№ 6384
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100105230 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Ц. М. Я. срещу „Д.Е.Б.С.“
ЕООД за осъждането му да заплати сумата от 30 000 лева, дадена в заем по
договор от 03.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за
периода 03.03.2020 г. – 02.02.2023 г. в размер на 8 891 лева.
Ищцата твърди, че на 03.02.2020 г. предоставила в заем на ответното
дружество сумата от 30 000 лева за срок от един месец – до 03.03.2020 г.
След множество проведени разговори, в които управителят на
ответното дружество Л.Х. обещавал да върне дадената му в заем сума, на
19.12.2022 г. Я. изпратила на заемателя нотариална покана. След нейното
връчване на 06.01.2023 г., на 02.02.2023 г. с Х. подписали споразумение за
връщане на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва от 03.03.2022 г.,
като сумата се дължала на вноски, считано от 20.04.2023 г. до 20.11.2023 г.,
общо 38 891 лева, от които 30 000 лева главница и 8 891 лева лихва.
Съгласно подписаното между страните споразумение, при забава от
страна на заемателя с повече от пет дни за заплащане на някоя от посочените
в споразумението вноски, заемодателят си запазвал правото да предяви иск за
връщане на остатъка от заетата сума.
До 03.05.2023 г. ответникът не заплатил първата дължима вноска от
5 000 лева, поради което моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й върне сумата от 30 000 лева, както и дължимите лихви от
03.03.2020 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
С платежно нареждане от 03.02.2020 г. Ц. М. Я. превела от своя сметка
в „ОББ“ АД по сметка на „Д.Е.Б.С.“ ЕООД в „У.К.Б.“ АД сумата от 30 000
лева, на основание „по договор“.
В годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. Ц. Я. е
декларирала предоставения от нея на „Д.Е.Б.С.“ ЕООД заем на стойност
30 000 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
на 03.02.2020 г. сметката на „Д.Е.Б.С.“ ЕООД е заверена със сумата от 30 000
лева, преведена от Ц. М. Я. на основание „договор“.
По делото е приета нотариална покана от Ц. М. Я. до „Д.Е.Б.С.“ ЕООД,
в която се сочи, че с адресата са сключили договор за заем на сумата от
30 000 лева, преведена по банкова сметка на дружеството на 03.02.2020 г. До
16.12.2022 г. заемателят не върнал дължимата сума, въпреки уговорения за
това срок – 03.03.2020 г.
С поканата Я. поискала в едномесечен срок от получаване на поканата
сумата да бъде преведена по посочената от нея банкова сметка в „ОББ“ АД –
тази, от която сумата е преведена на 03.02.2020 г.
Поканата е получена от управителя и едноличен собственик на капитала
на „Д.Е.Б.С.“ ЕООД Л.В. Х. на 06.01.2023 г.
В едномесечния срок, на 02.02.2023 г. между Ц. М. Я., заемодател, и
Л.В. Х., едноличен собственик на капитала и управител на „Д.Е.Б.С.“ ЕООД,
заемател, е сключено споразумение за връщане на заетата от дружеството на
03.02.2020 г. сума от 30 000 лева и на законна лихва, възлизаща на 8 891 лева
към 02.02.2023 г., като заемателят се е задължил да върне сумите чрез
месечни преводи по посочената банкова сметка на заемодателя в „Обединена
българска банка“ АД на седем равни месечни вноски от по 5 000 лева и една –
от 3 891 лева, считано от 20.04.2023 г. до 20.11.2023 г. Страните са се
съгласили, че при забава от страна на заемателя повече от пет дни за някоя от
горепосочените суми от деня, в койот е дължима, заемодателят си запазва
правото да предяви иск пред компетентния съд за връщане на остатъка от
заетата и невърната сума.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския
процес, за уважаването на предявения иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно наличието на
договорното правоотношение с ответната страна и предоставянето на
2
заемната сума.
Договорът за заем е реален договор, който е сключен с предаването на
сумата от заемодателя на заемателя. В конкретния случай наличието на
договорното правоотношение се основава на предоставена на 03.02.2020 г. в
полза на ответника сума, чрез превод по негова банкова сметка в „У.К.Б.“ АД.
Настоящият съдебен състав, при съвкупна преЦ. на доказателствата по
делото намира за доказано валидно възникналото правоотношение,
отговарящо по съдържание на договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. от
ЗЗД. Към 03.02.2020 г. между страните не е сключен писмен договор, но това
не се отразява на действителността на сделката, тъй като законодателят
урежда договора за заем като неформален. Валидното възникване на заемно
правоотношение е обусловено от съвпадане на две насрещни волеизявления
на страните, съдържащи съществените елементи на договора за заем: даване
на определена парична сума и поемане на задължение за нейното връщане. От
значение за пораждане на облигационната връзка е реалното предаване на
сумата от заемодателя с поето от заемателя задължение да я върне.
Предаването на сумата се установи по безспорен начин, а задължението
за нейното връщане ответникът е признал в сключеното на 02.02.2023 г.
споразумение. Заемодателят се е съгласил да получи разсрочване на
дължимата на 03.03.2020 г. главница, ведно с натрупаните до 02.02.2023 г.
мораторни лихви по начина, посочен в споразумението. Крайната падежна
дата за заплащане на остатъка от 3 891 лева е 20.11.2023 г.
Ответникът носи доказателствената тежест относно погасяване на
задължението – чрез плащане, прихващане, влагане на сумата или по друг
начин.
В настоящото производство ответникът не доказа правопогасяващи
възражения за недължимост на сумата и не представя доказателства за
връщането на заетата сума от 30 000 лева и на задължението да заплати
мораторна лихва в размер на 8 891 лева за периода 03.03.2020 г. – 02.02.2023
г.
По тези съображения искът по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да върне заетата от него
сума в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба - 04.05.2023 г. да окончателното изплащане,
3
както и сумата от 8 891 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 30 000 лева за периода 03.03.2020 г. – 02.02.2023 г.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата сторените от нея
разноски за производството, които съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК възлизат на сумата от 4 905.64 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
„Д.Е.Б.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „*******“, ул. „******* № 112 да заплати на Ц. М. Я., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „******* – адв. Н. А. сумата от 30 000
лева, представляваща невърната на падежа сума по договор за заем от
03.02.2020 г., ведно със законната лихва от 04.05.2023 г. до окончателното
изплащане, сумата от 8 891 лева мораторна лихва върху главницата от 30 000
лева за периода 03.03.2020 г. – 02.02.2023 г., а на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК – 4 905.64 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4