РЕШЕНИЕ

 

Номер  2329                       17.12 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      дванадесети  декември                               2019    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    6163      по описа за            2019     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 462504-F488672/10.09.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „Еко Грийн Рент” ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

    

 

 

 МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 462504-F488672/10.09.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „Еко Грийн Рент” ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

   Жалбоподателят „Еко Грийн Рент” ЕООД чрез пълномощника си по делото адв. К., твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен и са налице основанията за отмяната му.

   Въззиваемата страна- ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

 

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за това, че при извършена проверка на 11.05.2019г. в обект автомивка, находяща се в гр. Пловдив ул. „Васил Левски“ № 164, стопанисван от дружеството, е констатирано, че същото е допуснало извършването на продажби от автомат на самообслужване в търговския обект без функциониращо фискално устройство.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F488672/27.05.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Д.М.К. изцяло потвърждава изложените в него констатации. Допълва, че в момента на проверката установили липса на фискалното устройство във всички клетки на самообслужване, поради което работещият в автомивката отворил автоматите и били преброени всички налични средства, включително и след пускане на Х – отчет от наличния касов апарат в обекта.

      В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел А М А – работещ на автомивката и присъствал на проверката, който заявява, че проверяващите влезли в неправилна клетка, задрали микробуса си и само напръскали предното му стъкло с вода, останала от предишен клиент. Освен това твърди, че автомивката има установено работно време и не е денонощно на разположение на желаещите да я ползват.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „Еко Грийн Рент” ЕООД административно нарушение по чл. 7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени от приложените писмени доказателства по делото, а именно АУАН, протокол за извършена проверка, фискални бонове за извършени продажби, опис на парични средства както в касата, така и във всяка от наличните клетки.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните Наредба и ЗДДС да бъдат правилно отчитани всички реализирани продажби.

    От всички приобщени по делото доказателства се налага категоричния извод, че в наличните автомати за самообслужване в проверения обект са липсвали фискални устройства, каквото е изричното изискване на чл.3 ал.9 и чл.7 ал.2 от горепосочената Наредба. Фактът дали мивката работи денонощно или не, както и това, че в същия обект има монтирано фискално устройство, по никакъв начин не водят до отпадане на административната отговорност на жалбоподателя, доколкото същият не изпълнил изискванията към апаратите за самообслужване.

    Относно наведените в жалбата и съдебно заседание възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни, тъй като видно от текстовете като на АУАН, така и на атакуваното НП, в същите в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. В тази връзка въз основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Тоест безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Още повече, че в самото Постановление е спазено изцяло изискването на чл.53 ал.2 от ЗАНН, като е констатирана нередовността в АУАН и по този начин порокът е саниран.

    На следващо място фактът, че за установени нарушения на същата дата са наложени няколко наказания, за което отново не бяха ангажирани доказателства, е без значение в случая, доколкото задължението за санкциониране на извършени нарушение е на наказващият орган. В случая същият е изпълнил коректно задължението си за всяко отделно нарушение да наложи съответно наказание.

Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – невъзможност за правилно отчитане на продажбите за определен период от време,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез дневен финансов отчет, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 462504-F488672/10.09.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „Еко Грийн Рент” ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000лв. за извършено нарушение по чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложените наказания „Имуществена санкция” от 3000лв. то същата е наложена в размер на минимално предвидения размер, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

 

   По делото не се твърдят конкретни, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, освен обсъдените по-горе.

 

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

вярно, секретар Н.Т.