№ 1449
гр. Варна, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501678 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на М.А. П., срещу решение №345/
13.05.2021г по ГД 20203110109634(9634/20 по описа на ВРС), с което е бил отхвърлен
предявения срещу „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“АД частичен иск за
присъждане на само 500 лв от дължимо сборно възнаграждение за м. 09, 10 и 11.2017г. за
възложено управление в качеството на член на СД на търговското дружество с решение на
общо събрание на акционерите, на осн. чл. 286 ал.1 ЗЗД, вр. чл. 221 т. 5 ТЗ, ведно със
законна лихва от завеждане на делото и определяне на разноски.
По предварителните въпроси, посочените пороци на решението и допустимостта на
въззивното производство съдът се е произнесъл с определение № 2490/14.07.2021г. Към
настоящия момент не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на това
произнасяне.
Въззивницата, чрез пълномощника си адв. Т.(ВАК), излага оплаквания за
необоснованост на крайния извод на първата инстанция за неоснователност на претенцията,
тъй като правото на въззивницата да получи възнаграждение за спорния период е отречено
1
въпреки правилно установените фактите по пораждане на възмездно мандатно
правоотношение, възникналото при избора на избора на члена на СД и решението на ОС за
размера на възнаграждението му. Сочи, че съдът неправилно е възприел като обуславящ
елемент извършването на дължима насрещна престация или постигането на някакъв
конкретен резултат от дейността на съответния член, като е игнорирал установените факти
по възникнали трудности при комуникацията с останалите членове на съвета и забавеното
вписване на избора на въззивницата в търговския регистър след влизане в сила на вече
породилото своето действие решение на общото събрание. Позовава се на установената
практика по прилагането на правилата на чл. 244 ал. 7 и чл. 221 т. 5 ТЗ, уреждащи
изключителната компетентност на Общото събрание на акционерите по въпроса за
определяне на възнаграждение на членовете на СД и спирането на изплащането му, като
счита, че дори и натоварения член да не е изпълнявал възложените му функции с нужната
грижа, това неизпълнение би могло да обоснове прекратяване на мандата, но не и
неплащане на възнаграждението му. Моли неправилното решение да бъде отменено и
вместо него претенцията на въззивницата да бъде уважена.
По същество преупълномощен адвокат поддържа същите доводи и искания.
Въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат Т.(ВАК) счита жалбата за
неоснователна, като поддържа възражението за липса на каквото и да било изпълнение от
страна на въззивницата на възложените й функции и сочи, че без фактическо поемане на
изпълнението задължението за възнаграждението би представлявало източник на
неоснователно обогатяване в противоречие с общите принципи на правото. Допълнително
оспорва доводите за пораждане на задължението на дружеството по възмезден мандатен
договор преди вписване на избора на члена на съвета в търговския регистър, като се счита
че съдът е пропуснал да приложи правилно закона като е не е отчел приложението на
действащия в дружеството устав, съдържащ изрично правило за отлагане на действието на
решение на Общо събрание. Като обосновава, че в процесния период мандатния договор не
е действал, евентуално не е бил изпълняван от въззивницата, моли за потвърждаване на
постановения акт, с който неоснователният иск е бил отхвърлен.
По същество пълномощникът на въззиваемото дружество поддържа защитната си
теза в цялост, като акцентира върху характера на мандатното правоотношение и
проведеното насрещно доказване на липса на каквото и да било участие на избрания член на
съвета на директорите в дейността по управление на дружеството.
Насрещните страни претендират и за определяне на разноски. Исканията им са
конкретизирани в списък по чл. 80 ГПК (л.33 и 34). Въззиваемият е оспорил разхода за
възнаграждение на адвоката на въззивницата, като се е позовал на недопустимо
удостоверяване на получаване в брой на цена по данъчно облагаема сделка.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от
ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:
2
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително и съответства на предявения частичен осъдителен иск. Въззивницата е
основала претенцията си на неизпълнено задължение за текущо изплащане на
възнаграждение за конкретен тримесечен период от действието на неформален договор за
възлагане на управление на акционерно дружество с едностепенна система на управление.
Това договорно основание на предявеното парично притезание е изцяло съответно на
твърденията в исковата молба за взето от общо събрание на акционерите решение от
31.07.2015г, с което М.П. е избрана за член на Съвет на директорите, което е било оспорено
по исков ред, но потвърдено с влязло в сила съдебно решение на 28.08.2017г. и липса на
начислено и изплатено възнаграждение до 24.11.2017г.(когато изборът е бил вписан в
търговския регистър по инициатива на самата ищца) в размер, установен в дружеството с
решение на общо събрание от 09.07.2010г. Така индивидуализираното вземане изцяло
кореспондира на обжалвания акт на съда, с който е отречена дължимост на вземане за
възнаграждение по възложен мандат на член на управителен орган за конкретния
тримесечен период. Съдът приема, че производството по иска и произнасянето на акта е
допустимо, а квалифицирането на основанието на вземането на член на управителен орган
като породено от мандатен договор е изцяло съответно на трайна съдебна практика
(Решение № 1784 от 6.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 395/2001 г., V г. о., Решение № 318 от
1.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2003 г., II г. о., Решение № 273 от 9.04.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 6371/2007 г., IV г. о., ГК, Решение № 646 от 28.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
431/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 255 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 145/2012 г., II т. о.,
ТК,Решение № 222 от 10.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2972/2017 г., I т. о., ТК и цитирани в
последното други решения, в които са установени характеристиките на правоотношението,
което възниква винаги дори и неформално като договор за управление на търговско
дружество във вариант на възмезден или безвъзмезден договор за поръчка, а съществените
му елементи се определят с решения на компетентния дружествен орган, които не могат да
се засягат от допълнително постигнати уговорки, ако съдържанието на мандата се
конкретизира и допълни с изричен писмен договор, в случаите когато такъв законът изрично
изисква).
При разглеждане на претенцията на ищцата съдът е установил следните факти по
възлагането на мандата за управление, които са прието за безспорни въз основа на
съвпадащи твърдения на насрещните страни: ответното акционерно дружество е с
едностепенна система на управление и с решение на Общо събрание на акционерите от 31.
07. 2015 г. ищцата е избрана за член на Съвета на директорите на ответното дружество,
наред с други две лица, участвали и в предходен състав на този орган. На заседание от
03.08.2015г новосформирания съвет (в отсъствие на ищцата) е взел решение за разпределяне
на функции между членовете, като е избран председател и е овластен изпълнителен член.
Със заявление от 01.08.2015г промяната е била заявена за вписване от дружеството по
партидата му в търговския регистър, но регистрацията е била спряна до приключване на
спора за законосъобразност на взетото решене, повдигнат от акционера Феликс Кънчев
3
Чарчиев по чл. 74 ТЗ. С влязло в сила на 28.08.2017 г. решение този иск е отхвърлен, след
разглеждането му на три инстанции. Вписването на избора на ищцата е извършено на
24.11.2017г., след възобновяване на регистърното производство по нейна молба. За целия
период до регистрацията на ищцата не е начислявано възнаграждение като член на съвета,
на когото не е възложено управление, като такова е било определено с решение на общо
събрание на акционерите от 09. 07. 2010 г. и не е било променяно на следващи събрания до
процесния период.
Оплаквания на въззивницата се концентрират върху изведените правни последици от
това безспорно установяване. Въззивният съд намира, че фактите действително покриват
конституирането на състава на колективния управителен орган на акционерно дружество и
мандатно отношение може да бъде породено с всеки от членовете на съвета, независимо от
обстоятелството дали избора е регистриран или не. Съдът изцяло възприема наложилото се
в практиката на съдилищата (решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на I т. о.,
решение № 135/9.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на I т. о. и решение № 39/15.04.2011 г. по
т. д. № 526/2009 г. на I т. о. на ВКС) разграничаване на действието на решенията за избор на
органи във вътрешните за юридическото лице отношения от предвидения в чл. 231 ал.4 ТЗ
конститутивен ефект на вписването само спрямо трети за дружеството лица. Това е така
поради императивния характер на разпоредбите, с които законът урежда органовата
структура на търговските дружества по см. на чл.219 ал.1 вр. чл. 244, ал. 1 ТЗ. При
акционерните дружества с едностепенна система на управление, компетентността на съвета
на директорите е признатата му от закона способност, като постоянно действащ
изпълнителен орган на АД, да взема решения по всички въпроси във връзка с управлението
и представителството на дружеството /освен по тези, които с оглед закона и устава, са в
правомощията на общото събрание/. Затова в интерес на дружеството като субект, а и на
отделните акционери в него е да се признае незабавно действие на решенията, с които
състава на органа се формира или обновява, особено когато се касае за случаите на
попълването му до минимално необходимия според закона състав(така и Решение № 282 от
18.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2537/2017 г., II т. о., ТК). В процесния казус съдът отчита
именно такава хипотеза, тъй като от заличаването на 17.03.2014 г. на един от тримата
членове на съвета, по партидата на дружеството не е имало вписан трети член до 24.11.2017
г., въпреки че решения за попълване на състава са заявявани неколкократно в този
период(според отразените в досието регистърни производства, спирани периодично поради
оспорване на решенията от акционери). Ето защо не може да се приеме доводът на
въззиваемия за отложено действие на взетото решение за избор на членове на СД до
вписването му в търговския регистър. Ако липсва незабавното действие във вътрешните
отношения, това дружество би било неспособно да функционира, а този резултат е
несъвместим с целта на устройствения му акт. Затова и общата възможност за изрично
отлагане на ефекта на решение по чл. 231 ал. 2 ТЗ може да се отнесе само към други въпроси
от компетентността на общото събрание, но не и към конституирането на органите,
формиращи воля по всички въпроси на оперативното управление. В този смисъл, каквото и
4
да е съдържанието на устава на дружеството, ако то води до резултат различен от
императивното правило за действието на решенията за избор на органи, то не следва да се
отчита от съда при решаването на въпросите по това дело.
Сам по себе си обаче изборът поражда само вътрешно- дружествените си последици,
но не е достатъчен за да покрие и фактическия състав на сключен договор, който изисква и
съгласието на насрещната страна. Затова и в практиката се приема, че подобно на
мандатното правоотношение, което възниква конклудентно при поемане на натоварването
за чужда сметка от пълномощник, чрез извършване на възложените от упълномощителя
действия(решение № 103/30.11.2010 г. по гр. д. № 2362/2008 г. на II ГО на ВКС, решение №
11/3.02.2015 г. по гр. д. № 3889/2014 г. на IV ГО на ВКС, решение № 136 от 3.08.2017 г. на
ВКС по т. д. № 901/2016 г., I т. о., ТК и решение № 20 от 12.02.2020 г. на ВКС по гр.д. №
3830/2019 г. на IV ГО на ВКС), така и договор с мандатен характер се поражда при изрично
заявено съгласие на избраното лице да поеме функциите на управителен орган и извършване
на съответни фактически и правни действия по формиране на воля на юридическото лице
(Решение № 150 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5272/2014 г., IV г. о., ГК). Само по себе
си решението за формиране на състава на органите не е достатъчно, тъй като сделката –
решение на участниците в корпоративното юридическо лице не е престационна (Решение №
646 от 28.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 431/2009 г., I т. о., ТК). Същевременно следва да се
отчита и разликата между мандата за участие в колективен управителен орган с обща
компетентност, какъвто е съвета на директорите и възлагането на управлението на
изпълнителния член от този колектив, който има и представителни функции,като
разграничението е ясно изведено в закона(чл. 244 ал. 7 ТЗ). Акцентът върху възможността
на натоварения органов представител да упражнява допълнителните функции по изявяване
на вече формирана воля на колектива изисква обвързване на мандатното отношение с
конститутивния ефект на вписването на избора( в този смисъл е цитираната по-горе
практика). За останалите членове обаче, не само че не се изисква формално уговаряне на
конкретните права и задължения и евентуално допълнителни детайли, но и няма никаква
пречка да поемат незабавно фактическото изпълнение на задълженията си чрез участие в
текуща работа на Съвета. В този случай договорното правоотношение, съпътстващо избора,
възниква веднага щом като се предприемат такива действия. Затова и фактическото
поведение, съответно на осъществяване на функциите на органа е необходимо за да се
довърши в цялост фактическия състав по пораждане на притезанието на доверител по
възмезден мандат. В този смисъл е и установената практика на съдилищата, включително и
цитираната от въззивницата в жалбата (Решение № 827 от 13.12.2007 г. на ВКС по т. д. №
478/2007 г., ТК и Решение № 108 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2263/2014 г., II т. о., ТК),
формирана по казуси на установено фактическо изпълнение на функции на управление,
като предпоставка за възникване на неформалния мандат като основание за вземането за
възнаграждение, ако такова е било определено във вътрешните отношения от компетентен
по закон орган. В заключение въззивният съд достига до извод идентичен с този на
първоинстанционния съд и преценява като неоснователно оплакването за неотносимост на
5
преценката на поведението на самата въззивница след избора й за член на съвета.
В тежест на ищцата е да установи фактите по поемането на възложеното й
управление. Предметът на договор за поръчка принципно винаги изисква активно поведение
чрез извършване на физически и интелектуални усилия, които придобиват правен характер,
когато се отчетат на доверителя. За разлика от услугите с абонаментен характер(когато
изпълнителят се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще
му бъдат възлагани през определен период от време и не изисква активност от довереника),
типичният мандат се характеризира с възлагане на конкретна задача, която следва да се
извърши за сметка на доверителя. Такава е престацията по управленския мандат като
съдържането й (доколкото не е конкретизирано в изричен договор) следва пряко от
уредените в закона компетентности на съответния орган( чл. 244 и 237 ТЗ). Затова
въззивният съд приема, че въззивница е следвало да установи, че в процесния или предходен
период е участвала в редовно заседания на съвета, провеждани периодично според въведени
в дружеството правила за работа на този орган или, ако такива не са били свиквани от други
членове, че самата тя е упражнила правото си на текущо управление, но поканените други
двама члена не са се явявали. За тези обстоятелства в първата инстанция са събрани гласни
доказателства, които са обсъдени и съпоставени от съда при формиране на мотивите в
обжалвания акт. Свидетелката Алексиева е изложила преки впечатления от начина на
организация на текущо управление като служител със секретарски функции в канцеларията
на дружеството(кабинет на изпълнителен директор, където са провеждани текущо заседания
на съвета на директорите). Тези показания са последователни и кореспондират на приложен
обемен песмен материал(това лице е било текущо е било избирано и за секретар на
провежданите събрания на акционерите и явно е запознато с техническото оформление на
решения на органите на дружеството). Свидетелката убедително описва поведението на
назначената за нов мандат през 2015г въззивница, която след оспорването на избора й
освободила кабинета си, подала молба за платен, а в последствие и неплатен отпуск на
длъжността, която земала по трудовия си договор и спряла да посещава офиса като
неподдържала комуникация с другите членове, дори и след като се наложило да бъде
търсена през 2017г. за да участва в съставяне на документ именно в качеството й на член на
съвета. Показанията на другия свидетел Петков не опровергават така изнесените факти. Той
описва поведение на въззивницата(негова майка) в качеството и на служител по трудов
договор с административни функции, а участието й в работа на колективен орган е описано
общо, без конкретика. Този свидетел потвърждава, че майка му не е присъствала на
заседания за вземане на каквито и да са управленски решения, като сочи че не е била канена
на такива, но е полагала усилия да получи информация за взети вече решения и предстоящи
заседания, конкретно в периода след септември 2017г, когато спорът относно изборът е
приключил, но другите двама членове й отказали всякакво съдействие, дори и за
продължаване на регистрацията й в търговския регистър. Същевременно свидетелят
потвърждава, че здравословното състояние на майка му е било тежко и е ползвала болнични
за продължително лечение, както и че е постъпила на работа и при друг работодател.
6
Свидетелят описва и влошени отношения между членовете на съвета, като сочи че майка му
е била търсена за да подписва различни документи без да е участвала в съставяне на
съдържанието им, самата тя е търсила достъп до информация чрез нотариални покани, а след
като сама е организирала вписването си в регистъра е последвало уволнението й и
ограничаването на достъпа до служебен телефон, компютър и помещенията на дружеството.
Въззивният съд преценява, че тези гласни показания остават изолирани и неубедителни,
както поради близката родствена връзка между свидетеля и ищцата, така и поради
хаотичното излагане на обстоятелства отнасящи се както за трудовата функция на
служителя „административен директор“, така и евентуално за поведение на избран член на
съвета. По делото няма данни за каквито и да било писмени покани(посочени от свидетеля),
с които ищцата е следвало да разполага, ако действително са били връчвани по нотариален
ред. Дори и отношенията между членовете на съвета действително да са били конфликтни,
тяхната равнопоставеност позволява на всеки от избраните да прояви активност и
самостоятелно да иска свикване на колективния орган, съответно и да протоколира
резултата от това свое поведение като за целите на отчитането му във вътрешните
отношение с юридическото лице – доверител такова документиране е следвало да се
представи в канцеларията на дружеството. Данни за такова поведение няма в показанията
на свидетеля, а и съдът преценява, че ако такива действия действително са били извършени
ищцата би разполагала с писмени документи, каквито по делото не са депозирани.
В този смисъл въззивният съд намира за достоверни показанията на кредитираната от
първата инстанция свидетелка и съответно оплакването за едностранчива преценка на
събраните доказателства остава неоснователно.
При така потвърдените изводи за недоказано поведение на въззивницата, което да
съответства по съдържание на поето от нея изпълнение на възложения й мандат в
процесните три месеца след потвърждаване на избора й за член на Съвета на директорите до
вписването на този избор в търговския регистър, основанието за пораждане на вземане за
възнаграждение за тази функция не се установява. Претенцията на въззивницата е
неоснователна. Този резултат съвпада с изводите в обжалваното решение, поради което не
се налага допълнително изследване на останалите елементи на това притезание, респективно
доводите по решенията на общото събрание за конкретен или определям размер на
възнаграждение на членове на съвета в това дружество, аргументирани подробно в отговора
на въззиваемия.
Първоинстанционното решение следва изцяло да се потвърди, като резултат
изцяло кореспондиращ на извода на въззивния съд за неоснователност на предявената
претенция.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата страна
следва да бъде компенсирана за разходите за защита по неоснователната жалба. Като основа
за това определяне, съдът възприема обявеното в неоспорен списък за разноски
7
възнаграждение за представителство пред съд и приложено доказателство за изплатен по
банков път хонорар на адвоката в размер на 600 лв. В този размер следва да се възложат
разноски на въззивницата, предявил неоснователна жалба.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №345/13.05.2021г по гр.д.20203110109634(9634/20 по
описа на ВРС).
ОСЪЖДА М.А. П., ЕГН ********** от гр.Варна жк. Възраждане № 7 вх.1 ет.5 ап.12
да заплати на „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“АД ЕИК ********* гр. Варна ул.
Дунав №5 ет. 5 сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени разноски за
защита на въззиваемия, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8