Р Е Ш Е Н И Е
Номер 670 20.12.2018 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХХ състав
На 26.11.2018 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Боряна Костанева
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 513 по описа за 2017
година
намери за
установено следното:
Предявени са субективно и
обективно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК с материалноправно
основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.
Производството е образувано
по искова молба от «ИНВЕСТБАНК» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.България № 85, представлявана от юрк.Б.П., с която
ищецът е поискал да се признаят за установени вземанията му към ответниците-
солидарни длъжници Д.И.Г. с ЕГН **********, В.С.Г. с ЕГН ********** и Ш.С.Г. с
ЕГН ********** ***, съставляващи сумата от 95 784,27 лв. просрочена
главница, сумата от 15 609,54 лв. договорна лихва за периода 27.05.2015
г.- 16.03.2017 г., сумата 14 929,11 лв. лихви за забава за периода
27.06.2015 г.- 16.03.2017 г. вкл., сумата от 32 265,29 лв. неустойка и
лихва за забава, сумата от 25,50 лв. такса за обслужване на кредита, сумата от
373,45 лв. служебно подновени застрахователни премии, сумата от 60 лв.
нотариални такси и сумата от 574,70 лв. комисионна за управление на кредита,
ведно със законнат алихва върху главницата, считано от 17.03.2017 г., които
вземания произтичат от Договор за
потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека от 15.07.2008 г., изменен
с Анекс № 1 от 21.09.2012 г., Анекс № 2 от 28.10.2013 г. и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3866/2017
г. на ПРС срещу кредитополучателя Д.И.Г. и солидарния длъжник по договора С.В.Г.,
починал след подаване на заявлението по чл.417 ГПК и оставил за свои наследници
по закон съпругата си-кредитополучателя и другите двама ответници- негови деца.
Заявява
се присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Изложени
са следните фактически твърдения:
По
силата на Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека №
117/15.07.2008 г., сключен между ищеца в качеството му на кредитор и Д.И.Г., в
качеството й на кредитополучател и С.В.Г. в качеството
му на „Солидарен длъжник", Банката
предоставила кредит в размер на 100 000 лева, предназначен за рефинансиране на текущи нужди, за срок от 204 месеца.
В чл. 3 от Договора за кредит било уговорено между страните, че за предоставения
кредит Банката начислява фиксирана годишна лихва в размер на 10,9 % върху реално усвоените по кредита суми. При допуснато просрочие по главницата до окончателно изплащане на
просрочената сума, върху нея се начислявала лихва в размер на договорената в
чл. 3, ал. 1, плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. При допуснато просрочие по лихвите, се начислявала
неустойка в размер на 0,05 % на ден
върху просрочената сума до пълното й издължаване. По договора за кредит се
дължали също така такса за обработка на документи, комисиона за управление на
кредита, такса на промяна на услояията на кредита, такса за изготвяне на оценка
на имот и др.
В чл. 4 от Договора за кредит страните
договорили, че дължимите по кредита главница, лихви, неустойки, такси и
комисиони, ведно с всички разноски следва да бъдат погасени на 204 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, с размер на
всяка вноска от 1078,89 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Договора, Банката имала право по своя преценка да обяви кредитната
експозиция за предсрочно изискуема в изчерпателно изброени хипотези, сред които
и следните: „Кредитополучателят е допуснал просрочие на погасителна/и вноска/и
по кредита за всеки един от договорените падежи по чл. 4, ал. 1."
Сумата по кредита в размер на 100 000 лева била усвоена изцяло, както следва:
- 47 742,93 лева -усвоени на 23.07.2008 г.;
- 20 000,00 лева - усвоени на
01.08.2008 г.;
- 32 257,07 лева - усвоени на 06.08.2008 г.
С подписването на Анекс № 1/21.09.2012г. към Договора за кредит, страните се съгласили крайният срок
на кредита да бъде променен на 26.06.2025г., както и приели нов погасителен
план на задължението за връщане на предоставената от Кредитора сума като
кредит. Съгласно погасителния план към Анекс № 1, всяка от 140-те оставащи месечни анюитетни вноски възлизала в размер на 1 216,
84 лева. В чл. 4 от Анекс № 1/21.09.2012г. страните отново
потвърдили волята си, уредена и в Договора за кредит, според която при
допуснато просрочие на погасителна вноска, Кредиторът има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
В Анекс № 2/28.10.2013г. страните договорили плащането на просрочените по договора
вземания. В чл. 3 от Договора предвили, че при
неплащане на три последователни месечни вноски по кредита или при друго
неизпълнение по Договора за кредит и анексите към него, Кредиторът има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
Кредитът не се обслужвал редовно, считано от
26.02.2015 г., като на падежните дати, към
датата на предсрочна изискуемост, не са погасени следните дължими погасителни
вноски: 14 броя - по лихви; 18 броя - по главница.
Предвид нередовното погасяване на дължимите вноски на съответните падежни
дати, на 18.08.2016 г.,
Банката упражнила потестативното си право да обяви цялата кредитна експозиция
за предсрочно изискуема на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Договора.
На 01.12.2016 г. на Д.И.Г. и С.В.Г. е връчена Нотариална покана per. №
8226 на Нотариус С.Р.-З., с рег. №
*** на НК и район на действие PC - Пловдив, с която длъжниците били уведомени за обявяването на целия кредит
за предсрочно изискуем и поканени в седемдневен срок от връчването да заплатят
доброволно дължимите суми. Нотариалната покана била връчена на задължените лица
по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК на домашно лице, което живее на адреса, а именно на техен племеник
на име С.А.Г., който получил поканата
със задължението да я предаде.
Задълженията на Д.И.Г. и С.В.Г.
не били погасени в рамките на срока, предоставен в нотариалната покана, и
поради това на 17.03.2017 г. банката подала заявлението по чл.417 ГПК, въз
основа на което била издадена заповедта за изпълнение.
След депозиране на заявлението по
чл. 417 от ГПК солидарният длъжник по
кредита С.В.Г., починал. Негови наследници били преживялата съпруга и първи
ответник по настоящия иск- Д.И.Г. и низходящите наследници, втори и трети
ответници по настоящия иск - В.С.Г. и Ш.С.Г.. От изброените
длъжници били подадени възражения по чл.414, ал.2 ГПК срещу заповедта, поради
което на заявителя били дадени указания по чл.415 ГПК. При тези обстоятелства
банката предявила по реда на чл.422 ГПК исковете за установяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение.
С молба вх.№ 7085/07.03.2018 г.
ищецът е уточнил претенциите си за лихви и неустойки, както следва:
Сумата от 14 929,11 лв.,
представляваща лихва върху просрочена главница, начислена за периода 27.06.2015
г.- 16.03.2017 г. вкл., била формирана, както следва:
С Анекс № 2 от 28.10.2013 г.
страните уговорили, че се формира нов размер на кредита, като редовният дълг
бил определен в размер на 97 386,30 лв. и се погасявал при следния нов
погасителен план: 12 бр.равни месечни вноски, всяка от 580 лв., включващи
главница и лихви при промоционален лихвен процент от 6,50%, считано от
26.11.2013 г. до 26.10.2014 г., след което се дължали 127 бр. месечни анюитетни
вноски, считано от 26.11.2014 г. до 25.05.2025 г. и една последна изравнителна
вноска , дължима на 26.06.2025 г., при лихвен процент от 14,80.
Съгласно чл.3, ал.2 от този Анекс
, при допуснато от кредитополучателя просрочие на главница до окончателното
изплащане на просрочената сума, върху нея се начислявала лихва в размер на
договорения лихвен процент за редовен дълг плюс наказателна надбавка в размер
на 10 пункта годишно. Така за периода
27.06.2015 г. до 17.08.2016 г. вкл. върху просрочената главница от 6516,51 лв.
се дължала лихва за просрочие от 24,8012 %
, възлизаща на стойност 1139,12 лв., а считано от 18.08.2016 г. / датата
на обявяване на предрочната изискуемост/ до 16.03.2017 г. вкл. / до датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК/, върху цялата изискуема главница от
95 784,17 лв. се начислявала лихва за просрочие в същия размер, която
възлизалана общо на стойност 13 791, 49 лв. Или общо лихвата за просрочие
върху главницата за периода 27.06.2015 г.- 16.03.2017 г. била на стойност
14 929,11 лв.
Сумата от 32 265,29 лв.,
претендирана в заявлението и първоначалната искова молба като лихви и неустойки
за забава съгласно чл.1, ал.1.2 от Анекс № 2 за периода 16.10.2009 г.-
26.09.2012 г. включвала договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 28680,61 лв. за периода 15.12.2009 г.-
20.09.2012 г.; лихва за забава върху просрочена главница по чл.3, ал.2 от
Договора в размер на 2993,30 лв. за периода 27.11.2009 г.- 25.09.2012 г. и
неустойка върху просрочена договорна /възнаградителна/ лихва по чл.3, ал.3 от
Договора в размер на 591,38 лв. за периода 27.11.2009 г.- 26.06.2011 г.
Задълженията били формирани по следния начин:
Към датата на подписване на Анекс
№ 1 от 21.09.2012 г. длъжниците по
договора имали непогасени задължения за договорна /възнаградителна лихва/ в
размер на 31370, 93 лв. , начислени според погасителния план към първоначалния договор за периода
15.09.2009 г.- 21.09.2012 г. След датата на обявяване на предсрочната
изискуемост били внесени от длъжника суми за погасяване на тази лихва, в
резултат на което дължимата сума възлизала в размер на 28 680 , 61 лв.,
включваща вноските за периода 15.12.2009 г.- 15.09.2012 г., както и начислени
текущи възнаградителни лихви от 16.09.2012 г. до 20.09.2012 г.
За периода 27.09.2009 г.-
26.09.2012 г. / датата на осчетоводяване на Анекс № 1/ непогасената лихва за
забава върху просрочена главница по чл.3, ал.2 от Договора възлизала в размер
на 3067,19 лв. След датата на обявяване на предсрочната изискуемост била
погасена част от тази лихва, в резултат на което дължимата сума възлизала в размер на 2993,30
лв. за периода 27.11.2009 г.- 25.09.2012 г.
Към датата на подписване на Анекс
№ 2 на 21.09.2012 г., непогасената неустойка върху просрочената договора
/възнаградителна/ лихва била в размер на 770,89 лв., начислена за периода
27.08.2009 г.- 20.09.2012 г. / като се начислявала до 26.06.2011 г./. След
датата на обявяване на предсрочната изискуемост с внесени от длъжника суми се
погасили най-старите възникнали задължения – тези до 26.11.2009 г. В резултат
задължението останалв размер на 591,38
лв., дължимо за периода 27.11.2009 г.- 25.09.2012 г. / фактически начислявани
до 26.06.2011 г./.
В отговора на исковата молба
ответниците оспорват исковете. Признават, че е сключен процесния договор за
кредит, изменен и допълнен с описаните анекси, по силата на който на кредитополучателя
Д.Г. е бил предоставен кредит на стойност 100 000 лв. Заявяват, че
клаузите на чл.3, ал.2 и ал.3 от Договора от 15.07.2008 г., установяващи
размера на наказателна лихва и неустойка и условията, при които същите ще се
начисляват и заплащат, които не са уговорени индивидуално, представляват
неравноправни клаузи на осн.чл.143, т.5 от ЗЗП и затова са нищожни. Наред с
това уговорените в тях размери са в противоречие с установеното в чл.19 от ЗПК
/отм./ императивно правило, ограничаващо размера на дължимото обезщетение при
забавено изпълнение на парично задължение. Според цитираната норма
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Казаното
противоречие водело до нищожност на клаузите по чл.3, ал.2 и ал.3 от Договора
на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП.
На следващо място се възразява
относно редовността на връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на
кредита с доводи, че то е осъществено на лице, за което не е установено от
връчителя, че е от домашните на адресата и негов племенник и че живее на адреса.
С тези възражения и доводи ответниците
настояват за отхвръляне на исковете и присъждане на деловодните разноски.
В допълнителната искова молба
ищецът взема становище за неоснователност на възраженията на ответниците.
Поддържа, че спорните клаузи са договорени индивидуално и затова не са
неравноправни, а предсрочната изискуемост е обявена в съответствие с практиката
на ВКС.
В отговора на ДИМ ответниците
поддържат изложените по-рано възражения и доводи.
С оглед уточнението на
претенцията за лихви за забава и неустойка, извършено с молбата с вх.№
7085/07.03.2018 г. и прието от съда в открито съдебно заседание на 02.04.2018
г., ответниците, чрез процесуални си представител адв.Н.Ш., са повдигнали
възражение за погасяване по давност на вземанията за периода 15.09.2009 г.-
21.09.2012 г.
В отговор на възражението
процесуалният представител на ищеца юрк.П. заявява, че погасителната давност е
била прекъсната със сключване на Анексите към договора.
Възраженията са приети от съда
като своевременни, поради което ще се разгледат по-долу в решението.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
По
допустимостта на исковете.
Приложено
е ч.гр.д.№ 3866/2017 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по
заявление на «ИНВЕСТБАНК»АД, депозирано на 17.03.2017 г., е издадена Заповед № 4027/05.05.2017
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист / след допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
първоначално издадените Заповед № 2350/21.03.2017 г. и изпълнителен лист
съгласно Разпореждане от 04.05.2017 г./ срещу длъжниците Д.И.Г. и С.В. ***, за
солидарно заплащане на сумата от 95 784,27 лв. просрочена главница по
Договор за кредит на физическо лице от 15.07.2008 г., сумата от 15609,54 лв.
договорна лихва за периода 27.06.2015 г.- 16.03.2017 г. вкл., сумата от
14 929,11 лв. лихва за забава за периода 27.06.2015 г.- 16.03.2017 г.
вкл., сумата от 32 265,29 лв. неустойка и лихва за забава, сумата от 25,50
лв. такса за обслужване на кредита, сумата от 373,45 лв. служебно подновени
застрахователни премии, сумата от 60 лв. нотариални такси и сумата от 574,70
лв. комисионна за управление на кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението- 17.03.2017 г. до окончателното
й изплащане.
На
***, т.е. след подаване на заявлението, длъжникът С.В.Г.е починал , като за
свои наследници по закон е оставил Д.И.Г.- преживяла съпруга, която е кредитополучател по договора и В.С.Г. и Ш.С.Г.-
негови низходящи / деца/. Последно
изложените обстоятелства са установяват от представеното в хода на исковото
производство удостоверение за смърт и наследници на лицето.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 645/2017 г. по
описа на ЧСИ Д.М., по което на осн.чл.429 ГПК наследниците В.С.Г. и Ш.С.Г. са
конституирани като длъжници. На последните, както и на длъжника Д.Г., са
връчени ПДИ, ведно с преписи от заповедта, на 12.06.2017 г. Горното се установява
от приложените в заповедното производство преписи от ПДИ.
Длъжниците
са подали възражения по чл.414, ал.2 ГПК, постъпили в Регистратурата на ПРС с
вх.№№ 35584,35585 и 35586 и трите от 21.06.2017 г. , т.е. в законоустановения
срок за това.
В
резултат, на заявителя са били дадени указания по чл.415, ал.1 ГПК със
съобщение, връчено на 20.07.2017 г. Исковата молба е депозирана на 14.08.2017
г., т.е. в едномесечния срок по чл.415 ГПК.
В
хода на разглеждане на настоящото дело, в с.з. на 02.04.2018 г., от ответниците
Ш.Г. и В.Г., са представени съдебни удостоверения, издадени по ч.гр.д.№
3137/2018 г. и ч.гр.д.№ 4788/2018 г. и двете по описа на ПРС, от които се
установява, че в особената книга на съда са вписани откази на лицата от
наследството, останало от починалия наследодател С.В.Г., като отказът на Ш.Г. е
вписан под № 138/2018 г. по заявление от 26.02.2018 г., а отказът на В.Г. е
вписан под № 201/2018 г. въз основа на заявление от 22.03.2018 г.
При
така изложените обстоятелства съдът намира, че исковете, против ответниците С.Г.
и Ш.Г., са недопустими, тъй като са предявени против ненадлежни страни.
Съображенията за това са следните:
С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство /в случая няма данни
същото да е било прието преди това, тъй като не съставлява приемане на
наследството подаването на възражението, че процесните суми не се дължат, което възражение се поддържа с подадените в
исковото производство отговори на исковата молба/
настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от
включените в наследството права и не приема включените в него
задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил
такъв, тъй като отказът от наследство произвежда
действие от откриване на наследството- в този смисъл
разрешенията дадени с т. 1 ТРОСГК на ВС на НРБ
№ 148/86 г. Следователно, лицето, което се е отказало от
наследството на починалия му праводател се изключва от числото на
наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо
правата и задълженията възникващи във връзка с наследството. С факта на отказа от наследство, вече не е налице
надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл. Този
извод произтича от това, че в случая материалното право обуславя и
процесуалното - т. е., след като лицето не е наследник на починалата страна / в хипотезата на чл.227 ГПК с оглед
обстоятелството, че съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът се счита предявен от
момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/, няма
основание и за участието му на нейно място в процеса, т. е., то винаги ще бъде трето
лице за процесуалното и материалноправно правоотношение и съответно няма да
бъде надлежна страна. Изводът, който
се налага, е, че ответниците В.Г. и Ш.Г. не са надлежни страни в процеса и
производството спрямо тях следва да бъде прекратено като недопустимо.
Доколкото
другият наследник по закон от същия ред-преживялата съпруга Д. Г.а, която е и
кредитополучател по процесния договор, е конституирана като ответник в
производството, не се налага издирването на наследниците на починалия солидарен
длъжник от следващ ред.
Разгледани
по същество, предявените против кредитополучателя-длъжник Д. Г.а искове, са частично
основателни.
Не се
формира спор по делото, а и е документално установено, че между ищеца «ИНВЕСТБАНК»
АД и отв.Д. Г.а е сключен Договор за потребителски кредит на физическо лице
срещу ипотека № 117/15.07.2008 г., по който
Банката е предоставила кредит в размер на 100 000 лева, предназначен за рефинансиране на текущи нужди, за срок от 204 месеца. Признато е също така, че кредитът е изцяло усвоен на три транша по
разплащателната сметка на кредитополучателя, което се потвърждава и от приетата
и неоспорена ССЕ.
Кредитът е отпуснат при фиксирана годишна
лихва в размер на 10,9% върху реално усвоените суми / чл.3/. В случай на
просрочие по главницата, е уговорено върху нея да се начислява лихва в размер
на възнаградителната лихва плюс надбавка в размер на 10 пункта годишно / чл.3,
ал.2/, а при просрочие на възнаградителната лихва се начислява неустойка в размер на 0,05% на ден върху
просрочената сума/ чл.3, ал.3/.
Предвидена е също така комисиона за управление на кредита
от 1,5% за първат агодина- еднократно върху целия разрешен размер на кредита,
платима педи усвояването му и 0,3% годишно от остатъка от дълга, платима в
началото на всяка следваща година от срока н акредита / чл.3, ар.7, т.2/.
Съгласно чл.5, ал.3 от договора
кредитополучателят се задължава да сключи и поддържа за своя сметка и за целия
срок на договора застраховка на обезпечението / ипотекирания недвижим имот/, за
не по-малко от 140% от размера на кредита, а в случай, че не изпълни това си
задължение, банката има право да застрахова обезпечението, кат осъбере
дължимите за застраховката суми служебно от сметките на кредитополучателя /ал.4/.
Съгласно чл. 4 от Договора погасяването на
кредита се осъществява с плащането на 204 равни
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, с размер на всяка вноска
от 1078,89 лева.,
съгласно приложения към договора погасителен план.
С Анекс № 1 от 21.09.2012 г. страните са приели, че към датата на
подписването му е налице просрочена главница в размер на 7262,90 лв. и е
договорено същата да се отнесе в редовна, в резултат на което размерът на
кредита е 96 529,37 лв. / чл.1/. В
чл.2 е уговорен гратисен период от 12 месеца за главницата, през който
лихвеният процент е определен на 6,5% годишна лихва. След изтичането му
лихвеният процент е отново 10,9% годишна лихва.
През гратисния период кредитополучателят е следвало за заплаща
ежемесечно лихва в размер на 522,87 лв. / чл.2.3/, а след това- да издължи
кредита на 140 месечни анюитетни вноски по 1216,84 лв. и последна изравнителна
вноска от 5464,92 лв., считано от 26.10.2013 г.
Крайният срок на издължаване на кредита е определен на 26.06.2025 г. / чл.2.5/.
Към Анекса е съставен и подписан от страните нов погасителен план съобразно
изменението на договора.
Последващото изменение на договора е с Анекс № 2 от 28.10.2013 г. В него е
прието от страните / чл.1/, че дългът по кредита, включващ редовна и просрочена
главница, текуща и просрочена лихва към 27.10.2013 г. , е в размер на
132 595, 31 лв., от които : 1.1.редовна главница в размер на
96 189,34 лв., просрочена главница в размер на 340,03 лв., просрочена
лихва от 865,93 лв. и 1.2. задбалансова лихва в размер на 35 209,01 лв. Изрично
е казано, че просрочените суми по т.1.1 се връщат в редовност и новоформираният
редовен дълг се определя на 97 386,30 лв., който следва да се издължи за
срок от 140 месеца, считано от 26.11.2013 г. до 26.06.2025 г. при следния нов
погасителен план: 12 бр.равни месечни вноски по 580 лв., включващи главница и
лихви при промоционален лихвен процесн от 6,50%, считано от 26.11.2013 г. до
26.10.2014 г. вкл.; 127 бр.месечни анюитентни вноски, считано от 26.11.2014 г.
до 26.05.2025 г. и една последна изравнителна вноска, дължима на 26.06.2025 г.,
при лихвен процент от 14,80%.
В чл.3 от Анекса е уредено право на банката да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем при неплащане на три последователни погасителни вноски.
Анексът е придружен с нов погасителен план.
Позовавайки се на непогасяване в срок на дължими вноски с настъпил падеж по
главницата, считано от 26.02.2015 г. и по лихвите, считано от 26.06.2015 г.,
банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на 18.08.2016 г.
Волеизявлението за това е обективирано в представената Нотариална покана рег.№
8226/18.11.2016 г. по описа на нотариус С.З. с район на действие РС Пловдив.
Същата е адресирана до длъжниците Д.И.Г. и С.В.Г. ***. Според извършеното
нотариално удостоверяване покана е връчена на адресатите на 01.12.2016 г. Видно
от представените Разписки № 27 и № 28, съставени от връчителя Помощник-нотариус
А.З., поканите са получени от лицето С.А.Г., посочен като племенник и
връчването е осъществено на горепосочения адрес. Същият адрес е посочен от
длъжниците както при сключване на първоначалния договор от 15.07.2008 г., така
и в последвалите два Анекса. Не се твърди, а и липсват данни лицата да са
пребивавали на друг адрес към датата на връчването на поканата, както и не се
оспорва отразената от връчителя родствена връзка на получателя и адресатите.
Относно обслужването на кредита и задълженията по него е изслушано
заключение на ССЕ по въпросите на ищеца и по тези , поставени от ответника.
Изследвайки счетоводните записвания в банката- извлеченията от счетоводните
сметки, чрез които е отчитан кредита по процесния договор, отразяващи
движението по него, вещото лице е констатирало следното:
Извършваните погашения на главницата са общо в размер на 12675,59 лв. ,
последното от които на 26.01.2015 г./ таблица 2, колона 5 от първото заключение/.
Последното плащане на дължимата възнаградителна лихва е на 26.06.2015 г., видно
от изготвенаата от вещото лице таблица 3. Така непогасената главница е в размер
на 95784,27 лв., формирана от месечните вноски с падежи от 26.06.2015 г. до
26.07.2016 г. / 18 месечни вноски на обща стойност 6515,51 лв. и непогасена
главница към 18.08.2016 г./предсрочно изискуема/ в размер на 89 267, 76
лв./. Непогасената възнаградителна лихва включва непогасените вноски по нея,
начислени от 27.05.2015 г. до 17.08.2016 г. вкл. и е на обща стойност 15609,54
лв.
При погасяване на процесния кредит е допускана забава в плащането на
месечните погасителни вноски, уговорени с първоначално изготвения погасителен
план и последващите такива. За периода на просрочие от банката е начислявана
наказателна лихва върху просрочена главница и неустойка върху просрочена лихва.
Така за периода от 15.11.2008 г. до 26.09.2012 г. / до Анекс № 1/ са начислени
наказателна лихва от 3127,91 лв., от които погасени 60,72 лв. и дължими 3067,
19 лв. Неустойката е на стойност 970,86 лв., от които погасени 199,97 лв. и
дължими 770,89 лв.
След сключване на Анекс № 1 до датата на Анекс № 2 / 28.10.2013 г./ са
начислени неустойки от 1,11 лв.
Считано от 27.06.2015 г. е начислявана лихва за забава върху просрочената
главница, която лихва, до 16.06.2017 г., възлиза на 14930,61 лв.
По кредита е начислявана възнаградителна лихва, отчитана задбалансово за
периода 15.09.2009 г.- 21.09.2012 г. / до датата на първия анекс/ на обща
стойност 31 370,93 лв. След обявяване на предсрочната изискуемост са
платени 2690, 33 лв., в резултат на което дължимата по това перо сума е
28680,61 лв.
Начисляваната лихва за забава върху просрочена главница, отчитана задбалансово,
за периода 27.09.2009 г.- 26.09.2012 г. на стойност 3067,19 лв., от които
платени след обявяване на предсрочната изискуемост са 73,90 лв. и дължими 2993,29 лв.
Неустойката, начислена върху просрочената възнаградителна лихва, отчитана
задбалансово за периода 26.09.2009 г.- 21.09.2012 г., е на стойност 770,89 лв.,
от които са платени 179,52 лв. Така остатъкът към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК е в размер 591,37 лв.
В обобщение вещото лице установява, че задълженията по процесния
кредит към 17.03.2017 г.- датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК, са, както следва: главница в раззмер на
95 784,27 лв., възнаградителна лихва, начислена от 27.05.2015 г.- 17.08.2016
г.- 15 609,54 лв., възнаградителна лихва, отчитана задбалансово, за
периода 15.09.2009 г.- 21.09.2012 г.- 28680, 61 лв., лихва за забава за периода
27.06.2015 г.- 16.06.2017 г.- 14930,61 лв., лихва за забава, отчитано
задбалансово, за периода 27.09.2009 г.- 26.09.2012 г.- 2993,29 лв. и неустойка
върху просрочена възнаградителна лихва, отчитана задбалансово, за периода
26.09.2009 г.- 21.09.2012 г.- 591,37 лв.
Въз основа
на така установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи:
Процесният договор е за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ, който се
характеризира като формален, консенсуален, възмезден,
двустранен договор.
Ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и е предоставил
кредит в договорения размер, който изцяло е усвоен от кредитополучателя. С това
за последния е възникнало задължението да го върне и да заплати възнаградителна
лихва в размерите и при условията, уговорените между страните.
На следващо място, установи се от доказателствата по делото, че при
изпълнение на задължението за погасяване на кредита е допускана забава при
плащането на месечните погасителни вноски, което е провокирало и изменението на
договора с Анекс № 1 от 26.09.2012 г. С него страните са преуредили отношенията
си, като просрочената към онзи момент главница от 7262,90 лв. е отнесена към
редовната, предвиден е едногодишен гратисен период с по-ниска лихва от 6,5%.
Въпреки това , длъжникът отново допуска неточно изпълнение, като към датата на
следващия анекс- 28.10.2013 г. са налице просрочени задължения по главницата и
възнаградителната лихва. С последвалото изменение с Анекс № 2 е договорен
пореден гратисен период от 12 месеца с промоционален лихвен процент от 6,5%,
като е завишена възнаградителната лихва, с която ще се олихвява главницата след
изтичане на този срок.
Плащания по кредита са извършвани до 26.01.2015 г.- за погасяване на
главница и до 26.06.2015 г.- за погасяване на възнаградителната лихва съобразно
последния погасителен план. След тези дати ответникът не е изпълнявал
задълженията си.
При тези обстоятелства и с неплащанет она три последователни погасителни
вноски за банката са се осъществили обективните предпоставки за упражняване на
потестативното й право по чл.60, ал.2 ЗКИ, предвидено изрично и в процесния
договор / чл.3 от последния Анекс № 2/ да обяви ползвания кредит, ведно с лихвите
и други дължими по договора плащания, изцяло предсрочно изискуем.
Това преобразуващо право съдът приема, че е надлежно упражнено с
коментираната нотариална покана от 18.11.2016 г. Уведомлението, обективирано в
нея, е отправено до кредитополучателя и солидарния длъжник . Връчването е осъществено на единствения посочен от длъжниците и известен на
банката адрес. Относно редовността на връчването следва да се посочи, че по
силата на чл.50 от ЗННД при връчване на нотариалните покани са приложими
правилата за връчване на съобщения по ГПК, в т.ч. разпоредбата на чл.46 от с.к.
Алинея 1 на нормата допуска връчване на друго лице, което е съгласно да го
приеме, което лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или
който живее на адреса. Така връчено
съобщение се счита връчено на адресата съгласно фикцията на чл.46, ал.4,
изр.първо ГПК. В разглеждания случай поканата е получена от лице, живущо на
адреса и следва да се приеме за редовно
връчена на адресата. Липсва задължение за връчителя да изследва налице ли е
твърдяната от получателя родствена връзка или да изисква удостоверяване на
местоживеенето му.
В обобщение на казаното по-горе, съдът
приема, че поканата е достигнала до адресата при приложение на фикцията по
чл.46, ал.4, изр.първо от ГПК, респ.потестативното право на банката по чл.60,
ал.2 ЗКИ е надлежно упражнено.
При
този извод следва да се разгледат останалите възражения на ответниците за
нищожност на санкционните клаузи и за изтекла погасителна давност на част от
вземанията.
Ответникът
възразява за нищожност на клаузите на чл.3, ал.2 и ал.3 от Договора,
установяващи размера на дължимата наказателна лихва и неустойка, тъй като
съставлявали неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Във връзка с това
възражение съдът прецени следното:
Предвид характера на процесния договор- банков
потребителски кредит на физическо лице , страните по него се определят
като търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, каквато е банката, и
на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, какъвто е ответникът.
Предмет на договора е финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Затова в отношенията
между страните следва да намерят приложение и закрилните норми за защита на
лицето, имащо качеството на потребител в ЗЗП, отнасящи се до неравноправни
клаузи.
От приложното поле на закона са
изключени индивидуално договорените клаузи. Ищецът поддържа, че спорните клаузи
са именно такива. В тази насока страната не е ангажирала доказателства и твърдението
е необосновано. От друга страна е проведено успешно насрещно доказване от
ответниците. От представените от ищеца по реда на чл.190 ГПК договори, сключени
от банката в същия период, се констатира, че във всички тях са предвидени
идентични по размер санкциониращи лихви при просрочие на главница и
възнаградителна лихва. Казаното води до извода, че спорните клаузи не са
индивидуално уговорени между страните.
Съгласно общият принцип, съдържащ се в разпоредбата на
чл. 143 ЗЗП, в договор, сключен с потребител, неравноправни са
клаузите в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя.
Съгласно чл. 143, т.5 от ЗЗП, неравноправна е
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съгласно практиката на
СЕС/решение от 14.03.2013 г. по дело с-415/2011-пар.74/ при преценка на
прекомерността съдът следва да изследва националните правни норми,които следва
да се приложат за правоотношенията между страните при липса на уговорка в това
отношение в съответния договор или в различните сключени с потребители договори
от този вид, и от друга страна, размера на определената лихва за забава спрямо
този на законната лихва, за да се провери дали с определената лихва за забава може
да се гарантира осъществяването на целите,преследвани с нея в съответната
държава-членка, и дали тя надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
На тази база уговорената
в чл.3, ал.2 от договора наказателна лихва при просрочие на главницата не се явява
необосновано висока. Същата
не
надвишава регламентираната с подзаконови нормативни актове законна лихва върху
просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 от ЗЗД и чл. 309а, ал.1 от ТЗ, възлизаща на 10 пункта
над основния лихвен процент. Следователно не е прекомерно уговорена. Същият
извод - за липса на прекомерност, се отнася и до наказателната лихва при просрочие на възнаградителната
лихва, уговорена в размер от 0,05% дневно . Впрочем, такава е начислявана само до
сключване на първия анекс и видно от заключението на ССЕ за периода от
26.09.2009 г.- 21.09.2012 г. е на стойност 770, 89 лв., който размер за период
от три години не може да се определи като прекомерен.
Ето защо и тъй като не
се установява прекомерност при определянето на лихвен процент за забава в
горните два случая, възраженията на ответника за нищожност на клаузите са неоснователни.
Основателно е възражението за
погасяване по давност на вземането в общ размер от 32 265,29 лв., включваща възнаградителна лихва в размер на 28680,61
лв. за периода 15.09.2009 г.- 21.09.2012 г., лихва за забава върху просрочена
главница в размер на 2993,30 лв. за периода 27.09.2009 г.- 26.09.2012 г. и
неустойка върху просрочена възнаградителна лихва в размер на 591,38 лв. за
периода 27.11.2009 г.- 21.09.2012 г.
Всички тези вземания се погасяват с изтичане на кратката тригодина давност
съгласно чл.111, б.“ б“ и б.“в“ от ЗЗД, която към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК- на 17.03.2017 г.е изтекла. Вярно е , че с
подписването на Анекс № 2 от 28.10.2013 г., в който длъжникът е признал, че
дължи вземането, давността е прекъсната на осн.чл.116, б.“а“ от ЗЗД, след която
е започнала нова давност / чл.117, ал.1 ЗЗД/. Считано от 28.10.2013 г., към
датата на подаване на заявлението, която съгласно чл.422, ал.1 ГПК се счита и за
дата на предявяване на иска, давностният срок е изтекъл. Следвателно тази
претенция ще се отхвърли като погасена по давност.
Относно претенциите в размер на 25,50 лв. „такси за обслужване на кредита“
и 60 лв. „нотариални такси“, не се констатира основание в сключения договор и
Анексите към него, въз основа на което да се направи извод за дължимост на
подобни вземания , респ.техния размер. В тази част исковете се отхвърлят като
неоснователни.
Относно претенцията в размер на 373,45 лв. премии по служебно подновени
застраховки са представени от ищеца платежни нареждания от 27.07.2015 г. за сума от 82,50 лв., от
27.01.2016 г. за сума от 82,50 лв., от 26.07.2016 г. за сума от 125,22 лв. и от
27.07.2017 г. също за сума от 125, 22 лв.
Като основание за преводите е посочено премия по застрахователни полици.
Документите не са оспорени от ответника, като не се оспорва дължимостта на тези
вземания и техния размер. При това положение съдът приема, че същите
установяват платени служебно от ищеца застрахователни премии по застраховка на
обезпечението по процесния договор за кредит съобразно предвиденото в чл.5,
ал.4 от Договора. Изложеното обуславя основателност на тази претенция.
Видно от извлечението от сметка, послужило за издаване на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д.№ 3866/2017 г. на ПРС, претендираните суми за управление н
акредита в размер на 574,70 лв. се отнасят за 2015 г. и 2016 г. Основанието за
начисляването й е посочената по-горе клауза на чл.3, ал.7, т.2 от Договора.
Т.е., искът в тази част е доказан по основание, като не е оспорен неговия
размер . Затова ще се уважи така, както е претендиран.
В останалата част, претендираните вземания също са доказани по основание, а
по размер -от приетата и неоспорена ССЕ и ще се уважат така, както са
претендирани.
При този изход на спора и на 78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят
направените в заповедното и в исковото производство деловодни разноски
съразмерно с уважената част от исковете. В заповедното производство е внесена
ДТ от 3192,44 лв., от които , съразмерно с уважената част от исковете на ищеца
се присъжда сума в размер от 2545,42 лв., както и юрисконсултско възнаграждение
в минмалния размер по Наредбата за заплащане на правната помощ от 50 лв. Общо
дължимите разноски за заповедното производство са в размер от 2595,42 лв.
В настоящото производство ищецът е внесъл ДТ от 3351,09 лв. и депозит за
в.л. от 250 лв. от Общата сума в размер на 3601,09 лв. по съразмерност се
присъждат разноски от 2871,25 лв.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК на ищеца ще се
присъди юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер,
определен в Наредбата за заплащане на правната помощ, като на основание чл.25,
ал.2 от нея максималното възнаграждение от 300 лв. ще се увеличи с 50% както
поради продължителността на делото, така и с оглед материалния интерес и се
присъжда сумата от 450 лв.
Общо дължимите разноски за исковото производство са в размер от 3321,25 лв.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника Д.Г. се присъждат разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, които възризат на стойност 50,66 лв. от сумата
от 250 лв. внесен депозит за ССЕ.
Не се констатира другите двама ответници да са направили разноски по
делото, на които имат право на осн.чл.78, ал.4 ГПК, поради което такива не им
се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.Г. с ЕГН ********** *** дължи на «ИНВЕСТБАНК»
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №
85, сумата от 95 784,27 лв. просрочена главница, сумата от 15 609,54
лв. договорна лихва за периода 27.05.2015 г.- 16.03.2017 г., сумата
14 929,11 лв. лихви за забава за периода 27.06.2015 г.- 16.03.2017 г.
вкл., , сумата от 373,45 лв. служебно подновени застрахователни премии, и
сумата от 574,70 лв. комисионна за управление на кредита, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.03.2017 г., които вземания произтичат
от Договор за потребителски кредит на физическо
лице срещу ипотека от 15.07.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 21.09.2012 г. и
Анекс № 2 от 28.10.2013 г. и за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3866/2017 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от сумата от 32 265,29 лв., включваща договорна /възнаградителна/ лихва
в размер на 28680,61 лв. за периода 15.12.2009 г.- 20.09.2012 г.; лихва за
забава върху просрочена главница по чл.3, ал.2 от Договора в размер на 2993,30
лв. за периода 27.11.2009 г.- 25.09.2012 г. и неустойка върху просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва по чл.3, ал.3 от Договора в размер на 591,38
лв. за периода 27.11.2009 г.- 26.06.2011 г., както и за сумата от 25,50 лв. такса за
обслужване на кредита и за сумата от 60 лв. нотариални такси.
ПРЕКРАТЯВА производството по
исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК от «ИНВЕСТБАНК» АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България № 85 против В.С.Г. с
ЕГН ********** и Ш.С.Г. с ЕГН ********** ***, за установяване на
вземанията, представляващи сумата от
95 784,27 лв. просрочена главница, сумата от 15 609,54 лв. договорна
лихва за периода 27.05.2015 г.- 16.03.2017 г., сумата 14 929,11 лв. лихви
за забава за периода 27.06.2015 г.- 16.03.2017 г. вкл., сумата от
32 265,29 лв. неустойка и лихва за забава, сумата от 25,50 лв. такса за
обслужване на кредита, сумата от 373,45 лв. служебно подновени застрахователни
премии, сумата от 60 лв. нотариални такси и сумата от 574,70 лв. комисионна за
управление на кредита, ведно със законнат алихва върху главницата, считано от
17.03.2017 г., които вземания произтичат от
Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека от
15.07.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 21.09.2012 г., Анекс № 2 от 28.10.2013 г.
и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 3866/2017 г. на ПРС срещу солидарния длъжник по договора и
наследодател на ответниците - С.В.Г..
ОСЪЖДА Д.И.Г. с ЕГН ********** *** дължи на
«ИНВЕСТБАНК» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.България № 85, сумата от 2595,42 лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 3321,25 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА «ИНВЕСТБАНК» АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България № 85 да
заплати на Д.И.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 50,66 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта,
с която производството е прекратено- в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: