№ 24
гр. Разград , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500285 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260027/9.Х.2021г. постановено по гр.д.№194 по описа му за 2020г., КРС е уважил
иска на С. Р. К. срещу К. А. О. като на осн.чл.108 ЗС, приемайки за установено качеството й на изключителен
собственик на недв. имот, индивидуализиран като жилищен имот, състоящ се от 842 кв.м. и построена в същото
ж.сграда, за който с вл. в сила план на с.Сушево е отреден парцел V-62 от квартал 11 на селото, осъдил
ответника да й отстъпи собствеността и предаде ваденето върху имота. С така постановеното решение, съдът е
отхвърлил като неоснователен инцидентно предявения от К. А. О. иск за прогласяване нищожност на съдебно
постигнатата с ищцата делба-спогодба, на която същата позовава качеството си на изключителен собственик на
въведения в предмет на иска по чл.108 ЗС недв. имот.
Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото в цялост. Позовано на
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, моли за неговата отмяна и за решаване на спора по
същество с уважаване на предявения от него инцидентен иск и отхвърляне на предявения срещу него такъв за
ревандикиране на процения имот.
В с.з., лично и чрез повереника си – адв. Петрова въззивникът поддържа жалбата, както и инцидентния
иск за установяване нищожността на спогодбата, въз онова на която ищцата твърди правото си на собственост
върху процесния имот. Твърди, че със съдебно одобрената спогодба е извършена делба на несъществуващ в
съсобствеността му с въззиваемата имот. В тази връзка, твърдейки, че към дата на сключване на спогодбата,
имотът е бил частна държавна/общинска собственост, намира същата за сключена в нарушение на действащите
към този момент законови разпоредби, визирайки предвидената в чл.86ДЗД и §1 ЗД ЗС забрана за придобиване
на имоти-държавна/общинска собственост по давност. В основание за нищожност на спогодбата твърди и
сключването й в противоречие с предвидената в чл.349, ал.1 ГПК възможност за възлагаме на придобит в СИО
неподеляем ж. имот в дял на един от съпрузите при прекратен брак. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
С депозиран в срока на чл.263 ГПК срок отговор, насрещната страна е оспорила основателността на
жалбата.
1
В с.з., чрез процесуално представляващата я по пълномощие – адв. Н., въззиваемата моли за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
Претендира доказано сторени по делото разноски.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването
страна, жалбата е допустима.
Като постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му дейност, обжалваното
решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на заявената с исковете
защита.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът не установява релевираните с подаването й
отменителни основания. Правните си изводи първоинстанционният съд е извел въз основа на задълбочен анализ
на фактите, установени по делото с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при
правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявена в тази насока активност на страните.
Пред тази инстанция не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и док. средства, въз
основа на които да следва извод за различна от установената в хода на първоинстанционното производство
фактическа обстановка.
Въз основа на самостоятелно проведения доказателствен анализ, настоящият състав приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.VIII.1986г. страните са сключили брак, който е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен с
вл. в сила на 15.XII.2012г. Решение №1/24.I.2012 по гр.д. №41/2011 по опис на КРС. С така постановеното
решение, по повод депозираното от нея искане по чл.56 СК, съдът е предоставил на въззиваемата и ползването
на жилищен имот с адм. адрес в с.Сушево, ул.“Трети март“№26. В съдържание на мотиви към това решение,
като факти, обосновали постановеното в диспозитива му произнасяне по същество на искането по чл.56 СК,
решаващият в това производство съд е приел за установено, че по време на брака си съпрузите са притежавали
два, задоволяващи жилищните им нужди имота, в това число и процесният такъв. Като относимо на приетото в
мотиви на това решение, в показания на разпитаните като свидетели пълнолетни синове на страните се твърди, че
след прекратяването на брака,, въззиваемата е установила местоживеене в предоставения й със бракоразводното
решение имот, а въззивникът останал в обитание на процесия такъв.
По предявен от въззиваемата иск за делба на производство пред КРС е било образувано грд №162 по
описа му за 2018г. Същото е било прекратено поради постигната в хода му и съдебно одобрена с вл. в сила на
12.VII.2018г. Определение №45/4.VII.2018г., спогодба, съгласно която въззиваемата получила в дял правото на
собственост върху двата, придобити по време на брака им жилищни имота:
1/ Поземлен имот (Дворно място), находящо се в строителните граници на село Сушево, област Разград, ул.
„Трети март“ № 26, с площ от 1 600 кв. м, представляващо имот с планоснимачен номер 330 от квартал 46 по
плана на село Сушево, одобрен със Заповед №45/1996 г. на Община Завет, за който имот съгласно същият план е
бил отреден парцел III-330 от същия квартал, при граници: от двете страни улици, имот I-328, имот II-329 и имот
IV-331, заедно с построената в същото дворно място жилищна сграда и
2/ Поземлен имот (Дворно място), находящо се в строителните граници на село Сушево, област Разград, ул.
„Стара планина“ № 30, с площ от 842 кв. м, представляващо имот с планоснимачен номер 62 от квартал 11 по
плана на село Сушево, одобрен със Заповед № 45/1996г. на Община Завет, за който имот съгласно същият план е
бил отреден парцел V-62 от същия квартал, при граници: от двете страни улици, имот IV- 61 и имот VI-63 , заедно
с построената в същото дворно място жилищна сграда.
Като за уравнение , въззивникът е получил в дял правото на собственост върху недвижим имот,
индивидуализиран като : Поземлен имот – нива с площ 15.000 дка, трета категория, находящ се в землището на
село Сушево, ЕКАТЕ 70384, община Завет, област Разград, в местност „Коренеж-ДПФ“, съставляващ имот №
2
052034 по плана за земеразделяне на село Сушево, при граници и съседи: имот № 052033-нива на ДПФ, имот №
052045-нива на А.Х.А., имот № 052046 - нива на ДПФ, имот № 052047 - нива на Ю.М.В., имот №052035 -нива на
ДПФ, имот №000187- полски път на Община Завет.
В реквизит на обсъденото Определение №45/4.VII.2018г по грд №162/2018 на КРС е удостоверено
вписването му в СВ – Кубрат на 24.I.2020г. Същото е отразено в издадената на 4.Х.2019г. Скица №292 на
Община Завет и в разписния лист към плана на с.Сушево като основание за откритата на името на въззиваемата
партида за собственост на процесния имот като съвкупност от дворно място и построена в същото ж. сграда. За
който имот, видно от приложеното като доказателство удостоверение изх.№28/14.I.2020г. и от събраните гласни
доказателства до 2020г. въззиваемата е плащала следващите се по ЗМТД данъчни задължения.
Като доказателства по делото са депозирани и приети Удостоверение изх. № 94-00-397-001/16.06.2020 г.
на Областен управител на Област Разград и Удостоверение изх. № 94 С-689-2/31.08.2020 г. на Община Завет, от
които се следва за установено, че процесният имот не е актуван като държавна и общинска собственост.
От приложените доказателства се следва за установено, че страните са във владение на процесния имот
от 8.III. 1990г. , когато въззивникът сключва с разпитаният като свидетел М.Ю., известен още като М.Т.,
Договор за покупко-продажба. В предмет на продажбата е индивидуализирана построената в процесното дворно
място жилищна сграда. По делото не се спори, че продажбата е извършена със съгласието на А.Т., съпруга на
продавача и че сделката не е удостоверена в изискуемата се за валидността й нот. форма. Факт е, че договорът е
възмездно сключен от въззивника по време на брака му с въззиваемата.
Независимо от позицията на ангажиралата ги страна, разпитаните по делото свидетели, последователно и
независимо един от друг заявяват, че от датата на закупуване на имота и по време на брака си страните са
живели в него, там отгледали децата си, ремонтирали са сградата, обработвали и поддържали дворното място,
засявайки го редовно и съвместно с необходимите за домакинството им култури и зеленчуци.
Поради това, че след подписване на спогодбата въззивникът отказал да й освободи имота доброволно,
въззиваемата отправила нотариална покана за доброволно уреждане на отношенията им във варианти: или да
заплати в 15-дневен срок от получаване на поканата сумата от 6 000,00лв., срещу която тя ще му прехвърли
собствеността на имота или да освободи същия, като й предаде владението му. Получаването на нот. покана от
въззивника е удостоверено на 14.I.2020г. В отговор на отправената му покана, същият заявил готовност да
„купи“ имота за 5 000,00лв.
В съвкупността си, обсъдените по горе доказателства дават основание на съда в този му състав да приеме
от правна страна, че относимо към дата на подписаната от тях и съдебно одобрена спогодба, по силата на
възмездно сключения по време на брака им договор за покупко-продажба и изтеклата по време на брака им
придобивна давност, страните са легитимирали в режим на СИО правата си на собственост върху процесния
имот. Идентично на волеизявеното в хода на водения между тях бракоразводен процес, с подписване на
одобрената от съда спогодба страните са признали наличието на процесния имот в патримониума си, както
момента и способите за придобиването му. Като с постановените в съответните производства и влезли в сила
съдебни актове, тези въпроси се явяват разрешени и със сила на пресъдено нещо.
Твърдението на въззивника че към дата на съдебно одобрената спогодба, процесният имот не е бил в
притежание на съделителите и че в тази връзка, договорът за подялбата му е сключен в нарушение на
нормативната уредба регламентираща забрана за придобиване на имот-частна или публична държавна/общинска
собственост по давност, е не само недоказано, но и опровергано от обсъдените по горе доказателства.
По регл. на чл.19ЗС правото на собственост върху държавни и общински недвижими имоти се установява
с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти. Такива по делото не са депозирани.
Напротив. Приети са като доказателства, издадени от съответната общинска и областна управа удостоверения,
които опровергават с категоричност поддържаното от въззивника твърдение, че процесният имот е бил и е със
статут на частна държавна/общинска собственост.
3
Житейски и правно неиздържано е страната, да оспорва правата си по сключената от нея спогодба-делба
с твърдение за принадлежност на въведен в предмет на същата имот, в патримониума на държавата и общината
като трето, неучастващи в процеса лица.
Със съдебната спогодба по дело за делба се разрешават, както въпросите по допускане на съдебната
делба - между кои лица, за кои имоти и при какви права се следва допускането й, така и въпросите за
извършването й: кому и какво му се отрежда в дял, респ. какво се следва за уравнение на дяловете, така щото
всеки съделител да получи реален дял от прекратената с делбата съсобственост.
Определението, с което съдът одобрява съдебно постигнатата от съделителите спогодба е съдебен акт,
ползващ се със сила на пресъдено нещо относно доброволно разрешените със спогодбата въпроси .
Фактът, че процесната спогодба е постигната от страните в съдебно производство не подменя характера й
на двустранен, попадащ под регл. на чл.365 ЗЗД договор. Същата има конститутивно действие, а съдебно-
спогодителният протокол е равносилен на нотариален акт.
В случая, с процесната спогодба, страните са приели, че индивидуализираните в предмет на делбата
имоти са придобити от тях в режим на СИО и че с образуваните според волята им дялове, правата им от
прекратената съсобственост са удовлетворени. В тази връзка съдът намира, че поддържаното от въззивника
твърдение за нищожност на спогодбата поради противоречието й с предвидените в чл.349 ГПК предпоставки за
извършване на делбата, е неоснователно. Дължимата според тази разпоредба преценка е вменена в задължение на
съда и е условие за законосъобразност на съдебно извършената от него делба, но не е предвидена като условие за
валидността на доброволно сключената от съделителите спогодба за извършената от тях делба.
Поради описаното по-горе, РОС намира, че твърденията за нищожност на извършената спогодба на
посочените по-горе основания не се доказаха. Горният извод е направен от първоинстанционния съд в
съответствие с доказателствата и приложимия мат. закон, при съобразяване с последователната съдебна практика
и неизгубилото значението си на задължителна такава ППВС № 7/73 г. То разяснява за съдилищата
приложението на чл. 365, ал.2 ЗЗД и смисълът на цитираната разпоредба.
Обосновано от доказателствата и от изхода на преюдициално обуславящия го инцидентен
установителен иск, с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че въззиваемата е
собственик на процесния имот. Поради описаното по-горе, БОС намира, че твърденията за нищожност на
извършената спогодба на посочените по-горе основания: чл. 26, ал.1, предл.І и ІІ ЗЗД и чл. 26, ал.2, предл.ІІІ, ІV и
V ЗЗД не се доказаха. С оглед изричното й противопоставяне срещу ползването му от въззивника, с изтичане на
срока по адресираната към него нот. покана, същият се намира в имота без правно основание и на осн.чл. 108 ЗС
дължи ревандикирането му.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и във връзка със своевременно направеното в този
смисъл искане, на осн.чл.78 ГПК на въззиваемата се следва присъждане на доказано сторени по процесуалното й
представителство разноски в размер на 200,00лв.
По така изложените мотиви и в хипотеза на чл.272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260027/9.Х.2021г. по гр.д.№194/2020 по описа на КРС като правилно,
обосновано и законосъобразно.
ОСЪЖДА К. А. О., ЕГН********** да заплати на С. Р. К., ЕГН********** доказано сторени пред
въззивния съд разноски по процесуалното й представителство в размер на 200,00лв.
4
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5