№ 5829
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110130504 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД против Л. Е. К..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № ******** от 02.12.2021 г., сключен от разстояние
съгласно чл. 6 ЗПФУР между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ като кредитор, и Л. Е. К. – като кредитополучател, банката е
предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 12 000
лв. с краен срок от 96 месеца – до 15.12.2029 г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и
размера на оставащата главница. Договорено е кредитът да бъде върнат на 96
броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 261, 78 лв.
В съответствие с договора ответникът е усвоил предоставените от
кредитора парични средства по разплащателна сметка с IBAN: .............
С подписване на договора страните са се съгласили, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане
на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 14,83 %.
Според чл. 3 и чл. 4 от договора процесният кредит се погасява на
месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в погасителен
план, представляващ неразделна част от договора за кредит, като
1
погасителните вноски се изплащат до 15-то число на месеца, а крайният срок
за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси, е до
15.12.2029 г.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се е задължил да
заплати обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 5 от договора).
Съгласно договореното между страните, кредитополучателят дължи на
кредитора „такса ангажимент“. Това е такса, срещу която кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ДР към ЗПК,
при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се плаща
от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа
сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Съгласно чл. 3 от договора страните са договорили дължимост на
застрахователна премия, която се начислява и дължи при отпускането на
кредита, и се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска за срока на
кредита.
С оглед възникналата между страните по делото облигационна
обвързаност по сключения между тях договор за кредит и след усвояване на
сумата по кредита за кредитополучателя е възникнало задължението да върне
сумата съобразно погасителен план. Длъжникът е преустановил заплащането
на месечните погасителни вноски по кредита на 15.09.2022 г.
Кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения по чл. 3,
4 и 5 от договора, а именно:
не е заплатил на банката дължимите месечни погасителни вноски;
не е заплатил дължимото мораторно обезщетение за времето на забава
върху просрочените суми в размер на законната лихва, съгласно чл. 5;
Съгласно чл. 5 от договора за кредит при непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноска по кредита, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост, предвид което на 15.10.2022 г. вземането е станало
изискуемо в целия си размер.
На 13.12.2023 г. до кредитополучателя е изпратена нарочна покана чрез
куриерска фирма е М&ВМ Express, с която кредиторът изрично е обявил на
кредитополучателя кредита за предсрочно изискуем.
Считано от 01.06.2023 г. „Юробанк България“ АД е придобило
търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, при което правата и задълженията му са преминали върху
приемащото дружество. Кредитополучателят е уведомен за прехвърлянето на
2
предприятието чрез кратко текстово съобщение, изпратено на мобилен
телефонен номер, предоставен от последния, а именно + ............
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че има вземания към него за:
сумата 11 650, 03 лв. главница, ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане;
сумата 7 438, 99 лв., представляваща договорна лихва за периода
15.09.2022 г. – 15.10.2023 г.;
сумата 1 438, 09 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.10.2022 г. – 16.10.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.01.2024 г. по
ч.гр.д. № 63610/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Л. Е. К. чрез назначения особен представител адв. Д., с който
оспорва исковете. Оспорва между страните валидно да е възникнало
облигационно правоотношение по силата на договор, сключен от разстояние
по реда ЗПФУР. Счита, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12
ЗПК, което обуславя недействителност на договора. Оспорва претенцията за
договорна лихва по съображения, че такава не се дължи след обвяване
предсрочна изискуемост на кредита. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
С молба от 13.02.2025 г. ищецът твърди, че към всяка погасителна
вноска сумата от 46, 44 лв. е за погасяване на застраховка, която е включена от
ищеца в претендираната от него главница.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 17.11.2023 г. заявителят е сезирал СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Л. Е. К. за:
сумата 11 650, 03 лв. главница, ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане;
сумата 7 438, 99 лв., представляваща договорна лихва за периода
15.09.2022 г. – 15.10.2023 г.;
сумата 1 438, 09 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.10.2022 г. – 16.10.2023 г.
С разпореждане от 09.01.2024 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски: 410, 54 лв.
държавна такса и 1 613, 26 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
3
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Представен е договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № № ******** от
02.12.2021 г., сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,
Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“
КЧТ като кредитор, и Л. Е. К. като кредитополучател.
Договорът е сключен при следните параметри:
размер на кредита за потребителски цели – 12 000 лв.;
застрахователна премия – 4 458, 24 лв.;
общ размер на кредита – 12 000 лв.;
такса ангажимент – 240 лв.;
брой погасителни вноски – 96 бр.;
месечна погасителна вноска – 261, 78 лв.;
обща стойност на плащанията – 25 130, 88 лв.;
ГПР – 16,60%;
лихвен процент – 14, 83%.
Съгласно чл.2 от договора размерът на предоставения със същия заем е
равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“.
Видно от погасителния план по договора, последната вноска е с падеж
15.10.2029 г.
По делото е представено платежно нареждане, с което по посочената в
договора сметка на кредитополучателя е преведена сумата 11 760 лв.
Представена е и покана до длъжника, в която се съдържа изявление, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, доказателства за връчване на която
не са представени по делото.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установява, че на 03.12.2021 г. по сметка на кредитополучателя е преведена
сумата 11 760 лв. Вещото лице е посочило, че според договора
кредитополучателят дължи такса ангажимент в размер на 240 лв.
Кредитополучателят е извършвал плащания на 8 бр. вноски в общ размер на
сумата 2 094, 46 лв. Считано от 15.09.2022 г. е налице просрочие.
Според заключението на вещото лице задълженията на
кредитополучателя са, както следва: сумата 11 510, 71 лв. главница, сумата
139, 32 лв. застраховка, сумата 7 438, 99 лв. договорна лихва, а по отношение
мораторната лихва вещото лице е изготвило два варианта на изчисление:
върху чистата главница – в размер на 1 363, 37 лв., и върху главница +
застраховка – в размер на 1 379, 87 лв., за периода 15.10.2022 г. – 16.10.2023 г.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че по счетоводни
данни на ищеца мораторната лихва е в размер на 1 438, 09 лв., но тъй като
няма данни как е формиран този размер, в ССЕ същата е изчислена в
предложените два варианта.
4
На страните е обявено за служебно известно обстоятелството, че с
вписване 20230606170310 в Търговския регистър е вписано прехвърляне на
търговското предприятие на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
клон България“ КЧТ в полза на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Франция, чрез
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ КЧТ и Л. Е. К.
е сключен по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9 ЗПК, който изпълнява всички изисквания, заложени в легалната
дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и
кредиторът – юридическо лице.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК,
поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът
за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията
на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни
и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
От представения договор за кредит и заключението на ССЕ се
установява, че в общия размер по кредита се включва и сума, представляваща
застрахователна премия в размер на 4 458, 24 лв.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
5
кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 16, 60 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – разходите за застрахователна премия, които
се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Застрахователната премия отговаря на поставените от ЗПК изисквания,
за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Изводите на съда за недействителност на договора
изключват необходимостта да се обсъжда въпросът относно настъпването на
предсрочната изискуемост.
6
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55
ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. /в посочения
смисъл – решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV
ГО/.
При това положение ответникът дължи връщане на чистата стойност по
кредита. На кредитополучателя е предоставена сумата 11 760 лв., видно от
представеното по делото платежно нареждане и заключението на ССЕ. Тази
сума следва да се намали с извършените плащания в размер на 2 094, 46 лв.,
установени от ССЕ, поради което се дължи връщане на остатъка от 9 665, 54
лв., до която сума искът за главницата се явява основателен и следва да се
уважи. В останалата част исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение за заповедното
производство в размер на сумата 1 613, 26 лв. От страна на ответника е
заявено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно
предвид, че възнаграждението е под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа.
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 952, 94 лв. разноски за заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете.
Ищецът претендира и адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на сумата 2 915, 50 лв. От страна на ответника е
заявено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно
предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, вида и обема на
осъществената правна защита и броя на проведените заседания – едно
заседание, както и минимума по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа. Същевременно, при уважаване на
7
възражение за прекомерност съдът няма задължение да намалява
възнаграждението до минимума, с оглед на което възнаграждението следва да
се намали до сумата 2 300 лв.
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 2 170, 95 лв. разноски за исковото производство, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Е. К., ЕГН ********** дължи
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК, сумата 9 665, 54 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № №
******** от 02.12.2021 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 09.01.2024 г. по ч.гр.д.
№ 63610/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 9 665, 54 лв. до 11 650, 03 лв.,
представляваща главницата, искането за присъждане на законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, иска за
сумата 7 438, 99 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.09.2022 г.
– 15.10.2023 г.; иска за сумата 1 438, 09 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 15.10.2022 г. – 16.10.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. Е. К., ЕГН ********** да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 952,
94 лв. разноски за заповедното и сумата 2 170, 95 лв. разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8