Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 15.07.2021 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ….……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №1744 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение №268608 от 07.11.2019г., постановено по гр.дело №4481/2015г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав, е осъдена „Б.Д.“ ЕАД да заплати на „Б.П.“ ЕООД на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 16683.27 лв., платена при начална липса на основание като наказателна такса при предсрочно погасяване на договор за банков кредит №627/28.11.2012г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 28.01.2015г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 867.33 лв., разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответника
- „Б.Д.“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.К., с която се обжалва изцяло решение №268608
от 07.11.2019г., постановено по гр.дело №4481/2015г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти
състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
сумата от 16683.27 лв., представляваща платена при начална липса на основание
като наказателна такса при предсрочно погасяване на договор за банков кредит №627/28.11.2012г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 28.01.2015г. до
окончателното плащане. Релевирани са доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт като
постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че неправилно СРС е приел, че платената от ищеца такса
при предсрочно погасяване на договор за банков кредит №627/28.11.2012г. е получена
без основание и подлежи на връщане. Твърди се, че начислената от „Б.Д.“
ЕАД такса за предсрочно погасяване на кредит, за която по делото няма спор, че
е платена от ищеца, е дължима на основание чл.14.1 от сключения между страните
договор за кредит №627/28.11.2021г., както и т.6007 от Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните, които „Б.Д.“ ЕАД прилага по извършени услуги на клиенти
/в сила от 03.11.2014г./, поради което претенцията на ищеца за връщане
на процесната сума е неоснователна и като такава
подлежи на отхвърляне. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - „Б.П.“ ЕООД, чрез адв.А.Ч. депозира писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна
жалба. Изложени са доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт като
постановен при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при
правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че процесната такса за предсрочно погасяване на сключения
между страните кредит в размер на сумата от
16683.27 лв. е начислена от „Б.Д.“ ЕАД по Тарифа, която е в сила от 03.11.2014г., т.е. след сключването на
договора за кредит, като не са ангажирани доказателства, че между страните е
била налице постигната договорка кредитополучателят да заплаща такси по
действаща към момента на извършване на конкретната услуга Тарифа. В тази връзка
правилно е прието от СРС, че платената от ищеца наказателна такса при
предсрочно погасяване на процесния договор за банков
кредит е платена при начална липса на основание и като такава подлежи на
връщане от ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното
решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от „Б.П.“ ЕООД срещу „Б.Д.“ ЕАД иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е
изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които
да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от
доказателствата по делото се установява, че между
тях е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо
от договор за кредит №627/28.11.2012г., съгласно
който ответникът - „Б.ДСК“ ЕАД е отпуснал на ищеца - „Б.П.“ ЕООД инвестиционен кредит в размер на 1460349 лв., с краен срок за
погасяване 28.11.2017г.. Не се оспорва по делото и относно обстоятелството, че
ищецът е погасил изцяло кредита преди крайния му срок – на 01.12.2014г., както
и че сумата от 16683.27 лв. е заплатена от ищеца на ответника в деня на
предсрочното погасяване на кредита и същата представлява наказателна такса,
равняваща се на 5 % от стойността на предсрочно погасения размер на кредита.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от
СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от „Б.П.“ ЕООД срещу „Б.Д.“ ЕАД иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящият въззивен състав
счита, че така изложените изводи на СРС кореспондират на събраните по делото
доказателства, обосновани са при правилно тълкуване и прилагане на материалния
закон, предвид на което
споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за основателни предявения иск и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във
връзка с доводите по въззивната жалба настоящият съд
приема следното:
За да бъде уважен иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице - ответника, което му се дава от обеднялото лице -ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, при начална липса на основание, което е обусловило имущественото разместване. Съобразно чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от доказателствата по
делото – прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се
кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се
установява, че
ответникът е начислил такса за предсрочно
погасяване на процесния кредит в размер на 16683.27
лв., равняваща се на 5 % от стойността на предсрочно погасения размер на кредита
(333665.40 х 5%), която ищецът му е
заплатил в деня на предсрочното погасяване на кредита – 01.12.2014г.. При така установените по делото факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на
основание за получаването на процесната сума,
съответно задържането ѝ, каквито в случая няма ангажирани. Противно на поддържаното във въззивната
жалба съдът приема, че по делото не се установява да е била постигната
договорка между страните кредитополучателят да заплаща такси по
действаща към момента на извършване на конкретната услуга Тарифа за лихвите,
таксите и комисионните, които „Б.Д.“ ЕАД прилага по извършени услуги на клиенти,
която е в сила от 03.11.2014г., т.е. след сключването на договора за кредит.
Липсват каквито и да е било доказателства, че ищецът се е съгласил с приложената
от ответника Тарифа, в сила от 03.11.2014г., респективно същата да е станала
неразделна част от сключения между страните договор. Неоснователен се явява
доводът на въззивника, че приложението на посочената
Тарифа, в сила от 03.11.2014г., произтича от разпоредбата на чл.14.1 от процесния договор за кредит, съгласно който клиентите
заплащат такси по действащата към момента на извършване на конкретната услуга
Тарифа. По делото не е приложен сключения между страните договор за кредит,
поради което съдът не би могъл да установи съдържанието на цитираната от въззивника разпоредба. Настоящият състав приема, че
доколкото ищецът твърди отрицателен факт за липсата на постигната между
страните договорка в горния смисъл, то в тежест на ответника е да представи процесния договор за кредит за установяване на твърдяното
от него обстоятелство, което в случая не е сторено.
Предвид гореизложеното
се налага извода, че платената
от ищеца на въззивника-ответник - „Б.Д.“
ЕАД такса за предсрочно погасяване на процесния кредит в размер на 16683.27 лв., равняваща се на
5 % от стойността на предсрочно погасения размер на кредита, е платена при начална липса на основание за това. Следователно след като не съществува валидно правно основание ответника да получи платената от ищеца такса
в размер на процесната сума за него е възникнало задължение по силата на чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД да върне в патримониума на обеднялото
лице заплатената сума. Доказани са елементите на фактическия състав на
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД - обогатяване на едната страна,
изразяващо се в придобиване на имуществена облага и обедняване на другата
страна, връзка между тях, липсата на основание за преминаване на имуществени
блага от патримониума на обеднелия в този на
обогатилия се. Предявеният иск с правна квалификация чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16683.27 лв.,
платена при начална липса на основание като наказателна такса при предсрочно
погасяване на договор за банков кредит №627/28.11.2012г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, се явява изцяло
основателен. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е
уважил изцяло предявения иск по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна – ищец. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
въззивника-ответник следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия - ищец сторените от него разноски пред
настоящата инстанция в размер на сумата от 2000 лв., платен адвокатски хонорар.
Доколкото по делото няма своевременно заявено от въззивника
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не следва да се произнася досежно налице ли е прекомерност по отношение на размера на
претендираните от въззиваемата
страна разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАД.И СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №268608 от 07.11.2019г., постановено по
гр.дело №4481/2015г. по описа на СРС, II Г.О., 69-ти състав.
ОСЪЖДА „Б.ДСК“ ЕАД, с ЕИК ******, с адрес за кореспонденция:
гр.София, ул.“Цар Калоян“ №1, Регионален център „София запад“, **; да заплати
на „Б.П.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./