Решение по дело №443/2020 на Районен съд - Дупница

 

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

			15.06.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV Н О

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	27 май		2021

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

 

 

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		443		2020

 

                                      дело №                                     по описа за          

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

       Образувано е по повод подадена жалба от П.К.П.,с ЕГН:**********,***, против Наказателно постановление № 30-0000129 от 02.04.2020г.,  на Директора на РД „АА”гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лв.,на основание чл.93в,ал.2 , от ЗАвПр, за нарушение на чл.34§1,изр.1,предл.2 от Регламент/ЕС/№165/2014г.

  В жалбата се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление,като се счита, че е налице маловажност на случая,поради което се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,вместо него адвокат В.С. който поддържа депозираното жалба, и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно,като излага подробни съображения в тази насока..

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване, при наличие на правен интерес, доколкото жалбоподателят се явява санкционирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 26.02.2020г., около 10.50 часа,в района на АМ Струма,при 89км,в посока към гр.Сандански,жалбоподателят управлява ППС в състав от товарен автомобил /специален/Мерцедес 315ЦДИСпринтер с рег.№КН9244ВР,от категория №1,оборудван с дигитален контролен уред за регистриране на данните за движението на превозното средство и работата на екипажа /тахограф/Continental Automotive 1381.**********,собственост на “Ванеса 1”ЕООД, гр.Дупница,ж.к.”Бистрица”бл.92,вх.А,ет.2,ап.4 и ремарке за товарен автомобил Виола В 4 с рег.№КН0524ЕЕ,от кат.02,собственост на „Николов и син 1”ЕООД, гр.Дупница,ж.к.”Бистрица”, бл.92,вх.А,ет.2,ап.4,като извършва обществен международен превоз на товари /три броя леки автомобили/,по маршрут Р България за Р Гърция,видно от СМR товарителница с дата 26.02.2020г., и фактура №**********/25.02.2020г.,със заверено копие към лиценз на Общността с №**********/28.06.2018г., на фирма”Ванеса 1”ЕООД,гр.Дупница,ж.к.”Бистрица”, бл.92,вх.А,ет.2,ап.4,без:при превоз ,попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/№561/2006г., водачът да използва карта на водача,видно от разпечатка с дата 26.02.2020г.

Въз основа на резултатите от проверката е съставен АУАН, в който нарушението било квалифицирано по чл.34,§1,изр.1,предл.2 от Регламент/ЕС/№165/2014г.

Жалбоподателят е подписал АУАН, с възражения.

Като приел, че фактическата обстановка в АУАН е правилно установена, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което била възприета същата фактическа обстановка.

В НП било отбелязано, че са разгледани възможностите за приложение на чл.28 от ЗАНН, като не били установени предпоставки за приложението им.

Не се спори по делото,а и се установява се от приложения към административнонаказателната преписка,че на 26.02.2020г., около 10.50 часа,в района на АМ Струма,при 89км,в посока към гр.Сандански,жалбоподателят управлява ППС в състав от товарен автомобил /специален/Мерцедес 315ЦДИСпринтер с рег.№КН9244ВР,от категория №1,оборудван с дигитален контролен уред за регистриране на данните за движението на превозното средство и работата на екипажа /тахограф/Continental Automotive 1381.**********,собственост на “Ванеса 1”ЕООД, гр.Дупница,ж.к.”Бистрица”бл.92,вх.А,ет.2,ап.4 и ремарке за товарен автомобил Виола В 4 с рег.№КН0524ЕЕ,от кат.02,собственост на „Николов и син 1”ЕООД, гр.Дупница,ж.к.”Бистрица”, бл.92,вх.А,ет.2,ап.4,като извършва обществен международен превоз на товари /три броя леки автомобили/,по маршрут Р България за Р Гърция,видно от СМR товарителница с дата 26.02.2020г., и фактура №**********/25.02.2020г.,със заверено копие към лиценз на Общността с №**********/28.06.2018г., на фирма”Ванеса 1”ЕООД,гр.Дупница,ж.к.”Бистрица”, бл.92,вх.А,ет.2,ап.4.

При извършената проверка от страна на служители на въззиваемата страна е било установено, че жалбоподателят при извършването на международен превоз на товари ,попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/№561/2006г., е следвало да използва карта на водача,видно от разпечатка с дата 26.02.2020г.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства –показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител и свидетел и събраните по делото писмени доказателства.

  С оглед така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :

 

В производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателят, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани правила.

Нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, на датата на неговото извършване, на мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.

Разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН въвежда изискването актът за установяване на административно нарушение да съдържа мястото на осъществяване на нарушението. Такова изискване към съдържанието на наказателното постановление с регламентирано в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В АУАН като място на извършване на нарушенията е отразено: “в района на АМ Струма при км. 89“. В обстоятелствената част на наказателното е възпроизведено буквално мястото на извършване на нарушението. Така описано и в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление мястото на извършване на нарушението, е непрецизно отразено. Остава неизяснен въпросът: къде именно е извършено нарушението. Освен нарушаване на императивните изисквания към съдържанието на акта и постановлението в тази насока, допуснатата неяснота не дава възможност за установяване спазена ли е местната подсъдност за разглеждане на делото, както и материалната компетентност на актосъсгавителя и наказващия орган. На следващо място, не са изпълнени императивните изисквания за означаване датата и мястото на извършване на нарушението по чл. 42. т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗЛНН. Предвид изложените факти в обстоятелствената част на акта и постановлението, безспорно е, че датата и мястото визирани в тях са тези, на които нарушението е установено при спирането на жалбоподателя за проверка, не датата и мястото на извършване на самото нарушение. Последното се е изразило в бездействие - неизпълнение на задължението за поставяне в тахографа дигиталната карта на водача и управление на превозното средство без използване на картата, т. с., задължението не е изпълнено по време и място, предхождащи проверката, което с изискваш ясна констатация къде и в кой момент жалбоподателят е следвало да извърши дължимото действие - да постави дигиталната карта на водача в тахографа.

Нарушението е описано съвсем лаконично.

Не е ясно защо и въз основа на кои доказателства е прието обстоятелството, че жалбоподателят не е „използвал карта на водача“ и как точно  е извършил твърдяното нарушение. По същество липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От описанието в обстоятелствената част на АУАН и НП не може да се разбере какво конкретно нарушение е извършил водача. Твърдяното административно нарушение не може да се извежда по пътя на тълкуването.

Посочената като нарушена законна разпоредба - чл. 34, §1 от Регламент (ЕС)№ 165/2014. гласи: „Водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не мотат да бъдат изваждани преди края на дневно то работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографскияг лист или картата на водача нс могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за кой го са предназначени“. Но в случая не с посочено кое от тези задължения не е било изпълнено, а е визиран само общия (бланкетен) текст на чл. 34 §1, изр. 1 от Регламента, което е недостатъчно. Тоест така описаното деяние и дадената правна квалификация не дава достатъчно конкретна информация, за да се прецени какво правило за поведение не е спазил жалбоподателят.Сочената като нарушена разпоредба на чл. 34, § 1, изр. I, предл. 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., вменява на водачите задължение да използват картите на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Следователно, нарушението ще бъде извършено на мястото и по времето, когато жалбоподателят е поел управлението на превозното средство, констатации за което в акта и постановлението не се съдържат. Изложените в тях фактически данни, установени чрез разпечатката от тахографа - за изминатото разстояние без поставена карта, убедително свидетелстват, че нарушението е извършено в друг момент и на друго място, което е изисквало установяване и отразяване в съдържанието на акта и постановлението. На следващо място, описанието на нарушението е непълно доколкото не са изложени всички елементи от фактическия му състав. Както се посочи, водачът е длъжен да използва картата на водача всеки ден, през който управлява превозното средство и възниква в точно определен момент - при поемане на превозното средство за управление. В чл. 34, §1, изр. 2 от Регламент /ЕС/№ 165/2014 г. с установена забрана картата да бъде изваждана преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това. При описание на нарушението и предвид цифровото му квалифициране, е следвало ясно да се посочи, че картата на водача не е поставена при поемане на превозното средство за управление. Допуснатите нарушения в административнонаказателната процедура са съществени, неотстраними са и обуславят отмяна на обжалвания административнонаказателен акт на процесуално основание, без спора да се разглежда по същество.

 Жалбоподателят е санкциониран по чл. 93в, ал. 1 от ЗАвПр, която правна норма гласи: „Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията. относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500 лв.“ В конкретния случай АНО не е посочил правилно правната квалификация на нарушението, с оглед визираните по-горе правни норми, тъй като се сочи нарушение на чл. 34, §1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС)№ 165/2014, но не се сочи конкретната правна норма, която въвежда  закона описаното словесно в АУАН и НП задължение за водача. Предвид което е налице липса на задължителен реквизит, предвиден в разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН относно АУАН и в чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНП относно НП, конкретно законните норми, които са нарушени.

Oт обстоятелствената част и на АУАН, и на НП не става ясно дали жалбоподателят е притежавал карта на водача, извадена ли е или не преди края на дневното работно време и ако е извадена преди дневното работно време - имало ли е или не е имало разрешение за това, както и дали не е налице хипотезата, че картата не е следвало да бъде използвана, тъй като времето, за което е била предназначена, е изтекло.

Горното във всички случаи накърнява процесуалните нрава на привлечения към административнонаказателна отговорност, тъй като поставен в невъзможност да разбере съдържанието на административно наказателното обвинение и да организира адекватно защитата си срещу него.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №30-0000129 от 02.04.2020г.,  на Директора на РД „АА”гр.София, с което на П.К.П.,с ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лв.,на основание чл.93в,ал.2 , от ЗАвПр, за нарушение на чл.34§1,изр.1,предл.2 от Регламент/ЕС/№165/2014г.,като незаконосъобразно.

     Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава  дванадесета от Административно-процесуалния кодекс  пред Административен съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че е изготвено.

                  

                                      

                                                                         

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: