Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
гр. Габрово, 23.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието
на секратаря Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдията С.
Миланези гр. д. № 101 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор Б.И.М.и С.С., подадена
чрез юрисконсулт К.Я.против Б.С.З., ЕГН **********,***.
Ищецът
твърди, че на осн. чл. 288а, ал. 1 от КЗ (отм.), сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 г. (на осн. чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС),
Гаранционният фонд е възстановил на НББАЗ на Националното Бюро на Гърция по
щети № 120005/02.01.2014 г. и № 220001/02.01.2014 г. - обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в размер на 28 623, 67 лв. От тази сума по
щета № 120005/02.01.2014 г. за увредения при ПТП, настъпило на 01.04.2012 г. на
път в района на Скиламбела, о. Миконос, Гърция, л.а. Опел Зафира рег. № IEN *****,
собственост на Е.Я.А., за имуществени вреди сумата е била в размер на 19 299,
21 лв. За причинени неимуществени вреди по щета № 220001/02.01.2014 г. от
същото ПТП, на пострадалите Е.Я.А. А.К.Е.Ф.- К., А.К., Я.К., Н.К.и А.В.К., от
общата сума е изплатена сумата от 9 324, 46 лв. Твърд, че виновен за
катастрофата е ответника Б.С.З., видно от решение на Административния съд в
Атина, който управлявайки л.а. Хонда Сивик, с ДКН ЕВ **** АС, собственост на С.Й.,
под влиянието на алкохол 0,29 % и при движение с несъобразена с пътните условия
скорост по път в района на Скиламбела, о. Миконос, Гърция, с посока на движение
гр. Хора към с. Ано Мера, Гърция, загубва управлението на лекия автомобил и
удря правомерно паркирания Опел Зафира рег. № IEN *** и така
причинява процесното ПТП. Вследствие на удара са нанесени травматични
увреждания на Е.Я.А. А.К.Е.Ф.- К., А.К., Я.К., Н.К.и А.В.К., които се намирали
в л.а. Опел Зафира рег. № IEN ***. В нарушение на чл. 249 във вр. с
чл. 259 от КЗ (отм.), ответникът управлявал автомобила без сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". С регресна покана
изх. № ГФ - РП 219/05.02.2015 г. ищецът е поканили ответника да възстанови
платеното от Гаранционния фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението
си.
Моли, на осн.
чл. 288а, ал. 3 във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), да се осъди ответника Б.С.З.
да заплати на Гаранционния фонд исковата сума от 28 623, 67 лв., представляваща
възстановено от Фонд, по щети № 120005/02.01.2014 г. и № 220001/02.01.2014 г.,
обезщетение ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното заплащане на сумата. Претендират се разноските по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В депозирания
отговор, назначеният особен представител на ответника, оспорва иска по
основание и размер. В настоящото производство, освен наличието на
предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а" и ал. 12, и чл. 288а, ал.
1, т. 1 от КЗ (отм.), ищецът следва да докаже и деликтната отговорност на
ответника по чл. 45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да
възстанови стойността на претендираните суми за имуществени и неимуществени
вреди. В конкретния случай не е установено по несъмнен начин виновното
противоправно деяние на ответника за настъпване на процесното ПТП, от което да
се нанесени имуществените и неимуществени вреди, които да са в пряка причинно -
следствена връзка с това деяние. От приложеното решение на съда в Атина, е
видно, че производството е обявено за несъстояло се спрямо ответника, не е
внесен иск срещу него от страна на пострадалите и същият не е обвързан от
съдебния акт. Т.е. не може да се приеме, че с това решение се установява вината
на ответника за процесното ПТП. Такова отношение, във връзка с вината, не е
взето и в протокола за ПТП от 01.04.2012 г., който съдържа фактически
констатации относно произшествието. Оспорва иска и по размер, тъй като не
ставало ясно как са определени сумите по двете щети. В претенцията за
възстановяване на изплатеното обезщетение е посочено, че се възстановява сумата
от 14 166, 50 евро без да се сочи, какво включва тази сума. Същевременно доклад
по щета № 220001/02.01.2014 г. за неимуществени вреди не се отнася за случая и
в него е описано различно по дата и място ПТП - настъпило на 07.03.2013 г. в
Италия. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция, ако
съдът приеме, че НББАЗ е превело на Националното бюро на Гърция сумата на дата
02.12.2013 г.
В проведеното
съдебно заседание представител на ищеца не се явява, изпраща писмени бележки.
Явява се особеният представител на ответника, който оспорва иска, съобразно
доводите изложени в отговора.
Габровският
окръжен съд като взе предвид твърденията
на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения в превод протокол № 22/12 от 01.04.2012 г. за ПТП,
на същата дата в 12 ч. е станало ПТП с пострадал в района Скиламбела, о.
Миконос, при който частен пътнически автомобил с рег. № ЕВ****АС, управляван от
Б.С.З., роден на *** г. в България, собственост на С.М.Й.се ударил в паркирания
частен пътнически автомобил с рег. № IEN ****, управляван от Е.А., родена на *** г. в гр.
Атина, собственост на същото лице. В протокола е констатирано, че колата на ответника се движела в посока от гр. Хора към
с. Ано Мери Мионос и преминавайки насрещната лента на движение се ударил в паркирания
на банкета автомобил на Е.А.. В следствие на ПТП-то е бил ранен ответникът,
който е транспортиран до здравен център. Пробата за алкохол на ответника била
установена, че е 0, 29 мг/л. Автомобилът на пострадалата се движел законно и
водачът му притежавал всички необходими документи. Констатирано е, че за
автомобила на ответника (до момента) не може да се установи, дали същият е
притежавал свидетелство за управление на МПС и застрахователна полица.
От представена в превод декларация за ПТП - молба за обезщетение, се
установява, че Е.А. е предявила материални щети от процесното ПТП пред Алианц
Гърция Застрахователно АД. В протокола е посочено, че била в колата си,
паркирана в края на шосето, извън границата на пътя върху банкета, по посока
гр. Хора, когато автомобилът на ответника идващ от посока с. Ано Мера, с голяма
скорост, изпреварил друг автомобил и загубил контрол, влезнал в насрещното
движение и се ударил в нейната кола.
От представено в превод решение № 2470/2013 г. поставено от
Административен съд Атина, се установява, че Е.А. и Х.К., лично и упражняващи
родителските права върху непълнолетния им син Я.К., както и А.К.Е.Ф.-К., лично и упражняваща родителски права върху
непълнолетните им деца Н.К.и А.В.К. с четвъртия ищец А.К., са предявили иск срещу Б.З., С.Й. и Бюро
международно застраховане. От решението се установява, че първите двама
ответници не са присъствали на обявяване на делото и ищците са заявили, че
искът не се внася към тях. Атинският административен съд е обявил за несъстояла
се дискусията по отношение на първия и втория ответник. По отношение на третия
ответник е приел иска за частично основателен и е присъдил на първите двама
ответници за претърпени имуществени вреди, вследствие ПТП-то, сумата от 8 000
евро, а за неимуществени вреди на Е.Я.А.
А.К.Е.Ф.- К., А.К., Я.К., Н.К.и А.В.К. е присъдил общо сумата от 3 400 евро. В мотивите на решението е прието, че виновен
за ПТП-то е ответника Б.З., тъй като изпреварвайки друг МПС, с голяма скорост,
при една лява (при движението му) неравност, загубва контрола върху автомобила
си и преминавайки по диагонал през другата посока на движение, излиза от
пътната настилка и се удря силно в паркирания автомобил, в който са се намирали
ищците, а след това се преобръща. На това основание съдът е приел, че
изключителна вина (от небрежност) за катастрофата има първия ответник.
От представената справка от базата данни на информационния център на
Гаранционния фонд се установява, че към датата на настъпване на ПТП-то 01.04.2012
г. за автомобила управляван от ответника не е имало сключена валидна
застраховка "Гражданска отговорност".
Във връзка със заявена претенция от Бюрото на автомобилните
застрахователи - Гърция по техен реф. № 2012-0875, относно настъпило ПТП на 01.04.2012
г. в Гърция, с писмо с изх. № 1-2723/05.07.2012 г., от НББАЗ - България са
информирали Гръцкия партньор, че са завели щетата с реф. № GF-12-426 GR, но автомобилът Honda с рег. № ЕВ****АС не е бил застрахован към датата на ПТП-то.
Във връзка с заявено иска за изплащане на щетата от гръцка страна, в
превод са представени декларации - 2 бр. от пълномощниците на пострадалите лица
в процесното ПТП, в които е декларирано от процесуалния им представител адвокат
Й., че са изплатени сумите за пълното и цялостно погасяване на решение №
2470/2013 г. на едночленен съдебен състав на първоинстанционния Административен
съд - Атина. Към декларациите са представени в превод чековете, с които са
извършени конкретните плащания.
Видно от представеното писмо в превод от гръцка страна, от техния
компенсаторен орган, с вх. № 2-4557/21.10.2013 г. при НББАЗ е предявена
претенция за заплащане на обезщетение в размер на общо 14 166 евро. В
предявената сума са включени 12 150 евро обезщетение за нанесени материални и
нематериални щети и физически наранявания, 154 евро адвокатски хонорар, 40
разходи за експертна оценка, 1 822 евро такса за обработка.
Видно от приложените банково нареждане НББАЗ е превел на Imperial Claim Services сумата от 17 882, 33 евро във връзка с три щети, една от която е щета с
техен реф. № 1202/12.
Видно от представените доказателства НББАЗ, след изплащане на
горепосочената сума, е предявило претенция пред Гаранционния фонд с вх. №
08-01-517/12 на 02.01.2014 г., по щета, причинена от незастраховано МПС с
българска регистрация, с техен реф. № 2012-0875 и наш реф. № GF-12-426 GR (на НББАЗ), с която предявява претенция за изплатени на Imperial Claim Services имуществени и неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП за сумата
от 14 635, 05 евро на 03.12.2013 г., от която сума 12 150 евро обезщетение, 2
457, 17 сума по фактура и 27, 88 евро банкови такси.
Във връзка с предявената претенция от НББАЗ пред ГФ е заведена щета № 120
005/02.01.2014 г. за имуществени вреди в размер на 9 867, 53 евро или 19 299,
21 лв. и разходи за ликвидация 24, 25 лв. и щета № 220001/02.01.2014 г. за
неимущестевни вреди в размер на 4 767,
52 евро или 9 324, 46 лв. и 0,25 лв. банкова такса. Видно от приложените
платежни нареждания и по двете заведени щети Гаранционния фонд е заплатил
претендираните суми на НББАЗ.
С регресна покана с изх. № ГФ – 219/05.02.2015 г. от Гаранционния фонд до
ответника Б.С.З., връчена, видно от известието за доставяне, лично на лицето на
05.03.2015 г., на основание чл. 288, ал. 1 от КЗ (отм.) е поканен ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 28 648, 17 лв. по щети № 120 005/02.01.2014 г. - 19 323, 46 лв. и №
220001/02.01.2014 г. - 9 324, 71 лв.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема
следното от правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 288а ал. 3 във вр. с чл. 288а ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 288, ал.
12 вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от
КЗ (отм.). Сложният фактически състав, от който възниква
предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност е възникне на застрахователно
събитие - ПТП на територията на друга държава членка, причинено
от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, липса на
застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност",
изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава
членка, възстановяване на изплатените суми от Гаранционния
фонд. При наличието на тези предпоставки ГФ, като изплатило чужд дълг, разполага
с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в
правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение. Основателността
на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл.
45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника да
възстанови стойността на причинените вреди в следствие на
виновното му и противоправно поведение, както и че ГФ поканил виновният водач
да му възстанови изплатената сума по щетите.
По
делото не е спорна активната процесуална легитимация на ищеца, доколкото така предявения иск е допустим, предвид
действието на Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС от 16.05.2000 г., с която
се определя дейността на Компенсационния орган, който съгласно КЗ за територията
на България се изпълнява от НББАЗ, считано от 01.01.2007 г.
Обстоятелствата
във връзка с възникването на застрахователно събитие в държава - членка на ЕС,
а именно ПТП на 01.04.2012 г. на територията на Гърция, с участието на
ответника Б.С.З., който е управлявал МПС Хонда Сивик, с ДКН ЕВ **** АС, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което липсва
застраховка гражданска отговорност не са спорни между страните. Не е спорно и
че на пострадалите при процесното ПТП гръцки граждани са присъдени и заплатени
суми за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди от гръцки
застраховател, които са възстановени от българския Гаранционен фонд. Не спорно
обстоятелството, че ГФ с регресна покана е поканил ответника да възстанови
заплатените от него суми по щетите, в общ размер на 28 648, 17 лв.
Спорни по делото са въпросът за виното
противоправно деяние на ответника за
причиняването на ПТП-то, от което да са нанесени имуществените и
неимуществените вреди, които да са в пряка причинно - следствена връзка с това
деяние, размерът на претенцията и въпросът за погасяване на вземането на ГФ по
давност.
От
представения протокол за ПТП № 22/12, съставен от отговорния служител сержант А.М.,
безспорно се установява, че ответника управлявайки МПС л.а. Хонда Сивик, с ДКН
ЕВ *** АС, в посока гр. Хора към с. Ано
Мера Мионос при изпреварване преминавайки в насрещната лента е загубил контрол
над автомобила и е ударил паркираният в посока на с. Ано Мера към гр. Хора
автомобил на Е.А., в който са се намирали водачката и А.К.Е.Ф.- К., А.К., Я.К.,
Н.К.и А.В.К.. Видно от същия протокол за ПТП от алкохолната проба на ответника
е установено наличието на 0, 29 мг/л алкохол. Доколкото протоколът е съставен
от длъжностно лице в съответствие с правомощията му и същият не е оспорен от
ответната страната, следва да се приемат за доказани установените в него факти
относно механизма на ПТП-то. Действително по въпроса за вината в горепосочения
протокол № 22/12 не се взема становище, но доколкото при деликтната отговорност
вината се предполага на осн. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че
ответникът с оглед така установените обстоятелства по възникване на ПТП-то е
бил виновен за същото. Така установените факти в този документ индиректно се
подкрепят, както от приложената декларация за ПТП, така и от приетото в
решението на Административния съд в гр. Атина. От изложеното е видно, че ответникът
е причинил процесното ПТП и същото се намира в причинно - следствена връзка с
нанесените щети - имуществени и неимуществени, за определянето на които има
влязло в сила решение № 2470/2013 г. на
Административния съд в гр. Атина. От изложеното следва, че по безспорен начин е
доказано от ищеца, с представените доказателства, че деликтната отговорност на
ответника по отношение на процесното ПТП е обоснована и доказана.
Неоснователно е
наведеното възражение от особения представител на ответника, че не става ясно
как са определени сумите по двете щети, тъй като в претенцията за
възстановяване от ННБАЗ на Imperial Claim Services е посочено за възстановяване на общата сума в
размер на 14 166, 50 евро. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КМЧП
задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на
държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят
непосредствените вреди. Компенсационният орган на държавата, където е настъпило
събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на пострадалата страна и
по
аргумент от разпоредбата на чл. 286, ал. 3 КЗ (отм.) Компенсационният орган на РБ няма
право да прави преценка по същество и функциите му се състоят в уреждане на
претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и дейността му се
ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения
ред и в предвидените срокове. На компенсиране подлежат,
както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на имуществени и
неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги (напр.
възнаграждения на вещи лица и др.), както и
сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни. Видно от
представеното искане за възстановяване заплатени суми от страна на Imperial Claim Services (чл. 5 от
Вътрешните Правила) се установява, че сумата от 14 166 евро включва следното:
обезщетение за нанесени материални и физически наранявания - 12 150 евро; адвокатски хонорар 154 евро;
разходи за експертна оценка 40 евро; такса за обработка 1 822 евро, т.е.
размерът на исковата претенция в тази й част е доказан и в съответствие с
отправената претенция от страна на Компенсационният орган на Гърция. Така
компенсираната претенция от 14 166 евро е в размер на 27 706, 30 лв. По
отношение на останалата претендирана сума в пълни размер до 28 623, 67 съдът
намира, че възражението на ответника е основателно. От представените
доказателства - фактури и претенция отправена от НББАЗ България до ГФ не става
ясно как е формирана сумата от 917, 37 лв., т.е. над сумата от 27 706, 30 лв.
до 28 623, 67 лв.
По отношение на
възражението на особения представител на ответника за изтекла давността по
отношение на вземането на ГФ, настоящият състав на съда намира, че същото е
неоснователно. Безспорно е, че регресното вземане за Фонда възниква с изплащане
на претендираната сума към НББАЗ
на 15.012014 г., т.е. до предявяне на иска на 12.12.2018 г., давностният срок
не е изтекъл.
Всички
елементи от фактическия състав на предявеното с исковата молба вземане се
установява по безспорен начин от събраните доказателства по делото до размера
на 27 706, 30 лв., поради което, в
останалата част претенцията на ищеца до 28 623, 67 лв. следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, по съразмерност, направените по
делото разноски за държавна такса 1 144, 95 лв., юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определян на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв. и особен
представител 1 388, 70 лв., в размер на общо 2 646,04 лв.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.С.З.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционния фонд, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, на основание чл. 288а,
ал. 3 във вр. с чл. 288а,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 288, ал. 12 вр. с чл. 288, ал. 1, т.
2, б. "а" от КЗ (отм.), сумата от 27 706, 30 лв. (двадесет и седем
хиляди седемстотин и шест лв. и 30 ст.) представляваща изплатено обезщетение от
Гаранционния фонд по щети № 120005/02.01.2014 г. и № 220001/02.01.2014 г., ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба - 12.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата от 27 706, 30 лв. до 28 623, 67 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Б.С.З.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Гаранционния
фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 разноски по делото в размер на 2 646,04 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: