№ 31131
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.С
като разгледа докладваното от В.М.С Гражданско дело № 20231110101261 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 5127/09.01.2023 г. на Л. П. П. и
„А.И“ ООД срещу СГС, с искане за осъждане на ответната страна да заплати на всеки от
ищците следните суми: 1./ по ½ от 9 560,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 2./
по ½ от 40,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от отказ на
СГС да разгледа в разумен срок производството по в. гр. д. № 10523/2020 г. по описа на
СГС, във връзка с чието разглеждане са се отвели 160 съдии от СГС.
С разпореждане № 39215/27.03.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без
движение подадената искова молба, като е дал ясни и точни указания на ищците за
отстраняване на констатирани нередовности в нея, както следва: 1./ да конкретизират
претенциите си за имуществени вреди по пера, като посочат пълно, ясно и точно размера на
всяко плащане и за какво твърдят да е извършено по отношение на всеки от двамата ищци;
2./ да конкретизират претенциите си за неимуществени вреди, като посочат в какво
конкретно се изразяват те по отношение на всеки от ищците и за какъв период са търпени. С
разпореждането ищците са предупредени и за последиците от неизпълнението на
указанията, а именно връщане на исковата молба.
В изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 27.03.2023 г., по делото е
депозирана уточнителна молба вх. № 106525/18.04.2023 г., с която ищците посочват, че
претендираните имуществени вреди в размер на по ½ от 40,00 лева се изразяват в
претърпени загуби от платени средства за държавни такси, транспортни разходи и копирни
услуги, а претендираните неимуществени вреди в размер на по ½ от 9 560,00 лева – в
породен у физическото лице Л. П. П. стрес и страх от отказа на СГС да разгледа делото му в
разумен срок, довели до влошаване на здравословното му състояние, както и до загуба на
доверие в съществуването на независим и безпристрастен съд. Посочено е, че претенцията
за неимуществени вреди обхваща период с начален момент 05.10.2020 г. Не е посочен краен
срок на периода на търпените вреди.
С разпореждане № 105150/25.08.2023 г. първоинстанционният съд е оставил повторно
без движение подадената искова молба, като отново е дал ясни и точни указания на ищците
за отстраняване на констатирани нередовности в нея, както следва: 1./ да конкретизират
претенциите си за имуществени вреди по пера, като посочат пълно, ясно и точно размера на
всяко плащане /за държавни такси, за транспортни разходи, за копирни услуги и т.н./ и за
какво твърдят да е извършено от всеки от двамата ищци; 2./ да конкретизират претенциите
си за неимуществени вреди, като посочат в какво се изразяват те по отношение на всеки от
ищците /включително в какво се изразяват твърдените неимуществени вреди по отношение
на юридическото лице/ и за какъв период са търпени с начална и крайна дата. С
1
разпореждането ищците са предупредени и за последиците от неизпълнението на
указанията, а именно връщане на исковата молба.
Разпореждането от 25.08.2023 г. е получено от Л. П. П. – лично и в качеството на
законен представител на „А.И“ ООД на 05.09.2023 г., като нито в предоставения срок, нито
към 10.10.2023 г. указанията са изпълнени.
С разпореждане № 125175/10.10.2023 г. съдът е върнал, на основание чл. 129, ал. 3
ГПК, искова молба вх. № 5127/09.01.2023 г. на „А.И“ ООД, ЕИК *********, срещу СГС,
за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди
от нарушаване правото на разглеждане и решаване на в. гр. д. № 10523/2020 г. по описа на
СГС, в разумен срок. Със същото разпореждане съдът е върнал, на основание чл. 129, ал. 3
ГПК, искова молба вх. № 5127/09.01.2023 г. на Л. П. П., ЕГН **********, срещу СГС, за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от нарушаване
правото на разглеждане и решаване на в. гр. д. № 10523/2020 г. по описа на СГС, в разумен
срок, и е оставил без движение исковата молба вх. № 5127/09.01.2023 г. на Л. П. П., ЕГН
**********, с която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на в. гр. д. №
10523/2020 г. по описа на СГС, в разумен срок, като му е указал в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане, с писмена молба с препис за насрещната страна: да
посочи кои са страните по в. гр. д. № 10523/2020 г. по описа на СГС, а в случай че същият
лично не е страна по това дело да обоснове правен интерес от водене на настоящото дело; да
изложи конкретни фактически твърдения относно обстоятелствата, от които черпи правата
си, а именно кога е образувано в. гр. д. № 10523/2020 г. на СГС, във връзка с което е
предявена претенцията за неимуществени вреди, дали същото продължава към настоящия
момент и на какъв етап е.
Разпореждане № 125175/10.10.2023 г. в частта, в която са върнати исковите молби на
„А.И“ ООД – изцяло, и на Л. П. П. – в частта относно претенцията за имуществени вреди, е
влязло в сила като необжалвано на 30.11.2023 г.
С разпореждане от 20759/06.02.2024 г., в изпълнение на служебните си задължения да
следи за допустимостта на исковото производство и с оглед наведените в срока по чл. 131
ГПК твърдения на ответната страна, подкрепени с писмени доказателства, че между същите
страни и със същия предмет е инициирано гр. д. № 21964/2022 г. по описа на СРС, 169
състав, по което е постановено решение от 26.09.2023 г., с което ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 400,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на гр. д. №
10523/2020 г. на СГС в разумен срок, като искът е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер, настоящият съдебен състав е указал на ищеца да уточни правния си
интерес от предявения пред настоящия състав иск за претърпени имуществени вреди от
нарушаване правото му на разглеждане и решаване на гр. д. № 10523/2020 г. на СГС в
разумен срок предвид наличието на друг висящ исков процес между същите страни и със
същия предмет, исковата молба, по който е била депозирана преди тази, сезираща СРС, 29
състав, и видно от крайния съдебен акт по който искът по чл. 2б ЗОДОВ не е бил предявен
като частичен.
С молба от 27.02.2024 г. ищецът е посочил, че за него съществува правен интерес от
разглеждане на иска му от настоящия състав, тъй като неразглеждането на гр. д. №
10523/2020 г. в разумен срок представлява отказ от правосъдие, като е приложил справка за
извършени отводи от разглеждане на посоченото въззивно дело към 20.02.2024 г. Навежда
аргументи за правния си интерес от водене на делото, представяйки справки за движението
по други граждански дела, които не са относими към предмета на настоящия спор и доводи
във връзка с които се навеждат за първи път с молбата от 27.02.2024 г.
При така установеното от фактическа страна и съобразявайки наличието на висящ и
неприключил съдебен спор между същите страни с идентичен предмет, настоящият съдебен
състав намира, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото
производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено. Мотивите за това са
2
следните:
С оглед влязлото в сила Разпореждане № 125175/10.10.2023 г. в премета на
настоящото дело е включена единствено исковата претенция на Л. П. П. за осъждане на СГС
да му заплати ½ от 9 560,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на в. гр. д. № 10523/2020 г.
по описа на СГС в разумен срок.
Видно от сезиращата СРС, 169 състав, искова молба, със същата се претендира
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от Л. П. П. в резултат от
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на в. гр. д. № 10523/2020 г. по описа
на СГС в разумен срок. Производството пред СРС, 169 състав, е приключило с
постановяването на решение от 26.09.2023 г., с което СГС е осъден да заплати на Л. П. П.
сумата в размер на 400,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на гр. д. № 10523/2020 г. на
СГС в разумен срок, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
9 580,00 лева. Решението на СРС, 169 състав, е обжалвано с въззивна жалба от ищеца и по
повод последната е образувано в. гр. д. № 604/2024 г. по описа на СГС, което е висящо и
неприключило към настоящия момент.
В сезиращата настоящия състав искова молба ищецът Л. П. П. навежда фактически
твърдения за претърпени от него неимуществени вреди в резултат неразглеждането в
разумен срок на същото въззивно дело, по повод на което е образувано и гр. д. № 21964/2022
г. на СРС, 169 състав. Видно от входящите номера на сезиращите СРС, 29 състав, и СРС, 169
състав, искови молби първо по ред е образувано гр. д. № 21964/2022 г. на СРС, 169 състав –
на 26.04.2022 г., докато това пред СРС, 29 състав, е образувано на 09.01.2023 г. В сезиращите
двата съдебни състава на СРС молби се навеждат идентични фактически твърдения за
противоправно поведение на ответника и претърпени по вид и размер неимуществени
вреди, като и по двете дела се сочат вреди с начален момент 05.10.2020 г. и не се
разграничават конкретни такива вреди, настъпили до сезирането на СРС, 169 състав, и СРС,
29 състав, въпреки дадените им относно последното обстоятелство конкретни указания в
тази насока. Нещо повече, в изпълнение на нарочно дадени му указания да уточни правния
си интерес от воденето на второ по ред дело за едни и същи вреди, ищецът представя
справка от системата на СГС относно висящността на в. гр. д. № 10523/2020 г. по описа на
СГС към 2024 г. – т. е. към момент, следващ по време сезирането и на 169 и 29 състав.
С оглед горното, съдът намира, от една страна, че в случая са налице предпоставките
на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде
прекратено. В чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда
на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси
идентична съдебна защита. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по
съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното
дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на
предявения иск. Разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, като общи норми относно начина на
определяне на обезщетението за вреди, са основани на принципа на пълно еднократно
обезщетяване на неимуществени вреди от деликт. В този смисъл при първоначално предявен
иск за вреди от деликт периодът на претърпяване на вредите не е елемент от основанието на
иска, тъй като принципът на еднократност на обезщетяването и пълното поправяне на
вредите го изключва /в този смисъл Определение № 2128/13.07.2023 г. по ч.гр.д. №
2471/2023 г. на ВКС, III г.о./. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да съобрази всички вреди от момента, когато действието е било извършено до
момента на устните състезания на последната инстанция по същество /арг. чл. 235, ал. 3
ГПК/. Нов иск е допустим, но само при изрично посочени нови факти /в този смисъл и
Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС/, които няма да бъдат обхванати от
силата на присъдено нещо по предявените преди това искове на същото основание. В
настоящия случай ищецът не сочи нови обстоятелства, довели до претърпяване на различни
вреди /ексцес/, които да не са предмет на вече предявения от него иск по гр. д. № 21964/2022
3
г. на СРС, 169 състав. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че сочената от него
продължителност на противоправното бездействие на ответника следва да бъде съобразена
от последната инстанция по същество на спора, с който е бил сезиран СРС, 169 състав, като
факт по чл. 235, ал. 3 ГПК – в тази насока следва да се изтъкне, че видно от мотивите на
крайния акт на СРС, 169 състав, е, че този състав на СРС е съобразил факта, че към момента
на приключване на устните състезания пред него производството по в. гр. д. № 10523/2020 г.
по описа на СГС не е приключило, респ. е съобразил това обстоятелство при определяне на
справедливия размер на обезщетението за вреди. Това е така, доколкото противното би
означавало да се предостави на волята на ищеца пораждането на фактическия състав на
непозволеното увреждане чрез сезиране на съда за всеки един ден бездействие на съда да
разгледа в разумен срок въззивната му жалба, при наличие на предхождащ по време висящ
процес с предмет същото материално право.
От друга страна, съдът констатира, че въпреки нарочно дадените на ищеца указания
да конкретизира претенцията си за неимуществени вреди, като посочи в какво се изразяват
те и за какъв период се претендират с начална и крайна дата, същият е навел твърдения за
идентични по вид вреди, посочени като претърпени и в производството по гр. д. №
21964/2022 г. на СРС, 169 състав, което допълнително аргументира извода на настоящия
състав за идентичност в предмета на двете дела. За пълнота следва да се изтъкне още, че
наведените от ищеца твърдения за продължаващо бездействие на ответника да разгледа
въззивната му жалба по в. гр. д. № 10523/2020 г. по описа на СГС през 2024 г. не биха могли
да бъдат съобразени в настоящия процес, доколкото те или би следвало да бъдат преценени
в контекста на продължителността на висящия процес като факт по чл. 235, ал. 3 ГПК или да
представляват основание на нов иск, в който смисъл съдът намира, че ищецът не е обосновал
правния си интерес от водене на настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1261/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 29 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4