№ 36
гр. Исперих, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева
Административно наказателно дело № 20213310200269 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ИГР. Й. Р., ЕГН - ********** от град Исперих,
община Исперих, област Разград, кв.“*** № 61 против Наказателно
постановление № 21-0275-000728 на Началник сектор към ОД на МВР
Разград РУ – Исперих, с което на жалбоподателят са наложени наказания -
глоба в размер на 200.00лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от Шест месеца, за това че е управлявал МПС със служебно прекратена
регистрация. Жалбоподателят счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди, че управляваният автомобил е
бил по документи на трето лице и не му били известни обстоятелствата около
регистрацията му. Сочи, че го закупил, но сделката не е била оформена по
нотариален ред и той не знае защо посочената в наказателното постановление
като собственик С.П. не е извършила пререгистрация на автомобила. В
същото време той знаел, че собственик е Д.М.Д. тъй като името на това лице
фигурирало в предоставеното му Свидетелство за регистрация Част Първа.
Жалбоподателя сочи, че когато е получил автомобила същият е бил изряден –
с платен данък, платена задължителна застраховка, технически изправен,
минал годишен преглед. Едва при проверката от полицейските служители
лицето разбрало, че автомобила бил със служебно прекратена регистрация от
КАТ – ПП. Липсвал умисъл в действията му. Ако е знаел за прекратената
регистрация, никога нямало да закупи автомобила и съответно да го
управлява. Моли обжалваният акт да бъде изцяло отменен.
В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален представител
адвокат Д. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по същество.
1
Въззиваемия началник група към ОД на МВР РУ – Исперих в изпратено
придружително писмо към административно-наказателната преписка моли
жалбата да бъде оставена без последствия. В съдебно заседание за тази страна
в процеса не се явява представител.
За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не вземат
становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На
инкреминираната дата – 13.09.2021г. служители на РУ - Исперих свидетелите
И.И. и Р.Р. били в град Исперих. На улица „Васил Левски“ до номер 93
спрели за проверка управляваният от жалбоподателят лек автомобил
„Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег.№ ***. Извършили проверка на документите на
водача и след направена справка в масивите на КАТ – ПП се установило, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация. На место съставили
АУАН на водача. Било образувано досъдебно производство, но същото било
прекратено от прокурор в Районна прокуратура – Разград, тъй като приел
несъставомерност на деяние по чл.345, ал.2 от НК от субективна страна. Било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателят И.Р. били наложени наказания по
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП – Глоба в размер на 200.00лв. и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от Шест месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на
свидетелите И.И. и Р.Р., както и от приобщеният писмен доказателствeн
материал съдържащ се в административно-наказателната преписка.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на
обжалване адм. акт.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното
постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от
надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка
законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да
прецени дали описаното в него административно нарушение е било
действително извършено от санкционираното лице. Безспорно по делото е
установено, че в момента на проверката осъществена от служителите на РУ –
Исперих жалбоподателят И.Р. е управлявал нерегистрирано МПС. Лекият
автомобил е бил продаден очевидно на цитираната в наказателното
постановление С.Р.П., която в двумесечен срок от придобиването не е
пререгистрирала МПС-то, поради и което регистрацията на автомобила е била
служебно прекратена по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нормата на чл.140, ал.1 от
ЗДвП изрично сочи, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.“ В случая управляваното от жалбоподателя МПС
не е било регистрирано, което е в нарушение на цитираната разпоредба.
Съгласно чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
2
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.“ Жалбоподателят като водач на МПС е длъжен да
познава разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В случая съдът счита, че той е
проявил небрежност, а това обуславя и неговата вина. Съгласно правната
теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност.
Небрежността се нарича още «несъзнавана непредпазливост». При нея деецът
не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но
е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние –
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи
административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право
действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. В този
смисъл И.Р. като водач на МПС е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП
последици при управление на нерегистрирано МПС. Всеки правоспособен
водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него
МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали
за него има сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска
отговорност на водач» и т. н. На жалбоподателят са наложени минимални
санкции по чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП поради което същите не подлежат
на редукция по настоящият процесуален ред.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите
на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със
служебно прекратена регистрация, тъй като водачът има самостоятелно
задължение да се увери, че МПС-то което се качва да управлява е изправно от
законова гледна точка, още повече че в случая никъде документално
жалбоподателя Р. не фигурира като нов собственик на автомобила и не
твърди, че е закупил автомобила от лицето, което фигурира като собственик в
масивите на КАТ –ПП. На водача на автомобила е вменено задължението да
управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.
Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го
освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за
непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия
случай, както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи
на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. /виж
Решение № 70/ 19.05.2021г. по канд № 61/ 2021г. на Административен съд –
Разград; Решение № 281/ 18.02.2022 г. на Административен съд - Пловдив по
3
канд № 3165/2021г./
Като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0275-000728 на
Началник сектор към ОД на МВР Разград РУ – Исперих, с което на
жалбоподателят ИГР. Й. Р., ЕГН - ********** от град Исперих, община
Исперих, област Разград, кв.“*** № 61 на осн. чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП
са наложени наказания - Глоба в размер на 200.00лв. и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от Шест месеца, за това че е управлявал МПС което
не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП
КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4