Р Е Ш Е Н И Е
№1536/20.3.2020г.
Гр.Варна,20.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет и първи февруари през през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
Х. ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 14 762 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявен от ищеца М.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Х. Д. Д. ***, кантора с адрес: * против ответното дружество „Е
. - П. П.“ АД ЕИК *, седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
основава исковата си молба на следните твърдения: Ищецът сочи, че с брат му Н.П.С.,
притежават недвижим имот, представляващ апартамент № * в гр. В.. Партидата за
захранване с електрическа енергия била присъединена към
електроразпределителната мрежа с клиентски номер *, абонатен номер * и била на
името на ищеца.Ищецът твърди, че апартамента се ползвал от м. му – Й. Н. П.,
през по-голямата част от годината тя живеела сама в него, като за кратки
периоди от време - от по около месец и половина, два пъти в годината, тъй като
работела извън страната, и брат му живеел с нея.На 27.08.2019 г., твърди
ищецът, че майка му намерила в пощата писмо от „Е. С.“ АД, адресирано до ищеца,
като титуляр на партидата, по повод на което се срещнали и установили, че с
писмото ищецът се уведомява ,че на 28.09.2018г. била извършена проверка на
точността на измерване на обслужващата измервателна система и свързващите ги
електрически инсталации, и е съставен констативен протокол № *. За този КП,
както и за проверката, М.С. разбрал от писмото, тъй като нито той, нито някой
от семейството му някога не били уведомявани, че такава ще се прави, и че била
извършена. Наведени са твърдения, че ищецът се обадил на телефон с номер * и
разговарял със служителка, която му обяснила, че на 26.08.2019 г.била издадена
фактура за сумата от 2671,13 лева, чийто срок за плащане бил 25.09.2019 г., а
периодът за който била начислена тази сума бил от една година, но без да уточни тази една
година с каква начална и крайна дата била, както и какво било основанието за
издаването на фактурата и защо се дължала сумата. Към писмото бил приложен и
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № */*г.
от „Б. И. М.“ Р..Съгласно т. 5 от този КП, сочи ищецът, било вписано, че при
„софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера,
наличие на преминала енергия на тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея“.
С цел изясняване на ситуацията, в т.ч. да бъдело обяснено на ищеца на какво основание
се дължи тази сума, и най-вече защото счита, че не я дължи, подал възражение с
вх.№ */* г. Отговорът, който получил ищецът, бил: че количеството
електроенергия е коректно начислено, като не му била предоставена пълна
информация и документация, относно извършената корекция на сметката за
електроенергия. Този отговор ищецът намира за „незадоволителен“, тъй като от
него не можел да се направи категоричен и обоснован извод за дължимостта на
процесната сума.
По същество ищецът оспорва КП № * от
28.09.2018г., както и констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № */*г. от „Б. И. М." Р.. Твърди, че проверката не
била протекла законосъобразно и по предвидения ред; описаните в КП свидетели в
действителност не били присъствали на извършването й и смяната на електромера,
потърсени били от служителите едва за подписването на протокола, поради което
описаните констатации не обвързвали ищеца, същите били необективни и неверни. Сочи
се в исковата молба,че нито ищеца като титуляр по партидата, нито майка му,
като обитаваща жилището, били търсени или уведомявани, по надлежен начин, за
проверката и извършената корекция и за всичко това разбрали едва една година
по-късно с получаването на писмото.Имайки предвид това ищецът счита, че
проверката и смяната на електромера, не били извършени по предвиденият
нормативен ред, не били налице законовите предпоставки за извършването им,
поради което КП не следвало да бъде използван като основание за извършване на
преизчисление. Твърди се в исковата молба, че липсвала обективна причина, която
да обосновава демонтажа на проверяваното СТИ. Дори напротив- липсвали
установени по време на проверката технически неизправности по процесното СТИ. В
началото на септември 2019г. заявява още ищеца ,че било получено писмо от „Е.
П. П.“ АД с изх. № 54653_КП*_2/26.08.2019г., в което вече била приложена и фактурата с № ********** от
26.08.2019г. за сумата от 2,671,13 лева за енергия за периода от 29.09.2017г.
до 28.09.2018г., енергия за подпериод от 29.09.2017г. до 30.06.2018г., енергия
за подпериод от 01.07.2018г. до 28.09.2018г. Било приложено и становище за
начисление на електрическа енергия, в което било записано, че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което било
установено точното количество неотчетена ел. енергия. Оспорено е от ищеца
същото.Оспорен е начина и методиката, по които била начислена процесната сума,
същата представлявала „корекция за неизвестно как определен период от време“,
при „неизвестни изходни данни за потребление“, и също така М.С. не бил уведомен
и за механизма на преизчисление, който бил ползван.
Ищецът М.С. смята, че сумата била
произволно начислена. Това било /според ищеца/ така поради липсата на правно
основание, както и липсата на потребление, което да не било измерено. С оглед
на горното за ищеца оставало не ясно как и защо била формирана процесната сума;
кой и кога извършил установеното неправомерно софтуерно въздействие, имайки
предвид факта, че електромерът не бил негова собственост. Всички електромери на
входа,подчертава в исковата си молба ищеца, че се намирали в заключено ел.
табло и за него ключ, и достъп имали само представители на дружеството -
доставчик на ел. енергия. Съгласно общите правила на правото, собственикът на
една вещ бил длъжен да се грижи, както за опазването й, така и за поддържането
и в изправност. Задължението да поддържа измервателния уред в изправност, и
отговорността за правилната инсталация и свързване, било на
електроразпределителното дружество, като собственик на електроразпределителната
мрежа, а не на потребителя, поради което ищецът намира за незаконосъобразно
последиците от евентуално неправилно/неточно отчитане или от неправомерно
въздействие върху СТИ да са за сметка на потребителя.
Смята и твърди ищецът, че не дължи
сумата от 2.671,13 лева, тъй като описаната електроенергия в действителност не
била изразходвана, а и в същото време липсвали данни какво било количеството на
електроенергията, как и по каква методика било изчислено и т.н.. Тези въпроси
за ищеца били неизяснени за него, в качеството ми на потребител.Твърди се още
от М.С., че от негова страна не било осъществявано неправомерно софтуерно или
каквото и да било въздействие върху електромера, и не бил потребил ел.
енергията, на стойност 2671.13лева, за период 29.09.2017г. до 28.09.2018г.На
следващо място, сочи ищецът в исковата си молба,че отчетът по скрит и
недостъпен регистър за него като потребител, бил в пряко нарушение на нормативните
правила, тъй като дружеството - доставчик било длъжно да му осигури като
купувач на електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на
средството за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежала
на разчитане само със специален софтуер, с който разполагал единствено неговият
производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно
възможността за ищеца като абонат за контрол на показанията била
възпрепятствана, и като потребител бил поставен в неравноправно положение.В
заключение,при всичко изложено по-горе, ищецът оспорва извършената от ответното
дружество корекционна процедура, твърди че същата била незаконосъобразно и ненадлежно извършена, не
било налице основание за извършеното едностранно начисление на допълнително
количество ел. енергия.Изразено е от М.С. несъгласие с извършената корекция от
страна на „Е.П." АД на електроенергия за минал период, като счита същата
корекцията за недопустима и незаконосъобразна, твърдейки, че не било безспорно
установено основанието за преизчисление и фактуриране на процесната сума,
предвид на което за него бил налице правен интерес от завеждане на настоящия
иск за установяване на несъществуването на вземането по Фактура № ********** от
26.08.2019г. за енергия за периода от 29.09.2017г. до 28.09.2018г., енергия за
подпериод от 29.09.2017г. до 30.06.2018г., енергия за подпериод от 01.07.2018г.
до 28.09.2018г., издадена от „Е. П. П." АД на стойност 2.671,13лева.
С
оглед на гореизложеното, и съгласно чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК ищецът е сезирал РС
Варна с искането да
бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено че
ищецът М.П.С., ЕГН **********,
адрес: ***, не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК *, сумата в размер на 2.671,13 лева, представляваща
преизчисление при неточно измерване/ неизмерване, като е начислено допълнително
общо количество ел. енергия за периода от 29.09.2017г. до 28.09.2018г., в обект,
находящ се в *, за което е издадена фактура № ********** от 26.08.2019г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.Обективирано
е искането на ищеца да се присъдят сторените съдебно –деловодни разноски.В
подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказетлствени искания.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника- чрез адв. В. М. от САК, с който намира предявеният иск като допустим,но
неоснователен. Предявеният иск ответното дружество приема за изцяло
неоснователен. Твърди се, че е налице правно основание за възникване на
оспорваното материално право- предмет на ОУИ, а именно вземането на „Е . - П.
П.“ АД към ищеца за потребена ел.енергия на стойност 2 671,13лева,
конкретизирано по размер с фактура № **********/26.08.2019 г. Процесната сума
според ответното дружество представлявала цена на реално доставена и потребена
от абоната ел.енергия в размер на 14 140 кВТч , и се дължала на основание чл. 50 ПИКЕЕ във връзка с чл.
200, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД.Не оспорва между ответното дружество и
ищеца да съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът
да е потребител на електроенергия за посочения в исковата молба обект, както и
ел.енергията е доставяна до обекта на потребление на ел.енергия през ЕРМ на „Е.
-П. М.“ АД. Не е спорно, че е била извършена проверка на изправността на
електромера на от страна на служители на Е. П. М. АД , за което е бил съставен
Констативен протокол, както и че резултатите от проверката са обективирани в
КП. Наведени са следните възражения
против иска и обстоятелствата, на които те се основават: 1. Страните по
спора били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на
ел.енергия през електроразпределителните мрежи на Е. „С.“ АД.]2.Ответното
дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение а именно –да осигурява
непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект, находящ се в *с
абонатен номер * и клиентски номер *. ]3.На
28.09.2018 г. била извършена проверка на измервателната система в обекта на
ищеца от служители на „ЕРП С.“ АД, в присъствието на двама свидетели.
Дружеството сочи „Е . - П. П. „ АД, че нямало вменено задължение по закон или
от ОУ на ДПЕЕЕМ предварително да известява потребителите за проверките,които
извършва реализирайки правата си на собственик, т.к. подобно предизвестяване
щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия
върху измервателните системи и СТИ. В отговора на искова молба ответното
дружество сочи, че „Е. С.“ АД е дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР.
Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346,
б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл.
116, ал. 6 от ЗЕ, респ. имало право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за
търговско измерване се извършвали първоначална и последващи проверки по реда на
Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следяло за
техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка
било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД, твърди „Е . - П. П. „АД,че
изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на
чл. 63 ЗЗД.]4.За
извършената проверка в отговора на искова молба се сочи, че бил съставен
Констативен протокол № *., като при проверката били извършени замервания с
еталонен калибриран уред и установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. имало показания в размер на
14140 кВТч. В регистър 1.8.1. били
отчетени 1608 квтч, в регистър 1.8.2. -3751 квтч, а в регистър 1.8.3. -
14140 квтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен е с нов такъв,
поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № * и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.Констативният протокол за техническа
проверка,според ответното дружество отразявал действителното фактическо
положение, същият бил подписан от двама
независими свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр. № *, на
неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност.
Безспорно / за ответното дружество/ в имота на ищеца била консумирана
електрическа енергия, която не била заплатена.В тази връзка твърденията на
ответника са, че ако абонатът бил потребил електрическа енергия в количество,
различно от отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната
връзка.;5. Твърди се още в отговора на искова молба, че Експертизата била извършена от Б. И.
М., Г. д. „М. и и. у.“, Р. о. - Р.. За извършената експертиза бил съставен
Констативен протокол № */*г. При софтуерно четене била установена намеса в
тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в
размер на 14140,7 квтч., която не била визуализирана на дисплея. Констативният
протокол на Б. И. М., Г. д. „М. и и. у.“, Р. о. –Р., акцентира в отговора си
ответната страна, че е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл.
179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена
сила.; 6. На 22.08.2019 г. „Е. С.“ АД съставило Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизираро размера на оспореното вземане. Установено
било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3
-14 140 кВТч.Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа можел да
коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от
една година назад. Този тип вмешателство имал за цел част от консумираната
ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера.
При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи
натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това
ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали. На
26.08.2019г. „Е . - П. П.“ АД издало фактура № **********, с което била
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър, а именно 2671,13 лв. С писма от „Е. С.“ АД (изх. №
54653/26.08.2019 г.) и от „Е. - П.“ АД (изх. № 54653/26.08.2019г.) били
приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата. За
обосноваване на релевираните възражения в отговора на искова молба ответникът
се позовава на Решение № 21 от 01.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016г., I
г.о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, в което Решение, решаващият
състав приел, че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява
сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително
доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък
размер, поради грешно въведени в информационната база данни за техническите
параметри на СТИ. Като аргумент в подкрепа на същия извод, решаващия състав се
е позовал на принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за една друга
сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия,
когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал
реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото. Въпреки, че била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър, възразява
ответното дружество, че била реално доставена и потребена от потребителя, но
същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта,
която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на
електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия, респ. процесната сума се дължала от
ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В
условията на евентуалност, ако ВРС приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към
конкретната хипотеза,ответникът желае съдът да отхвърли иска на основание чл.
183 ЗЗД, доколкото в
случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било и Решение №
150/26.06.2019г„ постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС. III
г.о.С оглед гореизложеното ответното дружество желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен
и недоказан и да присъди в полза на ответника сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение.
С оглед установяване на твърдените в
отговора на исковата молба факти и обстоятелства, ответното дружество е
направило доказателствени искания .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 21.02.2020 год.- ищецът представляван от адв. Д.
желае ВРС да постанови
Решение, по силата на което да уважи предявения иск като основателен и доказан
и да бъде прието за установено, че М.П.С. не дължи на „Е . - П. П.” сумата в
размер на 2671,13 лв., представляваща преизчисление при неточно
измерване/неизмерване, като е начислено допълнително общо количество ел.енергия
за периода 29.09.2017 г. – 28.08.2018 г., за което е издадена процесната
фактура.Обективирано е искане да бъдат присъдени в полза на ищеца сторените
съдебно-деловодни разноски и да бъде предоставен срок за писмени
бележки.Процесуалният представител на ищеца е направил и възражение по реда на
чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от ответното дружество
адвокатски хонорар.
В същото съдебно заседание
ответното дружество,представлявано от адв. Л. желае ВРС да отхвърли иска и като
неоснователен и като недоказан по съображенията изложени в отговора на искова
молба ,както и да бъдат присъдени съдебно - деловодни разноски в полза на
ответното дружество.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
първо място от ангажираните от ищеца заверени за вярност с оригинала копия на
документи, приобщени на л. 14 , л.15,л.16 се установява и изяснява по безспорен
начин несъгласието на ищеца с претенцията на ответното дружество за заплащане
на исковата сума.
Приобщените
на лист 14 и 15 по делото заверени за
вярност с оригинала копия на писма на двете енергийни дружества –„ЕРП С.” АД от
10.9.2019 г. и „Е. П. П.” АД от 10.09.2019 г.свидетелстват затова,че с писмено
искане с вх.№ 5202645/29.8.2019 г. ищецът е възразил пред „ЕРП С. „ АД
,оспорвайки начисленото му количество ел.енергия, като и двете дружества са
уведомили ищеца,че сумата е дължима по повод проверка от 28.09.2019г. на СТИ ,
обслужващо адреса на потребление – * . Приложения на л. 16 –ти по делото в
заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт № *, том * , рег. № *,
дело № */ * г. от дата * г. на нот.Д. Б. – нот. с рег.№ 012 по регистъра на
НК и район на действие РС Варна обективира сделка покупко - продажба .От вписаното в нотариалния акт се
констатира, че на 24.09.2004г.продавачите П. С. К. и Й. Н. П. са продали на М.П.С. и Н.П.С., представлявани
от пълномощника си Й. Н. П. съсобствения
си имот- т.е. имота представяващ обект на потребление на ел.енергия . Доколкото
в нотариалния акт не е вписано изрично при какви квоти М. и Н. С.
,представлявани от Й.П. придобиват вещното право на собственост върху недвижимия имот –апартамент * в * във В.,
то следва извода,че купувачите считано от 24.9.2004г. са придобили собствеността
върху имота при равни квоти . От останалите писмени докателства ангажирани и
от двете страни и хронологично приложени към отговора на искова молба а именно : представените с отговора на исковата молба заверени
копия на следните писмени доказателства: Констативен протокол № */28.09.2018 г.; Констативен протокол № */* г.
от метрологична експертиза на средство за измерване на Българския институт по
метрология; становище от 22.08.2019 г. за начисление на електрическа енергия
относно Констативен протокол № */* г., абонатен № *, клиентски № * и извършена
техническа проверка; фактура №
**********/26.08.2019 г.; справка за
потреблението през последните 12/24/36 м към дата 25.09.2019 г. за клиент с
клиентски № *; извлечение за фактури
и плащания за период към дата 25.09.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение от сметка от 24.09.2019 г.; писмо изх.№ 54653_КП*_1/26.08.2019 г.
от „Е. С.” АД; писмо изх. № 54653_КП*_2/26.08.2019
г. от „Е . - П. П.” АД; известие за
доставяне от дата 28.08.2019 г.; известие
за доставяне от 30.08.2019 г.; Констативен
протокол № 11105933/20.01.2015 г. - се установяват и доказват твърденията и на двете страни затова,че ищецът има качеството потребител на ел.енергия, която енергия е потребявана на адрес в гр.В. – (адреса вписан и в петитума на
иска с посочения абонатен и клиентски номера).
Всъщност, независимо от
обема на вещното право на собственост върху самостоятелния обект, който
принадлежи на ищеца, съдът с проекта за доклад, обявен за окончателен е отделил
безспорните факти и обстоятелства по делото , без възражения на страните.С
доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК, СЪДЪТ е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че страните по делото се намират в облигационна връзка с предмет
продажба и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество потребител
на ел. енергия по смисъла на ЗЕ;че е извършена проверка на адреса на
потребление (обект на потребеление на ел.енергия), за което е съставен КП от
служители на „Е. - П. М.“ АД; че при извършване на проверката ищецът и или
упълномощено лице не са присъствали а проверката е съставена с участие на двама
свидетели че исковата сума не е платена от ищеца към ответното дружество.
При така установеното по делото и отделените
за безспорни факти и обстоятелства се налага извод, че спорът между страните е дали ищецът дължи на ответника исковата сума,
за която ответникът е издал спрямо ищеца първичен счетоводен документ –данъчна
фактура.
За да бъде даден отговор на този
въпрос а и за цялостното изясняване на фактическата страна по спора по делото е
допусната,изготвена и приобщена по надлежния ред съдебна електротехническа експертиза .
От заключението на вещото лице инж.Н.В.
по допуснатата СЕТЕ / л. 61-65 /се
установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства :
На 28.09.2018 г. е била извършена
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/- електромер с фабричен
номер * – тип „*” M -02 с ток 5/60 А .Проверката няма спор, че е била проведена
на адреса на потребление на ел.енергия, като резултатите са били обективирани в
Констативен протокол № * на „ЕРП С.” АД.
Видно от КП на „ЕРП С.” АД /л.28,29/ -
проверката е била извършена без участието на абоната или на упълномощен от него представител, но с участието на
двама свидетели / съседи на абоната- съгласно вписването в КП /. В КП, в раздел
Втори служителите на електроразпределителното дружество са вписали следните
показания на електромера по отделните тарифи : 1.8.1 –001 608 кВт, 1.8.2 –
003 751 кВТч, 1.8.3 – 014 140 кВТч и 1.8.4- 000 000 кВТч., както
и че СТИ е демонтиран, запечатан с пломба № * /л.29/ и предаден за експертиза.
Установява се от
заключението на вещото лице, че по същество и вещото лице се е позовало на
приобщените по делото писмени доказателства,описани подробно по-горе.
Въз основа на КП от
проверката на СТИ и на КП от метрологична експертиза на СТИ, в.л. инж.В. стига
до извода, че съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния СТИ, доказано от независимото
изследване на БИМ, както и че натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само в
следствие на човешка намеса.
Констатациите на вещото
лице в СТЕ, релевантни към правилното разрешаване на спора по същество са,че
ел.енергията от общо 14 140 кВТч
е била отчетена от СТИ, че
са били налице предпоставките на чл.50
ПИКЕЕ и математическите изчисления на стойността на служебно определеното с
фактурата количество ел.енергия са верни при среден технологичен разход.
От разпита на вещото лице Н.В., проведен в открито съдебно
заседание, обаче се доизясняват и други относими към предмета на спора по
същество факти и обстоятелства а именно : На конкретно поставени въпроси от
адв.Л., вещото лице дава отговор, че ако електромерът е бил с нулеви показания по видимите на дисплея регистри – 1.8.1 и 1.8.2,
то това означава, че уредът е бил нов, неупотребяван и съответно не е бил
включен към електрическата мрежа и след като към него е няма подавано
напрежение, то няма как в паметта му да бъдат отразени някакви стойности.
Поради тази причина чисто технически заключението на вещото лице е , че при нулеви показания по
основните тарифи, нулеви са и показанията в скрития регистър 1.8.3. При така
дадения отговор от вещото лице съдът е предявил на вещото лице Констативен протокол №
11105933/21.01.2015 г., приложен на л. 47-48 по делото, като вещото лице след запознаване с този
протокол /: т.е. протокола от първоначален монтаж на СТИ / заявява, че може де
се приеме, че електромерът и по третата тарифа е бил с нулеви показания.На поставени от адв.Д. въпроси инж.В. отговоря,че не може да бъде
установен началния момент на въздействието върху електромера, т. к. електромерът
не е от типа смарт, не е включен в системата за дистанционен отчет, която
система само дава с точност началния момент на отчитането в скрит регистър.И на
последно място вещото лице инж.В. заявява пред съда ,че не може да се установи
и в кой часови диапазон на денонощието е ставало това отклоняване на енергията
от видимите към скрития регистър.
Извън допуснатата СТЕ
останалите писмени доказателства не са пряко релевантни към спора, т.к. касая
уведомяването на абоната за проведената проверка,коригирането на сметката за
потребление и данни за потребелението и плащане на ел.енергия .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца М.С. отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим,
тъй като с него ищецът цели да установи със СПН несъществуването в полза на
ответното дружество – „ Е . - П. П. „ АД на претендираното от последното
вземане в размер на 2 671,13лева. При предявеният отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе
да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе
и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото
на ответника.Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната
фактура, че това количество не е платено от абоната потребител на ел.енергия и
ищец по делото , поради което и в съответствие със одобрените и приети Общи
условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.
Факт е по делото, че
страните се намират в договорна връзка както и че ищецът М.С. е потребител на ел.енергия а
ответното дружество му доставя ел.енергия на адреса на потребление
представляващ недвижим имот – апартамент, находящ се в * Изяснено е по делото въз основа на писмените
доказателства и заключението по допуснатата СТЕ (която съдът кредитира напълно
и като обективна и като компетентно проведена), че електромерът обслужващ
адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на проверка извършена на дата 28.09.2018г./видно
от л. 28,29 от делото/.Не е спорно по делото, че на посочената дата 28.09.2018 г.служители на трето неучастващо в
спора лице – „Е. С.” АД / ЕРП С. АД –дружество с предходно наименование „Е. -
П. М.” АД/ са извършили проверката на обекта на потребление на ел.енергия, като
са констатирали, че в СТИ с фабричен номер * е било открито наличие на преминала
ел.енергия по невизуализирания на дисплея / така наречен скрит регистър/ Т 3 –
1.8.3 .От отразеното в КП е видно, че същото
това СТИ е било демонтирано за експертиза а на негово място монтиран нов
изправен електромер. Както бе посочено и по-горе, страните не спорят, че КП за
проверката на електромера е бил съставен от служители на третото неучастващо в
спора юридическо лице ,без присъствието на абоната. Установява се безспорно по
делото, че СТИ, което е обслужвало адреса на потребление на ел.енергия, е било
демонтирано на датата на проверката и предадено по надлежния ред за
метрологична експертиза, изготвена от БИМ ГД „МИУ” – РО Р., резултатите от
която експертиза са обективирани в протокола на БИМ от метрологична експертиза
№ 1595 от 14.08.2019 г./ л.30,31 от делото/. Във основа на така извършената
проверка на СТИ, констатациите в КП на ЕРП С. АД и Експертизата на БИМ от
страна на ЕРП С. АД е било изготвено Становище / л. 32/ за определяне на
количеството ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да заплати след
разчитане на данните в регистър 1.8.3.
и на абоната - потребител /ищеца / е била издадена от ответника фактурата от
дата 26.08.2019 г. за сумата от 2 671,13 лв.с начислен ДДС.Тази сума
е била определена за периода от една
година назад във времето, считано от датата на проверката на СТИ – от 29.09.2017 – 28.09.2018г., представляваща
стойност на сбора от определените служебно 14 140 киловатчаси ел.енергия
за доплащане на основание чл. 50 ПИКЕЕ .
Безспорно според
настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на потребена,
но неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при разчитане на данните
в регистър 1.8.3. от проверявания
СТИ.Спорът е дали е спазена цялата процедура по ПИКЕЕ от „Е. -П. П.” АД за да
се приеме,че именно количеството посочено в издадената от ответника фактура и
то за периода от точно максималния – една година назад е било реално доставено от ответника на
потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния
протокол .
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът извежда извода,
че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на ищеца за релевирания период.
Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по
делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по
делото не е установено от ответното дружество наличието на всички материално
правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен
протокол се вижда, че същият не носи подписа на потребителя, поради което
съдът намира,че този частен документ не обвързва ищеца с констатациите на служителите на „ЕРП С.
” АД . На следващо място видно и от материалите по делото,включително и от СТЕ
, заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и
компетентно дадено, се извежда извода, че исковата сума е била
определена съгласно действалите към
датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл. 50 ПИКЕЕ.
В тази връзка съдът не
може да не съобрази факта,че приетите
ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за което са образувани и приключили две
отделни административни дела.Релевантно към казуса се явява и постановеното
Решение
№ 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова.Със
същото Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г.
С Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател
Галина Христова и членове Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и
Румяна Лилова,постановено по административно дело № 2385/2016 г. е било обезсилено
Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за
Следва да се отбележи
обаче, че ВАС посочва, че разписаните в чл. 26 ЗНА задължения на съставителя
на проекта на нормативен акт са императивно предвидени, с оглед гарантиране
на принципите обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
Неизпълнението на което и да е от тях свидетелства за допуснато процесуално
нарушение от категорията на съществените, което опорочава до степен на незаконосъобразност
издадения в такава процедура акт. От приложените по а. д. № 2385 от
Или при действието на
нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ към датата на проверката на СТИ –28.09.2018 г.следва
да се даде отговор на релевантния въпрос : Въз основа на разпоредбата на чл.50
ПИКЕЕ ответникът на годно правно основание ли претендира заплащането на
исковата сума от ищеца М.С. ?
Този отговор следва бъде
даден в конкретното производство въз основа на всички събрани по делото
доказателства, както и при правилна преценка на действащата към дата на
проверката на СТИ , обслужващо обекта на потребление на ел.енергия материална
база и не на последно място в съответствие и с постановените актове на ВАС а
и на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК .
Според настоящият състав в
конкретния спор, относимо към правните изводи задължителното за настоящата
инстанция Решение № 104/1.08.2016 г. на ВКС, ТК, І-во т.о.,с председател
съдията Елеонора Чаначева, постановено по търговско дело №1671/2015 г.
по реда на чл.290 ГПК. Цитираното Решение съдържа подробен сравнителен
анализ на действалата преди и след приемането на ПИКЕЕ нормативна уредба даваща
право на ответното дружество да извършва едностранни корекции на сметки
на потребена ел.енергия като са отделени две хипотези в които това би
могло да се извърши:„ констатирано обективно неизмерване,неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната
система. Конкретно по въпроса по който е постановен съдебният акт по реда на чл.290 ГПК ВКС приема, че „последицата от липсата на изпълнено изискване на
чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ за присъствие на проверката по чл.43 и чл.44 от ПИКЕЕ на
орган на полицията, при съставен констативен протокол,макар и отговарящ на
останалите изисквания на чл.47 от ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за
оператора на електроразпределителната мрежа право да извършва корекция на
сметката за електроенергия на потребител,респ. – на право на крайния снабдител
да претендира суми,начислени на потребителя въз основа на тази корекция.”.Или в
обобщение, след като по делото е установено и изяснено,че се касае за
софтуерна манипулация върху СТИ,то според настоящия състав КП на първо
място не обвързва потребителя – ищец
с констатациите обективирани в протокола,поради това че КП е частен документ.Отделно
от горното при установено по делото неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния електромер, възниква и въпроса натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.8.3., чрез софтуерно претарифиране
кога и от кого е извършено (при ясната цел на тази намеса а и при
положение, че същата не може да бъде извършена по друг начин освен чрез
използване на инфрачервен порт и лаптоп.) Ако е установено и доказано,че именно
потребителят ( било то пряко или не) е манипулирал електромера, то тогава би
било оправдано ангажирането на отговорността на същия за заплащане на исковата
сума, но в случая това не е така.Както бе посочено и по-горе съществуват две
отделни хипотези за извършване по действалите към момента на проверката правила
за измерване на количествата ел.енергия, при които ответникът е могъл да
коригира едностранно количеството потребена ел.енергия. В първата хипотеза
не се търси намеса на потребителя на ел.енергия и или вина а се касае за обективната
му договорна отговорност, на която ответникът може да се позове, но във
втория случай правно релевантни са тези обстоятелства, предполагащи намеса на
субективен фактор, при която се променя схемата на свързване,водещо до
неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.
Въпросът, на който следва
да се даде правилен отговор е : След като с влязлото в сила на ВАС окончателно
решение са отменени ПИКЕЕ (без разпоредбите на чл. 47-51 ПИКЕЕ)
може ли ответникът да коригира сметката за потребление на абоната, в кои точно
хипотези и как се определя количеството ел.енергия? В конкретния случай съдът
счита,че след като самият констативен протокол не е подписан от потребителя, то
и потестативното право на ответника да претендира от потребителя –ищеца С. исковата
сума не е надлежно възникнало.
Макар и по делото да е
установено и доказано,че е извършена софтуерна манипулация на СТИ видно и от
заключението на вещото лице В., количеството ел.енергия,правилно математически
остойностено при средни технологични разходи, е можело да бъде доставено до
абоната както за максималния 1 годишен период, така за по-кратък. Т.е. при
хипотеза, при която и от самата съдебно- техническа експертиза, се извеждат
извода затова, че е вероятно и възможно претендираната ел.енергия да може да е
била доставена до абоната, се налага изводът,че не е доказано,че точно начисленото
количество ел.енергия и то в максималния период от една година назад, считано
от датата на проверката на СТИ е било достигнало и потребено от абоната.
Ето защо, съдът намира
предявения иск и за основателен и за доказан поради което го уважава в пълнота.
Отделен е въпросът, че преди датата на проверката на СТИ е било постановено
друго Решение на ВАС, също релевантно към идентични казуси.Постановеното от ВАС ,невлязлото Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на Четвърто Отделение по адм.дело № 3879/2017 г., с председател Аделина
Ковачева, членове –Кремена Хараланова и Бисерка Цанева касае в частност и
нормата на която ответникът се е позовал при начисляване на ел.енергията,
претендирана за плащане от ищцата а именно – чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният
съдебен акт е публикуван в интернет страницата на ВАС и от него се установява,
че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ,
бр.98 от 12.11.2013 г, приети с т.3 от Протоколно решение на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране от закрито заседание, проведено на 14.10.2013
г. и обективирано в протокол № 147 от същата дата.
Или действащите към
момента останали разпоредби от ПИКЕЕ са отменени, поради което и съдът
намира,че единствено и само може да се изведе извод, че в практиката си към
момента ВАС застъпва първоначалното становище обективирано в Решение № №
12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик
председателят Нина Докторова .
Действащите към момента
нови ПИКЕЕ са публикувани на интернет страницата на ответника,но не касаят
настоящия спор. По същия начин неотносими са към спора са предходните ОУ на
двете енергийни дружества действали преди приемане на ПИКЕЕ , за които няма
спор, чеп не дават право на ответника да коригира едностранно сметката на
абонатите поради недействителност на отделни клаузи на които в идентични случаи
се е позовавало ответното дружество .В този смисъл е налице трайна практика по
реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, съдът намира,
че искът на ищеца е и основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Крайният
си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и да са ангажирани доказателство
затова, че проверката на процесния електромер е била извършена при условията на
чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на началния момент, от който е било започнало
така нареченото претерифиране на СТИ и точното количество ел.енергия което да е
доставено и потребено от абоната и насочено към скрития регистър/1.8.3/ - Т 3, след
като ответното дружество не е извършило пълно и главно доказване се налага
извода,че ищецът не следва да плаща цена на ел.енергия на ответника, която цена
принципно би се дължала за точно определено,реално доставено и потребено
количество ел.енергия и за определен период от време .
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен и доказан, съдът на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца реално сторените разноски по делото
за които са ангажирани доказателства.
Видно от приобщения по
делото на лист 66–ти ищецът е посочил че претендира заплащане следните строени
съдебно–деловодни разноски:1/.400 лв. за заплатен адвокатски хонорар, 2/.
106,85 лева за заплатена държавна такса и 3/. 5 лв. за един брой съдебно
удостоверение.
Цитираните три разхода са
доказани и по основание и по размер ,поради което съдът присъжда на ищеца
всички съдебно деловодни разноски равняващи се на общо 511,85 лв.(петстотин и единадесет
лева и осемдесет и пет стотинки),на осн.чл. 78, ал.1 ГПК .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца М.П.С., ЕГН **********,с адрес: ***, и ответното дружество „Е . - П. П.“ АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от П. С. С., Яна М. Д. и Г. К., че ищецът М.П.С., ЕГН **********, адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника Е . - П. П.“ АД, с ЕИК * СУМАТА в размер на 2.671,13 лева (две хиляди шестстотин
седемдесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща преизчисление
при неточно измерване/ неизмерване, като е начислено допълнително общо
количество ел. енергия за периода от 29.09.2017г. до 28.09.2018г., в обект,
находящ се в *, за което е издадена фактура № ********** от 26.08.2019г., на основание чл.
124,ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Е . - П. П.” АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.П.С.,
ЕГН **********,с
адрес: *** СУМАТА от общо 511,85 лв.(петстотин и единадесет
лева и осемдесет и пет стотинки) сторените от ищеца съдебно - деловодни
разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :