Р Е Ш Е
Н И Е
№ 293
град Велико Търново, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди двадeсет
и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 379/2021 г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
вр. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на Община
Велико Търново, БУЛСТАТ *********, против Заповед № 18-5924 от 01.06.2021 г. на началника на СГКК – Велико Търново, с
която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Ресен, общ. В. Търново. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е постановен в
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби, и при допуснато несъответствие с целта на закона.
Счита, че заповедта не е мотивирана и никъде не става ясно, че изменението цели
преодоляване на непълнота или грешка. Сочи, че съгласно Акт за частна общинска
собственост № 6987 от 19.05.2020 г. Община Велико Търново е собственик на
поземлен имот с идентификатор 62517.65.169 по кадастралната карта /КК/ и
кадастралните регистри /КР/ на с. Ресен, като след придобиването на имота и
актуването му като общинска собственост, Община Велико Търново не се е
разпореждала с идеални части от него, а спрямо общината не са предявявани
претенции относно правото на собственост на имота или на идеални части от него
от страна на трети лица. Предвид това според жалбоподателя не е налице основание
за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ресен, тъй
като не е налице промяна в собствеността на имота, нито съществуват данни за
допусната непълнота или грешка в отразяването на процесния имот. Излага доводи,
че по отношение на новообразувания ПИ с идентификатор 62517.65.38 с площ 100
кв. м., за който е отразено, че няма собственик, подобно положение е правно
нетърпимо и не съответства на материалноправните разпоредби, относими към
производството. Жалбоподателят оспорва и наличието на правен интерес на СЛРД
„Сокол 1884“ да инициира производството по чл. 54 от ЗКИР, като липсват данни
този субект да предявява самостоятелни права върху имота, предмет на
административното производство, нито е посочено да притежава такива и след изменението
на КК и КР на с. Ресен. С оглед изложеното иска от съда да отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание се представлява от юриск.
А. К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
разноски.
Ответната страна – началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър-гр. В. Търново, оспорва жалбата в представено писмено становище. Счита,
че от представените обяснителна записка, решение № КЗ-17 от 15.06.1998 г. и акт
за въвеждане във владение се извлича фактическото основание за поисканото
изменение, а именно – отстраняване на грешка в КК и нанасяне на имот на
сдружението в нея. Счита, че за заявителя е налице правен интерес да иска
изменението, тъй като без в КК да се нанесе и съществува самостоятелен имот, заявителят
не може да се снабди с документ за собственост и да бъде вписан като такъв в
КРНИ. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство, но не
е възразил срещу исканото изменение.
Заинтересованата страна - Сдружение
„Ловно-рибарско дружество Сокол-1884 – Велико Търново“ с
ЕИК 104119241,
седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Тодор Балина“, № 16,
оспорва жалбата като неоснователна в представени писмени отговори. Твърди, че
от представените доказателства се установява, че сдружението е придобило
собствеността върху земята и построената сграда в имота по-рано от общината.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че
със заповед № РД-18-703/11.10.2019 г. на изпълнителния директор на Агенция
геодезия, картография и кадастър /АГКК/ е одобрена кадастралната карта и
кадастралния регистър на с. Ресен, общ. В. Търново.
Съгласно Акт за частна
общинска собственост от 19.05.2020 г., вписан в Служба по вписванията – Велико
Търново, рег. № 3282 от 21.05.2020 г., Община Велико Търново се легитимира като
собственик на имот с идентификатор 62517.65.169 с площ 13582 кв. м.,
представляващ гори и храсти в земеделска земя, трета категория, местност „Долен
бряг“ в землището на с. Ресен. В допълнителен лист 1 към АОС е отразено, че в
имота е построена сграда – заслон и складове собственост на Ловно-рибарско
дружество-Велико Търново съгласно Акт за узаконяване № 15 от 23.11.1992 г. и
Акт за въвеждане във владение от 26.06.1992 г.
Със Заявление вх. № 01-254848/13.05.2021 г. до СГКК
– В. Търново, заинтересованото лице Сдружение „Ловно-рибарско дружество
Сокол-1884 – Велико Търново“ е поискало изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Ресен, изразяващо се в нанасяне на настъпили
промени в кадастралната карта и КРНИ за ПИ 62517.65.169. Към заявлението е
приложена и скица-проект, с която се иска на практика разделянето на имота –
заличаване на ПИ с идентификатор 62517.65.169 с площ 13582 кв. м. и сграда с
идентификатор 62517.65.169.1 с площ 81 кв. м., и нанасяне на нови обекти в
КККР: ПИ с проектен идентификатор 62517.65.39, проектна площ 13482 кв. м., ПИ с
проектен идентификатор 62517.65.38, проектна площ 100 кв. м., и сграда с
проектен идентификатор 62517.65.38.1, проектна площ 81 кв. м. Съгласно
обяснителната записка преди 1980 г. ЛРД „Сокол 1884“ е изградило заслон и
складове в имот извън регулацията на с. Ресен. През 1992 г. дружеството получава
акт за узаконяване на сградата по реда на ЗТСУ. С решение КЗ-17, т. 47 от
15.06.1988 г. на дружеството е предоставена 100 кв. м. земеделска земя за
построяването на заслона. При изработката и поддръжката на КВС дружеството не е
предприело действия по нанасяне на имота в КВС. Предложената промяна предвижда
да се обособи нов ПИ с площ от 100 кв. м., успоредно на стените на построената
сграда.
По реда на чл. 26, ал. 1 от АПК вр. чл. 70, ал. 1
от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, административният орган е изпратил съобщение до Община
Велико Търново за започналото производство, връчено на 21.05.2021 г. В дадения
7-дневен срок от общината не е постъпило становище по исканото изменение.
Въз основа на подаденото заявление и на приложените
към него писмени доказателства, на основание и чл. 54, ал. 4 във връзка с чл.
54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, е
издадена оспорваната в настоящето производство Заповед № 18-5924 от 01.06.2021 г. на началника на СГКК – Велико Търново. Със
същата е одобрено изменение в КК и КР на с. Ресен, общ. В. Търново, състоящо
се:
- в нанасяне на нови обекти в КККР: ПИ с
идентификатор 62517.65.38, площ 100 кв. м., начин на трайно ползване: Гори и храсти
в земеделска земя, няма данни за собственост, и ПИ с идентификатор 62517.65.39,
площ 13482 кв. м., начин на трайно ползване: Гори и храсти в земеделска земя,
собственост на Община Велико Търново и
- заличаване на обекти в КККР: поземлен имот с
идентификатор 62517.65.169, площ 13582 кв. м., начин на трайно ползване: Гори и
храсти в земеделска земя, собственост на Община Велико Търново, като са
променени и данните за собственост и собственици за този имот.
Заповед № 18-5924 от 01.06.2021 г. на началника на СГКК – Велико Търново е съобщена на
жалбоподателя на 03.06.2021 г. Жалбата на Община Велико Търново срещу нея е
подадена чрез ответника на 17.06.2021 г., съгласно положения входящ номер.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка. От заинтересована страна са представени доказателства
във връзка с изграждането и узаконяване на построената сграда в имота.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима като
подадена от лице, активно легитимирано да я оспорва, в законоустановения
преклузивен срок, насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Заповедта е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.
В хода на
административното производство обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на
материалния закон.
Според разпоредбата на чл.
51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР отстраняването на непълноти и грешки е едно от
основанията за изменение на КККР с цел поддържането им в актуално състояние. Нормата
на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР дава легална дефиниция за "непълноти и
грешки" - несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. Поправянето или допълването на кадастралната карта и регистър поради
непълнота или грешка се извършва въз основа на писмени доказателства и
представена скица-проект за изменението (чл. 54, ал. 1 ЗКИР). Когато обаче
непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР).
В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър,
следва да откаже да измени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал.
4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
В случая между заявителя
Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол-1884 – Велико Търново“ и Община
Велико Търново е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР
на наредбата. Исканото изменение предвижда промяна в границите, очертанията,
площта и данните за собствеността на поземлен имот с идентификатор 62517.65.169
чрез разделянето му на два имота с проектни идентификатори 62517.65.38 и 62517.65.39.
Това обективира спор за собственост, който не може да бъде разрешен в рамките
на административното производство. Вярно е, че жалбоподателят не е представил
становище по исканото изменение в хода на административното производство,
въпреки дадената възможност, но пред административния орган са били събрани
достатъчно доказателства, от които е видно наличието на претенции от повече от
един субект за собствеността на част от имота. В случай на изрично възражение
от вписания в КР собственик на засегнатия от поисканото изменение имот с
идентификатор 62517.65.169,
каквото съставлява подадената жалба от Община Велико Търново, цитираната
разпоредба на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР визира като единствена последица
постановяване на отказ за допускане на изменението на КККР. Нормата изрично
сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т.
е. след провеждане на исково производство за установяване на собствеността на
поземления имот. Установяването на
самостоятелни права върху част от ПИ с идентификатор 62517.65.169, може да се осъществи по
общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки
в КККР. В този смисъл е и константната съдебна практика – напр. Решение № 6913 от 8.06.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 7848/2020 г., II о., Решение № 3137 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 13178/2020 г., II о., Решение № 15934 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
10066/2020 г., II о. и мн.др.
Следователно исканото изменение не е следвало да бъде извършено. Целта на
предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващите граници на
имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички
засегнати лица. Липсата на такова съгласие може да бъде запълнена само от
влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им, но не и чрез други
способи или обстоятелства.
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства,
които сочат, че е налице спор за собствеността на засегнатите имоти между
страните. Този спор се явява преюдициален спрямо административното производство
за отстраняване на грешки в кадастъра и административният орган е бил длъжен да
изчака разрешаването му по съдебен ред. Тази преценка в случая не е извършена
от органа, независимо че исканото изменение предвижда промяна в границите и
очертанията на поземлени имоти в КККР. Въз основа на така изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна,
като издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което
същата следва да бъде отменена.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 50 лв. и ***ско възнаграждение, дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал.8 от ГПК и определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът счита, че следва да се присъди сумата от 100 лева, което е минимално предвиденото възнаграждение в чл. 24 от Наредбата.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Заповед № 18-5924 от 01.06.2021 г. на началника на СГКК – Велико Търново. ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър – гр. София да
заплати на Община Велико Търново, БУЛСТАТ *********
разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: