М
О Т И
В И:
С обвинителния акт подсъдимият С.В.П. е предаден на съд за
извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл.
2, предл. 3, т. 6, предл. 1
и т. 11, във връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 63,
ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 9, предл. 1 и т. 12,
във връзка с чл. 129, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 20,
ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК, по член 131, ал. 1, т. 9, предл. 1 и т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 1, във връзка с
член 63, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 339, ал. 1, предл. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4, във връзка с
чл. 2, ал. 2 НК.
С обвинителния акт подсъдимите В.П.М. и С.П.М. са предадени
на съд за извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл.
2 и предл. 3, т. 6, предл.
1 и т. 11, във връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл.
20, ал. 2 НК, по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3, т.
9, предл. 1 и т. 12, във връзка с чл. 129, ал. 1, във
връзка с член 20, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 131, ал. 1, т.
9, предл. 1 и т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с член 2, ал. 2 НК.
Пострадалите М.Ц.Ц.
– лично и като баща и законен представител на малолетната В. М. Ц., Й.К.Ц. и К.Ц.Ц. са конституирани като частни обвинители в съдебното
производство.
Прокурорът
и поверениците на частните обвинители – адвокат Б.П.
и адвокат Д.Ц., изразяват становище, че обвиненията са доказани по несъмнен
начин и предлагат подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им бъдат
наложени наказания лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията, а при
условията на чл. 23, ал. 1 НК те да изтърпят ефективно най-тежките от
наложените наказания.
Защитникът
на подсъдимите – адвокат Л.Г., изразява становище, че обвиненията не са
доказани по несъмнен начин, поради което предлага по отношение на тримата
подсъдими да бъде постановена оправдателна присъда. Алтернативно поддържа
тезата, че ако съдът приеме, че обвиненията срещу подсъдимия С.В.П. са доказани,
следва да му бъде наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок.
От анализа
на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото, съдът
прие за установено следното:
Подсъдимият
С.В.П. е роден на *** ***, но живее в с. ********, Плевенска област. Син е на
подсъдимия В.П.М. и племенник на подсъдимия С.П.М.. Завършил е средно
образование и до момента не е осъждан. Не е женен, но живее съпружески с К.П.П. от с. ********, Плевенска област и от това съжителство
има малолетен син. Притежава добри характеристични данни /л. 380 от том 2 от
наказателното дело/.
Подсъдимият
В.П.М. е роден на *** ***, но живее в с. ********, Плевенска област. Завършил е
начално образование. Не е женен, но живее съпружески с А.М.Ж. *** от това
съжителство има четири деца. Осъждан е два пъти на лишаване от свобода за
извършени умишлени престъпления от общ характер. В момента е безработен. Притежава
добри характеристични данни /л. 379 от том 2 от наказателното дело/.
Подсъдимият
С.П.М. е роден на *** ***, но живее в с. ********, Плевенска област. Завършил е
основно образование. Не е женен, но живее съпружески с В.Б.Л. и това
съжителство има четири деца. Безработен е и до момента не е осъждан. Притежава
добри характеристични данни /л. 378 от том 2 от наказателното дело/.
Вечерта на
08.03.2011 г. в с. ********, Плевенска област възникнал конфликт, който
прераснал в сбиване и хулигански прояви. В конфликта участвали от една страна близки
роднини на частните обвинители М.Ц.Ц. и К.Ц.Ц., а от друга страна подсъдимият С.В.П., братовчед му П. С.
П. – син на подсъдимия С.П.М., и други техни родственици.
Разправията била прекратена със съдействието на кмета на селото – свид. Р.Г.Р., но при сбиването пострадали племенниците на М.Ц.Ц. и К.Ц.Ц. – свидетелите Ц.П.Ц.
и М.П.Ц..
На
09.03.2011 г. свид. Й.К.Ц. – син на частния обвинител
К.Ц.Ц.,*** С. П. и му ударил плесница, загдето е
участвал в сбиването на 08.03.2011 г.
Случилото
се на 08.03.2011 г. и 09.03.2011 г. породило напрежение между фамилията на
частните обвинители М.Ц.Ц. и К.Ц.Ц.
и фамилията на подсъдимите В.П.М. и С.П.М.. За конфликтната ситуация бил
информиран и кмета на селото. На 10.03.2011 г. – сутринта и в ранния следобед,
кметът Р.Г.Р. провел няколко разговора с подсъдимия С.П.М., както и разговор със
свид. М.Ц.Ц., по време на
които се опитал да ги успокои и да убеди лично тях, както и роднините им, да не
прибягват до саморазправа /л. 266 – гърба, от том 1 от наказателното дело/.
Във връзка
със станалия на 09.03.2011 г. инцидент, при който пострадал П. С. П., подсъдимите
С.П.М., В.П.М. и С.В.П. взели съгласувано общо решение да отмъстят на Й.К.Ц. и
неговото семейство, като причинят телесни увреждания или смъртта на някои от
членовете на това семейство. За целта решили да се снабдят с огнестрелно
оръжие. Подсъдимият В.П.М. познавал свид. Ц.К.С.,
който притежавал законно ловна пушка 12 калибър
„ИЖ 43 М“ с фабричен **716188, ловна пушка 16 калибър „ТУЛА“ фабричен № 24731-58, и пистолет калибър 9 мм „CZ 75 В“ с фабричен № 4727Р. На 10.03.2011 г. около 09.30 часа
сутринта подсъдимият В.П.М., който ежедневно продавал различни стоки в района
на кооперативния пазар в гр. Плевен, отишъл в дома на свид.
Ц.К.С. ***. Поискал от С. огнестрелните оръжия под предлог, че ще ги предостави
за оглед на свой познат, който – ако ги хареса, евентуално ще ги закупи. С.,
който от своя страна отдавна имал намерение да продаде оръжията, се съгласил и
предоставил на В.П.М. двете ловни пушки, пистолета, както и боеприпаси за тях.
След
получаването на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях подсъдимия В.П.М.
отново се завърнал в района на кооперативния пазар в гр. Плевен, където по обяд
на същата дата – 10.03.2011 г., в присъствието на свид.
П.К.Б. са заканил на частния обвинител К.Ц.Ц. – баща
на частния обвинител Й.К.Ц., с престъпление против неговата личност /л. 107 от
том 1 от досъдебното производство и л. 270 – гърба, и л. 271 от том 1 от
наказателното дело/.
В ранния
следобед на 10.03.2011 г. свид. В.В.Ц.
– майка на частния обвинител Й. К.Ц. и
съпруга на частния обвинител К.Ц.Ц., се връщала от
работа. В района на автобусната спирка в с. ********, Плевенска област, тя била
спряна от подсъдимия С.П.М., който й заявил, че ще убие сина й Й.К.Ц., както и
целия им род. За да убеди Ц. в сериозността на намеренията си М. й показал
носен от него в джоба на якето пистолет /л. 226 от том 1 от наказателното дело
и л. 83 – гърба, от том 1 от досъдебното производство/.
В.В.Ц. се прибрала притеснена в дома си. Провела разговор със
съпруга си К.Ц.Ц. и му разказала за отправените от
подсъдимия С.П.М. заплахи. К.Ц. успокоил съпругата си, като й съобщил, че е
разговарял с кмета на селото и семейството им няма да има проблеми с фамилията
на подсъдимите. След разговора К.Ц.Ц. отишъл на гости
у брат си – свид. М.Ц.Ц.,
който живеел наблизо. В къщата на К.Ц.Ц. останали В.В.Ц., снаха й, двете й внучета и свид.
П.К.Б..
В късния
следобед на 10.03.2011 г. тримата подсъдими – водени от мотивите за отмъщение,
решили да идат до къщата на частния обвинител К.Ц.Ц.,
за да накажат Ц. и семейството му – чрез причиняване на телесни увреждания или
смърт на някои от членовете на фамилията с огнестрелните оръжия, които
междувременно подсъдимия В.П.М. бил донесъл в дома си в с. ********, Плевенска
област. Подсъдимият В.П.М. носел ловната пушка „ТУЛА“, подсъдимият С.П.М. се
бил въоръжил с ловната пушка „ИЖ 43М“, а подсъдимият С.В.П. носел пистолета „CZ 75В“. Тримата се
придвижили до дома на К.Ц. ***, влезли в двора на къщата и започнали на висок
глас да викат по име К.Ц.. Свид. В.В.Ц. излязла от дома си и
попитала подсъдимите какво искат. Те я запитали къде се намира сина й Й.К.Ц. и
заявили, че ще го убият. Ц. се изплашила и на висок глас ги помолила да не
правят това. Разговора между подсъдимите и В.В.Ц. бил
чут от свид. Й.К.Ц., който в този момент се
намирал в задния двор на къщата. Й.Ц. –
поради чутите закани от страна на подсъдимите, се въоръжил с дървен кол и
излязъл пред къщата, където се намирали майка му и подсъдимите. Когато
забелязали Й.Ц. подсъдимите В.П.М. и С.П.М. – в изпълнение на предварително
взетото и съгласувано общо решение за отмъщение, произвели изстрели срещу него
с носените от тях ловни пушки. В резултат на тези изстрели Й.К.Ц. бил
прострелян в двете бедра и паднал на земята. Независимо от получените огнестрелни
наранявания Й.Ц. успял да се изправи и ударил в областта на главата намиращия
се близо до него подсъдим С.В.П., след което отново паднал на земята. В
резултат на удара С.В.П. получил рана на тила, довела до разстройство на
здравето – временно и неопасно за живота. Посоченото обстоятелство се
установява от приложеното на л. 194 от том 2 от досъдебното производство
съдебномедицинско удостоверение № 122/2011 г.
Междувременно
в дома на свид. М.Ц.Ц.,
където по това време се намирал и свид. К.Ц.Ц., пристигнала една от дъщерите на К.Ц. и съобщила на
двамата братя за нападението на подсъдимите. М.Ц.Ц. и
К.Ц.Ц. незабавно побягнали към къщата на К.Ц..
Същевременно – поради виковете и стрелбата, край къщата на К.Ц.Ц. се събрали множество хора – роднини на подсъдимите,
роднини на К.Ц. и М.Ц. и любопитни граждани. Сред присъстващите били и В. М. Ц.,
П.М.М., Н.Т.П. и П.П.М..
Подсъдимите В.П.М. и С.П.М. забелязали бягащите към тях К.Ц.Ц. и М.Ц.Ц. и започнали да
стрелят срещу тях, както и към мястото, където се намирали В. М. Ц., П.М.М., Н.Т.П. и П.П.М. – М. с
ловната пушка „ТУЛА“, а М. с ловната пушка „ИЖ 43М“. Братята К.Ц. и М.Ц. и
техните роднини подгонили тримата подсъдими, като хвърляли по тях камъни и
празни стъклени бутилки. В резултат на това подсъдимите напуснали двора на
къщата на К.Ц., излезли на улицата и започнали да отстъпват, но без да
преустановят стрелбата. Подсъдимият С.В.П. взел от подсъдимия С.П.М. ловната
пушка „ИЖ 43М“ и с нея произвел изстрели в посока на К.Ц.Ц.,
М.Ц.Ц., В. М. Ц., П.М.М., Н.Т.П.
и П.П.М.. По същото време, в същата посока и срещу
същите лица с ловната пушка „ТУЛА“ продължавал да стреля и подсъдимия В.П.М..
В резултат на произведените от тримата подсъдими изстрели с
двете ловни пушки огнестрелни наранявания получили свидетелите М.Ц.Ц., В. М. Ц., К.Ц.Ц., Н.Т.П., П.М.М., Й.К.Ц. и П.П.М..
Свид. К.Ц.Ц. – виждайки, че
братята му М.Ц.Ц. и К.Ц.Ц.
са простреляни, ударил с дървен кол в областта на главата свид.
П.В.М. – баща на подсъдимите В.П.М. и С.П.М., който също се намирал в района на
местопрестъплението /л. 271 – гърба, от том 1 от наказателното дело/. В
резултат на удара П.В.М. получил разкъсно-контузна
рана на тила. Полученото травматично увреждане се установява от приложеното на
л. 220 от том 1 от досъдебното производство съдебномедицинско удостоверение №
123/2011 г. и от приложения на л. 514 от том 2 от наказателното дело
амбулаторен лист, изготвен от Спешно отделение на УМБАЛ „Д-р Г. ***, и е довело
до временно и неопасно за живота разстройство на здравето на П.М..
Междувременно кметът на с. ********, Плевенска област – свид. Р.Г.Р., бил уведомен чрез телефонно обаждане за
инцидента и незабавно се отправил към ул. „Трети март“ в селото. Когато
пристигнал на местопроизшествието той чул изстрели, които идвали от края на
улицата. По улицата забелязал ранени граждани и гилзи от ловно оръжие. Р.
побягнал в посока на изстрелите и видял подсъдимия В.П.М., който носел в ръцете
си пушка и тичал по ул. „Стара планина“. В същото време от посоката,
противоположна на посоката в която тичал подсъдимия В.П.М. се чули нови
изстрели, но Р. не успял да види кой стреля.
Подсъдимият В.П.М. предал носената от него ловна пушка
„ТУЛА“ на своя син В.В.П., който също се намирал в
района на местопроизшествието, за да я отнесе в дома им. По пътя В.В.П. бил срещнат от свид. Ф.В.И.,
която взела от него ловната пушка, прибрала се в къщата си и хвърлила пушката
върху покрива на гаража.
Появата на кмета на селото довела до преустановяване на
конфликта. Подсъдимите избягали от местопроизшествието и се прибрали по
домовете си, като ловната пушка „ИЖ 43М“ и пистолета „CZ 75В“ били укрити от подсъдимите в
дома на В.П.М..
Вечерта на 10.03.2011 г. свид. Ц.К.С.
посетил дома на подсъдимия В.П.М. и взел ловната пушка „ИЖ 43М“ и пистолета „CZ 75В“, след което ги
отнесъл и укрил в гаража си в град Плевен, ул. „********“ **.
С протокол от 11.03.2011 г. Ц.С. доброволно предал на свид. И.В.В. от Първо РУ
„Полиция“-гр. Плевен ловната пушка „ИЖ 43М“ и пистолета „CZ 75В“.
С протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 11.03.2011 г. от гаража на
къща, намираща се в село ********, Плевенска област, ул. „**“ **, собственост
на Ф.В.И., била иззета ловна пушка „ТУЛА“ с дървен приклад без патрони.
С протокол от 10.03.2011 г. д-р Х.И.М. доброволно предал на
служител от Първо РУ „Полиция“-гр. Плевен предмет от метал със сив цвят, с
неправилна кръгла форма, с приблизителен диаметър 8 мм, изваден от коремната
кухина на свид. В. М. Ц. при проведеното оперативно
лечение.
С протокол от 11.03.2011 г. д-р П.Д.В. доброволно предал на
служител от Първо РУ „Полиция“-гр. Плевен метална сачма с неправилна форма с
диаметър около 8 мм, отстранен от белия дроб на М.Ц.Ц.
при извършена оперативна интервенция.
От заключението на вещото лице д-р П.Н.Т.
/л. 173 – л. 176 от том 2 от досъдебното производство/ е видно, че:
1. На
В. М. Ц. е причинено проникващо огнестрелно нараняване в коремната кухина с
излив на кръв в коремната кухина, леко увреждане на
чревната стена и булото, оперативно лечение на огнестрелно нараняване на левия лакет. Уврежданията представляват проникващо нараняване в
коремната кухина, което е довело до реална временна опасност за живота. Раната
в областта на лявата лакетна става е довела до трайно
затруднение на движението на лявата ръка.
Описаните
увреждания са причинени с огнестрелно оръжие, като пострадалата е била с лице
към стрелящите. Раните нямат следи за близък изстрел, поради което вещото лице
приема, че нараняванията са причинени от неблизък изстрел – повече от две
дължини на цевта на оръжието.
2. На М.Ц.Ц.
е причинено огнестрелно нараняване – проникване в лявата гръдна половина, като проектила е навлязъл във второто междуребрие
и е намерен в дясната гръдна половина – в основата на десния бял дроб, т.е.
хода на проектила е отляво надясно и отгоре надолу.
Увреждането е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Без навременна и висококвалифицирана медицинска намеса фаталният резултат е бил
възможен, реален. Изстрелът е бил от разстояние повече от две дължини на цевта
на оръжието т.е. изстрелът е неблизък – далечен.
3. На К.Ц.Ц.
е причинено огнестрелно нараняване в областта на десния глезен с проникване на проектила в скочната кост на
десния крак. Проектилът е влязъл предно-странично
т.е. изстрелът е бил произведен предно-дясно на пострадалия. Чуждото тяло в
костта представлява само по себе си постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Липсват данни около раната да е имало допълнителни фактори и затова вещото лице
приема, че изстрелът е от далечно – неблизко разстояние – повече от две дължини
на цевта на оръжието.
От
заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. /л. 163 – л. 166 от том 2 от досъдебното
производство/ е видно, че:
1. На П.М.М.
са причинени огнестрелно нараняване и чуждо тяло /проектил/
в областта на двете подколенници и входно-изходно
нараняване в областта на лявата раменница.
Уврежданията са резултат от три прострелвания – две в подколенниците
и едно в областта на лявата раменница. Пострадалата е
била с лице към стрелящите. Травматичните увреждания са довели до болки и
страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето, а чуждите
тела /проектили/ представляват постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 НК.
2. На Н.Т.П. са
причинени входни огнестрелни рани в областта на лявото седалище – долния му
край – бедрото и дясната подбедрица – под
задколенната ямка. По време на прострелването
пострадалият е бил с гръб към стрелящия. Уврежданията са довели до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като са налице чужди тела /проектили/, които са останали в тъканите на П. и
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
3. На Й.К.Ц. са
причинени множество входни отвърстия на проектили
предно-вътрешно, по двете бедра в горната им трета. По време на изстрелите
пострадалият е бил с лице към стрелящия. Уврежданията са довели до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като са налице останали в
тъканите на Ц. проектили, и представляват средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
4. На П.П.М. са причинени две входно-изходни рани в горната
трета на дясното бедро, които са резултат на две прострелвания с огнестрелно
оръжие. Уврежданията са довели до болки и страдания с временно и неопасно за
живота разстройство на здравето и представляват лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК.
На всички рани, получени от П.М.М.,
Н.Т.П., Й.К.Ц. и П.П.М., няма описани допълнителни
фактори, които се получават при близък изстрел, което дава основание на вещото
лице да приеме, че уврежданията са причинени при неблизък изстрел т.е. от
разстояние повече от две дължини на цевта на оръжието.
От заключението на
вещото лице Ц.Л.П. /л. 93 – л. 107 от том 2 от досъдебното производство/ е
видно, че:
1. Представените
за изследване ловна пушка 12 калибър, марка „ИЖ 43М“ с фабричен **716188, ловна
пушка 16 калибър, марка „ТУЛА“ с фабричен № 24731-58 и боен пистолет калибър
9х19 mm /Luger/, марка „CZ 75B“ с фабричен № 4727Р са
технически изправни, годни да произведат изстрели със съответстващи на калибъра
им боеприпаси и представляват огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ.
2. Представените за
изследване 2 броя ловни патрони 12 калибър са стандартно фабрично производство,
годни са за стрелба и представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ.
3. Представените
за изследване 5 броя пластмасови части, намерени и иззети при огледа на
местопроизшествието, представляват ловни тапи от фабрично произведени патрони
12 калибър.
4. Представените
за изследване 2 броя проектили – извадени оперативно
от телата на В. М. Ц. и М.Ц.Ц., представляват
деформирани ловни сачми /дремки/ с размер около № 10/0, но не може да се
определи от какъв калибър патрони са били част, тъй като такива сачми се
използват за зареждане на ловни патрони както 12 калибър, така и 16 калибър.
5. Представените
за изследване 10 броя пластмасови цилиндрични гилзи с метално дъно се определят
като гилзи от стандартни ловни патрони 12 калибър, българско фабрично
производство. От тях 5 броя – обекти № 7, № 11, № 13 и № 10-2 броя, са стреляни
с представената за изследване ловна пушка модел „ИЖ 43М“ с фабричен **716188.
Останалите 5 броя гилзи – обекти № 3 – 2 броя, № 4 – 2 броя и № 10 – 1 брой, не
са стреляни с никоя от представените за изследване две ловни пушки, а са
изстреляни с друго оръжие 12 калибър.
6. Представените
за изследване 2 броя патрони, 10 броя гилзи и 5 броя ловни тапи се определят
като патрони и части от три различни вида ловни патрони 12 калибър, българско
фабрично производство.
7. Представените
за изследване 2 броя метални гилзи – обекти № 3 и № 14, представляват гилзи от
бойни патрони калибър 9х19 mm
/Luger/, стандартно
фабрично производство. Гилзите са стреляни с представения за изследване
пистолет марка „CZ 75B“
с фабричен № 4727Р.
8. Представеният
за изследване 1 брой обект представлява част от силно деформираната ризница на проектил от пистолетен патрон. Проектилът-обект
/част от ризница/ е изстрелян с представения за изследване пистолет калибър
9х19 mm „Luger“, модел „CZ 75B“ с фабричен № 4727Р.
От заключението на
вещото лице Ц.Л.П. /л. 83 – л. 87 от том 2 от досъдебното производство/
става ясно, че нито една от представените за изследване 10 броя гилзи от ловни
патрони 12 калибър, иззети с протоколи за оглед на местопроизшествието от
10.03.2011 г. и 11.03.2011 г., не е изстреляна с представената за изследване ловна
пушка марка „ARMI SILMA
GARDONE“ с фабричен № 083234.
От заключението на
вещото лице И.В.В. /л. 111 – л. 115 от том 2 от
досъдебното производство/ е видно, че с представените за изследване обекти –
ловна пушка 12 калибър „ИЖ 43М“ с фабричен **716188 и ловна пушка 16 калибър
„ТУЛА“ с фабричен № 24731-58, са произвеждани изстрели.
Съобразно
заключението на вещото лице В.Й.С. /л. 121 – л. 129 от том 2 от досъдебното
производство/ по представените за изследване обекти – веществени доказателства,
иззети с протоколи за оглед на местопроизшествието от 10.03.2011 г. и
11.03.2011 г. в село ********, Плевенска област има наличие на 1 бр. годна за
идентификация дактилоскопна следа – в долната част на
цевта - под ложата, на ловна пушка марка „ИЖ 43М“, калибър 12, с фабричен **716188,
която е оставена от длан на дясна ръка на Ц.К.С. ***.
От заключението на
вещото лице Г.А.М. /л. 147 – л. 148 от том 2 от досъдебното производство/ е
видно, че в пробите от отривките на ръцете на С.П.М.,
В.П.М., К.В.И., В.В.П., С.В.П., П.
С. П. и Н.Й.Г. не са регистрирани капсулни микроследи от изстрел.
От разпита на вещото лице Г.А.М. по време на проведеното на
31.05.2013 г. съдебно заседание /л. 391 от том 2 от наказателното дело/ става
ясно, че причините да не се регистрират капсулни микроследи от изстрел в пробите от отривките
могат да бъдат две.
Първата
причина е произвеждане на стрелба с оръжие, което не е автоматично или
полуавтоматично – каквито са повечето ловни пушки. При стрелба с подобно оръжие
липсва така наречения реверсивен газов поток, който
изхвърля гилзата от цевта на оръжието и зарежда нов патрон, и от който поток се
отлагат капсулни микроследи
по ръцете на стрелящия. Според състава на съда причината в пробите от отривките от ръцете на тримата подсъдими да не са
регистрирани капсулни микроследи
от изстрел е именно обстоятелството, че С.В.П., В.П.М. и С.П.М. са произвели
изстрелите с ловни пушки.
Втората причина да не бъдат регистрирани капсулни
микроследи от изстрел в пробите от отривките е
вземането на пробите след дълъг период
от време, през който стрелящият е измил или изтрил ръцете си.
От заключението на
вещото лице С. В. С. /л. 155 – л. 159 от том 2 от досъдебното производство/
е видно, че по представените за изследване дрехи, иззети от С.В.П., В.П.М., С.П.М.,
Н.Й.Г., П. С. П., В.В.П. и К.В.И. не е установено
наличие на барутни частици.
От заключението на
вещите лица д-р Н.Ф.Л. и А.Г.А.
/л. 184 – л. 193 от том 2 от досъдебното производство/ става ясно, че към
момента на извършване на инкриминираните деяния подсъдимият С.В.П. се е намирал
в състояние на фрустрация. Това състояние се
характеризира с натрупване на афективна напрегнатост,
при нарастването й се пораждат агресивни подбуди, които се реализират в
поведение при недостатъчно съобразяване на възможни последствия.
Към момента на освидетелстването подсъдимият е бил апсихотичен, с нормална умствена надареност – в състояние е
правилно да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти от значение за
разкриване на обективната истина в хода на разследването. И по време на
извършване на инкриминираните деяния и към момента на изследването при
освидетелствания липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието. Той е могъл и може да разбира
свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и следва да бъде
признат за вменяем.
Подсъдимият С.В.П. е
осъществил от обективна и субективна страна:
1. Състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 2 и предл. 3 и т. 6, предл. 1, във връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1,
във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 НК, тъй като на
10.03.2011 г. в село ********, Плевенска област, в съучастие като извършител с В.П.М.
и С.П.М., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, направил опит умишлено да умъртви със
средство опасно за живота на мнозина – ловна пушка 12 калибър, марка „ИЖ 43М“ с
фабричен **716188 повече от едно лице – М.Ц.Ц. и
малолетната В. М. Ц., и деянието е останало недовършено поради независещи от П.
причини;
2. Състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 9, предл. 1, във
връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал.
1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК, тъй като по същото време и на същото
място в съучастие, като извършител с В.П.М. и С.П.М., като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, със средство опасно за живота на мнозина – ловна пушка 12
калибър, марка „ИЖ 43М“ с фабричен **716188 причинил телесни повреди на повече от едно лице:
а/ на П.М.М. – средна телесна
повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
б/ на Н.Т.П. – средна телесна повреда, изразяваща се в
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
в/ на Й.К.Ц. – средна телесна повреда, изразяваща се в
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
г/ на К.Ц.Ц. – средна телесна
повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
3. Състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, предл. 1, във връзка с чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20,
ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК, тъй като
по същото време и на същото място в съучастие, като извършител с В.П.М. и С.П.М.,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, със средство опасно за живота на мнозина – ловна
пушка 12 калибър, марка „ИЖ 43М“ с фабричен **716188, причинил на П.П.М. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето;
4. Състава на престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3, във връзка с
чл. 2, ал. 2 НК, тъй като на 10.03.2011 г. в село ********, Плевенска област,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, държал огнестрелно оръжие – ловна пушка 12 калибър,
марка „ИЖ 43М“ с фабричен **716188 и боеприпаси – 7 бр. ловни патрони 12
калибър, без да има за това надлежно разрешение.
Подсъдимият В.П.М. е
осъществил от обективна и субективна страна:
1.Състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 2 и предл. 3 и т. 6, във
връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК,
тъй като на 10.03.2011 г. в с. ********, Плевенска област, в съучастие, като
извършител със С.В.П. и С.П.М., направил опит умишлено да умъртви със средство
опасно за живота на мнозина – ловна пушка 16 калибър, марка „ТУЛА“, повече от
едно лице – М.Ц.Ц. и малолетната В. М. Ц., като
деянието е останало недовършено поради независещи от П. причини;
2. Състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 9, предл. 1, във
връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК тъй като по същото време и на същото място в съучастие, като извършител със С.В.П.
и С.П.М., със средство опасно за живота на мнозина – ловна пушка 16 калибър,
марка „ТУЛА“, причинил телесни повреди на повече от едно лице:
а/ на П.М.М. – средна телесна
повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
б/ на Н.Т.П. – средна телесна повреда, изразяваща се в
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
в/ на Й.К.Ц. – средна телесна повреда, изразяваща се в
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
г/ на К.Ц.Ц. – средна телесна
повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
3. Състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, предл. 1, във връзка с чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20,
ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК,тъй като по същото време и на същото място
в съучастие, като извършител със С.В.П. и С.П.М., със средство опасно за живота
на мнозина – ловна пушка 16 калибър, марка „ТУЛА“, причинил на П.П.М. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето.
Подсъдимият С.П.М. е
осъществил от обективна и субективна страна:
1. Състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 2 и предл. 3 и т. 6, предл. 1, във връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1,
във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, тъй като на 10.03.2011 г. в с. ********,
Плевенска област, в съучастие, като извършител с В.П.М. и С.В.П., направил опит
умишлено да умъртви със средство опасно за живота на мнозина – ловна пушка 12
калибър, марка „ИЖ 43М“ с фабричен **716188
повече от едно лице – М.Ц.Ц. и малолетната В. М.
Ц., и деянието е останало недовършено поради независещи от М. причини;
2. Състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 9, предл. 1, във
връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК, тъй като по същото време и на същото място в съучастие, като извършител с В.П.М.
и С.В.П., със средство опасно за живота на мнозина – ловна пушка 12 калибър,
марка „ИЖ 43М“ с фабричен **716188, причинил телесни повреди на повече от едно
лице:
а/ на П.М.М. – средна телесна
повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
б/ на Н.Т.П. – средна телесна повреда, изразяваща се в
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
в/ на Й.К.Ц. – средна телесна повреда, изразяваща се в
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
г/ на К.Ц.Ц. – средна телесна
повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
3. Състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, предл. 1, във връзка с чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20,
ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК, тъй като по същото време и на същото място
в съучастие, като извършител с В.П.М. и С.В.П., със средство опасно за живота
на мнозина – ловна пушка 12 калибър, марка „ИЖ 43М“ с фабричен **716188,
причинил на П.П.М. лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка и страдания с временно и неопасно за живота
разстройство на здравето.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и
доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели М.Ц.Ц., В. М. Ц., Н.Т.П., П. Миленов М.,
П.М.Ц., Й.К.Ц., К.Ц.Ц., В.В.Ц.,
А.И.Н., Ц.П.Ц., Ц.К.С., К.Ц.Ц.,
Й.С.А., П.К.Б., Р.Г.Р., Ф.В.И., П.Ц.Ц., М.П.Ц., И.Т.П.,
Т.П.Х., Й.В.Х., Г.М.Ч., П.Н.Ч., Г.Г.Ч., Б.Й.М., И.Д.П.,
И.В.В., П.П.В., със
заключенията на вещите лица Ц.Л.П., И.В.В., В.Й.С., Г.А.М.,
С. В. С., д-р П.Н.Т., д-р Н.Ф.Л. и А.Г.А..
Подсъдимите С.В.П., В.П.М. и С.П.М. са извършили
престъпленията, за които са предадени на съд с обвинителния акт / с изключение
на престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2, във
връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК, за което на съд е
предаден единствено подсъдимия С.В.П./ в
съучастие, като извършители. Това е
така, тъй като и тримата са участвали в самото изпълнение на престъпленията
т.е. престъпленията са осъществени чрез умишленото задружно участие и на
тримата подсъдими. Съобразно константната практика на ВКС по наказателни дела,
например решение № 198 от 25.04.1978 г. по н. д. **8/78 г., ІІ н. о., за да е
налице съизвършителство в извършване на умишлено
убийство /респективно в извършване на опит за умишлено убийство/ е необходимо
да съществува връзка между деянията на отделните съучастници
както в обективно, така и в субективно отношение. Такъв е и разглежданият
случай. В обективно отношение всеки от тримата подсъдими е произвеждал изстрели
срещу пострадалите т.е. участвал е в самото изпълнение на престъпленията. В
субективно отношение обединяващия момент на съизвършителството
е конкретният общ умисъл – всеки един от подсъдимите при осъществяване на
действията си е имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението
заедно с другите и е искал от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. Изложените правни съображения
важат както за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл.
2 и предл. 3 и т. 6, предл.
1, във връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, така и за престъпленията по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл.
3 и т. 9, предл. 1, във връзка с чл. 129, ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 9, предл.
1, във връзка с чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.
Вярно е, че от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен и несъмнен начин кой от подсъдимите какви по вид и
характер телесни увреждания и по отношение на кои от пострадалите е причинил в
резултат на произведените множество изстрели с огнестрелно оръжие. Това обстоятелство
обаче е правно ирелевантно, тъй като за съучастието е
без значение конкретният принос на всеки от участниците в престъплението за
настъпване на крайния резултат, нито е задължително съизвършителите
едновременно да извършват заедно цялата престъпна дейност, изпълваща състава на
престъплението. От значение за определяне на умисъла на всеки от участниците в
престъплението са обстоятелствата всеки един от тях да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е искал
настъпването на общественоопасните последици и да е
обхващал в съзнанието си, че действията му са в изпълнение на съгласуваното
общо решение на всички участници за постигане на преследваната престъпна цел. В
този смисъл е решение № 574 от 08.05.2013 г. по н. д. № 1902/2012 г., ІІІ н. о.
В разглеждания случай всички тези обстоятелства са налице, поради което
подсъдимите са осъществили деянията в съучастие, като извършители. При съизвършителство при пряк умисъл, не е необходимо да се
конкретизират действията на всеки един от съизвършителите
за умъртвяването на жертвата, за което всички имат еднакъв принос, защото
съзнават, че действат заедно за постигане на престъпната цел – решение № 234 от
02.09.2009 г. по н. д. № 209/2009 г., ІІІ н. о.
От обективна и субективна страна подсъдимите С.В.П., В.П.М.
и С.П.М. – в съучастие, като извършители, са направили опит умишлено да
умъртвят повече от едно лице - М.Ц.Ц. и малолетната В.Ц.Ц. – родена на ***
г.
Съобразно
непротиворечивата практика на ВС и ВКС по наказателни дела, например
Постановление № 14 от 30.09.1963 г. на Пленума на ВС и решение № 583 от 12.12.2008 г. по н. д. № 598/2008 г., І н. о., за да е налице
убийство по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК е необходимо от субективна страна умисълът
за убийство на повече от едно лице да е възникнал предварително или по време на
извършване на убийството на първото лице. Такъв умисъл е налице и когато
решението за убийството на другото лице е взето непосредствено след първото
убийство и извършеното фактически представлява продължение на същото
престъпление.
В разглеждания
случай умисълът на тримата подсъдими за извършване на опит за умишлено убийство
на повече от едно лице е възникнал предварително и дейността на съучастниците е продължение на същото престъпление.
Доказателства, че умисълът за убийство на повече от едно лице е възникнал
предварително са предварителното въоръжаване на подсъдимите с годни да причинят
смърт огнестрелни оръжия, отправената на
10.03.2011 г. в района на кооперативния пазар в гр. Плевен от В.П.М. закана с
престъпление против личността на частния обвинител К.Ц.Ц.,
както и отправената на 10.03.2011 г. в . ********, Плевенска област закана от С.П.М.
към свид. В.В.Ц., че ще
убие сина й Й.К.Ц., както и целия им род.
С.В.П., В.П.М.
и С.П.М. – в изпълнение на предварително съгласувано общо решение за
причиняване на телесни увреждания или смърт, последователно са извършили
активни действия чрез произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие, довели до
опита за убийство на М.Ц.Ц. и В. М. Ц., поради което
и двете деяния представляват една непрекъсната дейност. При обстоятелствата,
при които са извършени двата опита за убийство, в съзнанието на подсъдимите е
съществувал умисъл за убийство на повече от едно лице. Така обективирано
поведението на подсъдимите еднозначно определя извършеното от тях в субективен
план, като едно престъпление с две жертви, а не като реална съвкупност от
престъпления.
Посочените
по-горе правни изводи не се променят от обстоятелството, че от събраните и
проверени на съдебното следствие доказателства по делото, не е възможно да се
установи по несъмнен начин в каква последователност и от кого са извършени
прострелванията на М.Ц.Ц. и малолетната В. М. Ц..
Важното в случая е, че и двамата са простреляни с огнестрелни оръжия в
жизненоважни области и без навременна и висококвалифицирана медицинска намеса
фаталният изход е бил възможен и реален, като в същото време действията на
подсъдимите са били в изпълнение на съгласувано общо решение за постигане на
преследваната цел.
Огнестрелните
наранявания на М.Ц.Ц. и В. М. Ц. обективно са довели
до разстройство на здравето им, временно опасно за живота и представляват
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Независимо от това
тримата подсъдими са осъществили от субективна страна състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 2 и предл. 3 и т. 6, предл. 1, във връзка с член 115, във връзка с чл. 18, ал.
1, във връзка с чл. 20, ал. 2, а за подсъдимия С.В.П. и във връзка с чл. 63,
ал. 2, т. 1 НК. Това е така, тъй като те целенасочено са произвели изстрели с
огнестрелно оръжие в жизненоважни части от тялото на М.Ц.Ц.
и В. М. Ц. и – както вече бе посочено по-горе в мотивите, без навременна и
висококвалифицирана медицинска намеса фаталният изход е бил възможен. Съобразно
богатата и непротиворечива практика на ВКС по наказателни дела, например
решение № 173 от 29.08.2011 г. по н. д. № 20/2011 г., І н. о., за да се прецени
дали е осъществен съставът на опит за убийство или е налице телесна повреда е
необходимо да се установи дали е могло да настъпи смърт от съответните
наранявания и да се изясни въпросът за субективната страна на деянието, която
при опита за убийство може да бъде само пряк умисъл, а съгласно решение № 63 от
22.02.1999 г. по н. д. № 689/98 г., ІІ н. о., целенасоченото произвеждане на
изстрел с огнестрелно оръжие към главата
и която да е част от тялото, с изключение на крайниците на пострадалия, обективира наличието на пряк умисъл за умъртвяване. За умисъла
за убийство се съди по използваните средства, насоката, броя на ударите
/изстрелите/, мястото на нараняването, продължителността на насилието и всички
останали обстоятелства, които характеризират изпълнителното деяние и обуславят
заключението за психичното отношение на виновния към настъпилия общественоопасен резултат - решение № 294 от 05.07.2010 г.
по н. д. № 220/2010 г., ІІ н. о.
Обстоятелството,
че от събраните по делото доказателства не е възможно да се установи по
несъмнен начин кой или кои от подсъдимите са простреляли М.Ц.Ц. и В. М. Ц. е правно ирелевантно,
тъй като при общ умисъл за убийство, когато няколко лица нанасят удари на
жертвата, е налице съизвършителство независимо от
обстоятелството, че жертвата е починала от един смъртоносен удар. В този смисъл
е решение № 192 от 26.06.2012 г. по н. д. № 510/2012 г., ІІ н. о., което
безспорно се отнася и за случаите, когато убийството, респективно опитът за
убийство, са извършени чрез произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие от
няколко лица.
Не на последно място следва да се посочи,
че по начало умисълът на дееца при
посегателствата против личността е с неконкретизирано съдържание. За него е
характерна една неопределеност или алтернативност на
представите, като деецът предвижда най-общо настъпването на два или повече
резултата /например телесна повреда и смърт/ и иска или допуска настъпването на
който и да е от тях. Деецът не предвижда точно в каква форма ще се прояви
престъпния резултат /смъртта или телесната повреда/. Ето защо дори и
подсъдимите да са искали настъпването на един от няколко възможни престъпни
резултата, те са действали с пряк неопределен умисъл, а при това психично състояние
на подсъдимите е възможен опит за убийство. Принципът е, че когато деецът
действа с алтернативен пряк умисъл – както това е в разглеждания случай, и
поради независещи от него причини причинява по-лекия от резултатите, той следва
да отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат. Следователно поведението
на С.В.П., В.П.М. и С.П.М. по отношение на пострадалите М.Ц.Ц.
и В. М. Ц. съставлява опит за убийство на повече от едно лице, а не причиняване
на телесни повреди на повече от едно лице. В този смисъл са решение № 32 от
11.03.1991 г. по н. д. **68/90 г., І н. о., решение № 24 от 05.05.1997 г. по н. д. № 452/96 г., І н. о., решение № 298 от
21.07.2010 г. по н. д. № 192/2010 г., ІІ н. о. и решение № 109 от 10.11.2009 г.
по н. д. № 624/2008 год., ІІ н. о., съобразно които неопределеността или алтернативността в представите на дееца дали в резултат на
конкретните му целенасочени действия ще настъпи телесна повреда или смърт
обуславя отговорност към по-тежкия резултат, в какъвто смисъл практиката на ВКС
е последователна.
По
отношение на заключението на вещото лице д-р П.Н.Т., че огнестрелните изстрели,
които са поразили М.Ц.Ц. и малолетната В. М. Ц. са
били от разстояние повече от две дължини на цевта на оръжието т. е. изстрелите
са неблизки, следва да се отбележи следното:
Ноторно известно е, че дължината на цевите на гладкоцевното ловно оръжие варира, но най-често е в
границите на 68 см. – 76 см. Следователно минималното разстояние от което са
произведени изстрелите към М.Ц.Ц. и В. М. Ц. е над
136 см. – 152 см. Следователно – макар и от съдебномедицинска и балистична
гледна точка поразяващите изстрели да са неблизки, не е възможно да се приеме,
че тези изстрели са произведени отдалече или много отдалече, което пък
хипотетично да изключи наличието на пряк умисъл за лишаване от живот на М.Ц. и В.Ц..
Необходимо е да се има предвид и обстоятелството, че основната причина
изстрелите да са неблизки се корени в предприетите от пострадалите активни
действия за самозащита – хвърляне на камъни и празни стъклени бутилки към
подсъдимите, в резултат на които действия С.В.П., В.П.М. и С.П.М. са започнали
да отстъпват назад, но без да преустановят стрелбата с двете ловни пушки.
От
обективна страна опита за убийство на М.Ц.Ц. и
малолетната В. М. Ц. е осъществен със средства, опасни за живота на мнозина –
ловна пушка 12 калибър „ИЖ 43М“ и ловна пушка 16 калибър „ТУЛА“. По начало
огнестрелното оръжие е средство, опасно за живота на мнозина и стрелбата с него
– начин, опасен за живота на мнозина, предположение, което би могло да отпадне
единствено тогава, когато не съществува и най-малката вероятност за нараняване
на другиго било поради отсъствие на други хора на местопрестъплението, било
поради отдалечеността им на разстояние, изключващо достигането до тях на
изстрелян или рикоширал боеприпас. В този смисъл са решение № 199 от 29.10.2009
г. по н. д. № 179/2009 г., ІІІ н.о. и решение № 525 от 25.09.1995 г. по н. д. №
417/95 г., ІІ н. о.
В разглеждания случай в района на
местопроизшествието – в непосредствена близост с подсъдимите, са се намирали
множество други хора /извън пострадалите/ и това обстоятелство е било възприето
от тримата подсъдими. Поради това при произведените от С.В.П., В.П.М. и С.П.М.
множество изстрели с двете ловни пушки е съществувала непосредствена и
конкретна опасност да бъдат засегнати и други лица. Ловните пушки са средство,
опасно за живота на мнозина, тъй като при произвеждане на изстрели с тях
неизбежно се получава разсейване на сачмите на известно разстояние от мястото
на изстрела и ако в района на разсейването се намират и други хора – както това
е в разглеждания случай, се създава опасност за живота не само за лицата, които
деецът цели да умъртви или нарани, но и за тях.
Изложените по –горе в мотивите правни
съображения относно наличието на квалифициращите признаци „на повече от едно
лице“ и „със средство, опасно за живота на мнозина“ по отношение на деянието по
член 116, ал. 1, т. 4, предл. 2 и предл.
3 и т. 6, предл. 1, във връзка с чл. 115, във връзка
с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК се отнасят и за извършеното от
тримата подсъдими престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл.
3 и т. 9, предл. 1, във връзка с чл. 129, ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК, както и за деянието по
чл. 131, ал. 1, т. 9, предл. 1, във връзка с чл. 130,
ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК. Необходимо
е само да се изтъкне допълнително, че съобразно константната практика на ВКС по
наказателни дела, например решение № 419 от 26.10.2011 г. по н. д. № 2096/2011
г., І н.о., когато деецът причинява телесни увреди на две или повече лица
едновременно /с едно или няколко телодвижения/ с отделни деяния, извършени въз
основа на едно решение на дееца, както и когато решението за причиняване на
втората телесна повреда е взето предварително, по време на причиняване на
първата повреда или непосредствено след това, сме изправени пред едно
престъпление, изпълващо квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 4 НК, което
изключва приложението на правилата за съвкупността.
Насоката на
изстрелите, местата на нараняванията на пострадалите, вида и характера на
причинените на П.М.М., Н.Т.П., Й.К.Ц., К.Ц.Ц. и П.П.М. телесни увреждания,
както и цитираното по-горе в мотивите решение № 63 от 22.02.1999 г. по н. д. №
689/98 г., ІІ н. о., съобразно което целенасоченото произвеждане на изстрел с
огнестрелно оръжие към главата и която и да е част на тялото, с изключение на крайниците, обективира наличие на пряк
умисъл за умъртвяване, сочат по недвусмислен начин, че от субективна страна –
вследствие на предварително взетото общо решение, тримата подсъдими – в
съучастие, като извършители, са имали пряк умисъл да причинят телесни повреди
на изброените пострадали, а не да ги лишат от живот.
Подсъдимият
С.В.П. признава, че е произвел множество изстрели с ловна пушка „ИЖ 43М“ и
ловна пушка „ТУЛА“ към пострадалите, но твърди, че е сторил това, тъй като на
10.03.2011 г. – непосредствено преди стрелбата, свидетелите Й.К.Ц. и К.Ц. ***
му нанесли безпричинен побой с дървени колове по главата и гърба, веднага след
което със същите колове нанесли продължителен побой и на дядо му П.В.М., като
го удряли навсякъде по тялото, и в резултат на този побой П.М. изпаднал в
безсъзнание. Обяснява, че на 10.03.2011 г. около обяд случайно видял, че дядо
му М.А.Ж. скрил в двора на къщата, в която живее подсъдимия, две ловни пушки,
пистолет и патрони за тях. След упражненото физическо насилие спрямо него и П.В.М.,
подсъдимият С.В.П. си спомнил за огнестрелните оръжия, върнал се до дома си,
взел двете пушки, пистолета и патроните и се завърнал пред дома на Й.К.Ц. и К.Ц.Ц. с намерение да спаси ранения си дядо. Когато стигнал
заварил пред къщата множество членове на фамилия Ц., които го нападнали, като
хвърляли срещу него камъни, празни стъклени бутилки и буркани. В този момент в
района се появили подсъдимите В.П.М. и С.П.М., които се опитали да потушат
конфликта, но това не им се отдало. Поради продължаващото нападение над него
подсъдимият С.В.П. произвел множество изстрели с пушките към пострадалите, но
не с намерение да ги лиши от живот, а за да прекрати тяхното нападение.
Подсъдимият
С.В.П. категорично отрича останалите двама подсъдими да са произвеждали
изстрели с огнестрелно оръжие към пострадалите. Заявява, че баща му В.П.М. се
опитал да му отнеме едната пушка, но това не му се отдало.
Подсъдимият
В.П.М. не се признава за виновен. Твърди, че сутринта на 10.03.2011 г. заедно
със свид. М.А.Ж. посетили свид.
Ц.К.С. ***, тъй като Ж. искал да предложи продаваните от С. огнестрелни оръжия
на своя познат свид. К.П.П..
При срещата С. предал на М.Ж. двете ловни пушки и пистолета. Ж. си заминал, а М.
отишъл на кооперативния пазар в гр. Плевен. Около 16.30 часа той и подсъдимият С.П.М.
се прибрали с такси от гр. Плевен в с. ********, Плевенска област. Когато
стигнали в селото М. узнал от майка си, че С.В.П. се е въоръжил с пушки и
пистолет и е заминал в неизвестна посока. Заедно с брат си С.П. *** в селото,
където заварили подсъдимия С.В.П. и пострадалите, които имали агресивно
поведение. С.В.П. бил окървавен и въоръжен с двете ловни пушки. Говорел на
висок глас, че дядо му е убит, както и че той ще застреля убийците
му. В.П.М. се опитал да отнеме едната пушка от сина си, но това не му се
отдало. Твърди, че някой от фамилия Ц. стрелял с огнестрелно оръжие, но не успял
да види кой стреля и с какво оръжие. В останалата част обясненията на този
подсъдим подкрепят обясненията на подсъдимия С.В.П..
Подсъдимият
С.П.М. не се признава за виновен. Обясненията му се припокриват с обясненията
на подсъдимия В.П.М. и обясненията на подсъдимия С.В.П.. И той – подобно на
другите двама подсъдими, твърди, че пострадалите и техни родни са нападнали
тримата подсъдими и са хвърляли по тях камъни, тухли и празни стъклени бутилки.
Подсъдимите
В.П.М. и С.П.М. категорично отричат да са стреляли с огнестрелно оръжие към
пострадалите и да са ги наранявали, обяснявайки, че това е сторил единствено
подсъдимия С.В.П..
Обясненията
на тримата подсъдими се подкрепят от свидетелските показания на П.В.М., М.М.Ж., А.М.Ж., Н.Й.Г., М.К.М., В.В.П.,
С.П.М., И.И.М. и В.Е.В..
Съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимите С.В.П., В.П.М. и С.П.М., намирайки ги за избрана от тях защитна
позиция. Съображенията за това са следните:
Преди
всичко е необходимо да се отбележи, че обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, но и средство за защита, което
той упражнява по свое усмотрение. Законодателят го е освободил от задължението
да говори истината. Затова достоверността на обясненията на подсъдимия относно
фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание поотделно и в
съвкупност с данните от другите доказателства и доказателствени
средства, възприети непосредствено.
В
разглеждания случай обясненията на подсъдимите преценени поотделно и в
съвкупност с данните от другите доказателства и доказателствени
средства не позволяват правен извод, че тези обяснения са достоверни и истинни.
Възражението
на подсъдимия С.В.П., че е произвел изстрелите срещу пострадалите, тъй като
преди това свидетелите Й.К.Ц. и К.Ц.Ц. нанесли на
дядо му П.В.М., както и на самия него продължителен и жесток побой с дървени
колове, като удряли подсъдимия по главата и гърба, а П.М. навсякъде по тялото
се опровергава по несъмнен начин не само от показанията на свидетелите, въз
основа на които съдът прие за установена и доказана фактическата обстановка по
делото, но и от съдебномедицинските удостоверения, издадени след извършените
медицински прегледи на подсъдимия С.В.П. и свид. П.В.М..
От тези удостоверения – както вече бе посочено по-горе в мотивите, е видно, че С.В.П.
е получил рана на тила и оток по лявата мишница, а П.В.М. е получил единствено разкъсно-контузна рана на тила. Не са описани други
травматични увреждания, включително увреждания по гърба на подсъдимия и по
други части от тялото на П.М., което изключва версията за продължителен и
жесток побой в резултат на който П.В.М. бил изпаднал в безсъзнателно състояние.
Освен това по делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на
подсъдимия С.В.П. са причинени от частния обвинител Й.К.Ц. след като Ц. вече е бил прострелян в двете бедра, а травматичните увреждания на П.В.М. са причинени от свид. К.Ц.Ц. след като той е видял, че братята му М.Ц.Ц. и
К.Ц.Ц. са простреляни от подсъдимите.
Възражението
на тримата подсъдими, че изстрелите с огнестрелните оръжия са произведени от
подсъдимия С.В.П., за да бъде отблъснато предприетото от частните обвинители и
техните роднини нападение е също неоснователно. Преди всичко следва да се
отбележи, че от събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по
делото не се установява да е имало такова нападение. Предприетите от
пострадалите действия – хвърляне на камъни и празни стъклени бутилки срещу
тримата подсъдими, и нанасянето на удари на подсъдимия С.В.П. и на свид. П.В.М., не представляват нападение, а защита срещу противоправното поведение на С.В.П., В.П.М. и С.П.М.,
изразяващо се в произвеждане на изстрели с огнестрелни оръжия. Отблъскването на
едно противоправно нападение не може да се счита за
нападение, което да дава право на неизбежна отбрана. То не може да се приеме и
като поведение, водещо до силно раздразнено състояние. В този смисъл е и
решение № 518 от 16.12.1982 г. по н. д. № 547/82 г., ІІ н. о. Деецът не може да
се позовава на неизбежна отбрана, когато – както това е в конкретния случай,
пръв е употребил насилие спрямо пострадалите. В този случай действията на
пострадалите за самозащита не са противоправни, ако
са в рамките на необходимите предели /решение № 64 от 03.04.1998 г. по н. д. №
268/97 г., 5-членен състав на ВКС/. Следва да се отбележи, че съобразно непротиворечивата
практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 25 от 05.02.1985 г. по
н. д.№ 705/85 г., І н. о., активната защита е позволен от закона начин на
отблъскване на противоправно нападение върху
личността. Нападнатият не е длъжен да бяга или да се укрива. Противното
разбиране чувствително ограничава ефективността на защитата му.
Неоснователно
е и възражението, че стрелбата е извършена единствено от подсъдимия С.В.П..
Това възражение е разбираемо с оглед обстоятелството, че по време на извършване
на престъпленията този подсъдим е бил непълнолетен, поради което наказанията,
предвидени в особената част на наказателния кодекс за извършените от него
деяния, следва да се заменят по правилата на чл. 63 НК. Обясненията на тримата
подсъдими, че стрелбата е извършена единствено от подсъдимия С.В.П. се
опровергаха по несъмнен начин от свидетелските показания на А.И.Н., Н.Т.П., В.В.Ц., Ц.П.Ц., П.К.Б., К.Ц.Ц., Й.С.А., П.Ц.Ц., М.П.Ц., И.Т.П.,
Т.П.Х. и Й.В.Х., които съдът прие с доверие, тъй като тези показания са
логични, последователни и непротиворечиви.
Изцяло
неоснователно е и възражението на подсъдимия В.П.М., че не той, а свид. М.А.Ж. е получил от свид. Ц.К.С.
двете ловни пушки и пистолета „CZ
75В“. Тази теза на М. се подкрепя от свидетелските показания на М.А.Ж. и
отчасти от показанията на свид. Ц.С.. Съдът прие, че
тя е недостоверна, тъй като по безспорен начин бе опровергана от свидетелските
показания на К.П.П., И.В.В.
и П.П.В., които – като логични, последователни и
непротиворечиви, съдът прие с доверие. Следва да се отбележи, че пред
полицейските служители В. и В.Ц.С. категорично е заявил, че е предал
огнестрелните оръжия на подсъдимия В.П.М., а не на друго лице. Не на последно
място е необходимо да се изтъкне, че от приложеното на л. 282 – л. 283 от том 1
от досъдебното производство определение № 173 от 11.03.2011 г. за решаване на нохд № 683/2011 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен със
споразумение, е видно, че свид. Ц.К.С. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК –
затова, че на 10.03.2011 г. в гр. Плевен предал
на В.П.М. от с. ********, Плевенска област, 1 бр. ловна пушка, „ИЖ“,
калибър 12 с фабр. **716188, ловна пушка „ТУЛА“,
калибър 16, с фабр. № 247301 и 1 бр. пистолет
„ЧЗ-75В“, калибър 9х19, с фабр. № 4727Р, като М. няма
съответно разрешение за притежаване и придобиване на оръжие, и е осъден на три
месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок.
Определението е влязло в сила на 11.03.2011
г. и съобразно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в
сила присъда, а съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 НПК влезлите в сила
присъди са задължителни за всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица и граждани.
По делото са налице две групи свидетели. В първата от тях
влизат свидетелите – изброени поименно на страница № 13 и страница № 14 от
мотивите към присъдата, въз основа на чиито показания съдът прие за установена
и доказана фактическата обстановка по делото. Във втората група са свидетелите П.В.М.,
М.М.Ж., А.М.Ж., Н.Й.Г., М.К.М., В.В.П.,
С.П.М., И.И.М. и В.Е.В., чиито показания подкрепят
обясненията на подсъдимите.
Съдът – съпоставяйки показанията на втората група свидетели
с останалите събрани и проверени на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства по делото, прие, че тези свидетелски показания са недостоверни.
Преди всичко следва да се отбележи, че изброените свидетели са заинтересовани
от изхода на делото, тъй като са близки роднини на подсъдимите. Поради това
показанията им – макар и по принцип да представляват източник на доказателства,
са тенденциозни, недобросъвестни и необективни, и с неприкрит стремеж да
омаловажат участието на подсъдимия С.В.П. в извършване на престъпленията, както
и да оневинят другите двама подсъдими. Ето защо съдът – в изпълнение на
задълженията си по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, не даде вяра на
показанията на втората група свидетели. При това показанията на тези свидетели
се опровергаха по безспорен начин от свидетелските показания на М.Ц.Ц., Н.Т.П., П.П.М., Й.К.Ц., К.Ц.Ц., В.В.Ц., А.И.Н., Ц.П.Ц., К.Ц.Ц., Й.С.А., П.Ц.Ц., М.П.Ц., И.Т.П.,
Т.П.Х., Й.В.Х. и Р.Г.Р.. До 10.03.2011 г. тези свидетели са се намирали в
нормални отношения с подсъдимите, поради което липсва мотив да им навредят,
приписвайки им действия, които не са извършили. Вярно е, че преобладаващата
част от изброените свидетели са роднини на частните обвинители и по принцип те
също са заинтересовани от изхода на делото. В същото време обаче техните
показания са логични, последователни и непротиворечиви по отношение на
участието и на тримата подсъдими в извършване на престъпленията, поради което
съдът ги прие с доверие. При това съобщените от тях факти се подкрепят от
останалите източници на доказателства. Съобразно константната практика на ВКС
по наказателни дела, например решение № 156 от 07.06.1995 г. по н. д. № 562/94
г., І н. о., достоверността на гласните доказателствени
средства зависи не само от съпоставката им с други доказателствени
средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред – от тяхната
последователност, непротиворечивост и обективност.
Съобразно обстоятелствената част на обвинителния акт –
страница № 3, „В ранния следобед на 10.03.2011 г. тримата подсъдими решили да
отидат до дома на свид. Й.Ц., за да отмъстят за
конфликта с техните деца. Двамата възрастни подсъдими държали пушките, а
обвиняемия С.В.П. пистолета“.
По нататък
в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че тримата подсъдими
произвели множество изстрели с двете ловни пушки, в резултат на които били
простреляни М.Ц.Ц., Й.К.Ц., В. М. Ц., К.Ц.Ц., П.П.М., Н.Т.П. и П.М.М.. Никъде в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено, че някой от
подсъдимите е стрелял и с пистолета „CZ 75B“, който според
прокурора се е намирал у подсъдимия С.В.П..
От
заключението на вещото лице Ц.Л.П. е видно, че представените за изследване 2
бр. гилзи са гилзи от бойни патрони калибър 9х19 mm и са стреляни с представения за
изследване пистолет 9х19 mm
/„Luger“/, модел „CZ 75B“ с фабричен № 4727Р, а
представения проектил – обект /част от ризница/ също
е изстрелян с пистолета „CZ
75B“.
С
обвинителния акт подсъдимия С.В.П. е предаден на съд и за извършено
престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, но само затова, че е държал огнестрелно
оръжие – двете ловни пушки, и боеприпаси – 7 броя ловни патрони, калибър 12,
без да има това надлежно разрешение. Липсва
обвинение за незаконно държане и на пистолета „CZ 75B“.
При тези
фактически положения съдът прие – независимо от заключението на вещото лице Ц.П.,
че липсват безспорни доказателства относно това подсъдимият С.В.П. да е
произвеждал изстрели и с пистолета „CZ 75B“, който се е намирал в негово владение, както и че липсват
безспорни доказателства това да е сторил някой от другите двама подсъдими. Този
извод на съда се базира и на последователната съдебна практика на ВКС, например
решение № 206 от 17.05.2002 г. по н. д. **5/2002 г., ІІ н. о., че е недопустимо
съдът за първи път с присъдата да вмени на обвиняемия фактически състав за
нарушения, които не са му били предявени по съответния ред и по които не се е
защитавал, както и на трайната съдебна практика, че по делата от общ характер
фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото от
прокуратурата обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния
акт и съдът не може да излезе извън обвързващите го рамки на обстоятелствената
част на обвинението.
Причини за
извършване на престъпленията са ниската правна култура на подсъдимите и
неправилното им отношение към човешкия живот и телесната неприкосновеност на
личността.
Като мотив
за извършените престъпления съдът прие желанието на С.В.П., В.П.М. и С.П.М. да
„накажат“ пострадалите заради станалия на 09.03.2011 г. инцидент, при който
пострадал сина на подсъдимия С.П.М. – П. С. П..
При
определяне вида и размера на наказанията, които наложи на подсъдимите за
извършените от тях престъпления, съдът съобрази и прие:
а/ като
смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимите С.В.П. и С.П.М. не
са осъждани, добрите характеристични данни за тримата подсъдими /л. 378 – л.
380 от том 2 от наказателното дело/, тежкото семейно и социално положение на
подсъдимите В.П.М. и С.П.М., изминалия продължителен период от време от
извършване на деянията до реализиране на наказателната отговорност, за който
подсъдимите нямат вина, а за подсъдимия С.В.П. и обстоятелството, че е извършил
престъпленията като непълнолетен – на възраст, когато личността не е изцяло
изградена, а преобладават емоциите и лекомислието.
б/ като
отегчаващи обстоятелства – изключително високата обществена опасност на извършените
престъпления, обстоятелството, че подсъдимите за кратък период от време са
извършили множество престъпления, а за подсъдимия В.П.М. и наличието на
предходни осъждания.
Съдът прие,
че по делото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства
по отношение и на тримата подсъдими. Освен това доказателствата по делото не
позволяват правен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание за всяко
едно от престъпленията би се оказало несъразмерно тежко. Поради това наказанията
на С.В.П., В.П.М. и С.П.М. бяха определени при условията на чл. 54 НК, а не при
условията на чл. 55 НК.
Съдът
намери, че не са налице и условията на чл. 58, буква „а“ НК за приложение на
разпоредбата на чл. 55 НК по отношение на тримата подсъдими за извършеното от
тях престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 2 и предл. 3 и т. 6, предл. 1, във
връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, а за
подсъдимия С.В.П. – и във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 НК. Съображенията за
това са следните:
Разпоредбата
на чл. 58, буква „а“ НК предвижда самостоятелно основание, при което съдът може
да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства. Това основание е създадено именно поради
факта, че престъплението не е довършено, но е необходимо при съобразяване на
обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК да се приеме, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. Разглежданият случай очевидно
не е такъв. По делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимите са
довършили изпълнителното деяние на престъплението по чл. 116, ал. 1 НК, но
поради независещи от тях причини – бързото транспортиране на пострадалите М.Ц.Ц. и В. М. Ц. *** и оказаната навременна и
висококвалифицирана медицинска помощ смъртта им не е настъпила. Интензитетът на
причинителската дейност е в такава степен, че не дава
основание да се направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание,
ще се окаже несъразмерно тежко, а последното е условие за приложението на
смекчената отговорност. В този смисъл е и решение **1 от 05.04.2005 г. по н. д.
№ 578/2004 г., І н. о.
Съдът намери,
че с оглед конкретната тежест на извършените престъпления, както и с оглед на събраните
по делото доказателства за личността на подсъдимите и в частност поради добрите
им характеристични данни, за извършеното от тях престъпление по чл. 116, ал. 1,
т. 4, предл. 2 и предл. 3 и
т. 6, предл. 1, във връзка с чл. 115, във връзка с
чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК следва да им бъдат наложени
наказания лишаване от свобода, а не доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна.
Съдът при
превес на смекчаващите обстоятелства, които по значение и тежест преобладават
ОСЪДИ:
1.Подсъдимия С.В.П.:
а/ на
основание чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 2 и предл. 3 и т. 6, предл. 1, във
връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във
връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 54 НК на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
б/ на
основание чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 9, предл. 1, във връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 20,
ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК
на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
в/ на основание чл. 131, ал. 1, т. 9, предл.
1, във връзка с чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл.
63, ал. 1, т. 4 и чл. 54 НК на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
г/ на основание чл. 339, ал. 1, предл.
2, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът постанови подсъдимия С.В.П.
да изтърпи най-тежкото от наложените му наказания в размер на ПЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален общ режим в затворническо общежитие от
открит тип.
2. Подсъдимите В.П.М.
и С.П.М.:
а/ на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, предл.
2 и предл. 3 и т. 6, предл.
1, във връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2
и чл. 54 НК на по ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
б/ на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, предл.
3 и т. 9, във връзка с член 129, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка
с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК на по ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
в/ на основание чл. 131, ал. 1, т. 9, предл.
1, във връзка с чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 2,
ал. 2 и чл. 54 НК на по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът постанови подсъдимите В.П.М.
и С.П.М. да изтърпят най-тежките от наложените им наказания в размер на по
ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът зачете предварителното
задържане на подсъдимите В.П.М. и С.П.М., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Съдът като се съобрази с добрите характеристични данни за
тримата подсъдими, с тежкото семейно и социално положение на подсъдимите В.П.М.
и С.П.М., както и с обстоятелството, че подсъдимите С.В.П. и С.П.М. не са
осъждани, намери, че определените им за изтърпяване общи най-тежки наказания са
достатъчни за тяхното поправяне и превъзпитание и за постигане целите на
наказанието, поради което не приложи разпоредбата на чл. 24 НК.
С обвинителния акт
подсъдимите са предадени на съд и затова, че са извършили престъпленията /с
изключение на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, осъществено от подсъдимия С.В.П./
по хулигански подбуди. Съдът прие, че в разглеждания случай този квалифициращ
признак не е налице. Съображенията за това са следните:
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни
дела при убийството по хулигански подбуди, респективно при причиняване на
телесни повреди по хулигански подбуди, липсва личен мотив. Основният мотив на
дееца е не да засегне пострадалия, а да изрази явно неуважение към обществото и
да демонстрира незачитане на приетите норми на поведение чрез посегателство
върху пострадалия. При хулиганския мотив за убийство или за причиняване на
телесни повреди деецът е воден от вътрешната необходимост да изрази
неуважението си към обществото, и то да го изрази явно, т.е. по непредизвикващ
съмнение начин. Убийството по хулигански подбуди предполага отсъствие на лични
отношения, на вражда, на завист и прочие, между виновния и пострадалия. За да
се квалифицира едно убийство или причинена телесна повреда като извършени по
хулигански подбуди, е необходимо да бъде установено, че деецът е извършил
хулигански действия преди или по време на извършването на престъплението и че
то – престъплението, е стимулирано и е последица от тези му действия. В този
смисъл са решение № 641 от 19.08.1991 г. по н. д. № 287/91 г., І н. о., решение
№ 594 от 08.06.1996 г. по н. д. № 543/95 г., І н. о., решение № 510 от
22.09.1971 г. по н. д. № 380/71 г., ІІ н. о., решение № 4 от 17.01.1985 г. по
н. д. № 676/84 г., ІІ н. о., решение № 274 от 17.07.1978 год. по н. д. № 249/78
г., ІІ н. о., решение № 532 от 27.12.1976 г. по н. д. № 527/76 г., ІІ н. о. и
други.
В конкретния случай преди и по време на извършване на опита
за убийство на М.Ц.Ц. и В. М. Ц. и при причиняването
на телесните повреди на останалите пострадали тримата подсъдими не са извършили
хулигански действия, които да са ги мотивирали и подтикнали към извършване на
самите деяния. Такива действия не са описани и в обстоятелствената част на
обвинителния акт. При това по делата от общ характер фактическите параметри на
произнасянето на съда по повдигнатото от прокуратурата обвинение се очертават с
обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът не може да излезе извън обвързващите
го рамки на обстоятелствената част на обвинението.
От събраните по делото доказателства не може да бъде
направен извода, че преди извършване на престъпленията, по време на
извършването им и след това подсъдимите са имали хулиганско поведение. Липсват
каквито и да било доказателства, че С.В.П., В.П.М. и С.П.М. чрез буйство,
непристойно поведение или други хулигански прояви са изразили явно неуважение
към обществото и да са демонстрирали незачитане на приетите норми за поведение
чрез посегателство върху пострадалите. По делото не е спорно, че освен
произведените изстрели с огнестрелно оръжие тримата подсъдими не са извършили
никакви други действия, които да се оценят като хулигански. Такива действия не
са описани и в обстоятелствената част на обвинителния акт. А както бе посочено по-горе в мотивите, за да
се приеме, че престъпленията са извършени по хулигански подбуди, е необходимо
да се установи, че подсъдимите са извършили и други хулигански действия, които
предхождат или съпровождат деянията и мотивират извършването им. Произведените
множество изстрели чрез които са били увредени пострадалите са резултат от
личните отношения между фамилията на подсъдимите и фамилията на частните
обвинители, които отношения макар и добри до 09.03.2011 г., рязко са се влошили
след възникналия на посочената дата инцидент, при който пострадал сина на
подсъдимия С.П.М. – П. С. П..
Необходимо
е да се посочи и това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е
отразено, че: „Те /подсъдимите/ решили, че ще отмъстят на Й.Ц. и семейството
му“ – страница № 2 от обвинителния акт. Убийството по хулигански подбуди се
изключва от мотивите за отмъщение, детерминирали волята на дееца да извърши убийството,
в случай че той не е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – както това е в
разглеждания случай. В този смисъл е решение № 52 от 19.02.1981 г. по н. д. №
3/81 г., ІІ н. о.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимите С.В.П., В.П.М. и С.П.М. за НЕВИННИ да са
извършили престъпленията по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл.
2 и предл. 3 и т. 6, предл.
1, във връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 9, предл. 1, във връзка с чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 20,
ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 131, ал. 1, т. 9, предл. 1, във връзка с чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 20,
ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК по хулигански подбуди и ги ОПРАВДА по тези
пунктове от обвинението.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила приложените
към делото веществени доказателства - 1
бр. хартиен плик, съдържащ две сачми, извадени от телата на М.Ц.Ц. и В. М. Ц., експериментални гилзи и проектили,
1 бр. зелена гилза, 2 бр. пластмасови тапи от ловен патрон, 3 бр. пластмасови
тапи от ловен патрон, 2 бр. ловни патрони, 1 бр. гилза, 2 бр. гилзи, 2 бр.
гилзи, 3 бр. гилзи, 1 бр. гилза, 1 бр. проектил
/ризница/, 1 бр. гилза и 5 бр. гилзи от експериментална стрелба, да бъдат
унищожени.
По време на досъдебното производство по делото са направени
разноски в размер на 1 296 лева, а по време на съдебното следствие по
делото са направени разноски в размер на 713 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимите С.В.П.,
В.П.М. и С.П.М. да заплатят по сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените на досъдебното
производство разноски по делото в размер на 1 296 лева, като всеки от тях
заплати по 432 лева, както и да заплатят по сметката на Окръжен съд-гр. Плевен
направените по делото разноски в размер на 713 лева, като всеки от тях заплати
по 237.67 лева.
По делото частните обвинители М.Ц.Ц.,
Й.К.Ц. и К.Ц.Ц. са направили разноски за
упълномощаване на повереници в размер на 1 600
лева – за М.Ц., и в размер на по 500 лева за Й.Ц. и К.Ц..
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимите С.В.П.,
В.П.М. и С.П.М. да заплатят направените от частните обвинители М.Ц.Ц., Й.К.Ц. и К.Ц.Ц. разноски по делото за упълномощаване на повереници, тъй като техните процесуални представители
направиха такова искане.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
15.12.2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: