Р Е Ш Е Н И Е
гр.Крумовград ....24 .07. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Крумовградският районен съд ...................................................................колегия
в публичното
заседание на двадесет и пети юни..............................................................................................
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Иван Йорданов…...............................
Членове
: ………...................................................
Съдебни заседатели:
…...........................................................
Секретар
Емилия Василева….....................................…...................................…………..……….
Прокурор.....................................……………………….…………...................…………………...……
като разгледа
докладваното от съдията Йорданов......……..............................….…..................
АН дело № 44. .........…......……...................
по описа за 2020 год….…………..……....................
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Г.Г.М., с адрес: ***, с ЕГН
**********, който е останал недоволен от електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, серия К № 3544194 от 02.03.2020
г. на ОД на МВР Кърджали, с който му е била наложена
глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 02.03.2020 г. в 14, 09 часа на път II-59 км.42+900 с. Рогач по посока на движение от гр. Крумовград
към гр. Ивайловград, при ограничение на скоростта 50 км./ч за населено място, с
МПС „Х.“, вид специален автомобил, с регистрационен номер СА4116РВ е извършил
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№ TFR1-M626.
Още сочи, че във фиша било отразено, че разрешената скорост е 50км/ч,
установената скорост 72км/ч, а превишението било с 22км/ч, което представлявало
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Счита, че били налице незаконосъобразни действия на контролните органи,
регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и
системи за контрол на правилата за движение, както и че описаната в електронния
фиш скорост, не отговаряла на отразената скорост за конкретния участък, която
съгласно пътен знак В26 била 60 км.час и към датата на констатиране на
нарушението знакът в тази зона по неизвестни причини липсвал и не ставало ясно
къде точно било осъществено нарушението.
Моли съда да отмени
електронния фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание – жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата, така както е предявена.
Ответната страна – административно -
наказващият орган, ОДМВР – Кърджали не се явява, не се
представлява и представя писмено становище от гл. ю.к. Мариана Петрова, с което
моли съда да остави жалбата без последствия и да потвърди наложеното наказание,
като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С електронен фиш серия К № 3544194 от 02.03.2020 г., издаден от ОДМВР - Кърджали, и на осн.чл.189,
ал. 4, във връзка с чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят Г.Г.М. в качеството му на водач на специален автомобил на „“ ЕАД, е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева, за това, че на 02.03.2020 г. в 14, 09
часа на път II-59 км.42+900 с. Рогач по посока на
движение от гр. Крумовград към гр. Ивайловград, при ограничение на скоростта 50
км./ч в населено място, заснет с АТСС „TFR1-М“ и приспаднат толеранс от 3 км./ч., управлявал МПС „Х.“, вид специален автомобил, с регистрационен номер
СА4116РВ, с установена скорост
от 72 км./ч., при разрешена 50 км./ч., или с други думи с превишена скорост от 22
км./ч., установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M626.
В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 50 км/ч, установената скорост е била 72 км/ч, а превишението е било с 22 км/ч, което
представлява нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Като
доказателство по делото АНО е приложил клип № 5519 от радар № 626, който съдържа 4 броя снимки
от дата 02.03.2020 г. в 14,09 часа и в които севижда МПС с рег.№ СА4116РВ, като измерената скорост е 75км/ч., при ограничение от 50
км/ч. и превишение на скоростта с 25 км в час,
и е прието като стойност на наказуемата скорост 72 км
в час, като наказуемо превишение на скоростта е от 22 км/ч. с
оглед приложения и законов толеранс от минус 3 км/ч.
В този снимков материал е посочено и
мястото на нарушението, но само с координати (приложена е карта с географските
координати на мястото, където е разположена АТСС). Посочен е също така и
регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посоченият номер във
ел.фиш, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.
Приложени са от АНО клипове №№5513 и 5514 от радар № 626, които съдържат по
1 брой снимки от дата 02.03.2020 г. и са направени в 9, 30 и в 9, 33
часа, със същите географски координати като тези на клип № 5519, като на
снимката от първия клип се вижда знак
Д11 обозначаващ началото на с. Рогач, а на снимката от втория клип се вижда
част от пътното платно.
Освен
това са приложени и две снимки на патрулен лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № К2545АМ на РУ – Крумовград, като се вижда, че е паркирал на
кръстовище в с. Рогач.
Видно от копие на протокол с рег. № 289р- 3095/
04.03.2020 г. на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, се
установява, че автоматизираното техническо средство (посочено по-горе с №626),
на 02.03.2020 г. за времето от 9, 30 ч. до 11, 30 часа е било разположено на път II-59 с. Рогач, мах. „Грапа“ на км. 42+900 по посока на движение от гр. Крумовград към гр. Ивайловград, като нямало пътен знак за ограничение. От този
протокол е видно, че за това време са били направени 4 клипа (с нарушения) с
посочени номера.
От копие на протокол с рег. № 289р- 3094/
04.03.2020 г. на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, се
установява, че автоматизираното техническо средство (посочено по-горе с №626),
на 02.03.2020 г. за времето от 14 ч. до 16, 10 часа е било разположено на път II-59 с. Рогач, мах. „Грапа“ на км. 42+900 по посока на движение по посока на движение от гр. Крумовград към гр.
Ивайловград, като нямало пътен знак за ограничение.
От този протокол е видно, че за това време са били направени 4 клипа (с
нарушения) с посочени номера, в това число и процесният, посочен по-горе
(със съответният номер), както и че има дигитална снимка на АТСС. Към протокола
е приложена и схема/скица на разположението на самата мобилна система за
видеоконтрол.
От приложената като доказателство по делото справка за
нарушител/ водач се установява, че жалбоподателя не е бил системен нарушител на
правилата за движение.
Установява се също, че мобилната система за
видеоконтрол, с идентификационен № 626/13 год. отговаря на метрологичните
изисквания, съгласно Протокол от
проверка № 5 -18 – 19 /30.08.2019 год. на лаборатория за проверка на радарни
скоростомери и анализатори за алкохол в дъха.
Съгласно протокол за извършено обучение от 04.04.2016
год. е извършено такова на служители на МВР – РУ - Крумовград.
Видно от приложеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835 се установява, че е от 24 .02. 2010 г. и се
отнася за АТСС „ТFR1-М", вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване и има срок на валидност до 24 .02. 2020
г.
От справка, извършена в системата на КАТ,
е видно, че описаното по-горе МПС в процесният ел.фиш е собственост
на „ДСК – Т.“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. С., район И., ж.к. „Р.",
бл. ******.„
Видно от декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законния представител на дружеството е посочил, че жалбоподателят
се явява носител на административнонаказателна отговорност по смисъла на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП, в качеството си на водач към датата на извършване на
нарушението, тъй като е управлявал горепосоченото МПС собственост на
дружеството.
От представените от жалбоподателя като доказателство по делото
писма с изх. № 94 -00-210/ 12 .06. 2020 г. и изх. № 94 -00-219/ 18 .06. 2020 г.
и двете на ОПУ – Кърджали, се установява, че на път II-59 в района на с. Рогач на км. 43+984 пътен знак В26 е
откраднат през периода м.януари и м.февруари 2020 г. и към 18 .06. 2020 г. не
установен извършителя за възстановяване на щетата. Съдът не ги кредитира тъй
като са неотносими към горепосочената фактическа обстановка, съгласно която
нарушението е регистрирано на същия път но на км. 42+900.
По делото е приета като доказателство разписка за
доставяне на обжалвания електронен фиш,
с дата на получаване 11.05.2020 г.
При така приетата фактическа обстановка от права
страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в 14- дневен срок за обжалване.
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в 14 - дневен срок за обжалване, тъй като изхожда от легитимирана страна в процеса и е подадена в срок от жалбоподателя на 12 .05. 2020 г., тъй като на 11 .05.
2020 г. му е връчен обжалвания ЕФ. Разгледана по същество е неоснователна.
Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП; териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението е посочена като ОДМВР-Кърджали. Няма изискване в закона в същия да се
посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да
се обжалва, същото да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на
мястото и датата на издаването му. Не може по аналогия да се прилагат правилата
на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП,тъй като такова препращане не е
предвидено. Още повече, че в случая е използван утвърден образец на ЕФ от
министъра на вътрешните работи.
При така посоченото място – на територията на
община Крумовград, безспорно е видна компетентността на ОД на МВР-Кърджали да
издаде ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни
обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган.
В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
На първо място, с изменението на ЗДвП с ДВ от
13.03.2015 г., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани
технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на
автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съгласно § 65. (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на
ЗДвП , "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и
могат да бъдат:а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган;б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На второ място,с последното изменение на чл.189, ал.4
от ЗДвП, ДВ бр.54 от 2017год., в сила от 09.07.2017год., която редакция е
в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в
отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за
това, а именно - нарушението да е установено и заснето с АТС или система и за
него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки.Или отсъствието на контролния орган и нарушителя е
меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на
административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от
09.07.2017 г. на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез
поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване
или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното следва, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014 г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП.
В това тълкувателно решение и в чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. , която разпоредба понастоящем е отменена, е посочено, че при
контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен
предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия момент
липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие
в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е
съществено нарушение.
Съдът приема, че електронния фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП. Установено и заснето е нарушение с АТСС, а именно мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АТСС „ТFR- 1 - М", за
което свидетелства приложения клип № 5519 от радар № 626 от 02.03.2020 год., който съгласно
чл. 189,ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба
на чл. 188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е
предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
В настоящият казус се установява, че съгласно справка от централна база КАТ,
МПС е регистрирано на „ДСК – Т.“ ЕАД, с ЕИК *********,
с адрес: гр. С., район, ж.к. „Р.", бл. ******.
В тази връзка с декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законния представител на
дружеството е посочил, че жалбоподателят се явява носител на
административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, в
качеството си на водач към датата на извършване на нарушението, тъй като е
управлявал горепосоченото МПС собственост на дружеството и правилно е привлечен към административнонаказателна отговорност, доколкото е посочен
като автор на деянието.
Правилна е и правната
квалификация на нарушението, че се касае за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е отчетена скорост 72 км/ч на МПС – то с приспаднатия толеранс от 3 км/ч при разрешена 50 км/ч., като в случая е установено, че то е извършено при движение в населено
място, следователно
превишението е от 22 км/ч.
При превишение от 22 км/ч., правилно е определено, че
съгласно чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП следващото се административно наказание е
глоба в размер на 100 лв.
Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен, като не са налице основанията за отмяната на същият,
поради и което той следва да бъде потвърден (Виж в този смисъл Решение № 54 от 19.05.2020 г. постановено по к. адм. н. д. № 7 /2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, което е част от константната
(трайната) му практика по тези дела).
Не е налице
твърдяното от жалбоподателя несъответствие между изложените факти и дадената
правна квалификация на нарушението. От описанието на деянието в
обстоятелствената част на електронния фиш става ясно, че се касае за движение в
пътен участък в населено място, а не за такова извън него и за който, с пътен
знак В26, е въведено ограничение на скоростта - 60 км/ч. При тези факти,
правилно е прието от наказващия орган, че с деянието нарушава разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски,
на основание чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН следва
на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37 от ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е
от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които
не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил
и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на
същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 3544194 от 02.03.2020 г. г. на ОД на МВР - Кърджали, с който на Г.Г.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП .
ОСЪЖДА Г.Г.М., с адрес: ***, с ЕГН **********да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните
пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Районен съдия: