РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора В. Т. Хр.
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601416 по описа за 2021
година
С Решение № 540/05.05.2021 г., постановено по АНД № 2600/2021 г.
по описа на Районен съд – гр. Пловдив, III-ти н.с., обвиняемият Д. Й. К., е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 04.01.2020 г. в гр. К., обл. Пловдив, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел“,
модел „Зафира“, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
- чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.“
1
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.Т.Г.,
изразяваща се в счупване на бедрената кост в горната част, довело до трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник, като на основание чл. 378, ал.
4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лв.
На основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл.
2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, на обвиняемия е наложено административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. К. е осъден да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 603.40
лв., по сметка на ОДМВР – гр. Пловдив.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от
Д.К., депозирана чрез адв. К.Д.. Жалбата е бланкетна, като в нея не са
посочени конкретни доводи срещу обжалваното Решение.
Към въззивната жалба е постъпило и допълнително изложение от
обвиняемия, отново депозирано чрез адв. Д., в което се твърди, че доколкото
първоинстанционното производство е протекло без участието на защитник,
обв. К. не е бил наясно с факта, че свидетелството му за управление на МПС,
ще бъде отнето. Излагат се аргументи и относно това, че трудовите
задължения на обвиняемия са свързани с извършването на транспортни
дейности, поради което и на същия се налага ежедневно да управлява
моторно превозно средство. Освен това, се сочи, че обв. К. полага грижи за
своята сестра, която е трудноподвижна и има необходимост да посещава
здравни заведения, намиращи се извън населеното място, в което живее. В
подкрепа на това твърдение, се представят: копие от Експертно решение №
***/01.10.2019 г., издадено от УМБАЛ „Пловдив“ АД, както и Допълнителен
лист № 1 към Експертно решение № ***/01.10.2019 г. на З.Й.М.. Твърди се
още, че на инкриминираната дата и място обвиняемият е управлявал
моторното превозно средство със скорост, ненадвишаваща разрешената за
шофиране в границите на населено място. С тези аргументи, се иска
Решението да бъде отменено в частта, в която на обв. К. е наложено
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като
вместо това, размерът на наложеното по отношение на същия
административно наказание „глоба“ – да бъде увеличен.
В съдебно заседание на 18.11.2021 г., обвиняемият и упълномощеният
му защитник – адв. Д., поддържат направеното с жалбата искане.
Алтернативно, се иска размерът на наложеното наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ – да бъде намален.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив излага доводи за
правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди, че
определеното на обв. К. наказание е справедливо и отговаря на установените
по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди приложените по делото
доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно
2
провери правилността на решението, съобразно изискванията на чл. 313
и 314 от НПК, намира следното:
Първоинстанционното производство е протекло по реда на особените
правила на глава XXVIII-ма от НПК.
За да постанови Решението си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена следната фактическа обстановка:
На 04.01.2020 г., около 09:20 ч., обв. К. управлявал личния си лек
автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“, с рег. № ***, по ул. "***" в гр. К.
обл. Пловдив, в посока запад-изток, като бил сам в колата. Управляваният от
обвиняемия автомобил, се движел по суха асфалтова настилка, без
неравности, със скорост от около 35 км/ч. По същото време, свидетелят В.Г.
се намирал в гр. К., на ул. „***“, срещу № 44. Последният предприел
пресичане, като навлязъл на пътното платно, в посока от юг на север,
спокойно, с нормален ход. В момента, в който св. Г. предприел пресичането,
автомобилът управляван от обв. К. се намирал на около 26-65 м. от него.
Обвиняемият, виждайки опасността – свид. В.Г., задействал спирачната
система на автомобила в опит да избегне удара. Въпреки това обаче, в
резултат на скоростите, с които се движели управлявания от обв. К.
автомобил и свидетеля и пресичането на траекториите им на движение,
настъпил удар. За лекия автомобил той бил в предната дясна част, а за
пешеходеца Г. в лявата част на тялото. От удара, свид. Г. паднал на пътното
платно, а автомобила, управляван от обвиняемия, преустановил своето
движение, като спрял непосредствено до свидетеля. След настъпилото ПТП
бил подаден сигнал на телефон 112, като на място пристигнали служители на
МВР и екип на ЦСМП. Служителите на МВР тествали обв. К. за употреба на
алкохол, като пробата била отрицателна, а екипът на ЦСМП оказал
медицинска помощ на свидетеля Г., тъй като той имал нужда от такава.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза, според заключението на която, при възникналото на
04.01.2020 г. пътнотранспортно произшествие, на В.Г. е било причинено
счупване на лява бедрена кост в горната част. Това травматично увреждане е
причинено по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет.
Увреждането отговаря по начин и време да е било причинено така, както е
отразено в представените по делото материали и както съобщават
свидетелите по делото, а именно – при пътнотранспортно произшествие.
Счупването на лявата бедрена кост в горната част е довело до трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник, за срок от 7-8 месеца.
Назначена е и е изготвена автотехническа експертиза, като видно от
заключението й, ударът между лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег. №
*** и пешеходеца В.Г., е настъпил върху платното за движение на място,
което се намира по дължина на 0-1 м. западно от средната част на външна
циментова ограда, по широчина на около 3,5-4,0 м. северно от южната
граница на платното за движение. Скоростта на движение на лек автомобил
марка „Опел“ модел „Зафира“ с рег. № *** непосредствено преди задействане
на спирачната му система, е била около 35 km/h, а в момента на удара – около
3
30 km/h.
Така възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, е
правилно установена и се подкрепя от приобщените по реда на чл. 378, ал. 2
от НПК доказателства и доказателствени средства – справка от ЕЕН 112,
часови график за работа с нарядите, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, ведно с план-схема, докладна записка, копие от
свидетелство за управление на МПС, контролен талон и талон за преминат
ГТП, документи на автомобила, справка за нарушител/водач на обвиняемия,
Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него,
автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, медицинска
документация, справка за съдимост, характеристична справка на обвиняемия.
Кредитирани с доверие, като обективни, логични и непротиворечиви,
възпроизвеждащи в хронологична последователност фактите, включени в
предмета на доказване, са и свидетелските показания – на пострадалия при
ПТП – В.Г. и на свидетелите Ц. и П. – служители към Сектор „Пътна
полиция“, гр. Пловдив.
Правилно е приел първоинстанционният съд, че заявеното от
пострадалия Г. относно часа, в който същият е излязъл от дома си на
инкриминираната дата, а именно – 10:00 ч., не съответства на данните в
останалите доказателствени материали – показанията на двамата полицейски
служители и справката от ЕЕН 112, където фигурира по-ранен час – 09:27 ч.
Въпреки това, не може да се приеме, че са налице някакви съществени
противоречия, доколкото предвид възрастта на свидетеля и причинената му
травма, е напълно възможно и житейски логично същият да не си спомня с
точност в колко часа е напуснал дома си.
Въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на
процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда
относно релевантните факти, включени в предмета по чл. 102 от НПК.
Доказателственият анализ не е изключил нито един от доказателствените
източници, събрани и проверени чрез регламентираните в НПК способи, без
да се дава преимущество или да се игнорират част от тях за сметка на други.
Не са допуснати и логически грешки при обсъждането им.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка и верния
анализ на приобщените по надлежния ред в съдебното производство
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на разследването,
първостепенният съд е направил и съответни на закона правни изводи
относно съставомерността на поведението на обвиняемия както от обективна,
така и от субективна страна.
В конкретния казус, доказателствената съвкупност по делото позволява
да се направи единственият несъмнен и категоричен извод, че на 04.01.2020 г.
в гр. К., с действията си, обв. К. е извършил вмененото му във вина
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на
04.01.2020 г. в гр. К., обл. Пловдив, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***, е
нарушил правилата за движение – разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.
4
116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
В.Т.Г., изразяваща се в счупване на бедрената кост в горната част, довело до
трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник.
От обективна страна са налице всички признаци от състава на
престъплението – при управление на лекия автомобил, обвиняемият е
нарушил правилата за движение, регламентирани в разпоредбите на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП. В действителност, обв. К. се е движел със
скорост, разрешена в населено място – 35 км/ч. Факт е обаче, че
управлявайки автомобила, обвиняемият, виждайки възникналата опасност за
движението /постр. Г./, е бил длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост, да спре. Обв. К. не е изпълнил и задължението, залегнало в
нормата на чл. 116 от ЗДвП – да бъде внимателен и предпазлив към
престарелите хора, какъвто е 88-годишният пострадал. С оглед събраните
доказателства, няма спор, че настъпилата средна телесна повреда е в пряка и
непосредствена връзка с извършените нарушения на правилата за движение
от страна на обвиняемия. В случая се касае за причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на бедрена кост, довело до трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник за срок от 7-8 месеца.
От субективна страна, обв. К. е извършил деянието при форма на вина
„непредпазливост“, като той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Първостепенният съд е приложил институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
законосъобразно е преценил, че са налице законовите предпоставки за това,
визирани в чл. 78а от НК.
При определяне размера на административното наказание „глоба“,
първият съд правилно е взел предвид вида и характера на засегнатите
обществени отношения, свързани с безопасността и сигурността на
транспорта, причинения общественоопасен резултат, както и чистото съдебно
минало на обвиняемия, добрите му характеристични данни и характера на
допуснатите нарушения на пътя, предвид което наказанието се явява
справедливо.
Според настоящия съдебен състав, не са налице основания за отмяна на
първоинстанционното Решение в частта му, в която на обв. К. е наложено и
предвиденото в чл. 343г от НК наказание – „лишаване от право да управлява
МПС“. В действителност, нормата на чл. 343г от НК е императивна в общия
случай, когато е осъществен състав на престъпление по чл. 343, 343а, 343б и
чл. 343в, ал. 1 от НК. В конкретния казус обаче, доколкото производството е
протекло по реда на особените правила на глава XXVIII-ма от НПК,
приложима е разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, според която налагането на
допълнителното наказание, предвидено в чл. 343г от НК не е задължително,
тъй като нормата на чл. 78а, ал. 4 от НК е специална, спрямо нормата на чл.
343г от НК. Това обаче, не променя крайния извод на въззивния съд, че на
обвиняемия следва да бъде наложено и наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“. Правилно първостепенният съд е взел предвид приложената
5
като доказателство по делото справка за нарушител/водач /л. 98 от ДП/, видно
от която обв. К. не за пръв път нарушава правилата за движение – същият
има над 15 установени нарушения на ЗДвП. Отделно от това, на
инкриминираната дата извършените нарушения на ЗДвП са 2 на брой и макар
обвиняемият да не се е движел със скорост над разрешената за населено
място, както е посочено и във въззивната жалба, това, само по себе си, не е
основание за промяна на извода на съда. Не обуславят такава промяна и
твърденията на обв. К., че полага грижи за болната си сестра, за чието
здравословно състояние представя и писмени доказателства пред въззивната
инстанция, както и че трудовата му дейност е свързана с извършването на
транспортни дейности. Въззивният съд намира, че без да е наложено
кумулативно предвиденото наказание, целите, визирани в чл. 36 от НК, не
биха могли да бъдат постигнати. Целта на наказанието е поправяне и
превъзпитаване на дееца, като тя може да се постигне единствено чрез
съвкупността от предвидените в НК наказания, включително и чрез
лишаването от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Определянето на по-кратък срок, също не би съдействало за осъществяване на
индивидуалната и генералната превенции по чл. 36, ал. 1 от НК.
Неоснователно в този смисъл е и искането за намаляване размера на
наказанието. Още повече, по делото липсват доказателства, от които да се
установява, че обвиняемият е единственото лице, което би могло да полага
грижи за сестра му – лицето З.М..
Несъстоятелно е твърдението в допълнителната въззивна жалба, че
доколкото първоинстанционното производство е протекло без участието на
защитник, обв. К. не е бил наясно с факта, че свидетелството му за
управление на МПС, ще бъде отнето. Още в разпита си, непосредствено след
като е бил привлечен като обвиняем, К. е заявил, че не желае да бъде
представляван от защитник в производството, като ако прецени, ще си
„наеме“ такъв на по-късен етап – л. 41 от ДП. В случая, не е налице
задължителна защита на никое от основанията на чл. 94, ал. 1, т. 1-9, поради
което и не може да се приеме, че правата на обвиняемия са нарушени по
някакъв начин.
Решението на ПРС в частта, в която съдът се е произнесъл по отношение
на разноските, направени в хода на досъдебното производство, е правилно.
Предвид изложеното и доколкото настоящата инстанция не констатира
да са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, обжалваното Решение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от горните съображения и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК,
Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 540/05.05.2021 г., постановено по АНД №
2600/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, III-ти н.с.
Да се уведомят страните за постановеното решение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7