Решение по дело №329/2018 на Районен съд - Исперих

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 123

   12.04.2019г., гр.Исперих

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

 

На тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в състав:

                                                   Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

Секретар: Анна В.,

Прокурор:                        

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 329 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е исково с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба вх.№ 1695/10.05.2018г. от Д.А.О., ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Е.К. – АК Силистра, срещу Ф.Г.А., ЕГН: ********** ***, и И.Г.А., ЕГН: ********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сума в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинени от двамата травматични увреждания при нанесен му побой на 27.05.2016г., съставляващи разкъсно-контузна рана високо в теменната област на главата с оток и кръвонасядане по съседство; охлузване в дясна челна област; хематом по тръбната повърхност на лявапоясна област с две двойки просветлявания между успоредните контури; насиняване на меките тъкани в най-горната част на дясното бедро с две неправилни охлузвания върху увреждането, ведно със законната лихва, считано от дата та на увреждането – 27.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 27.05.2016г. вечерта между него и ответницата Ф.А. започнала разправия по повод на животни на ответницата, които били навлезли в двора на ищеца. Двамата си разменили обидни думи, след което ищецът си тръгнал. Към 21.30ч. – 22.00ч. той паркирал колата пред гаража си, когато двамата ответници тръгнали заплашително към него и започнали да се разправят. И.А. го съборил на земята и двамата започнали да нанасят удари по тялото на ищеца. В това време от дома на ищеца излязла доведената му дъщеря Симона Паламарова и като видяла, че налагат баща й със сопа, се развикала да спрат. Извикала и сина на И.А., който успял да го отдръпне. Ответницата Ф.А. се била обадила на телефон 112, като пристигналите на място полицаи започнали разследване по случая. Била образувана преписка, а на ищеца и Ф.А. били съставени протоколи за полицейско предупреждение. Заради получените многобройни наранявания на следващия ден ищецът посетил спешното отделение към МБАЛ – Разград, където бил прегледан, а на 30.05.2016г. посетил и съдебен лекар. Образуваната прокурорска преписка била прекратена на 27.07.2016г. с отказ за образуване на наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Заявява, че в резултат на инцидента и нанесените удари със сопа по главата и тялото получил травматични увреждания, подробно описани в съдебномедицинското удостоверение, които му причинили болки и страдания с различен по степен интензитет и различно време на възстановяване. Бил абсолютно непълноценен и в невъзможност да извършва трудова дейност за определен период от време, тъй като болката в главата била голяма. Получил стрес и дискомфорт, както и пречки за осъществяване на нормален начин на живот

Счита, че с действията си ответниците са му причинила неимуществени вреди, с което обосновава правния си интерес от завеждане на иска.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв.Е.К. от АК - Силистра, която поддържа изцяло предявената искова молба и излага подробни съображения, включително и в писмено становище.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците, действащи чрез адв.М.М. ***, представят писмен отговор, като считат иска за допустим, но неоснователен. Оспорват фактическата обстановка, описана в исковата молба. Не спорят, че е имало инцидент на 27.05.2016г. между ищеца и Ф.А., но същият се изразявал в противоправно нападение на ищеца спрямо този ответник. За същото на производктво в РС – Исперих е било образувано НЧХД № 172/2016г., приключило с влязъл в сила съдебен акт, според който ищецът е бил признат за виновен  в извършено от него деяние по чл. 130 ал. 2 НК спрямо първата ответница и му е било наложено съответното наказание, както и е бил осъден да заплати обезщетение на Ф.А.. Присъдата е била потвърдена от ОС – Разград.

По отношение на втория ответник И.А., който също бил обект на противоправно нападение от страна на ищеца и претърпял вреди от същото, било образувано НЧХД №171/2016г. по описа на РС –Исперих, което било приключило с влязла в сила Присъда №5/09.02.2018г., с която Д.О. е бил признат за виновен  в извършено от него деяние по чл. 130 ал. 2 НК спрямо И.А. и му е наложено съответното наказание, както и е бил осъден да заплати обезщетение на втория ответник. Присъдата е била изменена от ОС – Разград като са намалени размера на глобата и размера на обезщетението. Тези съдебни актове според ответниците следва да бъдат зачетени от съда при условията на чл. 300 ГПК по отношение на обстоятелството, че е било налице противоправно поведение на ищеца по делото.

Считат, че предприетите от тях действия по защита от противоправното поведение на ищеца и отблъскване на същия, представлявали неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК, във вр. с чл. 46 ЗЗД, поради което не следвало да отговарят деликтно пред ищеца. Налице били основания, които изключват гражданската им отговорност. Претърпените от ищеца болки и страдания са били настъпили в резултат от извършени от него престъпления, като преустановяването на предприетите от ищеца нападения спрямо всеки един от ответниците, било осъществено правомерно и в хипотезата на неизбежна отбрана.

В условията на евентуалност молят да се приложи разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като се приеме съпричиняване на вредите, дължащо се на противоправното поведение на ищеца, изразяващо се в извършване на престъпления против личността на всеки един от ответниците и причиняването на леки телесни повреди на всеки един от тях, довело до отблъскване на нападенията чрез активни отбранителни действия, довели до получаване на наранявания от страна на ищеца, като съпричиняването от страна на ищеца било 90%.

При условията на алтернативност на първото възражение за действие при условията на неизбежна отбрана, заявяват възражение за прекомерност на исковата претенция. Считат същата за силно завишена и неотговаряща на принципите на справедливостта. Посочват, че с цитираните съдебни актове ищецът бил осъден да заплати на първия ответник обезщетение в размер на 1000.00лв., а на втория ответник – обезщетение в размер на 400.00лв., а с исковата си молба ищецът претендирал над два пъти по-голяма сума за обезщетение. Молят иска да бъде отхвърлен, евентуално да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищеца в размер на 90%, алтернативно на първото възражение – че иска е прекомерно завишен. Претендират за разноските

 В съдебно заседание ответниците се представляват от адв.М.М. ***, който поддържа изцяло писмения отговор и излага подробни съображения, включително и в писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът и двамата ответници живеели в с.Хърсово, обл.Разград и имали имоти в съседство. Ответницата Ф.А. отглеждала животни, които държала в празно дворно място, намиращо се непосредствено до дворното място на ищеца. На 27.05.2016г. животните й навлезли в имота на Д.О. и тъй като това бил поредния такъв случай, св.Силвия Паламарова – съжителница на ищеца, подала сигнал за случилото сена спешен телефон 112. На място дошли полицаи и извършили проверка, при което съставили акт за нарушение на Ф.А.. Раздразнена от случилото се ответницата отишла същия ден към 16.30ч. пред дома на ищеца, където била седнала св.Симона Паламарова – дъщеря на св.Силвия Паламарова, с неин приятел и вдигнала скандал на свидетелката. Държала й сметка защо майка й се била  обадила в полицията.

Вечерта, когато ищецът се прибрал в дома си, двете свидетелки му разказали за случилото се. Тогава Д. Османово отишъл да се разбере с ответницата, която по това време се намирала в съседен имот, където живеели майка й и брат й – ответникът И.А.. Между двамата възникнал спор, съпроводен с размяна на обидни думи, при което ищецът нанесъл на Ф.А. побой, като я удрял със сопа. Ответницата се развикала за помощ, на което се отзовал брат й И.А.. Когато ответникът излязъл на улицата, видял сестра си паднала на земята, а ищецът Д.О. се качил в колата си и избягал. След малко се върнал и паркирал пред гаража си. Тогава двамата ответници, които все още били на улицата пред дома на майка си, тръгнали към него и започнали да се разправят. Ищецът излязъл от колата си със сопа и с нея нанесъл удар на ответника И.А. в областта на лицето. Тогава ответникът нанесъл удари с юмруци по ищеца и го съборил на земята, като казал на сестра си да отнеме сопата му. След като съборил Д.О. на земята, И.А. продължил да го удря с юмруци, а ответницата Ф.А. го налага по тялото със сопата. В този момент св.Симона Паламарова излязла на улицата и се опитала да ги разтърве, като се развикала да престанат. Намесил се и племенникът на Ф.А., който дръпнал баща си И.А.. Ответницата Ф.А. сигнализирала за случилото се в полицията, а ищецът и св. Симона Паламарова се прибрали в дома си. По –късно вечерта св.Силвия Паламарова потърсила помощ от св.Р. Борисова, като й разказала, че на съжителникът й Д.О. бил нанесен побой и се нуждаел от превързочни материали.  

Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите Х.Х. и С.Д. извършили проверка, в хода на която се установило, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, поради което РП – Исперих е отказала да образува досъдебно производство с постановление от 27.07.2016г.

В последствие ответниците Ф.А. и И.А. подали тъжби срещу ищеца Д.О. в РС – Исперих, по повод на които са били образувани две наказателни производства – НЧХД №171/2016г. и НЧХД №172/2016г. И двете дела са приключили с осъдителни присъди – Присъда № 5/09.02.2018г., влязла в сила на 21.05.2018г. и Присъда № 6/09.02.2018г., влязла в сила на 21.05.2018г., като Д.О. е осъден да заплати за причинени неимуществени вреди от процесния инцидент обезщетение в размер на 400лв.  за И.А. и в размер на 1000.00лв. за Ф.А..

В резултат на насения му побой ищецът получил травматични увреждания по тялото и главата. Вечерта св.Силвия Паламарова обработила раната на главата му и го превързала, а на сутринта на 28.05.2016г. посетил лекар и му бил извършен медицински преглед. На 30.05.2016г. ищецът посетил и съдебен лекар, като се снабдил с медицинско удостоверение за причинените му от побоя травми. Няколко дена не се чувствал добре, усещал болки, не можел да се навежда и изправя, не можел да се движи, поради което не ходел и на работа. Освен това не желаел да разговаря с близките си, чувствал се унизен и подтиснат.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза от приложената по делото медицинска документация на името на Д.О. и от извършения преглед на пострадалия се установява, че в резултат на инцидента на 27.05.2016г. са му причинени разкъсно – контузна рана високо в теменната област на главата с оток и кръвонасядане по съседство; хематом по гръбната повърхност на лява поясна област с две двойки просветлявания между успоредните контури; насиняване на меките тъкани в най-горната част на лявото бедро с две неправилни охлузвания върху увреждането; охлузване в дясната челна област. Тези травми са причинени от удар с твърд тъп предмет с удължена форма и сравнително малко напречно сечение, като ударите по гръбната страна са поне два, кръвонасядането на бедрото е резултат от реализиран удар с приплъзване или съприкосновение пир приземяване на терена. По своята медикобиологична характеристика описаните травматични увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Продължителността на оздравителния процес е около 2 седмици, без последици за физическото здраве на пострадалия, като след инцидента Д.Осман е изпитвал болка и страдание, но в медицинската наука не съществуват обективни критерии, които да ги квалифицират по сила и интензитет.

В хода на съдебното дирене бяха разпитани свидетели, посочени от ищеца и ответниците. Св.Симона Паламарова е единствената от разпитаните в настоящото производство свидетели, която е видяла как двамата ответници са нанасяли удари на падналия на колене Д. Осман. Тя изрично посочва, че когато е излязла навън, е видяла, че ищецът е паднал на земята пред гаража им, Ф.А. го удряла с дървен кол, а брат й И.А. – с юмруци. Свидетелката подробно описва и събитията, предхождащи побоя – конфликта между ищеца и ответницата по повод на нейните животни, както и случилото се след побоя, включително и физическото и психическо състояние на Д. Осман.

Св. Силвия Паламарова също дава информация за конфликта между ищеца и ответницата Ф.А. по повод на навлизането на животните на ответницата в имота на Д. Осман, който конфликт всъщност е в основата на последвалия инцидент. Свидетелката не е била очевидец на побоя, но е възприела състоянието на ищеца непосредствено след нанесените му удари, тя му е оказала първа помощ, обработила е раните му, а след това е ходила с него на медицински прегледи. Тя е имала непосредствени наблюдения върху физическото и психическо състояние на ищеца в дните след инцидента.

Св.Р. Борисова от своя страна твърди, че е разбрала за побоя от св.Силвия Паламарова в нощта на инцидента, когато последната я е потърсила за помощ. Няколко дена след това е срещнала на улицата в селото ищеца и е разговаряла с него за случилото се, като той й се оплакал, че не се чувствал добре физически, изглеждал подтиснат и унизен.

Св.С.Д. твърди, че е посетил местопроишествието в качеството на дежурен полицай, заедно със св.Хр.Х., но предвид изминалия дълъг период от време не се сещал за подробности. Спомня си, че сигналът е бил подаден от Ф.А. за възникнал конфликт със съседа им заради животни, но не помни по нея или по брат й да е забелязал видими следи от наранявания. Заявява, че и друг път е ходил на подобни сигнали, подавани от други хора от селото срещу Ф.А. за навлизане на животните й в чужди имоти. Св.Хр.Х. твърди, че не си спомня нищо от процесния инцидент.

Св.Л.Н., посочен от ответниците, от своя страна също твърди, че поради отдалечеността на инцидента във времето, не си спомнял вече почти нищо. Заявява, че е било лятно време, видял е Д., Ф. и брат й, имало и други хора, но не помнел какво точно е станало. Твърди, че е давал показания по този случай, но не помни кога.

            В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 196.00 лева, представляващи: 122.00лв. за държавна такса, 150.00лв. за възнаграждение на вещо лице и 22лв. за пътни разходи за свидетели. Освен това видно е от представеното пълномощно, че процесуалният представител на ищецът е предоставил безплатна правн апомощ на основание чл. 38 Закона за адвокатурата. В настоящия случай възнаграждението на адвоката съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се определи в размер на 440лв. (300лв. + 7%х2000лв.= 440.00лв.)

Ответниците са направили съдебни и деловодни разноски в общ размер на 614.00 лева, представляващи: 600.00 лева за изплатени възнаграждения за адвокат общо за двамата ответници и 14.00лв. за пътни разходи на свидетел.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД - осъдителен иск за заплащане в полза на ищеца на неимуществени вреди, виновно причинени от ответгниците – деликвенти, в резултат на непозволено увреждане /деликт /.

Разгледан по същество същият е частично основателен.

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Фактическият състав на непозволеното увреждане /деликта/ по чл.45 от ЗЗД, включва пет предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда, причинна връзка между вредата и виновното, противоправно деяние. Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност  следва да бъдат установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да  нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. В случая, от събраните гласни доказателства и от писмените такива, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, се установи, че на процесната дата  - 27.05.2016г. двамата ответници са нанесли побой на ищеца, в резултат на който са му причинили травми – разкъсно – контузна рана на главата, хематом по гръбната повърхност на лява поясна област, насинявания и охлузвания на дясното бедро и охлузвания в дясната челна област. Тези увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, т.е. покриват критериите за нанесена лека телесна повреда. Налице е извършено от ответниците противоправно деяние, тъй като от една страна те са посегнали на телесната неприкосновеност на личността на пострадалия – причинили са му телесна повреда, което е вид престъпление, наказуемо от закона, а от друга страна са нарушил обществения ред и морала – нанесли са му побой на публично място, пред повече хора, по незначителен повод, при това двама срещу един.

 Деянието е извършено виновно – ответниците са знаели, че нямат право да се саморазправят с ищеца, но въпреки това са го съборили на земята и са му нанесли удари, в резултат на което са му причинили телесни увреждания. В тази връзка съдът не споделя възражението, направено от ответниците, че те са действали в условията на неизбежна отбрана. Действително по делото се установи категорично, а и страните не спорят по този въпрос, че действително преди процесния побой ищецът е отишъл да се разправя с ответницата Ф.А., при което й е нанесъл удари със сопа, а малко след това е нанесъл един удар и на ответника И.А.. За тези противоправни деяния на ищеца има влезли в сила присъди и съгласно разпоредбата на чл. 413 ал. 1 и ал. 2 НПК те са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, а за гражданския съд – по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. За да се прецени дали действително ответниците в настоящия случай са действали в условията на неизбежна отбрана, следва да се отчете дали са налице елементите на този правен институт. По своята правна характеристика (чл. 12, ал.1 от НК

) неизбежната отбрана предполага непосредствено противоправно нападение, при което нападнатият се отбранява, включително в защита на своята личност или права, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Безспорно нанесените от ищеца удари на двамата ответници представляват противоправно нападение спрямо физическата неприкосновеност на Ф.А. и И.А.. Това нападение обаче не покрива критериите за непосредствено такова по смисъла на закона. Съгласно утвърдената и задължителна съдебна практика при неизбежната отбрана деецът действа, докато нападението още не е приключило и цели отблъскването му. В този смисъл неизбежната отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършило нападение. Нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши, завършил го е и др.(В този смисъл виж Постановление № 12 от 29.11.1973г. по н.д. №11/73г. на Пленум на ВС). В случая от събраните по делото доказателства се установява, че двамата ответници са започнали да нанасят удари на ищеца след като нападението от негова страна спрямо тях вече е било прекратено. По отношение на ответницата Ф.А. ищецът е прекратил нападението си след като тя се е развикала и на улицата са излезли брат й и племенникът й, дори той е побягнал и се е отдалечил от местопроишествието с колата си. При повторното му връщане, когато двамата ответници са се насочили към него и са започнали да се разправят, ищецът действително е посегнал и е ударил И.А., но той е успял да нанесе удар на Д. Осман и да го повали на земята. В този момент на практика ответникът е отблъснал противоправното нападение на ищеца. Последвалите действия на двамата ответници – нанесените удари с юмруци от страна на И.А. и със сопата от страна на Ф.А. на ищеца, когато той вече е бил повален на земята, не покриват критериите за действие в неизбежна отбрана, тъй като вече не е било налице непосредствено противоправно нападение, от което те да се защитят. По-скоро действията им се извършени в условията на силно раздразнение от противоправното поведение на ищеца преди това. В подкрепа на този извод са показанията на св.Симона Паламарова, която посочва, че когато е излязла на улицата е видяла ищецът паднал на земята , а двамата ответници са му нанасяли удари, т.е. ищецът вече е бил прекратил нападението си, но въпреки това двамата ответници са продължили да го налагат и само намесата на свидетелката и трето, неустановено по делото лице (племенникът на Ф.А.), са прекратили тези удари. Поради изложеното съдът счита, че действията на двамата ответници не могат да се квалифицират като извършени в условията на неизбежна отбрана, поради което следва да понесат отговорността за причинените от тях вреди.

            Заключението по назначената съдебномедицинска експертиза категорично установява, че в резултат на противоправното деяние на ответницете те са причинили на ищеца описаните телесни увреждания, от които последният е претърпял неимуществени вреди, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и естествено съпровождащите увреждането на тялото болки и страдания. Освен това нанасянето на побой е довело и до чувство на срам и унижение у ищеца, неудобство от близките и познатите,  потиснатост, нежелание за общуване и невъзможност да ходи на работа няколко дни, с което са му причинени и психически страдания. Налице е причинена вреда, която накърнява пряко и непосредствено личните интереси на ищеца. Болките и страданията са се проявили по време на деликта и известен период след извършването му. Така причинените болки и страдания произтичат пряко и непосредствено от поведението на ответниците Ф.А. и  И.А. /налице е пряка причинна връзка между тях/ и се явяват неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД, за чието обезщетяване деецът отговаря.

Дължимото обезщетение, по смисъла на цитирания законов текст, се определя от съда по справедливост. В тази връзка съдът съобрази, че сочените неимуществени вреди са причинени от деяние, явяващо се престъпление против личността по смисъл на НК, което се отличава с висока степен на обществена опасност. Същевременно следва да се отчете и факта, че ответниците са били двама и са нападнали сам човек, което допълнително, наред с физическото им превъзходство (от данните по делото се установява, че ищецът е сравнително невисок и слаб мъж, а двамата ответници са видимо по-едри от него физически) го поставят в невъзможност да се защити.  От друга страна причинените телесни увреждания макар и да не са с усложнен характер, предвид обстоятелството, че периода на лечение и отзвучаване е около две седмици, са създали известни затруднения и дискомфорт в социалното общуване на пострадалата. Следва да се има предвид и причинените психически и душевни страдания на ищеца – неудобството от факта, че е бит на улицата, пред повече хора, с което са засегнати неговата чест и достойнство.

В този смисъл предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен частично, до размера на 1400лв., като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца обезщетението До първоначално претендирания размер от 3000лв. искът следва да бъде отхвърлен.

При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието - чл. 84, ал.3 ЗЗД.  

            При горния изход на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците дължат възстановяване на направените от ищеца деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска, а именно - 91.47 лева. Тъй като съгласно приложения договор за  правна защита и съдействие предоставената правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ЗА, а процесуалният представител на ищеца е поискал да им бъдат присъдени сторените в производството разноски, включително и адвокатско възнаграждение, следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на адв.К. адвокатско възнаграждение,съразмерно на уважената част от иска (по-горе в решението съдът е определил възнаграждението на адвоката на ищеца по правилата на чл. 38 ал. 2, във вр. с чл. 36 ал. 2 ЗА и чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата в размер на 440.00лв.), а именно – 205.33 лева.

На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът дължи възстановяване  на направените от ответниците разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 327.47 лева. 

            Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.45 от ЗЗД, Ф.Г.А., ЕГН: ********** *** и И.Г.А., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д.А.О., ЕГН-********** ***,  сума в размер на 1400.00 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинени от двамата травматични увреждания при нанесен му побой на 27.05.2016г., съставляващи разкъсно-контузна рана високо в теменната област на главата с оток и кръвонасядане по съседство; охлузване в дясна челна област; хематом по тръбната повърхност на лявапоясна област с две двойки просветлявания между успоредните контури; насиняване на меките тъкани в най-горната част на дясното бедро с две неправилни охлузвания върху увреждането, ведно със законната лихва, считано от дата та на увреждането – 27.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1400.00 лева, до първоначално претендираните 3000.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ф.Г.А., ЕГН: ********** *** и И.Г.А., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Д.А.О., ЕГН-********** ***, сумата от 91.47 /деветдесет и един лв. и 47ст/ лева  - направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 ал. 2 Закон за адвокатурата, Ф.Г.А., ЕГН: ********** *** и И.Г.А., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на адв.Е.К. от АК – Силистра възнаграждение в размер на 205.33/двеста и пет лв. и 33ст./ лева –за процесуално представителство на ищеца Д.А.О.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Д.А.О., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Г.А., ЕГН: ********** ***, и И.Г.А., ЕГН: ********** ***, сумата от 327.47/триста двадесет и седем лв. и 47ст./ лева  - направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от иска.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: