№ 4545
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110147225 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от СВ АД против Г. П. П. с искане да
бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 4455,94 лв.
стойност на потребени услуги по доставка на питейна вода за периода от
11.11.2019 г. - 01.11.2020 г., ведно със сумата от 10,91 лв. мораторна лихва за
забава на дължимите суми за периода 12.12.2019 г. - 01.11.2020 г., както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че е налице
облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за предоставяне на В и К услуги до имота при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника тези В и К услуги, като
последният не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия потребителят е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете, като твърди, че не е
потребител на ВиК услуги за процесния имот. Оспорва методиката за
определяне на изразходваното количество вода и отведени отпадъчни води
като незаконоъобразни. Оспорва иска за мораторна лихва, тъй като ищцовото
дружество не било издало фактура и не било уведомило ответника за
дължимите суми, поради което последният не бил изпаднал в забава.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не
1
изпраща представител. Ответникът не се явява, изпраща представител,
поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за услугата
доставка и пречистване на вода, по силата на което доставчикът се е задължил
да извърши предлаганите услуги, а купувачът да се ползва от тях и да заплати
уговорената продажна цена и 2) доставената вода да е в твърдяното
количество.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответника е доказано.
Ищецът твърди, че процесният имот, за който е извършвал
водоснабдняване не фигурира по партидата на ответника в Имотния регистър.
С оглед на това ищецът е направил искане за извършване на справка в СО
район „Триадица“ относно това кое е данъчно задълженото лице за имота за
исковия период. Настоящият състав намира, че установяването на това
обстоятелство няма да докаже при условията на пълно и главно доказване
качеството на „потребител“ на ответнка. Съгласно чл. 18 ЗЗД прехвърлянето
на собственост или на вещно право на ползване се осъществява с нотариален
акт и това е доказателството, което би установило качеството „потребител“ на
ответника. Доколкото по делото липсват доказателства за извънсъдебно
признание на този факт от ответника, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е
длъжен да го счете за невъзникнал. Поради гореизложеното счита, че
качеството потребител на ответника е недоказано, а искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските, такива се дължат единствено на
ответника, като съгласно задължителната тълкувателна практика, се дължи
произнасяне и за разноските в заповедното производство. От ответника са
доказани разноски както следва: 150 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 400 лева – адвокатско възнаграждение в
настоящото производство. Разноските са доказани и следва да се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СВ“ АД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „.............. III“ № .., ет. 3, ....................
.............. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр.
чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС срещу Г. П. П., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „..................“ .............. за признаване на установено, че
ответникът му дължи сумата от 4455,94 лв. за доставена и потребена вода за
периода 11.11.2019 г. – 01.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
2
25.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 10,91 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 12.12.2019 г. –
01.11.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „СВ“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „.............. III“ № .., ет. 3, .................... .............. да
заплати на Г. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..................“
.............. сумата от 550 леа, от които 150 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното произвдство, и 400 лева – адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3