Р Е Ш Е Н
И Е
№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав,
в публичното
заседание на двадесет и
шести май две хиляди и двадесета година в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА |
|
||
|
при секретаря |
Калинка Ковачева |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Владислав Томов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 369/2020г. |
||||
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Методи Попов № 22А, представлявано от П Д П , срещу Агенция „Митници“, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 385/2018/2019г. на зам.директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, в размер на 480,00лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по НАХД № 2769/2019г. на Районен съд - Варна и КАНД № 2798/2019г. на Адм.съд - Варна, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че във връзка с издадено НП № 385/2018/2019 от директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение на Районен съд - Варна по НАХД № 2769/2019г., за него възниква правен интерес да му бъде изплатено обезщетение в размер на сторените по делото съдебни разноски в размер на 480,00лв., ведно с претендираната законна лихва. Разноските за адвокатски възнаграждения са реално извършени, поради което моли претенциите да бъдат уважени.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.С.Ж.,
която поддържа исковата молба в частта за главницата и лихвите от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане. Заявява, че не поддържа иска в
частта за лихвите от датата на плащането до завеждане на делото. Моли исковата
молба да бъде уважена така, както е предявена и с корекцията в съдебно
заседание. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответната страна – Агенция
„Митници“, чрез юрк.А. Ш., оспорва исковата претенция като неоснователна и
недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
вкл. по отношение на претендираните вреди. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на исковата
претенция и моли същата да бъде уважена.
След преценка на
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна,
следното:
С Наказателно
постановление № 385/2018/2019 от 14.05.2019г. на зам.директора на Териториална
дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, за нарушение на чл.234, ал.1,
т.1 от ЗМ, вр.чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския
парламент и Съвета, вр.чл.128, пар.1 и пар.2 от Регламент № 2015/2447 на
Комисията, и на основание на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ,
на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД била наложена имуществена санкция в размер на 392,66лв.,
представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Наказателното
постановление било обжалвано пред Районен съд - Варна като в тази връзка е
образувано НАХД № 2769/2019г. С Решение № 1691/24.09.2019г. ВРС, ХІІІ-ти състав
е отменил № 385/2018/2019 от 14.05.2019г. по съображения, че вмененото
нарушение не е доказано.
Решението оставено
в сила с Решение № 2318/02.12.2019г. на Административен съд – Варна,
постановено по КАНД № 2798/2019г.
Във въззивното
производство и в производството пред Адм.съд – Варна „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е
било представлявано от адв.С.Ж.. Видно от представения по НАХД № 2769/2019г.
договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019г. и фактура №
547/03.06.2019г., дружеството е направило разноски за адвокатски хонорар в
размер на 240,00лв. с ДДС. Възнаграждението е изплатено по банков път видно от
преводно нареждане от 04.06.2019г. Видно от представените по КАНД № 2798/2019г.
договор за правна защита и съдействие от 07.10.2019г., и фактура № 618/07.10.2019г.,
в касационното производство дружеството е направило разноски за адвокатски
хонорар в размер на 240,00лв. с ДДС, изплатени по банков път съгласно преводно
нареждане от 07.10.2019г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени от лице, претендиращо присъждането на
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди причинени от отменено
наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира
органът издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което са ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество, исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда
на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 на закона
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт,
действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата.
В конкретния случай елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ са безспорно установени по делото.
Дейността по административно наказване по естеството си е дейност
на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със
защитата на реда в областта на държавното управление и представлява
санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
До изменението на ЗАНН с ДВ, бр.94/29.11.2019г., ЗАНН и НПК не
предвиждат ред за присъждане на „разноски“ в производствата по обжалване на
наказателни постановления. Съгласно ТР № 2/03.06.2009г. постановено по т.д. №
7/2008г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища –
разглеждащи тези производства като касационна инстанция по реда на глава
дванадесета от АПК – също не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища.
Липсата обаче на уредба в ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на
направените разноски при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на
държавата за репариране на тези разноски. След като едно от условията на АПК за
образуване на производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по
административен и/или съдебен ред, и след като в тези производства е ползвана
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на
адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е
непосредствена последица от него.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г., постановено
т.д. № 2 от 2016г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, при предявени пред административните
съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
За основателността на претенцията за репариране на адвокатското
възнаграждение не е достатъчно в производството по обжалване на наказателното
постановление да е осъществено процесуално представителство от адвокат, а
следва да бъде безспорно установено, че в тази връзка на същия е изплатено
възнаграждение, като тежестта за това лежи върху ищеца.
Видно от приобщените НАХД № 2769/2019г. на Районен съд-Варна и
КАНД № 2798/2019г. на Адм.съд-Варна, адв.Ж. е осъществила реално процесуално
представителство и защита на ищеца в производството по обжалване на
наказателното постановление пред ВРС и в касационното производство.
Безспорно е установено и заплащането на договореното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно т.1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), постановено по т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Приложените по НАХД № 2769/2019г. и по КАНД № 2798/2019г. договори за правна защита и съдействие и фактури отговарят
на посочените изисквания. Във фактура № 547/03.06.2019г. изрично е посочено, че
се отнася за „изготвяне на жалба,
завеждане и водене на дело срещу НП № 385/2018/2019 на директора на ТД Северна
Морска в Агенция „Митници“, както и че плащането е по сметка. Във фактура №
618/07.10.2019г. изрично е посочено, че се отнася за „изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба срещу решение по
АНД № 2769/2019г. и процесуално представителство пред АСВ“, както и че
плащането е по сметка. Видно от приложените преводни нареждания от 04.06.2019г.
и 07.10.2019г., договорените възнаграждения са платени по банков път.
Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност
на така заплатените адвокатски възнаграждения. От една страна съгласно чл.18,
ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията към датите на изплащане на възнагражденията, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложена имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда
на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията/обезщетението, но не по-малко от
300лв. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати
размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху
добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност, т.е. в случая адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по НАХД № 2769/2019г. на ВРС и КНАХД № 2798/2019г. на Адм.съд
- Варна е определено под предвидения минимален размер. От друга страна в
настоящото производство и в контекста на правилата, по които се движи
производството пред ВРС, е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и
съдът не може да се произнася по възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано като вреди в производство по ЗОДОВ. Освен това
размерът на вредата в случая е точно размера на извършеното плащане, като
редуциране на обезщетението е допустимо само в хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, която в случая не е налице, а и не се твърди от ответника.
По така изложените съображения претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатените
адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на наказателното
постановление, като доказана по основание и размер следва да се уважи изцяло.
Следва в полза на ищеца да се присъди законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза
на ищеца следва да се присъдят сторените в производството разноски, които
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са общо в размер на 385 (триста
осемдесет и пет) лева, от които 25,00лв. за държавна такса и 360лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС, изплатено по банков път на 13.02.2020г. на основание
фактура № 696/12.02.2020г.
Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, т.к. договореното и изплатено възнаграждение кореспондира
с минималния размер по чл.8, ал.1, т.1, вр.§2а от ДР на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и датата на
извършване на плащането.
Водим от горното Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Методи Попов № 22 А, представлявано
от управителя П Д П , обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 480,00лв. (четиристотин и осемдесет лева), за
изплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 2769/2019г. на Районен съд -
Варна и КНАХД № 2798/2019г. на Адм.съд - Варна, причинени от незаконосъобразно
наказателно постановление № 385/2018/2019г. на зам.директора на ТД „Северна
Морска“ в Агенция „Митници“, отменено с влязло в сила Решение № 1691/24.09.2019г.
по НАХД № 2769/2019г. на Районен съд - Варна, ХІІІ-ти състав, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
ОСЪДЖА Агенция Митници да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Методи Попов № 22 А,
представлявано от управителя П Д П , разноски за производството в
размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Административен
съдия: