ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1267
гр. Враца, 19.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20221420102156 по описа за 2022 година
Производството е образувано по депозирана от В.И. П. – М., ЕГН
**********, чрез адв. Л.В., искова молба против Сдружение „Национална
асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал“,
ЕИК *********, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата
молба, в който прави възражение за местна неподсъдност на делото, като
намира, че искът следва да се предяви пред съда по седалището на ответника
– РС гр. Плевен, което съвпада с мястото, където ищцата е полагала своя труд
съгласно трудовия й договор. Моли делото да бъде прекратено и изпратено по
подсъдност на РС – гр. Плевен.
Съдът намира, че преди да бъдат продължени съдопроизводствените
действия, следва да бъде решен въпросът, касаещ местната подсъдност на
делото.
По така направеното възражение за местна неподсъдност на спора,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за
неподсъдност на делото, съгласно правилата за подсъдност извън тези по ал. 1
и ал. 2 на чл. 119 ГПК, може да се прави само от ответната страна най-късно в
срока за отговор на исковата молба. Възражението е направено в предвидения
в чл. 119, ал. 3 ГПК срок, а именно – в срока за отговор на исковата молба,
поради което е допустимо и следва да бъде разгледано.
Разгледано по същество, е основателно.
По общо правило от разпоредбата на чл. 105 ГПК, искът се предявява
1
пред съда, в района, на който е постоянният адрес или седалището на
ответника. Това означава, че установеното в закона общо правило е искът да
се предявява пред съда по седалището на юридическото лице, срещу което е
предявен искът. По делото се установява, в т. ч. и с приложена от ищеца
Справка от търговския регистър, че седалището на ответника - юридическо
лице е в гр. П..
Предвид твърденията в исковата молба, спорът между страните е трудов
по смисъла на чл. 357 КТ, и следователно е налице хипотеза на изборна
местна подсъдност. Изборната местна подсъдност представлява предоставена
на ищеца възможност, при наличие на предвидените в закона критерии, само
и единствено по негов избор да предяви иска си и пред друг съд, който не е
местно компетентен да разгледа спора по правилата на общата или особената
местна подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ГПК работникът може
да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно
полага своя труд. Следователно с разпоредбата на чл. 114 ГПК, като
алтернативна на общата местна подсъдност по чл. 105 и чл. 108 ГПК, е дадена
възможност на работника да предяви иск срещу работодателя си и по мястото,
където той обичайно полага своя труд. Тази законова разпоредба
представлява специално правило, което дерогира общата подсъдност, в
случаите, които касаят искове по трудови спорове и при предявяване дава
привилегия на ищеца да избере подсъдността.
Следователно ищцата е имала две алтернативни възможности при
избора на местна подсъдност – да предяви иска пред районния съд по
седалището на ответника – работодател, или пред районния съд по мястото,
където обичайно е полагала своя труд. Мястото, където работникът обичайно
полага своя труд, или мястото на работа, е задължителен реквизит на
трудовия договор и като такъв – следва да бъде уговорено писмено между
страните, съгласно правилата на чл. 62, ал. 1 КТ и чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 3 КТ, за място на работата се смята
седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор,
доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
Ищцата твърди, че е полагала своя труд дистанционно – работела
онлайн от дома си в гр. В., но същата не представя никакви доказателства в
тази посока.
От своя страна, ответникът твърди, че мястото на работа на ищцата
било в НАРГПМС в гр. П., като това се установява и от представените от
двете страни копия на трудовия договор на ищцата, където е посочено, че
предприятието възлага, а работникът приема да изпълнява в НАРГПМС, гр.
П., област П., длъжността: Администратор уеб сайт.
При наличието на тези доказателства се налага извода, че преди
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била с място на работа
в гр. Плевен, където е и седалището на ответника.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира, че
2
възражението на ответника по чл. 119, ал. 3 вр. чл. 105 ГПК за неподсъдност
на делото, с оглед обстоятелството, че седалището му се намира в гр. П. и то
съвпада с мястото, където ищцата е полагала своя труд, се явява основателно,
поради което Районен съд – гр. Враца не е местно компетентен да разглежда
делото и производството по него следва да бъде прекратено, като бъде
изпратено на Районен съд – гр. Плевен, който е местно компетентния да
разгледа спора съд съгласно общото правило на чл. 105 ГПК.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 105 и чл.
108, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2156/2022 г. по описа на
Районен съд – гр. Враца, ГО, VII състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Плевен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд – гр. Враца в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3