Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр.Плевен, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №97 по описа
за 2021г. на Административен съд - Плевен
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.21 ал.1 т.3
от Закона за закрила на детето и чл.18 ал.5 от Правилника за прилагане на
Закона за закрила на детето.
Производството по делото е образувано по жалба от Л.В.П.
***, чрез адв. Е.М. *** с надлежно пълномощно, против
Задължително предписание №П/Д-ЕН-Н-003 от 18.11.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Никопол.
В жалбата са наведени доводи, че оспореното
предписание е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалния закон и целта на закона. На първо място се сочи,
че като родител не е запознат с подаден сигнал и социалния доклад, които са
посочени в предписанието и са основание за неговото издаване. Твърди се, че по
този начин е нарушено правото му на защита. Твърди се още, че липсват
фактически основания относно неизпълнение на съдебното решение. Твърди се също,
че няма информация при него детето да е в риск и да има изготвен план за действие. На
следващо място се сочи, че липсват мотиви съгласно чл.59 от АПК, тъй като няма
дори формално описание на извършените „нарушения“ или с какво е нарушил правата
на детето си Д.. Подробно се описват влошените отношения между него и майката
на детето Г.П., както и обстоятелството, че детето Д. не желае да живее при
майка си. От тях се прави извод, че не възпрепятства изпълнението на съдебното
решение, а напротив самото дете категорично отказва да живее при своята майка. На
последно място се твърди, че спазва ползването на социалната услуга на
територията на ЦОП Гулянци и посещава редовно насрочените срещи. В заключение
се моли за отмяна на задължителните предписания.
От Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Никопол
не е подаден отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият не се явява,
представлява се от адв.М., която поддържа жалбата по
наведените в нея доводи. Навежда допълнителни съображения като моли жалбата да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Административен съд - Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспореното Задължително предписание е връчено на П. на
24.11.2020г. /л.20/, а жалбата срещу него е подадена на 08.12.2020г. /л.49/,
т.е. същата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт в законоустановения срок за
обжалване по чл.149 от АПК пред компетентния съд, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото е Задължително предписание
№П/Д-ЕН-Н-003 от 18.11.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Никопол, с
което предвид социален доклад от 05.10.2020г. за положението на детето Д. П. и
на основание чл.21 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето, на бащата Л.П. са
дадени следните задължителни предписания: 1. Да спази съдебно решение на ВКС по
гр.д. №963/2019г., влязло в сила на 27.06.2019г., с което е определено
упражняването на родителските права на Г.П. спрямо детето Д. П. – срок
незабавен; 2. Да спазва ползването на социална услуга на територията на Център
за обществена подкрепа гр.Гулянци, въз основа на изготвено направление
№НП/Д-ЕН-Н-020/10.09.2020г. на Директора на ДСП-Никопол за работа с психолог
относно подобряване на взаимодействието и диалога между него и майката Г.П., за
формиране на уменията за преодоляване на конфликти и кризи в отношенията – срок
10.09.2021г. /срока на дългосрочната социална услуга/; 3. Да бъде осигурено
присъствието на детето Д. П. в ОУ „Д-р Петър Берон“ гр.Плевен, където е
записано през новата учебна година 2020/2021г. като ученичка в трети клас, тъй
като в противен случай би довело до отпадане на детето от системата на
училищното образование – срок незабавен.
По делото е приложен Социален доклад
от 05.10.2020г., от който се установява, че към дадения момент детето Д. се
отглежда от бащата Л.П. и баба си по
бащина линия, като са му задоволени всички нужди и потребности – осигурена му е
самостоятелна стая, обзаведена с всички необходими вещи, подходящо облекло
според възрастта и сезона, храна достатъчна по количество и качество, лични
нужди и здравеопазване. Установява се, че детето е във видимо добро общо
здравословно състояние, като има избран личен лекар и са му поставени всички
необходими за възрастта ваксини. В доклада е отразено, че детето посещава
детски педиатър и психолог към УМБАЛ гр.Белене. Отразено е още, че към момента
детето не посещава ОУ „Петър Берон“-Плевен, тъй като има сериозен здравословен
проблем, което възпрепятства посещаването на учебните занятия в училище. Установява се от доклада още, че между детето
и бащата има изградена силна емоционална връзка, като детето се развива в норма
за възрастта си, има спокоен емоционален тонус и не е агресивна; видимо е
привързана към баба си по бащина линия, а бащата полага адекватни грижи на
отглеждането и възпитанието на детето в
семейна среда. Отразено е, че бащата има нужните родителски качества и умения
да полага грижи за детето и разполага с достатъчен финансов ресурс. Отразено е
още в доклада, че при разговор с детето Д. същото е заявило, че не желае да
живее при майка си и иска да остане при баща си и баба си в с.Милковица.
Посочено е, че между родителите на детето има траен конфликт, което поставя в
риск детето от въвличането му в него. Посочено е също, че детето не може да
бъде насочено за ползване на социална услуга за работа с психолог, тъй като
майката е неин законов представител и единствено тя може да подпише договор за
ползване на социалната услуга, а същата отказва да ползва предложената за детето
услуга. В заключение като извод и препоръка е отразено, че е необходимо да бъде
издадено задължително предписание на бащата на основание чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗДет. вр. с чл.18 ал.4 от ППЗЗДет. Социалният доклад е изготвен от Л.К.-началник
отдел ЗД и съгласуван от М.П. –директор.
Изготвен е и План за действие от
05.10.2020г. с посочена мярка за закрила – осигуряване на превантивни мерки за
сигурност и защита на детето Д. П.. Като краткосрочни цели при работа с детето
е отразено правилно отглеждане на детето – задоволяване на потребностите,
отговорни лица за изпълнение – водещ случая и родители. Като дейности са
посочени осигуряване на сигурна и безопасна среда за детето; осигуряване на
здравословно хранене, което да е достатъчно по количество и качество;
осигуряване на чисто и подходящо за пола, сезона и възраст облекло и обувки;
осигуряване образователното развитие на детето – достъп до учебно заведение
съобразно възрастта на детето; проследяване емоционалното и поведенческото развитие
на детето чрез разговори, като за всичките тези дейности отговорните лица са
родителите. Като дългосрочни цели е
посочено отглеждане на детето в стабилна семейна среда. Като краткосрочни цели
при работа с родителите е отразено оказване на подкрепа за подобряване на
контактните между тях, а като дейности са посочени проследяване на постигнатите
резултати относно издаденото направление на бащата за ползване на социална
услуга; консултиране на родителите за техните права и задължения. Като
дългосрочни цели е отразено запознаване на родителите с нормативните и
поднормативните актове по правата на детето относно последствията от тяхното
нарушаване – издаване на задължителни предписания, налагане на глоби и др.
Видно от Плана за действие, бащата Л.П. е запознат с него срещу подпис, като е
отказал да съгласува документите.
По делото са приложени като част от
административната преписка и два броя сигнали – от директора на ОУ „Д-р Петър
Берон“ Плевен и от майката Г.П.. В сигнала на директора на училището от
21.09.2020г. е посочено, че ученичката Д. П. от III а клас не е посещавала учебни занятия от
15.09.2020г., като по данни от майката детето се намира в с.Милковица, а по
данни от бащата детето отсъства поради влошаване на психическото здраве. В
сигнала /жалба/ на Г.П. от 23.09.2020г. е посочено, че отношенията с П. са
изключително лоши, че непрекъснато я заплашва и е подложена на психически
тормоз; че възпрепятства прибирането на детето при нея; че се втълпява на
детето, че майка му не го обича; че детето е наплашено от нея; че П. си играе с
психиката на детето; че не спазва режима за лични контакти; че след като се
прибере от баща си детето е тревожно и разстроено; че П. е заплашвал, че ще
осуети изпълнението на съдебното решение; че бащата манипулира детето. В
сигнала се счита, че бащата няма нужния родителски капацитет, и че всички
институции са сигнализирани за съдействие.
По делото са приложени и два броя писма от директора
на ОУ „Д-р Петър Берон“ до П.. Според първото от 30.12.2020г. на детето Д. П.
ще бъде разрешено обучение от разстояние в електронна среда от 04.01.2021г. до
момента, в който ще се завърне в клас. И второто от 05.01.2021г., според което
поради изразено категорично нежелание на майката Г.П. детето да учи в
електронна среда, на Д. П. не се разрешава обучение от разстояние в електронна
среда.
Видно от Уведомително писмо до директора на
ДСП-Никопол от дата 25.01.2021г., П. уведомява социалните служби, че детето
отказва да посещава училище, тъй като се страхува да не бъде взето от майка си,
както и че категорично не желае да живее при майка си, защото е подлагана на
физически и психически тормоз. На това писмо П. е получил отговор от
03.02.2021г. /л.16/, с който е уведомен, че предписаните в задължителните
предписания т.1, 2 и 3 са единствено в интерес и полза на детето Д. П., което
към този момент живее при майка си Г.П. и посещава училище; че от
предоставените социални доклади и протокол от преглед на плана за предоставяне
на социални услуги е видно, че е посещавал и сътрудничи на екипа от социалната
услуга. П. е уведомен, че ДСП-Никопол счита
за изпълнено задължителното предписание и дадените в него препоръки към
03.02.2021г., като случаят е приключен при тях, тъй като детето не се намира на
територията на общ.Гулянци.
По делото са приложени и Определение №536/27.06.2019г.
по гр.д. №963/2019г. на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на
решение №483/07.12.2018г. по в.гр.д.№664/2018г. на ПлОС,
с което е отменено решение №108/18.07.2018г. по гр.д.№640/2017г. на Районен съд
Никопол и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Д. П. на майката Г.П..
Приложени са и Протоколи за ползване на социална
услуга – семейно консултиране и подкрепа в ЦОП Гулянци от лицето Л.П.. От
последните се установява, че бащата редовно посещава социалната услуга и сътрудничи
на екипа.
По делото са приложени и още два
социални доклада от 13.01.2021г. и от 20.10.2020г., изготвени във връзка с
гр.дела пред Районен съд Плевен. Видно от последните, в тях са изложени същите
факти и обстоятелства, описани в документите по-горе.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗДет., по закон дирекция „Социално подпомагане“ извършва
проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни
предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона. А съгласно чл.18 ал.4 и ал.5 от ППЗЗДет.,
при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или
на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник,
водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава
задължително предписание, които се обжалва по реда на АПК.
Оспорените Задължителни предписания
са издадени с правно основание чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗДет.
от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Никопол, т.е. от компетентен
по материя и място орган.
Същите са издадени в предвидената по
закон писмена форма и съдържат всички реквизити по чл.59 ал.2 от АПК,
включително фактическо и правно основание. Неоснователно е възражението в
жалбата, че предписанията нямат изложени фактически основания, т.е. не са
мотивирани. В оспорения акт изрично е посочено, че предписанията са дадени
предвид социален доклад от 05.10.2020г. Т.е. направено е препращане към
установените и описани в социалния доклад факти и обстоятелства, като изрично в
доклада са дадени и препоръки за издаване на задължително предписание на бащата
Л.П.. С оглед изложеното и предвид ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, според
което е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в
друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, то
оспореното задължително предписание е мотивирано.
При издаване на предписанието са
спазени и административнопроизводствените правила, а възраженията в жалбата са
неоснователни. След постъпили в Д“СП“-Плевен сигнали от директора на ОУ „Д-р
Петър Берон“ гр.Плевен и от Г.П. – майка на детето Д. П., и изготвен Социален
доклад за оценка на сигналите, последните са изпратени с писмо от 25.09.2020г.
на Д“СП“-Никопол, съобразно адреса на детето и нормата на чл.12 от ППЗЗДет. В изпълнение на разпоредбата на чл.14 от ППЗЗДет. и в срока по чл.16 ал.1 от ППЗЗДет.
е извършено проучване и изготвен социален доклад от социален работник. Изготвен
е и План за действие в съответствие с чл.16а от ППЗЗДет.
с посочени краткосрочни цели и дейности и дългосрочни цели и дейности както за
работа с детето, така и за работа с родителите. Оспорващият П. е запознат с
Плана за действие, но е отказал да съгласува документите, което обстоятелство
изрично е отбелязано. Съобразно чл.17 от ППЗЗДет. за
детето Д. П. е открито досие в Д“СП“-Никопол, което видно от писмо на л.16 от
делото към 03.02.2021г. случаят в тази дирекция е приключен, поради това че
детето не се намира на територията на общ.Гулянци, и досието е изпратено на ДСП
Плевен за продължаване работата по случая. Анотирана
съдебна практика
По съответствието на задължителните
предписания с материалния закон и целта на закона, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.1 ал.2 от ЗЗДет.
държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на
обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус,
физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички
подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на
възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения, при
осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето
следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия,
отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това, органите за закрила на
детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими
за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни
и административни мерки. Целта на мерките за закрила в семейна среда,
предвидени в чл.23 от ЗЗДет., е да бъдат подпомогнати
детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание
на детето. Последното изрично е регламентирано в чл.18 ал.1 от ППЗЗДет., като според ал.2 тези мерки се прилага съгласно
изготвения план за действие. Съгласно чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗДет.,
дирекция „Социално подпомагане“ извършва проверки по жалби и сигнали за
нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването
им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона. А според чл.18 ал.4 от ППЗЗДет.,
при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или
на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник,
водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава
задължително предписание. Именно поради постъпилите два сигнала и в изпълнение
на посочените законови правомощия, от Директора на Д“Социално подпомагане“-Никопол
са издадени оспорените в настоящето производство задължителни предписания, с
които на П. се предписва да спазва съдебно решение на ВКС по гр.д. №963/2019г.,
влязло в сила на 27.06.2019г., с което е определено упражняването на
родителските права на Г.П. спрямо детето Д. П. със срок незабавен; да спазва
ползването на социална услуга на територията на Център за обществена подкрепа
гр.Гулянци, въз основа на изготвено направление №НП/Д-ЕН-Н-020/10.09.2020г. на
Директора на ДСП-Никопол за работа с психолог относно подобряване на
взаимодействието и диалога между него и майката Г.П., за формиране на уменията
за преодоляване на конфликти и кризи в отношенията със срок 10.09.2021г.; да
бъде осигурено присъствието на детето Д. П. в ОУ „Д-р Петър Берон“ гр.Плевен,
където е записано през новата учебна година 2020/2021г. като ученичка в трети
клас със срок незабавен.
В контекста на горното от фактическа и правна страна
съдът намира, че констатираните със социалния доклад факти и обстоятелства за
това, че детето Д. към момента на проверката се отглежда от бащата Л.П. и
бабата по бащина линия, което не съответства на разписаният със съдебното
решение за предоставяне на родителските права на майката Г.П. режим на лични
контакти на бащата, както и че детето не посещава училище, което би довело до
отпадането му от системата на училищното образование, са основателни
предпоставки да се приеме, че е налице отказ за съдействие от страна на бащата
и основание за издаване на задължително предписание по чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗДет. Предвид установените лоши взаимоотношения с майката
на детето, правилно е счетено, че на бащата следва да се предпише и да спазва
ползването на социалната услуга на територията на ЦОП-Гулянци за работа с
психолог относно подобряване на взаимодействието и диалога между него и майката
на детето. Всичко изложено води до извод, че задължителното предписаниe е
съобразено с установените факти при извършената проверка и с материалния закон,
като съответстват и на целта на закона – издадено е, за да бъдат подпомогнати
родителите на детето за подобряване на взаимоотношенията между тях и да
осигуряват на детето си нормална среда за физическо и емоционално израстване.
За пълнота следва да се посочи, че от писмо на л.16 от
делото се установява, че според ДСП-Никопол оспорените задължителни предписания
се считат за изпълнени към дата 03.02.2021г.
– детето живее при майка си; същото посещава училището, където е записано,
както и бащата е посещавал социалната услуга и сътрудничил на екипа.
Мотивиран от горното, съдът намира,
че оспореното задължително предписание е издадено при съобразяване с фактите и
правилно прилагане на закона, поради което жалбата на Л.П. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172 ал.2 предл.последно от АПК,
Административен съд-Плевен, IV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.В.П. *** против Задължително
предписание №П/Д-ЕН-Н-003 от 18.11.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Никопол.
Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|