ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
524 12.02.2024 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в закрито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело
номер 111 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 41, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във
връзка с чл. 121а, ал. 3 и чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Алфа
фрукт 2012“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Рупел“ № 2, вх. 5, ет. З, представлявано заедно и поотделно от
управителите Д.Н. и Х.Н. и съдебен адрес *** против Решение № ФК-1/25.01.2024 г.
на директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърден Протокол за извършване на
проверка на стоки с висок фискален риск №010102923513_4/22.01.2024 г. на
органите на приходите при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в който са
обективирани действията по обезпечаване на доказателства. Решението се обжалва
като неправилно и постановено в несъответствие с целта на закона, като се иска
същото да бъде отменено. Претендират се разноски.
Ответната страна – директор
на ТД на НАП Варна, представя административната преписка, не изразява становище
по жалбата и претендираните разноски.
Жалбата е депозирана чрез
административния орган от надлежна страна и в съответствие със законовите изисквания
за форма и реквизити, в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
„Алфа фрукт 2012“ ООД е
декларирало данни за превоз на стоки с висок фискален риск (СВФР) с вх. № 1800И0546908/21.01.2024 г. за получаване на
Уникален номер за превоз (УНП), който започва от територията на друга
държава-членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната, както
следва:
№ |
код на
стоката по Комбинираната номенклатура на ЕС |
стока |
коли-чество, кг |
стойност, лв |
1 |
08052110 |
мандарини
сатсумаси |
912.0 |
713.49 |
2 |
08083090 |
круши |
878.0 |
601.03 |
3 |
08055010 |
лимони |
732.0 |
429.50 |
4 |
07096010 |
сладки
пиперки |
415.0 |
284.08 |
5 |
07099310 |
тиквички |
468.8 |
458.45 |
6 |
08031010 |
хлебни
банани |
1026.0 |
602.00 |
7 |
08105000 |
киви |
880.0 |
690.47 |
8 |
08052110 |
мандарини
сатсумаси |
2614.8 |
1022.82 |
9 |
07031019 |
лук |
480.0 |
281.64 |
10 |
07097000 |
спанак |
100.0 |
68.45 |
11 |
08052110 |
мандарини
сатсумаси |
3869.0 |
1780.20 |
12 |
08051022 |
пъпови
портокали |
3599.0 |
1328.01 |
13 |
07070005 |
краставици |
1776.0 |
694.71 |
14 |
08083090 |
круши |
283.1 |
385.63 |
От представената Справка
ВОП и проверки в страната се установява, че за конкретния превоз с УНП
2024012110172 служебно са потвърдени така декларираните данни.
На посоченото при
декларирането транспортно средство марка DAF с peг. № СА0465РТ и ремарке с peг.
№ С3473ЕР е извършена проверка в пункт за фискален контрол ГКПП Кулата на
21.01.2024 г. в 12:45 часа от органите по приходите от Дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на МПС. За проверката е съставен
Протокол № 010102923513_1/ 21.01.2024 г.
При
декларирането като мястото на разтоварване е посочено гр. Русе, ул. “Потсдам“ №
1, с посочена дата на разтоварване 22.01.2024, 01:00 ч. На основание чл. 127б,
ал. 3 от ДОПК, на превозното средство е поставено обикновено техническо
средство за контрол (ТСК) с № 0926718 на
21.01.2024 г. в 12:45 ч. Извършените действия са обективирани в протокол №
010102923513_3/22.01.2024 г.
Жалбоподателят
е представил като доказателство по делото копие на имейл с дата на изпращане
21.01.2024 г., 15:07 часа до официалния имейл адрес на дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП ************@***.** . От съдържанието на писмото се
установява, че служител на дружеството се опитва да поправи допусната грешка
при подаване на УНП. Посочено е, че при подаване на информацията е объркан кода
за банани е вместо това е посочен код за мандарини. Описани са действията,
които служителката на дружеството е предприела.
На 22.01.2024 г., в мястото на разтоварването е отстранено поставеното ТСК
на превозното средство, като видно от 010102923513_3/
22.01.2024 г. същото е било в ненарушена цялост.
стока |
установено количество, кг |
|
|
мандарини
сатсумаси |
6483.8 |
||
ябълки |
878.0 |
||
банани |
1026.0 |
||
круши |
1151.1 |
||
сладки
пиперки |
415.0 |
||
тиквички |
468.8 |
||
киви |
880.0 |
||
лук
|
480.0 |
||
спанак
|
100.0 |
||
пъпови
портокали |
3599.0 |
||
краставици
|
1176.0 |
стока |
количество посочено при подаване на УНП, кг |
установено количество
при проверка, кг |
разлика, кг |
|
|
мандарини сатсумаси |
7395.8 |
6483.8 |
912.0 |
||
ябълки |
0.0 |
878.0 |
878.0 |
||
банани |
1938.0 |
1026.0 |
912.0 |
||
круши |
283.1 |
1151.1 |
868.0 |
||
сладки пиперки |
415.0 |
415.0 |
0.0 |
||
тиквички |
468.8 |
468.8 |
0.0 |
||
киви |
880.0 |
880.0 |
0.0 |
||
лук |
480.0 |
480.0 |
0.0 |
||
спанак |
100.0 |
100.0 |
0.0 |
||
пъпови портокали |
3599.0 |
3599.0 |
0.0 |
||
краставици |
1176.0 |
1176.0 |
0.0 |
При така изложената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Контролът
върху СВФР, осъществяван от органите по приходите, е уреден принципно в глава
15А от ДОПК и детайлизиран в Наредба № Н-5/29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България (Наредба № Н-5), издадена
от министъра на финансите.
Съгласно
чл. 127а, ал. 1 от
ДОПК Органи
по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите, могат да извършват фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България,
без да е необходимо изрично писмено възлагане.
Не
е спорно, че се касае за стоки, които са включени в Списък на стоки с висок
фискален риск, утвърден със Заповед № ЗМФ - 1295/28.12.2023 г. за утвърждаване
списъка на стоки с висок фискален риск на министъра на финансите съгласно чл. 127а, ал. 7 от ДОПК,
както и относно факта, че на превозващото МПС е било поставено
техническо средство за контрол, съгласно легалното определение в § 1, т. 26 от
ДР на ДОПК.
Не се
спори между страните, че в конкретния случай реализирания контрол и наложените
обезпечителни мерки са реализирани от компетентни органи. По силата на чл. 12, ал. 2, т. 9 от ДОПК Орган по приходите,
оправомощен да извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск, при спазване на разпоредбите на този кодекс освен правомощията
по ал. 1 има и следните правомощия: 9. да изисква обезпечение при условията на
този кодекс. За служителите, съставили оспорения
протокол в административната преписка са налични доказателства, че същите са
инспекторите по приходите, назначени със заповед на изпълнителния директор на
НАП – съответно Заповед № 2258/20.12.2021 г. и Заповед № 2481/18.06.2018 г.,
като са представени и съответните длъжностни характеристики. Потвърдителното решение също е издадено от
компетентен орган, директор на ТД на НАП Варна, в рамките на правомощията, определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК.
Съдът счита, че обжалваното решение е постановено
при спазване на изискванията за форма – същото съдържа фактически и правни
основания; разгледани са релевираните от жалбоподателя възражения, посочена е
възможността същото да се обжалва. Релевираните в жалбата до съда нарушения
относно съдържанието на процесното решение са свързани с материалната
законосъобразност на акта, а не с неговата форма.
Съдът не установи нарушения на
административнопроизводствените правила. Решението е издадено в писмена форма,
в определения в чл. 41, ал. 1 от ДОПК еднодневен срок и надлежно е връчено на
дружеството, за което са ангажирани доказателства.
Спорния въпрос между страните е дали е била налице
обезпечителна нужда. Жалбоподателят защитава тезата, че е допусната техническа
грешка при подаването на информация за получаване на УНП. Административният
орган, постановил обжалваното решение, счита, че установените несъответствия в
количеството стока водят до необходимост от налагане на обезпечителни мерки.
Съдът счита, че оспореното решение е издадено при
правилно приложение на материалния закон и следователно, отговорът на спорния
въпрос е положителен – налице са обстоятелства, които налагат прилагането на
обезпечителни мерки.
Правомощията на
органите по приходите и основанията за извършване на фискален контрол върху
движението на СВФР са изрично регламентирани.
Легалната дефиниция се съдържа в чл. 127а,
ал. 4 от ДОПК, съгласно която Фискалният контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск е съвкупност от действия на органи по приходите с цел
предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами, които се извършват
във връзка с движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България. Алинея 5 пояснява, че С фискалния контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск не се установяват задължения за данъци, но могат да
се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за
данъци.
Съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК В случаите по ал. 1
и 2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на
доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда и определя
размер на обезпечението, като стоката и документите за стоката се изземват. В
този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето
действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или
безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от
6 месеца, в размер 30 на сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на
стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Обезпечението, предоставено в пари или безусловна и неотменяема банкова
гаранция, се освобождава от компетентната териториална дирекция по чл. 8.
В Протокол за извършена проверка на СВФР №
010102923513_4/ 22.01.2024 г. изрично е посочено
правното основание за налагане на обезпечителни мерки – чл. 121а, ал. 3 във
връзка с чл. 121а, ал. 1, т. 3, като съгласно последната посочена норма При извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител
незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на
получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха
възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката
в случаите на: несъответствие между посоченото в документите или в
предварително декларираните данни за превоза на стоката и установеното при
проверката вид и/или количество на стоката.
На практика спорния въпрос между страните
се свежда до установяване на факта налице ли е несъответствие между посочената
информация в предварително декларираните данни за превоза на стоката и
установеното при проверката вид и/или количество на стоката. Органите по
приходите са приели,, че подобно несъответствие е налице, с който извод съдът е
напълно съгласен. Видно от представените във фактическата обстановка данни,
такова несъответствие е установен относно четири вида стоки – мандарини
сатсумаси, банани, ябълки и круши.
В жалбата до съда се сочи, че за да се
наложат обезпечителни мерки е необходимо органът по приходите „да изследва, установи точно и
коректно фактите и обстоятелствата, водещи до извода, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително затруднено.“. Твърди се още, че „Мерките
по чл. 121а от ДОПК целят да обезпечат задължения, които все още не са
възникнали и съществуващи, но преценката за необходимостта от тях следва да е
основана на обективни данни, не и да почива на съмнения и предположения.“
Съдът счита, че при
установеното несъответствие между декларираните количества на стоките и тези,
установени в мястото на разтоварване, административният орган правилно е
достигнал до извода за необходимостта от налагане на обезпечителни мерки.
Не могат да се
приемат като основателни твърденията в жалбата относно установеното
несъответствие по причина, че същите са вътрешно противоречиви. На първо място,
видно е, че при подаване на информацията за получаване на УНП е налице
разминаване не само за стоките банани и мандарини, а също и относно стоките
ябълки и круши.
Твърди се, че
разминаването се дължи на пропуск (техническа грешка). Видно е, че в жалбата не
се прави разлика между двете понятия. Както в жалбата до административния
орган, така и в жалбата до съда се сочи, че установеното несъответствие е
вследствие извършена от управителя на дружеството техническа грешка при
въвеждане на данните за УНП в системата на НАП.
Посочени са следните „технически грешки“: „При доставчик с VAT: EL065331611 е допусната
техническа грешка в артикул „банани“, като на негово място е избран код за
мандарини, с което по погрешка е декларирал 912 кг мандарини повече, което
веднага се е отразило с 912 кг банани по малко, но килограмите и стойността са
същите по фактура и на двата артикула.
При доставчик с VAT:
EL ********* стоката „ябълки“ е
посочен код 08083090 с описание "Ябълки, круши и дюли, пресни:
Круши", т.е. кодът и сгрешен и вместо код за ябълки е посочен код за
круши, като са декларирани 878 кг круши повече и 878 кг. ябълки по малко, но килограмите
и стойността са същите по фактура и на двата артикула.“
Като доказателство
за тези грешки и добросъвестното поведение на жалбоподателя се сочи факта, че
веднага след установяване на грешката е изпратен имейл до органите по
приходите. За целта е приложен имейл до електронен адрес ************@***.** от 21.01.2024 г. Следва да се отбележи, че
съдържанието на имейла е хаотично, като условно може да се приеме, че същото
представлява уведомление до компетентен орган. Посочено е, че при декларирането
е допусната грешка и вместо банани е деклариран код мандарини. Имейла е
изпратен от лице, което не е управител на дружеството съгласно данните по
партидата на същото в Търговския регистър. В жалбата до административния орган
се сочи, че този имейл е изпратен от управителя на дружеството. Не е посочено,
че е налице и друго несъответствие - това между ябълки и круши, и следователно за него жалбоподателят не е
уведомил органите по приходите. По изложените причини не може да се приеме, че
допусната техническа грешка.
Акцентирано е в
жалбата, че общото количество на стоките (бруто-нето) и техните стойности
отговарят на установеното при проверката. Целта на фискалния контрол върху СВФР
е всяка стока поотделно да бъде проследима на територията на страната, в
противен случай нормативно щеше да се изисква проследяване на общо количество
стоки и на тяхната стойност. Именно поради при подаване на информация за
получаване на УНП това е посочено, че всяка стока се обявява поотделно с код по
Комбинираната номенклатура на Европейския съюз.
В конкретния случай
без значение е факта, че в оспореното решение административният орган не е
обсъдил посочения имейл, тъй като на първо място той е подаден от неоторизирано
лице и на второ място не доказва допускане на грешка. Неизвестно защо в жалбата
многократно е употребен израза „административно наказващ орган“ за директора на
ТД на НАП Варна при условие, че конкретния случай административното
производство се реализира по ДОПК, а не по Закона за административните
нарушения и наказания.
В т. 6 от жалбата
се оспорва установеното количество круши, като се твърди, че жалбоподателят е
декларирал общо круши в количество от
1 161,1 кг (878,0 кг + 283,1 кг), докато в протокола е записано
1 151,1 кг. Не са налице данни за допусната грешка от органа тъй като е
възможно това е да е действително установеното количество в момента на
разтоварването. Дори да е допусната подобна грешка, тя само води до налагане на
по-малък размер на необходимото обезпечение, което не е във вреда на
жалбоподателя.
Без значение е
факта, че както се твърди в жалбата „Макар и формално да е налице
несъответствие при извършената проверка между посоченото в документите
количество и вид на стоките, и констатираното в действителност не са налице
стоки, които да не са описани в представените фактури и да не са декларирани от
водача.“ Дружеството е нормативно задължено да
декларира точния вид стока и точното количество на същата.
Във връзка с
изразените в т. 6 и т. 7 от жалбата твърдения, ирелевантни за изхода на спора
са позоваването на факта, че дружеството е декларирало резултат ДДС за внасяне,
съответстващ на размера на оборотите за съответният период и че счетоводните
регистри са водени точно. В случая налагането на обезпечителни мерки е
обосновано от установеното несъответствие по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 3
от ДОПК, а не от наличието или липса на данъчни задължения от страна на „Алфа
фрукт“ ООД.
За съда не става
ясно защо директорът на ТД на НАП при постановяване на решението си е следвало
да съобрази факта, че жалбоподателят е представил необходимото обезпечение в размер
на 30%, след като именно същото е предмет на спора. Представянето на
обезпечението гарантира надлежно изпълнение на данъчните задължения от страна
на дружеството, а не гарантира, че при обжалване същото ще бъде определено като
неоснователно.
В т. 10, в т. 11 и
в т. 12 от жалбата отново е поставен за разглеждане въпросът дали „Алфа фрукт“
има данъчни задължения по смисъла на чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и как
именно подобно наличие изисква обезпечаване. Съдът вече посочи, че причината за
налагане на обезпечителни мерки не е наличието на данъчни задължения. За
пореден път съдът пояснява, че в конкретния случай не е налице хипотезата на
чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, за която жалбоподателят по всякакъв начин се стреми да
докаже, че е приложена от органите по приходите. Според жалбоподателя е
следвало в обжалваното решение изрично да се посочи какъв вид данък ще бъде
трудно да се събере и какъв ще бъде неговия размер за да е необходимо
налагането на същия. Съдът намира твърдението за неоснователно. Целта на провеждания
фискален контрол е да се предотврати отклонение от данъчно облагане.
Непредставяне на необходимата информация за издаване на УНП, както и некоректно
представяне на същата води до невъзможност за провеждане на надлежен фискален
контрол и проследимост на задълженията, които ще възникнат за дружеството във
връзка с посочените стоки. За административният орган не е въведено задължение
да конкретизира кой точно данък и още повече в какъв размер същия ще бъде
затруднен да бъде събран – за административния орган съществува задължение да
обезпечи фиска, като е необходимо да изпълни изискването това обезпечение да е
в размер на 30% от пазарната стойност на стоката.
Не е налице
противоречие на оспореното решение с целта на закона. По аргумент от чл. 127а,
ал. 5 от ДОПК чрез фискалния контрол се установяват факти и обстоятелства от
значение за данъчни задължения. Така, при установени несъответствия по смисъла
на чл. 121а, ал. 1, т. 3 от ДОПК
органите по приходите могат да проконтролират правилното изпълнение на
данъчните задължения от страна на дружеството.
Обобщено, съдът
достига до извод, че не са налице отменителни основания, които да обуславят
уважаването на жалбата. Постановеното решение е правилно и законосъобразно и по
тази причина следва да бъде оставено в сила.
Жалбоподателят е
заявил претенция за присъждане на разноски по представен списък. Предвид изхода
на спора, разноски в полза на ответника не се следват.
Мотивирано ти
изложеното и на основание чл. 41, ал. 3, изречение последно от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алфа фрукт 2012“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Рупел“ № 2, вх. 5, ет. З,
представлявано заедно и поотделно от управителите Д.Н. Н. и Х.Н. Н. и съдебен адрес
*** против Решение № ФК-1/25.01.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна, с
което е потвърден Протокол за извършване на проверка на стоки с висок фискален
риск №010102923513_4/22.01.2024 г. на органите на приходите при дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в който са обективирани действията по
обезпечаване на доказателства.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: