РЕШЕНИЕ
№ 694
гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело №
20245300103078 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, евентуално съединени с искове
за неоснователно обогатяване по чл. 55 и чл. 59 от ЗЗД
Ищцата И. И. Р., ЕГН **********, от гр. П. *****, със съд. адрес: гр. П.
*****, чрез адв. В. Д., е предявила срещу ответника М. Г. Л. осъдителен иск по
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на паричен заем в размер на 15 000 евро,
евентуално съединен с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за получаване на
същата сума без основание за това; евентуално съединен с иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД за същата сума, както и иск за
забава по чл. 86 от ЗЗД за периода 19.04.2024 г. – 15.11.2024 г. в размер на
общо 1 203,18 евро, ведно със законните последици.
Ищцата твърди, че се познават с ответника от много години, но през 2022
г. започнали да контактуват по-често, като си пишели и разговаряли по
интернет. В началото на 2023 г. ответникът споделил с нея, че са му
необходими парични средства и търси начин да изтегли банков кредит, но
изразил съмнения, че ще бъде одобрен от банката. Тогава ищцата предложила
да му даде в заем необходимата сума от 15 000 евро, като се уговорили парите
да й се върнат в срок от 3 месеца.
1
От началото на м.02.2023 г. до средата на м.03.2023 г. ищцата превела по
посочена от ответника негова банкова сметка на 6 вноски от по 2 500 евро – на
09.02.23; на 10.02.23; на 14.02.23; на 21.02.23; на 02.03.23 и на 13.03.23; общо
сумата от 15 000 евро от собствената си банкова сметка.
След изтичане на уговорения срок ответникът уведомил ищцата, че не
разполага с необходимите средства, за да й върне заема. Разговаряли
многократно за този проблем, като ответникът обещавал, че ще започне да
връща сумата, когато си намери работа, а ищцата настоявала да започне да
връща поне частично някакви суми.
Изпратила му и писмена покана за връщане на заема с 15-дневен срок за
това от получаването на поканата на 03.04.2024 г. Въпреки уверенията на
ответника, че ще възстанови на ищцата заетата сума, той и до момента не е
върнал нищо, а впоследствие преустановил и контактите си с ищцата.
Ето защо, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата от 15 000 евро – главница по договор за заем,
ведно със законната лихва, считано от 19.04.2024 г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски.
При условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да й
заплати сумата от 15 000 евро, като дадена от нея при начална липса на
основание за това по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно с посочените
лихви и разноски.
При условията на евентуалност ищцата моли съда да осъди ответника да
й заплати сумата от 15 000 евро, с която той се е обогатил без основание за
това за нейна сметка по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, ведно с посочените лихви и
разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в
писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът М. Г. Л., ЕГН **********, от с. С. ****, със съд. адрес: гр. П.
*****, чрез адв. Р. П., не е подал отговор.
В първото по делото съдебно заседание заявява, че процесните суми са
получени от него по молба на ищцата, която е имала затруднения да ги
пренесе през границата и затова го е помолила да ги получи, след което да й
2
ги предаде обратно при идването й в Б., което той е направил.
Затова счита иска за недоказан и неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адв.
възнаграждение.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от
ГПК, намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства на немски език и в
заверен превод на български език, се установява, че ищцата И. И. Р. му е
превела по банков път от банковата си сметка в Г. с IBAN: ***** по банковата
сметка на ответника М. Г. Л. с IBAN: ****** общо сумата от 15 000 евро на 6
транша от по 2 500 евро, а именно: на 09.02.2023; на 10.02.2023; на 14.02.2023;
на 21.02.2023; на 02.03.2023 и на 13.03.2023, които обстоятелства не се
оспорват от ответника.
На 27.03.2024 г. ищцата е изпратила на ответника покана за връщане на
сумата от общо 15 000 евро в 15-дневен срок от получаване на поканата, като
тя е връчена на ответника на 03.04.2024 г. чрез ЧСИ **** на КЧСИ.
По делото са разпитани свидетелите Щ. Р. С., Н. П. Й. и Л. М. Л.а – д. на
ответника, показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечи, макар и при условията на чл. 172 от ГПК по
отношение на последната свидетелка, предвид близката й родствена връзка и
възможната й заинтересованост от изхода на спора.
От показанията на свид. С. се установява, че „от 15-20 години се
познавам с И. Р.… Покрай И. се запознах с М. Л.. Може би 2023 г. или 2024 г.,
не си спомням точно. Той работеше към СОТ отдавна… Аз бях у И. и правех
ремонт, когато М. се появи да пият кафе и тогава И. официално ни запозна.
Знам, че двамата са били добри приятели, но за други отношения не
знам. В момента не са в добри отношения. Януари месец 2023 г. отидох в Г.,
за да си купя автомобил, но не се получиха нещата. И. и М. говориха по
телефона в мое присъствие и тогава разбрах, че става въпрос за някакъв
3
кредит. М. искаше И. да дръпне кредит за него. Срещата ни беше с И. в Г.. М.
искаше И. да изтегли кредит от банка в Г. и да му прати парите в б.. И. ми
каза, че става въпрос за 15000 евро и че парите са за покупка на автомобил.
И. каза, че ще помогне на М. и след като се прибра в б. ми каза, че му е дала
тези пари.
Когато се прибра в б. И. ми каза, че започнали да си пишат с М. във
връзка с връщане на сумата, но отношенията им се влошили и всичко е
приключило до там. Той не й е върнал парите. Показвала ми е И. по принцип
кореспонденцията им с М. по месинджър. М. обещаваше, че ще върне парите
на И.. Извиняваше й се, че се е забавил. Доколкото знам, парите все още не са
върнати на И..“
Според показанията на свид. Й. „От деца се познаваме с И.… Познавам
М. Л. от 2021 г. чрез приятели и познати. По-подробно се запознах с него
чрез И.. Според мен те са имали някакви интимни отношения.
В момента отношенията им не са добри заради това дело. Поводът е,
че И. му е услужила с 30000 лв., даже и повече, а той е обещал да й ги върне,
но и до ден днешен не ги е върнал. Това разбрах от И. и от комуникацията
между И. и М., които тя ми показа. Пишеха си, че И. трябва да започне да
връща сумата и парите й трябват. Той й отговаряше, че ще започне да й ги
връща малко по малко, че ще започне държавна работи и ще й ги изплати
постепенно.
Горе-долу преди 2 години, около 2023 г., сме имали две срещи, на които
присъстваха И., М., аз и моят съпруг. Ставаше въпрос на тези срещи, че М.
не може да върне парите. Казваше, че синът му има проблеми и в момента не
може да връща. Обещаваше, че ще си намери работа и ще започне да връща
по малко парите на И.. М. казваше, че колата му е развалена и сумата му е
нужна да си купи нова кола или джип…
От И. знам, че тя е решила да му заеме тези пари, защото М. тогава
не е работил и не би могъл да получил кредит от банка в б.. Доколкото ми е
известно, И. изтегли сумата 15000 евро от немска кредитна карта, която
имаше в Г.. Не ми е известно какви уговорки са имали И. и М. за връщането на
парите. Той е казвал, че ще ги връща по малко по малко, но не знам по какъв
начин“.
От показанията на свид. Л.а се установява, че от 7 - 8 години познава
4
ищцата И. – „Аз имам ф. с., И. беше моя клиентка и след това станахме и
близки приятелки. б. ми и И. се познават още от раждането ми. б. ми е бил
м., а И. е била редовен клиент по заведенията, в които той е свирил. И. и б.
ми бяха приятели от много години.
Започнаха да се срещат първоначално при мен в салона, след това
връзката им прерасна в интимна. От много години И. работи в Г., а когато
се връща в Б. почти всеки ден идваше при мен. Последният път, когато беше
при мен спомена, че трябва да пренесе в Б. 30000 лв. и понеже сме близки,
помоли да ги прехвърли по моята банкова сметка. Аз отказах и й казах, ако
иска да говори с б. ми.
И. каза, че не може със самолета да пренесе тези пари, не може и по
банков път, но не ми каза защо. Каза, че няма доверие на друг и затова желае
парите да се преведат по сметката на б. ми. Говорила е с б. ми и той е дал
съгласие. В началото на февруари – март 2023 г. И. направи преводи към
банковата сметка на б. ми - малко под 30000 лв. беше превела, тъй като
сметката на б. ми беше в лева. Уговорката им беше, когато И. си прибере от
Г. в Б., б. ми да преведе парите обратно на И..
Тогава аз живеех в с.С. и пътувахме с б. ми, за да ме остави на
работното ми място. Уговорихме се заедно да отидем на срещата с И., на
която той да й предаде цялата сума. Преброихме парите в салона в
присъствието на нас тримата - бяха пет пачки по 5 000 лева и шестата
беше непълна, четири хиляди и нещо. После тя си взе парите и си тръгна.
Сложи ги в една найлонова чанта. Пиха по едно кафе и си тръгнаха.
Бяха много близки приятели, постоянно бяхме заедно, когато тя се
връщаше в Б. и затова не поискахме документ от И.. Мисля, че б. ми даже не
се е сетил за такова нещо.
От б. ми знам, че когато И. е идвала в Б., са излизали заедно. Давали са
си малки суми на ръка, около две хиляди лева и са си помагали.
Парите б. ми върна през 2023 г. Спомням си, че беше топло, юни или
юли, лятото. Мисля, че май месец същата година И. се беше върнала в Б..
Парите, които б. ми върна на И., той изтегли в клона на „Банка ДСК“ в гр.
Р.. Присъствах на второто теглене. Той изтегли парите на няколко пъти. В
началото на 2023 г. беше това второто теглене. Мина известно време след
преводите. Изчакахме И. да се върне в Б. и тогава б. ми започна да тегли
5
сумите от неговата сметка на няколко транша.
Б. ми се занимава с к., има и ф. с., в които работим аз, м. ми и други
работници. б. ми има кафемашини - автомати. Също така се занимава с
покупко - продажба на к.. През 2023 г. продаде стария си автомобил, продаде
и много к. и си купи автомобил. Доплати около 20000 лв., след като си
продаде стария автомобил, които беше взел от продажбата на к. и с тези
пари си купи новата кола. По принцип той всяка година си сменя колите,
последните три - четири години. Той и сега кара скъпа кола. 2023 г. Б. ми
караше или Мерцедес, или БМВ, не си спомням точно и го продаде, а си купи
БМВ Х 5 – джип. Винаги е карал джип б. ми….
Знам, че б. ми и И. са си писали онлайн. Знам, че тя го е заплашвала. И.
беше много влюбена в б. ми. Не знам той като мъж какво точно й е
обещавал, но връзката им продължи около година и половина - две.
Предполагам, че след като б. ми разбра, че аз знам за любовната им връзка с
И., са решили да прекратят този вид връзка. И. много пъти след това е
заплашвала б. ми, защото той й е обещавал, че ще живеят заедно.
Една вечер получих съобщение от И., което явно беше за б. ми. Не си го
спомням точно, но беше заплашително. Считам, че И. е била наранена и
затова заплашваше б. ми, че по някакъв начин ще си отмъсти, така да
кажем“.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е
процесуално допустим, а разгледан по същество е НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество, като заемателят дължи лихва само ако това е
уговорено писмено.
От представените от страните писмени доказателства се установява, че
ответникът е получил по банков път от ищцата 6 превода по 2 500 евро всеки
или общо сумата от 15 000 евро на дати 09.02.2023 г., 10.02.2023 г.; 14.02.2023
6
г., 21.02.2023 г., 02.03.2023 г. и 13.03.2023 г., което не е спорно по делото, като
в банковите документи няма посочено основание за направените преводи на
тези суми.
Няма събрани по делото допустими доказателства за поето от ответника
задължение да върне на ищцата сумата от общо 15 000 евро; няма данни за
датата, на която ответникът е следвало да върне тази сума на ищцата; няма и
договорено писмено задължение за лихви върху преведените от ищцата суми
на ответника, поради което съдът намира, че не са налице елементите на
фактическия състав на договора за заем по смисъла на чл. 240 и сл. от ЗЗД.
Ето защо, от събраните по делото доказателства не се установява при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключено между
страните по делото заемно правоотношение по смисъла на чл. 240 от ЗЗД за
сумата от общо 15 000 евро, поради което предявеният главен иск е недоказан
и неоснователен и следва да се отхвърли.
Предявеният евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. В случая, по делото е безспорно установено от събраните писмени
доказателства, че ответникът е получил по банков път от ищцата 6 превода по
2 500 евро всеки или общо сумата от 15 000 евро на дати 09.02.2023 г.,
10.02.2023 г.; 14.02.2023 г., 21.02.2023 г., 02.03.2023 г. и 13.03.2023 г., като в
банковите документи няма посочено основание за направените преводи на
тези суми.
При лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи
наличието на правно основание за извършените от ищцата плащания по
банковата му сметка, той не е ангажирал доказателства за това, поради което
съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, като е получил от нея
сумата 15 000 евро при първоначална липса на основание за това, поради
което дължи връщане на тази сума на ищцата.
Не се установява получените от ответника общо 15 000 евро да са
върнати на ищцата, като свидетелските показания в тази връзка са
недопустими, съгласно разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК,
7
поради което съдът намира, че на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
ответника следва да бъде осъден да върне на ищцата получените от него при
начална липса на основание за това общо 15 000 евро, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на иска на 15.11.2024 г. до окончателното
плащане.
Тъй като няма определен ден за връщане на сумата от 15 000 евро от
ответника, то той изпада в забава от поканата за това, съгласно чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД. Поканата за връщане на сумата е връчена на ответника чрез ЧСИ на
03.04.2024 г., като му е даден 15-дневен срок за изпълнение, поради което той
е изпаднал в забава, считано от 19.04.2024 г.
Ето защо, акцесорната претенция за лихви за забава по чл. 86 от ЗЗД
също се явява основателна и следва да бъде уважена, като се присъди
обезщетение за забава върху главницата от 15 000 евро в размер на законната
лихва, считано от 19.04.2024 г. до завеждане на иска на 15.11.2024 г. общо в
размер на 1 203,18 евро, съгласно прилож. Електронен калкулатор и чл. 162 от
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените от нея разноски по съдебното производство в
размер на общо 4 267,63 лв., от които 1 267,63 лв. – ДТ и 3000 лв. – платено
адв. възнаграждение. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищцата адв. възнаграждение съдът намира за
неоснователно, тъй като то не се различава съществено от минималните
размери на адв. възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Р., ЕГН **********, от гр. П. *****,
със съд. адрес: гр. П. *****, чрез адв. В. Д., срещу М. Г. Л., ЕГН **********,
от с. С. ****, със съд. адрес: гр. П. *****, чрез адв. Р. П., осъдителен иск по чл.
240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на паричен заем в размер на 15 000 евро, като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Г. Л., ЕГН **********, от с. С. ****, със съд. адрес: гр. П.
*****, чрез адв. Р. П., да заплати на И. И. Р., ЕГН **********, от гр. П. *****,
8
със съд. адрес: гр. П. *****, чрез адв. В. Д., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД сумата от общо 15 000 евро (петнадесет хиляди евро), получена от него
при начална липса на основание за това, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.11.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Г. Л., ЕГН **********, от с. С. ****, със съд. адрес: гр. П.
*****, чрез адв. Р. П., да заплати на И. И. Р., ЕГН **********, от гр. П. *****,
със съд. адрес: гр. П. *****, чрез адв. В. Д., на основание чл. 86, вр. 84, ал. 2 от
ЗЗД сумата от общо 1 203,18 евро (хиляда двеста и три евро и осемнадесет
евроцента) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 15 000 евро за периода 19.04.2024 г. – 15.11.2024 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК да заплати общо сумата 4 267,63 лв.
(четири хиляди двеста шестдесет и седем лева и шесстдесет и три стотинки) –
такси и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9