Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди
и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветослава Гулийкова,
като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 10515 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 560417
от 12.12.2018 г., постановено по гр. д. № 70604 по описа за 2017 г. на СРС, 150
състав, са отхвърлени искове при дадена от съда правна квалификация чл.
422, във вр. с чл. 415, във вр. с чл. 124 ГПК за признаване за установено по
отношение на В.А.Ф., Л.Ф.Ф. и Ц.Ф.П., че дължат на „Т.С.“ ЕАД, в условията на
разделна отговорност, сума в общ размер на 1653,01 лева, от които 1522,51 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., 84,45 лева - законна лихва за забава от
15.09.2015 г. до 13.07.2017 г., както и за предоставена услуга дялово
разпределение сума в общ размер на 46,05 лева, от които 37,28 лева – главница и
8,77 лева - лихва,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.07.2017 г., до окончателното
изплащане на сумите, при следните квоти:
1. В.А.Ф. –
4/6 част, а именно: 1015 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
56,32 лева - законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 13.07.2017 г., както и
за предоставена услуга дялово разпределение, от които 24,84 лева – главница и
5,84 лева - лихва, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.07.2017
г., до окончателното изплащане на сумите.
2. Л.Ф.Ф. –
1/6 част, а именно: 253,75 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
14,08 лева - законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 13.07.2017 г., както и
за предоставена услуга дялово разпределение, от които 6,21 лева – главница и
1,46 лева - лихва, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.07.2017
г., до окончателното изплащане на сумите.
3. Ц.Ф.П. 1/6
част, а именно: 253,75 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., 14,08 лева -
законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 13.07.2017 г., както и за
предоставена услуга дялово разпределение, от които 6,21 лева – главница и 1,46
лева - лихва, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.07.2017 г., до
окончателното изплащане на сумите.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД.
Недоволен от
постановеното решение останал ищецът „Т.С.“ ЕАД, предвид което депозирал
въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради допуснати
от съда нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Жалбоподателят счита, че с доклада по делото съдът не му указал да представи
доказателства за публикуване на общите фактури за периода в интернет. Моментът
на забавата се определял съгласно приложимите към договора между страните общи
условия. Ответниците не оспорили и общите условия с доводи, че същите не са
публукувани, с оглед което съдът се произнесъл по непредявено възражение. Искането
до въззивния съд е да отмени обжалваното решение, с което предявените искове са
отхвърлени, същите да бъдат уважени, като решението бъде отменено и в частта за
разноските. Претендират се разноски за въззивното производство, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
Не е постъпил е
отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство.
Третото
лице-помагач не заявило становище по въззивната жалба.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е
частично неправилно, с оглед което въззивният съд дължи обсъждане на събраните
по делото доказателства и излагане на правни изводи във връзка с приложимото
право.
С оглед правната
квалификация на предявените искове правилно и районният съд е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора, като е приел, че по исковете
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател с вещно право на ползване или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за битови
нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на вещно
или облигационно право на ползване и купува топлинна енергия за нуждите на
домакинството си.
С отговора на
исковата молба ответниците са заявили, че топлоснабденият имот е тяхна собственост,
в който радиаторите /отоплителните тела/ са демонтирани и топлоенергия за
отопление на имота не се ползва. Направено е изявление, че считат, че имат
задължения към ищеца единствено за подгряване на вода. Навели са възражение, че
начислените и претендирани с исковата молба суми за топлинна енергия са на база
прогнозни резултати, а не въз основа на извършен реален отчет, включително и
такъв за подгряване на вода.
В хода на съдебното дирене като
писмено доказателство по делото е прието удостоверение за наследници на Ф.И.Ф.,
починал на 04.11.2003 г., съгласно което негови наследници по закон са
ответниците В.Ф. /преживяла съпруга/, Л.Ф. и Ц.Ф. /дъщери/.
Представен е още
препис от завещание от 20.11.1962 г., направено от Е.Г.Д. в полза на Ф.И.Ф.,
съгласно което се завещава ½ идеална част от апартамент, находящ се на
ул. „*******, блок „Б“-1 в гр. София, за който е посочено, че е съсобствен
между завещателката и нейната сестра /майка на Ф.Ф./.
С декларация без
дата В.А.Ф., в качеството си на съсобственик на ап. 1, находящ се във вх. 1 на
ул. „Султан Тепе“ № 12 е декларирала, че имотът, находящ се на ул. „*******/съгласно
информационните системи на ищеца/ е идентичен с имот на адрес ул. „*******, бл.
Б – 1, съгласно завещание от 20.11.1962 г., направено от Е.Г.Д..
От съвкупния
анализ на посочените доказателства и с оглед изричното признание, направено с
отговора на исковата молба, че ответниците са собственици на процесния недвижим
имот, съдът приема, че е налице облигационна връзка по договор за доставка на
топлинна енергия на адреса на процесния имот между страните по делото.
С отговора на
исковата молба ответниците не са въвели възражение, с което да са оспорили
наличието на договор с топлопреносното предприятие. Обратно заявили са освен че
са собственици на процесния имот, още че ползват единствено топлинна енергия за
подгряване на вода. Ето защо основателен е доводът, съдържащ се във въззивната
жалба, че решението в тази част е неправилно, доколкото СРС е приел, че не е
доказано наличето на договор между страните, въз основа на който ищецът
претендира заплащането на предявените вземания, тъй като по делото не са
представени доказателства за публикуване на общите условия, приложими през
процесния период.
На следващо място
по делото не е спорно обстоятелството, а това се установява и от представените
писмени доказателства, че сградата, в която се намира процесният апартамент № 1
е топлоснабдена. В тази връзка са представени и приети като писмени
доказателства протокол от проведено на 10.07.2002 г. общо събрание на етажните
собственици от ул. „*******, видно от който документ е взето решение да се
сключи договор с „Т.“ ООД за извършване на услугата топлинно счетоводство и
дялово разпределение на топлинната енергия, договор № 296/02.09.2002 г.,
сключен между посоченото дружество и Етажната собственост от адрес гр. София,
ул. „*******, както и документи за извършван главен отчет и изравнителни сметки
за исковия период.
Количеството на
топлинна енергия, доставяна през процесния период на ответниците се установява
въз основа на намиращите се между кориците на делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ. От представените документи за главен отчет и заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че за двата отоплителни
сезона, включени в исковия период, в имота на ответниците е отчитан разхода за
топла вода. Съгласно заключението на вещото лице сградата, в която се намира
имотът, е с непрекъснато топлоснабдяване. Общият топломер в абонатната станция
е отчитан ежемесечно. Същият е преминал метрологичен контрол, съгласно нормативните
изисквания. Начисленията по фактури за периода възлизат в общ размер на 1654,60
лв., от които 222,89 лв. за отопление на имот и 1431,71 лв. за битово горещо
водоснабдяване. Изравнителната сума за периода е 78,27 лв. – сума за
получаване. Посоченото изравняване е направено, след като са взети предвид
показанията на водомера в имота, които коректно са отразени в представените
изравнителни сметки. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи
за абонатната станция в размер съгласно данни за подгревателите от производител
съгласно нормативните разпоредби.
При изслушването
на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК в съдебното заседание пред
първоинстанционния съд, проведено на 04.07.2018 г., то е пояснило, че дължимите
суми за сградна инсталация се начисляват на база отопляемия обем на жилището.
Не се начислява топлоенергия за общите части в сградата, а топлинна енергия,
отдадена на сградната инсталация, независимо, че радиаторите в имота са
демонтирани. Отразеното в заключението перо отопление на имот е топлоенергията
за сградна инсталация и стойността на същата не е по прогнозни данни, а се
изчислява и съответства на отопляемия обем на жилището.
Ето защо въззивният съд приема, че за
процесния период в имота на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно и
вярно е определена цената на същото. След приспадане на сумата по
изравнителната сметка задължението за исковия период възлиза в общ размер на
1576,33 лв., т.е. по-висок от претендирания с исковата молба.
Във връзка с
възражението на ответната страна за недължимост на други суми, извън тези за
цена на услугата за подгряване на вода, въззивният съд намира за необходимо да
изложи аргументи защо приема, че искът за главница е доказан по своето
основание и размер и по отношение на начислените суми за сградна инсталация.
С Тълкувателно
решение № 2/25.05.2017 г. на ОСГК, ВКС са дадени разяснения относно
задълженията на собствениците в сграда,
намираща се в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежда, да заплащат цената на топлинната енергия отдадена на сградната
инсталация.
Съгласно мотивите
на тълкувателното решение присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа става въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване
на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153,
ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Видно от
посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката
на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която
се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като
колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
"доставка на централно отопление".
Законодателното
решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и
невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по
друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна
инсталация.
Тази уредба на
отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост
заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани
доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация
на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът
постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не
поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП).
Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията
в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след
измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните
собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради
това не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и
ЗЗП) не си противоречат.
В действащата си
редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на
етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи
квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал.
2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и
двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна
енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за
плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на
централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е
обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между
титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни
обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим
на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява
обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Ето защо отделният
етажен собственик е задължен за цената топлоенергията, отдадена на сградната
инсталация, като същата се начислява на база отопляемия обем на отделните
жилища.
По отношение на
претенцията за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия:
По делото са
представени доказателства, че услугата е предоставяна през процесния период,
доколкото разпределение на топлинната енергия е извършвана от третото лице
помагач. Съобразно разпоредбите на чл.
36 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, приложими
към договора, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 5 от договор № 296/02.09.2002 г., сключен между Етажната собственост и
„Т.“ ООД годишните такси се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Ето защо този иск е доказан по
основание, като съгласно заключението на вещото лице по СТЕ и представената от
ищеца справка по абонатен номер същият е основателен за претендираната сума.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, прието пред първия съд, се установява, че
задълженията за главници за процесния период не са погасени чрез плащания или
по друг начин.
С оглед гореизложеното,
следва да се даде отговор на въпроса за размера на конкретните суми, за които
предявените искове за главници са основателни по отношение на всеки един от
ответниците.
Ищецът е предявил
исковете си срещу ответниците при твърдения, че са собственици на процесния
имот при квоти, както следва: 4/6 идеални части за ответницата В.Ф. и по 1/6
идеална част за другите две ответници – Л.Ф. и Ц.П.. В такова съотношение и в
условията на разделна отговорност са предявени и исковете срещу тях. Следва да
се подчертае, че макар да признават, че са собственици на имота, с отговора на
исковата молба ответниците не са направили признание по отношение на квотите в
съсобствеността, въз основа на които се разпределят и задълженията им към
топлопреносното предприятие.
От представените
по делото доказателства във връзка с правото на собственост върху имота не се
установява същият да е придобит по време на брака между ответницата В.Ф. и
починалия й съпруг Ф.Ф. на възмездно основание и при действие на презумпцията
за съвместен принос на съпрузите. Обратно, налице са индиции, че ½ идеална
част от имота е придобита от наследодателя на ответниците по завещание, а
другата една втора част е била собственост на сестрата на завещателката и майка
на починалия Филипов към момента на съставяне на завещанието. Ето защо и при
липсата на други доказателства по делото, от които може да се направи извод за
обратното, настоящият съдебен състав приема, че ответниците са придобили
правото на собственост върху апартамент № 1 при равни дялове /т. е. за всяка от
тях по 1/3 идеална част/. В такова съотношение същите следва да отговарят и за
задълженията към ищеца.
С оглед изложеното
по отношение на В.Ф. искът за главница за топлинна енергия е основателен за
сумата от 507,50 лв. /за 1/3 част/, а искът за главница за цена на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия е основателен до размера от 12,43 лв. /за
1/3 част/.
По отношение на
ответниците Л.Ф. и Ц.П. съдът, при съобразяване на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК е ограничен до размера, претендиран от ищеца с исковата молба – по 1/6 част
за тези ответници. Като съобрази изводите, до които достигна и изложи по-горе в
настоящото решение, съставът на съда намира исковете за главници за топлинна
енергия и за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия по
отношение на тези ответници за основателни
за пълните предявени размери – за сумите от по 253,75 лв. за главница за
топлинна енергия за процесния период и по 6,21 лв. за цена на дяловото
разпределение на топлинна енергия.
Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в посочените по-горе части и исковете за
главница за топлинна енергия и за цена на услугата за дялово разпределение,
предявени от „Т.С.“ ЕАД, да бъдат уважени съответно. В останалите части – за
главница за топлинна енергия за сумата над 507,50 лв. до пълния претендиран
размер от 1015 лв., както и за сумата над 12,43 лв. до претендираните 24,84 лв.
като цена на услугата за дялово разпределение по отношение на В.Ф., за които
исковете са отхвърлени, решението на СРС следва да бъде потвърдено, поради
съвпадение на крайния резултат, макар и по различни от изложените от първия съд
мотиви.
По исковете с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ГПК въззивният съд намира следното:
За основателността
на исковете, с които се претендира заплащане на мораторна лихва върху главните
вземания по делото следва да бъде установено изпадането на длъжника в забава за
погасяване на главното задължение, от който момент се явява дължимо и обезщетението
за забавено плащане. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
предвиденото в клаузата на чл. 33, ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” EАД на клиенти в град
София /в сила от 12.03.2014г./ - купувачът е длъжен да заплаща стойността на
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача. Продавачът начислява лихва
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 от
ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество
топлинна енергия, определено на база на изравнителните сметки /чл.33, ал.4 ОУ/.
Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните Общи условия, при забава в плащането на
задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ, потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Ищецът обаче не твърди и не представя доказателство за
публикуването на общата фактура за двата отчетни периода, на интернет
страницата си /например съставени от нотариус констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на последния и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигурен интернет достъп до индивидуалните
партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, осъществен чрез
официалната уебстраница на ищеца/. С оглед последното съдът приема, че без
доказателства в изложения смисъл забава за длъжника в плащането на установената
главница до датата на депозиране на исковата молба в съда, не е налице. Ето
защо правилно като краен резултат СРС е приел, че исковете за мораторна лихва
върху главните вземания са неоснователни. Следователно първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено и в частта, с която исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се ревизира в частта за разноските, доколкото такива не са присъдени
на ищеца, който на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има такова право. С оглед изхода
от спора на ищеца се следват разноски за производството по ч.гр.д. № 49240/2017
г. в размер на 52,25 лв. /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/,
които следва да се разпределят между между ответниците по равно – в тежест на
всяка от тях следва да се възложи сумата от 17,42 лв.
За исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължат
разноски в размер на 422,31 лв. /държавна такса, депозити за вещо лице,
юрисконсулстко възнаграждение/ или по 140,77 лв. за всеки ответник.
Ответниците
претендират присъждането на разноски, но в кориците на делото не се съдържат
доказателства, от които да се установява извършването на такива, с оглед което
искането им следва да се остави без уважение.
Доколкото въззивната
жалба е частично основателна, то разноски за въззивното производство се следват
и на двете страни. В полза на въззивното дружество съобразно изхода от спора
следва да се присъди сума в размер на 133,33 лв. или въззиваемите следва да
бъдат осъдени да заплатят сума от по 44,44 лв. всяка. Не се установява
извършването на разноски от страна на въззиваемите ответници в производството
пред СГС, тъй като по делото е представено само пълномощно в полза на адв. М.,
но не и документи, удостоверяващи извършването на разходи за адвокатско
възнаграждение за осъществена правна защита и съдейтвие.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 560417 от 12.12.2018 г., постановено по гр.
д. № 70604 по описа за 2017 г. на СРС, 150 състав, в частта, в която са
отхвърлени искове при правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415, във вр. с
чл. 124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че В.А.Ф. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата до 507,50 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. -30.04.2016 г., както и за предоставена услуга дялово
разпределение за сумата до 12,43 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.07.2017 г., до окончателното изплащане на сумите, че Л.Ф.Ф. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 253,75 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. -30.04.2016 г., както и за
предоставена услуга дялово разпределение за сумата от 6,21 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.07.2017 г., до окончателното изплащане на
сумите, и че Ц.Ф.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 253,75 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. -30.04.2016 г., както и за предоставена услуга дялово
разпределение за сумата от 6,21 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.07.2017 г., до окончателното изплащане на сумите, и вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ,
че:
1. В.А.Ф., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата от 507,50 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както сумата от 12,43
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, ведно със законната лихва върху посочените суми
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 20.07.2017 г. до окончателното плащане.
2. Л.Ф.Ф., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 253,75 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата от 6,21 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.07.2017
г. до окончателното плащане.
3. Ц.Ф.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата от 253,75 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и сумата
от 6,21 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.07.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 560417 от 12.12.2018 г., постановено по гр.д.
№ 70604 по описа за 2017 г. на СРС, 150 състав, в частта, с която са отхвърлени
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено по отношение на В.А.Ф., че дължи на
„Т.С.“ ЕАД, сумата над 507,50 лв. до претендирания размер от 1015 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. -30.04.2016 г., за предоставена услуга дялово разпределение сумата
над 12,43 лв. до претендирания размер от 24,84 лв., както и в частта, с която
са отхвърлени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че В.А.Ф., Л.Ф.Ф. и Ц.Ф.П. дължат на „Т.С.“
ЕАД, в условията на разделна отговорност, сумата 84,45 лв. - законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2015 г. до 13.07.2017 г.,
както и лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение в размер на 8,77 лв.
ОСЪЖДА В.А.Ф., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 17,42 лв. – разноски
за производството по ч.гр.д. № 49240/2017 г. на СРС, 150 с-в, сумата от 140,77
лв. – разноски за производството по гр.д. № 70604/2017 г. на СРС, 150 с-в,
както и сумата от 44,44 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Л.Ф.Ф., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 17,42 лв. – разноски
за производството по ч.гр.д. № 49240/2017 г. на СРС, 150 с-в, сумата от 140,77
лв. – разноски за производството по гр.д. № 70604/2017 г. на СРС, 150 с-в,
както и сумата от 44,44 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц.Ф.П., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 17,42 лв. – разноски
за производството по ч.гр.д. № 49240/2017 г. на СРС, 150 с-в, сумата от 140,77
лв. – разноски за производството по гр.д. № 70604/2017 г. на СРС, 150 с-в,
както и сумата от 44,44 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.