РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД
№ 11854 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20207333 от 25.09.2020 г., постановено по
ГД № 74861 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 157 с-в на основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Д.И.Д. и П.Е.Д. са осъдени да заплатят солидарно на Д.Н.Д.
сумата в размер на 992,64 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в надуване и ронене на голяма част от
таваните и стените в три помещения – кухня, хол и коридор на апартамент № 8,
находящ се в гр. София, бул. „*****“ № *****, собственост на ищеца, по причина
неоттичаща се правилно вода (оставена отворена връзка между вертикална и
хоризонтална тръба на мивката в кухнята) в апартамента на ответниците по време
на извършван от тях ремонт, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 14.09.2019 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 990,00 лева, сторени от ищеца разноски в производството пред
първата инстанция, както и в това по ЧГД № 55211 по описа за 2019 г. на СРС, 24
състав, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението на СРС е обжалвано от ответниците Д.И.Д. и П.Е.Д..
Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, необосновано
и неправилно. Твърди се, че СРС е смесил съставите на чл. 45 от ЗЗД и чл. 109,
вр. с чл. 50 от ЗС. На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд е
нарушил правилата за разпределяне на доказателствената тежест при деликта. По
отношение неправилността на атакувания съдебен акт се излагат три групи
оплаквания, две от тях, касаещи установяване на иска по основание, а именно: неустановяване
по делото наличието на съставомерни елементи – противоправност на деянието, наличието
на причинна връзка, и една, касаеща установяване иска по размер –
неустановеност размера на вредите. В първата група се излагат съображения, че
СРС неправилно е приел, че в случая е налице противоправно деяние, изразяващо
се в бездействие. Според жалбоподателите, не е установено по делото при
условията на пълно и главно доказване наличието на противоправност, респ. в
какво се изразява същата. Твърди се, че не е доказана и давността на петната,
респ. кога е настъпил процесният теч. Релевират се доводи за неустановеност
наличието на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди,
сочи се, че същата дори не е изследвана. Изразява се несъгласие с приетата от
СРС стойност на вредите. Сочи се, че вещото лице е дало предполагаеми стойности
на материалите, необходими за извършване на ремонт, като ищецът е следвало да
докаже стойността на действително вложените материали. Ето защо отправят искане
до СГС като въззивна инстанция за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемия ищец Д.Н.Д., с който се изразява становище за
нейната неоснователност, респ. че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно
по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли жалбата да
бъде оставена без уважение, респ. обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират
се разноски.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 8,
находящ се в гр. София, бул. „*****“ № *****, с идентификатор 68134.405.39.1.8.
Твърди се, че на 16.08.2019 г. ответниците са придобили апартамента, разположен
непосредствено над този на ищеца, а именно: апартамент № 11, находящ се в гр. София, бул. „*****“ № 22, вх. „Б“,
ет. 4, като малко след това започнали ремонт в него. Сочи се, че на 14.09.2019
г. ищецът, прибирайки се вкъщи, забелязал три сравнително големи мокри петна по
тавана в кухнята, хола и коридора си. Посочва, че след разговор с ответниците
се установило, че причината за това са започнатите СМР, като при използване на
вода, същата не се оттичала правилно, а наводнявала пода им, а оттам и тавана
на ищеца. Твърди се, че мокрите петна изсъхвали и после пак се появявали. Поддържа
се, че това довело до надуване и ронене на мазилката. Ищецът сочи, че
многократно подканял ответниците за съдействие при отстраняване на проблема, но
без резултат. Ето защо ищецът на основание чл. 45 от ЗЗД е отправил искане за
солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумата от 992,64 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица
от противоправното поведение на ответниците, ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците Д.И.Д. и П.Е.Д., с който се изразява становище за
недопустимост на предявения иск, нередовност на исковата молба, а исковете се оспорват
по основание и размер. Претендират се разноски.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните
писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на апартамент № 8,
находящ се в гр. София, бул. „*****“ № *****, с идентификатор 68134.405.39.1.8.
Не се спори между страните, а се установява и от
представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том IV,
рег. № 6544, дело № 426/2019 г. от 16.08.2019 г., че ответниците са придобили
апартаментът, който е разположен непосредствено над този на ищеца, а именно: апартамент
№ 11, находящ се в гр. София, бул. „*****“ № 22, вх. „Б“, ет. 4.
В развилото се производство по обезпечение на
доказателства по реда на чл. 207 и сл. от ГПК по ГД № 55211 по описа за 2019 г.
на СРС, 24 състав, приложено към настоящото дело, е изготвено заключение на
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, въз основа на
материалите по делото и оглед на място, от която се установява следното. При
огледа на процесния ап. 8 са констатирани следи от течове (жълти петна) по:
таваните и стените на коридора със следи от влага по всички ръбове, като
следите продължават и по стените към дневната, стаята и кухнята; тавана и
стената на кухнята при коридора; тавана и стената на дневната, граничеща с
коридора. По тавана на дневната в участъка със следи от влага се наблюдава
напукана и подкожушена мазилка. Вещото лице е дало заключение, че следите от течове
са предизвикани от действия или авария, настъпила в апартамента, намиращ се над
процесния ап. 8. Вещото лице е измерило участъците с установени поражения,
както и помещенията с оглед остойностяване на бъдещите СМР, необходими за отстраняване
на констатираните щети, като е определило, че същите възлизат на 992,64 лв. с
вкл. ДДС. В ОСЗ вещото лице е уточнило, че не е възможно водата от първия етаж
да стигне до третия и то само по тавана на третия етаж и то в рамките на коридора,
а не в близост до вертикален или канализационен щранг, не е установено в рамките
на коридора да има вградени тръби в стените. Вещото лице е конкретизирало и че
принципно е възможно течът да е от по-горни етажи, но в такъв случай щетите щяха
да бъдат локализирани само в една част.
От назначената СТЕ в хода на производството по ГД №
74861/2019 г. на СРС, неоспорено от страните, което въззивният съд цени като
обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения се установява
следното. Апартаментът на ищеца се намира на 3 ет., а този на ответниците – на
4 ет., над който има още два етажа, след което е покривът на сградата. В апартамента
на ищеца са установени следи от мокри петна по тавана и стените в: кухнята, по
стената над мивката; коридора по стените, граничещи с кухнята и хола; хола по
тавана и стените в ъгъла на същата стена, граничеща с кухнята и тази, граничеща
с хола. Апартаментът на ищеца е добре поддържан, с новобоядисани стени.
Установено е, че петната са сухи. В апартамента на ответниците е извършен
ремонт, изцяло нова е банята, нови настилки в стаите, боядисване с латекс. В
кухнята е монтиран нов кухненски фронт с мивка алпака, заустването на отходната
тръба от мивката е във вертикалната канализационна тръба, която е скрита.
Според вещото лице, възможно е при повече потребители вертикалната
канализационна тръба да връща вода. Но при такова положение преди да стигне водата
до ап. 11, най-напред следва да се генерират проблеми в апартаментите от
долните етажи, за което липсват данни. Вещото лице е заявило и че ако това е
така, следва да има наводнение и по пода на ап. 8, за което също липсват данни.
Течът в ап. 8 е масиран и ако е от покрива, то трябва да има следи от теч и в
ап. 11, както и в двата етажа над него. Според вещото лице, вероятно течът се
дължи на това, че при изхвърляне на мебели от кухнята вертикалната тръба в ап.
11 е останала отворена и при ползване мивките на горните етажи безпрепятствено
е навлизала вода в ап. 11. В ОСЗ вещото лице е конкретизирало, че ако е налице
твърдяното от ответниците запушване, то е щяло да има наводнение на първи,
втори и трети етаж, като за такива обстоятелства липсват данни. Следите от
петната по апартамента на ищеца са по тавана, а не по пода, както и че ако
всички връзки към вертикалния канализационен клон са изпълнени както трябва,
при наличие на твърдяното запушване водата е щяла да започне да извира от
мивките и подовите сифони. Според вещото лице, такива следи не могат да се
получат от запушени тръби, тъй като течовете са по тавана и ъглите. Не може да
определи точно давността на петната, но стените били с чист латекс и не били
опушени. Вещото лице е заявило с абсолютна сигурност, че разливането на вода по
пода на ответниците би причинило течовете по тавана и стените в горния край на
апартамента на ищеца, като предвид разположението на петната е стигнало до
заключение, че разливането е било в кухнята. Според вещото лице, единствената
възможна причина за теча е оставена отворена връзка на хоризонталната
канализационна тръба от мивката с вертикалната отходна тръба.
От показанията на свидетеля В.Х.се установява
следното. Ответниците са придобили апартамент 11 от него. Преди да им продаде
апартамента извършил ремонт на всички вертикални и хоризонтални щрангове за
канализацията, топла, студена вода, водопровод. Имало е течове в блока, затова
е взето решение за подмяна на щранговете през 2009 г. – 2010 г. Заявява, че не
му е известно да е имало течове след тази дата. В кухнята бил сменен само
плота. При предявена снимка № 7 на стр. 5 от СТЕ свидетелят Христов е заявил,
че вертикалните и хоризонталните разводки в кухнята не са тези, които той е
поставил 2009-2010 г.
По делото са представени и следните писмени
доказателства: Приемо-предавателен протокол от 04.09.2019 г. за предаване
владението на ответниците върху процесния ап. 11; застрахователен сертификат
към групова застрахователна полица от 30.11.2016 г. от „Дженерали застраховане“
АД; талон за пломбиране на водомери/спирателен кран № 2023347 от 27.09.2019 г.;
приемо-предавателен протокол № 5000029 от 19.09.2019 г. от „Софийска вода“ АД;
приемо-предавателен протокол № 8000082 от 21.01.2020
г. от „Софийска вода“ АД; писмо от 30.09.2019 г. от „Дженерали застраховане“
АД; писмо от 07.11.2019 г. от КФН.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
респективно обжалваното решение е правилно в обжалваната част, по следните
съображения:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация
на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща
към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 53 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти),
а именно: 1. деяние (действие или бездействие); 2. противоправност на деянието;
3. вредите и техния размер; 4. причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди; и 5. вина. Тежестта за установяване на
първите четири предпоставки се носи от ищеца при условията на пълно и главно
доказване. При установяване на тези предпоставки, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. При наличие на съответни
твърдения в тежест на ответника е да обори тази законова презумпция при условията
на пълно обратно доказване, респ. да докаже положителния факт на плащането.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/30.10.1975 г., т. 3, налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване
на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила.
Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността
е по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта
отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са причинени
от присъщите на вещта свойства. С оглед изложеното правилно първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран със субективно съединени искове с правна квалификация
чл. 45 ЗЗД.
По делото не се спори, че ищецът е собственик на
процесния апартамент № 8, че в същия има нанесени щети вследствие въздействието
на теч на вода и че ответниците са собственици на апартамент № 11, който е
разположен непосредствено над този на ищеца.
Спорни във въззивното производство са въпросите относно
това в какво се изразява деянието на ответниците, респ. в какво действие и/или
бездействие, дали то е противоправно, евентуално в какво се изразява
противоправността, както и дали е налице причинно-следствена връзка между
противоправното деяние на ответниците и настъпилите в апартамента на ищеца
щети.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че по делото с категоричност е установено, че повредите в имота
на ищеца са причинени от виновно и противоправно поведение на ответниците.
Деянието на ответниците се изразява в бездействие и се състои в оставяне
отворена връзка между вертикална и хоризонтална тръба на мивката в кухнята в
апартамента на ответниците. До този извод въззивният съд достигна по метода на
изключването – отхвърлена е възможността щетите в апартамента на ищеца, респ.
течът, да са получени по други хипотетично вероятни начини, вкл. по тези
твърдени от ответниците. Установи се, че не е възможно течът на вода да е от
покрива на сградата, от спукване на някои от водопроводните и/или
канализационни клонове в същата, както и от запушен отходен щранг. Изолирана е
единствената възможност източникът на теча да е от апартамента на ответниците,
като вследствие на оставена отворена връзка между
вертикална и хоризонтална тръба на мивката в кухнята се е разливало голямо
количество вода по пода на това помещение, а оттам влагата е проникнала в
горната част на апартамента на ищеца, появили са се петна по стените и тавана в
описаните помещения, мазилката е започнала да се рони в засегнатите зони,
получило се е подкожушване.
По отношение на противоправността на описаното деяние
е необходимо да бъде посочено следното. Противоправността е свойство на онова
деяние, което се намира в отношение на противоречие с предписани или общоприети
правила, т. е. поведението на ответника е противоправно тогава когато са
допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. В този смисъл е
практиката на ВКС (напр. Решение № 657 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
500/2008 г., III г. о., ГК; Решение № 532 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
90/2008 г., III г. о., ГК; и др.). В разглеждания случай поведението на ответниците
е в отношение на противоречие, респ. нарушен е общият принцип, уреден в чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другиму. Всяко действие или бездействие, с което се
нарушава публичната позитивна забрана да не се вреди другиму, е противоправно,
стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата. Ответниците
с обективираното от тях поведение са станали причина за нанасяне на щети, респ.
за увреждане на чужда частна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 17,
ал. 3 от Конституцията на Република България частната собственост е
неприкосновена. Не са налице и т. нар. оправдателни основания по отношение на ответниците,
които да изключват ангажиране на тяхната имуществена отговорност. Предвид
изложеното не може да има съмнение, че деянието на ответниците в настоящия
случай е противоправно.
На следващо място, отношение на причинна зависимост
(причинно-следствена връзка) е налице между такива два юридически факта, при
които вторият факт (следствието) възниква във времето след първия (причината) и
е негова закономерна последица, т. е. вторият в темпорално отношение факт
възниква след и заради първия и ако не беше първият факт, вторият факт нямаше
да намери проявление в обективната действителност. Между тези два факта е
налице безусловно необходима връзка на обективна генетична последователност. За
да е налице пряка причинна връзка деянието трябва да е решаващо, вътрешно необходимо
(не случайно) свързано с резултата. В цялата поредица от явления причината да
предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича
от деянието. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика (напр.
Решение № 945 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о., ГК).
В разглеждания случай по категоричен начин се установи,
че именно бездействието на ответниците – оставяне отворена връзка между
вертикална и хоризонтална тръба на мивката в кухнята, е довело до теч на голямо
количество вода на пода в кухнята на собствения им апартамент, а оттам и до
наводняване апартамента на ищеца, поява на петна от влагата в горната част на
стените и тавана на описаните помещения, ронене и подкожушване на мазилката в
засегнатите места. Несъмнено ответниците е следвало да обезопасят своята вещ,
чрез предприемане на своевременни действия за затваряне на посочения отвор,
имали са възможност да сторят това, същевременно не са го направили. Ето защо
имуществената им отговорност следва да бъде ангажирана.
На основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
ответниците се предполага, като същите не са провели пълно обратно доказване за
оборване на тази законова презумпция.
По изложените съображения исковата претенция се явява
установена по своето основание.
Размерът на исковата претенция се установява от
заключението на назначената по реда на чл. 207 и сл. от ГПК по ГД № 55211 по
описа за 2019 г. на СРС, 24 състав СТЕ, съгласно което бъдещите СМР, необходими
за отстраняване на констатираните щети възлизат на 992,64 лв. с вкл. ДДС. Във
връзка неоснователни са и релевираните в жалбата оплаквания, че вещото лице е
дало предполагаеми стойности на материалите, необходими за извършване на
ремонт, като ищецът е следвало да докаже стойността на действително вложените
материали. Вещото лице е изготвило в табличен вид подробна
количествено-стойностна сметка относно дейностите, които следва да бъдат
извършени, и материалите, които следва да се вложат за поправяне на щетите, както
и единична и обща стойност на необходимите СМР. На следващо място, ищецът в
разглеждания случай разполага със следните легитимни възможности: да иска от
съда да осъди ответниците да поправят щетите; да поправи щетите и да иска съдът
да осъди ответниците да му заплатят стойността на сторените за това разходи;
или да иска от съда ответниците да бъдат осъдени предварително (преди
извършване на СМР) да му заплатят стойността на СМР, необходими за поправяне на
вредите. Ищецът е избрал последната възможност.
Ответниците нито твърдят, нито доказват положителния
факт на плащането на претендираните суми. В тази връзка исковата претенция се
явява установена и по размер, респ. същата правилно е уважена от първата
инстанция.
Горното обуславя неоснователност на депозираната
въззивна жалба, респективно обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно, доколкото крайните изводи на двете инстанции по релевантните за
делото въпроси съвпадат.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има единствено въззиваемият ищец. Същият претендира и
доказва следните разноски в размер на 300,00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Релевирано е своевременно възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. В
същото време обаче заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение е в
минимален размер съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения в приложимата към момента на плащането редакция.
По изложените съображения претендираните разноски следва да се присъдят в пълен
размер.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20207333 от 25.09.2020 г., постановено по
ГД № 74861 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, I ГО, 157 състав.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** и П.Е.Д., ЕГН **********, и
двамата с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Д.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300,00 лв., представляваща разноски,
сторени в производството пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.