Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Русе, 6 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, V състав,
в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм.дело № 464 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано
е по жалба на “П. 2015” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.П.,
против Ревизионен акт /РА/ № Р-03001817007392-091-001/27.06.2018 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден
с Решение № 217/07.09.2018 година на директор Дирекция "Обжалване и
данъчно - осигурителна практика" град Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите относно допълнително определени задължения за
внасяне на ДДС, КД и лихви. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания ревизионен акт; твърди се, че не са били налице предпоставките за
провеждане на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК. Иска се отмяна на акта,
определяне на данъчна основа при съобразяване на представените пред директора
на ОДОП 9 бр. фактури и определяне на по-малък размер на корпоративен данък за
2016г., ДДС за данъчни периоди 01.01.2016г. – 30.09.2017г., съответно и
по-нисък размер на дължимите върху ДДС и КД лихви.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.С., която
поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – директор дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”,
гр.Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител юрск.Е., поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли съда да я остави без уважение, като се присъди съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Встъпилият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура Русе счита жалбата за неоснователна.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид
доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл.160 от ДОПК, прие за
установено следното:
Жалбата до съда е подадена срещу
подлежащ на оспорване РА, след изчерпване на фазата на административния контрол,
в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК
от легитимирано лице, поради което същата е допустима.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001817007392-020-001/30.10.2017 година,
изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001817007392 -020-002/06.02.2018 година;
заповедите са издадени във формата по чл. 113, ал. 1 ДОПК
и връчени на ревизираното лице, съобразно чл. 113, ал. 2 от ДОПК.
За доказване компетентността на органа, възложил ревизията е представена
Заповед № 1249/30.06.2017 година на териториалния директор на ТД на НАП град
Варна, с която на издалия ЗВР е възложено издаването на такива. Предвид на това
съдът приема, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган по
приходите.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК
е издаден ревизионен доклад (РД) № Р - 03001817007392-092-001 /24.04.2018 година
от органите по приходите, определени в ЗВР, който съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК,
връчен на жалбоподателя, съобразно чл. 117, ал. 4 от ДОПК,
като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК
същият е депозирал възражение. В
срока по чл. 119, ал. 3 ДОПК
е издаден обжалвания РА № Р – 03001817007392-091-001/27.06.2018 година.
Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя и в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК
е постъпила жалба, с която същия е обжалван по административен ред. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК
директорът на Дирекция "ОДОП" град Варна при ЦУ на НАП е постановил
Решение № 217/07.09.2017 година, с което е потвърдил изцяло РА.
РА е издаден в предвидената за това
форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила.
Със ЗВР
№ Р-03001817007392-020-001/30.10.2017г. е възложено извършване на ревизия на „П.
2015” ЕООД за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 –
31.12.2016г. и ДДС за периода 01.01.2016г. – 30.09.2017г.
От „П.
2015” ЕООД е подадена ГДД със счетоводен финансов резултат – счетоводна печалба
– 20 582,14 лв.
и полагащ се годишен корпоративен данък – 2 058,21 лв.
В
хода на производството се
установило, че през
проверявания период дейността на дружеството е включвала:
1.Пощенски
и куриерски услуги произтичащи от договор за търговско представителство,
сключен с „Еконт Експрес” с ЕИК – *********, в качеството му на оператор и „П.
2015”ЕООД в качеството му на представител на оператора, за извършване на
пощенски и куриерски услуги като част от мрежата на оператора „Еконт
Експрес”ООД. За тази дейност дружеството отчита приходи, представляващи
комисионна, определена от обема на извършваните услуги по договора за търговско
представителство.
2.Дейност
по организиране и продажба на билети за концерти на ДФА”Филип Кутев”, въз
основа на договори за възлагане с ДФА”Филип Кутев” – културен институт,
съгласно който ДФА е възложител, а „П. 2015”ЕООД е изпълнител на дейностите по
цялостната организация на концертите на ансамбъла.
3.Дейност
по организиране и осъществяване на концерти по договори, сключени с ФА”Тракия”
и Община Благоевград за Ансамбъл Пирин. При така сключените договори „П.
2015”ЕООД се задължава да осигури сцени и зали за провеждане на концертите,
гримьори, сервизни помещения, реклама на концертите. Изпълнителите – ФА”Тракия”
и Ансамбъл „Пирин” са длъжни да осигурят участие и изнесат концерти на
определени дати и места. ”П. 2015”ЕООД ще изплати суми – цена посочена във
всеки един договор за всеки един концерт срещу издадена му фактура от
съответния Ансамбъл.
Съгласно
представените договори с ФА”Тракия” и ФА”Пирин”, „П. 2015” ЕООД е фактически
изпълнител на услугите, свързани с изнасянето на концертите по точно определени
дати и места от ансамблите, въз основа на издадени му фактури, които са
намерили счетоводно отражение в разходите на едноличното дружество. Срещу това
дружеството, от свое име и за своя сметка, извършва продажба на билети за
концерти, които билети разпространява чрез издаване на такива от фискални
устройства, с въведен департамент – Билети за концерт.
Дейността
по организирането и продажбата на билети за концерти на ДФА”Филип Кутев” е въз
основа договор за възлагане от 25.04.2016 год. и договор от 03.05.2016 год., и
анекси към него за организиране продажби на билети за посочени точни дати на
провеждане и места на конкретния концерт. С ДФА”Филип Кутев” едноличното
дружество действа от името и за сметка на Ансамбъла. Тези доставки, извършвани
от дружеството, са освободени по см. на чл.42 от ЗДДС от облагане с ДДС.
Органите
по приходите установили общ размер на регистрирания оборот на всички фискални
устройства на едноличното дружество с департамент – Билети за концерт – 262 819,59
лв., от която сума е
приспадната стойността на непродадените /и представени в хода на ревизията/ билети
в размер на 1 647,20 лв.,
грешно въведена сума във ФУ – 2 712,50 лв.
и отчетените приходи от продажба на билети за концерт – 55 737,00
лв./ счетоводна сметка
702 /. Установен е неотчетен приход от продажба на билети
211 424.10лв. Установено било, че на касовите устройства на дружеството не
е отделен департамент за продажба на билети за всеки от ансамблите. Така и в счетоводството на „П.
2015”ЕООД получените приходи от продажба на билети за концертите са посочени
общо / по балансова сметка 702 /. Въз
основа на събраните в хода на ревизията доказателства приходните органи са
приели наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4, предложение 3 от ДОПК,
а именно: воденото счетоводнство не дава възможност за установяване на основата
за данъчно облагане. Във връзка с констатираното на жалбоподателя е връчено
Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК
и на основание чл. 124, ал. 3 от същия кодекс
му е изискано представяне на декларация. Горестоящата инстанция е приела и
наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК
- налице са данни за укрити приходи или доходи. След анализ на обстоятелствата
по чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
са установени разходи за дейността за 2016г. в размер на 292 261.24лв.,
определена е данъчна основа в размер 233 649.24лв., полагащ се
корпоративен данък 23 364.92лв. От последния е приспаднат внесения от
дружеството корпоративен данък в размер на 2 058.21 лв. и е установен
данък за довнасяне 21 306.71 лв. и лихва 3 369.47лв.
Органите
по приходите приели, че от облагане с ДДС за ревизираните периоди следва да се
освободят само продажбите на билети на ДФА”Филип Кутев”, доколкото ансамбълът е
културен институт, а извършваните доставки от дружеството-жалбоподател са от
името и за сметка на ДФА”Филип Кутев” и са освободени по см. на чл.42 от ЗДДС
от облагане с ДДС. За продажбите на билети на ФА”Тракия” и Ансамбъл „Пирин” не
са налице предпоставки за освобождаване от ДДС, поради което, върху
определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа, формирана от
неотчетените продажби от билети за концерти на тези ансамбли, установени по
месечни периоди, е допълнително начислен ДДС и лихви.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на РА. Твърди се, че не са
били налице предпоставките за провеждане на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, както
и че неправилно не са кредитирани 12 бр. фактури, издадени от ДФА”Филип Кутев”, които дружеството е
представило с възражението си срещу РД.
В
съдебното производство „П. 2015”ЕООД представя още 921 фискални бонове с
основание „Билет за концерт“, на обща стойност 5045.00лв., създадени през
2016г. и 2017г. Всички фискални бонове/билети за 2016г. са създадени на
06.02.2016г. и са на обща стойност 4357 лв. От показанията на св.Н.П. /стр.78,
гръб от делото/ се установява, че поради липса на достатъчен брой фискални
устройства за всеки обект, в който дружеството продава билети за концертите на
фолклорните ансамбли, тези фискални бонове с различна стойност – в зависимост
от цената на билетите, се „начукват“ предварително и се оставят в билетните каси
на съответния град. След концертите билетните каси връщали непродадените билети
и те се използвали за други концерти. Конкретно представените по делото билети
били открити след приключване на ревизионното производство в един от складовете
на дружеството.
По
делото са назначени и приети съдебно-счетоводни експертизи. Съгласно
заключението на вещото лице, счетоводството на „П. 2015” ЕООД е водено при нарушаване на основни счетоводни
принципи – текущо начисляване, предимство на съдържанието пред формата,
независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и
краен баланс. В резултат на това не са обособени департаменти за продадени
билети за всеки от съконтрагентите на „П. 2015” ЕООД във фискалните устройства
и така е създадено несъответствие между размера на счетоводно отразените
приходи от продажба на билети и оборотите, регистрирани на фискалните
устройства; не са изготвяни своевременно отчети за продадените билети за
различните концерти на фолклорните ансамбли, поради което е невъзможно
правилното и точно формиране на прихода от продажбите. В следствие на това се
стига до неосчетоводяване на подлежащи на облагане с корпоративен данък
приходи. Вещото лице заключава, че счетоводството на дружеството не е водено по
начин, даващ възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Съдът
изцяло кредитира даденото заключение. Не се спори, че билетите, продавани за
различните фолклорни ансамбли са с различно данъчно третиране, но, въпреки
това, не са обособени в отделни департаменти. Не е спорно и това, че фискалните
бонове – билети не са издавани за всеки конкретен концерт, а предварително,
като непродадените не са сторнирани; отчетите за продадени билети /конкретно на
ДФА”Филип Кутев”/, от една страна не са своевременно съставяни, а от друга – не
кореспондират с издадените фактури относно датите на проведените концерти. Във
фактурите такива липсват и за тях може
да се съди единствено от дадените в табличен вид пояснения от Ансамбъла /стр.135
и стр.146 от делото/.
С оглед
на горното и заключението на вещото лице, съдът приема, че изводът в РА за
наличие на основанието по чл. 122, ал.
1, т. 4, предложение 3 от ДОПК е правилен и обоснован, а направените в тази
насока възражения на жалбоподателя са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.
124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена
ревизия по чл.
122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Независимо от изложеното съдът намира,
че определената данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2016г.
следва да бъде изменена, с оглед представените в съдебното производство
доказателства. Не е спорно, че 848 бр. от приетите фискални бонове/билети, на
обща стойност 4357 лв., са създадени на фискално устройство на дружеството на 06.02.2016г.
При извършване на ревизията те са съобразени като част от неотчетените приходи
на „П. 2015” ЕООД. Следва от стойността на тези билети да бъде приспадната от
неотчетените приходи /аналогично на приетия от органите по приходите подход по
отношение на представени в хода на ревизията билети в размер на 1 647,20
лв./, като така
неотчетените приходи са намаляват на 200 008.89лв. В този случай,
съобразно приетата по делото експертиза на стр.106-115 от делото, данъчната
основа е в размер на 220 059.03 лв., върху която се дължи корпоративен
данък в размер на 22 059.10лв. След приспадане на внесения от дружеството КД
от 2 058.21лв., размерът на дължимия за довнасяне корпоративен данък е
20 000.89 лв., а лихвата за периода от 01.04.2017г., до когато е следвало
да бъде внесен данъка, до 27.06.2018г. – датата на издаване на РА, е 2 516.78
лв.
По
отношение на определените задължения за ДДС. Жалбоподателят твърди, че определеният
за периодите 05, 06, 07, 10, 11 и 12.2016г. и 02, 03, 04, 05 и 07.2017г. ДДС
следва да бъде намален, с оглед представените с възражението срещу РД фактури
на стр.67-72 от преписката. Посочените фактури са обсъдени накратко в РА и
по-подробно в решението на директора на ОДОП и не са съобразени в посока
намаляване на дължимия ДДС. Установява се, че фактурите са издадени от ДФА“Филип
Кутев“ през 2017г., като основанието за издаването им е формулирано по следния начин: „организация на
концерти за ДФА“Филип Кутев по отчети прихода от продажба на билети“ – за
фактура №515/30.01.2017г., „организация на концерти за ДФА“Филип Кутев съгласно
отчети прихода от билети“ – за фактура №518/17.02.2017г., „приходи продажба на
билети за организирани концерти на ДФА“Филип Кутев“ – за фактури
№520/31.03.2017г. , №522/28.04.2017г. и №525/31.05.2017г., „приходи от продажба
на билети съгласно отчети за организирани концерти на ДФА“Филип Кутев“ – за
фактури №529/30.06.2017г.,№531/31.07.2017г., 633/31.08.2017г., №536/30.09.2017г.,
№542/27.11.2017г., №544/28.12.2017г. и №538/30.10.2017г. Не е спорно, че фактурите
са намерили отразяване в счетоводствата на двете дружества. От посочените
основания съдът приема, че предмет на всички фактури са продажбата на билети за
концерти на ДФА“Филип Кутев“. В хода на
съдебното производство жалбоподателят е представил отчети за продадени билети
на ДФА“Филип Кутев“ за събитията през 2016г. и през 2017г., като всички отчети
са с посочена дата на съставяне около 7-10 дни след проведения концерт. При
съпоставка между отчетите и коментираните по-горе фактури /от които издадените
след 30.09.2017г. нямат отношение към ревизираните периоди/ липсва обвързаност
по време на провеждане на концертите и стойност на продадените за всеки един от
тях билети. От дадените в табличен вид пояснения от Ансамбъла /стр.135 и
стр.146 от делото/ се установява, че билетите от няколко концерта – описани по
време и място, са фактурирани с една фактура, а в някои случаи билетите от един
концерт са фактурирани заедно с други суми в различни фактури. Заедно с
посочената справка, ДФА“Филип Кутев“ е представил и отчети на билетите,
изходящи от жалбоподателя /и напълно кореспондиращи с представените от него в
с.з./, въз основа на които е издал фактурите. Представените както от жалбоподателя
доказателства, така и тези от ДФА“Филип Кутев“ не са били изисквани по реда на
чл.37, ал.3 от ДОПК, нито са били предмет на насрещна проверка. Като съобрази
представените договори между жалбоподателя и ДФА“Филип Кутев“, в които страните
се договарят за организиране на конкретно определени по време и място концерти
и като взе предвид, че така посочените концерти съответстват на изпратените от
Ансамбъла справки за проведени концерти и издадените описи за продадени билети
за всеки от тях, съдът приема, че тези
културни събития действително са проведени. Продажбата на билети за тях е
освободена доставка по см. на чл.44 от ЗДДС, поради което не следва да се
включва в данъчната основа за съответните периоди. Предвид това и съобразно
дадените от вещото лице заключения по приетите по делото втора и трета
експертиза, ДДС и лихва се дължат за данъчните периоди и размери, както следва:
за 05.2016г. – 5 527.03лв. и лихва 635.10лв.; за 10.2016г. – 5736.33лв. и
лихва 78.71лв.; за 11.2016г. - 4793.49лв. и лихва 197.29лв.; за 12.2016г. –
7246.86лв.; за 02.2017г. – 1051.21лв. и лихва 127.18лв.; за 05.2017г. – 2105.51лв. и за
07.2017г. – 2801.77лв. Определените с експертизите задължения за ДДС за
периодите 06.2016г., 07.2016г., 03.2017г. и 04.2017г. и за лихва за периодите
06.2016г., 07.2016г.,12.2016г., 03.2017г., 04.2017г., 05.2017г. и 07.2017г. са
по-големи от определените в РА. С оглед забраната по чл.160, ал.5 от ДОПК за
изменение на акта във вреда на жалбоподателя, в тази част той следва да бъде
оставен в сила.
Предвид
изложеното, оспореният Ревизионен акт №
Р-03001817007392-091-001/27.06.2018 г. следва да бъде отменен:
- в частта, в която е установено задължение за
корпоративен данък за 2016г. над 20 000.89лв. и лихва над 2 516.78лв.
- в частите, в които в таблица 1, колона 4 са установени задължения за ДДС и лихви за
данъчните периоди: за 05.2016г.
– ДДС над 5 527.03лв. и лихва над 635.10лв.; за 10.2016г. – ДДС над
5736.33лв. и лихва над 78.71лв.; за 11.2016г. - ДДС над 4793.49лв. и лихва над 197.29лв.;
за 12.2016г. – ДДС над 7246.86лв.; за 02.2017г. – ДДС над 1051.21лв. и лихва над
127.18лв.; за 05.2017г. – ДДС
над 2105.51лв. и за 07.2017г. – ДДС над 2801.77лв. В останалата част
ревизионният акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на “П. 2015”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.П., Ревизионен акт №
Р-03001817007392-091-001/27.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден
с Решение № 217/07.09.2018 година на директор Дирекция "Обжалване и
данъчно - осигурителна практика" град Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите
- в частта, в която е установено задължение за
корпоративен данък за 2016г. над 20 000.89лв. и лихва над 2 516.78лв.;
- в частите, в които в таблица 1, колона 4 са
установени размери на дължими ДДС и лихви за данъчните периоди: за 05.2016г. – ДДС над 5 527.03лв.
и лихва над 635.10лв.; за 10.2016г. – ДДС над 5736.33лв. и лихва над 78.71лв.;
за 11.2016г. - ДДС над 4793.49лв. и лихва над 197.29лв.; за 12.2016г. – ДДС над
7246.86лв.; за 02.2017г. – ДДС над 1051.21лв. и лихва над 127.18лв.; за 05.2017г. – ДДС над 2105.51лв. и
за 07.2017г. – ДДС над 2801.77лв.
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалбата на “П. 2015”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.П., Ревизионен акт №
Р-03001817007392-091-001/27.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден
с Решение № 217/07.09.2018 година на директор Дирекция "Обжалване и
данъчно - осигурителна практика" град Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите В ЧАСТТА, с която на оспорващото дружество в таблица 1, колона 4 на Ревизионен акт №
Р-03001817007392-091-001/27.06.2018 г са установени размери на дължими ДДС и
лихви за данъчните периоди: за 01.2016г. – ДДС 2551.71лв. и лихва 612.32лв; за
02.2016г. – 7316.35лв. и лихва 1697.36лв.; за 03.2016г. – ДДС 7483.83лв. и
лихви 1590лв.; за 04.2016г. – ДДС 8886.04лв. и лихви 1327.03лв.; за 05.2016г. – ДДС 5 527.03лв. и
лихва 635.10лв.; 06.2016г. – ДДС 2812.82лв. и лихви 550.94лв.; за 07.2016г. –
ДДС 2585.72лв. и лихви 39.92лв.;за 08.2016г. – ДДС 3529.27лв. и лихви61.40лв.;
за 09.2016г. – ДДС 2064.31лв. и лихви340.93 лв.; за 10.2016г. – ДДС 5736.33лв.
и лихва 78.71лв.; за 11.2016г. - ДДС 4793.49лв. и лихва 197.29лв.; за 12.2016г.
– ДДС 7246.86лв. и лихви 52.88лв.;за 01.2017г. – ДДС 6288.11лв. и
лихви342.09лв.; за 02.2017г. – ДДС 1051.21лв. и лихва 127.18лв.; за 03.2017г. – ДДС 2237.17лв. и
лихви1.87лв.; за 04.2017г. – ДДС 2956лв. и лихви 309.80лв.;за 05.2017г. – ДДС
2105.51лв. и лихви105.01лв.; за 06.2017г. – ДДС 3279.63лв. и лихви 29.15лв. и
за 07.2017г. – ДДС 2801.77лв. и лихви 4.08лв., както и в ЧАСТТА, в която установено задължение за корпоративен данък за
2016г. 20 000.89лв. и лихва 2 516.78лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: