А.У. и К.П..
По отношение на показанията на свидетеля А. Х., съдът намира, че независимо, че
същият е баща на обвиняемия и евентуално заинтересован от изхода на спора,
следва да бъдат кредитирани. Свидетелят А. Х. също несъмнено установява
авторството на един от елементите от състава на престъплението – нанесената
телесна повреда, но и неговите показания кореспондират с изложеното от
свидетеля М.К., който се явява трето, незаинтересовано от спора лица.
Настоящият съдебен състав дава вяра на изложеното от свидетеля К., доколкото
показанията на същия са преки, непосредствени и обективни. Предвид изложеното
съдът намери за несъмнено установено, че пострадалият е управлявал МПС с висока
скорост по улицата, както и че обвиняемият му е нанесъл удар с шамар в областта
на лицето. Посочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на
свидетелите Н. И., А.У. и К.П.. Показанията
на посочените свидетели, макар и
производни, се явяват доказателствен източник
и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени при
разкриването на фактологията на деянието, наред с останалите доказателства,
включени в доказателствената съвкупност. В доказателствения процес е
недопустимо производните доказателства да подменят наличните първични такива.
Не съществува обаче забрана за използване на производни доказателства въобще –
липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като средство за разкриване на
първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на
първичните, ако последните са недостъпни /така Решение №113/23.06.2015 по дело
№93/2015 на ВКС/. В разглеждания случай, показанията на свидетелите послужиха
за проверка на обясненията на обвиняемия Х. и свидетелите А. Х. и М.К..
Противоречие
се установи между изложеното от обвиняемия Х. и показанията на пострадалия А.
досежно обстоятелството управлявал ли е с висока скорост своя автомобил
последния при посещение на мястото на инцидента. Съдът дава вяра на изложеното
от обвиняемия в тази част, доколкото се подкрепя от останалия събран по делото
доказателствен материал. В тази насока са показанията на преките очевидци – А. Х.
и М.К., подкрепени от производните показанията на свидетелите Н.
И., А.У.и К.П., които както вече бе посочено, бяха кредитирани. Показанията на
свидетеля А. в тази част не се подкрепят от нито един друг доказателствен
източник по делото, поради което се явяват изолирани и в тази част съдът не ги
кредитира. В останалата част, показанията на свидетеля Х. А. се подкрепят от
останалите гласни и писмени доказателствени източници, измежду които и
обясненията на самия подсъдим. В насока изложените нанасянето на удара от
обвиняемия на пострадалия са и показанията на всички разпитани по делото
свидетели, както и приобщеното писмено доказателство – съдебномедицинско
удостоверение. Установяването на причинените телесни увреждания на пострадалия А.
се извежда и от приобщената съдебномедицинска експертиза. Същата се явява
изготвена с необходимите знания и умения, отговаря на поставените задачи,
поради което следва да бъде кредитирана.
Останалите
обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен
начин от свидетелските показания, обясненията на обвиняемия, експертизите и
писмените доказателствени средства, поради което съдът заключи, че следва да
приеме за установена тази фактическа обстановка. Досежно същите не се
констатираха съществени противоречия.
Изводът за съдебното
минало и характеристичнитте данни на обвиняемия, съдът направи въз основа на
приложените по делото справка съдимост и характеристична справка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че обвиняемият е
обективирал поведение, което изпълнява съставомерните признаци на престъпление
по чл. чл. 131 ал.1
т.12, вр. чл. 130 ал.2 НК, тъй като на 28.07.2019 г. в гр. Стамболийски, обл.
Пловдив, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Х.А.А., ЕГН: **********,***,
изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на лицето, довели до болка и
страдание, без разстройство на здравето.
Безспорно по делото се
установи, че обвиняемият Х. е нанесъл удар с шамар по лицето на пострадалия Х. А..
Вследствие на осъщественото деяние от обвиняемия, на пострадалия са нанесени
травматични увреждания, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на лицето,
което е довело до причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето. Касае се за болестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. То представлява кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се
в леко увреждане на анатомичната цялост. Посоченият резултат се квалифицира
като преживяване на неприятно усещане и продължаваща болка, в който смисъл е и
т.16 от ППВС 3/79 г.
Налице е и съставомерният квалифициращ белег, деянието
да е извършено по хулигански подбуди. Така съобразно константаната практика на
ВКС /Решение
№ 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 по н.д
278/2017 на ВКС, Решение №410/04.12.2013 по дело №1479/2013 на ВКС, НК, II
н.о., Решение № 401/10 ноември 2014 г.
на ВКС, Решение № 42/24 март 2014 г. по нак.д. № 2301/2014 г. на ВКС/
хулигански подбуди са налице, когато деецът
извършва посегателството срещу личността, движен от стремежа си да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
човешката личност. Тук се включват
случаите, когато посегателството срещу личността е извършено като реализация на
стремежа дееца да демонстрира собствената си правота, величие, превъзходство и
виждания за обществена справедливост, като вижданията за обществена
справедливост се налагат не по предвидения в закона ред. В действителност,
както бе посочено от защитата, се установява личен мотив за нанасянето на
телесната повреда на пострадалия. Това е преминаването на пострадалия с неговия
автомобил през оживена улица с висока скорост. Установяването на личен мотив,
на който се позовава защитата, е основание за оневиняване, но само в случаите,
когато не са налице останалите елементи от състава – действията да не са
съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и да не изразяват явно
неуважение към обществото /така Решение № 475/08.04.2015 г. по н. д. № 1791 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 2 НО/. Съчетаването на личния мотив с хулиганските подбуди по
смисъла на чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа
гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство,
който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС № 2/1974 година, т. 3 /в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957 година, т.
19, Решение № 65/2010 година на ВКС, І НО, Решение № 441/2011 година на ВКС, І
НО, Решение № 425/ 22.12.2015 г, по н.д.№ 1169 / 2015 на ВКС и др./. В
настоящия случай хулиганските подбуди на обвиняемия са извлечими от цялостното
му поведение –вследствие на поведението на пострадалия, същият предприема
незабавни действия по саморазправа, като му силен удар в областта на лицето.
Всички тези действия на обвиняемия са извършени на публично място, в
присъствието на намиращи се лица наоколо, между които и деца. Несъответно на
изложеното от обвиняемия досежно притеснението му за играещите децата наоколо,
се явява неговото поведение, което не само не може да служи за пример, дори
напротив – същото цели да показа превъзходство над останалите членове на
обществото. Водещата идея на обвиняемия при нанасянето на телесното увреждане е
именно да въздаде собствената си справедливост, не по законоустановения ред –
чрез сезиране на компетентните органи, а лично, чрез физическа саморазправа.
Именно поради изложеното съдът намира, че макар и да е имал личен мотив за
причиняването на телесното увреждане на пострадалия, то извъшените от него
действия следва да се квалифицират като такива по хулигански подбуди.
От субективна страна се
установи, че обвиняемият е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целал тяхното настъпване. Обвиняемият е съзнавал
протовообществения характер на своите действие и че посредством тях, той
демонстрира явно неуважение както към обществото, така и към отделната личност,
причинявайки на пострадалия телесно уреждане. Обвиняемият Х. е имал ясна
представа, че се намира на публично място, като деятелността му е била пряко
насочена към това да нанесе телесна повреда на пострадалия, именно на публично
място. Същият е имал ясна цел по този начин да демонстрира своето превъзходство
и стремеж да потъпче установените правила за общуване между членовете на
обществото.
По изложените съображения
обвиняемият Я. А.Х. съгласно чл.378 ал.4 от НПК беше признат за виновен за
извършеното от него престъпление съответно по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130
ал.2 НК.
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
С оглед приложимата
правна квалификация за извършеното от обвиняемия Я. Х. деяние, съдът намери, че
са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание – глоба. В случая
неприложим се явява претендираният от защитата ред за определяне на наказанието
– по чл. 55 НК, доколкото производството е по реда на гл. 28 НПК и приложението
на разпоредбата на чл. 78а НК се явява императивно.
Така на първо място, за
посоченото престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12, вр.
чл. 130 ал.2 НК, се предвижда наказание: лишаване от свобода до една година или
пробация.
На следващо място, от
приложената по делото справка съдимост, се установи, че същият не е осъждан,
както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От престъплението няма
причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.
По отношение размера на наложеното наказание, следва
да се има предвид, че чл. 78а НК предвижда санкция в размер от 1000 до 5000
лева. При индивидуализация на размера на наложеното наказания съдът взе предвид
чистото съдебно минало на обвиняемия, неговите добри характеристични данни,
обстоятелството, че полага грижи за три непълнолетни деца, както и
емоционалното състояние, в което се е намирал при нанасянето на удара, породено
от поведението на пострадалия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха
констатирани. Поради изложеното съдът определи наказания в минимален размер от
1000 лева. Този размер на глобата съдът намира, че съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, като счита, че ефективно ще
съдейства за поправянето на обвиняемия Х., без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна
репресия.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189 ал.3
от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати извършените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 132.00 лева по сметка на ОДМВР Пловдив.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС