Определение по дело №36/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е инициирано с въззивната жалба от пълномощника на [фирма] - [населено място] против решение № 353/23.02.2015 г. по гр. дело № 961/2014 г. на РС-Сандански. В нея е направено искане за отмяна на решенето изцяло и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск, с който да бъде осъден ответникът да опразни павилион находящ се до бл. 19 в ж.к "С." в [населено място].

Сочи се, че съдът не е разгледал в цялост приложените доказателства от ищеца, като неправилно е изключил писмените такива и не се позовал на и не е кредитирал гласните доказателства, ангажирани от него. Направен е подробен анализ във въззивната жалба на събрания доказателствен материал, което съдът счита, че е безпредметно да повтаря.

Твърди се, че показанията на св. В. неправилно са изключени от доказателствения материал, тъй като касаят относими към спора факти, касаещи опитите на ищеца да сключи договор за наем в писмена форма и невъзможността му да направи това, поради неявяване на ответника.

Поддържа се възражение, че решението е необосновано, тъй като представените от ищеца в производството писмени доказателства са установили твърдените в исковата молба факти, но съдът не е възприел за установени тези обстоятелства.

Сочи се, че ответникът не е представил доказателства за реално плащане на наем към [община], а и съдът не е изискал такива, поради което неговите възражения са недоказани.

Според въззивника след като съдът сам е констатирал, че ответникът не е имал право да упражнява фактическа власт върху него и с оглед показанията на свидетелите е следвало да направи извод, че е налице наемно правоотношение между страните в производството. Възразява се, че съдът не е изложил подробни съображения защо приема, че в случая не е налице основанието по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. Според въззивника е безспорно по делото, че между страните има договорка за заплащане на наем за ползване на процесното помещение и тази договорка материализира наемно правоотношение между тях.

Сочи се, че решението е незаконосъобразно, поради липса на подробни мотиви за направените правни извод.

С оглед на горното се иска отмяна на първоинстанционното решение. Направено е искане за присъждане на разноските пред първата и пред въззивната инстанция.

Ответникът не е депозирал отговор на въззивната жалба.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Анализът на доказателствата, по отделно и в съвкупност, налага констатация за следните факти :

Между [община] и [фирма] е бил сключен договор за наем на общински терен № 09229907 от 22.02.2007 г. за срок от пет години, считано от 01.03.2007 г. Предмет на същия е бил терен № 13 - публична общинска собственост за разполагане на павилион за търговска дейност, находящ се в [населено място],[жк], бл. 18 с месечна наемна цена в размер на 83,67 лв. без ДДС, платим от 20-то до 25-то число на текущия месец. Съгласно чл. 8 от договора, наемателят се е задължил да постави павилион върху наетия терен, само по проект одобрен от гл. архитект на [община].

Ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], адрес на управление: [населено място], [жк], [жилищен адрес] представляван от В. С. е сключил с [община] договор за наем на общински терен № 136-03 от 17.04.2012 г. за срок от пет години, считано от 20.04.2012 г. Предмет на същия е бил терен № 85 - публична общинска собственост за поставяне на павилион за всички дейности, находящ се в [населено място],[жк]до бл. 20 с месечна наемна цена в размер на 37,60 лв. без ДДС, платим от 20-то до 25-то число на текущия месец. Съгласно чл. 9 от договора, наемателят се е задължил да постави павилион за всички дейности върху наетия терен, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и условията за разрешаване поставянето на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане по реда на чл. 56 ЗУТ.

Видно е от уведомление от Н. Б. в качеството й на ЕТ до В. С., че първата го е уведомила, че в 7 - дневен срок от получаването следва да освободи собствения й недвижим имот, представляващ павилион за търговска дейност с площ от 15кв.м. находящ се в [населено място] до [жилищен адрес] тъй като не плаща договорената наемна цена от 200лв. Същото е получено от член на семейството на адресата на 01.09.2014г.

В хода на производството са разпитани двама свидетели като съдът дава вяра изцяло на показанията на свид. И., който макар да познава ищцата и да е бил счетоводител на фирмата й не е лично заинтересован от изхода на делото. Същият установява, че процесното павилионче е изградено от съпруга на ищцата върху общинска земя. Твърди, че то се ползва от В. С. след 2006г. или 2007г., но не е присъствал на разговор за обсъждане на договор за наем на павилиона със С. и не е осчетоводявал суми, плащани като наем от страна на С.. Категоричен е, че не са му представяли договор за наем на павилиона и не са му казвали, че получават пари от наем на същия обект.

Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на свидетеля В., тъй като поради близкото му родство с ищцата(съпруг на дъщеря й) е заинтересован от изхода на правния спор. Показанията му за това до кой момент ищцата е била наемателка на обекта от [община] и за това, че обектът е изграден със строително разрешение противоречат на писмените доказателства в делото. С оглед и на това те се явяват ненадеждни.

Останалите писмени доказателства, като неотносими към същността на правния спор, съдът приема, че не следва да обсъжда.

Въз основа на изложените факти, окръжният съд приема следните правни изводи.

Обжалваното решение №353/23.02.2015 г. по гр. дело № 961/2014 г. на РС-Сандански е валидно и допустимо.

При преценката на неговата правилност съдът установи, че правилно е определена правната квалификация на иска, с който е сезиран съдът. Искът е с правно основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД, според който наемателят е длъжен да върне наетата вещ след прекратяването на договора за наем. Поради изложеното, материалноправните предпоставки, които следва да докаже ищецът в производството са съществуването на наемно правоотношение между него и ответника, предмета, за който е учредено то и факта на прекратяване на наемното правоотношение. Последната предпоставка е основание да се иска връщане на вещта. В настоящата хипотеза ищцата не установи при условията на пълно и главно доказване, че е сключила неформален, устен договор за наем с В. С. за павилион за търговска дейност с площ от 15кв.м. разположен до бл. 19 в[жк]в [населено място]. По правилата за разпределение на доказателствената тежест изцяло в тежест на ищцата е да установи възникването на наемното правоотношение и съществуването му до изпращането на уведомлението до ответника за прекратяването. За тези обстоятелства не бяха ангажирани както писмени, така и гласни доказателства, на които съдът да даде вяра. Постоянна е задължителната практика на ВКС, че задължението на наемателя по чл. 233 от ЗЗД да върне наетата вещ след прекратяване на договора за наем е такова само спрямо наемодателя. В казуса ищцата не доказа учредяването на наемното правоотношение, което се твърди, а от там и качеството си наемодател, респ. качеството на наемател на ответника.

Нещо повече, доказателство оборващо твърдението й, че е била наемодател на ответника е представения договор за наем на същия с [община] от 17.04.2012г. От него е видно, че той е наемател на общински терен, в което качество има право да постави преместваем търговски обект.

Поради недоказаност на първата от кумулативните предпоставки, изброени по - горе, за уважаване на иска по чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, процесният такъв следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Изложените фактически констатации и правни изводи дават отговор на възраженията във въззивната жалба, поради което съдът счита, че не следва да ги обсъжда повторно.

Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстации, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като на осн. 272 от ГПК въззивният състав препраща и към мотивите на районния съд.

С оглед изхода от въззивната проверка, неоснователно е искането на жалбоподателката за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 353/23.02.2015 г. по гр. дело № 961/2014 г. на РС-Сандански.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :