№ 1426
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110218027 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № КПК - НП - 424/27.11.2024 г.,
издадено от изпълняващ правомощията на председател на Комисия за
противодействие на корупцията (КПК), на основание чл. 115 ал. 1 от Закон за
противодействие на корупцията (ЗПК) за нарушение на чл. 52 ал. 1 т. 3 вр. чл.
49 ал. 1 т. 2 от Закона за противодействие на корупцията на М. Й. Е., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1
200, 00 (хиляда и двеста) лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
М. Е., който го атакува с въззивна жалба с искане за отмяната му. Излагат се
доводи, че е налице маловажен случай на административно нарушение, тъй
като се касае за първо нарушение, от което не са настъпили вредоносни
последици; жалбоподателят е изпълнявал длъжността "заместник - кмет" на
община ******** само за два месеца; при назначаването си е подал
декларация за имущество и интереси; не е налице хипотеза на укриване на
подлежащи на деклариране обстоятелства; въззивникът е подал декларация за
имущество и интереси след освобождаването си от длъжност, веднага след
като е бил уведомен за пропуска от служител на Комисията за
противодействие на корупцията и преди образуване на
административнонаказателното производство със съставяне на АУАН. По
1
изложените съображения въззивникът счита, че конкретното нарушение
разкрива по - ниска степен на обществена опасност, сравнено с други
нарушения от същия вид. Изтъква, че предвид ниската степен на обществена
опасност на нарушението налагането на наказание "глоба" дори и в размер,
близък до минималния, е несъответно на целите по чл. 12 ЗАНН. Прави
искане за отмяна на наказателното постановление и приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, алтернативно - за намаляване размера на
наложеното административно наказание "глоба" до законовия минимум.
Навежда възражение за прекомерност по отношение на претендираното от
наказващия орган юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят М. Е., редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. В писмена молба поддържа доводите във
въззивната жалба и прави искане за приложение на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
Наказващият орган - изпълняващ правомощията на председател на
Комисия за противодействие на корупцията, редовно уведомен, се
представлява от гл. юрк. Р. Цачева, която пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага
доводи, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин въз
основа на събраните доказателства. Изтъква, че с факта на неподаване на
декларацията законодателят е презюмирал настъпването на неблагоприятни
последици за установения обществен ред. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1
ЗАНН и от санкционираното физическо лице. Не бяха представени
доказателства за датата, на която наказателното постановление е било връчено
на въззивния жалбоподател, поради което съдът намира, че жалбата следва да
се счете и подадена при спазване на срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и като
допустима да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. Й. Е. изпълнявал длъжността "заместник - кмет" на
община ******** за срок от 02.10.2023 г. до 30.11.2023 г. В едномесечен срок
от встъпването си в длъжност жалбоподателят подал декларация за имущество
и интереси пред Комисията за противодействие на корупцията.
2
Въззивникът бил освободен от заеманата длъжност със заповед
№ 2166/30.11.2023 г. на кмета на община ********, считано от
01.12.2023 г.
В едномесечен срок от освобождаването му от длъжност "заместник -
кмет" на община ******** за времето от 01.12.2023 г. до 02.01.2024 г.
жалбоподателят не подал декларация за имущество и интереси пред
Комисията за противодействие на корупцията.
На 15.07.2024 г. свидетелката Р. Д. Д., заемаща длъжност главен
инспектор в дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие
на корупцията, извършила проверка в дирекция "Публичен регистър" на
получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закона за
противодействие на корупцията да подават декларации за имущество и
интереси в едномесечен срок от освобождаването на публична длъжност. При
извършената проверка свидетелката Р. Д. установила, че въззивникът М. Е. не
е подал в едномесечен срок от освобождаването му от длъжност декларация за
имущество и интереси по чл. 49 ал. 1 т. 2 ЗПК.
От кмета на община ******** била изискана допълнителна информация
и с писмо вх. № КПК - 8676/19.07.2024 г. същият информирал, че
жалбоподателят М. Е. бил освободен от длъжност "заместник - кмет" на
община ******** със заповед № 2166/30.11.2023 г. на кмета на община
********, считано от 01.12.2023 г.
Предвид горното до жалбоподателя Е. била изпратена покана изх. №
КПК -8581/15.07.2024 г. да се яви лично на 26.07.2024 г. в 10:30 часа в
дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие на
корупцията за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение. В поканата на въззивника била указана и
възможността актът да бъде съставен в негово отсъствие в случай на
неявяване. Поканата била получена от 17.07.2024 г. от Д. Е.а - съпруга на
въззивния жалбоподател.
На 17.07.2024 г. свидетелката Р. Д. провела телефонен разговор с
жалбоподателя Е., в който го уведомила за причините за изпращане на покана
изх. № КПК - 8581/15.07.2024 г., както и за възможността АУАН да бъде
съставен в негово отсъствие на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Жалбоподателят
Е. изразил съгласие актът за установяване на нарушението да бъде съставен в
негово отсъствие и да му бъде изпратен за връчване чрез общинската
администрация по местоживеенето му. За проведения разговор свидетелката Р.
Д. съставила констативен протокол вътр. номер КПК -8581-1/17.07.2024 г.
След проведения разговор със свидетелката Д., на същата дата -
17.07.2024 г., жалбоподателят М. Е. подал декларация за имущество и
интереси по чл. 49 ал. 1 т. 2 ЗПК при освобождаване от длъжност, която била
заведена с вх. № Ф 4551/17.07.2024 г.
3
На 26.07.2024 г. в отсъствие на жалбоподателя М. Е. на основание чл. 40
ал. 2 ЗАНН и в присъствието на двама свидетели свидетелката Р. Д. съставила
АУАН № КПК-АУАН-ПР-1874/26.07.2024 г., с който повдигнала против
въззивника Е. административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.
52 ал. 1 т. 3 вр. чл. 49 ал. 1 т. 2 ЗПК, извършено на 03.01.2024 г. в град София.
С писмо изх. № КПК-8581-2/26.07.2024 г. съставеният АУАН бил
изпратен за връчване на въззивника Е. чрез общинската администрация по
местоживеене. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 02.08.2024 г. На същата
дата - 02.08.2024 г., жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу
АУАН, заведени с вх. № КПК - 8581-3/088.08.2024 г. с доводи за маловажност
на нарушението.
Въз основа на съставения АУАН № КПК-АУАН-ПР-1874/26.07.2024 г. и
след преценка, че наведените възражения не са основателни, на 27.11.2024 г.
Антон Славчев – изпълняващ правомощията на председател на Комисия за
противодействие на корупцията (КПК), издал обжалваното наказателно
постановление № КПК - НП - 424/27.11.2024 г., с което на основание чл. 115
ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) за нарушение на чл. 52
ал. 1 т. 3 вр. чл. 49 ал. 1 т. 2 от Закона за противодействие на корупцията
наложил М. Й. Е., ЕГН **********, административно наказание "глоба" в
размер на 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката Р. Д., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - писмо вх. № КПК -
8676/19.07.2024 г., покана изх. № КПК -8581/15.07.2024 г., известие за
доставяне, констативен протокол вътр. номер КПК -8581-1/17.07.2024 г.,
декларация за имущество и интереси по чл. 49 ал. 1 т. 2 ЗПК, заведена с вх. №
Ф 4551/17.07.2024 г., АУАН № КПК-АУАН-ПР-1874/26.07.2024 г., писмо изх.
№ КПК-8581-2/26.07.2024 г. , възражения срещу АУАН, заведени с вх. № КПК
- 8581-3/088.08.2024 г., наказателно постановление № КПК - НП -
424/27.11.2024 г., заповед № КПК - РД-06-305/23.07.2024 г. на председателя на
КПК, решение, прието от 44-то Народно събрание на 26.04.2018 г. относно
избора на заместник - председател на КПКОНПИ, включително с обнародване
в ДВ, брой 37 от 04.05.2018 г., решение, прието от 47-мо Народно събрание на
02.02.2022 г. за предсрочно прекратяване на правоотношението на
председателя на КПКОНПИ, справка от кмет на община ******** изх. № 288-
1/14.01.2025 г.
Съдът кредитира събраните по делото доказателства - същите са
логични, еднопосочни, последователни и взаимнокореспондиращи си.
Свидетелката Р. Д. е извършила проверката в дирекция "Публичен регистър"
на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на задължените лица по Закона за противодействие на
корупцията, при която е установила липсата на подадена декларация от страна
4
на жалбоподателя, и пред съда възпроизвежда обстоятелствата на
извършената проверка и констатациите от същата. Съдът се довери на
показанията й, като намери, че същите са еднопосочни, последователни и
напълно кореспондират на писмените доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателства, събрани в съдебното
следствие, които също оцени като еднопосочни, последователни,
непротиворечиви и съответни и на събраните гласни доказателства.
Следва да се посочи и че жалбоподателят не оспорва установената в
АУАН и НП фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 120 ал. 1 ЗПК актовете за установяване на нарушенията
се съставят от определени от председателя на Комисията за противодействие
на корупцията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от
председателя на Комисията. Като писмено доказателство по делото е приета
заповед № КПК - РД-06-305/23.07.2024 г., с която Антон Славчев, изпълняващ
правомощията на председател на КПК оправомощава свидетелката Р. Д. да
съставя актове за установени административни нарушения.
Наказателното постановление е издадено от Антон Славчев, за когото от
писмените доказателства по делото се установява, че с решение на 44-то
Народно събрание от 26.04.2018 г. е избран за заместник - председател на
КПКОНПИ. С решение, прието от 47-мо Народно събрание на 02.02.2022 г.,
предсрочно е прекратено правоотношението на Сотир Цацаров като
председател на КПКОНПИ, считано от 01.03.2022 г. Липсват данни след
01.03.2022 г. да е избран нов председател на КПКОНПИ, нито пък да е бил
определен временно изпълняващ длъжността председател на КПКОНПИ.
Съгласно чл. 14 ал. 3 от Закона за отнемане на незаконно придобитото
имущество (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) заместник
- председателят на Комисията подпомага председателя и го замества при
негово отсъствие, като в същия смисъл е и разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от
Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ и на нейната
администрация, съгласно която заместник - председателят, освен че подпомага
председателя на комисията, го замества при негово отсъствие.
Предвид предсрочното прекратяване на правоотношението на
5
председателя на КПКОНПИ, е налице хипотеза на заместване от заместник -
председателя, каквито правомощия са му предоставени съгласно
горецитираните разпоредби на чл. 14 ал. 3 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84
от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) и чл. 13 ал. 1 т. 2 от Правилника за
устройството и дейността на КПКОНПИ и на нейната администрация.
"Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на
правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи,
предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, прекратено предсрочно правоотношение на
председателя на КПКОНПИ и липсата на изричен акт на Народното събрание,
с който е избран председател или временно изпълняващ длъжността такъв,
правомощията на председател на КПКОНПИ, следва да се изпълняват именно
от заместник - председателя, тъй като изрично в закона е предвидено
правомощие да го замества в негово отсъствие. Следва да се отбележи, че
необходимост от заместване е налице, не само когато титулярът отсъства
временно по различни обективни причини, но и в период, когато
председателят е освободен от длъжност и все още не е избран нов или
временно изпълняващ тази длъжност. Следователно по силата на закона, без
да е необходимо изрично овластяване, при отсъствие председателят на
КПКОНПИ се представлява от нейният заместник - председател" (така
Решение № 9559 от 11.10.2023 г. по адм. дело № 4743/2023 г. на ВАС).
Предвид горното съдът намери, че и правомощията на наказващ орган по чл.
14 ал. 1 т.5 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023
г.) се осъществяват от нейния заместник – председател.
В ДВ, брой 84 от 06.10.2023 г., е обнародван Закон за противодействие на
корупцията, като съгласно чл. 7 ал. 1 от закона орган за противодействие и
превенция на корупцията и установяването на конфликт на интереси е
Комисията за противодействие на корупцията. Съгласно § 7 ал. 4 ПЗРЗПК до
избирането на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията
досегашният изпълняващ длъжността председател на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество изпълнява функциите по чл. 14, ал. 1 от Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество . Предвид всичко гореизложено съдът намери, че наказателното
постановление е издадено от компетентен административен орган.
6
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Нарушението е извършено на 03.01.2024 г.,
установено е на 15.07.2024 г., когато свидетелката Р. Д. е извършила проверка
на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на задължените лица по Закона за противодействие на
корупцията, АУАН е съставен на 26.07.2024 г., а НП е издадено на 27.11.2024 г.
Нарушения на процесуалните правила не са били допуснати и при
съставяне и връчване на АУАН, с който е образувано
административнонаказателното производство. АУАН е съставен в отсъствие на
жалбоподателя, но при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 40 ал. 2
ЗАНН - след като до жалбоподателя е била изпратена покана, а и след като той
е бил уведомен в телефонен разговор за датата, на която следва да се състави
АУАН, както и за възможността АУАН да се състави в негово отсъствие, и след
като сам е пожелал АУАН да се състави в негово отсъствие и да му бъде
изпратен за връчване (видно от констативен протокол за уведомяване по
телефона вътр. номер КПК -8581-1/17.07.2024 г.). АУАН е съставен и в
присъствието на двама свидетели съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН,
подписан е от съставителя и свидетелите. След съставяне на АУАН при
спазване на разпоредбата на чл. 43 ал. 4 ЗАНН АУАН е изпратен за
предявяване и подписване на жалбоподателя чрез общинската служба по
местоживеене, като му е бил предявен и връчен на 02.08.2024 г., видно от
разписката на страница втора от АУАН.
АУАН и НП имат и предвиденото съответно в чл. 42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1
ЗАНН съдържание, като както в АУАН, така и в НП, при това при пълна
идентичност са описани всички признаци от състава на нарушението,
обстоятелствата по извършването му, посочени са датата и мястото на
извършването му, както и нарушената законова разпоредба.
Предвид горното съдът намира, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление на това основание.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението.
От писмените доказателства се установява, че жалбоподателят М. Е.
7
изпълнявал длъжността "заместник - кмет" на община ******** за срок от
02.10.2023 г. до 30.11.2023 г., от която длъжност бил освободен със заповед №
2166/30.11.2023 г. на кмета на община ********, считано от 01.12.2023 г.
Предвид на заеманата длъжност жалбоподателят е имал качеството на лице,
заемащо висша публична длъжност по см. на чл. 6 ал. 1 т. 32 ЗПК, поради
което попада в кръга на задължените лица по чл. 49 ал. 1 ЗПК, които са
длъжни да подават декларация за имущество и интереси за обстоятелствата по
чл. 51 ал. 1 ЗПК пред Комисията за противодействие на корупцията. Съгласно
чл. 52 ал. 1 т. 1 и т. 3 ЗПК задължените лица подават декларация за имущество
и интереси в едномесечен срок от встъпване в длъжност и в едномесечен срок
от освобождаване от длъжност. Така жалбоподателят Е. е следвало да подаде
декларация за имущество и интереси в едномесечен срок от освобождаване от
заеманата длъжност "заместник - кмет" на община ******** на 01.12.2023 г.,
т.е. в срок до 02.01.2024 г. Въззивникът обаче не подал декларацията в
законовия срок, а едва на 17.07.2024 г. Като не е изпълнил законовото
задължение да подаде в срок до 02.01.2024 г. декларация за имущество и
интереси, въззивникът М. Е. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 52 ал. 1 т. 3 вр. чл. 49 ал. 1 т.
2 ЗПК, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Нарушението е извършено чрез бездействие на 03.01.2024 г., както е посочено
в АУАН и НП - първия ден, следващ изтичането на срока, в който, като е бил
длъжен да подаде декларация за имущество и интереси, въззивникът не го е
сторил. Касае се за нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпване на съставомерен вредоносен
резултат. Правилно и в АУАН, и в НП, като място на извършване на
нарушението е посочено гр. София, тъй като нарушенията, осъществими чрез
бездействие, се извършват там, където лицето е следвало да изпълни даденото
задължение и да предприеме дължимото поведение - в случая въззивникът е
следвало да подаде декларацията за имущество и интереси пред Комисията за
противодействие на корупцията, чието седалище е в гр. София, поради което и
нарушението е извършено в гр. София.
Формалните нарушения (на просто извършване) могат да бъдат
осъществявани само при пряк умисъл като форма на вината. В случая
жалбоподателят е съзнавал противоправния характер на поведението си - че,
като е бил длъжен, не е подал декларация за имущество и интереси след
освобождаване от заеманата длъжност в законовия срок - до 02.01.2024 г.
Съдът намери обаче, че са основателни доводите във въззивната жалба,
че се касае за маловажен случай на административно нарушение. Преценката
дали извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави
с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или
незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни
8
последици, всички обстоятелства, при които то е намерило проявление в
обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му,
начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали
извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или
липсата на данни за други извършени нарушения. Подаването на декларация
по ЗПК от лица, заемащи висши публични длъжности, има за цел да съдейства
за ефективно противодействие на корупцията, да гарантира, че тези лица
изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при
спазване на Конституцията и законите и да предотврати възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Единствено
характера и значимостта на защитимите обществени отношения обаче не
може да е самостоятелно основание да се направи извод за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. И това е така, защото разпоредбата на чл. 28
ЗАНН е обща разпоредба и намира приложение по отношение на всички
случаи на административни нарушения, освен ако в съответния материален
закон не е предвидено друго (чл. 28 ал. 7 ЗАНН). В конкретния случай
разпоредбите на ЗПК не изключват приложението на института на
маловажността. Ето защо и за нарушения на посочения нормативен акт
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН поначало е приложима, като във всеки случай
следва да се извърши конкретна преценка на степента на обществена опасност
на нарушението. В настоящия случай смекчаващо отговорността е
обстоятелството, че се касае за първо нарушение. Няма данни и наказващият
орган не навежда такива твърдения жалбоподателят да е бил санкциониран за
други идентични нарушения. Установи се и че въззивникът е заемал публична
длъжност за кратък период от време - за период от два месеца, както и че е
подал в срок декларация за имущество и интереси пред КПК при встъпването
си в длъжност. Няма данни, а и наказващият орган не навежда такива доводи,
да е установено несъответствие в декларираното имущество във
встъпителната и финалната декларация. На следващо място, от
доказателствата по административнонаказателната преписка се установява, че
жалбоподателят е бил уведомен за пропуска си да подаде финална декларация
в телефонен разговор със свидетелката Р. Д. на 17.07.2024 г. и още в същия ден
е изпълнил това си задължение, като е подал декларация за имущество и
интереси, заведена с вх. № Ф 4551/17.07.2024 г. Като взе предвид всички
гореизложени смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че
9
конкретното нарушение разкрива по - ниска степен на обществена опасност,
сравнено с други нарушения от същия вид. Ето защо съдът намери, че на
основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН следва да отмени наказателното
постановление, като предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Предвид извода за основателност на въззивната жалба наказващият
орган няма право на присъждане на разноски. Право на разноски има
въззивникът, който обаче не претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2 т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КПК - НП - 424/27.11.2024 г.,
издадено от изпълняващ правомощията на председател на Комисия за
противодействие на корупцията (КПК), с което на основание чл. 115 ал. 1 от
Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) за нарушение на чл. 52 ал. 1 т.
3 вр. чл. 49 ал. 1 т. 2 от Закона за противодействие на корупцията на М. Й. Е.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
1 200, 00 (хиляда и двеста) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН М. Й. Е., ЕГН
**********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10